Известно е, че различните геохимични и хидроморфологични условия са отразени в различните характеристики на водните басейни, като различните трофични и биологични условия. Поради това оценката на еутрофикацияте следва да разглежда тези въпроси и да оценява отклонението от специфичните за съответния тип условия. Тази концепция е пряко или косвено отразена във всички съответни политики, които целят регулиране на натоварванията, произтичащи от човешките дейности, въздействащи върху естественото състояние на екосистемата. За целите на това ръководство, терминът "еутрофен" се отнася за ситуация, когато естественото трофично състояние (включително биологията) е извън баланса поради антропогенното натоварване.
Това разбиране за "антропогенна" еутрофикация съответства на начина, по който РДВ класифицира екологичното състояние на повърхностните води по отношение на специфичните за типа референтни условия. Натоварването (в този случай подаване на хранителни вещества) води до неблагоприятна промяна в биологичните елементи на качеството (например "състав, изобилие и биомаса на фитопланктона"). Това от своя страна може да доведе до косвено въздействие върху физико-химичните елементи на качеството (например прозрачност, кислородни условия) и други видове флора и фауна (например макробезгръбначни). Водните басейни, които не успяват да постигнат Добро екологично състояние поради последствията от увеличаване на хранителните вещества вследствие на човешката дейност, следва да се считат за неблагоприятно засегнати от еутрофикацията.
В контекста на това ръководство, еутрофикацията включва неблагоприятни екологични промени ("нежелано нарушаване") и това може да се отнася за водите от всяка точка в рамките на трофичния спектър. Това не бива да се бърка със същия термин, когато се използва във връзка с лимнологичната трофична класификация, където значението му е по-ограничено и не е непременно свързано с оценката на степента на екологично изменение. В този смисъл, олиготрофните водни басейни (напр. езерата), които понижат качеството си до мезотрофни, ще изискват определение / действие в съответствие с Директивата за ПГОВ/ Директивата за нитратите / РДВ, въпреки факта, че те не биха сттанали "еутрофни" в смисъла на трофичния статус съгласно ОИСР. За разлика от това, естествено "еутрофните" водни басейни съгласно класификацията на ОИСР не изискват определяне или действия съгласно Директивата за ПГОВ/Директивата за нитратите/РДВ, освен ако тяхното екологично състояние не се е влошило или е подложено на риск от това вследствие на повишаването на нивото на хранителни вещества.
Тези разсъждения са в съответствие със заключенията от семинара относно еутрофикацията през май 2002 г. (Европейска комисия 2002b), че определението за еутрофикация в Директивата за ПГОВ е подходящо като отправна точка за по-нататъшното развитие на разработване на указания за оценка на еутрофикацията, което от своя страна гласи:
Дефиниция на еутрофикацията (вж. Чл. 2 (11) съгл. Директивата за ПГОВ 91/271/ЕИО):
Еутрофикацията е "повишаване на нивата на хранителни вещества във водата, особено съединения на азот и/или фосфор, предизвикващи ускорено развитие на водорасли и висши видове растения, водещо до нежелано нарушаване на равновесието на наличните във водата организми и на качеството на съответната вода".
Резултат от оценката (не отговарят на целта и изискват мерки)
Водният басейн не е в добро състояние по отношение на еутрофикацията, свързана с биологичните качествени елементи или е преценено, че съществува риск от влошаване на състоянието
Чувствителна зона (= чувствителен воден басейн) поради еутрофикация
Въпреки че се използват различни термини, основните концепции са подобни, например налице е проблем в качеството на (част от) дадена река, езеро или крайбрежна област, (наречена воден басейн, чувствителна зона, замърсена вода или проблемна зона), предизвикан от дейност или натоварване, във воден басейн, чието състояние е недобро или нагоре по веригата на този воден басейн във водосбора, речния басейн, подбасейн или уязвима зона.
В OSPAR няма изрично позоваване на речните басейни, защото в морските зони натоварванията, причиняващи еутрофикация, може да се намират някъде другаде. Въпреки това, един от основните стълбове на подхода OSPAR за борба с еутрофикацията са действията, ориентирани към източника, които трябва да се предприемат в "районите, от които съществува вероятност за преки или косвени входящи потоци хранителни вещества, които могат да допринесат за повишаване на нивата на хранителни вещества в проблемните зони по отношение на еутрофикацията".Това определение е по-широко и включва подаването на антропогенни хранителни елементи в речните басейни на преходните, крайбрежните и морските зони, засегнати от еутрофикация. Освен това, OSPAR също разглежда трансграничния транспорт на хранителни вещества от антропогенен произход от други части на морската зона.
