Директива за водите с черупкови организми (79/923/ЕИО)
Директивата за водите с черупкови организми се стреми да защити и подобри водите с черупкови организми, с цел подпомагане живота и растежа на черупковите безгръбначни, като по този начин се подобри високото качество на черупковите продукти за консумация. Директивата определя физичните, химичните и микробиологичните изисквания за качеството на водите, които водите с черупкови организми трябва да удовлетворят или да положат усилия да удовлетворят. Директивата за водите с черупкови организми ще бъде заменена от РДВ до 2013 година.
Директива за водите с черупкови организми не изисква оценка на еутрофикацията, член 6 обаче сам по себе си изисква следене на определен брой параметри с цел проверка на спазването на изискванията за качеството на водите с черупкови организми. Някои от тези параметри са свързани с оценката на еутрофикацията - по-специално това са разтворения кислород и сакситоксините (произвеждани от динофлагелатите).
Приложението на директивата за водите с черупкови организми изисква наситеността с разтворен кислород да се следи всеки месец, с най-малко една представителна извадка за ниски нива на кислород в деня на вземането на проби. Въпреки това, ако има съмнения за големи дневни вариации, трябва да се взимат най-малко по две проби на ден; 95% от пробите трябва да бъде показват насищане с кислород над 70 процента. Съществуват стандарти и изисквания за честота на контрола за сакситоксините.
Тези стандарти са създадени с цел защита от замърсяване на водите с черупкови и ракообразни популации. Те са абсолютни и се прилагат, независимо от това дали стойностите отразяват въздействие, причинени от човека, или естествено ниски, но въпреки това ненарушени условия.
Директива за сладководните риби (78/659/ЕИО)
Целта на Директивата за сладководните риби (78/659/ЕИО) е да се защити или да се подобри качеството на течащите или неподвижните сладки води, така че да се поддържат рибните популации. В нея се определят физическите и химическите цели на качеството на водите за пъстървови риби и водите за шаранови риби. Държавите-членки трябва да определят водите за пъстървови риби и водите за шаранови риби и да гарантира, че те изпълняват отговарят на целите за качество. Директивата за сладководните риби ще бъде отменени от Рамковата директива за водите до 2013 година.
Директивата не съдържа изрично изискване за оценка на еутрофикацията. Въпреки това са дефинирани стандарти за защита на водите, предназначени да поддържат предпазят рибните видове от вредните последици, произтичащи от изхвърлянето на хранителни вещества във водите (включително намаляване на броя на рибите, принадлежащи към някои видове). За да може описаните в тях води да съответстват на директивата, член 6 изисква вземане на проби от съответните води при определена минимална честота и водите да съответстват на целите за качество, определени от държавите-членки (член 3). Много от параметрите, посочени в приложение 1 на Директивата, са от значение за еутрофикацията, например определените задължителни минимални стойности на амоняк и разтворен кислород, и определените ориентировъчни стойности за общия фосфор. Стойностите, определени за фосфора, се изразяват като индикативни стойности с оглед намаляване на еутрофикацията.
Директивата за водите за къпане (2006/7/ЕО)
Законодателството на ЕС за водите за къпане се стреми да опази околната среда и общественото здраве чрез намаляване на замърсяването на водите за къпане и защита на тези води от по-нататъшно влошаване. Водите за къпане се класифицират като всички повърхностни сладководни и морски води, където къпането е разрешено от компетентните органи на държавите-членки и същото не е забранено.
Физичните, химичните и микробиологичните параметри, приложими за водите за къпане са определени от директивата, както и всички необходими мерки, за да се гарантира, че качеството на водите за къпане са в съответствие с пределно допустимите стойности (виж член 3 и приложението). Някои концепции за типово-специфични референтни условия са включена в член 8 на Директивата чрез възможността за отклонение от изискванията на директивата, където отклонението от предписаната стойност е причинено от извънредни метеорологични или географски условия (за определени параметри) или чрез естествено увеличаване на определени вещества.
Старата Директива за водите за къпане (76/160/ЕИО) не изисква пряка оценка на еутрофикацията. Въпреки това, има изискване за наблюдение на няколко параметри, свързани с оценката на еутрофикацията, т.е. прозрачността (на две седмици) и разтворения кислород, когато качеството на водата се е влошило. Освен това трябва да се взимат проби за нивата на амоняк, нитрати и фосфати и азот (Kjeldahl), когато е налице тенденция към еутрофикация на водата.
Директива 76/160/ЕИО беше ревизирана и актуализирана чрез новата Директива за водите за къпане 2006/7/ЕО. Новата директива се основава на научните познания за защита на здравето и околната среда, както и на опита в управлението на околната среда, осигурява по-добро и по-ранно информиране на гражданите относно качеството на водите за къпане и от просто вземане на проби и мониторинг на водите за къпане преминава към управление на качеството на водите за къпане. Новата директива е напълно интегрирана в Рамковата директива за водите.
Новата Директива не поддържа изискванията за мониторинг на старата директива. Тя изисква само мониторинг на микробиологичните параметри: чревни ентерококи и ешерихия коли, но е налице връзка с параметрите на еутрофикацията, по-специално в член 8 и 9 от Директивата:
Чл. 8: Когато профилът на водите за къпане сочи потенциал за цианобактериална пролиферация 84, се извършва подходящ мониторинг, за да се позволи навременна идентификация на здравните рискове.Когато настъпи цианобактериална пролиферация и се идентифицира или предполага риск за здравето, незабавно се предприемат адекватни мерки за управление, за да се предотврати излагането, включително информиране на обществеността.
Чл. 9: Когато профилът на водите за къпане посочва тенденция за пролиферация на макроводорасли и/или морски фитопланктон, се предприемат разследвания, за да се установи тяхната приемливост и здравни рискове, и се предприемат адекватни мерки за управление, включително информиране на обществеността.
Новата директива отменя старата директива (от 31 декември 2014 г.), но в настоящия момент държавите-членки са свободни да прилагат и двете директиви.
