Директивата за нитратите (91/676/EC) има за цел да намали замърсяването на водите от нитрати от земеделски източници и да предотврати възникването на такова замърсяване в бъдеще. Тази Директива изисква държавите-членки да създадат програми за мониторинг на водите, да установят водите, засегнати от замърсяването, или такива, които могат да бъдат засегнати от замърсяването, в случай че не се вземат мерки, да определят уязвимите зони (области, които се вливат в установените води), да създадат програми за действие за определените уязвими зони (с цел намаляване и/или предотвратяване на по-нататъшно замърсяване) и да изготвят кодекси за добри земеделски практики. Кодексите трябва да бъдат задължително прилагани от земеделските стопани в рамките на уязвимите зони и на доброволни начала извън тези зони. Държавите-членки могат да изберат да прилагат програми за действие в рамките на цялата си национална територия и в този случай са освободени от задължението да определят специални уязвими зони.
Уязвимите зони обхващат цялата територия на оттичане на определените води, включително естествени сладководни езера, други сладководни обекти, устия, крайбрежни води и морски води, които са еутрофни или могат да станат еутрофни в близко бъдеще, в случай че не се вземат предпазни мерки (приложение I на Директивата).
С цел да определяне и преразглеждане на нитратно уязвимите зони, състоянието на еутрофикация на повърхностните сладки води, устията и крайбрежните води трябва да се преразглежда и да се докладва на всеки четири години (член 6).
Разделите на Директивата за нитратите, които се отнасят за еутрофикацията и мониторинга на повърхностните води, са: член 2 (I), който определя еутрофикацията; член 3 относно определянето на замърсени води и определянето на уязвими зони, член 5(6) относно програмите за мониторинг с цел оценка на ефективността на програмите за действие; член 6 относно мониторинга на водите за целите на първоначалното определяне и преразглеждането на нитратно уязвимите зони, както и приложение 1, което определя критериите за идентифициране на замърсени води.
Концептуално разбиране на еутрофикацията
Директивата за нитратите има същото определение на еутрофикация като Директивата за ПГОВ, с изключение на това, че тя се отнася само за азотните съединения.
Специфицирани методи за оценка на еутрофикацията
Директивата за нитратите не конкретизира методи или ориентировъчни стойности за оценка на еутрофикацията, поради което държавите-членки разработват свои собствени критерии за оценка, което може да доведе до различни нива на защита на техните водни обекти. Въпреки това Европейската комисия е разработила проект за насоки за мониторинг, които включва някои предварителни елементи за определяне на критерии за еутрофикацията.
Съдебна практика във връзка с темата
Три решения на Съда на Европейските общности (СЕО) адресират по-специално въпроса за еутрофикацията и определянето на нитратно уязвими зони съгласно Директивата за нитратите, Решение от 27 юни 2002 г. по дело C 258/00КомисиятасрещуФранция,Решение от 11 март 2004 г. по дело C 396/01КомисиятасрещуИрландия,и Решение от 22 септември 2005 г. по дело C 221/03КомисиятасрещуБелгия.
В тези случаи Комисията е счела, че определянето на нитратно уязвимите зони, извършено от съответната държава-членка, не взима правилно под внимание критериите за еутрофикация при установяването на замърсени води и определянето на нитратно уязвимите зони, както се изисква от приложение IА на Директивата. В случаите, свързани с Франция и Ирландия съответната държава-членка оспорваше, че задължението за установяване на водите и определяне на нитратно уязвимите зони в контекста на Директивата за нитратите не е в сила, когато фосфорът е основният фактор, който причинява еутрофикация. СЕО отхвърли този довод. Така например, параграф 45 от решението по делото срещу Франция, посочва, че"ограничаването на обхвата на директивата като се изключват определени водни категории, породени от предполагаемата основна роля на фосфора за замърсяването на тези води, е несъвместимо с логиката и целта на Директивата ".Тази съдебна практика показва, че е в прилагането на ограничителен подход по отношение на критериите относно еутрофикацията са в разрез с Директивата.
В случай, свързан с Белгия, държавата-членка твърди, че Валония има малък принос към еутрофикацията на Северно море и затова не трябва да се взима предвид при определянето на уязвимите зони.
Европейският съд отхвърли този аргумент, като наред с другото, посочи "(...), трябва да се отбележи, че според документите, предоставени от белгийското правителство, селското стопанство на Валония допринася с 19% от общия азот в басейна на Маас и със 17% от общия азот в басейна на Шелда. Тези две реки пресичат областта Валония и се вливат в Северно море. Трябва да се отбележи, че макар и малки, тези приноси в никакъв случай не са незначителни "(параграф 86 от решението).
Директива за местообитанията (92/43/ЕИО)
Директивата за местообитанията (92/43/ЕИО) изисква от държавите-членки да определят Специални територии на опазване (СТО) (член 4.4) и Специални защитени зони (СЗЗ) (членове 12 и 13) за местообитанията на растенията и животните, изброени в приложения I- IV на Директивата. За местообитанията и видовете в избраните зони трябва да се приложат мерки за поддържане или възстановяване на благоприятно състояние "(т.е. благоприятно природозащитно състояние). Природозащитното състояние трябва да се следи за всички местообитания и видове от интерес за Общността, което не се изчерпва с обектите съгласно Натура 2000. Мониторингът на местообитанията може да се съсредоточи върху "типичните видове".
Природозащитното състояния на даден вид означава сбора от влиянията, които действат върху видовете, които могат да повлияят на дългосрочното разпространение и изобилие на неговите популации (член 1(I)). Въпреки че не е изрично посочено в Директивата, въздействието на точковите и дифузните замърсявания с хранителни елементи на качеството на водите е важна част на от природозащитното състояние на водните местообитания.
Директивата за местообитанията не определя методи за оценка на еутрофикацията. Въпреки това еутрофикация е свързана с Директивата за местообитанията до степента, до която тя може да засегне защитените видове и местообитания. Повишаването на хранителните вещества, което води до еутрофикация, може да има значителни вредни въздействия върху определени водните видове и местообитания. Например, прекомерният растеж на бентосни водорасли поради повишени нива на фосфор може да застраши местообитанията на перлените миди. По-общо казано, промените в качеството на водата могат също да помогнат за обясняване на тенденциите в биологичното разнообразие.
