Приложение V на Рамковата директива за водите предоставя таблични насоки по отношение на минималната честота на мониторинг за всички качествени елементи. Предложените минимални честоти са приложими както за контролен, така и за оперативен мониторинг и обикновено са по-ниски от тези, които понастоящем се прилагат в някои страни. В много случаи най-вероятно ще се наложи по-чест мониторинг, за да се постигне надеждна оценка на състоянието на съответния качествен елемент, но извършване на по-рядък мониторинг би бил оправдан, когато той се основава на технически познания и експертна преценка. Държавите-членки също биха могли да да планират мониторинга, който извършват, за различни периоди от годината, за да се вземе предвид променливостта вследствие на сезонните фактори.
Честотата на вземане на проби и разпределението на пунктове за мониторинг на хранителните вещества следва да се определи така, че да е възможно да се установят тенденциите. Използването на автоматични устройства за измерване и дистанционни сензори може да бъде много полезно при високочестотния мониторинг.
Директивата за нитратите изисква мониторинг в продължение на една година, най-малко веднъж на всеки 4 години, а чувствителността на водите като цяло трябва да се преразглежда на всеки 4 години за целите на Директивата за пречистване на градските отпадни води. Прегледът не изисква изрично мониторинг, въпреки че информацията от мониторинга несъмнено ще бъде безценна за оценката. За Директивата за нитратите се изисква минимум ежемесечно взимане на проби за анализ на нитратите, в сравнение с веднъж на всеки 3 месеца (за оценка на нивото на хранителните вещества) съгласно Рамковата директива за водите.
Програма за мониторинг на еутрофикацията на OSPAR определя минималните изисквания за мониторинг и докладване. За области, включително локалните области, разположени в широки непроблемни области, определени като проблемни или потенциално проблемни области, се изисква ежегодно докладване на всички параметри на програмата при осигуряване на достатъчна честота и териториално покритие. За областите, определени като непроблемните, резултатите, свързани с мониторинга с цел оценка на хранителните параметри (приток на хранителни вещества, съотношение на DIN и DIP и на N/P през зимата), трябва да се отчитат веднъж на 3 години. За HELCOM се препоръчват две основни честоти за мониторинг: чести и много чести. Честото взимане на проби варира от веднъж или два пъти годишно до от 6 до 12 пъти годишно, в зависимост от целта и параметъра. Някои високочестотни станции вземат проби до 26 пъти годишно или дори по-често. За целите на стратегията за мониторинг на еутрофикацията MEDPOL оптималната честота за вземане на проби трябва да се избира от всяка страна, в зависимост от параметъра на изменение на съответната зона, както и с цел откриване на промени в концентрацията за избран период от време (например 10 години).
Общо схващане между политиките е, че може да се наложи мониторингът/вземането на проби да се насочи към определени сезони (напр. за моретата: хранителни вещества през зимата, водорасли през лятото) и определени водни обекти/области (напр. проблемни зони, рискови водни обекти) и може да се наложи по-често от минималнот препоръчаното взимане на проби в по-променливите водни обекти/зони или по време на периоди на висока променливост.
Мониторинг на защитени територии
Както вече беше описано в раздел 3.6 от настоящото ръководство, както чувствителни зони съгласно директивата за пречистване на градски отпадъчни води, така и за нитратно уязвимите зони съгласно директивата за нитратите са защитени територии съгласно приложение IV на Рамковата директива за водите. Това означава, че програмите за мониторинг, установени съгласно Рамковата директива за водите, ще трябва да вземат предвид всички изисквания за мониторинг в съответните директиви, като например мониторинг на концентрациите на нитрати в сладките води в продължение на една година, най-малко веднъж на 4 години съгласно Директивата за нитратите.
Хармонизиране на програмите за мониторинг
Държавите-членки ще искат, където е възможно, да прилагат интегрирани и хармонизирани програми за мониторинг, които да предоставят данни и информация, която да отговаря на нуждите на всички съответни политики, в този случай, всички тези, които засягат еутрофикацията. Този раздел се опитва да покаже къде би било възможно това въз основа на допирните точки на политиките по отношение например на географския обхват на водите и на изискванията за мониторинг съгласно Директивите/конвенциите и свързаните с тях насоки/ръководни документи.
Реки и езера
За сладководните повърхностни водни обекти е налице потенциално добра синергия между политиките по отношение на определянето и включването на едни и същи водни обекти, засегнати от нивата на хранителни вещества, както и на качествените елементи, показателни за еутрофикацията, за които е препоръчително да се следят. Налице е също така обща необходимостта да се преразглежда периодично състоянието на водните обекти, определени като незасегнати от хранителни вещества или за които съществува риск да бъдат засегнати от такива: те (или групи от такива) могат да бъдат включени в контролния мониторинг, изискван съгласно Рамковата директива за водите и да бъдат част от периодичния преглед на водите съгласно Директивата за нитратите и Директивата за пречистване на градските отпадъчни води. Оценката на еутрофикацията е неразделна част от екологичните оценки на състоянието по силата на Рамковата директива за водите. Така че оценка и мониторинга, които се извършват за екологичното състояние (и за постигането на целта за предотвратяване на влошаване състоянието), трябва да бъдат една добра стъпка напред към интегрирането на тези три политики със схемата за мониторинг съгласно Рамковата директива за водите,която задоволява нуждата от бъдещи преразглеждания на чувствителните зони и замърсените (еутрофни) води.
Водните обекти, засегнати от, или изложени на риск от хранителни вещества, ще бъдат включени в оперативния мониторинг съгласно Рамковата директива за водите (макар че не всички непременно ще бъдат наблюдавани, тъй като се допуска представителен мониторинг на групи от водни обекти), и ще се изисква те също да бъдат следени за целите на Директивата за пречистване на градските отпадъчни води (води, предмет на заустване от пречиствателните станции за градските отпадъчни води и директно изливани от някои промишлени отрасли) и на Директивата за нитратите (дифузни източници от селското стопанство, оценка на ефективността на програмите за действие). Контролният мониторинг съгласно Рамковата директива за водите може да включва водни обекти в цялата гама от състояния - от отлично до лошо (ако съществуват всички статуси), поради което някои от засегнатите или изложените на риск водни обекти (вследствие на повишаване на нивата на хранителни вещества) могат също да бъдат включени: резултатите от този мониторинг могат да послужат за периодичните прегледи, необходими съгласно Директивата за ПГОВ и Директивата за нитратите.
Съществуват взаимодействия между мониторинга, която се изисква за всички водни категорииза различните политики по отношение на качествените елементи, необходими за оценка на еутрофикацията, особено по отношение на биологичното качество и физико-химични качествени елементи, и по-малко хидроморфологичните качествени елементи, изисквани съгласно Рамковата директива за водите. Има и някои разлики по отношение на препоръчителните измервани параметри, показателни за качествените елементи, като например HELCOM изисква мониторинг на зоопланктона в крайбрежните и морските води, което не се изисква от РДВ или другите политики. Все пак тези разлики може да не са значителни, ако чрез измерване на някои общи необобщени параметри, като състава и изобилието на биологичните елементи (при подходящо таксономично ниво), след това могат да се получат други свързани параметри.
Има потенциални разлики в честотата, с която трябва да се извършва мониторинг в сладководните повърхностни води. Прегледът на чувствителните зони (включително еутрофното състояние) и по-малко чувствителните зони съгласно изискванията на Директивата за пречистване на градските отпадъчни води трябва да се извършва на интервали не повече от четири години. За целите на определяне и преразглеждане на определянето на уязвимите зони съгласно Директивата за нитратите, мониторингът за нитрати се изисква най-малко на всеки четири години в продължение на една година. Все още не е ясно как държавите-членки ще извършват контролен и оперативен мониторинг съгласно РДВ. За контролния мониторинг директивата предвижда извършване на мониторинг в течение на минимум една година в рамките на шест години (или в течение на една година в рамките на 18 години при извънредни обстоятелства), при минимум една проба на 3 месеца за състоянието на хранителните веществав годините, в които се извършва контролен и оперативен мониторинг. Въпреки това, допълнително изискване за мониторинга съгласно Рамковата директива за водите е изборът на честота, която "ще осигури приемливо ниво на надеждност и точност" на резултатите от мониторинга и последващите оценки. Ежемесечното вземане на проби от хранителните вещества в момента е често срещана практика в много държави-членки. Следователно държавите-членки на практика биха могли да дават критична оценка на честотата на вземане на проби за контролен и оперативен мониторинг по отношение на надеждността на оценките на състоянието, които те ще предоставят, и по отношение на разходите за мониторинга. В заключение следва да отбележим, че една интегрирана програма за мониторинг на базата на изискванията на Рамковата директива за водите би била с честота, която отговаря на нуждите на другите политики, които се занимават с еутрофикацията.
Преходни, крайбрежни и морски води
Предприетият мониторинг за оценка на еутрофикацията съгласно Морските конвенции и Рамковата директива за морска стратегия включва морски води, които не са включени в Рамковата директива за водите. Следователно се изисква допълнителен мониторинг на крайбрежните и морските води, които са извън рамките на Рамковата директива за водите, за да се извърши оценка на еутрофикацията за другите приложими политики. Някои политики също изискват определяне на специфични области по отношение на еутрофикацията (напр. замърсени води и проблемни области). Тези области не винаги могат да са еднакви в географски аспект или по отношение на пространствения обхват и това ще трябва да се има предвид при разработването на хармонизирана интегрирана програма за мониторинг на еутрофикацията.
HELCOM определя чести и много чести станции за мониторинг, които изискват вземане на проби с по-високи честоти, в сравнение с други приложими политики (т.е. Рамковата директива за водите и Директивата за нитратите). Обща тема, която може да се включи в хармонизираната програма за мониторинг на преходните, крайбрежните и морските води, е схващането, че вземането на проби трябва да бъде насочено към определено време от годината за някои от елементите (например хранителни вещества и хлорофил). Налице е също така общо изискване да се гарантира, че резултатите от мониторинга са подходящи за целта и това предполага, че за различните елементи, различните водни категории и различните водни обекти ще се изискват различни честоти. Пример: държавите-членки трябва да постигнат приемливи нива на прецизност и надеждност на резултатите от мониторинга и последващите оценки (Рамкова директива за водите); Страните по споразумението трябва да определят оптималните честоти на вземане на проби, например за да потвърдят максималните зимни концентрации на хранителни вещества (OSPAR ) или за откриване на промени в концентрациите в рамките на 10 години (MEDPOL).
