ПРЕДСТАВА. КОГНИТИВНИ КАРТИ

32
да мисли, чрез използване на информация, която е фундаментално перцептивна по природа и често не е налична във вербална форма. Това е символна система, представяща онова, което знаем за перцептивния свят. Същевременно, както езикът не просто сбор от символи (думи, а е богато структурирана и управлявана отправила система, представите не са сбор от "снимки, към които се обръщаме тогава, когато ние необходимо това. Представите са система, чийто правила се коренят в перцептивното познание. Представата е необходимото посредническо звено съединяващо първосиг-налните психически процеси (усещане, възприятие, организирани под формата на образи от различен види второсигналните мисловни или рече-мисловни психически процеси, които съставляват вече "специално човешкото" (личностното) ниво на психична информация. Представите като образи на обектите възникват на основата наминали възприятия. Но по отношение на първичния образ - възприятието, представата притежава редица особености, отличаващия от него. Представата като образ в сравнение с възприятието е по-бледа, по-неясна, по-неустойчива, по- фрагментарна. Тези особености на представите са забелязани и образно описани още от Ебингхаус и потвърдени от многочислени доста по-късно направени и съвременни изследвания. Способността към представи, например зрителни, у хората е различна едни виждат в съзнанието си образа ясно, ярко, други срещат трудности да го извикат в съзнанието си. Обаче наличието на представи може обективно да бъде проверено. Всеки човек може да нарисува нещо на основата на представите си. Хората притежават различни способности за рисуване, но уедини същ човек еднакви по сложност рисунки ще бъдат различни по качество едни ще предават поточно основните свойства на обекта, други ще бъдат значително по-неточни, изкривени. В първият случай може да се говори запълни, ясни, точни представи, които не са такива във вторият. По отношение на точността, пълнотата, яркостта на зрителните представи е налице феномена ейдитизъм. Ейдитичната представа е зрителен образ, който се запазва дълго време след въздействието на обекта върху сетивния орган, който е точен до най-малките подробности, както самото възприятие. Ейдитизмът е особено характерен за децата и се среща разбира се и при някои възрастни хора (например Гьоте е бил ейдитик). За представата е характерна пространствена панорамност, заключаваща се в това, че цялостното възпроизвеждане на пространствената структура на обекта не се ограничава от обемана перцептивното поле, а излиза и извън неговите пределите. представата за отделен обект може да обхваща тези компоненти или страни на последния (например тези стени на стаята или страни на един куб, които при непосредственото възприятие се намират извън пределите на зрителното поле. За разлика от възприятието, чиято съществена особеност е отделянето на обекта (фигурата) от фона, без обаче те взаимно да са разделени, в представата обекта (фигурата) може да не се съотнася с определената координата на пространствения фона фона може да бъде отделен от обекта фигурата, те. да е налице "празно пространство. Доста често представите са репрезентация само на отделни части на обекта и са твърде променливи. При повторно възприемане на обектите представите също се променят, като от една страна се обогатяват, а от друга все повече кристализират, като отделните, случайни и второстепенни страни на образа отпадат.Отпадането на отделните величини се проявява в два момента а)в несъхраняване числото на еднородните елементи и б)в нарушаване възпроизвеждането на абсолютните размери на представяния пространствен масиви в особеностите на размерите на отделния обект. Въз основана едни и също възприятие могат да се породят представи, които значително се различават помежду си. Също така е налице и преустройване на образа по цвят. Образът се променя към страната на основните цветове от спектъра, като отделните конкретни оттенъци на цветовете на образа отпадат в нарастваща степен, колкото е по-дълъг срокът на съхраняване на образа. Всяка представа в известна степен е обобщен образ. Обобщеността, бидейки обща характеристика не само на всички видове образи, но и въобще на всички психически процеси, има във вторичните образи (представите) своя ясно изразена специфичност в сравнение с обобщеността на първичните образи (възприятията. Ако първичният образ, независимо от това, каква е била степента на неговата генерализираност, винаги е обобщено изображение на този конкретен единичен обект, който въздействана сетивния орган, то вторичният образ, по силата на това, че представяния обект не въздействана сетивните органи, може да бъде не само единичен, но и общ. Това означава, че, въплъщавайки в себе си цял ред степени на обобщеност на образа, на висшите от

33
тези степени представата се освобождава от "приковаността си" към единичния обекти може да бъде обобщен образ не само на единични предмети или явления, а и на цял класили категории аналогични такива. От стотиците хиляди образи на възприятието възникват няколко обобщени образа, в които, както показват изследванията, се съхранява най-важното: относителната величина и размери на обекта, господстващият цвят, детайли, отличаващи го от другите сходни обекти, свойства, които са били важни за дейността с тези обекти. Представата е необходим съдържателен компонентна речевата репрезентация на света. Развитието на речта не може да става без опиране в богатия сетивен опитна човека. Овладявайки речта, детето и възрастния човек установяват връзките между думата (словесния образи образа на обекта, който се обозначава сдадената дума. Дума, която не предизвиква образ или понятие нищо не значи тя е само набор отзвуци. Наблюденията показват, че докато на възраст до 10 години детето е способно да усвоява думи на чужд език с обозначаеми предмети и явления, то след 10 годишна възраст тази връзка се изгражда по схемата чужда дума - думана родния език - предмет или явление.
Репрезентацията на света става у човека не само на нивото на сетивното, но и на логическото познание. Краен продукти изходна форма на мисълта е понятието. Представата има много тясна връзка с понятието. Конкретните понятия много често се опират на зрителните представи. Например понятието "сняг" за жителите на тропиците нищо не означава. Съдържанието на това понятие е трудно за разбиране от тях именно заради липсата на дадения обект в сетивния им опит. Така че представата е степенна прехода от възприятието към мисленето. Диалектиката на сетивното и логическото включва представата като звено на прехода от конкретното към абстрактното. Във физиологически аспект погледнато представите се изграждат на основата наследите" в кората на главния мозък, които остават след възбудата на централната нервна система, в резултатна която възникват възприятията. Тези "следи" се запазват благодарение на пластичността на централната нервна система. Установено е, че тази пластичност се изменя с нарастване на възрастта. В детството централната нервна система е по-податлива на въздействията на сигналите дразнителите, в сравнение с тази на възрастните хора. Затова при децата се натрупва много бързо голям запас от нагледни образи. Физиологическите механизми на представите не се изчерпват докрай със свойството на централната нервна система да образува "следи" след реални дразнения. Запазилите се следи от възбудата, които са резултат от активността на усещанията и възприятията, създават само необходимите условия за изграждането на представата. Самият образ, с неговата конкретна структура, възниква в резултатна образуването на условни временни нервни връзки в кората на главния мозък благодарение на първата сигнална система. Човешките представи се отнасят към функционирането на първата сигнална система, макар че се предизвикват и от думите. Действията в отговорна първосигналните дразнители у човека обикновено се съпровождат със словесно обозначение. Нееднократното подкрепяне на думата като първосигнален дразнител по механизма на асоциациите става причина за възникване на съответните нервни процеси в кората на главния мозък. В структурен аспект разгледани, представите са сложни психични процеси, които обхващат на първо място, цялото многообразие от външни прояви на действителността и на второ място, в състава на представите се включват и такива признаци и явления от действителността, които не могат да бъдат разкрити от само себе си. Структурата на представите се обогатява и придобива качествено нова форма при умственият анализ на предметите и явленията, както и на собствените движения и действия на човека. При наличието на такъв анализ, отделните части на представата могат да се асоциират в цялостни образи, което в крайна сметка води до формиране на попълни и правилни представи. Отличителна особеност на представите е, че след тяхното запазване в паметта под влияние на новите възприятия съдържанието им се уточнява и допълва. Пълнотата на създаващите се представи е относителна, тъй като не е възможно съзнанието на един човек да обхване всички съчетания от свойства и признаци на най-разнообразните предмети и явления от действителността.
2. Видове представи и техните функции Представите биват различни видове, като класификацията име възможна на различни основания.

34
В зависимост от техния произход те биват представи възникнали на основата на възприятията, въображението и мисленето. Представите, възникнали на основата на непосредствената репрезентация на действителността, са основният, изходен фонд на сетивното знание наличността. Тези представи се съхраняват в паметта и са необходими за разпознаване, ориентиране в обкръжаващия ни свят. Представите като образи могат да се създават в резултатна работата на въображението. Например четенето на художествена литература обогатява нашето съзнание с образи, които не са ни дадени във възприятието. С тях човек може да се съветва, да спорите могат да бъдат идеали за неговото поведение. Съвременната наука във все по-голяма степен изразява познанието низа света във видна представи, които се материализират под формата на графически модели, схеми, пресъздаващи по нагледен начин научната картина за действителността. В геометрията математическата нагледност влиза в съдържанието на геометрическите понятия и без натрупването на съответните представи овладяването на този раздел от математиката е невъзможно. По такъв начин, в паметта на човека се съхраняват и взаимодействат представи, възникнали на базата както на сетивната, така и на логическата степенна познание. По степента на обобщеност на образа на предметите и явленията се различават единични, общи и схематизирани представи. Единични представи. Това са представи за един конкретен предмет или явление. Те възникват на основата на възприемането на реални такива. Те заемат особено място в структурата на съзнанието. Теса база за развитието на етическите и естетическите чувствана личността. Например не може да се очаква интереси любов към музиката от човек, който не знае нито една конкретна мелодия, не е съхранил в представите си нито една песен. Като образи, единичните представи да основа за разпознаването на обектите. Общи представи. Това са представи за общите черти на група сходни обекти. Например общоизвестното изображение на дърво въобще е ствол с клонки. В общите представи е възможно да се отразят само тези групи предмети и явления, между които има външно сходство. Не може да се изобрази и представи животно изобщо, не може да се представи птица въобще, котка въобще и т. н. При по-високо ниво на обобщение образа се разпада, той не може да вмести в себе си разнородните елементи. Например образа на полукотка, полукон и т. н. може да се създава само с въображението. Схематизирани представи. Те представляват репрезентация на обекта във видна условно графическо изображение. Представите могат да се класифицират и на основата на вида анализатор, с който е свързано тяхното възникване. Могат да се отделят зрителни, слухови, обонятелни, осезателни, двигателни представи. По отношение поведението идейността на хората представите изпълнявяЯ триосновни функции - сигнална, регулираща и настройваща. Сигнална функция - същността й се състои в това, че създаденият вдаден случай образна обекта съдържа в себе си разнообразна информация, под влияние на която конкретните въздействия се превръщат в система от сигнали, управляващи поведението идейността на човека. Регулираща функция - същността й се състои в подбирането на необходимата информация с отчитане на реалните условия за предстоящата дейност. Благодарение на тази функция се актуализират тези страни на представите, въз основана които с най-голям успех се решава дадената задача. Настройваща функция - същността й се състои в това, че появилият се образ в съзнанието представа) осигурява създаването на определена нагласа за изпълнение на дадената дейност. В своето единство тези триосновни функции на представите определят съдържанието на така наречените когнитивни карти.
3. Когнитивни карти Терминът когнитивна карта е бил предложен много отдавна от американския психолог
Толмън. В последните години въпроса за когнитивните карти като психическо явление отново получава широко разпространение вследствие на все понарастващия интересна психолозите, географите, градостроителите и представителите на други професии към проблемите на пространствената ориентация на хората. Този интерес е разбираем пространствените схеми осъществяват твърд контрол върху нашето въображение. В значителна степен теса и негов израз. С пространствената организация са свързани удивително много метафори, отнасящи се към човешкия

35
ум: човек може "да заема положение" за да узнае нещо, има "обширни" или "тесни" знания, да погледне на въпроса от "друга страна, да изучава "области" и "сфери" на знанието. Човек, който няма адекватна ориентировъчна схема, се чувства "изгубен, изпада в стресова ситуация.
Когнитивната карта може да се определи като активна, насочена за търсене на информация психическа структура, която направлява човешките действия и постъпки. Подобно на това, както у човека има когнитивна схема, определяща възприемането на даден обект, то също така е налице и когнитивна карта за приемане на информация от множество обекти и насочване движенията му спрямо тях. Например когнитивната схема на настолната лампа в дневната ни стая е само част от когнитивната карта, подобно на това, както самата лампа е само част от реалното обкръжение на човека.
Когнитивната карта не е просто съвкупност от схемите на отделните обекти. Тя включва информация за пространствените отношения между обектите, за тяхното положение в средата.
Когнитивни карти имане само узрелите, овладели речта и интроспекцията хора. Даже много малките деца напълно успешно се движат в своя дом, в крайна степен в тези стаи, където им сее налагало да бъдат често и където се намират важни за тях вещи - играчки и други.
Когнитивните карти са типични не само за човека, но и за много други животински видове. От биологична гледна точка способността да се намира нужния път в пространството ида се достига желаната цел трябва да бъде всеобща. Без нея животните едва ли биха преодолели трудностите на естествения подбор. Детето е способно да намира нужния му път много преди това, когато ще бъде в състояние адекватно да опише, къде е било и как е попаднало там, точно така както то може да прави много други неща, не умеейки ни най-малко свързано да разкаже за тях. Способността да се описват когнитивните карти възниква значително по-късно в живота на човека. Понякога някоя екзотична ситуация по-добре илюстрира някакво положение, отколкото пример от всекидневния живот. Затова накратко ще разгледаме доста сложните когнитивни карти, съществуващи у хора, принадлежащи към една далечна култура. Става дума за мореплавателите от остров Палават в Тихия океан. Тези хора управляват своите ветроходни лодки в открития океан на стоици мили от брега - с търговски цели или за удоволствие. Стремейки се да разбере, това което очевидно се явява когнитивна карта у палаватските мореплаватели, изследователя Томас Глейдуин прекарва няколко месеца през 1967 година сред тях и описва своите наблюдения. Навигационния навикна палаватците включва няколко компонента. Някои от тях имат отношение към събирането на информация, съдържаща се в доста специфични източници, които
Глейдуин нарича "морски знаци (белези. Леките изменения в цвета на водата сочат за намиращ сена дълбоко риф, чието местоположение е известно ритъм на ударите на водата във корпуса на лодката се свързва с няколко типа наслагвания в процесите на вълните, характерни за тази частна Тихия океан полета на птиците показва вероятното разположение на близките острови. Голям интерес, обаче, представлява в тази връзка когнитивната карта, в която се включва цялата тази информация. Нейна основа представлява концептуалната структура, наричана от палаватците "етак". Независимо от нейната стройности систематичност, тя няма нищо общо с традиционните за нас способи за изобразяване на движението вдадена среда. Например по времена плаването лодките се движат относително далече от тихоокенските островите. на разстояние 50-100 морски мили от тях. Това на практика означава, чете се намират далеч зад хоризонта. От гледна точка на палаватците, които се ориентират по небесните светила слънце и звезди, не лодките се движат, а островите. Положението и разстоянието се определят така, като чели лодката стои неподвижно под обсипаното със звезди небе през цялото време, докато острова, от който става отчитането на местоположението й в океана, бавно отплава назад.
Етакът представлява организиращ принципна когнитивната карта, осигуряващ успешната дейност на палаватския мореплавател. Функцията на етака, подобно на всички когнитивни карти, се състои в това да получава информация ида направлява действието - вдадения случай да насочва зрителното търсене на очаквани морски знаци ида определя направлението, в което е длъжна да плава лодката. Перцептивните схеми, са включени в него, само дотолкова, доколкото възприятието представлява част от навигацията. Напускайки Палават през деня, мореплавателят установява курса, като ориентира кърмата (задната частна лодката) към определени ориентири на острова някои дървета, скали и т. н. трябва да се построят в една линия, ако курса е верен. Той регулира движението на лодката дотогава, докато тези обекти не се окажат в нужното положение, тъй като

36
мореплавателя само в този случай може да бъде уверен, че плава правилно. Едни и същи такива действия служат както на възприятието, така и на плаването.
Етакът е построен на основата на доста отвлечен принцип. Островите, по които става ориентирането никога не са в полето на зрението, както също така много рядко биват видни и звездите, под които той се "предвижва. Голяма част от релевантната информация на практика се оказва резултат от разчети, направени "на сляпо, наблюдения за вълните, морските знаци и птици но всеки от тези признаци мореплавателят задължително съотнася с въображаемото "движение" на далечния остров под никак не обозначените точки на издигане на невидимите звезди. Целият навигационен процес се основавана умозаключения, извлечени от две отправни положения а)умствената репрезентация на пространственото разположение на островите (когнитивна карта) и б)модели на звездите на нощното небе. Не е учудващо, че за европейците разбирането на тази система е съпроводено с големи трудности. Понякога им се струва, че островите, използвани в схемата етак - това са острови на безопасността, към които мореплавателите следва да се отправят в случайна морска буря. Характера на тази грешка се състои в това, че тя е чисто конкретна интерпретация на абстрактните идеи на палаватските мореплаватели. Когато жителите на далечни острови допускат аналогични грешки при интерпретацията на нашите абстрактни понятия, ние извънредно често правим прибързания извод затова, че в сравнение с нас теса по-слаби мислители.
Когнитивни карти съществуват за всичко. Ние знаем, какво ще видим зад завоя, когато се връщаме вкъщи ние можем да планираме пътешествие на стотици места ида проверим правилността на нашите очаквания запътя, ако се отправим в пътешествие от времена време пресичаме напряко дадено място по пътя си, когато имаме някаква представа затова, къде искаме да попаднем. Всички тези възможности са известни, но теса и определено интересни от психологическа гледна точка. Разбира се разглеждайки проблема за когнитивните карти, закономерно възникват редица въпроси Как се формират когнитивните карти, Какъв вид информация включват тена различните стадии от своето развитие, Как се изменят те под влияние на опита, При какви условия се забравят и т. н. Поради липсата на достатъчно количество съответстващи експериментални данни на болшинството от поставените въпроси може да се отговори само в най-общ вид. Очевидно ечене е трудно да се добави нова информация към когнитивната карта, когато ние възприемаме измененията в средата, виждайки например, че моста е затворен поради ремонт или, че домашната котка е заспала на дивана, а не на килима. Такава информация е много устойчива и е лесно да се спомни, въпреки, че степента на нейната детайлност силно варира от случай към случай и от човек към човек. (Отчасти такава вариация просто отразява различията в това, колко информация е била получена по времена възприятието) Много е важно да се отчете, че информация може да се добавя към когнитивните карти даже на основата на устно съобщение за изменение в ситуацията, те. при липса на собствено възприятие за обекта от човека. Ние можем да изменяме перцептивните предвиждания и плановете за нашите пътешествия на основата само на една вербална информация. Измененията, които се правят по този начин, не са еквивалентни на измененията, възникващи в резултатна непосредственото възприятие, доколкото ние не сме били въвлечени в перцептивния цикъл на взаимодействие със самите обекти. Независимо от това тези изменения могат да бъдат доста значителни и устойчиви.
Когнитивните карти могат да се забравят до някаква степен - казано с други думите губят стечение навремето някои свои детайли. Но забравянето в този смисъл е обаче, по-слабо отколкото може да се очаква. Дори ние с радост откриваме, че дори с отново можем да намерим пътя в някой градили местност, където не сме били много години. Забравянето, което все пак е налице, засяга преди всичко някои незначителни детайли, а не цялата обща структура. Болшинството грешки, които се срещат при използването на когнитивните карти, са обусловени, видимо, не толкова от чистото "забравяне, отколкото от грешки на смесването или интерференцията. Доста често у нас се формират повече от една когнитивна карта зададена част от околната среда. Например последният път, когато сме възприемали моста е възможно да е бил отворен за движение, а котката да е заспала на килима. За адекватна представа в такива условия е необходимо да се знае, коя именно когнитивна карта съответствана дадения момент - с други думи, коя от тях е формирана по-късно. Ако нито една от съхранилите се характеристики на когнитивните карти не посочва тяхната относителна възраст (което често става при изминаване на много време, могат да се получат грешки. По такъв начин, например търсенето на правилния пъти представата затова, най-много са подложени на грешки в случаите, когато съответната ситуация често сее променяла в миналото и най-малко - в случаите на стабилни ситуации (например местоположението на сградите на нашата улица. Представите са много по-трудни за изучаване от езика, защото са много по-малко "публичните не могат да се напишат или да се изговорят по директния начин, по който това може да се направи с езика. Разбира се, можем да описваме вербално или да рисуваме образите, но тази дейност не е нищо повече от привеждане на образите в друга символна система и следователно е твърде индиректно средство за комуникиране с представите. Представите не са просто "картина в главата, а символна дейност, подпомагаща човека да манипулира и прави умозаключения за информация, която е фундаментално перцептивна по природа.

Изтегляне 0.99 Mb.

Сподели с приятели: