Пример 7g – Допълнителен мониторинг, необходим за откриване на промени на солените блата, наложени от изменение на климата

Солените блата на холандските, немските и датските части на Ваденско море (Wadden Sea), и блатата на източното британско крайбрежие (класифицирани като тип K2 – (защитени крайбрежни води с ниска към средна соленост) са силно динамични и естествени екосистеми с приливни корита, пясъци, кални заравнености, солени блата, плажове, дюни и преходна зона към Северно море. Те формират горните части на междуприливна зона и са разделителната повърхнина между континента (укрепените морски брегове) и морето. Освен, че са много ценни ареали, крайбрежните блата осигуряват естествена защита на укрепените брегове срещу наводнения на крайбрежните зони. Наличието на солено блато пред вълнолом подобрява безопасността на хинтерланда и намалява разходите, свързани с поддръжката на вълнолома.

Холандците показаха, че височината на техните крайбрежни блата в момента има темп от 2.5 мм/г издигане над морското ниво. Праговата стойност за междуприливните заравнености е издигане на (относителното) морско ниво от 6.0 мм/год. Над тази прагова стойност междуприловните заравнености започват да изчезват и дори защитата от ерозия (например с дървени защитни диги) вече няма да е достатъчна. Въпреки, че солените блата може да получават достатъчно седименти за компенсиране на издигането на (относителното) морско ниво, напречната ерозия на края на соленото блато може да доведе до нетна загуба на площи от солените блата. Слабата растителна покривка в зоната с лоши условия за размножаване на организмите в предната част на блатото осигурява по-слаба защита на новите седименти,с последваща по-слаба нетна седиментация. Резултатът е ерозия на скалите. Тази ерозия може да се засили от силни ветрове, високи приливи и по-голяма височина на вълните, което обратно може да е причинено от изменение на климата и дейностите на човека като концесии, земеизгребване и канализация.

Поради евентуални голямомащабни последици, породени от изменението на климата е важно да се използват тристранни (Дания, Германия, Холандия) хармонизирани критерии за мониторинг на солените блата. Следните параметри се наблюдават тристранно на всеки пет години: местоположение и площ, видове растителност, използване/ управление на земята, геоморфология и дрениране. Ще са необходими десетилетия за да се случат геоморфоложки промени от изменението на климата. Но след като се премине прага, след, например няколко десетилетия може да станат бързи промени в растителната покривка. Вероятно, общия мониторинг съгласно РДВ ще бъде достатъчен за да се открият промените, породени от изменението на климата на физическо ниво (напр. площта на солените блата и относителното морско ниво), но може да се наложи допълнителен мониторинг за да се установи връзката между екологичните промени и изменението на климата.

Водните обекти се “типологизират” по набор от задължителни (напр. топографски, геоложки, физически, хидроложки) и незадължителни (напр. дълбочина на водата, характеристики на смесване, състояние на хранителните вещества) качества. Голям брой от тези качества са чувствителни към климата. Тъй като всяка типология е опростена в сравнение с естествения континиум, някои водни обекти винаги остават на границата на типовете и могат на теория да мигрират от един тип към друг като последица от постепенното изменение на климата или последица от екстремни явления. За по-дълги периоди от време дори има вероятност някои обекти да преминат в друга категория водни обекти, като например езеро в категория преходен воден обект. Всяко осъвременяване на категоризацията трябва да вземе под внимание факта, че естествената променливост на климата може да доведе до временни миграции между типовете. Така че остава открит въпросът за дължината на периода на тест, който е необходим за сигурно предефиниране от един тип воден обект към друг.

За да се запази броят водни обекти от неопределен тип, като минимум трябва да се създадат типологии, възможно най-близко до съществуващите природни модели, посредством използването на групиране или други многомерни техники. Ако типа на даден воден обект все пак се промени като резултат от изменение на климата, водните обекти трябва да се прехвърлят към подходящ тип и към тях да се прилагат съответните базови условия.

Екосистемите на някои водни обекти, напр. огромни плитки езера се управляват повече физически и така са по-чувствителни към изменението на климата.

• 
  Направете оценка на риска за да определите степента, до която изменението на климата може да предизвика преход между категории и типове между реки, езера, преходи, крайбрежни и изкуствени водни обекти.
  
• 
  Където е възможно, извършвайте по-интензивен мониторинг на уязвимите водни обекти за по-добро разбиране на темпа и механизма на изменението и използвайте тези обекти като запас за изменението на климата.
  

Ниско-разположено, близко до брега езеро първоначално е било дефинирано като тип като „Силно алкално, много плитко” поради факта, че концентрацията на CaCO₃ е повече от 50 мг/л, а средната дълбочина на обекта – по-малка от 3 м. Към този тип се прилагат дадени цели (и стандарти), които помагат да се определи неговото управление.

Съгласно сценарий UKCP09 (http://ukclimateprojections.defra.gov.uk), през следващите 20 години се очакват между 61 и 87 мм (съответно за сценарии за високи и ниски емисии). Следователно в този хипотетичен случай, след серия от бурни зими, близките брегови защитни съоръжения и диги се нарушават постоянно и морската вода навлиза периодично в езерото при много високите приливи. Морфологията на езерото не се променя, но водата е с леко солен вкус. При липсата на нови брегови защити, обектът сега се характеризира като „Леко солен, много плитък”. Може да се наложи целите и управлението да се променят за да отговорят на този нов вид езеро.

След още няколко десетилетия нетно повишаване на морското ниво и близо до постоянната връзка с морето, водният обект ще се характеризира като „Преходна лагуна” Целите и управлението може да се изменят още веднъж, за да отговорят на новите условия.

Физическите описателни характеристики, използвани за типовете води в Италия са средна соленост и големина на прилива (останалите описателни характеристики са незадължителни, като степен на затвореност). В Адриатическо море може да се разгледат три вероятни влияния от изменението на климата: повишаване на средното морско ниво, повишаване температурата на морето и „тропикализиране” на температурите и валежите.

Приливи и морско ниво: Лагуната на Венеция е микро-приливна и не е много вероятно очакваното повишаване на морското ниво да е повече от 2 м (настоящата височина на прилива е 1 м): следователно не е вероятно да няма миграции към мезоприливен тип лагуна. Освен това, дълбочината на Средиземноморския Екорегион не е описателна характеристика за типологията на преходните води, и следователно каквито и да е промени в морското ниво няма да причинят пряка миграция между типове.

Соленост, морско ниво и валежи: промени в солеността могат да бъдат породени от повишаващото се морско ниво или от увеличение/намаление на валежите. Лагуната на Венеция (Фиг.1) , сега е с ниска към средна соленост, около границата (соленост: 20-30 psu) и солена близо до входовете (соленост: 30-40 psu), а наблюдаваната тенденция показва процес на маринизация в лагуната. Очакваното повишаване на морското ниво може да ускори този процес и зоните с ниска до средна соленост да станат солен тип. Намаляване на валежите над басейна може да намали притока на прясна вода към лагуната и да причини същата миграция между типовете. Обратно, увеличаване на валежите и притоците от прясна вода могат да благоприятстват миграцията към типове с ниска към средна соленост, въпреки настоящия процес на преминаване към морски условия.

Легенда: HMWB- силно изменени водни обекти

Микроприливни, >2.5 кв.км, солени, затворени

Микроприливни, >2.5 кв.км, солени, oтворени

Микроприливни, >2.5 кв.км, ниско към средно солени, затворени

Микроприливни, >2.5 кв.км, ниско към средно солени, отворени

7.4.4 Контролни места

Целите на РДВ включват изискването водните обекти да се влошават, и да достигнат „добро състояние” до 2015г ²². За повърхностните води „добро екологично състояние” (или добър екологичен потенциал в случай на силно изменени и изкуствени водни обекти) се определят от базовите условия за различните типове водни обекти. Базовите условия се установяват на базата на обективни критерии, за предпочитане чрез измерване на екологичното състояние в неповлияни обекти (със съгласувани критерии за влияние и невлияние). Мониторингът на контролните места ще бъде съществено важен за разбирането и подходящото реагиране към изменението на климата в Европа (вижте също глава 7.4.2). В действителност достатъчно стабилните мрежи за дългосрочен мониторинг на контролни места, свързани с метеорологичните данни ще са единственият пряк начин да се определят реакциите на водните обекти към въздействията на изменението на климата. Само ако този мониторинг разкрие дългосрочни кохерентни изменения в състоянието на контролните водни обекти на значителни географски площи, той ще бъде доказателство за променящи се базови условия. На практика, както показва и интеркалибрирането, държавите-членки използват малко по-различни критерии за избор на контролни места. Използването на най-добрите налични места вместо истински контролни места трябва да се маркира и да се определи като алтернативен бенчмарк (т.е. добро състояние).²³ Ако условията в контролните места се променят ще бъде много важно да се открият причините и да се прецени дали мястото може да се използва като контролно или не. Такова решение трябва да е подкрепено от резултатите от достатъчно стабилна мрежа от дългосрочен мониторинг, свързан с метеорологични данни, включително демонстрация на конкретни въздействия от изменението на климата.

Освен ако биологичните системи не са близо до така наречените термични и хидроложки „повратни точки”²⁴, се очаква климатичните тенденции да имат незначителна роля при ранните цикли на управление на речните басейни съгласно РДВ; естествената променливост на климата в годишен и сезонен аспект ще бъде далеч по-значителна. Следователно, определенията на състоянието трябва да са достатъчно широки граници, за да вместят естествените промени в типовете. Дадени накратко в много програми за мониторинг, краткосрочните тенденции трябва да се тълкуват с изключително внимание.

Най-общо, базовите условия и зададени цели не трябва да се променят от очакваните изменения на климата във времевите граници на прилагане на РДВ (до 2027г.) освен ако няма непреодолимо доказателство за да се извърши горното.

Където се прецени, че има значителен риск изменението на климата (и евентуално във връзка с политика, свързана с изменение на климата) да доведат до невъзможност за постигане на целите, поставени за 2015, 2021, 2027 или по-късно, този факт трябва да се отбележи в плана за управление на речните басейни, тъй като това е информация, отнасяща се до ползвателя на плана и може да помогне при разглеждането на оптимизиране на използването на недостатъчните ресурси между местоположенията и целите по-рано в плана, от появяването на очакваното несъответствие.

За настъпващите цикли от РДВ се предлагат следните действия, в случай че данните от мониторинга показват явно доказателство, че условията в контролното място се изменят:

• 
  За да постигнете по-добро разграничение между влиянията от изменението на климата и други човешки влияния, поддържайте програма за мониторинг, която включва дългосрочен, едновременно метеорологичен, биоложки мониторинг и мониторинг на качеството на водите на контролни места за да подобрите доказателствата за причинно-следствени връзки между променливостта на климата и местното екологично състояние. Поддържайте програми за мониторинг на места с дълга история на наблюденията за да се даде най-дългия възможен времеви период
  
• 
  Използвайте еднакви климатични показатели (например температури при Северноатлантическото колебание на атмосферното налягане (NAO) и в централна Англия или серия валежи в Англия и Уелс) за да дадете едно и също значение на биологични проби, взети при различни условия (напр. горещо-сухо, хладно-влажно и т.н.). използвайте палеоложки реконструкции на околната среда и други валидни доказателства за да представите пълния диапазон от условия, съществували на контролното място за много десетилетия.
  
• 
  Предприемайте периодични ревизии на условията и влиянията на контролните места за да прецените дали обекта все още може да се използва като контролно място.
  
• 
  Запознайте се с предизвикателствата, свързани с приписването на промените на околната среда на антропогенното изменение на климата и избягвайте пресилено тълкуване на наблюдаваните тенденции.
  
• 
  Фокусирайте се как промените и изменението на климата действат успоредно с влиянията от човешките дейности и използвайте пониженото качество на състоянието на водата от тези различни влияния като отправна точка за планиране на мерки.
  

Данните за макробезгръбначни от планинския регион показват намаляване на биоразнообразието на видовете, стабилността през годината и числеността след 1980те в местата с почти неутрално pH (но в по-малка степен при киселинните гори или оголените хълмове). С други думи, десетилетията на регулиране на промишлеността и управление на замърсяването очевидно не постигат планираните резултати за околната среда.

Допълнителните анализи на данните за макробезгръбначни разкриват силни корелации със зимните температури на въздуха и индекса Северноатлантическо колебание на атмосферното налягане (NAO) Дългосрочна тенденция към повече положителни фази на NAO (характерни с по-топли и по-влажни зими и увеличен отток) от 1960те години е свързана с по-малко изобилие на макробезгръбначни през пролетта. Прекалено е рано да се каже дали такова поведение на NAO е проявление на изменение на климата, причинено от човека. Данните обаче показват границите в които "ширината на спектъра" на изобилието от безгръбначни може да варира през годините и през десетилетията. Данните освен това загатват намаляващо изобилие (без да се включва вътрешната миграция) при по-топли бъдещи климатични условия. Този пример оправдава допълнителен мониторинг.

Пример 7k – Въздействия върху разпространението и изобилието на риба в Балтийско море

Промените, наблюдавани при морските видове с балтийско море не се вписват в общия модел на изместване на север поради увеличението на температурите. В това море, солеността е един от доминиращите фактори, които влияят върху наличието на видове. Солеността варира от висока (близка до океански стойности) на границата на Северно море до почти сладки води в Ботническия залив (най-северната част между Швеция и Финландия). Най-общо в Балтийските водни екосистеми преобладават морски видове в западните части, близо до границата със Северно море, с преобладаващи видове, обитаващи леко солени и пресни води в централните части. Малка промяна в солеността може да доведе до промяна в разпространението на видовете. Промените в солеността се причиняват от промени, наложени от климата във валежите и притока на солена вода от Северно море. Изглежда, че промените вече са достатъчно големи за да повлияят на флората и фауната на Балтийско море²⁶

Солеността в Балтийско море равномерно намалява от средата на 1980те поради увеличен приток на прясна вода (валежи) и намаляване на честотата на вливания от Северно море, което внася повече солена, обогатена с кислород вода. Преценките за бъдещия климат на Балтийския регион са продължаващо увеличение на валежите и намаление на вливанията от Северно море, следователно разпространението и изобилието на треска и други морски видове вероятно ще продължава да намалява. Тяхната позиция в екосистемите може да се заеме от видове, обитаващи по-малко солени и пресни води, като бяла риба, сулка и костур²⁷.

Пример 7l – Отклонение при сравнението с контролно място за езерото Ijsselmeer

1. Характеристики: Езерото Ijsselmeer е голямо (114.000 ха), плитко езеро (ср. 4,6 м) в свободна връзка с езерото Ketelmeer (3200 ха, 3,6 м) и езерото Zwarte Meer (1800 ха, 1,8 м). Езерото Ijsselmeer беше класифицирано като M21 (големи езера > 10,000 ха, > 3 м дълбочина, въпреки, че не е пластово), останалите катоs M14 (<10,000 ха, < 3 м дълбочина). Поради повишаването на морското равнище, фиксираните нива на водата, използвани в езерата в момента ще трябва да се вдигнат в бъдеще с максимално издигане 1,5 м. това ще промени средната дълбочина и шансовете за поява на условия за стратификация.

2. Базови условия: Повишаването на нивото на водата обуславя промени в езерата до такива граници, че настоящите езера за база вече да не са приложими. В момента езерото Peipsi в Естония/Русия се използва като контролно за езерото Ijsselmeer, то обаче е по-плитко и неговия отток не се влияе от повишаването на морското равнище поради следледниковото издигане (връщане) в неговата част на Европа. Промяната във водните нива и стратификацията ще бъде наблюдавана за да може да се промени своевременно контролното място, ако стане необходимо.

.

Пример 7m – Въздействия върху биоразнообразието в басейна на река Adour Garonne, Франция

Следващото проучване е проучване от “Groupement d’Experts Intergouvernementaux sur l’Evolution du Climat” (GIEC) и е извършено от Cemagref (Eric Rochard 2008), който е международен орган на специалистите - изследователи на изменението на климата. Проучването, извършено за басейна на река Adour Garonne е част от общо проучване на въздействието на изменението на климата в над 200 европейски речни басейни. Проучването предоставя базови условия, започващи от 1900г. Това проучване показва, че се очакват значителни въздействия от изменението на климата върху реките и видовете риби в средносрочен и дългосрочен план. Моделите предлагат 4 сценария до 2100. проучването ясно подчертава вече съществуващите въздействия от изменението на климата, започнали от базовата дата 1900г.

Един конкретен анализ показва, че температурата на водата се е покачила с 1°C през последните 20 години в естуара на Garonne, поради изменение на климата и свързани с него явления като топлинни вълни и суши. Покачването на температурата не наблюдавано и записвано за период от време, дълъг почти 20 години. В същото време няма увеличение на антропогенните влияния (няма допълнително водочерпене, зауствания,....) в същата зона. Това увеличение на температурата допринася за изчезването на рибата "шперлинг" в естуара на река Garonne, а "камбалите" са заменени от "аншоа" поради намаляване на прясната вода в естуара.

В същото време, много агресивни видове (от флората и фауната) се появяват в региона на Adour Garonne, като "жабата бик", “ecrevisse de Louisianne”, микрофила от Бразилия. Всички тези видове изменят биоразнообразието посредством изчезване на местни видове (шперонг, аншоа...) и появата на агресивни видове. Качественият индикатор, основаващ се на ендемитни видове риби и безгръбначни за река Garonne ще се промени през идващите години. Агресивните видове, по-малко ценни от екологична гледна точка допринасят за намаляване на биоразнообразието и в същото време въздейства на някои параметри на GES (риби, безгръбначни). Намаляване на биомасата е отчетено същи от проекта CEMAGREF.

Промените на видовете риби при безгръбначните трябва да се наблюдава и записва много внимателно през годините за да се види дали може да окаже въздействие на базовите условия на река Garonne.

Въздействията върху биоразнообразието, GES и базовите условия се дължат основно на покачването на температурите за цялата река Garonne и на солеността в естуара и напредването им нагоре по течението. Модели на база данни, с начало 1900 г вече показват въздействия на изменението на климата върху речния басейн, които се очаква да се повишат експоненциално до 2100г. В същото време увеличението на солеността, съчетано с изтощаването на подпочвените води е фактор за влошаване на екологичното състояние на водоносния хоризонт на Garonne, свързан с реката. Навлизането на сол оказва влияние върху екологичното състояние на този водоносен пласт.

Справка: Проучване на GIEC - CEMAGREF 2008 конкретен анализ на речния басейн на Adour Garonne

4. Избягвайте използването на изменението на климата като общо оправдание за леки цели, но следвайте стъпките и условията, заложени в РДВ

В Член 4 от РДВ се очаква държавите-членки да постигнат добро състояние на повърхностните води и добро състояние на подземните води най-малко 15 години от датата на влизане в сила на РДВ, да могат да се стремят към по-малко строги стандарти, когато постигането на тези цели е технически невъзможно или непропорционално скъпо. Параграф 6 на Член 4 допуска временно влошаване на състоянието на водните обекти само при обстоятелства, в които екстремалните явления са " изключителни или не са могли да бъдат предсказани". Параграф 7 на Член 4 допуска нови модификации на физическите характеристики на водните обекти, водещи до влошаване на състоянието при определени условия.

Изменението на климата има потенциала да въздейства на практическата приложимост или разходите за постигане на целите. Директорите по водите от ЕС потвърждават, че докато използването на отклонения е неразделна част от планирането на управлението на речните басейни, прилагането на отклонения без основателна причина съгласно РВД не се разглежда като обща стратегия за справяне с последствията от изменението на климата. В същото време, използването на отклонения може да има отрицателни последици за превръщането на водните ресурси в по-устойчиви към изменението на климата.

Докато от направените преценки се очаква, че може да има някои места на неизбежни промени в състоянието на водите поради изменението на климата, все още има значителна несигурност (особено свързана с климатичните модели) за времето и естеството на тези изменения. В широк аспект все още ще бъде трудно да се разграничи сигнал за изменение на климата от естествената променливост или други човешки въздействия във времевата рамка на РДВ (до 2027г). Ето защо е необходимо решенията да се основават на базата на ясни доказателства от мониторинг (вижте принцип 2), и да не целят проактивно по-малко строги цели на базата на предположения от моделиране на бъдещия климат. .

Може, обаче да има случаи, в които да има достатъчно доказателства, че очаквания мащаб на въздействие на изменението на климата върху влиянията да е достатъчно голям, че мерките, необходими за постигане на зададените цели да са прекалено скъпи или технически неприложими на практика. Когато изменението на климата е изведено като основна причина за отклонение, поради прекомерни разходи или неприложимост, трябва да се предостави ясно и стабилно доказателство - основание за отклонение в други случаи и съвместимо с други аспекти на подхода към изменението на климата. В рамките на това доказателство ОТКРИВАНЕТО на тенденция само по себе си не е достатъчно за да се търси промяна на политиката и процеса, а ще е необходимо ПРИПОЗНАВАНЕТО на тенденция към антропогенно изменение на климата. Подробности за процеса и трудностите, свързани с приписването на промените към антропогенното изменение на климата са дадени в литературни източници²⁸. Казано просто, за да се случи положително припознаване, наблюдаваните данни трябва да са извън обхвата на естествената променливост на климата и да са недвусмислено различни от въздействието на антропогенното изменение на климата.

Доказателствената основа също трябва да е ясна, без присъщата неопределеност на преценките на климата и да включва разглеждане на разходите и ползите за различни времеви интервали и възможни бъдещи климатични условия. Трябва да се разгледа цялата гама от потенциални мерки и комбинации от мерки.

Процесът за оценяване на необходимостта от по-малко строги цели за околната среда трябва, следователно да е тясно свързан с икономическия анализ на мерките. Насоки за включване на адаптирането спрямо изменението на климата в икономически анализ е даден по-долу в раздел 7.6.

В допълнение, тъй като екстремални явления като суши, наводнения и големи приливни вълни може да се случват по-често при изменящ се климат, за всеки отделен случай трябва да се определят стабилни научни доказателства дали те може да се разглеждат като изключителни или не могат да се предвидят разумно, както е посочено в Член 4(6) на РДВ (вижте също съответните дискусии по отношение на "изключителни наводнения" в глава 8 и продължителни суши в глава 9.2

И накрая, прилагането на специфични мерки за адаптиране, например на инфраструктурни проекти, може да налага отклонения съгласно Член 4(7) на РДВ по-често. Както е обяснено в раздел 7.7, дадени мерки за адаптиране спрямо изменението на климат може да са противопоказни към целите на РДВ, например басейни за съхранение. Тези мерки трябва да отговарят на Член 4.7 на РДВ за нови модификации (вижте ОСП на политиката на РДВ спрямо отклоненията на Член 4.7).