Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС)

• 
  Включете промените в риска от наводнения, свързани с изменението на климата в текущите образователни инициативи за да се подобри информираността и готовността за риска от наводнения.
  
• 
  Подобрете информираността на институциите относно потенциалните въздействия от изменението на климата върху риска от наводнения, например осигурете координация между властите, отговорни за адаптиране към изменението на климата и управление на риска от наводнения с управлението на речните басейни.
  
• 
  Уверете се, че всички заинтересовани страни се включват в процеса на консултации за плановете за управление на риска от наводнения.
  
• 
  Увеличете устойчивостта на гражданската защита и инфраструктурата за справяне с бедствията с оглед на изменението на климата.
  

По-добре е бъдем подготвени чрез възпрепятстване на наводненията и другите последици от изменението на климата.

12. Направете климатична проверка на мерките за риск от наводнения.

13. Дайте предимство на варианти, които са стабилни към неопределеността на преценките за климата

а. Фокус върху риска от замърсяване на зони, предразположени към наводнения

б. Фокус върху неструктурни мерки, когато е възможно

в. Фокус върху мерки само с печеливш резултат "no regret' "win-win"

г. Фокус върху комбинация от мерки

14.Дайте предимство на превенцията посредством басейновия подход.

15. Вземете предвид дългосрочна перспектива при определяне на мерките за риска от наводнения (напр. като се отчита земеползването, ефективността на структурните мерки, защитата на сгради, критична инфраструктура и т.н.)

д. Включване на дългосрочни сценарии за изменение на климата при планиране на земеползването

е. Разработка на стабилни рентабилни методи, които дават възможност да се отчитат дългосрочни разходи и ползи по отношение на изменението на климата.

ж. Използване на икономически инициативи за влияние над използването на земята[връзка със застраховане]

16. Оценете друго адаптиране спрямо изменението на климата ( и дори смекчаващите) мерки по тяхното въздействие върху риска от наводнения:

з. Хидроенергия и регулиране на оттока

и. Връзка с недостига на вода

Ръководните принципи са изяснени един по един по подробно в следващия параграф. Моля също проверете раздел 7.7 за ръководните принципи и разработването на мерки за адаптиране, свързани с РДВ.

12. Направете климатична проверка на мерките за риск от наводнения.

Както и за други аспекти на управлението на водите, засегнати в тези Насоки, климатичната проверка на мерките за управление на риска от наводнения е решаваща. Мерките без неблагоприятни или с малко неблагоприятни последици трябва да са с предимство при разглеждане на опциите (вижте също насоките, дадени в раздел 7.7 общо за мерките). Важно е да се разгледат въпроси като „Мерките, планирани да се вземат до 2015г. все още ли са най-добрите, като се знае, че ситуацията може да се промени през 2050 (особено при положение, че дигите имат 50 години експлоатационен живот)?

Въпреки че през планирания период (2015-2021 например) може да няма изменения, а те да се появят например през 2050, последствията от смекчаващите и превантивни мерки често имат по-дълъг срок на влияние, и всички мерки, включени в плановете за управление на риска от наводнения трябва следователно да преминат през климатична проверка.

Повече пример и са дадени по-долу.

Ръководен принцип

13. Дайте предимство на варианти, които са стабилни към неопределеността на преценките за климата

Оценяването на потенциалния бъдещ риск от наводнения е най-важната задача на управлението на риска от наводнения, а процесът носи много наследени неопределености. Тъй като изменението на климата формира само част от риска от наводнения, който се определя от съвкупност от други механизми, за които са характерни неопределености, е необходима оценка на различните фактори, причиняващи такава неопределеност, включително изменението на климата.

Оценката на риска от наводнения и планирането как те да се намалят с оглед въздействията от изменението на климата трябва да става в контекст на неопределеност. В този контекст трябва да се прилага принципа на предпазливост.

Силно замърсена зона изисква ПУРН да включва управленска реакция, ако площта се намира в зона на наводнения. Днес хипотезата може да бъде, че зоната няма да се наводнява толкова често и управленската реакция може да се ограничи, доколкото има сведения до това как да се справим със ситуацията при такава хипотеза.

Управлението на риска от наводнения трябва обаче да вземе предвид, че зоната може да се наводнява много по-често поради изменението на климата, следователно вероятно да се увеличава заплахата от наводнения и изборът на управленски механизми може да е различен. Това например може да засегне изборите между изграждане на временни защити, преместване на инсталации извън наводняваната площ и дори изземване на замърсената почва.

Неструктурни мерки

В последните години, политиката за управление на наводненията се измести от защитни дейности към управление на риска и повишаване на способността на обществата да живеят с наводнения чрез увеличение на използването на неструктурни защитни мерки. Териториално планиране, включващо регулиране на развитието и преместването на наводняваните терени може да разгледа повече „място за реките” и да има последствия както за наводненията така и за ниските води. Неструктурните мерки, които не включват големи структурни компоненти може да се оценят като по-гъвкави, по-малко обвързващи и по-устойчиви от твърдите мерки. И все пак, последните може да са неизбежни при дадени обстоятелства⁴¹. Технически мерки за защита от наводнения често са необходими за справяне с последиците от редки значими събития. Така ръководните фактори за водите са изправни пред предизвикателството да проектират специфичен за мястото микс от двата типа мерки, които може да се променят или са стабилни спрямо променящите се условия.

Друг начин за справяне с неопределените въздействия от изменението на климата е да се даде приоритет на мерките само с печеливш резултат "no regret" или "win-win". В този контекст гъвкавостта на мерките е важен критерий. Диги, които може при необходимост да се надградят по височина по време на наводнения са един пример.

По време на пилотното проучване Управление и оценка на риска при наводнения на водосборни области (CFRAM) в Ирландия е направен анализ, включващ картиране на наводненията, на два възможни бъдещи сценария на базата на преценки за въздействията на промените на климата и използването на земята. В рамките на оценяването на варианта е поставена цел да се насърчава адаптивността към влиянията на такива промени при всички мерки, обмисляни за приемане в плановете за управление на риска от наводнения, а временната съгласуваност на плана е оценена за да се насърчи печеливш подход. Докато процесът, прилаган по време на пилотната фаза се подобрява се счита че подходя насърчава адаптивност към изменението на климата в рамките на управлението на риска от наводнения..

Печеливша мярка „win-win” може освен това да е мярка, която на даден етап намалява риска от наводнения и има други положителни аспекти като подобряване на качеството на водната среда, какъвто е случая с поливните площи или устойчивото отводняване на населени места. Други примери са мерките за намаляване на наводнения, които имат положителни влияния върху екологичната енергия, рекреацията, качеството на ландшафта и т.н.

Би могло да се разработи набор от добри практики за устойчиво отводняване на населените места.

Разработването на каталог на възможните мерки без отрицателни последици (мерки, практически приложими при действителни климатични условия и различени сценарии за климата) на европейско ниво би улеснило идентификацията на тези варианти.

Комбинация от мерки

Сблъсквайки се със ситуацията, че дейностите по адаптиране са необходими, но сценариите са все още несигурни, най-добрия вариант може да се определи най-оптималната комбинация от мерки. Частта за басейновият подход по-долу дава един такъв пример, но той може да се допълни с комбинация от неструктурни мерки като образование, смяна на отговорностите на притежателите на частна собственост, икономически инициативи, по-добро прогнозиране, подобрено сътрудничество, както и подобрение/ въвеждане на структурни мерки.

14. Дайте предимство на превенцията посредством басейновия подход, включвайки необходимостта от трансгранично сътрудничество по превенцията

Така нареченият „басейнов подход” към управлението на риска от наводнения може да се предпочита с оглед на изменението на климата за да гарантира, че се вземат всички възможни мерки за намаляване на заплахата от наводнения в целия водосборен басейн, за да се намалят влиянията върху защитните структури по теченията. Обяснение какво се има предвид под „басейнов подход” и защо този подход е ползотворен с оглед на изменението на климата като опция без неблагоприятни последици е дадено по-долу.

Басейновият подход към управлението на риска от наводнения може да предложи истински ползи и предимства на лицата, ангажирани с управление на риска от наводнения. Басейновият подход предлага подходяща териториална единица за управление: басейн или под-басейн. Басейновите форми са арена за картиране на риска и заплахите и дава възможност да се проучат и свържат причините и последиците от наводненията. По този начин в резултат той помага да се определи къде и как възникват наводненията и техните въздействия. И накрая той помага за определянето и избора на мерки за намаляване на риска от наводнения за хората, бизнеса и околната среда.

Например, в дадени общности може да се появят наводнения поради комбинация от местни фактори и такива от горните течения. Посредством определяне и описване процесите на наводняване в речния басейн, тези фактори могат да бъдат открити. Примерните мерки, които може да се комбинират за да се намали риска от наводнения включват планиране за избягване на зоните с риск от наводнения; изграждане на устойчивост към наводнения; по-добри предупредителни системи; „меки и твърди инженерни техники в силно урбанизираните райони; естествени техники за управление на наводненията като възстановяване на поливните площи и връщане на естествените течения на реките; устойчиви схеми на отводняване на населените места и премахване на застрашените собствености.

Процесът е особено подходящ за мерките за адаптиране към изменение на климата и плановете за управление на водните ресурси, които са тясно свързани с икономическата, социална и екологична устойчивост. Например, някой от управленията на риска от наводнение вероятно включват естественото управление на наводненията, т.е. възстановяването на природните характеристики на околната среда, които допринасят за съхранение или намаляване на скоростта на прииждащата вода. Няколко от тези мерки, като повторното свързване на реките към алувиалните равнини или възстановяването на наводнените райони, забавят течението на водния поток и водят до по-естествен режим на оттока в речния басейн. В допълнение към ползите за риска от наводнения, тези подходи може да предоставят множество ползи за околната среда и биоразнообразието, спомагат за дневния ред на адаптиране към изменение на климата, допринасят за производството на електричество от хидроелектроцентрали и подкрепят индустриите, разчитащи на редовно подаване на чиста вода.

Чрез подобряване на разбирането за процесите на наводненията и връзките между селските и градските зони, както и тези между съседни и отдалечени държави-членки, басейновият подход може да помогне да се насочат ресурсите към рентабилни варианти така че да се намали риска от наводнения, което от своя страна има потенциала да предостави голям брой съпътстващи ползи.

15. Вземете предвид дългосрочна перспектива при определяне на мерките за управление на риска (напр. по отношение на ползването на земята, ефективност на структурните мерки, защита на сгради, критична инфраструктура и т.н.)

Заради изменението на климата са необходими повече усилия за да се гарантира, че риска от наводнения е отчетен при териториалното планиране и другите видове местно управление на използването на земята. Разполагането на нов жилищен проект в близост до езеро или река, които има вероятност да бъдат наводнявани по-често в бъдеще не е начина да се намалят потенциалните вреди от наводненията в бъдеще и може да е много скъпо. Такива решения се вземат днес, и дори и увеличаването на наводненията от повишеното ниво на морето/водите да не е заплаха днес, проектът е със сигурност ще е разположен там и в 2050 или 2080, когато се очаква изменението на климата да има по сурови последици. Преместването на такива активи на по-късна дата може и да не е рентабилна мярка. Подобно, решението да се направи повече място на река (като например се преместят дигите) вместо да се увеличи височината на дигата - което също включва решение за земеползване - е мярка с дълъг очакван период на прилагане. В по-кратък срок, ако дадена сграда в зона, предразположена към наводнения не може да се избегне, тогава важността от строителството на сгради, устойчиви към наводнения в такава зона е пример в дългосрочни последици.

Следователно много е важно управлението на риска от наводнения и териториалното планиране дори днес да вземат под внимание сценариите за изменение на климата и тези връзки да са правно подкрепени. Плановете за управление на риска от наводнения трябва освен това да отчитат териториалното планиране и използването на земята.

Държавите-членки могат да включват мерки за изпълнение на тази цел в ПУРН:

• 
  ДЧ могат да включват промени или пояснения на правната ситуация по отношение на строителство в зони, предразположени към наводнения (в някои случаи на по-строго законодателство за териториално планиране.
  
• 
  Нови сгради или нова инфраструктура трябва да се строят така, че вече застроените площи да са по-сигурни и защитени срещу наводнения.
  
• 
  По отношение на движимите активи (икономически, човешки, критична инфраструктура...) – далече от зони с голям риск от наводнения – преместване..
  

Определянето на дългосрочните промени в климатичните модели сега може да предотврати вземането на „решения за които ще съжаляваме” и които биха увеличили уязвимостта в бъдеще. Тези дейности ще облагодетелстват дългосрочните перспективи. Пример са решенията за земеползването (вижте по-горе). .

Когато изменението на климата се взема предвид при разглеждане на мерките, също така е важно да се отчете неопределеността, свързана с целите на изменението на климата, а също и временното планиране на мерките ( т.е. последователните проекции на мерките да се прилагат във времето).

Такъв е и случая, когато се прави оценка на рентабилността на мерките за управление на риска от наводнения. Освен това е важно правилно да се вземат предвид ( и оценят) дългосрочните разходи и ползи, а не да се разглеждат само краткосрочните, особено когато ползите ще са дългосрочни, а разходите – краткосрочни. Един много важен пример е свързан със загубата на селскостопанска земя, където трябва да се включат ползите за обществото от дългосрочно осигуряване на храни, а не просто да се използва пазарната (частна) цена на земята.

Информираността за риска може да се повиши с помощта на икономически инструменти, включително използването на застрахователни премии, които да изпращат сигнали за точната стимулираща цена от отношение на потенциалния риск от

Наводнение на дадена собственост в наводнените зони. Освен стимулиране на строителството по начин, устойчив на наводнения, застрахователните полици са разбира се важен инструмент в края на „веригата на сигурността”, тъй като те помагат за възстановяване на щетите от наводнения damage. Следователно, нужно е да се разгледа ролята на застраховането с оглед изменението на климата и наводненията

Ръководен принцип

16. Оценете друго адаптиране спрямо изменението на климата ( и дори смекчаващите) мерки по тяхното въздействие върху риска от наводнения:

Новите изменения на водните обекти (например язовири за хидроенергия) може да променят риска от наводнения и е нужно да се координира и обменя информация между управлението на РДВ и ДН.

Съществуващите язовири може също да имат принос към управлението на риска от наводнения. Това трябва да се знае при оценката и управлението на риска от наводнения.

Язовирите и водохранилищата, ако са планирани и се управляват правилно може да се разглеждат като важна част от интегрираните схеми за управление на водите при изменящи се климатични условия. Мултифункционалните язовири може да допринасят за съхранението на вода (за подаване на питейна вода), защита от наводнения, хирдоенергетиката, стабилизиране на изходния отток по време на суша за екологични цели, поддържане на водочерпенето и изпускане за електроцентрали, навигация, рекреация, рибарство и природозащита.”

Тези язовири са обект на лицензиране на дейността (в някои страни се нарича концесия) за схеми на хидроенергетиката, в които националния регулаторен орган постановява условията, при които може да се експлоатира централата в различни периоди на годината, а понякога дори и през деня. Този лиценз/разрешително съдържа подробни условия за режимите на речния отток и минималните и максималните водни нива, които трябва да се поддържат според сезона, така че например достатъчното място за съхранение във водохранилището да абсорбира пролетното прииждане. РДВ също изисква тези разрешителни режими за водоемите редовно да се преразглеждат.

Помпено акумулаторните водноелектроцентрали имат важно влияние при намаляване на местни наводнения, но русловите ВЕЦ също може да им положително влияние, особено в случаи на малки и средни наводнения.

Начинът на регулиране на водния отток при такива реки трябва да взема предвид възможните промени в модела на наводненията, да гарантира, че риска от наводнения не се увеличава, а обратното – намалява от начина по който се управлява оттока.

Пример 8g: Хидроенергия в Швеция

На повечето реки в Швеция има каскади от язовири и хидроелектроцентрали, изградени за производството на електричество. Язовирите и хидроелектроцентралите са собственост на производителите на електроенергия. Разрешителните за съоръженията и наредбите за водите се дават от еко-съдилища след процес, на който засегнатите интереси се разглеждат внимателно и се балансират. Електроцентралите се експлоатират съвместно с други собственици на язовири и централи по течението на реката. Вторичният ефект от регулирането на реката е че приижданията и наводненията се случват по-рядко, особено през пролетта във връзка със снеготопенето.

Учредява се комитет с представители на властите, енергетиката и минната промишленост със задача да проучи уязвимостта на съществуващите язовири към изменението на климата. Извършва се задълбочена работа по разработването на методи и анализ на влиянията върху магнитуда на 100-годишни наводнения и проектирането на язовири на базата на данни от няколко регионални симулации на климата от различни европейски изследователски института. Работата на комитета увеличи разбирането на възможните влияния върху силата на наводненията при променящ се климат както и свързаните неопределености.

Пример 8h: Хидроенергия в Норвегия

В Норвегия регулираните реки често са място за няколко язовира и електрически централи, които се експлоатират от различни собственици. Разрешителното за експлоатация, дадено от правителството за всяка електроцентрала (включително свързаните язовири и диги) регулира координирания режим на оттока за целия речен басейн в съответствие с различните нужди, като смекчаване въздействието на наводненията и защита на рибата за да гарантира безопасни условия при ледоход за транспорта по реката през зимата, достатъчно количество вода във водопадите за туристите, както и да се опазват фиордите без лед доколкото е възможно. В контекста на изменение на климата, топящите се ледници, в комбинация с по-интензивни валежи през зимата увеличават риска от наводнения през зимата и пролетта. Увеличението на акумулирането на вода следователно ще стане ключов въпрос, тъй като сигурността на доставките на електричество може да бъде компрометирана, ако нивата на водоемите трябва да се поддържат ниски за да поемат зимните и пролетни прииждания, докато хората имат нужда от електричество за да отопляват домовете си през студения зимен сезон, 99% от което идва от хидроенергия. Следователно в Норвегия управлението на водите е отговорност на специална правителствена агенция, Директорат за норвежките водни ресурси и енергетика, която поема задължението за интегриране на различните нужди от вода в съответните разрешителни за експлоатация за всички хидроелектроцентрали.