Рамкова директива за морска стратегия (2008/56/ЕО) -
Рамковата директива за морска стратегия 2008/56/ЕО (РДМС) създава рамка, в която държавите-членки следва да предприемат необходимите мерки, за да се постигне или поддържа "добро екологично състояние" (ДЕС) в морската среда най-късно до 2020 г. ДЕС се определя в съответствие с член 3 (5) като "екологичното състояние на морските води, когато те осигуряват екологично разнообразни и динамични океани и морета, които са чисти, здравословни и продуктивни в рамките на присъщите за тях условия, както и използването на морската среда е на ниво, което е устойчиво, като по този начин се запазва потенциалът за използване и за дейности от сегашните и бъдещите поколения."
-
Държавите-членки ще преследват тази цел чрез постепенното разработване на стратегии за своите морски води. Освен това, ДЕС трябва да се определя на равнището на морския регион или подрайон (посочен в член 4 на РДМС) въз основа на единадесет качествени "дескриптори", посочени в Приложение 1 на РДМС.
-
Дескриптор 5 реферира към еутрофикацията, която е описана като: "Предизвиканата от човека еутрофикация е сведена до минимум, по-специално неблагоприятните последствия от нея, като загубите на биоразнообразие, деградацията на екосистемата, вредния цъфтеж на водораслите и недостига на кислород в дънните води."
-
Освен това, Приложение III на директивата (таблица 2 "Натоварвания и въздействия") включва две натоварвания (т.е. повишаване нивата на хранителни вещества и органични вещества), които трябва да се вземат предвид при определянето на ДЕС и съответствието на влиянието с дескриптора за еутрофикация.
-
Изпълнението на РДМС едва стартира и един от основните аспекти на работата в първата фаза ще бъде разработването на критерии и методологични стандарти за дескриптори за ДЕС (юли 2010 г. в съответствие с член 9(3)).
-
Особено важно е тази работа да разгледа връзките, припокриването и взаимодействието със съществуващите политики и директиви. Очаква се най-важната връзка да бъде с Рамковата директива за водите (РДВ). Всъщност концепцията за добро екологично състояние в Морската директива е много подобна на тази за добро екологично състояние в РДВ, и Морската директива изрично признава необходимостта от разработване на подходи в съответствие с РДВ. Това е от особено значение за еутрофикацията.
Директива за националните тавани за емисии на някои атмосферни замърсители (2001/81/ЕО) -
Директивата за тавани на емисиите (2001/81/ЕО) има за цел да ограничи емисиите в атмосферата на окисляващи и еутрофни замърсители и прекурсори за озона с цел да се подобри защитата на околната среда и човешкото здраве. Защитата ще бъде срещу вредните въздействия на окисляването, еутрофикацията и приземния озон. Дългосрочните цели на директивата са да се установят национални тавани за емисиите, с цел предотвратяване на превишенията на критичните натоварвания и нива 85 и за защита на всички хора срещу установени рискове за здравето вследствие на емисиите във въздуха.
-
Директивата за тавани на емисиите обхваща някои замърсители на атмосферата от държавите-членки, които възникват в резултат на човешката дейност. Очаква се държавите-членки да намалят годишните си национални емисии на киселинни и еутрофни вещества (т.е. серен диоксид, азотни оксиди и амоняк) до нива, не по-големи от тези, определени в приложение I, от 2010 г. (член 4 и 5). Постигането на тези цели се очаква да доведе до намаляване на еутрофикацията на водите и почвите следствие на отлагането на азот.
-
В Директивата няма директно изискване за оценка на еутрофикацията. Въпреки това директивата посочва количествената връзка между нивата на емисиите на замърсители и нивата на еутрофикация. Тя се основава на превишаването на критичните натоварвания, в които нивото на замърсителите има значителен неблагоприятен ефект върху околната среда, в този случай причинявайки еутрофикация, окисляване и образуване на приземен озон. Ю
-
След приемането на Тематичната стратегия за замърсяването на въздуха през септември 2005 г. бяха определени нови цели относно еутрофикацията, окисляването, озона и здравето, които следва да бъдат изпълнени до 2020 г. Директивата за НТЕ ще бъде преразгледана през 2006 г. Целите, свързани с еутрофикацията, са намаляване с 43% на екосистемите, в които са надвишени критичните натоварвания, в сравнение със ситуацията през 2000 г.
Преглед на работата относно еутрофикацията в други международни политики -
Контролът на еутрофикацията е адресиран от редица международни и регионални конвенции, споразумения и политики. Те включват OSPAR, HELCOM, PARCOM, Конвенцията от Барселона, Букурещката конвенция, UNECE-LRTAP, както и няколко конвенции за речни басейни като Рейн, Елба, и Конвенцията за защита на река Дунав. Това са описани накратко в таблица 11. Останалата част от този раздел се фокусира върху подхода, възприет от морските конвенции.
Конвенция OSPAR за защита на морската среда на Североизточния Атлантически океан
Цели на Конвенцията OSPAR
-
OSPAR е механизъм, чрез който 15 правителствата на държавите, разположени по Западните брегове и водосборите на Европа, заедно с Европейската общност, си сътрудничат за опазване на морската среда на Североизточния Атлантически океан. Мисията е да се опазят на морските екосистеми и да се предпази човешкото здраве в зоната на Конвенцията чрез предотвратяване и елиминиране на замърсяването, чрез опазване на морската среда от неблагоприятни въздействия вследствие на човешката дейност, както и чрез допринасяне за устойчивото използване на моретата. Работата по OSPAR е организирана в рамките на шест стратегии, прилагащи екосистемен подход. Има очевидни взаимодействия между целите и мерките, предприети в контекста на OSPAR и тези на Рамковата директива за водите. Географският обхват на OSPAR обаче е по-широк, тъй като обхваща цялата морска площ.
Стратегия за еутрофикацията съгласно OSPAR
-
Стратегията за еутрофикацията съгласно OSPAR определя целта за намаляване на еутрофикацията в морската зона на OSPAR, за да може до 2020 г. да се постигне и поддържа здравословна морска среда, където не възниква еутрофикация. Стратегията се основава на дългогодишни ангажименти на договарящите се страни по тази OSPAR да постигнат значително намаляване при източника, в порядъка на 50% в сравнение с 1985 г., на изхвърлянето на фосфор и азот в областите, където това изхвърляне вероятно, пряко или косвено, ще причини замърсяване (виж също Препоръки PARCOM 88/286 89/4,87и 92/7 88).
Таблица 11. Обобщение на международните и регионалните конвенции, засягащи еутрофикацията
Име
|
Основна цел
|
Обхванати води
|
Уебсайт
|
Конвенцията OSPAR
|
Предприемане на стъпки за предотвратяване и елиминиране на замърсяването и въвеждане на необходимите мерки за защита на морското пространство срещу вредните въздействия на човешката дейност, както и опазване на човешкото здраве и опазване на морската екосистема и, когато е осъществимо, възстановяване на морското пространство, което е било неблагоприятно засегнато.
|
Североизточната част на Атлантическия океан море
|
WWW.OSPAR.org
|
Хелзинкска
конвенция
(HELCOM)
|
Предприемане на мерки за предотвратяване и елиминиране на замърсяването с цел насърчаване на екологичното възстановяване в района на Балтийско море и запазване на екологичното му равновесие.
|
Балтийско море
|
www.helcom.fi
|
Барселонска
конвенция
(UNEP/MAP)
|
Предприемане на съгласувани действия за предотвратяване и елиминиране на замърсяването на морската среда и устойчиво управление на Средиземно море.
|
Средиземно море
|
www.unepmap.org
|
Букурещка конвенция
|
Предприемане на всички необходими мерки за предотвратяване, намаляване и контрол на замърсяването, с цел защита и опазване на морската среда на Черно море.
|
Черно море
|
www.blacksea-environment.org
|
Конвенция на ООН за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния (UNECE-LRTAP)
|
Международен правно обвързващ инструмент за справяне с проблемите на замърсяването на въздуха на широка регионална база. Подписан от 34 правителства и ЕК. Включва протокол за намаляване на киселинността и еутрофикацията. Работната група по отношение на влиянието във връзка с Конвенцията отговаря за мониторинга на въздействието на замърсяването на въздуха върху здравето и околната среда (по-специално еутрофикация и окисляване).
|
Замърсяване на въздуха (Европа)
|
www.unece.org/env/lrtap/welcome.html
http://www.unece.o
rg/env/wge/welco
me.html
|
Конвенцията за опазване на река Рейн
|
Цели да укрепи сътрудничеството между Общността и държавите по поречието на река Рейн с цел опазване и подобряване на екосистемата на реката. Решение 2000/706/ЕО на Съвета
|
Басейна на река Рейн
|
http://europa.eu.int/ scadplus/leg/en/lvb /l28115.htm
|
Конвенция за защита на река Дунав
|
Цели постигане на устойчиво и обективно управление на водите в басейна на река Дунав. Споразумение за намаляване на натоварването със замърсители на Черно море.
Международната комисия за защита на река Дунав (ICPDR) действа като постоянен секретариат.
Подкрепена от съобщение от Комисията COM (2001) 615 - относно сътрудничеството в областта на околната среда в река Дунав.
|
Басейна на река Дунав
|
http://www.icpdr.org/pls/danubis/danubis_db.dyn_navigator.show
http://europa.eu.int/scadplus/leg/en/lvb /l28016.htm
|
Конвенция за защита на река Елба
|
Цели предотвратяване на замърсяването на река Елба и нейния отточен басейн.
Международна комисия за опазване на река Елба
|
Басейна на река Елба
|
http://www.ikse-mkol.org/
| -
Препоръка PARCOM 89/4 разглежда създаването на национални планове за действия за постигане на целите, заложени в препоръките PARCOM 88/2. Препоръка PARCOM 92/7 се занимава с прилагането на подходящи мерки за намаляване в сектора на селското стопанство.
-
Изпълнението на Стратегията за еутрофикацията се извършва в рамките на задълженията и ангажиментите на различните страни по международните споразумения. Това включва законодателството на ЕС за намаляване на изхвърлянето на хранителни вещества и емисии, включително Директивата за нитратите, Директивата за пречистване на градските отпадъчни води, Рамковата директива за водите и Рамковата директива за морска стратегия.
-
За подпомагане на страните по споразуменията за определянето на тези райони по последователен начин и за периодична оценка на еутрофикацията на морската площ на OSPAR и напредъка, постигнат по пътя към целта на стратегията, OSPAR разработи обща хармонизирана рамка за оценка: Общата процедура за установяване на състоянието на еутрофикацията в морската зона, включенаOSPAR (Споразумение 2005-3).
Мониторинг на еутрофикацията
-
Работата за съответната оценка на OSPAR се поддържа от мониторинга в рамките на Програмата за мониторинг на еутрофикацията и от мониторинга с цел оценка на водните и атмосферните източници на хранителни вещества в морската зона OSPAR в рамките на изследването на речните източници и директните зауствания (РИДЗ) и програмата за мониторинг CAMP (програма за цялостен мониторинг на атмосферата).
-
Оценка на еутрофикацията
-
OSPAR разработи хармонизирана оценка на еутрофикацията чрез общата процедура за определяне на регионите от морската зона на OSPAR, в които се прилагат описаните по-горе препоръки. OSPAR определя "еутрофикацията" като обогатяване на водата с хранителни елементи, предизвикващи ускорено развитие на водорасли и висши видове растения, което предизвиква нежелано нарушаване на равновесието на наличните водни организми и качеството на водата, и следователно се числи към нежеланите ефекти, произтичащи от антропогенното повишаване на нивата на хранителни вещества, както е описано в общата процедура OSPAR.
-
Общата процедура се състои от първоначална скрийнингова процедура за идентифициране на очевидно непроблемните области, следвана от прилагането на цялостна процедура за установяване дали други води трябва да бъдат класифицирани като (потенциално) проблемни области или непроблемни области по отношение на еутрофикацията. Цялостната процедура се прилага като интеративен процес, с периодични преоценки и обратната връзка от прилагането ѝ се използва за усъвършенстване на процедурата. Скрийнинговата процедура е завършена през 2004 година.
-
Цялостната процедура (COMPP) се състои от набор от критерии за оценка, които са свързани с формирането на холистична оценка на състоянието на еутрофикацията (Комисия OSPAR 2005-3). Тя се основава на концептуална рамка на процеса на еутрофикация, както и контролен лист с качествени параметри за холистична оценка. Широко прилаганата единна процедура за оценка по отношение на годишните тенденции и повишените концентрации на DIN и DIP през зимата и силикат в градиента за соленост (предизвикан от реките ) е както следва:
а. Диаграми на смесването и фонови концентрации в зависимост от солеността:
В морските крайбрежни води с изменение на солеността се оценяват годишните тенденции в концентрациите на хранителни вещества през зимата чрез нанасяне на концентрациите на хранителни вещества през зимата за всяка година спрямо измерените стойности на солеността ("диаграми на смесването"). През зимата, определена като период, в когато активността на водораслите е най-ниска, DIN и DIP (но също така и силиката) показват консервативно поведение и следователно добра линейна връзка със солеността (намаляване на концентрацията с увеличаване на солеността от брега към открито море).
б. Тенденции и увеличени концентрации, сравнени с със специфични за солеността фонови концентрации:
С цел да се компенсират разликите в солеността на различни места и през различните години, концентрацията на хранителни вещества се нормализират по отношение на солеността. Това се постига чрез изчисляване на концентрацията на хранителните вещества през зимата при определена соленост (например 30) чрез диаграмата на смесването за дадена година. Концентрацията на хранителни вещества с нормализирана соленост (с ниво на достоверност 95%) се нанасят за съответната година с цел установяване на тенденциите в концентрациите на хранителни вещества през зимата и нивата на оценка (в сравнение с фоновата концентрация).
-
Концептуалната рамка и тези категории вземат предвид взаимодействието и причинно-следствените връзки. Концептуалната рамка се обсъжда допълнително в раздел 2.2 във връзка с модифицираната версия на контролния лист COMPP.
-
Разработени са хармонизирани количествени критерии за подгрупа на контролния лист, както е показано в таблица 12. Резултатите от тази оценка се комбинират с помощта на матрица, за да се разграничат проблемните области от непроблемните области, както е показано в таблица 13.
Таблица 12. Хармонизирани параметри за оценка и свързаните с това повишени нива (OSPAR 2005-3)
Забележка: Параметрите, за които е установено, че са в нива над оценените такива, се считат за "повишени нива" и са причина за оценяване на съответната категория параметри с (+) (вж. таблицата с "оценки" в приложение 5 на Общата процедура). По отношение на концентрациите, "оценените нива" се определят като допустимо за конкретната зона процентно отклонение от фоновите нива, не надвишаващо 50%.
Оценявани параметри
|
Категория I Степен на повишаване нивата на хранителни вещества
|
1 Транспортирани от реките и пряко изливани 89 (специфични за всяка зона)
|
Повишени входове и/или тенденции за увеличаване на общ N и общ Р (в сравнение с предишни години)
|
2 Концентрации на хранителни вещества (специфични за всяка зона)
|
Повишени нива на DIN и/или DIP през зимата
|
3 Съотношение N/P (специфично за всяка зона)
|
Повишено съотношение на N/P през зимата (Redfield N/P = 16)
|
Категория II Преки последици от повишаването на хранителните вещества (по време на сезона на растеж)
|
1 Концентрация на хлорофол а (специфична за всяка зона)
|
Повишени максимално и средно ниво
|
2 Индикаторни видове фитопланктон (специфични за всяка зона)
|
Повишени нива на паразитни/токсични индикаторни видове фитопланктон (и удължена продължителност на цъфтеж)
|
3 Макрофити включително макроводорасли (специфични за всяка зона)
|
Преминаване от дълготрайни към краткотрайни паразитни видове (например Улва). Повишени нива (биомаса или обхвата зона), особено на опортюнистични зелени водорасли.
|
Категория III Косвените последици от повишаването на хранителните вещества (по време на сезона на растеж)
|
1 Недостиг на кислород
|
Понижени нива (< 2 мг/л: остра токсичност; 2-6 мг/л: дефицит) и понижаване на % на наситеност на кислорода
|
2 Зообентос и риба
|
Измиране (във връзка с недостига на кислород и/или наличието на токсични водорасли)
|
Дългосрочни специфични за района промени в биомасата на зообентоса и видовия състав
|
3 Органичен въглерод/органични вещества (специфични за всяка зона)
|
Повишени нива във връзка с III.1) (приложимо за областите с утайки)
|
Категория IV Други възможни последици от повишаването на хранителните вещества (по време на сезона на растеж)
|
1 Токсини от водорасли
|
Честота на случаи на замърсяване на миди с DSP/PSP (във връзка с II.2)
|
Таблица 13 Примери за интеграция на категоризирани параметри за оценка (вж. Таблица 1) за първоначална класификация (OSPAR 2005-3) 14
|
Категория I
|
Категория II
|
Категории III и IV
|
Първоначалната класификация
|
|
Нива на повишаване на хранителните вещества
|
Преки последици
|
Косвени последици/други възможни последици
|
|
|
|
Хлорофил а
|
Недостиг на кислород
|
|
|
Приток на хранителни вещества
|
Индикаторни видове
|
Промени/измиране на зообентоса,
|
|
|
Нива на DIN и
|
фитопланктон
|
измиране на рибата
|
|
|
DIP през зимата
|
Макрофити
|
Органичен въглерод/органични вещества
|
|
|
Съотношение на N/P през зимата
|
|
Токсини от водорасли
|
|
а
|
+
|
+
|
+
|
Проблемна зона
|
|
+
|
+
|
-
|
Проблемна зона
|
|
+
|
-
|
+
|
Проблемна зона
|
б.
|
-
|
+
|
+
|
Проблемна зона 90
|
|
-
|
+
|
-
|
Проблемна зона
|
|
-
|
-
|
+
|
Проблемна зона
|
в.
|
+
|
-
|
-
|
Непроблемна зона91
|
|
+
|
?
|
?
|
Потенциално проблемна зона
|
|
+
|
?
|
-
|
Потенциално проблемна зона
|
|
+
|
-
|
?
|
Потенциално проблемна зона
|
г.
|
-
|
-
|
-
|
Непроблемна зона
|
(+) = тенценции за увеличение, повишени нива, изменения в съответните параметри за оценка в таблица 12
(-) = не са налице тенденции за увеличение, повишени нива, изменения в съответните параметри за оценка в таблица 12
? = не са налице достатъчно данни за извършване на оценка или данните не са използваеми за целта
Забележка: Категории I, II и/или III/IV са оценени с "+" в случаите, когато един или повече от съответните параметри за оценка показва тенденция за увеличение, повишено ниво или изменение.
-
Процедури за оценка на еутрофикацията в OSPAR и РДВ
-
Процедурите за оценка на еутрофикацията са дефинирани в РДВ и са разработени от OSPAR и HELCOM. Сравнението на критериите, използвани за оценка на доброто екологично състояние съгласно РДВ и HELCOM, и непроблемните области съгласно Общата процедура на OSPAR и свързаните с тях Екологични цели за OSPAR е направено в таблица 14.Таблицата показва значителни сходства между качествените елементи, използвани за класификация съгласно РДВ и параметрите, използвани от OSPAR/HELCOM. Класификацията на екологичното състояние включва повечето фактори, които участват в еутрофикацията (т.е. причинни фактори, преки последици и косвени последици), с изключение на токсини от водорасли.Друго сравнение между качествените елементи на РДВ и критериите на OSPAR/HELCOM е направено по-долу:
Фитопланктон - РДВ изисква "Състав, изобилие и биомаса на фитопланктона" за всички категории водни обекти, с изключение на реките. OSPAR определя специфични за съответната зона индикаторни видове фитопланктони като важен елемент на състава, прагове на изобилие за тези видове; OSPAR и HELCOM са определени специфични за съответната зона референтни условия и прагове за хлорофил а като оперативен индикатор за биомасата на фитопланктона. Освен това, HEAT използва прозрачността на водата като критерий за оценка за състоянието на еутрофикацията.
Водна флора - РДВ изисква оценка на "състава и изобилието на останалата водна флора" за всички категории водни обекти. OSPAR и HELCOM са постигнали споразумение, че следва да се оценява изменението в състава на видовете и местата на разпространение на макрофити/макроводирасли на ниво специфична зона (например за зоната на OSPAR за Вадензее или плитките води в Балтийско море). Оценки се стремят да разграничат дълготрайните от краткотрайните паразитни видове. В допълнение HEAT разглежда ограничената дълбочина на разпределение на подводната флора в резултат на еутрофикацията.
Бентосна безгръбначна фауна - РДВ изисква оценка на състава и изобилието на "бентосната безгръбначна фауна" за всички категории на водни обекти. OSPAR до момента не е разработила този критерий задълбочено, а просто се опитва да установи дългосрочните промени в на зообентосните видове. Въпреки това, тези промени могат да бъдат причинени от други фактори, като дънното тралене, което може да има по-висш ефект в сравнение с последиците от еутрофикацията. Измирането на бентосната фауна, дължащи се на аноксия и токсичен фитопланктон (ако е причинено от еутрофикация) се използват като по-качествени (описателни) критерии за оценка за появата (или липсата на такава) на подобни събития, без каквото и да било количествено разглеждане. HEAT оценява състава на животинските общности, живеещи на морското дъно, като критерий за еутрофикацията, като например увеличаване на органичното съдържание в утайката.
Риба - Рамковата директива за водите изисква оценка на "състава, изобилието и възрастова структура на рибната фауна" за всички категории водни обекти, с изключение на крайбрежните води. OSPAR включва критерий за измирането на рибата поради аноксия и токсичен фитопланктон, причинении от еутрофикацията. Този критерий се използват като по-качествен (описателен) критерий за оценка за появата (или липсата на такава) на подобни събития, без каквото и да било количествено разглеждане.
Други елементи - Рамковата директива за водите изисква и оценка на хидроморфологичните и физико-химичните качествени елементи, поддържащи биологичните качествени елементи. OSPAR и HELOM са разработили прагове за хранителните вещества (OSPAR и HELCOM: концентрации на DIN и DIP през зимата, HELCOM: средногодишни стойности за TN и TP; OSPAR: съотношения на N:P през зимата) и кислород. OSPAR и HELCOM също така включват в оценката и евентуалните тенденции в речните натоварвания и директното вливане на хранителни вещества в морската зона. OSPAR прилага и набор от помощни екологични елементи, но те не се използват по същия начин, като при РДВ.
-
Оценките съгласни Рамковата директива за водите обхващат всички видове натоварване, докато OSPAR COMPP и HEAT се фокусират върху последиците от повишаването на нивата на хранителни вещества. Друга разлика между OSPAR COMPP, HEAT и РДВ е методологията, според която различните елементи са интегрирани в крайната оценка. РДВ и HEAT сравняват отклонението на актуалните данни от мониторинга от специфичните за типа референтни условия, за да се изчислят ЕКО и базират екологичното състояние на качествения елемент с най-лошото състояние (принцип един извън, всички извън). OSPAR COMPP прилага референтни нива за съответния регион/на базата на исторически данни за всеки критерий и използва допълнителен процес, включващ четири категории (причинни фактори, преки последици, косвени последици и други възможни ефекти) за интегриране на резултатите от разгледаните параметри. Резултатът е - както за РДВ - задвижван от най-лошия резултат в рамките на всяка категория (повишаване на хранителните вещества, преки последици и косвени последици). Първоначалният резултат може да се преразгледа, като се вземе предвид влиянието на факторите на околната среда.
-
Типология на водните обекти
-
Методите за оценка на еутрофикацията на OSPAR, HELCOM и РДВ се основават на разграничаване между различните видове води. Типологията формира основата за класификация съгласно РДВ, тъй като референтните условия за биологичните елементи са типово-специфични. Препоръчват се две системи за определяне на типовете и държавите-членки трябва да прилагат една от тях. OSPAR разработи процедура, която определя характеристиките за зоната на Конвенцията OSPAR:
-
За да може да се определят референтни условия, специфични за всяка зона, може да има нужда договарящите се страни да извършват анализ на съответните характеристики ("типология") за своите части от морската зона на OSPAR. Допълнителна информация във връзка с това може да се намери в докладите за качеството на състоянието на Северно море и на цялата морска зона на OSPAR (QSR 1993 и QSR 2000).
-
За преходните (напр. устията на реките) и крайбрежните води, попадащи в обхвата на режима на Рамковата директива за водите, съответната типология може да се приложи и за прилагането на Общата процедура. При определяне на характеристиките, страните следва да се съсредоточат върху общата цел на Общата процедура за определяне на състоянието на еутрофикацията в различните части на морската зона на OSPAR.
-
Ако страните виждат нужда от (допълнително) разделяне на техните води извън района на юрисдикцията на Рамковата директива за водите, факторите, като например:
а. градиентите и режимите на солеността,
б. дълбочината,
в. характеристиките на смесване (като например фронтове, стратификация),
г. трансграничните потоци,
д. вертикалното движение на водите,
е. утаяването,
ж. времето на престой/времето на задържане,
з. средната температура на водата (обхват на температурата на водата),
и. мътността (изразена на базата на утаените вещества),
й. средният състав на утайката (по отношение на типовете утайки) и
к. типологията на морските води
л. могат да помогнат при определянето на характеритиките.
.
Таблица 14. Сравнение на нормативните определения за добро екологично състояние за качествените елементи на РДВ (крайбрежни води) (Приложение V 1.1) с Екологичните цели за качество на OSPAR и Екологичните цели на HELCOM.
Качествен елемент
|
РДВ
|
OSPAR COMMP
|
Екологични цели за качеството на OSPAR
|
Екологични цели на HELCOM
|
Оценка на еутрофикацията съгласно HELCOM
|
Биологични качествени елементи
|
Състав, изобилие и биомаса на фитопланктона
|
Съставът и изобилието на фитопланктонните таксони показват слаби признаци на нарушения.
Наблюдават се леки изменения в биомасата в сравнение със специфичните за типа условия. Тези промени не са признак за ускорен растеж на водораслите, който би довел до нежелано нарушаване на баланса на присъстващите във водния обект организми или на качеството на водата.
Възможно е да се наблюдава леко повишение в честотата и интензитета на цъфтеж на специфичните за типа планктони.
|
Няма повишени нива (и по-голяма продължителност) на специфичните за всяка зона индикаторни видове фитопланктон.
Максималната и средната концентрации на хлорофил а по време на сезона на растеж следва да остане под повишените нива. (Нивата са повишени, ако концентрацията > 50% над фоновите концентрации).
|
Нивата на специфичните за региона/зоната видове фитопланктон, явяващи се индикатор за еутрофикацията, трябва да останат под съответните паразитни и/или токсични повишени нива (и удължена продължителност).
Максималната и средната концентрации на хлорофил а максималната и средна концентрация по време на сезона на растеж следва да остане под повишените нива, определени като концентрации > 50% над пространствените (морски) и/или исторически фонови концентрации.
|
Бистра вода, естествено ниво на цъфтеж на водораслите
|
Средните специфични за всяка зона концентрации на хлорофил а през лятото следва да останат под повишените нива, определени като средни концентрации по-малко от максимум 50% над референтните концентрации
|
Състав и изобилие на водната флора
(Макроводорасли и покритосеменни)
|
Налице са повечето таксони на макроводорасли и покриосеменни, чувствителни към нарушения и свързани с ненарушени условия.
Нивото на покривката от макроводорасли и изобилието на покритосеменни показват слаби признаци на нарушение.
|
Макрофити включително макроводорасли: без преминаване от дълготрайни към краткотрайни паразитни видове (например Улва, Ентероморфа). Не се наблюдава намалено дълбочинно разпределение.
|
|
Естествено разпространение и наличие на растения
|
Дълбочинното разпределение на задълбочени разпределение на кафяви водорасли и морска трева близки до тези при ненарушени условия (максимум - 25% отклонение от референтните условия)
|
Състав и изобилие на бентосна
безгръбначна фауна,
|
Нивото на разнообразие и изобилието на безгръбначни таксони е леко извън границите, свързани със специфичните за типа условия.
Повечето от чувствителните таксони на специфични за типа общности са налице.
|
Не се наблюдава измиране на зообентоса поради недостиг на кислород и/или наличие на токсични водорасли)
Няма дългосрочни промени в състава на видовете зообентос.
|
Не трябва да се наблюдава измиране на бентосни животински видове в резултат на недостиг на кислород и/или наличие на токсични видове фитопланктон.
|
Естествено разпространение и наличие на животни, естествени нива на кислород
|
Регионалното разнообразие на бентосните безгръбначни е в рамките на естествена променливост за оценявания регион
|
Състав, изобилие и възрастова структура на рибата (T)
|
Изобилието на чувствителните към нарушения видове показва слаби признаци на нарушение на специфичните за типа условия, свързани с антропогенните въздействия върху физико-химичните или хидроморфологичните качествени елементи.
|
Не се наблюдава измиране на рибата поради недостиг на кислород и/или наличие на токсични водорасли).
|
Не трябва да се наблюдава измиране на бентосни животински видове в резултат на недостиг на кислород и/или наличие на токсични видове фитопланктон.
|
|
|
Химични и физикохимични качествени елементи,
|
Общифизико-химичникачествени елементи
Прозрачност
Топлинни условия
Условия на окиляване
Соленост
Състояние на хранителните вещества
|
Температурата, условията на окисляване и прозрачността не достигат нива извън границите, установени така, че да се гарантира функционирането на екосистемата и постигането на стойностите за биологичните качествени елементи, посочени по-горе.
Концентрациите на хранителни вещества не надвишават нивата, установени така, че да се гарантира функционирането на екосистемата и постигането на стойностите за биологичните качествени елементи, посочени по-горе.
|
Нивата на кислород трябва да останат над специфични за региона нива на недостиг на кислород (< 2 мг/ л = остра токсичност; 2-6 мг/л = дефицит).
Концентрациите на DIN и/или DIP през зимата трябва да останат под повишените нива (определени като концентрация > 50% над съответната фонова концентрация, свързана със солеността и/или специфична за съответния регион).
Съотношението на N/P през зимата трябва да остане под повишените нива (дефинирани като съотношение > 50% над съотношението на Redfield (молярно съотношение N/P = 16))
|
Спадът в концентрацията на кислорода като косвена последица от повишаването на нивата на хранителни вещества трябва да остане над специфичните за региона нива на недостиг на кислород.
Нивата на DIN и/или DIP през зимата трябва да останат под повишените нива, определени като концентрации > 50% ад съответната фонова концентрация, свързана със солеността и/или специфична за съответния регион.
|
Бистра вода, концентрации на хранителни вещества, близки до естествените нива, естествените нива на кислород
|
Средите специфични за съответната зона концентрации на DIN и DIP през зимата следва да останат под повишените нива, определени като средни концентрации по-малки от максимум 50% над референтните концентрации
|
Специфични замърсители
|
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Качествен елемент
|
РДВ
|
OSPAR COMMP
|
Екологични цели за качеството на OSPAR
|
Екологични цели на HELCOM
|
Оценка на еутрофикацията съгласно HELCOM
|
Хидроморфологични
|
Режим на приливите
|
Условия, осигуряващи постигане на стойностите за биологичните качествени елементи, посочени по-горе.
|
Помощни екологични фактори като физически и хидродинамични аспекти или климат (например зачервяване на кожата, вятър, температура, наличие на светлина).
|
|
|
|
Морфологични условия
|
Условия, осигуряващи постигане на стойностите за биологичните качествени елементи, посочени по-горе.
|
|
|
|
| -
Фоновите нива и повишените нива на оценка, определени за някои елементи на хармонизираните критерии за оценка на OSPAR, могат да се използват, за да се повлияе на определянето на референтни условия и граници за класификацията съгласно РДВ, например фонови нива, които са потенциално равни на референтните условия в РДВ и те биха могли да отговарят на границата между отлично и добро състояния, а повишеното ниво на оценка би могло да съответства на границата между добро-средно състояние (OSPAR 2005 г.). HEAT се базира на сравнението на референтните условия и последните данни в резултат на класификацията на съответствието съгласно РДВ.
-
Сравнение на границите между класовете съгласно OSPAR и РДВ
-
По-подробно сравнение на екологичната класификация съгласно РДВ и класификацията съгласно OSPAR COMPP е направено от OSPAR (2005) и е показано на фигура 9.
-
Оценката на доброто екологично състояние съгласно РДВ е подобна на оценката на непроблемните области в Общата процедура на OSPAR. Даден воден обект няма да успее да постигнат добро екологично състояние, ако всеки един качествен елемент не е постигнал добро състояние. Аналогично Общата процедура на OSPAR изисква нито една от категориите I, II, III и IV (причинни фактори, преки последици и косвени последици) да не проявява тенденции на увеличение, повишени нива или неблагоприятни изменения. Въпреки това, не винаги е налице директно съответствие за комбинирането на различните параметри. Категория II например изисква изпълнение на две цели, свързани с фитопланктона ("хлорофил А" и "индикаторни видове"), които отговарят на един качествен елемент ("Състав, изобилие и биомаса на фитопланктона").
Фигура 9. Връзка между класификацията съгласно Общата процедура на OSPAR, интегрирания набор от Екологични цели на OSPAR, свързани с еутрофикацията и Рамковата директива за водите. (OSPAR 2005: Публикация № 231) 14
Сподели с приятели: |
