ПАМЕТ - СЪЩНОСТИ ОСНОВНИ ПРОЦЕСИ

38
дадена информация, която се възпроизвежда е в пряка зависимост от начина на запомнянето й и от процесите на съхраняване и забравяне. Но за теоретическия анализ на структурата на паметта, за по-пълно разкриване начина на нейното функциониране е необходимо да се абстрахираме в определена степен от сложните връзки и отношения между различните процеси на Паметта (без да се забравя, чете обективно съществуват) ида се разгледат те поотделно. ЗАПОМНЯНЕ. Запомнянето може да се определи като процес, при който в резултатна постъпването на нова информация от най-различен род в паметта става нейното запечатване, закрепване и свързване с тази, която е по-рано придобита и съхранена. То е необходимо условие за обогатяване опитана личността с ново знание за действителността и форми на поведение идейност. Условно запомнянето може да се раздели на два вида непроизволно (неволе-во, непреднамерено) и произволно (волево, преднамерено. Като и в двата случая, запомнянето е продукт на действието на субекта с обекта, те. намира се в пряка връзка с особеностите на изпълняваната от личността дейност. Но разбира се едни и същи външни условия на дейността не водят до абсолютно еднакви резултати от запомнянето у различните хора, тъй като те се пречупват през миналия опитна личността, през нейните индивидуални особености. Това означава, че когато се говори за зависимостта на запомнянето от дейността, всяко действие на човека следва да се разглежда в контекста на неговата личност, те. във връзка с особеностите на мотивите, целите и начините за тяхното постигане. Непроизволно се нарича запомнянето на едни или други обекти от действителността, което се осъществява в резултатна непосредственото им възприемане и безличността да си е поставила такава цел, без специално желание затова. Непроизволното запомняне е продукти условие за осъществяване на познавателните и практическите действия наличността. То е естествен спътник на човешката дейност. Благодарение на него се запомня огромно количество информация от всекидневния живот. В отделни случаи една или друга информация се запомня непроизволно, пълно и трайно, понякога за цял живот, когато тя има за човека особено важно значение, когато поражда у човека определен интереси преживявания (емоции и чувства. Непроизволното запомняне обаче поначало е несистемно, неточно, непълно, съпроводено със значителен брой пропуски и грешки. Като основни недостатъци на Непроизволното запомняне могат да се посочат а) непълнота на запомнянето - голяма част от това, което се запомня непроизволно, не се запазва като цяло в паметта б) неточност на запомнянето - това, което сее запазило в паметта се възпроизвежда с много грешки в)изопачаване на действителността - често се срещат случаи за спомняне на нещо, което в действителност не е възприемано изобщо или не по същият начин. Разбира се тези недостатъци на Непроизволното запомняне се проявяват в различна степени зависят от някои условия на изпълняваната дейност. Така например, ако информацията, която се запомня влиза в основната цел на дейността, тя се запомня по-добре, отколкото, ако се включва в условията и начините за постигането насъщата цел. Също така, информацията, която заема мястото на основната цел на дейността, се запомня толкова по-добре, колкото по-съдържателни връзки се установяват в нея. Произволно се нарича запомняне, което е целенасочено, съпроводено с проява на волево внимание и на определени волеви усилия отстрана наличността. Произволното запомняне е продукт на специални мнемически действия, тена такива действия, чиято основна цел е самото запомняне на дадена информация. Продуктивността на това действие е свързана с особеностите на неговите цели, мотиви и начини за осъществяване. При това едно от основните условия е ясното поставяне на задачата да се запомни. Но ролята на мнемическата задача не може да бъде сведена до действието на отделно взетото намерение да се запомни. Различните мнемически задачи пораждат различна ориентировка в информацията, в нейното съдържание и структура, в нейната езикова форма и т. н, обуславяйки избора на съответните начини за запомняне. Затова е важно да се определи какво именно и как да се запомни. Сред условията определящи продуктивността на Непроизволното запомняне може да се отделят, няколко най-важни такива. На първо място, в това отношение голямо значение имат мотивите, които подтикват човека да запомни дадена информация. Колкото теса по-силни и колкото повече се осъзнава личностната значимост на информацията, толкова тя се запомня по- добре. На второ място, голяма роля играе използването на рационални начини за запомняне (на така наречената мнемоника или мнемотехника. На трето място, разбирането на информацията е

39
необходимо условие за логичното и осмисленото й запомняне. Разбраното се запомня по-бързо и по-трайно, защото се асоциира с вече усвоеното по-рано знание, с миналия опитна човека. Обратно, неразбраното или лошо разбраното се оценява от личността като нещо отделно, несвързано по съдържание с нейния минал опит. Неразбраната информация обикновено не събужда и интерес у човека. На четвърто място, сред най-важните похвати за произволно запомняне е съставянето на план за онова, което следва да се запомни. Напето място, на основата на асоциациите по сходство и по контраст е възможно използването на такива сложни похвати на произволното запомняне като класификацията, систематизацията на материала с цел неговото по- добро запомняне. Произволното запомняне изисква повторение на възприеманата информация, без което не може да се получи трайното й запазване в паметта и нейното произволно възпроизвеждане след това. За успешното запомняне е необходимо да се спазват някои определени правила за повторение на информацията, които са разкрити в резултатна изследването на проблема. Те най-общо се свеждат до следните а)повторенията трябва да се разпределят правилно във времето (в зависимост от големината и сложността на информацията, а не да се извършват непосредствено едно след друго б)числото на повторенията е нужно да бъде по-голямо от това, което сее оказало достатъчно за първоначалното пълно възпроизвеждане на запомнената информация в)голямата по обем информация следва да се разделяна части съобразно смисловото й значение ида се запомняна части, след което да се повтаря изцяло г)повторението на запомняната информация трябва да започне още в първите дни след възприемането й. Голямо значение за запомнянето има първото възпроизвеждане. Това е така, защото когато се съобщава информацията на другите хора, тя се подлагана редица изменения и първите собствени формулировки на човека, както удачните, така и неудачните, даже и изкривяващите смисъла на информацията се оказват изключително устойчиви. Мисълта като чели се "сраства" с тази речева форма, в която тя се "отлива" в процеса на първичното осмисляне при овладяване на подлежащата за възпроизвеждане информация. Тук съхраняването се явяване само предпоставка, но и следствие от възпроизвеждането то не само се проявява във възпроизвеждането, но и се извършва заедно с него. Обемът на материала, степента на неговата еднородности последователността на запомнянето му, несъмнено влияят върху резултатността и стратегията на запомнянето. Това е зафиксирано във феномените, получили названия ефектна дължината, ефектна привичността и ефектна първичността и края.
По-специално внимание е нужно да се отдели на ефекта на първичността и края. Той се изразява в това, че хората по-добре запомнят и след това по-лесно възпроизвеждат началото и края на информацията, която им се поднася, и по-трудно тази, която е разположена по-средата. Могат, обобщено изразено, да се отделят няколко фактора, които влияят върху процеса на дълговременното запомняне
- значението на числото на повторенията (които почти не влияят върху непосредственото възпроизвеждане) нараства в зависимост от степента на увеличаване на отлагането на възпроизвеждането
- познаването на стимула, неговото сходство с вече съществуващите знания (така нареченото чувство на познатост
- обемът на семантическите категории по-добре се запомнят елементи от неголеми категории например годишните времена) в сравнение с големи категории (например названия на животни
- числото на менталните (умствените) повторения, което зависи от това, колко дълго възприеманата информация остава в кратковременната памет. Тези повторения се извършват автоматично, безучастието на съзнанието
- степента на организираност на материала и дълбочината на преработката му в съответствие с текущите и дългосрочните цели
- нагласите към запомняне и владеенето на стратегии за запомняне. Нужно е да се отбележи, че някои изследователи на паметта, като Д.Хотерсол и др. използват, за обозначаване на първия паметов процес, термина кодиране. За обясняване на кодирането като процес на възприемане и представяне на някакъв къс информация се използват термини от компютърната наука. Така когато компютърът "чете" перфокарта, магнитна лента или диск, за да получи някаква информация, процесът се нарича въвеждане на входяща информация. Компютърът след това трябва да преведе тази входяща информация от картата, лентата или диска

40
на използваем "език" или код, за да изпълни дадените му инструкции. Терминът кодиране в човешката памет съответствана тези компютърни функции (въвеждане на данни и превеждане. С други думи, кодирането означава да вземеш къс информация ида го приведеш или кодираш за използване от системата на паметта. СЪХРАНЕНИЕ. Съхранението е процес на повече или по-малко дългото задържане в паметта на информацията получена в опитана личността. Съхранението е сложени динамичен процес, който се осъществява в условията на организирано по определен начин запомняне на дадена информация и включва многообразни процеси на преработване на тази информация. По-рано запомнените знания взаимодействат с новоусвоените - те встъпват в нови връзки (асоциират се, уточняват се и се диференцират, обобщават се и се прекодират. Така, че съхраняваната в паметта информация постепенно се изменя и обогатява. В неизменен вид се съхранява само това, което е заучено наизуст, което е самостоятелно и откъснато от другата информация знание. Те. съхранението не е пасивно запазване на информацията, не е простото й консервиране. То като динамичен процес, включващ преработване на информацията, се осъществява с участието на мисловните операции. Основната функция на процеса на съхранение е да запазва информацията в паметта дотогава, докато е необходима. ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНЕ. Възпроизвеждането представлява пресъздаване в дейността и/или общуването на съхранената в паметта информация. При възпроизвеждането става актуализация на затвърденото по-рано съдържание на психиката чрез неговото извличане от дълговременната памети преминаването му в кратковременната (оперативната. Процесът на актуализация, на възстановяване на запомнената информация се характеризира в личностен аспект с различна степенна трудност една информация много бързо се възпроизвежда, а друга много бавно и трудно. Разбира се също както съхранението не е само пасивно запазване, така и възпроизвеждането не е механическо повторение на запомненото (с изключение на онова, което е заучено наизуст. В процеса на възпроизвеждането информацията не само се пресъздава в първоначалния й видно и в известна степен се формира, доколкото речевото оформяне на смисловото съдържание формира самото това съдържание. Мисленето се включва в процеса на възпроизвеждането, уточнявайки, обобщавайки, систематизирайки, преработвайки и реконструирайки съдържанието на информацията. Те. в самата същност на възпроизвеждането е заложена реконструкцията на възпроизвежданото, ставащо в резултатна неговата мисловна обработка, което е съществен аспект на възпроизвеждането. Реконструкцията като качествен аспект на възпроизвеждането, се проявява в различни форми изменение на плана, умозаключения, различен вид преобразувания и т. н. Известна роля в преобразуването играе емоционалното отношение наличността към възпроизвежданата информация. Както и при запомнянето, така и при възпроизвеждането могат да се отделят два основни вида непроизволно (неволево, непреднамерено) и произволно (волево, преднамерено. Непроизволното възпроизвеждане на по-рано възприета информация е налице тогава, когато личността не си е поставила цел да стори това, когато съответните образи "изплуват" в съзнанието като чели сами за себе си. Едно такова възпроизвеждане обаче не става безпричинно, "без тласък. За тласък към непроизволно възпроизвеждане на дадена информация служат възприятията за обектите, представите, мислите, породени на свой ред от определени външни въздействия. Например в съзнанието на даден човек могат да възникнат образи на една или друга мелодия, песен, без връзка с онова, което вдадения момент той изпълнява. Причина затова е някакъв сигнал (звук, закономерно свързан с мелодията на съответната песен, въздействал върху сетивния орган, но останал неосъзнат (незабелязан, доколкото съзнанието наличността е заето през това време с други процеси. Този сигнал е дал тласък за възпроизвеждане по асоциация на песента. Дори когато е предизвикано от случайно възприети обекти, непроизволното възпроизвеждане може да имане хаотичен, а определено целенасочен характер,като насоката и съдържанието възпроизвежданата информация се определя от асоциациите, които са се образували в опитана личността. Непроизволното възпроизвеждане може да бъде и по-целенасочено и организирано, когато не е предизвикано от случайно възприети обекти, а от съдържанието на дейността, която изпълнява човек вдадения момент. Произволно възпроизвеждане на дадена информация се наблюдава тогава, когато личността си е поставила цел да стори това.

41
Особеност на произволното възпроизвеждане е неговият планомерен характер. То протичане случайно, под влияние на едни или други неосъзнати сигнали, а организирано. И в случаите, когато информацията е твърдо запомнена, възпроизвеждането става лесно. Но понякога на човек нему се отдава да си спомни в нужния момент онова, което е необходимо за дейността и/или общуването. Налага му се да прибегне до активни търсения, преодолявайки при това определени трудности от вътрешен характер. Такова възпроизвеждане се нарича припомняне. Както и произволното запомняне, припомнянето може да бъде твърде сложно познавателно действие. Неговата успешност зависи до голяма степен, в какви условия и как се осъществява. Изследванията показват, че резултатността на припомнянето се определя от това, до каква степен ясно и точно се осъзнава целта на задачата да се възпроизведе дадена информация. Припомнянето, както и запомнянето, е също избирателно. Добре осъзнатата и точно формулираната в речта (външна или вътрешна) цел насочва по-нататъшния ход на припомнянето, помага да се подбере в паметта нужната информация и задържа проявата на нежелателни асоциации. Припомнянето не бива да се разглежда като просто възпроизвеждане наминали впечатления. Знанията, които човек е усвоил в миналото, се свързват при възпроизвеждането снови знания и се подреждат по новому, осъзнават се по-задълбочено. Голямо влияние върху акта на възпроизвеждането оказва увереността наличността във възможността си да си припомни необходимото в необходимия момент, като тук е важно да се има предвид още и това, че немаловажна роля в припомнянето има контекста. Частен вид възпроизвеждане е процесът на спомняне, а частен вид представа - спомнянето в собствения смисъл на тази дума. Представата като продукт на възпроизвеждането може да се определи като възпроизведен образ, изплувал отминалото. Спомнянето предполага относително високо ниво на съзнание. То е възможно само там, където личността отделя себе си от своето минало иго осъзнава като минало. Спомнянето включва осъзнаване на отношение на възпроизвеждания образ към това минало, което то възпроизвежда. Споменът - това са отнесени и локализирани повече или по-малко точно във времето и пространството възпроизведени образи отминалото на даден човек. Тази страна на паметта е неразривно свързана с целия процес на формиране наличността. Само благодарение на нея човек не се оказва всеки път отчужден от самият себе си, от това, което е бил в предшестващите моменти от своя живот. Това е историческата памет, в която намира израз човешкото лично съзнание. Едва ли някое животно има спомени за своето минало. Благодарение на паметта в единството на човешкото съзнание се отразява единството наличността, преминаващо през целия процес на нейното развитие и преустройване. С паметта е свързано единството наличното самосъзнание. Всяко разстройство наличността, достигащо до крайните форми на нейното разпадане, винаги е свързано с амнезия, с разстройство на паметта и при това именно с нейния "исторически" аспект - известни периоди от живото отпадат от паметта, изгубени са за личното самосъзнание. Локализацията на спомените, разполагаща събитията отминалото на човека на определено място в последователността на живота му, обикновено е продукт от тясното преплитане на непосредствено изплуващите спомени и опосредстве-ния процес на възстановяването им. Опорна точка за възстановяване на спомените и на локализацията им предоставя социалният начин на живот на човека. Спомените обикновено се отнасят до ситуации, в които са вземали участие други хора. Много често основни изходни точки в човешкият живот са събития от обществено-политическия и обществено-икономическия живот. Тези събития са датирани независимо отличния живот на дадения човек, от неговите спомени. Но, изхождайки от тях той може да локализира своите спомени, доколкото неговият личен живот постоянно се детерминира от социалните събития. Разбира се съдържанието на спомените наличността не е неизменно. То е динамично. То се реконструира и преосмисля във връзка с еволюцията на насочеността наличността (на ценностната й система. ЗАБРАВЯНЕ. Забравянето е обратната страна на съхранението и може да се определи като невъзможност да се възпроизведе дадена информация, която е била възприета по един или друг начин.
Най-известният изследовател по проблемите на паметта ЕЕбингхаус (а и много изследователи след него) определя забравянето като функция навремето, което е изминало от момента на

42
заучаването на дадена информация. В своите изследвания на паметта (методите за които са станали класически в експерименталната психология) той установява, че след 20 минути се съхранява 59,2% от запомнената информация, след 1 час, след 9 часа, след 1 ден, след 2 дни-
27,8%, след 3 дни, след 31 дни. Ебингхаус конструира крива на забравянето, основана на тези резултати (Виж Фиг.2).Кривата включва съхранените следи, наблюдавани при различни времеви интервали след първоначалното заучаване. Констатира сече забравянето първоначално е бързо, като след това скоростта му значително се забавя. С други думи казано, следите в паметта след две седмици са почти толкова, колкото и след една седмица. Ебингхаус установява също, че забравянето е много по-постепенен процес, когато информацията е смислена. Например резултатите от паметовите следи при запаметяването на стихове спадат много по-бавно, в сравнение на запомнените безсмислени думи. Разбира се, тук му е мястото да се каже, че информация която е преминала и е съхранена в дълговременната памет не се забравя никога. Невъзможността да се възпроизведе тя вдаден момент е свързана с временната невъзможност да се преведе от дълговременната в кратковременната памет, те голяма част от онова, което се нарича "забравяне" във всекидневния живот следва да се разбира като неуспех при извличането на информацията по адекватен начин. Има разбира се и специални случаи на забравяне, обусловени от различни причини. Към тях се отнасят Органични причини. Макари да не са между причините за нормалното, всекидневно забравяне, съществуват много физически или органични причини за него. Това състояние се нарича органична амнезия. В тези случаи забравянето се дължина физически процеси, осъществяващи се в мозъка. Една от най-явните типове органична амнезия се дължина остаряването и е наречена синдром на сенилното мозъчно заболяване. При този синдром мозъкът физически деградира и това води до влошаване на когнитивното функциониране. Проблемът може да възникне и поради сърдечносъдова болест, която намалява количеството кислород, доставяно на мозъка. Но има и случаи, когато това, което може да изглежда като ефектна възрастта върху паметта да е резултат от мотива- ционни различия или промени в предпочитанията наличността. Други органични причини за забравянето включват мозъчно увреждане поради някакъв инцидент, ударили дори алкохолизъм. Една от тези видове амнезия се нарича ретроградна ("ретро" означава назад или преди, при която човек губи паметта си за събития, които са се случили преди инцидента или нараняването, например удар по главата. Въпреки че такива амнезии са често само временните могат да бъдат много широки. Възможно е загубата на паметта да се простира назад с часове, седмици и дори месеци преди нараняването. Интересното е, че когато паметта започне "да се завръща, обикновено най-старите спомени се възстановяват първи. По терминологията на
Тълвинг амнезията не е причинила истинска загуба наличността, при която информацията би отсъствала напълно от паметта, а вместо това е довела навременна загуба на достъпа до нея. С други думи, проблемът се изразява във временения неуспех при извличането на информацията. Изглежда, че ретроградната амнезия в повечето случаи включва самоличната паметна човека за епизоди. Например описан е случай в литературата на жена от щата Флорида (САЩ), която не може да си спомни коя е, но въпреки това си спомня как да използва езика. Това иде да подскаже, че семантичната й памет не е била засегната. Амнезията може да работи и в противоположна посока, причинявайки загуба на паметта за събития след увреждането или нараняването. Това се нарича анте-роградна амнезия. Подобна форма на амнезия може да възникне вследствие на алкохолизъм. В крайната си форма хроничния алкохолизъм и неадекватното хранене, което обикновено го придружава, могат да доведат до така наречения синдром на Корсаков. Хората с такова заболяване имат странна съдба. Представете си, че четете едно и също списание отново и отново, защото всеки път то ви изглежда ново. Съществуват и частни случаи на амнезия, при които има нарушения в конкретен вид памет - двигателна, образна, словесно-логична. Към специалните случаи на забравяне може да се отне и парамнезията.
Парамнезията представлява нарушения на паметта, изразяващи се в допускане на грешки при разпознаване на образите, те. в загуба на чувството запознатост на нещата. Емоционални причини. Емоционалната възбуда също може да наруши нормалното функциониране на процесите на паметта. Например всеки, който е "изключвал" докато е полагал изключително важен изпит или е учил в последната минута за него, може да каже, че изпитвана в

43
този момент напрегнатости тревожност дали ще си вземе изпита е сериозно повлияла върху паметта му. Защо тревожността, като емоционално състояние, има такива ефекти Това е така, защото прекалената тревожност при запомнянето на някаква информация или при възпроизвеждането на такава разсейва вниманието наличността, което от своя страна пречи да се повтаря новата информация с цел нейното запомняне или да се използват ефективно механизмите за извличането йот паметта. По въпроса за същността на забравянето съществуват няколко така наречени теории за забравянето. Теория за влошаването (на затихването. Според тази теория изминалото време е причина за забравянето. Колкото е постара информацията в паметта, толкова по-силно тя избледнява или се влошава. Като пример момее да се използва аналогията между паметовите следи и напечатаните страници на вестника. Колкото повече остарява вестникът, толкова повече избледнява напечатаното, докато накрая стане нечетливо. А също така, ако информацията не се използва или не се повтаря, то с времето става нейното затихване. Естествено е да се предполага, че нещо което не се използва дълго време губи с времето своята сила. Макари да има известна истина в тази теория, тя със сигурност не може да обясни всичко, което е свързано с процеса на забравяне. Основният аргумент против нея се състои в това, че тя не може да обясни влиянието на процесите, ставащи между първоначалното заучаване и последващото възпроизвеждане. Защото върху забравянето могат значително да влияят после следващите събития, способни да блокират възпроизвеждането на старите спомени (а в някои случаи да му помагат. Теория за интерференцията. Според тази теория наистина човек забравя с преминаването навремето, но забравянето възниква повече в резултатна това, какво той прави през този интервал, отколкото на простото изтичане навремето. Защото информацията, която личността иска да си спомни и е съхранена в кратковременната или дълговременната памет, може да е трудно да бъде възпроизведена поради интерференцията от новопостъпващия материал. Като пример за интерференция в кратковременната памет може да се посочи следното ако вие се запознавате с много нови хора на някакво празненство, може лесно да запомните първите няколко имена. Когато обаче се опитвате да прибавите нови имена, откривате, че губите информация и се обърквате, не момее да кажете кой как се казва. Експериментално е доказано, че подобно на органичната амнезия интерференцията може да причини забравяне в различна посока. Намесващата се информация може да влияе не само върху това, което идва впоследствие, но и върху постъпилото по-рано. В теорията тези две посоки се наричат проактивна и ретро-активна интерференция. Интерференцията понякога се нарича и отрицателен трансфер. Противоположните ефекти на интерференцията са тези на положителния трансфер, изразяващ се в това, че заучаването на нещо прави по-лесно заучаването на второ нещо. Например преносът на навици свързани скарането на велосипед върху карането на мотоциклет. Ако са налице навици удаден човек да кара велосипед, то той много по-лесно ще се научи да кара мотоциклет, в сравнение с друг човек, който няма такива. Теория за ситуативното забравяне. Разгледаните по-горе две теории за забравянето се основават на традиционни асоциативен подход към анализа на проблемите на паметта. Но съгласно друга позиция, идваща от информационния подходна човек нему се отдава да възпроизведе една или друга информация не поради затихването й или някакви пречките. че я е забравила поради това, че признаците на текущата ситуация извънредно много се разминават с това, което той се опитва да си спомни. По същество не сее изгубила съхранената в дълговременната памет информация, а просто е изгубен достъпът до нея. С други думи, налице е неуспех при извличането на информацията вдадена ситуация, а не провал на самата памет. Тази теория е не толкова за забравянето, и която описва как се губят спомените, колкото представа затова, че спомените, които не са възпроизведени, на практика са живи и се намират някъде в асоциативната мрежа и за да се освободят е нужна само правилна стимулация. Това обяснение на забравянето, наречено "ситуативно забравяне" е било предложено от
Тълвинг. Той изхожда от достатъчно общоприетата идея затова, че заучаването на информацията винаги става в определен контексти че ние я запомняме във връзка с непосредствено възприеманото обкръжение. Забравянето, това е по-скоро неспособност да се намерят признаци в текущата ситуация, които да съответстват на елементите, които са запомнени. Например студенти,

44
които не са могли да отговорят правилно на изпит често се оплакват така " аз знаех отговора, но не знаех, какво точно иска от мен преподавателят" или "отговора беше на върха на езика ми. Съгласно теорията на Тълвинг, специфичният начин, по който целевата информация е запомнена и съхранена, определя кой ще е най-добрият начин за извличането й. Когато човек не може да си спомни нещо, изглежда най-вероятно извличането на информацията да е претърпяло неуспех, защото той е загубил достъпа до насоките, които могат да ръководят възпроизвеждането. При възпроизвеждането като процес на паметта намира проявление и една негова специфична особеност, а именно разпознаването на образи. РАЗПОЗНАВАНЕ НА ОБРАЗИ.Разпознаването на образи е възпроизвеждане при повторно възприемане на даден обект, при опора в него. То представлява най-ранна форма на проявление на паметта, погледнато в онтогенетичен план. При разпознаването възприятието и процесите на съхранение и възпроизвеждане са представени в неразчленено единство. Без разпознаване не съществува възприятие като съзнателен, осмислен процес, но разпознаването - заедно с това е съхранение и възпроизвеждане вътре във възприятието. При разпознаването, се отделя от възприятието и излизана преден план дейността по съотнасяне и съпоставяне на качествата и особеностите на обекта, който вдадения момент се възприема с това, което е съхранено в паметта като образ. Да си представим, че наблюдаваме срещана двама приятели, които не са се виждали 30-40 години. Срещат се, поглеждат се, замислят се и започват да се прегръщат. Теса се разпознали А това съвсем не е леко. Настъпили са редица изменения в първоначалния образ съхранен в паметта - походка, ръст, видна лицето, коси, привички и т. н. И все пак те се разпознават. Итака двамата приятели се разпознаха. Това е така, защото те предварително са се познавали. Нямаше да се разпознаят, ако не знаеха нищо един за друг. Следователно тук възниква въпросът за процесите разпознаване и опознаване. Те обаче не са синоними. Опознаването е първичен процеса разпознаването - производен процес. Резултатите от опознаването са винаги творчески за личността - те прибавят винаги нещо ново към системата на познанията й. Резултатите от разпознаването са свързани винаги с възпроизвеждане на вече опознати по определени признаци образи. Макар че процесът на разпознаването да е производен, не всички връзки между опознаването и разпознаването са очевидни. От произволността на разпознаването следва, че съществуват толкова негови разновидности, колкото са информационните канали на опознаването (тактилни, вкусови, зрителни, слухови, обонятелни. В процеса на разпознаване могат да се отделят няколко момента, определящи съдържанието му
1. Разпознаване и опит. Новороденото дете почти не разпознава. За него всичко (с изключение на генетично предадените способности за оптимални реакции) е ново. Нос течение навремето детето опознава заобикалящия го свят и натрупва познания за него под формата на образи и понятия. Като се наблюдава развитието на първите способности на детето към разпознаване, може да се формулира следното твърдение Разпознаването се извършва върху основата на следните две способности на човека
- способност към запомняне
- способност към формиране на понятия, образи на заобикалящия го свят. Преди да се анализира първият най-груб модел, обясняващ разпознаването е нужно да се детайлизира втората способност на човешката психика - способността към абстракция и обобщение. Например наблюдаваме поведението на даден човек. От огромното количество информация, която постъпва за негов паметта на човека остава съвсем незначително количество, но най-съществената по качество тук като най-съществена по качество се разбира личностната значимост на информацията - така ако художник и военен летец наблюдават боен самолет, навярно ще оценят някои елементи на самолета па различен начин. Данните за обекта, които личността оценява за съществени и които характеризират обекта като такъв, се наричат информационно-съдържа-телни елементи. Тези елементи в съзнанието наличността са градивният материал, от който тя изгражда образа на обекта.
Информационно-съдържателните елементи са следствие от натрупания в онтогенезиса познавателен опитна личността. А способността на човек да запомня определени образи само с

45
помощта на няколко негови елемента (а не чрез огромното количество информация, която го характеризира напълно) разкрива огромните възможности на неговата памет.
2. Разпознаването е процес на мислене от общото към отделното. Нека да се помъчим да си представим за момент как бихме разпознали човек, когото отдавна не сме виждали. Вървим например по улицата и виждаме сгради, транспортни средства, витрини и хора. Отначало вниманието ние съсредоточено върху общите класове обекти - сгради, транспортни средства, хора. Погледът ни попада върху отделните хора, но ние даже не им обръщаме внимание. Това продължава докато видим вдаден срещнат човек нещо познато, например походка. По- нататък нашата психическа дейност се включва в друг режим на работа, а именно в разпознаване на информационно-съдържателните елементи на образа. Извършвайки трескав анализ на елементите - коса, очи, нос, ръст и т. н. - ние можем стигнем до заключение от рода отначало помислих, че това е Иван Петров, и така излезе, или помислих, че е Иван, но не излезе той. В най-общ вид логическата структура (алгоритъмът) на нашата работа по разпознаването може да бъде представена така а)само по първия "познат" елемент ние прави предположение хипотеза) относно това, към кой от познатите ни вече (запомнени) образи принадлежи този елемент б)това предположение започва да действа по-нататък като мотив, който организира психическите механизми за сравняване и на останалите елементи на реалния образ в)ако в процеса на сравняването на познатите и опознаваните елементи се получи поне едно противоречие например всичко е като у него, но носът му не е такъв, първоначалното предположение се отхвърля - това не е Иван Петров. Нужно е да се има предвид, че в случая се разглежда идеалният вариант, който се характеризира със следните две условия
- Личността има възможност да получи неограничено количество информация (колкото й е нужна) за разпознавания обект
- Информацията, която се получава е напълно достоверна. Независимо че в реалната дейност на човека не се изпълнява нито първото, нито второто условие, описаният хипотетичен случай дава възможност за построяване на един най-вероятен модел, обясняващ процеса на разпознаването. Итака, основните психически механизми, които съставляват разпознаването могат да бъдат представени като
- възприемане и обработване на сигналите, получавани чрез сетивните органи
- формиране на предположения (прогнози
- сравняване
- запомняне на съществената информация.
3. Разпознаване и психическа нагласа. При разпознаването на даден образ съществена роля играе и психическата нагласа, изразяваща се в настройване на нервната система и психическата дейност по отношение на характеристиките на входния сигнал, постъпващ в сетивните органи от обекта, който се възприема. Механизмът на участието на психическата нагласа в процеса на разпознаването може да се представи така Първият сигнал играе ролята на мотив, който поражда предположение за образа, към който принадлежи този сигнал. Това предположение така изменя параметрите на цялата психика на човека, че тя се нагласява за оптималното приемане на следващите сигнали от опознавания образ. Например, когато пресичаме улицата, чуваме сирена. Този сигнал поражда предположението, че идва или колана полицията, или на спешна медицинска помощ, или противопожарна. Ние веднага (в съответствие с направеното предположение) организираме своята дейност. Но нашето предположение може да се окаже грешно - вместо да видим предполагаемия обект, ние виждаме например рали на стари коли. Процесът на създаване на психическата нагласа в случаите на разпознаването има статистически характер. Човек прави различни предположения за възможния обект, от който е приел първия сигнал. На всяко предположение той предписва (придава) определено тегло значение. Човешката психика се нагласява обаче според предположението, което има най-голямо тегло (това, на което личността придава най-голямо значение. Психическата нагласа има определени резонансни психически свойства - блокира както сетивните органи, така и висшата нервна дейност за сигналите, които не принадлежат към предполагаемия образи създава оптимални условия само за сигналите, които му принадлежат.

46
Психическата нагласа обаче (за щастие) има силно адаптивен характер - тя бързо се изменя, щом следващите сигнали не потвърдят направеното предположение. На място на отпадналото предположение се поражда ново, което организира психическата дейност, но и то отпада, ако не бъде потвърдено и т. н. Връзката между разпознаването и психическата нагласа става ясна от направения следен експеримент. На магнетофонна лента се записва разговорна футболна тема. После записът се деформира и се пуска за слушане на група хора страстни любители на футбола. При първото прослушване на записа те нищо не разбрали от него. Но когато им казват, че е записан разговорна футболна тема, след повторното прослушване те успели да разшифроват и разберат 75% от съдържанието на разговора. Психическата нагласа създава изключително благоприятни условия за обработване на сигналите, принадлежащи към предполагаемия образ. Задачата наличността е да прави правдоподобни прогнози. Психическата нагласа може обаче да предизвика и вътрешен конфликт у личността, които се основавана разминаването между предполагаемия вариант на обстановката иреалния. Ако силното желание на човека да сведе всичко към нещо познато не се увенчае с успех, то тогава се поражда болезнено чувство на неудовлетвореност. А това вече поражда опасности от утвърждаването на грешни предположения. Итака, обобщено изразено, разпознаването, от една страна, се извършва вътре във възприятието (за разлика от представата) и заедно с това, то в своята разгърната форма, е акт на паметта. То се опира във възприятието, от една страна и в мисленето от друга страна. При анализа на процесите на паметта е необходимо да се разгледа и същността на още един от основните нейни феномени - този за реконструктивната памет. РЕКОНСТРУКТИВНА ПАМЕТ се нарича тенденцията на хората "да попълват празнотите" в паметта си чрез умозаключения и други процеси на разсъждение по отношение на онова, което е било и по един или друг начин е запомнено. Често хората "реконструират" някакъв спомен от частична информация, вместо да си спомнят събитията така, както наистина са се случили. Като пример затова може да се посочат редица грешки отстрана на свидетели в съдебни дела, когато те (най-често подведени от адвокатите) казват, че си спомнят нещо, което реално не е истина. Докато голяма част от изследванията върху забравянето се фокусират върху паметта за епизоди, то тези върху реконструктивната памет се занимават предимно със семантичната памет. В частност се проучват как процесите на паметта и познанието (умозаключенията) при семантичната памет се използват, когато се съхранява и извлича информацията. Един основните аспекти на изследванията в тази област е фокусиран върху начините, по които спомените на човека могат да се изкривяват и изменят от тези процеси. За изясняване, какво се разбира под понятието реконструктивна памет може да послужи експеримента на Д.Брансфорд, Дж.Баркли и Д.Франкс, които карат изследвани лица да учат изречения като "Три костенурки седяха върху пъна една риба плуваше под него. В по-късен тест за разпознаване хората често бъркат това с друго изречение и смятат, че то е фразата, която са заучили, а това изречение е:"Три костенурки седяха върху пъна една риба плуваше под тях. Разбира се, в случая е сменена само една думана значението на експеримента е, че второто изречение може да се изведе от първото по пътя на умозаключението "ако костенурките са върху пъна, а рибата плува под него, значи трябва да е преминала и под костенурките. Този пример води да много съществено заключение когато човек разбере и съхрани някакво изречение в паметта, обикновено извлича и умозаключения от него. Умозаключенията също се съхраняват в паметта и по-късно, когато човек се опита да извлече информацията, вероятността да извлече познанието, получено по пътя на умозаключенията е толкова голяма, колкото и тази да се извлече и оригинално представената информация. В един особен смисъл на думата това явление е специфичен вид "забравяне. Можем да забравим конкретно представеното изречение, но да си спомняме части от него, включително следващите от него умозаключения. Нещо повече изглежда човек не решава съзнателно да извлича умозаключения ида ги съхранява и освен това не осъзнава този акт, когато по-късно се опитва да извлича информацията. Точно обратното, процесите на

47
умозаключенията и съхранението сякаш стават автоматично като страничен продукт на разбирането. Налице саи други грешки, до които такъв процес на разбиране може да доведе. Например осъществен е следният експеримент от Е.Лофтъс от Вашингтонския университет На група студенти от университета предложили да видят видеозаписна движение на автомобили да отговорят на въпроси по повод на видяното. На едната половина от изследваните е зададен въпроса Колко бързо се движеше белия спортен автомобил, когато премина в селото" Въпросът към другата половина бил формулиран така "Колко бързо се движеше белия спортен автомобил, когато той премина покрай хамбара в селото" Както се вижда във втория въпрос се появява думата "хамбар, въпреки че на записа не е имало никаква такава сграда. След седмица изследваните са попитани видели лиса хамбар. От втората група 17 процента от изследваните отговарят, чеса видели хамбар, макар чеда се види той е просто невъзможно, а в първата група хамбар са видели само 3 процента. Очевидно отговора на хората е продиктуван от умозаключението, че щом автомобила се движи през селото той преминава и покрай такива сгради като хамбар например. Тези и други експерименти върху реконструктивната памет свидетелстват, че спомените на хората могат значително да бъдат променени, без те да осъзнават този факт. Човек може да извлича умозаключения, когато се опитва да схване нещо, и после да е неспособен да разграничи умозаключението от оригиналния факт. На по-късен етап в спомените му е възможно да се включва допълнителна и често подвеждаща информация. И отново той да не е в състояние да разграничи едното от другото. Още по-впечатляващо е, че хората изглеждат достатъчно уверени в познанието си за ситуациите, сякаш спомените им са преки и достоверни. Нещо повече изкривяванията и промените не са рядко срещано явление, а съвсем характерни за процесите на дълговременната памет.

Изтегляне 0.99 Mb.

Сподели с приятели: