Доцент д-р колю тодорков

54
2. Според продължителността на съхраняването на информацията, нейната роля и място в дейността паметта се подразделяна мигновена кратковременна (оперативна междинна дълговременна.
3. Според характера на целите на дейността, те. според степента на участие на съзнанието в процесите на паметта се подразделяна непроизволна (непреднамерена, не волева произволна преднамерена, волева. В съдържателно отношение посочените видове памет имат специфични характеристики, които позволяват те да се отделят една от друга (разбира се това отделяне е условно, ида се разбере тяхната роля и значение в дейността наличността. Според характера на психическата активност, която преобладава в дейността наличността В различните видове дейност наличността могат да преобладават различни видове психическа активност двигателна (моторна, сетивна, интелектуална, емоционална. Всеки от тези видове активност се изразява в съответни действия и техните резултати - в движения, образи, мисли, чувства. Обслужващите ги специфични видове памет са получили названията двигателна моторна, образна (сетивна, словесно-логична (семантична, емоционална. Всеки човек се ражда с двигателна памет, след това се развиват последователно емоционалната, образната и накрая словесно-логичната. Нужно е да се има предвид, че при патология става обратното движение по тези "стъпала" на развитие на паметта. Двигателна памет - това е запомняне, съхранение и възпроизвеждане на различни собствени движения и на техните системи от човека. В онтогенетичното развитие наличността, както вече беше споменато, двигателната памет се проявява най-рано. На нейна основа се развиват и усъвършенстват двигателните навици на човека от най-простите, като обикновеното ходене, до най- сложните, например пилотиране на самолет. Този вид памет достига пълното си развитие по-рано от другите видове и дори у някои хора остава водеща през целият им животно в болшинството хора водеща роля играят другите видове памет. Емоционална памет. Емоционалната памет може да се определи като възпроизвеждане на определено чувствено състояние при повторното въздействие на тази ситуация, в която даденото емоционално състояние е възникнало първоначално. Важно е да се подчертае, че това състояние се възпроизвежда в комплекс с елементите на ситуацията и субективното отношение наличността към нея. Особеност на тази памет е бързото формиране наследите в кората на главния мозък, особената им трайности непроизволност на възпроизвеждането. Счита сече емоционална памет притежава вече 6 месечното дете и че тя достига пълния си разцвет към 3-5 година. На нея се основава предпазливостта, симпатията и антипатията, а също първичното чувство на разпознаване (познато" и "непознато. Силното, емоционално украсено впечатление човек запазва по-дълго от всичко, те. емоционалната памет е най-дълготрайната. Изследванията показват, че емоционалната памет силно влияе върху познавателната активност наличността и резултатите от нея. Характерно за емоционалната памет е това, че почти никога не се съпровожда с отношение към оживялото чувство като към спомняне на по-рано преживяно също такова. Така например човек, наплашени или ухапан в детството си от куче се плаши след това при всяка среща с куче, най-често без да осъзнава, с какво е свързано това чувство. Произволното възпроизвеждане на дадено чувство е почти невъзможно. Наред със запечатването на чувственото състояние, съпътстващо възприемането на една или друга информация, емоционалната памет осигурява бързо и точно запомняне и на самата информация, предизвикваща даденото емоционално състояние, обаче невинаги има точност при нейното съхраняване. Опита и изследванията показват, че в обикновени, спокойни условия нарастването на силата и яркостта на впечатленията повишава точността и трайността на запомнянето. Нов екстремални ситуации, при преживяване на силни негативни чувствате отслабват или напълно подтискат това, което е било запомнено. Като пример в това отношение ще посочим следният експеримент, осъществен от американски психолози студенти седят в аудиторията, навели глави над изпитните листи. Внезапно се отваря вратата и млада жена с ръст 150 см., облечена в джинси, карирана каубойка и тиролска зелена шапка нахлува в залата. Тя бързо се нахвърля върху студента, седящ на първия редна първия стол и извиква Федерална рибо! Ти си откраднал моите записки. При това отвън в коридора се чуват звуци от удари. Студентът от първия ред, облечен в спортна униформа извиква и падана пода. Когато нападателката изкача от залата, два мъже, облечени като санитари, на бегом влизате аудиторията,

55
изправят "жертвата" на крака и бързо я извеждат навън. Цялата тази сцена трае около минута време. Влиянието на емоционалния шок и на неочакваността на събитието ярко се проявява тогава, когато студентите са помолени незабавно да опишат пълната картина на събитието, чието свидетели са били, като отговорят на редица въпроси. Резултата се оказва потресаващ. Ето някои въпроси и отговори. Кой е бил нападателя Един студент пише "голям, германски тип...като холивудски спасител. Как е бил облечен нападателя" "В униформа на железопътен кондуктор. Какво е било оръжието "Убиеца използва остър нож. Кой беше жертва "Мъж, облечен в панталони цвят каки и гълъбов пуловер. Доколкото инцидентът е бил в най-голяма степен неочаквани е имал силно есктремален характер, болшинството свидетели не са запомнили външния видна влезлия човек, нито обстоятелствата на нахлуването му в залата. В описаната експериментална ситуация деформацията наследите в паметта могат да се обяснят само с емоционалното въздействие, тъй като фактора време е изключени да се отнесе забравянето за сметка на преобразуването на информацията по времена дългото и съхраняване е неправомерно, защото възпроизвеждането става непосредствено след събитието. Образна (сетивна) памет - представлява запомняне, съхранение и възпроизвеждане на образите на обектите от действителността, които пряко са въздействали върху сетивните органи на човека. От своя страна образната памет бива зрителна, слухова, осезателна, обонятелна, вкусова. Когато някакъв сигнал (дразнител, например написана или изговорена дума, въздейства върху даден сетивен орган той се кодира и съхранява в сетивната памет за определено време, като използваният от нея код - "форматът, в който информацията се "превежда" за съхранение, е много подобен на физическата форма на сигнала. С други думи казано, съществува слухов код за думите, които чуваме, и зрителен - за зрително възприеманите стимули. Макар че има, както беше посочено по-горе, различни видове сетивна памет, изследванията на психолозите в тази област са насочени почти изключително към зрителната и слуховата памет. Характерно за зрителната памет е това, че при съхраняването на образа на обекта той претърпява определена трансформация. В изследванията са констатирани следните изменения, извършващи се със зрителния образ в процеса на съхранението опростяване (пропускане на някои детайли определено преувеличаване на отделни детайли преобразуване на фигурата в по-симетрична (по-еднообразна). Съхраняваната в паметта форма на обекта може да се закръгля, да се разширява, понякога да се изменя нейната ориентация и положение в пространството. В процеса на съхраняването образа се трансформира и по цвят. Най- ясно и ярко преди всичко зрително се възпроизвеждат образи, които се срещат рядко, неочаквано. От една страна, посочените преобразования на образа в паметта го правят по-малко точен в сравнение с образите в словесната паметно от друга страна, тези преобразования могат да донесат полза - да превърнат образа в обща схема и до известна степен да го направят символ. Зрителната памет не се поддава много на произволно (волево) управляване. Осезателната, обонятелната и вкусовата памет могат да бъдат наречени в известен смисъл "професионални видове, тъй като те се развиват интензивно най-вече във връзка със специфичните условия на изпълняваната конкретна дейност от личността. Тези видове памет могат да достигнат до поразително високо равнище на развитие у някои хора, когато е налице необходимостта да се компенсират или заместват някои липсващи други видове памет, например у слепите, глухите и т. н. Образната памет най-ярко се проявява у децата и юношите. У възрастните хора водеща памет, като правило, не е сетивната, а словесно-логичeската. Обаче има професии, където е полезно човек да има развита нависоко ниво образна памет.
Словесно-логична семантична) памет. Представлява запомняне, съхранение и възпроизвеждане на символичният изразна дадени образи (под формата на думи. Словесната памет се формира в процеса на социалното развитие на човека на основата на образната и достига най-високата си степен към 10-13 годишна възраст. Нейна отличителна чертае точността на възпроизвеждането. Друга особеност на словесната памети в това се състои нейното преимущество пред образната памет) е значително голямата й зависимост от волята наличността. Възпроизвеждането на зрителния образ не е винаги във властта на човека, докато в същото време да се повтори някаква фраза е значително по-лесно. Обаче и при словесното съхраняване се наблюдават определени изменения на информацията. Така например при запомняне на редица думи най-точно се възпроизвеждат началните и крайните, освен това, детайл отдаден разказ, който е привлякъл вниманието на човека, при преразказването има тенденцията да се придвижи към началото на разказа, макар че в действителност неговото място не е там. Точността на словесното

56
възпроизвеждане се осигуряване само с повторение, но и със съкращения. Текстът може да се съкрати и по този начин да се облекчи работата на паметта колкото той е по-кратък, толкова са по- малко грешките при възпроизвеждането. Краткостта е ефективна не само за сметка на орязването, но и за сметка на изработването направила за отделяне на най-същественото в информацията. Постепенно чрез обобщение се развива логическата памет. Отношението на словесната памет със зрителната е сложно. От една страна, словесната памет сама по себе си е поточна от зрителната, а от друга - тя може да оказва влияние върху зрителните образи, съхраняващи се в паметта, като или усилва тяхната трансформация, или ги потиска напълно. В този случай зрителните образи в паметта могат така да се преобразуват, че поточно да съответстват на своето словесно описание, особено ако названието предшества възприемане на зрителните изображения. В смисъла наказаното става разбираемо, защо един от факторите, които могат силно да влияят върху спомените на свидетелите на дадено събитие или явление се явява подбирането на думите във въпросите, които им се задават. Като пример може да се посочи направеният експеримент от Лофтъс. Той показвана група студенти кратък филм, на който е заснето пътнотранспортно произшествие. След прожектирането на филма някои от тях ги пита "С каква скорост се движеха автомобилите, когато те се удариха" Задруги свидетели глагола "удариха" е бил заменен с "разбиха, а за трети с "чукнаха. От експеримента става ясно, че оценките на свидетелите наедно и също събитие се намира в пълна зависимост от използваните думи, в случая глагол. Тези, които са питани с думата "чукнаха" са давали най-ниска оценка за скоростта (около
40-45 км/ч), в същото време другите, които са питани, с използването на глагола "разбиха" дават най-висока оценка (около 70-75 кщ/ч). Различието в оценката на скоростта не е учудващо. Адвокатите в съдебната зала често задават подвеждащи въпроси. Важна в експеримента е втората му част. Една седмица, след като студентите са гледали филма за произшествието са им били зададени няколко въпроса, като критичния от тях е бил "Видяхте ли счупени стъкла, въпреки че фактически във филма не са показани такива. Предполагало сее, че ако глагола "разбиха" реално влияе на свидетелите при спомнянето им за инцидента като обозначаващ по-сериозни действия, отколкото са били на практика, то те също могат да "запомнят" детайли, които да съответстват на пътнотранспортно произшествие, станало с по-големи скорости на движение, например счупени стъкла. Именно това е било и разкрито. Повече от 30% от изследваните, които една седмица по- рано са били питани с думата "разбиха" съобщават, чеса видели счупени стъкла, а само 10% от тези, които са питани с думата "удариха" са "видели" счупени стъкла. Този и други подобни експерименти доказват важната роля, която играе правилния подборна думите при формулирането на въпросите. Именно този фактор сам по себе си влияе на съдържанието и точността на отговора. Особеността на логическата памет се проявява преди всичко в запомнянето смисъла на текста, а неточно на изходното му съдържание. Това запомняне може да няма нито една обща дума с изходния текст. В процеса на разкриване на смисъла става преработване на текста в по-обобщени понятия. Спомняното в този случай това е реконструкция на текста, преминаване от обобщени понятия към конкретни. Логическата памет най-тясно е свързана с мисленето. Посочените видове памет тясно си взаимодействат, като това особено ярко се проявява при разпознаването на образите. Разпознаването се разпростира от едвам забележимото чувство на нещо познато до пълна увереност в това. Нужно е да се каже, че върху степента на тази увереност съществено влияние оказва самооценката на разпознаващия човек. При всякакви други равни условия човек със завишена самооценка винаги ще намери нещо познато вдадения образа този със занижена - обратно, даже надеждно разпознаваното той приема като съмнително.
2. Според продължителността на съхраняването на информацията, нейната роля и място в дейността наличността На основание различното място във времевата последователност на преобразуването на информацията от постъпването й в сетивните органи до формирането на неповредима и съхранена за цял живот следа в мозъка, навремето на съхранение и роля в дейността наличността, паметта бива мигновена, кратковременна, междинна и дълговременна. Процесът на преработване на информацията в паметта може да се представи последния начин. Обектите, въздействащи върху човека, преди всичко изменят състоянието на сетивните органи (входове, които притежават определена инер-ционност, което и определя съхраняването на елементарната следа в течение на няколко мига. Този механизъм, както вече беше посочено, е най-

57
добре изучен при зрителните и слуховите усещания и се нарича иконическото и ехоическото съхраняване на информацията. А като цяло формата на съхраняване на информацията в сетивните органи се обозначава с понятието мигновена памет. Мигновена памет. Специфичността на мигновената памет се изразява в това, че следата угасва след няколко секунди и ако информацията не се приведе в друга форма на съхраняването тя се губи безвъзвратно. Информацията, съхраняваща се в мигновената памет не се поддавана произволно (волево) управление, те. тя не може да се задържи, да се възпроизведе ида се направи поясна и точна. Тя не се преработва и не се съотнася с информацията, която постъпва едновременно в другите сетивни входове, затова образът на обекта в мигновената памет не притежава константност. Времето за съхраняване на следата в иконическата памет е от 10 до 60 секунди, за ехоическата - от 250 млсек досека задругите модалности още по-малко. Мигновената памет - това е първият етап от обработката на постъпваща отвън информация, тя се формира пасивно, с нейна помощ организма за много кратко време задържа достатъчно точна и пълна картина за света, възприеман със сетивните органи. Като се разглежда биологическата и психическата значимост на този вид памет, преди всичко следва да се отбележи, че тя осигурява цялостното възприемане на външния свят. Съвършено очевидно е, че непроизволното движение на очите, мигането и редица други фактори неизбежно биха довели до това, че възприеманата картина на света непрекъснато би била накъсвана на части, ако за кратък период от време дадената зрителна информация не се съхранява в зрителния орган. Същото се отнася и за слуховата информация. При нея ехоическото съхраняване дава възможност за разбиране на обикновената реч, музиката. Звуковите колебания съставляващи речта се разпространяват в течение навремето. Информацията съдържаща се във всяка частица на речта музиката) няма смисъл ако не се намира в контекста на другите звуци. Така че ехоическото съхраняване, запазвайки за кратко време слуховата информация осигурява непосредствени контекстуални признаци, необходими за нейното разбиране. Или създаваните условия от мигновената памет за сливане на сигналите, получени до прекъсването с тези получени след него дават възможност на човека за възприемане света като едно цяло. Кратковременна памет. Част от информацията от мигновената памет попада в кратковременната. Особеност на тази форма на паметта в сравнение с мигновената е това, че тя не е специфична модалано, те. доколкото хранилището на кратковременната памет е общо за всички сетивни входове, то информацията в нея губи разнообразието на сетивната специфичност (зрителна, слухова и т.н) и е представена от абстрактни последователни кодове. Кратковременната памет се нарича още работна, те. паметта, в която в момента се осъществява умствената работа. Например искаме да запомним нов телефонен номер. Прочитаме гои го повтаряме няколко пъти наумили на глас. Това, което се прави, е активно репетиране на съхранената в кратковременната памет информация с цел да се създаде постоянна следа в паметта. Обемът на кратковременната памет не е голям и се изчислявана плюс/минус 2 единици информация (бита информация).Ако човек се опита да съхрани повече от това, нещо задължително ще се загуби, защото просто няма място за него. Това може да се илюстрира със следния пример. Запознаваме се с хора с различни имена в следната последователност Запознаваме се с Иван Запознаваме се с Павел Запознаваме се с още 6 души
1. Иван 1. Павел 1. Вангел
2. 2. Иван 2. Борис
3. 3. 3. Калоян
4. 4. 4. Христо
5. 5. 5. Георги
6. 6. 6. Йордан
7. 7. 7. Павел Името на Иван е отпаднало От посочения пример се вижда, че когато се прибавя нова информация, старата такава се "изтласква" към "дъното" и когато се въведе една единица информация повече от възможното, то тогава първата единица такава се "изхвърля" - просто няма повече място. Образно казано

58
кратковременната памет може да се определи като "гърло на бутилка, позволявайки вдаден момент да преминава ограничено количество информация. Времето на съхраняване на информацията в кратковременната памет е до няколко минути. При кратковременното съхраняване информацията в сравнение с мигновените следи вече съществено се преработва. Тя представлява от само себе си последователност от фрагментарни кодове, постъпващи от мигновената памет. Както вече беше посочено, всеки намиращ се в кратковременната памет фрагмент (единица информация) постепенно се изтласква отново постъпващата информация, но това изтласкване може в определена степен да се предотврати ида се удържи информацията с помощта на повторение. По такъв начин, за кратковременната памет е вече възможно произволно (волево) управление с помощта на повторението, а също така и със символизация. Информацията, съхранявана в кратковременната памет може да бъде нарушена в много по-малка степен, отколкото в мигновената, за сметка на по-голямата продължителност на съхранението и вследствие на привеждането на първичната информация в символична форма. Човек може да увеличи количеството информация, която той е способен да задържи в кратковременната памет, чрез прекодирането на тази информация в нови структурни единици. Оперативните единици зависят от способността на човека да организира възприемането на информацията. Установено е, че отделна буква се възпроизвежда по-добре, отколкото две, а две - по-добре, отколкото три и т. н. Но ако съчетанието от букви образува позната дума, то това съчетание се възпроизвежда така добре, както една буква, независимо от влизащите в състава на думата букви. Разкрито е, че подобрява запомнянето не само организацията на буквите в думи. А даже тогава, когато предоставените безсмислени срички се произнасят като свързана, ритмически организирана последователност (псевдоизречение), средното число запомнени от изследваните хора срички се увеличава. Всички форми на организация на материала позволяват да се свие голям обем информация в по-малко число структурни или оперативни единици. Стратегията на групирането е много мощна. Например как човек може да запомни следните букви

Изтегляне 0.99 Mb.

Сподели с приятели: