Директивата за пречистване на градските отпадъчни води (91/271/ЕИО). -
Преглед на Директивата за ПГОВ
-
Директивата за пречистване на градските отпадъчни води, (Директива за ПГОВ) има за цел да опази околната среда от неблагоприятните въздействия на заустването на отпадъчните води и директно изпусканите от определени промишлености води (хранително-вкусовата промишленост). Тя определя нивата на пречистване въз основа на размера на агломерацията и чувствителността на водите, към които се заустват отпадъчните води.
-
Повърхностните води трябва да бъдат определени като чувствителни зони, ако, наред с другото, са еутрофни или ако те могат да станат еутрофни в близко бъдеще, в случай че не се вземат предпазни мерки (приложение II А(а)). Заустванията от агломерации с>= 10 000 еквивалент жители към чувствителни зони изискват по-строго пречистване на азота и/или фосфора. Въпреки това, държавите-членки не трябва да определят чувствителни зони, ако се по-строгото пречистване се прилага в рамките на цялата им територия (член 5 (8)). Определянето на чувствителни зони трябва да се преразглежда най-малко на всеки четири години (Член 5 (6)), а по-строгото пречистване на азота и/или фосфора следва да се извършва в рамките на 7 години след определяне на нови чувствителни зони.
-
Разделите на Директивата за ПГОВ, които се отнасят специално за еутрофикацията и мониторинга на повърхностните води, са: член 2(11), който определя еутрофикацията; член 5 за определянето на чувствителни зони и изисквания за пречистване; Приложение II, което специфицира критериите за определяне на чувствителните зони.
-
Концептуално разбиране на еутрофикацията
-
Член 2 (11) на Директивата за ПГОВ определя еутрофикацията като: "обогатяване на водата с хранителни вещества, по-специално съединения на азота и/или фосфора, предизвикващи ускорено развитие на водорасли и висши видове растения, което предизвиква нежелано нарушаване на равновесието на организмите във водата и качеството на съответната вода".
-
Това определение имплицитно определя еутрофикацията чрез комбинация от четири критерия80:
-
обогатяване на водата с хранителни елементи;
-
ускорено развитие на водорасли и висши видове растения;
-
нежелано нарушаване на равновесието на организмите във водата
-
влошаване на качеството на водата.
-
Тя се фокусира повече върху промените във водната среда, отколкото на определено състояние на първичното производство. Тя може да се отнася за води с всякакво естествено трофично състояние, ако тяхната екология или качеството на водата е неблагоприятно засегната или е в риск в резултат от хранителните вещества от заустването на градските отпадъчни води. За ясно разграничаване може да се използва терминът "антропогенна" еутрофикация.
-
Специфицирани методи за оценка на еутрофикацията
-
Директивата за ПГОВ не конкретизира методи или ориентировъчни стойности за оценка на еутрофикацията 81, което е причина държавите-членки да разработват свои собствени системи за оценка и критерии, което в последствие може да доведе до различни нива на защита на техните водни обекти.
-
Няколко държави-членки82са разработили критерии, основани на трите елемента в определението: повишаване на нивата на хранително вещества (обогатяване), нарастване растежа на водораслите или растенията и други нежелани реакции (напр. изчерпване на кислорода).
-
При определяне на чувствителните зони следва да се обмисли кое хранително вещество трябва да се намали чрез допълнително пречистване.
-
"Изхвърляне на води в езера и потоци, заустващи в езера/резервоари /затворени заливи със слаб обмен на вода. На местата, където може да се осъществи натрупване трябва да се предвиди отстраняване на фосфора, освен ако не може да се докаже, че това отстраняване няма да има никакъв ефект върху нивото на еутрофикация. Когато изхвърляните води произлизат от големи агломерации, следва да се предвиди и отстраняване на азота"(приложение II А (а, i)).
-
"Изхвърлянето в устия, заливи и крайбрежни води със слаб обмен на вода или получаващи големи количества хранителни вещества, трябва да предвижда отстраняване на фосфора и/или азота, освен ако може да се докаже, че отстраняването няма да има никакъв ефект върху нивото на еутрофикация" (приложение II А (а, ii)).
-
Съдебна практика във връзка с темата
-
Съдът на Европейските общности (СЕО) се занимава с дела, заведени от Европейската комисия срещу няколко държави-членки, които са насочени към определянето на чувствителните зони. Неотдавна Съдът се произнася по делото, заведено срещу Франция (решение номер C-280/02, решение на СЕО на 23/09/2004)83.
-
То е свързано с нарушение на изискванията на директивата във връзка с липсата на обозначение на чувствителните зони и липсата на инфраструктура за 130 агломерации, които изхвърлят води в чувствителни зони. Решението на Съда на Европейските общности посочва следните аспекти:
а. По-широко тълкуване на смисъла на Директива 91/271/ЕИО (която се основава на правната база на директивата, т.е. член 130т (понастоящем член 175 ЕО), за да се постигнат целите на член 130с (сега член 174 ЕО)). Беше посочено, че:
-
Целта, преследвана от Директива 91/271 се простира над просто защита на водните екосистеми и опити за опазване на човека, фауната, флората, почвата, водата, въздуха и природата от всякакви значими вредни въздействия на ускорено развитие на водорасли и висши видове растения в резултат от изхвърлянето на градски отпадъчни води.
-
"за нежелани ефекти трябва да се считат и случаите, когато са налице значителни вредни ефекти не само върху флората и фауната, но също така и върху човека, почвата, водата, въздуха или природата" (т. 22 от решението).
-
нежелани нарушения в баланса на наличните във водата организмите са: "Видови промени, включващи загуба на биологичното разнообразие на екосистемата, неудобства поради разпространението на опортюнистични макроводорасли и сериозно нарастване на растежа на токсичен или вреден фитопланктон" (т. 23).
б. Важни насоки относно съставните части на определението на "еутрофикация" чрез
-
ясно дефиниране, че еутрофикацията се характеризира с комбинацията от четири основни критерия и подробно обяснение на смисъла на тези критерии.
-
посочване, че "за да е налице еутрофикация, трябва да има причинно-следствена връзка между повишаването на нивата на хранителни вещества и ускорения растеж на водорасли и висши видове растения от една страна и между ускорения растеж и нежеланото нарушаване на равновесието на организмите във водата и качеството на водата от друга "(т. 19).
-
подчертаване, че критерият "влошаване на качеството на водата" означава не само влошаване на качеството на водата, което предизвиква вредни последици за екосистемите, но и "влошаване на цвета, външния вид, вкуса или мириса на водата или всяка промяна, която възпрепятства или ограничава употребата на водата, като например туризъм, риболов, отглеждане на риба, отглеждане на миди, черпене на питейна вода или охлаждане на промишлени инсталации." (т. 24).
в. Необходимо е да се разграничи задължението да определят чувствителните зони от това във водосбора са налице агломерации с над 10 000 еквивалент жители (т. 69), но също и като се има предвид, че (според точки. 40, 52, 69, 77, 87):
-
не е важно да се определи какъв е процентът на замърсяване от изхвърлянето на градските отпадъчни води или замърсяването от селското стопанство, тъй като и двете могат да допринесат за еутрофикацията на водния обект, тъй като 91/271/ЕИО и 91/676/ЕИО се допълват. Когато изхвърлянето на градски отпадъчни води включва комбинация от потоци нитрати от земеделски произход, държавите-членки трябва да определят въпросния воден обект като чувствителна зона в съответствие с Директива 91/271/ЕИО
-
значението на хранителното натоварване на водния обект следва да бъде не само процентно изражение на вливащите се хранителни вещества, но също така и изражение на абсолютното ниво на хранителните вещества в тонове. Решение относно значението им в цялостното количествено определяне следва да взима след разглеждане на всеки случай.
-
Очевидно е, че тълкуването на Съда на Европейските общности трябва да се използва като минимално изискване за нивото на защита в законите за околната среда на Европейските общности. Тълкуването на условията и критериите в това и в свързаните решения трябва да се използва като база за сравнение за всеки метод за оценка, прилагани съгласно някоя от директивите на ЕС, приложими за еутрофикацията. По-специално резултатите от вътрешното калибриране и насоките, предоставени в този документ, във връзка с класификацията съгласно РДВ трябва да удовлетворяват най-малко задълженията, които могат да се заключат от настоящото решение.
Сподели с приятели: |
