Пример 8i: Управление на многофункционални язовири

Република Чехия и Германия си поделят трансграничния речен басейн на Елба. В резултат на силните наводнения през 2002, двете държави се споразумяха да оценят и интегрират по-добре каскадата Вълтава/язовир Молдау и язовири в Германия в международна схема за защита от наводнения, както е посочено в Защитния план за действие на международната комисия за защита на Елба. Последващите наводнения от топенето на снеговете през ранната пролет на 2006 доказаха стратегическия подход към адаптивно управление на многофункционалните язовири в национална и транснационална среда.

За регионите, за които хидроложкия режим може да стане по нестабилен и за които следователно се очакват по-тежки суши и наводнения може да последват две противоположни реакции: увеличаване на обемите на задържане на водни ресурси зад язовирите за да се намали силата на сушата и по-голям свободен обем зад язовирите за намаляване на изпусканията на прииждащите води. В тези ситуации безопасността и управлението на водохранилищата ще изисква повече внимание.

Следователно е необходимо и специално внимание към тях в плановете з управление на риска от наводнения, включително при различните мерки за повишаване на информираността и готовността.

Предложени дейности

• 
  Допълнително развитие и обмен на добри практики по адаптивни мерки, свързани с управлението на наводненията.
  
• 
  Гарантиране че използването на земята / териториалното планиране са стабилни по отношение на изменението на климата.
  
• 
  Подобряване на икономическите модели за да се вземат предвид дългосрочните разходи и ползи при планирането.
  
• 
  Повишаване на използването на икономически стимули, като свързване на разходите за застраховане с риска от наводнения за отделните собствености.
  
• 
  Преглед на разрешителните за водоемите (вижте РДВ) за да се гарантира, че риска от наводнения, свързан с вероятното изменение на климата можа да бъде намален.
  
• 
  Отчитане на появата на множество заплахи при управлението на риска от наводнения, пример – увеличението на инциденти от краткотрайни наводнения.
  
• 
  Разработване на набор от инструменти и примери на мерки без неблагоприятни последици от типа "no-regret" и "win-win" и обмен на информация в ЕС.
  

17. Обърнете специално внимание на изискванията на Член 4.7. от РДВ когато разработвате мерки за защита от наводнения.

18. Определете на базата на стабилни научни доказателства и за всеки отделен случай дали силните наводнения дават възможност за прилагане на Член 4.6 от РДВ.

19. Обърнете специално внимание на уязвимостта на защитените зони с оглед на променени модели за наводнения

Както споменахме в глава 7 и 7.7 на тези Насоки, прилагането на конкретни мерки за адаптиране, например инфраструктурни проекти, може по-често да се позовава на Член 4(7) на РДВ (изключения за нови изменения) в оглед на изменението на климата. Член 4(7) изисква идентифициране и разглеждане на алтернативи, напр. „значително по-добри като екологична възможност”.

Правилното разглеждане на вероятното въздействия от изменението на климата при прилагането на Директивата за наводненията ще в от полза за прилагането на тези цели. Плановете за управление на риска от наводнения трябва да правят препратки към прилагането на тези клаузи в РДВ, в оглед на необходимостта да се вземат под внимание екологичните цели на ПУРН (Член 7, ДН).

Член 4.6 на РДВ Временно влошаване

Документ с насоки No. 20 за Изключенията то екологичните цели посочва, „че е много вероятно „ случаите на непредвидими събития” попадащи в категорията (а) [случаи с малка вероятност или непредвидими събития] ще изискват прилагането на „временно влошаване”. Наводнения с висока вероятност за настъпване, обаче, също може да се разглеждат като " случаи на непредвидими наводнения” при обстоятелства, в които въздействията от такива наводнения са еднакво изключителни или разумно непредсказуеми.”

Това, което се счита за „изключително наводнение” може да се промени в резултат от изменение на климата и управителните органи на риска от наводнения трябва да очакват повече непредвидими събития. Когато се използва член 4.6 за да се оправдае временното влошаване на състоянието, последващо случаите на наводненията, е следователно важно да се изпълнят всички условия на член 4.6 (РДВ) и прилагането на Директивата за наводненията да вземе предвид изменението на климата по начин, който улеснява спазването на тези клаузи. Както е съгласувано от Директорите по водите в същия документ с насоки, „По никакъв начин прилагането на изключения съгласно РДВ не дава на държавите-членки възможност да правят изключение от задължението на прилагат всички аспекти на Директивата за оценка и управление на риска от наводнения."

Могат да бъдат разработени и други насоки кое образува изключителни наводнения в контекста на изменение на климата, промяна на моделите на наводненията по отношение на местоположение, интензитет и продължителност, както и практическо ръководство как да се спазват условията, дадени в член 4.6 по отношение например на предприемане на практически стъпки за избягване на по-нататъшно влошаване.

Плановете за управление на риска от наводнения трябва да правят препратки към прилагането на тези клаузи на РДВ, в оглед на необходимостта да се вземат под внимание екологичните цели на ПУРН (Член 7, ДН)..

Защитени зони и зони за водочерпене на питейна вода (РДВ Членове 6-7)

Зоните, защитени от РДВ са индикатори в Директивата за наводненията за въздействия върху околната среда и трябва да бъдат взети предвид при картирането и планирането. Практическото значение на изменението на климата е ефекта от по-чести наводнения или наводнения за по-дълги периоди на зоните за черпене на питейна вода. Ето защо е препоръчително ПУРН да включват мерки като:

• 
  Увеличените случаи на наводнения с висока вероятност може да помогнат при разчистване, а нормалните положителни последици от наводненията да се намалят. Има неопределености при последиците, които трябва да бъдат разгледани в плановете за управление на риска от наводнения.
  
• 
  Възможно е да има по-голяма вероятност от замърсяване поради прииждания във водните обекти, използване за черпене на питейна вода; безопасността и наличността на питейна вода трябва да се вземе предвид в ПУРН. Следователно е необходима повече устойчивост на отрицателните явления от наводненията, причинени от изменение на климата.
  
• 
  Възможно е също така да има по-голяма вероятност от замърсяване на плодове и зеленчуци, готови за консумация, както директно от прииждане на водите, така и индиректно от по-малко неблагоприятни явления, които причиняват замърсяване на водите за напояване, поради повишаване на изливанията на канализационни води например.
  
• 
  Това е обучителен процес и въпроса трябва да бъде разгледан специално при актуализацията на плановете.
  

• 
  Вземете предвид насоките и опита на басейновия подход и неструктурните мерки при проучване на "по-добрите варианти за околната среда" съгласно член 4.7 на РДВ, която е последователна и тясно свързана с информацията и мерките, включени в ПУРН.
  

Тази глава засяга конкретните последствия от изменението на климата в зони, изложени на недостиг на вода и суши. В тези райони, водата е жизнено важен и рядък ресурс. Много икономически отрасли са силно зависими от наличието на вода и следователно основно предизвикателство за управлението на водите е да балансира между търсенето и предлагането⁴² на вода; това предизвикателство ще се утежни от изменението на климата.

Недостигът на вода и сушата са подробно документирани като явления, които вероятно ще бъдат засегнати от изменението на климата в европейските страни (EC 2007a, МПИК 2008, ЕАОК 2008), но изменението на климата е само едно от многото влияния, с които ще се сблъскат управлението на водите в тези райони. Ако изменението на климата доведе до допълнително намаление при водните запаси, въздействията в тези райони може да са дори по-силни; следователно е необходимо специално внимание при включването на изменението на климата при хидроложкото планиране

.

Както е обяснено в глава 4, има публикувано официално съобщение относно недостига на вода и сушите (EC 2007b), което е една от основите за насоките, дадени в тази глава. Освен че са фокус на политика, недостига на вода и сушите са също така обект на няколко европейски изследователски проекта, касаещи например варианти за управление под натиск от водите (вижте Анекс II).

Терминът “суша” се отнася до временно отклонение от дългосрочна средна стойност или нормални условия в хидроложки контекст по отношение на предлагането на вода. Тя обикновено се изразява в значително намаляване на валежите за дълъг период от време и с голямо пространствено разпространение. Чрез взаимовръзките с естествения кръговрат на водата, промените в останалите климатични условия или земната повърхност може също да причинят суши, напр., от увеличението на температурата на въздуха и от там по-висока степен на евапотранспорация. Разпространението на сушите във водния кръговрат може да доведе до временен недостиг при водоснабдяването; тяхното въздействие зависи от уязвимостта и капацитета за справяне от страна на търсенето. Изменението на климата може да засегне постепенната промяна на средните условия, както и честотата и величината на отклоненията от тях, влияейки по този начин върху появата на суши.

Терминът “недостиг на вода” определя дългосрочен дисбаланс между търсенето и предлагането на вода в даден регион (или в система за водоснабдяване),най-вероятно характеризиращ се с полу-сух или сух климат и/или завишен от бързо нарастване на търсенето на вода, свързано с увеличение на населението и/или разширяване на поливното земеделие. Изменението на климата може да създаде или засили проблемите с недостиг на вода в даден район или чрез намаление на предлагането на вода или чрез увеличение на търсенето.

9.2 Плановете за управление на речните басейни като инструмент за справяне с недостига на вода и сушите

В допълнение към ръководните принципи в раделите по-долу, може да се подчертае един общ ръководен принцип, отнасящ се до управлението на сушата, недостига на вода и адаптирането:

1. Използвайте Рамковата директива за водата като основна методологична рамка за постигане на адаптиране към изменението на климата в зони с недостиг на вода и за да намалите въздействията на сушите.

2. Използвайте напълно екологичните цели на Рамковата директива за водата например изискването за постигане на добро количествено състояние на подземните води за гарантиране на стабилна водна система, която е по-устойчива на въздействията на изменението на климата.

3. Определете на базата на стабилни научни доказателства и за всеки отделен случай дали продължителната суша позволява прилагането на Член 4.6 и вземете под внимание предвижданията на индивидуалния подход.

4. Обърнете специално внимание на изискванията на Член 4.7. от РДВ когато разработвате мерки за справяне с недостига на вода при изменящ се климат и които могат да причинят влошаване на състоянието на водата.

Плановете за управление на речните басейни, изисквани от РДВ предлагат значителен потенциал за справяне с последиците от сушата и въпросите за недостига на вода. Това става още по-валидно при променящ се климат, при който се налага допълнителен натиск върху водните ресурси.

Преди всичко, процесите на планиране съгласно РДВ дават правилния начин за анализиране на влиянията, поставяне на целите и точното прилагане на рентабилни мерки. Има много връзки между мерките за адаптиране спрямо изменението на климата, свързани с недостига на вода и сушите и екологичните цели на РДВ като добро количествено състояние на подземните води, достатъчно количество повърхностни води за запазване на екологичното равновесие, а също и по-широки цели като рационалното използване на водата. Също така съгласно изискването за постигане на добро екологично състояние на повърхностните води трябва да се установи конкретен минимален отток за даден речен обект, който поддържа постигането на конкретните цели за обекта по отношение на водния живот. Мерките за постигане на тези цели трябва да са описани в Плановете за управление на речните басейни. Тези мерки включват икономическите инструменти, описани в член 9 на РДВ (напр. политики на ценообразуване на водата, даващи подходящи стимули за ефективно използване на водните ресурси).

Препоръчително е да се разгледа варианта за разработване на конкретни планове за управление на сушата (ПУС) за да се предотвратят и облекчат въздействията от сушите (вижте наръчника за ОСП по тази тема⁴³). Основната цел на планирането на управлението на сушата е да се минимизират неблагоприятните въздействия върху икономиката, обществения живот и околната среда при появата на суши, но на първо място да осигурят превантивни стратегии за избягване на тези въздействия.

В случай на изключително или непредвидено продължителни суши, РДВ допуска временно влошаване на състоянието на водите. Това трябва да бъде докладвано в плановете за управление на речните басейни, включително мерките, които ще бъдат предприети в такава ситуация, както и възстановителните мерки. Конкретно Член 4.6 дефинира, че „временното влошаване на състоянието на водните обекти няма да бъде нарушение на изискванията на настоящата директива, ако е в резултат на естествени причини или обстоятелства, свързани с непреодолима сила, които са изключителни или не са могли да бъдат предсказани, и особено силни наводнения и продължителни засушавания,....” при положение, че са спазени условията на Член 4.6, включително и между другото са взети всички практически приложими стъпки за предотвратяване на допълнително влошаване на състоянието.

В допълнение, трябва да се прилагат изискванията на Член 4.7 на РДВ към всяка мярка за адаптиране, която изменя физическите характеристики на водните обекти, особено мерките, свързани с развитието на нова водна инфраструктура за справяне с недостига на води при променящ се климат (вижте глава 7.7.3 за насоки по прилагане на Член 4.7).

9.3 Мониторинг и установяване на последиците от изменението на климата

Ръководни принципи

5. Диагностицирайте причините, довели до недостиг на вода в миналото и/или може да доведат до недостиг в бъдеще.

6. Отблизо наблюдавайте търсенето на вода и го прогнозирайте на базата на подобрени познания за търсенето и тенденциите.

7. Съберете колкото е възможно най-много качествена информация за да прецените промените в надеждността на предлагането на вода, която може да е наложена от изменението на климата за да откриете рано недостига на вода.

8. Разграничете сигналите за изменение на климата от природните промени и други човешки влияния с достатъчно дълъг период на мониторинг.

Недостигът на вода се свързва с дългосрочен дисбаланс, следователно той не е нещо, което идва и си отива и се променя бързо. Изменението на климата може да изостри съществуващите проблеми с недостига и може да повдигне проблеми въпроси, които към настоящия момент са под повърхността (напр. зони в които баланса между търсене/запаси е близо до нарушаването). Недостигът на вода следователно трябва да се „диагностицира” на базата на минало и бъдеще търсене на вода. При положение на високата степен на неопределеност на преценките за климата и съответните предизвикателства, наложени от изменението на климата в полу-сухите региони, в от съществено значение процеса на адаптиране към изменението на климата да се базира на информация с високо качество.

Мониторингът на валежите и тяхната трансформация в налични ресурси трябва да се използва като отправна точка за мониторинг на недостига на вода при изменящ се климат. В този контекст също така е необходимо да се извърши мониторинг на използването на вода, както и мониторинг на търсенето. Ранното установяване на сушите изисква съвременна система за мониторинг, основаваща се на хидрометрични мрежи с висока резолюция и система от обективни индикатори.

Хидрометричните мрежи трябва да се адаптират за да проследяват въздействията от изменението на климата върху водните ресурси (вижте също насоките за мониторинг съгласно РДВ в глава 7.4). Хидрометричните мрежи първоначално са проектирани за получаване на средноаритметични стойности за сезонната и годишната променливост на валежите и водните оттоци при приемането на стационарния принцип/ В момента е трудно да се получат тези средни стойности, като се вземе предвид значителната човешка интервенция върху хидроложкия цикъл в районите с недостиг на вода. Критично е обаче да се определи въздействието на изменението на климата върху водните ресурси в естествен режим за постепенното налагане на политиките на адаптиране и мониторинг на тяхното прилагане.

В зоните, страдащи от недостиг на вода, балансът между търсене и предлагане вече е нарушен. Когато този понастоящем неустойчив баланс между предлагането и търсенето на вода се изостри от изменението на климата, повече зони и повече речни басейни ще са подложени на недостиг на вода. Следователно интензификацията на мониторинга трябва да е съпроводена от разработването на подробен набор от индикатори, които могат да оценят недостига на вода и евентуално увеличаването на засушаванията.

Предложени дейности

• 
  Адаптирайте хидрометричните мрежи за да проследите въздействието на изменението на климата върху водните ресурси, като осигурите достатъчно информация за да получите точни преценки за естествения воден отток от наблюдения, затваряйки водния баланс за всеки подбасейн.
  
• 
  Създайте система за мониторинг на използването на вода, както и мониторинг на търсенето.
  
• 
  Разработете подробен набор от индикатори в подходяща времева и пространствена скала, които могат да свързват явленията за да предсказват въздействията от сушите и недостига на вода.
  
• 
  Диагностицирайте недостига на вода на базата на минало търсене на вода и подобрете познанията за минали и настоящи нужди от вода и бъдещите тенденции, като включите преценки за изменението на климата.
  
• 
  Анализирайте как предвидените промени в средния годишен отток ще променят надеждността на водоснабдяването и как тези промени ще засегнат социално-икономическите системи, зависещи от системите на водни ресурси.
  

Въпросът за естествения отток в долното течение на Ебро е въпрос на разгорещени спорове през годините. Наблюдаваният отток в станциите в най-долното течение на река Ебро в Tortosa (фигурата в ляво) показва тенденция на намаляване, която се приписва на изменението на климата. Обаче анализът на серия от естествения отток, получен чрез моделиране на валежи-отток, съчетана със записите от наблюденията в Tortosa и колебанията на водите във водохранилищата допуска предположение за потреблението на вода в басейна, която се корелира много добре с историческото развитие на напояваните площи в басейна, показани на фигурата в дясно. Само много гъста мрежа за мониторинг би могла да оцени дали наистина има тенденция за намаляване на естествения отток на река Ебро.

Превод: лява графика : естествен отток/година; дясна графика: напоявани площи/нетно водочерпене

Ние оценяваме наличността на водни ресурси, подлежащи на лицензиране като част от програма за Стратегии за управление на водочерпенето от водосборни басейни (CAMS). CAMS отчита надеждността на валежите от дъжд, нуждите на околната среда от води и количеството вода с разрешително за водочерпене. Те ни показват къде има евентуални запаси от води за водочерпене. През 2008г. завършихме оценките за 119 CAMS, и за пръв път имаме последователна информация за потенциалните запаси от ресурси а мащаб водосборен басейн за целите територии на Англия и Уелс (Фигурата по-долу):

Фигура 1.2 Водни запаси за водочерпене (9повърхностни води и подземни води)

Състояние на водните запаси

наличие на вода

липса на вода

прекомерно лицензиране

прекомерно водочерпене

само подземни води/ без оценка/ няма данни за състояние



Пример 9c – Структура на индикаторите, разработена в Испания

Интегрираната Система за информация относно водите, разработена в Испания осигурява подкрепа за системата от индикатори за сушите, които се използват за установяване и деклариране на риска спрямо съхранението на води в системите за водоснабдяване. Фигурата по-долу показва комплексността на структурата от системата индикатори, която комбинира природни и антропогенни фактори