Пример 7s – Смекчаване и адаптиране към изменението на климата в проекта Seine Nord Еurope Canal

Seine Nord Еurope Canal ще бъде връзката на централноевропейския воден път Seine Scheldt. Речната мрежа с голям капацитет на северна Франция ще се свърже с 20,000 км европейски водни пътища, особено в Белгия, Холандия и Германия.

Проектът Seine Nord Еurope е изрично проектиран за да се справи с възможните предизвикателства, създадени от промените в метеорологичните и климатични условия. Вероятните тенденции в параметрите на водите и температурите са интегрирани във фазите на проектирането, изграждането и експлоатацията на проекта, включително и:

• 
  Адаптиране към водните запаси (напр. хидроизолация; оптимизиране на управлението на водите; съхранение на водите)
  
• 
  Адаптиране към въздействията на екстремни температурни промени върху качеството на инфраструктурите (напр. язовирни стени)
  
• 
  Приемане на смекчаващи мерки при проекта за изграждане на канала (напр. въглероден отпечатък на жизнения цикъл; намалени емисии от пътя; неутралност на енергията или положителна енергия чрез възобновяеми източници).
  

Въпреки, че все още не е отбелязана значителна тенденция, свързана с климата при екстремно високите речни оттоци, пораждащи наводнения³¹, изглежда, че има възходяща тенденция в появата на наводнения, поне в няколко европейски реки в близкото минало.. Например в Европа са регистрирани два пъти повече максимални речни оттоци между 1981 и 2000 отколкото между 1961 иand 1980³². В северните страни наводненията от топенето на снеговете се случват по-рано поради по-топлите зими³³ . В Португалия, променените модели на валежите водят до по-обилни и по-чести наводнения през есента, но също и до намаляване на броя наводнения през зимата и пролетта³⁴

Най-общо възходящата тенденция за наводнения не е повсеместна, и определено не може нееднозначно да се свърже с изменението на климата³⁵, тъй като дългосрочните тенденции в хидроложките променливи често се бъркат със значителна междугодишна до десетилетна променливост. Също така, объркващи фактори като промяна при използването на земята и практики за управлението на водата значително промениха естествения воден отток, правейки трудно откриването на тенденции, наложени от изменение на климата в появата и интензитета на наводнения. Дори високия отток на реките, комбиниран с високи или по-високи морски равнища доведоха до по-чести наводнения в крайбрежните райони. Още повече, че в случаи на силни наводнения, при малка вероятност от случване е необходимо да се използва дълъг период от време за да се открият тенденции.

Въпреки това, бъдещите промени в интензивността и честотата на екстремалните валежи, съчетани с различни политики за използване на земята, вероятно ще причинят увеличения на риска наводнения в по-голямата част на Европа, въпреки, че в повече от северните и планински територии риска от наводнения от топене на снеговете и ледоходи през пролетта може в действителност да се намалят поради повишаването на температурите³⁶ (вижте също глава 0 за съответните изводи на EEA/JRC/WHO (2008)). Поради моделите на интензивни валежи, вероятността от по-голям интензитет на внезапни наводнения и наводнения от дъждове в Европа става по-голяма. Природата на рисковете от наводнения може също да се промени, например очаква се във Финландия рискът от наводнения , свързан с езера и водохранилища може да се увеличи на юг, докато при речните наводнения може да намалее. На много места очакваните въздействия върху големите речни системи са все още несигурни. Голям брой проучвания се занимаваха с количествената оценка на промяната при риска от наводнения поради изменението на климата в голям брой европейски водосборни басейни³⁷

Въпреки тези неопределености, за държави като Швеция, Финландия и Великобритания, където са проведени по-задълбочени проучвания за уязвимостта на въздействията на изменението на климата върху риска от наводнения, извода често е, че въпреки че информацията е несигурна, тя е достатъчно стабилна за да гарантира, че вече може да започнат действия по адаптиране.

Тъй като има значителни разлики от година на година, проучванията трябва да са за дълъг период от време за да може да се направят сравнително надеждни сравнения. Сценариите също може да се различават както във въздействието, така и в сигурността, в зависимост от това дали времевата рамка е средносрочна (напр. 2030г.) или дългосрочна (напр. 2100г.). Необходимо е да се използват базови периоди при интерпретирането и валидирането на сценариите. Последиците от изменението на климата за вероятността от н наводнения може в последствие да бъде изчислена в подробности само на базата на речен басейнов подход.

Поради изменението на климата, вероятността за различния вид наводнения може би ще се промени и може да доведе до увеличен риск от наводнения, ако не се вземат допълнителни мерки. Поради маркираните разлики между различните наводнения - напр. крайбрежни наводнения, внезапни наводнения и наводнения в населени места - мерките, които се разглеждат през целия цикъл на управление на риска от наводнения трябва да отговарят на предизвикателствата на тези отличителни видове (вижте Анекс III за подробности за тези предизвикателства).

Илюстрация за неопределеностите на изменения риск от наводнения при изменение на климата е, че въпреки че валежите могат да се променят с даден процент, може да е много по-трудно да се оцени свързаното увеличение при щетите от наводнения.

Графика:

Време (хоризонтала)

повърхностни води

капацитет на системата за високи води

проектен отток преди изменение на климата

увеличение на оттока

Превод; Малка промяна може да приключи с.....

Обилен валеж в град Фредерикщад: Броят наводнени къщи след 15% увеличение на валежите е почти двоен

Период 20 години - валеж от дъжд 25 юни 1988

Период 50 години - валеж от дъжд 10 юли 1979

Както бе пояснено в глава 4, ключовите етапи в цикъла за управление на риска от наводнения в Директивата за Наводненията са предварителна оценка на риска от наводнения, карти на районите със заплаха от наводнение и с риск от наводнения, и планове за управление на риска от наводнения³⁸.

Предварителна оценка на риска от наводнения

(2011)

Картиране на районите със заплаха от наводнение и с риск от наводнения

(2013)

(2015)

(2021)

(2019)

(2018)

Изменението на климата трябва също да се отчита през целия цикъл на управление на риска от наводнения. По-долу са дадени различни примери. Директивата за Наводненията освен това трябва да интегрира управлението на риска от наводнения през целия цикъл на прилагане, което измежду останалите въпроси изисква подход, насочен към повече от една заплаха и например оценката на риска да поставя въпросите по безопасността като съществена част.

Тази глава от Насоките следва основните етапи на Директивата за наводненията за да опише как трябва да се включи изменението на климата. Директивата за наводненията посочва, че предварителната оценка на риска от наводнения (Член 4, ДН) трябва да се базира, измежду останалите фактори на "въздействието от изменението на климата върху появата на наводнения” от първо цикъл, а член 14.4 (ДН) гласи че „вероятните последици от изменението на климата върху появата на наводнения трябва да се вземат предвид при преразглежданията [на предварителната оценка на риска от наводнения и плановете за управление на риска от наводнения]".

Необходимостта от действия на ЕС и държавите-членки за гарантиране, че изменението на климата е взето предвид при прилагането на Директивата за Наводненията е подчертан в Бялата Книга на ЕС относно адаптирането.

Целта на този неофициален документ е да осигури насоки за органите, свързани с управлението на речните басейни и риска от наводнения как най-добре да отчитат изменението на климата при управлението на речните басейни, вече след 1-вия цикъл на Директивата за Наводненията.

В допълнение към ръководните принципи в разделите по-долу, може да се акцентира върху един общ ръководен принцип, обхващащ всички етапи на прилагане на Директивата, както и пълния цикъл на управление на риска от наводнения:

Общ ръководен принцип

1. Започнете възможно най-скоро адаптирането на управлението на риска от наводнения спрямо изменението на климата, когато информацията е достатъчно стабилна, тъй като пълна определеност практически няма. Следвайте ръководните принципи, валидни за РДВ.

Общият въпрос, който трябва да се разгледа при прилагането на Директивата за наводненията е дали потенциалните промени при рисковете от наводнения, породени от изменението на климата изискват промяна на подхода при управление на риска от наводнения. Примери са: промени в продължителността, интензитета и честотата на наводненията, повишения риск от крайбрежни наводнения (свързани както с повишаването на морското равнище, така и от бурните вълнения), наводнения при пресъхващите реки (особено в сухите райони), промени режими при снеготопенето, наводнения от ледоход и реките, които се регулират поради производството н хидроенергия. Управлението на риска от наводнения трябва да вземе предвид въздействието от изменение на климата върху хидроложкото поведение на водосборните басейни – при естествени (базови) и при променени (модифицирани) условия – например реките, регулирани заради производството на хидроенергия или със защити от наводнения – тъй като то може да промени режима на наводненията; това изиска интегриране с процеса на планиране на реките съгласно РДВ. Реакциите към намаляването на риска могат да включват също различни подходи към планирането на земеползването, ролята на изменението на климата при политиките на гражданска защита и научаването да се живеем и да се адаптираме към наводненията, когато предотвратяването им е невъзможно.

8.2 Предварителна оценка на риска от наводнения

Ръководни принципи

2. Разберете и оценете доколкото е възможно въздействието на изменението на климата върху различните видове наводнения.

3. Използвайте най-добрата налична информация и данни.

4. Уеднаквете времевите интервали и отстранете отклоненията, доколкото е възможно.

5. Разберете и оценете доколкото е възможно повишеното излагане, уязвимост и риск от наводнения поради изменението на климата за да определите зони на потенциален значителен риск от наводнения.

ДН постановява потенциалните въздействия от изменението на климата да се разглеждат в рамките на предварителната оценка на риска от наводнения от първия цикъл на планиране, на базата на наличната информация.

Вероятно е да има предизвикателства и ограничения върху степента на влияние на изменението на климата при предприемане на предварителната оценка на риска от наводнения (ПОРН), особено по врем на първия цикъл, при по-скоро качествената, отколкото количествена информация, която може да е налична или готова за получаване. Очаква се тези познанич да се подобрят по време на втория цикъл (след първите карти на наводнения и планове за управление на риска от наводнения).

Работа с модели, сценарии и преценки

Глава 5 на тези Насоки обсъжда използването на различни климатични модели, сценарии и преценки. Беше предложен набор от ръководни принципи за вземане на решения и управление на водната вреда в условията на неопределеност на моделите и преценките. Тези ръководни принципи са също така валидни за управление на риска от наводнения.

Едно от най-трудните неща за предвиждане са промените в тенденциите. На базата на наличната информация, сценариите се разработват със значителна неопределеност около тях За изменението на климата, кръгозора на сценариите често е 50 до 100 години, а климатолозите дори поглеждат към 2300г. От друга страна, няма налична или никаква информация за сценарии за използването на земята за повече от 30 години и географски мащабът е твърде груб. Трудно е в ГИС – системите да се влагат карти със стрелки и защриховани зони, посочващи къде се очакват промените за изчисляване на даден сценарий. Същото важи и за демографските промени: дългосрочните перспективи показват раздаемостта, смъртността и нивото на миграциите, но местните развития намират много ограничен израз в тези таблици. Въпросът за важността на сферата и регионалното постоянство за откриване на тенденции в хидроложките крайности са разгледани в един от примерите по-долу.

Най-общо, предложено е да се подобрят методите за откриване на тенденции, като се използва информацията, събрана по време на циклите на прилагане на Директивата за наводненията за да се откриват тенденции за променящи се видове наводнения.

За да се даде възможност за подобрено откриване на тенденции също така е важно да се продължи мониторинга на случването на наводнения през следващите години. ПОРН изисква да се вземат под внимание миналите наводнения. Съществуващата информация за минали наводнения (към днешна дата) е един много важен компонент, но също така би било важно да се събере информация за нови наводнения, които ще се случат и които ще бъдат разглеждани като „новите стари” наводнения през следващия цикъл ма прилагане. В този контекст е предложено да се разработи структура за събиране на информация за минали наводнения, за да се даде възможност за използване на огромна, постоянна и сравнима база данни за откриване на сигнали за изменение на климата по отношение на всички видове наводнения и адаптирана към правилата и насоките на INSPIRE (2007/2/EC).

Също така е важно да се работи по уеднаквяването и отстраняването на отклонения от времевите рамки на минали наводнения, за да се отркият сигналите за изменение на климата. Един пример е увеличението на силно вероятни наводнения (ниски степени на връщане) в някои австрийски реки до 1960-те, което обаче се отдава повече на структурни мерки, свързани с укрепването на реките, отклокото на изменеие на климата. ³⁹ Също така е важно да се използват времеви интервали, които са възможно най-дълги, както и съотносими към вида на изследваното наводнение.

Използване на наличната информация съгласно РДВ

По-специално следната информация, получена съгласно РДВ е от особено значение за целите на оценяване на аспектите, свързани с изменението на климата за Директивата за наводненията:

- Нивата на оттока за оценка на промяната на нормалните режими на оттока.

- Физическо изменение на водните обекти, транспорт на седименти и т.н..

- Характеристики и въздействия от човешката дейност, напр. информация за замърсени почви, определяне на местата и източниците на разпространение и т.н.

Всички знаци и сигнали от изменение на климата като пространствено временната неравномерност на режима на оттока и наличните водни ресурси могат да се използват за подобряване на познанията за наводненията и трябва да се вземат предвид при оценка на риска от наводнения.

Освен това, координираното прилагане на двете директиви ще позволи да се оптимизират обмена и използването на информация и да се определят съответните информационни бели полета.

Работа с “лесно достъпна информация” за въздействията от изменението на климата върху риска от наводнения

Член 4§2 от Директивата за наводненията гласи, че ПОРН трябва да се извършва на базата на налична или лесно достъпна информация като например данни и проучвания на дългогодишни явления, в частност въздействията на изменението на климата върху появата на наводнения". Идентификацията на такава информация в различни мащаби (РБД/управленски единици, националниl, ЕС) следователно е важно.

В допълнение , определянето на вида информация, която би била полезно да се разработи в различните мащаби може да помогне при насоките за различни изследователски проекти във съответните времеви интервали:

• 
  повече информация за “палео” наводнения/минали наводнения в подкрепа на оценките на дългосрочните тенденции.
  
• 
  допълнителна налична информация чрез ГМОСС, особено за преразглеждане.
  
• 
  Карти на надморската височина, необходими за картите/ПОРН
  

С оглед на увеличаване на влиянията, свързани с риска от наводнения поради изменение на климата, споделянето на данни е от полза за всички, а от гледната точка на застраховане на промишлеността няма съизмеримо предимство със споделянето на данни от заинтересованите страни. Следователно трябва да се подобри прозрачността на информацията, не на последно място от страната на застрахователния сектор. Ролята на застраховането във фазата на възстановяване от цикъла на управление на риска от наводнения е важна в няколко държави. Въпреки няколкото добри примера за обмен на информация, може да се необходими промени в застрахователната култура, а нуждите от информация трябва да са на разположение на местните власти, както и на органите на управление на риска от наводнения. Подробната и висококачествена информация от застрахователните и презастрахователните компании, събрана по време на възстановителната фаза след наводнения е от помощ за органите на управление на водите и местните власти за да подобри плановете им за фазите на предотвратяване, подготовка и защита, което е важно за всички заинтересовани страни.

Обменът на информация със застрахователната индустрия следователно трябва да се засили с цели използване на наличния опит за оценка на риска през целия цикъл на управление на риска от наводнения, включително данни за картиране на неблагоприятните явления и подобряване на прогнозите и вземане на решение при несигурни условия, включително икономическото развитие.