Ролята на общите физико-химични качествени елементи

Ролята на общите физико-химични качествени елементи

78. 
    Относителната значимост на двата най-критични еутрофициращи хранителни вещества, азот и фосфор, варира в различните категории повърхностни води и видове повърхностни води. В преходните и крайбрежните води, антропогенното повишаване на азота е най-важната причина за еутрофикацията, въпреки че има случаи, в които и двете хранителни вещества могат да са решаващи, но през различните сезони. В сладките води повишаването на нивата на фосфор е основната причина за еутрофикацията.
    
79. 
    Ако резултатите от мониторинга за (а) биологичният качествен елемент, който е най-чувствителен към повишаване на нивата на хранителните вещества, и (б) хранителното вещество или хранителните вещества, подавано/и в значителни количества, отговарят на съответните специфични за типа условия, необходими за добро екологично състояние, повишаването на нивото на хранителни вещества във водния басейн ще съответства на добро екологично състояние.
    
80. 
    Ако, обаче, или (а) един от най-чувствителните към повишаване на нивата на хранителни вещества биологични качествени елементи или (б) едно от хранителни вещества, подаван в значителни количества, не отговарят на условията, необходими за добро екологично състояние, екологичното състояние на водния обект ще бъде умерено или по-лошо.
    
81. 
    Допълнителни насоки за класификация и по-специално за ролята на общите физико-химични качествени елементи с дават в Ръководството за класификация на екологичното състояние на МИС. Ръководството описва процедурата за проверка с цел да помогне да се гарантира, че добрите за дадения тип специфични нива на концентрациите хранителни вещества са нито по-строги, нито по-малко строги, отколкото се изисква, за да се подпомогне постигането на добро състояние за условия на биологичните качествени елементи, специфични за дадения тип, и за функционирането на екосистемата (вж. също глава 6.2 и Приложение 1, раздел 1.1.6).
    

4. Преглед на действащите методологии и критерии за оценка на еутрофикацията в европейските страни

2. Въведение

82. 
    Методологии за оценка на еутрофикацията и критериите за класификация на състоянието на качеството на водата се използват от държавите-членки по-специално в изпълнението на Директивата за пречистването на градските отпадъчни води и Директивата за нитратите, както и по отношение на ангажиментите, поети в рамките на морските конвенции OSPAR и HELCOM. Държавите-членки са извършили оценката на риска съгласно член 5 на РДВ, за която са използвани съществуващите критерии за оценка на еутрофикацията или са разработени нови критерии за определяне дали повърхностните водни басейни са изложени на риск от неизпълнение на целите в областта на околната среда през 2015 г. поради причини, свързани с еутрофикацията. Оттогава държавите-членки разработиха нова методология и критерии за оценка на еутрофикация или се извърши някаква степен на модифициране на вече съществуващите методи във връзка с изпълнението на изискванията на Рамковата директива за водите относно класификацията на екологичното състояние в езерата, реките, крайбрежните и, в по-малка степен, в преходните води. Тези изисквания включват избор на подходящи показатели, типология на водните обекти, референтни условия и споразумение за общи принципи за определяне границите на качествения клас (виж Heiskanen и др., 2004). В допълнение, някои от разработените методи бяха подложени на вътрешнокалибрационен процес през годините от 2004 до 2007 г. Този процес, който до голяма степен се фокусира върху методи, чувствителни на еутрофикация, определя стойността за границата между качествените класове на високо и добро състояние и стойността на границата между добро и умерено състояние за системите за биологична класификация на държавите-членки, като по този начин осигурява съответствието им с нормативните определения (РДВ приложение V, раздел 1.2), както и сравнимост между държавите-членки.
    
83. 
    Резултатите от вътрешнокалибрационния процес бяха приети в Решение 2008/915/EC на Комисията от 30 октомври 2008 г. Техническите доклади за процеса на вътрешно калибриране на рамковата директива за водите (Carletti и Heiskanen, в пресата; Poikane, в пресата; Van de Bund, в пресата), по един за всяка водна категория (т.е. езера, реки и крайбрежни и преходни води), описва в детайли как е извършен процесът на вътрешно калибриране във всяка географска вътрешнокалибрационна група (ГВГ), включително процедурите и критериите, които са били договорени за определяне на референтните условия, за да се осигури съгласуваност с нормативните определения и да се осигури сравнимост на границите между класовете между държавите-членки.
    
84. 
    В няколко случая на съвместни изследователски проекти в Европа, резултатите са били използвани при разработването на нови показатели и/или схеми за класификация (например REBECCA, FAME; вижте Heiskanen и др., 2005 г.; Херинг и др., 2006 г.. Solimini и др., 2006 г.;. Pont и др., 2006 г.). В този смисъл един от най-подпомагащите проекти е REBECCA (2003-2007 г.), който е допринесъл за развитието на методологиите и критериите с график за целите на проекта, синхронизирани до известна степен с графика за вътрешнокалибрационния процес.
    
85. 
    Този преглед на действащите методологии и критерии за оценка на еутрофикацията събира информация, предоставена от държавите-членки по време на разработването на това ръководство, и нови методологии и критерии от вътрешнокалибрационния процес и проекта REBECCA.
    
86. 
    Раздели 5.2 до 5.4 обобщават наличната информация от тези източници, съответно за езерата, реките, преходните, крайбрежните и морските води.
    

2. Езера

   1. 
      Методологии за оценка и критерии, използвани за класификация на качественото състояние на водите
      

87. 
    Много държави-членки имаха системи за оценка на качеството на водите преди приемането на Рамковата директива за водите, която вече включва методи и криерии за оценка на параметрите, свързани с еутрофикацията. Информацията, събрана в предишни разработки (т.е. Cardoso и др., 2001 г.) и като част от тази дейност показва, че оценката на степента на еутрофикация в езерата до приемането на Рамковата директива за водите, се е е определяла основно чрез прилагането на критерии за концентрацията на хранителни вещества (фосфор и азот), допълнени с прилагането на критерии за показатели за преки ефекти от еутрофикацията. Най-често включени са били критериите за хлорофил а и дълбочина на мътността, но понякога са използвани някои други показатели, като например промени в състава на фитопланктона. В някои държави-членки са използвани редица други параметри (показатели), въпреки че показателите за косвените последици от еутрофикацията (концентрации на разтворен кислород и реакции на общностите на безгръбначните и рибите) обикновено не се използват.
    
88. 
    Някои от тези схеми за оценка на качеството на водата признават за съществуването на различни видове езера в по-широк смисъл, но много от схеми са прилагани безразборно за всички езера в дадена държава-членка. Въпреки това, за целите на управлението, оценката е направена въз основа на груба оценка на естественото трофично състояние на езерото. По този начин, с малки изключения, тези системи за оценка не са специфични за всеки тип по отношение на типологията на РДВ и не се основават на референтни условия.
    
89. 
    Информация относно системите за, за които се споделя информация на семинара по еутрофикация (Брюксел, 2005 г.) за Норвегия, Швеция, Финландия, Австрия, Италия и Унгария показва, че най-често използваните параметри за оценка, т.е. хлорофил, общ фосфор (TP) и дълбочина на Секи при системите на повечето от тези страни (с изключение на унгарската) показват сравнително добро съответствие с критериите за най-добрите класове за качество. За хлорофил а (средни стойности през лятото) най-добрият клас на качество варира от <2 μgl -1 в Норвегия и Швеция до <4 μgl -1 във Финландия и Австрия. За общия фосфор (средни стойности през лятото), най-добрият клас на качество варира от <7 μgl -1 в Норвегия <13 μgl -1 в няколко други държави. За дълбочина на Секи най-добрият клас на качество варира от > 6 m до 3 m между държавите. За всички тези три основни параметри на оценката на еутрофикацията различията между най-добрите класове между държавите е с приблизителен коефициент 2. За останалите класове различията между отделните държави са по-големи, вероятно поради двете различни определения за клас, както и реалните регионални различия.
    
90. 
    В унгарската система има значително по-високи критерии за границата между класовете за качество относно общия фосфор и хлорофил а, което вероятно се обяснява главно с различните видове езера в Унгария (много плитки, варовити), в сравнение със северните и алпийските държави (дълбоки, с по-силикатна геология) .Унгарският клас I включва стойности, сравними с клас III (средни) за другите държави.
    

91. 
    За критерия за непряк ефект - насищане с кислород - двете установени системи (Унгария и Финландия) показват сравнително добро съответствие с клас I с 80-100 % насищане с О₂, докато клас V е <20% или <40% насищане на О₂ съответно за унгарската и финландската системи.
    
92. 
    Двете страни, Швеция и Австрия, които са разработили системите за класификация на базата на биомасата на фитопланктона (mgl^-1), показват забележително добро съответствие: Клас 2 <1 mgl^-1 и клас 5 с >5 mgl^-1.
    
93. 
    За другите критерии за оценка не са предоставени достатъчно данни, за да се даде възможност за сравнения между отделните страни.
    
94. 
    За допълнителна информация относно национални критерии за оценка на еутрофикацията в контекста на Директивата за ПГОВ и Директивата за нитратите, вижте Cardoso и др . 2001 г.
    

1. 
   Критерии за оценка на въздействието и натоварването, използвани в оценката на риска в Член 5 на РДВ
   

95. 
    При извършването на оценка на риска съгласно Член 5 на РДВ за натоварвания, свързани с еутрофикацията, някои държави-членки са разработили критерии за натоварване и въздействие, за да се определи дали водата в даденото езеро е изложена на риск да не постигне своята екологична цел през 2015 г. На местата, където са използвани, критериите на базата на натоварването са били въз основа на наличието на точкови източници на хранителни вещества и/или дела на земите със специално приложение (най-често за земеделска или градска употреба) във водосбора на езерото. Една държава (Испания) оценява, че водният басейн вероятно е изложен на риск, ако използваните торове са > 25 кг N ха ^-1 или ако са налице големи точкови източници, като например градски отпадъчни води > 2000 Е.Ж., освен ако не е документирано, че не се наблюдава въздействие.
    
96. 
    В по-голямата си част въздействията са измерени на базата концентрациите на хранителни вещества (фосфор и азот) с отделни примери за използването на преки ефекти (хлорофил а) с цел допълване. За последните се използват съществуващите системи за класификация. по начин, по който езерата от много добър или добър клас са оценени като нерискови, а езерата в недобър и лош клас са оценени като изложени на риск от неизпълнение на целите на РДВ. Една държава-членка (Обединеното кралство) използват EQR <0.5 за моментните концентрации на фосфор, по отношение на историческите концентрации според типа или според спецификата на обекта, за оценяване на водните басейни, изложени на риск, докато други (Нидерландия), наред с другото, използват съществуващите целеви стойности за управление на оценката на водните басейни, изложени на риск. Действителната граница между водните басейни, изложени на риск и неизложени на риск, се намира в рамките на широк спектър от концентрации от <10 μg l^-1 до > 100 μg l^-1 за различните страни, което вероятно e свързано с типови различия . За хлорофил а единствени две държави-членки, които са докладвали гранични стойности (Норвегия и Испания) използват 8 μg l ^-1 , за да определят, че водният басейн определено е изложен на риск (Норвегия), или вероятно е изложен на риск (Испания). Други параметри на въздействие са използвани прекалени рядко и не позволяват сравнения между отделните държави. Много държави-членки също така оценяват бъдещите тенденции за нивата на хранителните вещества, попадащи от водосборната зона, като част от своята оценка на риска. Повече подробности относно използваните параметри се съдържат в докладите, предоставени от държавите-членки, съгласно член 5 на РДВ.
    

3. 
   Нови системи за оценка, съвместими с РДВ
   

97. 
    Много държави-членки са ангажирани в разработването на нови или усъвършенстването на съществуващите методи за оценка на биологичните качествени елементи, свързани с еутрофикацията, необходими за оценка на екологичното състояние съгласно РДВ. Работата по вътрешнокалибрациония процес за езерата се е съсредоточила върху калибриране и хармонизиране на националните оценки въз основа на реакцията на фитопланктона и макрофитите на промяната в концентрациите на хранителните вещества. Вътрешнокалибрационните показатели (Poikane в пресата), които се използват за езерата са: параметри на фитопланктона, показателни за биомасата - хлорофил а и общ биообем; параметри на фитопланктона, показателни за таксономичния състав и изобилието - индекс Бретум, PTSI - индекс за таксоните на фитопланктона в езерата , PTIot - индекс на таксоните на фитопланктон PTIвидове - индекс на таксоните на фитопланктон, индекс Catalan, индекс Med PTI индекс,% синьо-зелени водорасли,% хризофити,% диатомеи; състав на макрофитите (% изоетиди % карацини) и намаляване на разпределението на макрофити в дълбочина (австрийски индекс за макрофити за езерата, германска система за оценка на макрофитите, свободен индекс на макрофитите, шведски трофичен индекс за макрофитите (Ecke), норвежки трофичен индекс за макрофитите (Mjelde), британска система за оценка на макрофитите: LEAFPACS).
    
98. 
    Разработването на тези методи и тяхната вътрешна калибрация (включена в определянето и споразумението за референтни условия и съпоставяне на данните, илюстриращи количествената (= показател) реакция на градиента на изменение на нивата на хранителните), също подпомогна разработването на критерии за физико-химичните елементи, свързани с еутрофикацията, като дълбочина на мътност и хранителни вещества, предимно обща концентрация на фосфор.
    
99. 
    Във вътрешнокалибрационния процес частично са включени методи, чувствителни към косвените ефекти от еутрофикацията, като изчерпване на кислорода в дънните води и измиране на рибата. В няколко ГФГ са използвани вторичните ефекти за определяне на граници за хлорофил а, като изчерпване на кислорода и измиране на рибата.
    
100. 
     Работен пакет 3 на проекта REBECCA 3 (РП3 - езера) подпомогна вътрешнокалибрационния процес чрез установяване на отношения между концентрациите на хранителни вещества и показателите за трофично състояние (например трофични нива) и променливите на реакциите (= индикатори за въздействие, показатели), свързани с фитопланктона, макрофитите, макробезгръбначните и рибата (виж доклада за отношението доза-реакция между биологичните и химични елементите в различни видове езера; Lyche-Solheim, 2007 г.). Поради тясното сътрудничество на групата по проекта REBECCA и вътрешнокалибрационната експертна група, там, където това е възможно, тези резултати вече са отчетени във вътрешнокалибрационния процес. Повече подробности относно резултатите от проекта REBECCA могат да бъдат намерени в преглед на литературата относно тези отношения в европейските езера, на базата на информацията до 2005 г. (Solimini и др. 2006 г.), както и в доклада относно Референтните условията на европейските езера ( Lyche-Solheim и др. , 2005 г.
     
101. 
     Работата, извършена през последните години от държавите-членки и на ниво ЕС, в изследователски проекти и като част от вътрешнокалибрационния процес, е предоставила научно базирани и вътрешнокалибрирани системи за оценка и по-нататъшно разбиране на отношенията между биологичните и спомагателните физико-химични елементи на езерата. Резултатите от вътрешнокалибрационния процес, екологичните качествени показатели за границите межди много добър/добър и добър/умерен клас (за фитопланктон също и абсолютни стойности на показателите, т.е. концентрация и биообем на хлорофил а), за всяка Географска вътрешнокалибрационна група (ГВГ) и тип езеро, за показателите за фитопланктона и макрофитите, изброени по-горе, вече са договорени и включени като приложение към Решението на Комисията (Решение на Комисията 2008/915/EК). Държавите-членки сега ще трябва да внедрят стойностите, публикувани в решението, към националните си системи с помощта на указанията, подготвени за тази цел и достъпни онлайн на адрес:
     

102. 
     Прилагането на тези системи за оценка като част от прилагането на РДВ, включително събирането и анализът на данни от мониторинга съгласни РДВ и от изследователски проекти, може да доведе до преразглеждане на резултатите от вътрешнокалибрационния процес и по този начин и до промени в националните системи за оценка.
     
103. 
     Друг важен въпрос, който може да бъде причина за необходимост от преразглеждане на резултатите от вътрешнокалибрационния процес, е свързан с липсата на стандартизация на методите за събиране на данни, използвани в този първи кръг на процеса. Така, може би с изключение на Северната ГВГ, където вече има известна степен на хармонизация на методите, шумът в данните, свързани с метода, вероятно е важен компонент за всички различия в данните.
     
104. 
     Чрез вътрешнокалибрационни процес всички ГВГ сега се споразумяха относно граница на посочените по-горе показатели за много добър/добър клас на качество (вж. параграф 87), и всички с изключение на Средиземноморската ГВГ се договориха относно границата между много добър/добър клас на качество за хлорофил а за ограничен брой широко определени типове езера, които са приложими във всички страни, в които този тип се среща.
     
105. 
     Националните показатели за фитопланктон в езерата могат да бъдат грубо разделени на базирани на таксономия и небазирани на таксономия. Използването на таксономични показатели на фитопланктона за оценка на качеството на водата има дълга традиция, като първите показатели са през през 40-те години и оттогава са разработени множество показатели, някои от които са включени в схеми за оценка на РДВ. И все пак, бяха разработени редица нови показатели, съобразени с изискванията на РДВ. Бяха разработени три новитрофични индекса за фитопланктона (PTI) за дълбоките субалпийски езера (Salmaso и др, 2006 г.). Друга разаботка в методът, приет в схемата за мониторинг съгласно РДВ в Унгария, базиращ се на функционални групи, т.е. групи видове, за които се е установило, че често съществуват съвмествно и увеличават или намаляват числеността си едновременно, като по този начин се задава асоциация за идентичност. Методът за първи път е разработена от Reynolds и др. (2002 г.) и доразвит от Padisak и др. (2003 г., 2006 г.).
     
106. 
     Изобилието на фитопланктон и появата на цъфтеж са параметрите, за които не е задължително таксонометрично определяне. Изобилието се измерва като общ брой на клетките и/или колониите в единица обем вода или се преизчислени допълнително в биообем или биомаса. РДВ позволява използването на хлорофил а като заместител на биомасата на фитопланктона и хлорофил а в действителност все още е най-често използваният показател за измерване на фитопланктона в езерата. Не всички държави са включили появата на цъфтеж в рутинния мониторинг, тъй като в някои зони (напр. държавите, принадлежащи към Алпийската ГВГ), това се случва твърде рядко и нередовно (ако изобщо се случи). Другите показатели, небазирани на таксономия, като размера на състава и първичното производство, не са включени в схемите за мониторинг на езерата.
     
107. 
     Много държави-членки са разработили класификационни схеми за макрофити. Единият подход, който се следва в Германия (Schaumburg и др, 2004 г.) и Англия (Willby и др., 2006 г.), цели да определи макрофитите като референтна стойност, засегнати или незасегнати за дадения вид езеро. Класификацията на дадено езеро тогава се основава на пропорциите на макрофити, които са показателни за референтно и засегнато състояние. Методът, използван в Северна Белгия също включва аспекти на този подход, заедно с показатели, описващи многообразието от форми на растеж и измененията в изобилието (Leyssen и др, 2005 г.). Нидерландският метод включва информация относно процента покритие на подводни макрофити (на дълбочина от 0-3 м.), възникналата растителна покривка в крайбрежната зона и видовия състав (разделен в три индикативни групи според изобилиетп) (Van der Molen, 2004 г.; Coops и др., 2007 г.). В Швеция оценка се основава на нивото на таксони и задаването на оценка за трофичните нива за различни видове езера (Шведски ЗООС, 2007). В Ирландия се следва мултипоказатален подход, включващ няколко от посочените по-горе параметри, както и дълбочина на колонизацията на макрофити (Free и др., 2007 г.).
     
108. 
     Въпреки че изглежда да има някаква съгласуваност на подходите за оценка в Европа, методите, използвани за събиране на такива данни, са разнообразни и в някои случаи не могат да бъдат напълно представителни за въздействието на нивата на хранителните вещества (напр. силно насочени към вземане на проби от по-плитки райони, а не напълно представителни за дълбочинното разпределение на макрофитите). Необходимата бъдеща работа включва събиране на обширен стандартизиран набор от данни, съвпадащи с важни екологични параметри, включително характеристики на утайката, както и по-нататъшно разбиране на ролята на макрофитите за функциониране на екосистемата на езерата.
     
109. 
     Няколко ГВГ се опитаха да отнесат екологичните фактори, като ОФ и дълбочина на Секи, към хлорофил a. Подобни взаимоотношения могат да се използват за определяне на критериите за класове на качество за тези екологични фактори, което е от основно значение при управлението на езерата. Основните следвани подходи, с подкрепата на данните и техния анализ от проекта REBECCA (Таблица 10), се основаваха или на процентил на референтния набор данни за езерото (най-често 75% за референтни обекти) или въз основа на регресии между хлорофил а и ОФ, събрани за голям брой езера, или въз основа на двата метода. Използването на този тип отношения обаче може да е ограничено. При плитки езера може да е налице прекъсване на взаимоотношенията между ОФ и хлорофил а, и следователно не е много подходящо да се прилага линейна регресия. В допълнение, ОФ предоставя като цяло най-добро предвиждане за максималните стойност на хлорофил а, тъй като е възможно да съществуват множество биологични причини не целият ОФ да се трансферира въс биомаса на фитопланктона.
     

2. 
   Реки
   
   1. 
      Методологии за оценка и критерии, използвани за класификация на качественото състояние на водите
      

110. 
     Както при езерата, в повечето случаи системите за оценка на качеството на реките на държавите-членки преди приемането на Рамковата директива за водите включва методи и критерии за оценка параметрите, свързани с еутрофикацията. Информацията, събрана в предишни разработки (т.е. Cardoso и др., 2001 г.) и като част от тази дейност (виж семинар относно еутрофикация, Брюксел 2005 г.) показва, че оценката на степента на еутрофикация в реките към днешна дата се определя най-вече чрез прилагането на критерии за нивата на концентрация на хранителните вещества (фосфор и азот), като от време на време се използват допълнителни критерии, представляващи индикация за пряко въздействие (хлорофил а и промени в общностите на фитобентоса и макрофитите) и показатели, представляващи индикация за косвено въздействие (например концентрация на разтворен кислород и промени в общностите на бентосни безгръбначни). Най-често използвания параметър за реките е концентрация на общ фосфор (ОФ) и критериите за отлично качество на водата са най-общо сравними (0.01 до 0.07 mgl ^-1 ОФ, въпреки че те включват средни летни стойности, средногодишни стойности и 90 и 75% стойности). Една държава членка прилага критерии за ортофосфат. Критерии за общия азот (ОА) и нитрати се използват в 2 държави-членки и също проявяват добро съответствие. Във всички случаи, съществуващите схеми за класификация са специфични за съответния тип река, но са прилагани за всички типове реки.
     
111. 
     За допълнителна информация относно национални критерии за оценка на еутрофикацията в контекста на Директивата за ПГОВ и Директивата за нитратите, вижте Cardoso и др . (2001 г.). Най-често използваният критерий за определяне на нитратно уязвимите зони е стойност на NO3 от 50 mgl ^-1 . Въпреки това, за определяне на чувствителни зони съгласно Директивата за ПГОВ се използват критериите за нива на фосфора, заедно с допълнителна информация от индикативни показатели от директните въздействия (концентрация на хлорофил а и показатели за общностите на фитобентос и макрофити) и от индикативни показатели за косвените въздействия (промени на режима на разтворен кислород) в рамките на доказателствен подход с цел определяне на съответния случай.
     

1. 
   Критерии за оценка на въздействието и натоварването, използвани в оценката на риска в Член 5 на РДВ
   

112. 
     При извършването на оценка на риска съгласно Член 5 на РДВ за натоварвания, свързани с еутрофикацията, някои държави-членки са разработили критерии за натоварване и въздействие, за да се определи дали водата в дадената река е изложена на риск да не постигне своята екологична цел през 2015 г. Когато са прилагани, критериите за натоварване са се базирали на наличието на точкови източници на хранителни вещества и/или дела на земите със специално приложение (най-често за земеделски стопанства, горски стопанство и непречистени отпадъчни води от населени места) във водосбора нагоре по веригата преди съответния речен басейн. В по-голямата си част критериите на базата на въздействието се основават на нивата на концентрациите на хранителни вещества (фосфор и азот). Най-често използваните критерии за въздействие са ОФ и ортофосфат. Стойностите за определените граници между добър/умерен клас, използвани в оценката на риска съгласно член 5, са били сравними за подобните видове реки (т.е. равнинни реки) (0,15 mgl^-1 ОФ и 0,1 mgl^-1 ортофосфат-P) .Критерии за ОЗ и за нитрати са прилагани от някои държави-членки, допълнени с критерии за индикативни показатели за косвено въздействие (концентрации разтворен кислород, показатели за бентосни безгръбначни и фитобентос). Повече подробности относно използваните параметри се съдържат в докладите, предоставени от държавите-членки, съгласно член 5 на РДВ.
     

1. 
   Нови системи за оценка, съвместими с РДВ
   

113. 
     Много държави-членки са ангажирани в разработването на нови или усъвършенстване на съществуващите методи за оценка на биологичните качествени елементи, свързани с еутрофикацията, необходими за оценка на екологичното състояние съгласно РДВ. За реките, биологичните качествени елементи, свързани с еутрофикацията, са главно фитобентос, макрофити и, в случай че е приложимо, фитопланктон и макрозообентос. Развитието на методите за оценка на тези елементи непременно ще доведе до определяне на специфични за типа референтни условия и критерии за граници между класовете за класификация на екологичното състояние по отношение на тези биологични качествени елементи. Освен това, развитието на методите за оценка на тези биологични качествени елементи и тяхната вътрешна калибрация (както е обяснено по-горе, този процес включва определяне и договаряне на референтни условия и съпоставяне на данните, илюстриращи количествено реакцията на градиента на натоварването с хранителни вещества) са спомогнали в някои случаи за разработването на критерии за помощни физико-химични фактори, свързани с еутрофикацията, като концентрации на хранителни вещества и разтворен кислород. Информацията, събрана в рамките на тази дейност по отношение на разработването на нови методи (сравнителен преглед на хранителни стандарти) показва, че редица държави-членки са предложили предварителни критерии за хранителните вещества (ОФ, ортофосфати, ОА и нитрати) за определяне на референтни условия и граница между добър/умерен клас. Предложени са и допълнителни критерии за хлорофил а и разтворен кислород.
     
114. 
     Работният пакет 4 на проекта REBECCA (РП4 - реки) подпомогна вътрешнокалибрационния процес чрез проучване на нови инструменти за оценка на еутрофикацията чрез реакцията на показателя фитобентос към хранителни вещества, т.е. техники, базирани на диатомеи, използване на морфологични и функционални атрибути и биотипове диатомеи, както и преоценяване на съществуващите показатели по отношение на РДВ (виж доклада за подходящите единични и интегрирани биологични показатели за различните нива на натоварване на реките; Friberg, 2007 г.). Повече подробности относно резултатите на РП4 на проекта REBECCA WP4 могат да бъдат намерени в прегледа на литературата относно тези отношения в европейските реки, на базата на информацията до 2004 г. (Andersen и др. 2004 г.), както и в доклада за връзките между натоварването, химията и биологията в реките и инструментите за оценяване на тези връзки (Friberg, 2007 г.). Поради тясното сътрудничество на групата по проекта REBECCA и вътрешнокалибрационната експертна група, там, където това е възможно, тези резултати вече са отчетени във вътрешнокалибрационния процес.
     
115. 
     Работата по вътрешнокалибрационния процес на реките се е фокусирала върху бентосните безгръбначни като индикатори за биологичното замърсяване или общото влошаване на качеството. Въпреки това, четири от петте речни ГВГ, Алпийска, на Централна/Балтийска, Средиземноморска и Северна ГВГ, извършиха успешна вътрешна калибрация на показателите за фитобентоса, които са предимно показатели за еутрофикация, като по този начин изготвиха и критерии за помощните физико-химични елементи, свързани с еутрофикацията. Резултатите от вътрешнокалибрационния процес, екологичните качествени показатели за границите между много добър/добър и добър/умерен клас на качество, както и националните системи за класификация на фитобентоса за всяка ГВГ и всеки тип река вече са договорени и включени като приложение към решението на Комисията ( Решение на Комисията 2008/915/EК). Държавите-членки сега ще трябва да внедрят стойностите, публикувани в решението, към националните си системи с помощта на указанията, подготвени за тази цел.
     
116. 
     Прилагането на тези системи за оценка за данните, които следва да се събират като част от изискванията на РДВ за мониторинг, анализът на тези и други данни, събрани чрез изследователски проекти в крайна сметка може да доведе до преразглеждане на резултатите от вътрешнокалибрационния процес с цел да се подобри тяхното качество. За разлика от проблемите, установени за показателите на фитопланктон в езерата, свързани с шума (т.е. висока променливост поради различните национални процедури за вземане на проби) в наличните данни, съществуването и общото използване на стандартни методи за вземане на проби от фитобентос спомага за доброто качество на наличните данни, което значително улеснява вътрешното калибриране.
     
117. 
     Всички, с изключение на Източноконтиентална ГВГ са се договорили за граница между много добър/добър и добър/умерен качествен клас по отношение на национална оценка на показателя фитобентос за малък брой основни видове реки.
     

118. 
     Приложение V на РДВ се отнася за "макрофитите и фитобентоса" като един биологичен елемент и идентифицира четири характеристики (таксономичен състав, изобилие, вероятност от нежелани нарушения и наличие на групи бактерии), които следва да се отчитат за целите на оценка на екологичното състояние. Повечето страни решиха да разработят отделни методи за макрофитите и фитобентоса. Някои държави-членки включиха и по-големи водорасли, като Кладофора, в своите методи за макрофити, докато други включиха последното като част от фитобентоса. Въпреки това, повечето от държавите решиха да използват диатомеи като представителна група за целия фитобентос.
     
119. 
     Терминът "фитобентос" се отнася до изключително разнообразна група от организми (диатомеи, ресничести водорасли, синьо-зелени водорасли и др.) с разнородни форми на растеж при наличие на много различни речни субстрати. За целите на оценката на екологичното състояние, диатомеите са най-често използваните показатели, включени в програмите за мониторинг. Почти всички показатели разчитат на таксономичния състава на групите, често свързвайки стойността на показателите с градиента на натоварване с претеглено усредняване като в Индекса на трофични диатомеи (TDI, Kelly, 2001) или в Indice de Polluosensibilite (IPS; Coste in Cemagref, 1981 г.). Например, TDI се основава на факта, че (на теория) могат да се определят поне комплексните характеристики на диатомеите за ниски, умерени и високи концентрации на фосфор (Kelly, 2001). На практика, съществуват много други фактори, които също могат да повлияят на състава на диатомеите, което прави оценяването трудно. Изобилието на фитобентос също е силно променливо във времето и пространството и неговата оценка, дори в относително изражение, е проблематична. Малко държави-членки са разработили нови методи, базиращи се на относителното изобилие на положителни и отрицателни индикаторни видове.
     
120. 
     Фитопланктонът е важен компонент на речната хранителна верига в големите реки "(Prygiel and Haury, 2006). Краткото време за развитие прави тази група от организми силно реактивна към промените в условията на потока, светлината и хранителните вещества. Въпреки това, фитопланктонната биомаса е тясно свързана с времето за пребиваване във водата и значително количество от биомасата може да се постигне едва в местата с нисък градиент на големите реки и канали, когато времетоза пребиваване е достатъчно дълго за развитие на водораслите (напр. повече от 6 дни). Рутинният мониторинг с използване на фитопланктон е предвидено от държавите, в които са налице съответният брой реки от този тип, но често може да бъде ограничен до измерване на хлорофил а като индикатор на фитопланктонната биомаса.
     

2. 
   
   Каталог: docs -> Zakoni -> EURukovodstva
   EURukovodstva -> Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда
   EURukovodstva -> 1. обхват на насоките
   EURukovodstva -> Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация
   EURukovodstva -> На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията
   EURukovodstva -> Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите
   EURukovodstva -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите
   EURukovodstva -> Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС)
   EURukovodstva -> Обща стратегия за изпълнение за Рамковата Директива за водите (2000/60/ЕК) Ръководен документ No 12
   
   
   
   Изтегляне 2.29 Mb.
   
   Сподели с приятели: