Мерки за адаптиране, свързани с недостига на вода и сушите

9. Положете допълнителни усилия за предотвратяване на недостига на вода и бъдете по-добре подготвени за справяне с въздействията на сушите.

10. Включете адаптирането на изменението на климата в управлението на водата чрез продължаване на фокусирането върху устойчивостта (устойчив баланс между наличие на вода и търсене).

11. Следвайте интегрирания подход, основаващ се на комбинация от мерки (сравнение с алтернативи, базирани само на предлагането на вода или икономически инструменти).

12. Изградете адаптивни способности чрез стабилни системи от водни ресурси.

13. Включете заинтересовани страни в ангажимент за реализиране на решителни мерки за справяне с недостига на вода.

14. Оценете друго адаптиране към климатичните изменения и мерки за смекчаване на тяхното въздействие.

Повечето проблеми, оценявани като резултат от изменението на климата са в действителност влошаване на текущи структурни проблеми, поради вече съществуващия дисбаланс между търсенето и предлагането на вода. Изменението на климата предполага по-радикални мерки отколкото мерките, които вече са необходими без изменение на климата. Политиките за адаптиране спрямо изменението на климата имат за цел да предотвратят или да коригират тези проблеми и следователно те ще са също толкова ефективни при справянето със съществуващи в момента проблеми с управлението на водите. Съответно, решителното прилагане на стратегии за адаптиране ще даде ползотворни резултати в широк спектър от сценарии за изменение на климата. Допълнително трябва да се повишат усилията за предотвратяване на недостига на вода (включително действия по повишаване на информираността на ползвателите на водата) и по добрата подготовка за справяне с въздействията от възникване на суши .

От гледна точка на разработването на програми от мерки (ПМ) в ПУРБ, отчитането изменението на климата в региони с ограничени водни ресурси трябва да доведе до засилено прилагане на политиките за управление на търсенето като начин на по-ефективно управление на водата. Важно е да се спазва перспективата на дългия срок. Някои решения, които се възприемат като адекватни за стационарния сценарий, може да не са такива в дългосрочна перспектива поради последиците от изменението на климата.

Първият вариант винаги трябва да бъде да се засилят дейностите по управление на търсенето за да се намали натиска върху източниците на водоснабдяване, особено по време на суша. Най-широкото поле за действие са нуждите от напояване, на които обикновено се дължи най-големия дял от общото търсене на вода в районите с недостиг. ПМ трябва да включват информация и обучение на населението за насърчаване или налагане на използването на технологии за пестене на битови води и засилване на мерките за предотвратяване на течовете в системите за разпространение на водите и намаляване на общественото потребление. при сценарий за потенциално намаляване на природните ресурси, могат да се използват мерки за увеличаване на предлагането, давайки предимство на не-конвенционални водни ресурси включително рециклирането на отпадни води. При възможни променящи се условия в сценарий за изменение на климата е жизнено важно да се диагностицират причините, които са довели до недостиг на вода в миналото или могат да доведат в бъдеще (вижте раздел 9.3) и да се постановят подходящи регламенти за възстановяване на устойчив баланс. За тази задача, трябва да се прецени използването на пазарно-основаващи се инструменти за справяне с проблемите, причинени от недостига на вода. Много е важно да се извърши икономическа оценка на използването на водата и стойността на водата, насърчавайки ефективното използване на водата чрез инсталиране на индивидуални измерителни уреди и въвеждане на ценова политика, която наказва разхищението при използване на водата. Но най-важно, необходим е мониторинг на търсенето, който да информира за решенията по мерките за предлагане срещу мерките за управление на търсенето на вода.

• 
  Използвайте информираността на обществото за проблема с изменението на климата като възможност за определяне на най-доброто решение на текущите предизвикателства при управлението на водните ресурси и за отстраняване на основни екологични проблеми.
  
• 
  Продължете с вариантите, предложени в Съобщението по НД&С от 2007 г: въвеждане на правилна цена на водата, по-ефективно преразпределяне на водите и финансирането на водите, подобряване на управлението на риска от суша, обмисляне на допълнителна инфраструктура за водоснабдяване, подпомагане на ефективни технологии и практики по отношение на водите, поощряване на появата на култура за пестене на водата в Европа, подобряване на събирането на знания и данни т т.н.
  

В контекста на изменение на климата, традиционната концепция за планиране на водните ресурси трябва да се ревизира. тя не трябва повече да е дейност, с първостепенна цел да увеличи наличието на водни ресурси за да се отговори на нарастващото търсене.

Освен това, синергии с други сфери на управлението на водите трябва да се използват по-последователно. Например, поддържането на определен минимален воден отток също и при изменящи се (климатични) условия е необходимо както за постигане на екологичните цели, така и за гарантиране на функцията на реките като водни пътища за транспорт. Ранното координиране при избора и планирането на мерки за адаптиране може следователно да служи и за двете цели..

Ефективността при използването на водата варира значително в различните региони и при различните потребители (напр. селско стопанство, домакинства, промишленост). Някои от държавите-членки вече успешно намаляват използването на вода в домакинствата и промишлеността чрез политики за пестене на вода. Управлението на търсенето трябва да вземе под внимание, че рентабилността на допълнителните мерки, следователно се различава за различните групи и райони на потребление.

Също така е важно да се повиши производителността на системите за водоснабдяване чрез повишаване на тяхната устойчивост. Устойчивостта може да се вгради в системите на водните ресурси посредством разширение и диверсификация на източниците за снабдяване и тяхното интегриране в комбинираните системи. Източниците на водоснабдяване с различен произход могат да имат много различни характеристики. Ресурси от различно естество (напр. повърхностни и подземни) показват значителни разлики в смисъл на променливост и надеждност. Дори едни и същи ресурси (като например регулацията на повърхностните води), но за различни местоположения ще покажат логически разлики в смисъл хидроложки условия на всеки обект и на характеристиките на хидравличните системи. Системи, които интегрират голям брой източници за водоснабдяване могат да отговорят най-добре на ситуациите на недостиг чрез интегрирано управление на водните ресурси, използвайки всеки ресурс за цели, които са по-подходящи за неговото количество, периодичност и надеждност. Интегрирането на различни видове нужди за вода в съединяващите системи позволяват задоволяването на най-важните нужди чрез използване на стратегически резерви или обмен на права върху водите. В дългосрочен план, инвестирането в подобряване на производителността на системите за водоснабдяване предоставя ползи за адаптирането.

• 
  Подкрепете институциите, отговорни за управлението на водите за да ги подготвите за предизвикателствата, които предстоят. Ако е необходимо, променете тяхната роля от традиционното водоснабдяване към управление на търсенето на вода.
  
• 
  Изградете устойчивост във вашите системи от водни ресурси посредством интегриране на множество източници на водоснабдяване и търсене на вода в последователни системи и чрез подобряване и разширение на водната инфраструктура за транспорт и разпространение, за постигане на най-доброто възможно преразпределение на наличните ресурси в бъдещите пазари на водите.
  
• 
  Дискутирайте мерки за адаптиране, свързани с недостига на вода и сушите в трансграничен и интердисциплинарен контекст.
  

Съществуващите споразумения за снабдяване с прясна вода в Нидерландия ще са валидни до 2015г. При нормални обстоятелства, политиката е насочена към отговаряне на нуждите на ползвателите доколкото е възможно; и все пак не се очакват големи проблеми до 2015г. Отново при нормални обстоятелства. В периоди на недостиг (при топли и сухи лета), водата ще се разпространява на базата на списък с приоритетите и вредите, които трябва да се предотвратят.

В плановия период 2009 - 2015, централното правителство ще вземе дългосрочни решения относно снабдяването с прясна вода и контрола на солеността, включително инфраструктурни мерки и планиране на използването на земята, които те ще изискат (вижте диаграмата по-долу).През настъпващия период на планиране, възможните стратегии за решения ще се изработват с регионите. Ключовите аспекти на новата стратегия са по-високо ниво на самозадоволяване на регионите и оптимизиране на разпространението на прясна вода в главната и регионалните водни системи. Това са нещата за които централното правителство, регионите и ползвателите ще вземат решения през следващия период на планиране. С помощта на дългосрочни сценарии ще бъде проучено какво може да се постигне с настоящата политика. В случай на установяване на повратен момент ще се обсъдят широк кръг от мерки, включително изместване на конкретни дейности като селското стопанство или природни дадености в зони с изобилие на вода. Решенията и зоните ще се разглеждат като неразделно цяло , а (пространствените) последици за регионалните системи и функции (питейна вода, селско стопанство, природа и корабоплаване) ще бъдат прозрачни.

Категория 1 Безопасност и превенция на необратими щети	Категория 2 Комунално-битови услуги	Категория 3 Използване в малък мащаб с голяма принадена стойност	Категория 4 Други употреби (икономически съображения, природа)
1. устойчивост на дигите 2. уплътняване на почвите (торф) 3. Природа (свързана с характеристиките на почвата)	1. питейна вода 2. производство на енергия	- временно свиване на културите, изискващи интензивно финансиране - обработка на вода	- корабоплаване - селско стопанство -природа (доколкото няма необратими щети) - промишленост - рекреация - рибарство
предхожда	предхожда	предхожда

.

Пример 9e: Успешно управление на търсенето на вода в Германия

В Германия потреблението на питейна вода за домакински нужди бе намалено с около 30% след 1980те поради промени в потребителското поведение и технологични иновации. Това се осъществи посредством комбинация от различни фактори:

• 
  Голям брой проучвания на бъдещото потребление на вода, публикувани през 70-те години прогнозираха огромно увеличение на използването на вода през идващите десетилетия
  
• 
  Тази информация беше потвърдена от нарастващото обществено безпокойство по въпросите за околната среда през 80-те.
  
• 
  В свободно, но въпреки това непосредствено взаимодействие различните участници - правителствени организации, публични организации, НПО и комуналните служби насърчаваха пестенето на вода и предоставяха на потребителите информация за пестенето на водата.
  
• 
  Културата за пестене на вода стана ежедневие и промени навиците на хората, започвайки от поливането на моравите до събиране на дъждовна вода за миене на зъбите.
  
• 
  Вече бяха въведени задължителни водомери и раздели цени съгласно потреблението, давайки стимул за пестене на вода за частните домакинства.
  
• 
  Производителите реагираха бързо с водоспестяващи иновации за пералните машини, съдомиялните, тоалетните, душовете и т.н.
  

Базата с данни за адаптирането не е обширна, тъй като работата по адаптирането е все още на ранен етап. Със създаването на национални стратегии за адаптиране, обаче, както и в много случаи на интернет портали за адаптиране спрямо изменението на климата, има нарастващо количество от информация и конкретни анализ, които може да се използват за създаване на обзорен документ за дейностите/ мерките за адаптиране за конкретни РБД и конкретни влияния.

Има голям брой конкретни анализи с данни за адаптирането и до някаква степен описващи опита с прилагане не адаптирането.

:

• 
  ЕАОС и нейния център по водите изготви доклад през 2008 и 2009, описващ примери на добри практики във връзка с адаптирането към управлението на водите (ще бъде публикуван през втората половина на 2009г). Основната цел на доклада е да събере примери на действия/ мерки, които съответстват на целите на РДВ и които могат да се считат като добри практики за адаптиране към изменението на климата. Неговата цел е да подкрепи усилията за включване на аспектите на изменението на климата в планирането на управлението на речните басейни.
  
• 
  Други бази данни с мерки за адаптиране и концепции са:
  

http://maindb.unfccc.int/public/адаптиране_planning/

* AMICA-CLIMATE е инициатива на европейската Интерег IIIC, която се опитва да направи процеса на адаптиране по-прозрачен

http://www.amica-climate.net/online_tool.html

* UKCIP Конкретни анализи на мерките за адаптиране. Национален подход, който е добър пример как мерките се прилагат на практика

http://www.ukcip.org.uk/index.php?option=com_content&task=view&id=286&Itemid=423

• 
  Набор от инструменти за адаптиране в помощ на местните съвети: “Разработване на план за действие свързан с изменението на климата от местната власт": http://www.energysavingtrust.org.uk/scotland/Scotland/Local-authorities-housing-building-professionals/Developinga-local-authority-Climate-Change-Action-Plan
  
• 
  Стратегии за комуникации за изменението на климата (ИК): http://www.sustainablescotland.net/climatechange/index.asp?pg=8
  

Този раздел дава указания на отговорните институции за управление на речните басейни за ключовите източници на допълнителни насоки и допълнителна информация, касаеща адаптирането към климатичните изменения в Европа, особено по отношение на водите.

Европейската комисия и държавите-членки учредиха Стратегическа насочваща група относно изменение на климата и водите в рамките на Общата стратегия за прилагане. (СНГ). СНГ се събра през септември 2007 за пръв път. от тогава тя се стреми да интегрира адаптирането към изменението на климата в процеса на прилагане на РДВ. Тези насоки са продукт на предварителната работа на СНГ.

Икономическата комисия за Европа на ООН Работна група по водите и климата в рамките на Конвенцията за защита и използване на трансграничните водоизточници и международните езера. Работната група изготви Ръководство за адаптиране на водите и климата⁴⁴ за вземащите решения и мениджърите по водите, особено на трансгранично ниво. Ръководството предоставя рамката за поетапно развитие на стратегия за адаптиране, като отчита нормалните пречки. То също така предоставя общ преглед на потенциалните мерки за адаптиране. Допълнително бе учредена Работна група по екстремни метеорологични събития, която подготвя Ръководство за водоснабдяване и хигиенизиране при екстремни метеорологични събития (по-конкретно и засяга екстремни метеорологични събития, дължащи се на изменение на климата и неговото въздействие върху снабдяването с питейна вода и третирането на отпадни води.

Европейското водно партньорство (EWP) е в процес на започване на европейски диалог за Адаптиране към изменението на климата и водите⁴⁵. Този диалог ще се концентрира върху повишаване на информираността, обмяна на опит и добри практики между всички заинтересовани страни и организирането на конкретни проекти които да гарантират, че Европа не е застрашена от изменение на климата. Той ще бъде фокус за координирането в Европа, както и към останалия свят.

.

Клирингова къща

Към настоящия момент европейската Комисия проучва възможностите за създаване на клирингова къща за климатичните въздействия и адаптирането. Целта е да се разработят софтуера и информационната архитектура за планираното "хранилище" ("Клирингова къща') за адаптиране. IВ бъдеще, тази клирингова къща може да се един от основните източници на информация за мерките за адаптиране.

Този цифров компендиум⁴⁶ действа като портал за разпространение на резултатите от интердисциплинарни анализи, извършени по проекта на ЕС ADAM⁴⁷ (вижте също раздела за свързаните проекти по-долу). той се състои от каталог за адаптиране с възможни мерки за адаптиране, и включва информация за обхвата, практическата приложимост, ефективността и рентабилността на тези мерки. Той съдържа ключови съобщения относно това какво поддържа и какво спира адаптирането, както и комплект обучителни примера, макроикономически анализ, оценяващ финансовите последствия от изменението на климата и адаптирането за различни европейски държави.

Интeгрираното проучване на функционирането на климата и разбирането на изменението на климата представлява ключов компонент при вземане на решение относно адаптирането and смекчаващите мерки.

То включва проучвания на миналата еволюция на земята и морските системи, включително полярните райони и предвиждане на бъдещата еволюция, включително наблюдения, експериментални изследвания и модерно моделиране, както и отчитане на антропогенните влияния. Научните постижения са признати като жизнено важни за развитието на ефективни мерки за адаптиране и смекчаване на изменението на климата и неговия въздействия. Например, съвременните модели на изменението на климата на глобално и регионално ниво са разработени и се използват за проектиране на мерки в различен мащаб. Във връзка с въздействията на изменението на климата върху водата, тези модели дават възможност да се проучат измененията в състава на атмосферата върху всички компоненти на водния кръговрат. Изследвани са различни подходи за пренасяне на резултатите от климатичните модели върху речните басейни, например за създаване на подходи на базата на риска за справяне със заплахите, свързани с климата като суши, бури и наводнения.

Изследванията върху изменението на климата са тясно свързани с разработването на политики на ниво ЕС, како е подчертано в Бялата Книга за адаптирането спрямо изменението на климата и последвалите дискусии относно интегрирането на мерките за адаптиране и смекчаване на влиянията при планирането на управлението на речните басейни съгласно рамковата директива за водата. научните резултати също имат принос към международните политики и дебати, по специално чрез подадената информация за докладите за оценка на МПИК и документите на UNFCCC (Рамкова конвенция за изменение на климата на ООН). В този контекст, проектите на 6та Рамкова програма (2002-2006) ⁴⁸ и на течащата 7ма Рамкова програма (2007-2013)⁴⁹ значително допринасят за събиране на знания относно адаптирането към изменението на климата в контекста на планирането на управлението на речните басейни съгласно РДВ. Областите на проучване са илюстрирани от проектите, описани по-долу (списъка, очевидно далеч не е изчерпателен - актуализиран списък на проектите за изследване на изменението на климата е на разположение⁵⁰), като е подчертан техния потенциал за връзка с разработването на политики.

През последните няколко десетилетия изследването на сценариите и предвижданията за изменението на климата се развива и разширява. Например, проектът PRUDENCE (2001-2004)⁵¹ предостави серия от многокомпонентни сценарии за изменение на климата през 2071-2100, включително анализ на променливостта и нивото на достоверност на тези сценарии като функция от неопределеностите при формулирането на моделите, естествената/вътрешна променливост на климата и алтернативните сценарии за бъдещия състав на атмосферата. продължение на тази линия на изследвания е илюстрирана в проекта .ENSEMBLES (2004-2009)⁵², който интегрира проучванията на въздействията от изменението на климата в обща система за прогнозиране, дава цифрово изражение на неопределеността на дългосрочните прогнози за изменението на климата и предоставя надеждна количествена оценка на риска при дългосрочното изменение на климата и неговите въздействия. Той включва изработването на Регионални климатични сценарии за оценка на въздействията и за формулирането на многокомпонентни цялостни модели на регионалния климат в Европа

Проектът “Статистическо и динамично прилагане в умален мащаб на екстремални регионални явления в Европа“ (STARDEX, 2002-2005)⁵³ предоставя щателно и систематично сравнение и оценка на статистически, динамични статистически-динамични методи за прилагане в умален мащаб за създаване на сценарии за регионални екстремни явления. Целта е да се определят най-стабилните техники и същите да се използват при бъдещи сценарии на екстремални явления при анализи за региони в Европа в края на 21ви век. Постигнат е огромен напредък по жизнено важния въпрос дали крайностите при климата ще се появяват по-често в бъдеще.

Проектът на 6-та рамкова програма CECILIA (Въздействия от изменението на климата и оценка на уязвимостта в централна и източна Европа)⁵⁴ има за основна мисия да подобри разбирането на локалните изменения на климата в централна и източна Европа и неговите въздействия върху горското стопанство, земеделието, хидрологията и качеството на въздуха. По този начин той предоставя подробни преценки за климата в региона (и оценки на въздействията) за централна и източна Европа

Проектът на 6-та рамкова програма CLAVIER (Изменение на климата и променливост: Въздействия в централна и източна Европа) ⁵⁵ цели да допринесе за успешното справяне с предизвикателствата от централна и източна Европа: Унгария, Румъния и България.

CIRCA ERA-Net

Анализът на изменението на климата и реакцията по адаптиране трябва да се съобщават от организация, свързана с изследванията и това е основната цел на CIRCLE - до оказва подкрепа на тези усилия чрез изграждане на мрежа и съгласуваност между националните изследователски програми в 19-те държави-партньори в CIRCLE.⁵⁶.Прилагането на Европейската зона за изследване (ERA) на климатичните промени е крайната цел на CIRCLE. целите включват взаимно обучение, размяна на знания и опит, планиране и най-важното създаване на транснационални изследователски програми и съвместни покани. Има три регионални покани: за Северни, Средиземноморски и Планински територии.