-
Съществуващи методологии и критерии за оценка, използвани за класификация на качественото състояние на водите
-
По отношение на морските води, няколко държави-членки използват методологии и критерии за оценка на качеството на водата, свързани с еутрофикацията, които са били установени в рамките на морските конвенции. Съществуващата информация относно оценката на еутрофикацията (конвенции и национални методологии) показва, че както и в случаите на реките и езерата, еутрофикацията се определя в съответствие с критерии, включващи концентрацията на хранителни вещества, заедно с преките въздействия (хлорофил и други биологични параметри) и непреките въздействия (разтворен кислород, органична материя, токсини от водорасли и т.н.).
-
Рамковата директива за морска стратегия 2008/56/ЕО е в сила от 15 юли 2008 г. насам и изисква инструменти за мониторинг и оценка на компоненти, свързани с еутрофикацията, за "добро екологично състояние" (което е определено в чл 3 (4) и (5) на Директивата, допълнителни качествени дескриптори за което са описани в приложение I на Директивата) (виж по-долу глава 5.6.5).
-
Методологии за оценка и критерии, използвани за определяне по смисъла на Директивата за ПГОВ и Директивата за нитратите
-
Съществува ограничена информация от държавите-членки по отношение на критериите, използвани за определяне по смисъла на Директивата за ПГОВ и Директивата за нитратите. Наличната информация по отношение на определяне на чувствителни зони съгласно Директивата за ПГОВ показва, че определянето се основава главно на концентрациите на хранителни вещества (DIN и ортофосфат) и хлорофил а.
-
Критерии за оценка на въздействието и натоварването, използвани при оценката на риска съгласно Член 5 на РДВ
-
Наличната информация за критериите, свързани с член 5, показва, че всеки път, когато са докладвани критерии за натоварването, те се основават главно на наличието на повърхностни точкови източници (канализация) на хранителни вещества и оттичане на повърхностни води. Критериите за оценка на въздействието се основават най-вече на концентрациите на хранителни вещества и хлорофил а (пряко въздействие), и от време на време на разтворен кислород, макроорганизми и т.н. (косвено въздействие).
-
Примери за развитие на системи за оценка, съвместими с РДВ
-
Методологиите и критериите за оценка на еутрофикацията са обект на вътрешнокалибрационна процедура за морските води. Биологични показатели, свързани с еутрофикацията, които са предмет на вътрешно калибриране, поне в някои ГВГ за морските води, са: хлорофил, фитопланктон, макроалги, покритосеменни и бентосни безгръбначни. Извършени са също дейности за помощните физико-химически определящи фактори, свързани с еутрофикацията, включително концентрации на хранителни вещества, прозрачност и концентрации на разтворен кислород.
-
Понастоящем е наличната информация за напредъка на тези развития е ограничена.
-
Критерии и стандарти, заложени в Рамковата директива за морска стратегия
-
Стандартите за критерии и методология в момента (през 2009 г.) са процес на разработка с цел изпълнение на чл. 9 (3) от РДМС, с оглед постигане на обща методическа рамка за определянето на "добро екологично състояние". Тази разработка взема под внимание съществуващите методологии. Тя започва, що се отнася до еутрофикацията, с преглед от страна на СИЦ на приложимостта на екологичните качествени елементи, използвани за оценка на състоянието на качеството на крайбрежните води по силата на Рамковата директива за водите за водите при границата на крайбрежните води, намиращи се откъм страната на морето, а за местата, където приложимостта може да се разшири, и на формулирането на точните условия на границата на тази приложимост (например дълбочина на водата, светлинни условия, типове местообитания). Качествените елементи, свързани с еутрофикацията, съгласно Рамковата директива за морска стратегия са главно Приложение I дескриптор (5): "Предизвиканата от човека еутрофикация е сведена до минимум, особено неблагоприятните последствия от нея, като намаляване на биоразнообразието, влошаване на състоянието на екосистемата, цъфтежа на вредните водорасли и недостига на кислород в дъните води", но тъй като разработването на стандартите за критерии и методология се отнася за всички дескриптори, страничните отношения с тези други дескриптори (например "всички елементи на морските хранителни мрежи, (...) се срещат при нормално изобилие и разнообразие (...)") ще трябва да бъдат оценени, тъй като някои от тях могат да включват елементи, които са силно повлияни от еутрофикацията.
Хармонизиране на критериите за класификация
Използването на стандартите за хранителни вещества и добрите практики за определянето им -
Хранителните вещества са помощни физико-химичните качествени елементи за оценка на екологичното състояние. Според нормативните определения в приложение V на РДВ "концентрациите на хранителни вещества не надвишават нивата, установени така, че да се гарантира функционирането на екосистемата и постигането на посочените стойности [...] за биологичните качествени елементи". Фигура 6, (както и обясненията в приложение 1.1.6) съдържа тълкуване на това, как да се прилагат физико-химичните качествени елементи в оценката на екологичното състояние. Стандартите за хранителни вещества - както ще бъде обяснено по-късно - играят важна роля за тази оценка.
-
В контекста на подготовката на този ръководен документ беше изпратен въпросник до държавите-членки, който имаше за цел да събере информация относно определянето на стандарти за хранителните вещества, методологиите, приложени за тяхното определяне, както и информация за правния статут на тези стандарти. По време на разработването му някои от стандартите все още бяха в процес на развитие и все още нямаха официален статут. Сборникът съдържа преглед на стандартите за хранителни вещества на държавите-членки към месец март 2009 г.
-
При оценката на еутрофикацията, хранителни вещества основно подпомагат оценката на биологичните качествениелементи на фитопланктона, макрофитите, макроалгите и фитобентоса. На границата между добро и умерено състояние, както и по-надолу, хранителните вещества предоставят важна информация за състоянието на еутрофикацията, което е един от компонентите на основната информация, необходима за създаване на програма от мерки.
-
Различните категории води имат различна чувствителност към хранителните вещества: една и съща концентрацията на хранителни вещества няма да имат едно и също въздействие, например в малки реки, в сравнение с езерата, или в сладките води спрямо крайбрежните и/или морските води. Ето защо, при определянето на стандартите за хранителните вещества е важно да се вземе предвид категорията на водата и, когато е необходимо, типа повърхностна вода.
-
При определяне на стандартите за хранителните вещества винаги трябва да се разглеждат целите и да се има предвид, че параметрите на хранителните вещества са част от помощните елементи на качеството и следователно, че стандартите за този параметър са целите, към които трябва да се стремим. Като цяло, основната цел на РДВ е постигане на добро екологично състояние и поради това не може без оценка на биологичните качествени елементи. Процесът на създаване на подходящи стандарти за хранителните вещества в идеалния случай трябва да включва:
(а) ясна представа относно това какво е добро биологично/екологично състояние;
(б) разбиране на връзката между хранителните вещества и биологията/ екологията (и нейната променливост);
(в) вземане на решение за най-добрите налични техники за разработване на стандарти, както и подходящото ниво на предпазливост и статистическитв данни, които да се използват при разработването на стандарта;
(г) наличие на достатъчно надеждни данни от мониторинг за определяне на съответствие със стандартите.
Методология за разработване на стандарти за хранителните вещества
-
Дискусиите по време на семинара през 2007 г. относно хранителните стандарти в Zandvoort (Нидерландия) установиха, че са налице много разлики между разработените стандарти, както и методологиите/предположенията, използвани за разработване на тези стандарти. Тъй като много държави имат общи речни и морски водни басейни, е необходимо да се извърши хармонизиране на методите и предположенията на европейско ниво, вероятно по същия начин, по който това е направено за екологичните стандарти в рамките на контекста на РДВ. Не е задължително стандартите да са еднакви в различните държави-членки, защото те зависят от функционирането на екосистемите и различията в екорегионите и видовете.
-
Във всеки случай, разработването на стандарти за хранителните вещества трябва да бъде свързано с определянето на биологични граници за оценка на екологичното състояние. Това може да бъде и повтарящ се процес (виж също Фигура 8 в приложение 1.1.6). Трябва да се има предвид, че ясната връзка между биологията и хранителните вещества става по-трудно забележима, когато класът на състоянието е по-нисък добро.
Инструменти за разработване на стандарти за хранителните вещества
-
Използване на емпирични данни: Ако са налице данни от извършения в миналото мониторинг на биологичното качество и концентрациите на хранителни вещества, стандартите за хранителните вещества могат да бъдат дефинирани с помощта на тези данни. Най-правилният начин е чрез прилагане на определени процентили на разпределението на концентрациите хранителни вещества в различните обекти, класифицирани като обекти с добро състояние за един или повече биологични качествени елементи или параметри. Този метод е много прост и може да бъде обоснован, ако е избран достатъчно нисък процентил с цел да се гарантира постигане на биологичните стойности. Препоръчва се изключване на обектите, на които биологичното качество може да се влоши и вследствие на други фактори на околната среда, различни от хранителните вещества. Недостатък е, че връзката между биологията и хранителните вещества концентрации не е проверена. Такава проверка може да покаже надеждността и вида на връзката.
-
По-комплексен метод е прилагането на регресионен анализ. В най-простия му вид се определя линейна връзка между биологията и хранителни вещества с един коефициент. Чрез правилно прилагане на регресионен анализ, могат да се изследват предположенията относно връзката между хранителните вещества и биологията, както и надеждността ѝ. За определяне на стандартите на хранителните вещества може да се използва подходяща статистическа стойност, получена от регресиония анализ. Когато прогнозираната концентрация на хранителни вещества на границата между Д/У стойност е получена от най-надеждната връзка, концентрациите на хранителни вещества Д/У ще доведе до около 50% постигане на биологичната стойност. Чрез прилагане на процентното разпределение на грешките на линейната регресия, нивото на надеждност за постигане на биологичната стойност може да бъде повишена до друго желано (референтно) ниво.
-
Най-напредналият метод е прилагане на статистически техники, които отнасят концентрациите на хранителни вещества към повече от един екологичен фактор, или допускат различни видове взаимоотношения, като например нелинейни. Този метод може да се препоръча в случаите, когато е ясно, че хранителните вещества не са единственият фактор за определяне на биологичното качество, или когато взаимоотношения са ясно нелинейни. Недостатъкът е, че разработването на стандарти е по-трудно за разбиране.
-
Нивото на неправилна класификация между биологичните качествени елементи и хранителните вещества може да се използва за определяне на границата между Д/У класове за хранителните вещества. Този метод е повече или по-малко итеративен и дава директна представа за последиците от дефиниране на съответния стандарт за хранителните вещества. Процедурата започва с изготвяне на набор от потенциални стандарти за хранителните вещества с малки, дискретни стъпки, които могат да се използват за изготвяне на набор от класификациите съгласно всеки потенциален стандарт за хранителните вещества за биологичните качествени елементи и за хранителните вещества. Резултатите от класификацията за всеки отделен обект имат четири възможни комбинации:
-
биологичните качествени елементи са добри, а хранителните вещества не са добри,
-
биологичните качествени елементи са добри и хранителните вещества са добри,
-
биологичните качествени елементи не са добри, а хранителните вещества са добри, и
-
биологичните качествени елементи не са добри и хранителните вещества не са добри.
-
Ако хранителните вещества са свързани с биологичните качествени елементи, тогава част от тези четири комбинации за класификация се изменят едновременно с градиента на потенциалните стандарти за хранителните вещества. Ако дискретните стъпки са достатъчно малки, потенциалният стандарт може да бъдат разработен спрямо разпространението на тези четири вида резултатите от класификацията. Стандартът вече може да бъде определени като принос към един от тези четири типа комбинации за класификация. Така например, концентрацията на хранителни вещества, където например 10% от резултатите от класификацията на биологичните качествени елементи не са добри и хранителните вещества не са добри, могат да бъдат дефинирани като стандарт. С помощта на тази дефиниция, изследваните стойности за добро биологично състояние е около 90% от случаите, гарантирани от постигането на стандарт за хранителните вещества.
-
Методите, които се основават на емпирични данни, не винаги ще могат да се прилагат за Плана за управление на речните басейни 2009 г. за всички типове води, защото не са налице мониторингови данни или познанията за екологичните взаимоотношения не са достатъчни или не са достатъчно надеждни. Това може да бъде причина да се използват други средства за определяне на стандарти за хранителните вещества, например използване на исторически данни или неемпирични модели в комбинация с експертна оценка.
Методи за експертна оценка:
-
Методът на отхвърлянето е един от начините за оценка на фоновите нива. Природните фонови стойности за реките могат да бъдат изведени от модели, оценяващи естествени (незасегнати) условия (напр. залесени водосборни басейни), без да се определя период от време, тъй като последното отразява различното състояние на процесите на еутрофикация в различни зони. Данните в модела трябва да се валидират чрез сравнени със стойностите от отдалечени зони и исторически (палео-екологични) констатации. Стойностите при метода на отхвърляне не са стандарти, но могат да бъдат използвани чрез експертна оценка, за да се вземе решение относно стандартите.
-
Естествените фонови концентрации в различни крайбрежни зони трябва да се оценяват от моделиране или научно обосновани предположения, поради липса на естествени крайбрежни райони. Също така в някои области е налице голям обмен между крайбрежните води и откритите морски води, докато при други това е много ограничено. Това трябва да бъдат отразено в решението за фоновите нива. При определяне на стандартите за хранителните вещества (добро/умерено ниво) следва да се вземе предвид естествената променливост и отклонението от фоновите стойности може да се използва като метод за дефиниране на стандарти, например за крайбрежните води OSPAR, HELCOM и Балтийската ГВГ избра приемливо отклонение от 50% над естественото фоново ниво, защото този диапазон отразява умереното отклонение и променливостта (също се препоръчва от ръководните документи към РДВ). Изваждането на естествените фонови концентрации трябва да се основава на възпроизводими научни методи, които да позволят хармонизиране за по-големи площи.
Въпроси, които следва да се вземат предвид при определянето и прилагане на стандартите за хранителните вещества
-
Стандартите за хранителните вещества по принцип са специфични за дадения тип и леко ще се различават в чувствителността си към еутрофикацията в рамките на дадения тип води. Тези разлики в чувствителността са един от източниците на потенциална неправилна класификация. Стандартите могат да бъдат избрани, така че да предпазват водните басейни, чувствителни към еутрофикацията или от друга страна, да предпазват по-устойчивите басейни. Този критичен избор до голяма степен зависи от тълкуването на РДВ, приложение V, където се определя доброто състояние на хранителните вещества. По принцип хранителните стандарти, разработени за определен тип води, трябва да предпазват повечето водни басейни от това те да са или да станат еутрофни. Въпреки това, ако стандартът е дефиниран да предпазва най-чувствителните водни басейни, това ще е причина голяма часто от останалите водни басейни да не съответстват на стандарта. Освен това, в някои случаи екологичните знания или данни не са достатъчно, за да се отдели ефектът от концентрацията на хранителни вещества върху биологичното качество от тези, които не са свързани с концентрацията на хранителни вещества. Ако други фактори влияят отрицателно върху качеството на обектите, които участват в анализа, автоматично стандартите стават по-предпазливи, отколкото е необходимо. В допълнение може да се наблюдава забавено възстановяване вследствие на взетите мерки, защото траекторията на възстановяване може да бъде различна от тази на влошаване на качеството - т. нар. ефект на хистерезис (Scheffer и др., 2001 г.). Дългосрочните тенденции в максималната дълбочина на морска трева в датските води са за почти непрекъснат спад, дори през последните години, въпреки сериозните усилия за намаляване на подаването на хранителни вещества от сушата. При проучването на траекторията дълбочинното разпределение на морската трева спрямо основното натоварване, подаваният азот ясно показва липса на възстановяване. До момента няма обяснение за това, но механизми биха могли включват комбинация от забавяне във времето на реакцията, промяна на изходното ниво и ефект на хистерезис, поради което възстановяване може да се очаква само ако нивата на вкарвания азот спаднат под неизвестна прагова стойност.
-
Ето защо, при даден воден басейн, стандарт, който цели да предотврати влошаване, може да бъде неефективен за осигуряване на възстановяване. Следователно изборът на целите на стандарта и степента на предпазливост при определянето на стойностите на хранителните вещества ще се отрази на вероятността за несъответствие на нивата на хранителни вещества и съответните биологични елементи (виж глава 6.2 и раздел 1.1.6 от Приложение 1 относно процедурите за проверка за насоки за справяне с несъответствията).
-
В заключение, определянето на стандартите за хранителните вещества е истинско предизвикателство, при което юридическите формулировки са преведени в числа и, едно още по-голямо предизвикателство, с несигурност за взаимоотношението доза-реакция между биологичното качество и качеството на хранителните вещества. Като минимално изискване за първия План за управление на речните басейни се препоръчва прозрачно описание на метода за определяне на стандартите.
-
За да се отчете пространственото отклонение в рамките на типовете, в рамките на водните басейни или в рамките на групирани водни басейни, се препоръчва използването на стандарти, специфични за дадения воден басейн, в сравнение със стандарти, специфични за дадения тип. Това би могло да намери добро приложение в езерата и преходните води. Стандартите за хранителни вещества в реките могат да бъдат разработени за различни участъци на реката поради различните характеристики. Не е задължително стандартите за хранителните вещества, разработени за участъците нагоре по веригата, да гарантират, че се постига добро екологично състояние и надолу по веригата, но мерките, предприети в плана за управление на речния басейна, би трябвало да предвиждат намаляване на хранителните елементи нагоре по веригата. Налице е липса на информация, особено относно фоновите нива в големите реки, тъй като не са налице много добри референтни обекти..
-
В допълнение е важно да се вземат под внимание променливите изходни нива, които могат да са резултата от изменението на климата. В момента се разработва Ръководен документ в рамките на Общата стратегия за изпълнени относно това как да се включват последиците от изменението на климата в плановете за управление на речните басейни.
Сподели с приятели: |
