Цели на Барселонската конвенция и Средиземноморски план за действие
Средиземноморският план за действие (СПД) е приет от 16 средиземноморски държави и Европейската общност през 1975 г. През 1976 г. тези държави приеха Конвенцията за защита на Средиземно море от замърсяване (Барселонска конвенция). Първоначалната правна рамка на СПД се състои от седем протокола и има за цел да опише различните аспекти на опазването на околната среда в Средиземно море.94През 1995 г. беше приета Фаза II на Програмата на СПД, едновременно с изменената версия на Барселонската конвенция.
Оценката и контролът на замърсяването на морската среда, защитата на околната среда чрез предотвратяване и намаляване на замърсяването и, доколкото това е възможно, елиминиране на замърсяването са сред основните цели на Конвенцията.
Програтамата MED POL в рамките на структурата на СПД е компонент за оценка и контрол на замърсяването. Тя отговаря за работата, свързана с изпълнението на протоколите, които се занимават със замърсяването от наземни дейности и източници, сметища и опасни отпадъци.MED POL помага на средиземноморските страни при формулирането и прилагането на програми за мониторинг на замърсяването, включително мерки за контрол на замърсяването и на планове за действие за елиминирането на замърсяването от наземни източници
Дейности, извършвани в рамките на програмата, са допринесли за подобряване на информацията за наличието на хранителни вещества в Средиземно море. Извършени са много дейности през различните фази, в съответствие с препоръките и решенията на страните по Конвенцията. Те обхващат например модернизиране на техническото оборудване, разработване на национални проекти за мониторинг или изграждане на база данни за хранителните стойности, които са на разположение на редица средиземноморски страни.
Мониторинг в рамките на MED POL
Програмата MED POL отговаря за за подготовката настратегията за мониторинг, базиран на показатели,окончателно одобрена от Конференцията на страните през 2003 г. Стратегията за мониторинг на еутрофикацията в средиземноморските крайбрежни води на MED POL прилага поетапен подход:
1. Първата стъпка от изпълнението на стратегията в краткосрочен план е класификация на обектите, които ще бъдат наблюдавани в рамките на отделните пилотни проекти, като еутрофни или чувствителни към еутрофикация.
Бяха предложени три различни типологии за обектите, които да осигурят общ подход за подбор на обекти (засегнат морски обект, заедно с референтен обект, морски рибовъдно стопанство и крайбрежна лагуна). В допълнение, заинтересованите страни ще използват други основни критерии като представителност, чувствителност към еутрофикация и наличие на базова информация за основните хидроморфологични параметри, както и свързаните исторически записи на екологични събития и социално-икономически тенденции в използването на земята.
Приетите параметри за мониторинг бяха избрани така, че да изпълнят минималните научни изисквания, както и да подкрепят показателите за състоянието, разработени от Европейската агенция по околна среда, както и показателя TRIX. Бяха посочени и редица параметри, които да бъдат наблюдавани:
Бяха определени и минимални изисквания по отношение на стратегията за вземане на проби, честотата и пространствено покритие.
2. Беше предложена стратегия за средносрочно/дългосрочно развитие на нови биологични параметри/показатели за еутрофикацията. Беше необходимо да се въведат биологични параметри, както за динамиката на популацията на фитопланктона, така и за бентосните компоненти на крайбрежната екосистема.
Освен това, значението на историческите данни за реконструирането на историята на обекта и за подпомагането за оценката и управлението на района в съответствие с интегрирани подходи за управление на крайбрежните зони обоснова събирането и оценката им, въпреки че те не се считат за задължителни.
Изпълнението на тази стратегия беше преразгледано през 2005 г.
Тематична оценка на еутрофикацията
Трофичният коефициент TRIX, методът за оценка, приет в програмата MEDPOL, се определя чрез линейна комбинация от логаритмите на четирите променливи на състоянието: хлорофил а (Cha), кислород като абсолютно процентно отклонение от наситено състояния (aD%O), минерален азот (min N) и фосфор (TP) (Vollenweider и др., 1998 г.). Коефициентът Trix е числен израз, който осигурява директна мярка за трофичните нива, той работи като мултиметричен коефициент и освен това предлага предимството за използване на променливите на околната среда като компоненти, които се измерват директно и чиито данните се събират рутинно събирани, и той е коефициент, съответстващ на изискванията на РДВ. TRIX се прилага и за оценка на преходните води (за повече информация, вижте глава 5.4.1 от настоящото ръководство).
Коефициентът TRIX е тестван в различни области на Средиземно море, напр. в Адриатическо и Тиренско море (Giovanardi & Vollenweider, 2004 г.).
Преглед на състоянието на еутрофикацията в Средиземно море
През 2007 г., MED POL представи преглед на състоянието на еутрофикацията в Средиземно море. Информацията беше получена от отговорите на средиземноморските държави на въпросник, резултатите от пилотните проекти, извършвани в рамките на стратегията за мониторинг и проучване на литература. Цялата тази информация се използва, за да се представят движещите сили и натоварванията, свързани с еутрофикацията, както и състоянието и въздействието на еутрофикацията (подход DPSIR) в Средиземно море за всеки регион или държава. Бяха използвани и данни от дистанционно наблюдение.
Въз основа на информацията, получена чрез въпросниците, бе направено заключението, че много малко държави следват стратегията MED POL и че повечето предпочитат да следват собствените си стратегии за наблюдение и методи за оценка. След това заключение, предизвикателството за MED POL и държавите е хармонизиране на стратегиите за мониторинг и методи за оценка на ниво басейн.
Конференцията на страните през 2008 г. одобри предложението на MED POL да се продължи мониторинга на еутрофикация на базата на стратегиите, разработени и тествани в началната фаза чрез пилотни проекти. Стратегиите ще бъдат оценени и ако е необходимо - променени след по-нататъшното прилагане.
