ПРИЛОЖЕНИЕ 1: Разбиране на еутрофикацията

ПРИЛОЖЕНИЕ 1: Разбиране на еутрофикацията

1. Законодателството и политиките на ЕС

1. Рамкова директива за водите (2000/60/EО)

   1. 
      Преглед на Рамковата директива за водите
      

255. 
     Рамковата директива за водите (РДВ) установява интегрирана и координирана рамка за устойчивото управление на водите. Нейните цели включват предотвратяване на влошаването на състоянието на водните обекти, насърчаване на устойчивото използване на водите и осигуряване на "по-добро опазване и подобряване на водната среда". Тази последна точка изисква реките, езерата, устията, крайбрежни води и подпочвени води да постигнат и/или поддържат най-малко "добро състояние" до 2015 година. За повърхностните води тя изисква за екологичното състояние и химичното състояние да са най-малко "добри". Добро състояние ще бъде постигнато чрез прилагане на програма от мерки, както е посочено в Плановете за управление на речните басейни (членове 11 и 13) и на базата на резултатите от определянето на характеристиките на речните басейни. Рамковата директива за водите предвижда подробни процедури за изпълнението си, включително класификация и мониторинг на водните обекти (вж. Приложение V на РДВ).
     
256. 
     Екологичното състояние се получава от екологичните качествени показатели (ЕКП), които отразяват отклонението на наблюдаваните стойности от специфични за типа референтни условия. Екологичните състояния "отлично", "добро", "средно", "лошо" и "много лошо" имат нормативни определения (вж. Приложение V на РДВ), базирани на отклонението на качествените елементи от съответния вид специфични референтни условия в резултат на човешката дейност. При добро екологично състояние стойностите на биологичните качествени елементи - общностите на фитопланктона, растенията, рибите, макробезгръбначни и фр др.) следва да "се отклоняват незначително от тези, с които обикновено се свързва типът на повърхностния воден басейн при ненарушени условия" (приложение V 1.2). Границата между добро и средно екологично състояние е от решаващо значение, защото тя определя кога трябва да се вземат мерки за възстановяване.
     
257. 
     Стойностите за биологичните качествени елементи, определени от държавите-членки за гранични между класовете "отличен" - "добър" и "добър" - "среден" ще се сравняват като част от вътрешното калибриране, което е описано по-долу.
     
258. 
     Няколко директиви ще съществуват успоредно с Рамковата директива за водите, включително: Директивата за ПГОВ (91/271/ЕИО), Директивата за нитратите (91/676/ЕИО), Директивата за водите за къпане (76/160/ЕИО), Директива за местообитанията (92/43/ ЕИО) и Директивата за птиците (79/409/ЕИО). Зоните, определени по силата на тези директиви, ще имат статут на защитени територии по силата на Рамковата директива за водите (Приложение IV), за защита на повърхностните води, подземните води или за опазване на местообитанията или видовете, пряко зависещи от водата. Някои от тези директиви разглеждат еутрофикацията, което увеличава необходимостта от обща рамка за оценка на еутрофикацията.
     
259. 
     Разделите на РДВ от особено значение за оценката на еутрофикацията са: член 1 а (Предназначение); член 4.1.a i и ii (Екологични цели и програми от мерки за повърхностните води); член 5 (Определяне на характеристиките), член 6 (Регистър на защитените зони) , член 7.3 (Питейна вода), член 8 (Мониторинг), член 10 (Комбиниран подход за точкови и дифузни източници) член 11 (Програми от мерки); приложение II (1) (Определяне на характеристиките), приложение IV.1.iv (Защитени територии, хранително-чувствителни зони); приложение V (1) (Оценка на състоянието на повърхностните води) и приложение VIII (Примерен списък на основните замърсители).
     

1. Обобщение на изискванията на Рамковата директива за водите.

260. 
     Терминът еутрофикация не е изрично дефиниран в Рамковата директива за водите. Той е дефиниран в две от директивите, които трябва да бъдат интегрирани в процеса на планиране на речните басейни ^75, Директива 91/271/ЕИО и Директива 91/676/ЕИО.
     
261. 
     Съгласно Директива 91/271/ЕИО относно пречистването на градските отпадъчни води (Директива за ПГОВ), еутрофикация означава "обогатяване на водата с хранителни вещества, по-специално съединения на азота и фосфора, предизвикващи ускорено развитие на водорасли и висши видове растения, което предизвиква нежелано нарушаване на равновесието на наличните водни организми и на качеството на водата". Директива 91/676/ЕИО относно защитата на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници (Директивата за нитратите) има идентична дефиниция на еутрофикацията. Въпреки това, за целите на директивата за нитратите, тези ефекти трябва да бъдат причинени от обогатяване на водата с азотни съединения, а не от хранителни вещества.
     
262. 
     Рамковата директива за водите изисква държавите-членки да класифицират екологичното състоянието на повърхностните водни обекти ⁷⁶ в един от петте класа на екологично състояние; отлично, добро, средно, лошо или много лошо екологично състояние. Екологичното състояние на водния обект е израз на качеството на структурата и функционирането на водната екосистема.
     
263. 
     Директивата предвижда общи качествени определения за всеки клас на екологично състояния и по-подробни качествени определения за отлично, добро и средно екологично състояние за всяка категория повърхностни води.
     
264. 
     Наред с другите неща, определенията на всеки клас екологично състояние описват степента, до която биологичните компоненти на водната екосистема, наречени биологични качествени елементи, могат да се различават в този клас, в сравнение с референтните си елементи или с тези с отлично състояние в резултат на въздействието на човешката дейност.
     
265. 
     Референтните условия, свързани с конкретен воден обект, зависят от вида на водния обект. Те са типово специфични. Това дава възможност на системата за класификация да вземат предвид природното богатство на водните екосистеми в различните типове води на Общността.
     
266. 
     Директивата изисква от Комисията да извърши вътрешнокалибрационна процедура. Тази процедура е предназначена да гарантира, че количествените граници между класовете за добро екологично състояние, които трябва да бъдат определени от всяка държава-членка, която следва да въведе схемата за класификация, са в съответствие с "нормативните" определения в Директивата и са сравними между държавите-членки.
     
267. 
     Екологичните цели на директивата изискват от държавите-членки да предотвратяват влошаване на състоянието на водните обекти. Те също така изискват от държавите-членки да се стремят да възстановяват всички повърхностни водни обекти до добро екологично състояние, с изключение на случаите, когато това би било невъзможно или непропорционално скъпо. Схемата за класификация на екологичното състояние съгласно Директивата следователно е от съществено значение за управлението на водите в цялата Общност.
     
268. 
     Повишаването на хранителните вещества в едно от многото различни антропогенни натоварвания върху водните обекти, които могат да повлияят на тяхното екологично състояние. Поради това може да се изисква въвеждане на мерки за управление с цел упражняване на контрол на увеличението на нивата на хранителните вещества за постигане на целите на директивата.
     
269. 
     Чувствителността на водните обекти към повишаване нивото на хранителни вещества може да варира в зависимост от техните физически характеристики и степента на други антропогенни промени в тях. Така например, промени в хидрологията или морфологията могат значително да повлияят на това, дали дадена концентрация на хранителни вещества води до ускорен растеж на водорасли или по-висши форми растения, което може да доведе до нежелани нарушения. Промените в хидроморфологията (напр. времето на престой на водата в езерата) може да позволи ускорено развитие на водорасли или по-висши форми растения и по този начин да повлияе върху екологичното състояние на водния обект, дори и при липса на допълнителни антропогенни притоци на хранителни вещества.
     
270. 
     За водните обекти или групите водни обекти, които са изложени на риск да не постигнат целите на Директивата, трябва да се предприеме извършване на оперативен мониторинг. Данните от мониторинга, получени чрез оперативно наблюдение, трябва да се използват за установяване на състоянието на тези водни обекти и за оценка на промените на тяхното състояние в резултат от мерките за управление.
     
271. 
     Мониторингът трябва да бъде планират така, че да се гарантира, че може да се постигне адекватно ниво на надеждност и прецизност на класификацията на екологичното състояние. Ориентировъчните минимални честоти за мониторинг са определени в Директивата. Въпреки това, действителните избрани честоти трябва да предоставят достатъчно данни за надеждна оценка на състоянието на съответните качествени елементи.
     
272. 
     За целите на мониторинга на водните обекти, изложени на риск от повишаване нивата на хранителни вещества, държавите-членки трябва да наблюдават параметрите, показателни за биологичния качествен елемент или елементите, които са най-чувствителни към ефекта на повишаване нивата на хранителни вещества, както и хранителни вещества, които се изпускат във водния обект в значителни количества⁷⁷.
     
273. 
     В случаите, когато е уместно, държавите-членки могат да групират водни обекти и да използват представителен мониторинг за оценка на състоянието на водните обекти в групата⁷⁸.
     

1. 
   Концептуално разбиране на еутрофикацията в РДВ
   

274. 
     РДВ класифицира водните обекти по отношение на специфични за типа референтни условия. Това налага на еутрофикацията да се разглежда като процес, при който повишаването на нивата на хранителни вещества вследствие на човешката дейност предизвиква нежелани промени във водната среда, вместо като определено ниво на първично производство или трофично състояние.
     
275. 
     Оценката на еутрофикацията се подразбира от класификацията на повърхностните водни обекти. Определението на добро екологично състояния за качествените елементи "фитопланктон" и "макрофити" и "фитобентос" използват много сходна формулировка с определението за еутрофикация, използвани в Директивата за ПГОВ и Директивата за нитратите и от OSPAR. Например, доброто екологично състояние на макрофити и фитобентос в езерата изисква "... промените да не показват ускорен растеж на фитобентос или по-висши форми на растения, което да води до нежелани нарушения на водния баланс на организмите, намиращи се във водата или на физико-химичното качество на водата." (Приложение V1.2.2). ⁷⁹ С други думи, доброто състояние включва неналичие на проблем с еутрофикацията.
     
276. 
     Хранителните вещества, като част от физико-химичния елемент за качество, трябва да са на ниво, при което се гарантира функционирането на екосистемата и стойностите, определени за биологичните качествени елементи (т.е. да се гарантира че е изпълнено горното определение). Еутрофикацията е изрично спомената в изискването за оценка на величината на всички значими точкови и неточкови източници на замърсяване, включително и на "вещества, които допринасят за еутрофикация (по-специално нитрати и фосфати)" (приложение II 1.4, приложение VIII).
     

1. 
   Специфицирани методи за оценка на еутрофикацията
   

277. 
     По силата на Рамковата директива за водите екологичното състояние се оценява с помощта на качествени елементи. Много от тези качествени елементи се използват традиционно за оценка на еутрофикацията, и по-специално "условията на хранителните вещества", както и "състав, изобилие и биомаса на фитопланктон и макрофити". При добро екологично състояние биологичните качествени елементи трябва да имат само леко отклонение от специфичните за типа референтни условия. Съответните стойности за хранителните вещества, необходими, за да се постигне добър екологичен статус, могат да се оценяват от кривите за реакцията, базирани на знанията относно отношенията между концентрацията на хранителни вещества и биологичните качествени елементи.
     
278. 
     Високите концентрации на хранителни вещества без каквито и да е съответни биологични въздействия не са задължителна причина за понижаване на екологичното състояние. Поради това оценяването на еутрофикацията в съответствие с Рамковата директива за водите следва да е насочено основно върху биологичните ефекти в резултат от повишените нива на хранителни вещества, като се вземе предвид и възможното въздействие на трансграничния транспорт на хранителни вещества. Все още може да е необходимо да се въведат мерки за намаляване на хранителните вещества (виж раздел 1.1.6 относно Ръководството за класификация на ОСИ), за да се намали въздействието от изхвърлянето на хранителни вещества в областта на изхвърлянето или другаде.
     
279. 
     Основното предизвикателство за държавите-членки е да се намерят количествени изрази (критерии и показатели) за реакцията в изобилието и таксономичния състав за различните биологични качествени елементи по протежение на хранителния градиент за количествено определяне на въздействието на увеличаването на водораслите/растителната биомаса върху останалите организми и качеството на водата и да се определят количествено леки, средни и големи отклонения от референтните условия, съответстващи на "добро", "средно" и "лошо" екологично състояние. Едно от предизвикателствата ще бъде да се получат данни от мониторинга за необходимите параметри от достатъчен брой обекти и с достатъчна честота на измерване, за да се гарантира, че оценките са достатъчно точни и прецизни, за да се прави разлика между естествените вариации и човешкото въздействие и да се прецени степента на антропогенно замърсяване.
     
280. 
     Ръководството за мониторинг на ОСИ препоръчва честоти на измерване за всеки параметър, който се използва при оценката на екологичното състояние. Тези честоти са по-високи от минималните честоти, посочени в Приложение V на РДВ, за много от параметрите, отнасящи се до еутрофикацията, като фитопланктон и хранителни параметри (ежемесечно или веднъж на две седмици по време на растежа сезон в ръководството, за разлика от веднъж на всеки 3 - 6 месеца съгласно приложение V).
     
281. 
     РДВ освен това се фокусира върху управлението на цели речни басейни в европейски мащаб, като по този начин в случай на неизпълнение на целите за добро състояния на воден обект надолу по веригата, например водният обект е еутрофен, може да изисква мерки, които да бъдат взети в целия водосбор на речния басейн или дори други речни басейни, включително и в крайбрежни водните обекти или крайбрежни водни басейни, чиито води попадат в други водни басейни, дори ако водните басейни нагоре по веригата отговарят на целите (трансграничен транспорт на хранителните вещества).
     
282. 
     Допълнителни обяснения относно тълкуването на екологичното състояние и как да разбираме различните класове на състоянията се съдържат в глава 3.
     

1. 
   Ръководни документи към РДВ
   

283. 
     Работната група към Общата стратегия за изпълнение (ОСИ) на РДВ изготви следните ръководни документи за целите на прилагането на Рамковата директива за водите по отношение на оценката на еутрофикацията:
     

• 
  COAST: Ръководен документ за ОСИ РДВ № 5, 2003 г.,
  
• 
  Вътрешно калибриране: Ръководен документ за ОСИ РДВ № 6, 2003 г.,
  
• 
  Мониторинг: Ръководен документ за ОСИ РДВ № 7, 2003 г.,
  
• 
  REFCOND: Ръководен документ за ОСИ РДВ № 10, 2003 г.,
  
• 
  Класификация Ръководен документ за ОСИ РДВ № 13, 2003 г.
  

284. 
     Тези ръководни документи съдържат полезна информация с насоки за оценката на еутрофикацията. Ключовите въпроси, споменати в тези документи за екологична класификация на еутрофикацията, са представени в следващия раздел.
     

6. 
   Общо разбиране на екологичната класификация от ръководните документи към ОСИ
   

285. 
     РДВ изисква създаването на схеми за класификация да отразява екологичното състояние или потенциала на повърхностните водни обекти, измерено на базата на специфични биологични, хидроморфологични и физико-химични качествени елементи. Съответните елементи, както и специфичните условия, изисквани за тези елементи във всеки от класовете на класификационните схеми, зависят от категорията на повърхностните води и типа, към който спада водният обект, наляганията, действащи върху водния обект и това дали водният обект е изкуствен или силно модифициран. В допълнение Рамковата директива за водите изисква държавите-членки да постигнат адекватно ниво на надеждност и прецизност на класификацията и да дават оценка на нивото на надеждност и точност, постигнат в плановете за управление на речните басейни.
     
286. 
     Целта на всички ръководства за екологична класификация е да се предоставят общи насоки относно оценката на екологичното състояние и потенциала, което да доведе до обща екологична класификация на водните обекти за целите на Рамковата директива за водите на ЕО. Документът също така дава конкретни указания за ролята на общите физико-химични качествени елементи в екологичната класификация. Ръководният документ се основава на съществуващите ръководни документи REFCOND, COAST, Мониторинг и HMWB&AWB.
     

287. 
     Като за начало стойностите на биологичните качествени елементи трябва да се вземат под внимание при задаване на класове за екологичното състояние и екологичния потенциал на водните обекти. За да се осигури сравнимост, резултатите от биологичните системи за мониторинг следва да се изразяват като отношения на екологичното качество за целите на екологичната класификация. Отношението се изразява като числена стойност между нула (най-лош клас) и единица (най-добър клас).
     
288. 
     Стойностите на хидроморфологичните качествени елементи трябва да бъдат взети под внимание при определяне на класове отличен екологичен статус за водните обекти и максимален екологичен потенциал (т.е. при понижаване от отлично екологично състояние или максимален екологичен потенциал към добро екологично състояние/ добър екологичен потенциал). За останалите класове състояния/потенциали, се изисква хидроморфологичните елементи да имат "условия, съответстващи на условията за постигане на стойностите, определени за биологичните качествени елементи." Поради това, задаването определянето на добър, среден, лош или много лош клас на екологично състояние/екологичен потенциал може да се направи въз основа на резултатите от мониторинга на биологичните качествени елементи, а в случай на добро екологично - на физико-химичните качествени елементи. Това е така, защото ако според биологичния качествен елемент стойностите, съответстващи на добро, средно, лошо и много лошо състояние/потенциал са постигнати, тогава по дефиниция състоянието на хидроморфологичните качествени елементи трябва да бъде в съответствие с това и няма да засегне класификацията на екологичното състояние/екологичния потенциал.
     
289. 
     Стойностите на физико-химичните качествени елементи трябва да се вземат предвид при определяне отличен и добър клас на екологично състояние и на максимален и добър клас екологичен потенциал (т.е., при понижаване отлично състояние/максимален екологичен потенциал към добро екологично състояние/потенциал, както и от добро към средно екологично състояние/потенциал). За останалите класове за състоянието/ потенциала се изисква физико-химичните елементи имат "условия, съответстващи на условията за постигане на стойностите, определени за биологичните качествени елементи." Поради това промяната на класа на екологичното състояние/екологичния потенциал на водния обект на среден, лош или много лош може да се направи въз основа на резултатите от мониторинга на биологичните качествени елементи. Това е така, защото ако според биологичния качествен елемент стойностите, съответстващи на средно, лошо и много лошо състояние/потенциал са постигнати, тогава по дефиниция състоянието на хидроморфологичните качествени елементи трябва да бъде в съответствие с това и няма да засегне класификацията на екологичното състояние/екологичния потенциал. "Физико-химични качествени елементи" означават физико-химичните елементи, подпомагащи биологичните елементи, изброени в раздел 1.1 от приложение V, за всяка категория повърхностни води, с изключение на тези, за които СКОС са определени на равнище ЕС.
     
290. 
     Връзката между биологичните, хидроморфологичните и физико-химичните качествени елементи за класификация на състоянието са представени на фигура 6 за всички категории и типове естествени води. Класификацията на силно модифицираните и изкуствените водни обекти (виж Ръководен документ HMWB и AWB) се извършва по по-съпоставим начин за определяне на отличен, добър, среден, лош и много лош екологичен потенциал.
     
291. 
     Директивата изисква държавите-членки да постигнат подходящо ниво на надеждност, че за водните обекти са зададени истинските им класове на състоянието. Постигнатото ниво на надеждност трябва да бъде посочено в плановете за управление на речните басейни. В техническото приложение I са дадени допълнителни указания към ръководния документ за екологичната класификация и може да бъде намерена и насоките на REFCOND и по-специално в насоките за мониторинг.
     

Параметри, показателни за биологичните качествени елементи и най-чувствителните качествени елементи

292. 
     Държавите-членки трябва да наблюдават параметрите, показателни за състоянието на биологичните качествени елементи като част от своите програми за мониторинг. Директивата изисква оценка на класа на екологичното състояние/екологичния потенциал на водния обект да се основава на оценка на състоянието на качествения елемент, установен чрез мониторинг на параметрите. При някои обстоятелства постигането на надеждна оценка на състоянието на даден биологичен качествен елемент може да изисква разглеждане на резултатите от мониторинга за няколко параметри, показателни за този качествения елемент.
     
293. 
     Фигура 7 показва връзката между биологичните качествени елементи и индикаторните параметри и тяхната употреба в решенията за класификация. Примерът в горната част на фигурата илюстрира резултатите за отделните параметри на биологичния качествен елемент, като фитобентос с обща чувствителност към широк кръг от натоварвания (например натоварване в резултат на морфологични и хидроложки промени, както и в промени на условията на хранителните вещества). Параметрите могат да се комбинират, например, усредняване или задаване на коефициент за тежест, за да се оцени състоянието на качествения елемент.
     
294. 
     Вторият пример на Фигура 7 илюстрира процедурата за комбиниране на параметри при прилагане на подходи, свързани с натоварванията и мултиметрични подходи. При този подход се определят отделните параметри, показателни за ефектите на определен тип налягане върху даден биологичен качествен елемент. Когато се определят няколко параметри, реагиращи на едно и също натоварване, те могат да бъдат групирани, а резултатите за отделните параметри в групата - комбинирани с цел да се увеличи надеждността на оценката на въздействието на това натоварване върху качествения елемент. Ако са определени няколко групи от параметри, всеки от които подчертава ефекта на различно натоварване върху качествения елемент, състоянието на качествения елемент ще бъде показано от резултатите за групата, която отчита най-голямо влияние върху елемента. Въпреки това, ако параметрите в една група реагират на ефектите на редица натоварвания върху качествения елемент или достоверността на резултатите за една група от параметри е ниска, прилагането на подходи, свързани с натоварванията и мултиметрични подходи може да се окаже възможно. В такива случаи, в които групирането на параметри не сигнализира ясно как качественият елемент е засегнат от различните натоварвания, по-подходящ би бил подходът посочен по-горе в горната част на фигура 7.
     

295. 
     Нормативните определения на директивата за екологичното състояние описват условията, изисквани за общите физико-химични качествени елементи и специфични замърсители при добро състояние/потенциал. Общите физико-химични качествени елементи не следва да достигат нива извън обхвата или да надвишават установените нива, за да се гарантира функционирането на екосистемите и постигането на стойностите, определени за биологичните качествени елементи (виж точка (а) в средното поле на Фигура 7). Концентрациите на специфични замърсители не трябва да надвишават стандартите за качество на околната среда (СКОС), дефинирани в съответствие с Приложение V, точка 1.2.6 от директивата (Фигура 8).
     
296. 
     Обхватите и нивата, установени за общите физико-химични качествени елементи, трябва да спомагат за постигането на стойностите, необходими за биологичните качествени елементи съответно в добро състояние или с добър потенциал. Тъй като стойностите за биологичните качествени елементи в добро състояние ще бъдат типово-специфични, е резонно да се предположи, че диапазоните и нивата, установени за общите физико-химични качествени елементи, също трябва да бъде типово-специфични. Няколко типа могат да споделят едни и същи обхвати или нива за някои или всички от общите физико-химични качествени елементи.
     
297. 
     Екологичното състояние/екологичният потенциал на водния обект е представен от най-ниската стойност на биологичните качествени елементи и физико-химичните качествени елементи, както е показано на фигура 6. Така добро екологично състояние ще бъдат постигнато само, в случай че резултатите от мониторинга на биологичните качествени елементи и физико-химични качествени елементи отговарят на условията, необходими за добро екологично състояние/потенциал (вж. РДВ, Приложение V, 1.4.2.i, ii).
     

298. 
     В отделни водни басейни ще има случаи, в които резултатите от мониторинга на биологията са добри, но резултатите на общите физико-химични качествени елементи се оказват с ниво, по-ниско от добро. Подобна ситуация би могла да възникне, ако един или повече от специфичните замърсители надвишава стойностите на СКОС, или ако има разлика във времето между промяната на общите физико-химични качествени елементи и реакцията при биологичните качествени елементи. Освен това, тази ситуация може да бъде обща, въпреки че се физико-химичните обхвати се смятат за валидни, поради статистическите грешки при вземане на пробите и анализа. В тези случаи държавите-членки могат да решат да класифицират водния басейн като недобър, само когато са проверили, че статистическата достоверност е достатъчна, за да се каже, че общите физико-химични качествени елементи са наистина с ниво, по-ниско от добро. Когато това не е така, държавите-членки могат да предприемат стъпки за подобряване на достоверността, например чрез засилване на мониторинга.
     
299. 
     Може да има и други случаи, в които нивата на замърсяване или обхватите, предложени за физико-химичените качествени елемент в даден тип са превишени в резултат на антропогенни въздействия, но не се откриват биологични последици. В такива случаи се препоръчва да се предприеме процедура за проверка. Тази процедура трябва да се използва, за да се прецени дали установените специфични за типа нива или диапазони за елементите са по-строги, отколкото е необходимо, за да се гарантира функционирането на екосистемата и постигането на стойностите, определени за биологичните качествени елементи в добро състояние/потенциал.
     
300. 
     Несъответствието между резултатите от биологичния мониторинг и резултатите от мониторинга на общите физико-химични резултати може да се дължи на факта, че биологичните методи, използвани при мониторинга, не са чувствителни към ефектите на антропогенни промени в състоянието на физико-химичния качествен елемент. В такива случаи трябва да се направят подобрения в биологичните методи на текуща база, с цел разработване на методи, които са достатъчно чувствителни. Работата по тези подобрения не трябва да спира след вземане на първите решения за класификация.
     
301. 
     Водните обекти, в които установеното ниво или обхват за общ физико-химичен качествен елемент са превишени, следва да се класифицират като такива със среден или по-нисък клас на състояние/потенциал, освен ако установеното ниво или диапазон за даден тип не се преразгледа в резултат на процедурите за проверка.
     
302. 
     За да се подпомогне предложения практически подход, съответното поле в общата Фигура 6 относно екологичната класификация следва да се разшири с цел яснота, както е показано на фигура 8.
     

303. 
     Анализът, описан в горните раздели, стига до заключението, че директивата изисква създаването на, и съответствие с конкретни стойности за физико-химичните качествени елементи за "отличен" и "добър" клас на екологично състояние, както и за "максимален" и "добър" екологичен потенциал. За по-ниските класове на екологично състояние/екологичен потенциал (т.е. средно, лошо и много лошо състояние) следва да се изисква създаването и спазването на стойности само за биологичните качествени елементи. Когато резултатите от мониторинга показват, че състоянието на физико-химичните качествени елементи е по-нисък клас от "добър", класът на състоянието/потенциала на водния обект следва да е по-нисък от "добър" и следва да се определи чрез референция към типово-специфично състояние на биологичните качествени елементи.
     

1. 
   
   Каталог: docs -> Zakoni -> EURukovodstva
   EURukovodstva -> Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда
   EURukovodstva -> 1. обхват на насоките
   EURukovodstva -> Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация
   EURukovodstva -> На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията
   EURukovodstva -> Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите
   EURukovodstva -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите
   EURukovodstva -> Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС)
   EURukovodstva -> Обща стратегия за изпълнение за Рамковата Директива за водите (2000/60/ЕК) Ръководен документ No 12
   
   
   
   Изтегляне 2.29 Mb.
   
   Сподели с приятели: