Проучвания на въздействията от изменението на климата върху водната среда и водния кръговрат

Проучванията на въздействията на изменението на климата върху водните екосистеми вече започнаха през 5-та рамкова програма, напр. проекта CLIME⁵⁷ разработва комплект от методи и модели за подобряване на управлението на езерата и водосборните басейни при бъдещите, както и в настоящите климатични условия. В проекта са използвани най-актуалните сценарии за регионалния климат и съществуващи модели на водосборни басейни и езера за да се разгледат основните въпроси за прилагането на рамковата директива за водата. Особено внимание е обърнато на два въпроса за качеството на водите, които вероятно ще стават все по-важни, а именно извличането на силно оцветени води от торфените басейни и увеличението на продуктивността на някои езера и честотата на цъфтеж на водораслите.

С фокус върху големите централноевропейски реки, включително Елба, Рейн и Дунав, интердисциплинарната изследователска програма КLIWAS⁵⁸ стартира през 2007г. Тя включва екологични, икономически аспекти на изменението на климата, както и такива относно качеството и количеството на водите за реките и крайбрежните води, които се използват като водни пътища. KLIWAS стриктно следва мулти-моделния подход. Той използва и оценява всички налични серии климатични модели (включително тези от проект ENSEMBLES от РП 6 на ЕС и новите серии от групата KLIWAS), както и различни хидроложки модели за да се осигури надеждна база за оценка на различните опции за адаптиране. С цел валидиране и мониторинг на моделите за последиците от изменението на климата е разширен обхвата и на историческите бази данни. Установена е верига от модели, която свързва климатичните модели с хидроложко/океанографски, хидродинамично/седиментоложки модели и такива за качеството на водите и екосистемите. На всеки етап се анализира неопределеността в подробности за да се оцени нивото на разбиране на водните системи и тяхната чувствителност към ниския отток, наводненията и другите аспекти на "минали" и бъдещи изменения на климата. Оценени са промените и възможните мерки за адаптиране на водните пътища вземайки предвид всички функции на реките и крайбрежните води. Така се предоставя информация, свързана с РДВ

Проектът ЕURO-LIMPACS⁵⁹ активира проучвания за разбиране и даване на цифрово изражение на въздействията от изменението на климата(ИК) върху сладководните екосистеми на ниво водосборен басейн. Той проучва взаимодействията на ИК с други ключови задвижващи механизми и натиски, свързани с водните системи в множество времеви серии до установяване на вековни тенденции. Проектът предоставя експертно мнение на високо ниво относно въздействията на ИК върху сладководните екосистеми, което е отразено в Становище (адресирано до изготвящите политики) за "Въздействие на изменението на климата върху европейските сладководни екосистеми: последици, адаптиране и политика". Научните постижения комбинират анализи на дългосрочни бази данни, реконструкция на минали траектории от седиментните натрупвания, експериментни подходи в лаборатории и мезокозми, разработване на модели и сценарии и разработване и изпитване на Системи за поддържане на решения (СПР). очаква се резултатите от това изследване на помогнат при: (1) оценяване на потенциалните въздействия на глобалното изменение на местно до регионално ниво сладководни езера, реки и наводнявани райони при различни климатични условия в Европа, геоморфоложки видове, използване на земите и човешки въздействия; (2) разработване на унифицирана система от индикатори за здравето на екосистемите, свързани с въздействията на ИК; (3) преразглеждане на последиците от ИК върху стратегиите за възстановяване на сладководните екосистеми и (4) разбиране на взаимодействието между ИК и ключовите проблеми с качеството на водите като хидроморфоложки промени, еутрофикация, подкиселяване и атмосферен пренос на замърсяващи вещества на дълги разстояния. Нов проект по РП7 (REFRESH) ще последва Еuro-limpacs и ще се концентрира върху практическите мерки, които могат да се вземат от ръководните фактори за смекчаване или адаптиране към въздействията на ИК върху сладководните екосистеми.

По проекта WATCH⁶⁰ се провеждат специфични изследвания за въздействията на изменението на климата върху глобалния кръговрат на водата. Той обединява различни експерти (хидролози, климатолози, експерти по използване на водата), които изследват компонентите на настоящия и бъдещия глобален воден кръговрат, оценяват неговата несигурност и изясняват общата уязвимост на глобалните водни ресурси, свързани с основните социални и икономически сектори. Проектът разработва голям брой глобални и регионални бази данни в помощ на оценката на промените във водния кръговрат, включително конкретни анализи на речните басейни в ЕС. Успоредно се разработва конценптуална рамка за моделиране, която да предостави последователни резултати от моделирането и да пренася информация между учените и заинтересованите лица. Тя ще включва методологии за справяне с отклоненията при изходните данни от моделите на климата и за цифрово изражение на получените неопределености при преценките на бъдещите компоненти на глобалния воден кръговрат.. WATCH има за цел да увеличи нашето разбиране за сушите и развитието н голямо-мащабните наводнения и тяхното разпространение в миналите и в бъдещите климатични условия чрез проучвания в различни мащаби (глобален, регионален, речен басейн). Използвани са пет тестови басейна в Европа за да се проектират приложенията на водните ресурси от глобалния воден кръговрат към речните басейни

Оценката на въздействията от изменението на климата върху водните ресурси се проучва и на точно определена водна среда, напр. Средиземноморския регион посредством проекта CIRCE⁶¹ По-конкретно се извършва изследване за установяване с каква сила вариациите на климата налагат значителни промени в хидроложкия цикъл, напр. повишаване на водните пари в атмосферата, промяна на модела на валежите и техния интензитет и промени във влажността на почвата и оттока. Проектът събира данни от наблюдения за да се даде цифрово изражение на тези промени и да се разработи регионален климатичен модел с възможности за анализиране условията в Средиземно море. Проучванията касаят повърхностните води, подземните води, крайбрежните водни обекти и взаимовръзката между тях. Взети са предвид както въпроси за количеството на водата, така и за качеството. Крайната цел на този проект е да изготви оценка (РОИКС – Регионална оценка на изменението на климата в Средиземноморието), която да се използва за задълбочаване на разбирането на въздействието от изменението на климата върху водните ресурси и за предлагане на потенциални мерки за адаптиране.

Още по-съсредоточено изследване е отразено в текущия проект ACQWA⁶², който изучава последствията от изменението на климата в планинските райони, където снега и леда са все още важна част от хидроложкия цикъл. Използвани са цифрови модели за да се предвидят отклоненията в количеството на водата iдо 2050г., и как тези промени ще засегнат социално-икономическия сектор като например енергетиката, туризма и земеделието. Ще има съсредоточени проучвания на въпроси на централното управление и начините за избягване на евентуални конфликти на интереси между икономическите отрасли, конкуриращи се за намаляващите водни ресурси. Следвайки първата фаза на изследванията на богатите на данни Европейски Алпи, ще се прилагат модели и методи към не-европейски райони като Андите и Централноазиатските планини, където изменението на климата и променящите се сняг, лед и водни ресурси ще бъдат източник на безпокойство, но и възможност за бъдеще.

В Скандинавски страни е създадена конкретна изследователска програма за подробно проучване на риска, възможностите и мерките за адаптиране за възобновяеми източници на енергия в контекста на изменението на климата, CES означава Климатични и енергийни системи (http://www.os.is/page/ces_forsida). Той включва хидроенергия, енергия от вятърни електроцентрали, биогорива и слънчева енергия и в много отношения следва Скандинавски-Балтийския изследователски проект за климата и енергията (2003-2006), като и двата проекта се финансират от Скандинавски Енергийни Проучвания (Nordic Energy Research - www.nordicenergy.net) и енергийния сектор на Скандинавските страни.

Целта на проекта CES е да погледне към изменението на климата в по-кратък период и да оцени развитието на електрическата система в Скандинавките страни за следващите

20-30 години. Той ще разгледа как условията за производство на енергия от възобновяеми източници в Скандинавия могат да се променят поради глобалното затопляне. Той ще се концентрира върху потенциалното производство и бъдещата безопасност на производствените системи, както и неопределеностите. Ключовите цели са обобщени както следва:

• 
  Разбиране на естествената променливост и предсказуемост на климата и системите за енергия от възобновяеми източници в различни пространствени и времеви скали.
  
• 
  Оценка на рисковете от промяната на вероятностите и естеството на неблагоприятните събития.
  
• 
  Оценка на рисковете и възможностите, дължащи се на промените в производството на възобновяема енергия.
  
• 
  Разработване на ръководни принципи за решения при условията на изменение и променливост на климата.
  
• 
  Разработване на стратегии за адаптиране.
  
• 
  Структурен диалог със заинтересованите лица.
  

Варианти за смекчаване / адаптиране за реакция към изменението на климата са разработени, изпитани и оценени в интегрирания проект AquaStress⁶³, водещ до дефинирането на възможности за смекчаване, използване на нов интерфейс между технологии и социални подходи, както и икономически и институционални рамки. Особено ударение се слага на методите, инструментите и насоките – напр. при моделирането на подземните води, презареждането на подземните води, подобряването на политиките за полските култури – които да улеснят цялостния подход за управление на търсенето и предлагането на вода. От опита на AquaStress може да се извлекат няколко урока за подобряване на подходите към интегрирано и съпричастно управление на водите, което се счита за фундаментално при адаптиране към изменящите се условия.

Стратегиите за адаптиране и смекчаване в подкрепа на европейската политика за климата се изучават и в рамките на проекта ADAM⁶⁴, който разработва дългосрочни варианти / сценарий за политики, които биха могли да допринесат за 2°C цел на ЕС и на целите за адаптиране. Проектът има значителен принос към разработване на политики по изменение на климата чрез редовни изявления по политиките, подчертаване че емисиите от парникови газове в Европа технически могат да се намалят с до 80% до 2050г. Това очевидно е само косвено свързано с разработките по управление на речните басейни, но въпреки всичко има отношение към начина, по който управлението на интегрираните водни ресурси ще се развива през следващите десетилетия.

Увеличаващите се неопределености поради нарастващия темп и по-големите размери на промените (напр. климатични и демографски промени) и тяхното въздействие върху управлението на водните ресурси са изследвани от интегрирания проект NeWater ⁶⁵. Основният въпрос на проекта NeWater бе изискването за преход от преобладаващите в момента режими на управление на речните басейни към по-адаптивни режими в бъдеще. NeWater определя няколко ключови елемента на системата за управление на водите, някои от които са ръководство, интеграция между секторите, управление на информацията и смекчаване на риска. Изследванията са концентрирани върху процесите на пренос на тези елементи към по адаптивни процеси на Интегрираното управление на водите ресурси (ИУВР). За обект на конкретното проучване са избрани седем речни басейна (Амударя, Елба, Гуадиана, Оранжевата река, Рейн и Тиса), за да се установи връзка между практическите дейности и предимствата на тематичните изследвания и разработването на съответните инструменти. Проектът изработи книга за Адаптиране към изменението на климата във водния сектор и дванадесет синтезирани продукта, които са на обществено разположение и които представляват пряк интерес за прилагане и разработване на политики, включително база данни, насоки за неопределеността на адаптивното управление, оценка на сценариите за водните ресурси в конкретните анализи, ръководство по адаптивно управление на водите и т.н. Всички доклади и инструменти са на разположение на интернет страницата на проекта.

Освен разработването на стратегии за смекчаване/адаптиране, важен елемент е икономическата оценка на определените мерки. В тази връзка, изследването допринесе за разработването на сценарии и цифровото изражение на разходите и ползите за околната среда, свързани с адаптирането към изменението на климата в рамките на проекта AQUAMONEY⁶⁶.

С наскоро започналият проект ClimateCost project⁶⁷, койот надгражда резултатите от

AQUAMONEY и ADAM за полагат усилия за по-нататъшното разработване изменението на климата и свързаните социално-икономически сценариите в цифровото изражение на свързаните разходи, включително оценка на физическите последици и икономическите щети от основните катастрофални явления.

Проект ClimateWater

Конкретните данни за определяне на пропуските, които биха имали вероятни ефекти върху прилагането на РДВ при противодействието на влиянието на климата върху водите се изследват от проекта ClimateWater⁶⁸. На базата на анализ и синтез на данните за вероятни въздействия от изменението на климата, свързани с водата, проектът ще определи стратегиите за адаптиране, разработени в Европа и в глобален мащаб за справяне с последиците от ИК върху водните ресурси и водните екосистеми (превенция, елиминиране, противодействие, смекчаване). Ще бъдат определени необходимостите от изследване в сферата на "въздействието на климата върху кръговрата и ползвателите на вода" със специално внимание към даване възможност за класиране на действията по адаптиране в светлината на силата на въздействието върху водните ресурси и спешността на необходимото действие

През 2009г, Консултативния съвет за вътрешните водни пътища на Обединеното Кралство публикува „Доклад за обхвата" как вътрешните водни пътища в Англия и Уелс могат да помогнат при смекчаване и при адаптиране към последиците от изменението на климата - по-специално по-обилните зимни валежи, по-сухите лета, по-високите температури и по-честите екстремални климатични явления. Вторичните явления също са проучени, включително адаптирането към промените на отмиването на седименти, транспорта и акумулациите и промените във флората и фауната. Докладът подчертава най-вероятните въздействия от изменението на климата и потенциалните последици за вътрешните водни пътища в Англия и Уелс. След това той определя и оценява редица потенциално подходящи мерки, при които промените при използването на водните пътища могат да допринесат до намаляване на силата на изменението на климата (смекчаване) последици от и как може да се промени управлението на водните пътища за да се подготви за очакваните или регистрирани последици от изменението на климата (адаптиране). Докладът е на разположение на:

http://www.iwac.org.uk/downloads/reports/IWAC_Climate_Change_Inland_Waterways_Apr0

9.pdf

Освен проучването на опциите за управление, с които се занимава АquaStress (вижте горния раздел), конкретните нужди от изследване на сушите се разглеждат в Дейностите за подкрепа XEROCHORE⁶⁹ , който в момента създава уникални национални и регионални политики и планове, свързани със сушата и ще начертае пътната карта, която да определи празнините при изследванията на различните аспекти на сушата (климат, хидрология, въздействия, управление, политики) и стъпките, които трябва да се вземат за тяхното запълване. По-конкретно ще бъде предоставена подкрепа на Европейската политика по сушите чрез препоръки относно оценките на въздействията, изготвянето на политики, в контекста на интегрираното управление на водните ресурси и ръководство за подходящите реакции на заинтересованите лица. Голям консорциум (над 80 организации) е тясно свързан с Европейския център по сушите и работната група за ОСП при недостига на вода и сушите, което на практика води до развитието на международно призната платформа за обмен на въпроси, касаещи сушата между научноизследователските и политическите общности. тя се засилва от връзките, установени със съответните научноизследователски проекти, включващи компоненти на сушите, напр. WATCH, CIRCE, както и наскоро пуснатия проект MIRAGE за управление на пресъхващите реки⁷⁰. Очаква се платформата за обмен, която се създаде и разработи в рамките на проекта XEROCHORE да бъде подкрепена от Европейската Комисия чрез групиране на проекти, занимаващи се с изменение на климата и сигурност на водите (включително и аспекти на сушата) след 2010.

Съвместният научноизследователски център към Европейската комисия разработи прототип на Европейската обсерватория за сушата (ЕОС) в рамките на Седмата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрации. ЕОС ще предоставя информация за мониторинга, откриването, прогнозирането и оценката на сушата с многомащабен подход, интегриращ разнообразни информационни системи, които предоставят информация за сушите на международно, национално, регионално и местно ниво в Европа посредством оперативно съвместими споразумения, базиращи се INSPIRE принципи. ЕОС ще позволява последователна оценка на сушите в Европа, взаимно сравнение на различните методологии, прилагани по целия континент и ще насърчава обмена и сътрудничеството между партньорите при изследванията и прилагането.

Проектът, който най-вече се отнася до изследванията на наводнения, проведени през периода 2004-2009г. на ниво ЕС в подкрепа на Директивата за Наводненията е интегрирания проект FLOODsite.⁷¹ Проектът интегрира интердисциплинарно научен опит за околната среда и социалната сфера, както и технологиите, териториалното планиране и управлението. Възгледът за "интегрирано" управление на риска от наводнения в момента върви към промяна от политика на защита от наводнения към управление на риска от наводнения, но без неговото елиминиране. Проектът разработи устойчиви методи за оценка и управление на риска от наводнения и системи за поддържане на решения, които са обстойно изпитани в пилотни обекти. Редовните контакти с работната група по ОСП за наводненията съумя да информира обществеността относно прогреса при управлението на риска от наводнения. Има на разположение повече от 100 доклада за публично публикуване на интернет страницата на проекта.

.

Проект FLASH

Случаите на внезапни наводнения и сценариите за прогнозиране се изучават от проекта FLASH⁷² в пет държави (Израел, Италия, Гърция, Испания и Кипър) на базата на събиране и анализ на данни за мълниите и наблюдения на валежите. Продължават проучванията как да се намалят смъртните случаи и щетите за икономиката чрез подобряване на готовността и управление на оперативния риск от внезапни наводнения и събития, генериращи свлачища, което в момента се прави от проекта IMPRINTS⁷³ , който също прочува как да се постигне устойчиво развитие чрез намаляване на щетите за околната среда. Този проект ще изработи методи и инструменти, които да се използват в агенциите по бедствията и комуналните фирми, отговорни за управлението на екстремалните явления и последващите резултати. Ще бъдат анализирани въздействията от бъдещите промени, включително климатичните, използването на земята и социално-икономическите за да се предоставят насоки за смекчаващи и адаптиращи мерки.

CRUE ERA-Net

CRUE ERA-Net⁷⁴ също приключи 7 проекта относно "Оценка на риска и управление на риска: ефективност и рентабилност на неструктурните мерки за управление на риска от наводнения", докато втория призив е свързан с обществата, устойчиви към наводнения.

Трябва да се подобрят възможностите за моделиране и да се разработят подходящи инструменти за да се увеличи способността за оценка на ефектите на климата върху водните ресурси и тяхното използване. Новите сфери на научни изследвания (резултат от поканата за предложения за 7та РП 2009) ще проучват най- новите методи / техники за наблюдения и моделиране, както и анализ на социално-икономическите фактори за намаляване на съществуващите неопределености при въздействията от изменението на климата и създаване на инструмент за оценка на интегрирания количествен риск и уязвимостта. По-конкретно ще бъдат разгледани въздействията върху ключовите стратегически сектори като селско стопанство и туризъм, както и макроикономическите предпоставки за наличните води като регионални приходи, потребление, инвестиции, търговки потоци, структура на промишлеността и конкурентоспособност в фокус върху Южна Европа, Северна Африка и Средния изток.

По отношение на перспективите, изследванията трябва да се концентрират върху оценката на мерките за адаптирането към и смекчаване на изменението на климата при множество зависими от водата сектори и да проучат взаимодействията между водата и другите компоненти на околната среда (седименти, почви, въздух). В момента, научната информация за въздействията на изменението на климата, свързани с водите не е достатъчна, особено по отношение на преноса на резултатите от климатичните модели към мащаба на речните басейни (съвпадение на мащаба на плановете за управление на речните басейни от РДВ), качеството на водата, водните екосистеми и подземните води, включително техните социално-икономически измерения. Проучването на въздействията на изменението на климата върху водния кръговрат от глобален в регионален мащаб е съществено за подобряване на разбирането и оценката на ключовите движещи механизми и техните взаимодействия, за да се управлява по-добре и да се смекчава риска за водния кръговрат и да се намалят неопределеностите при реакциите на политиките. Това включва също изследване, свързано с намаляване на риска от бедствия за да се подобри разбирането и моделирането на екстремните явления, свързани с хидроложкия цикъл в мащаби, които съответстват на вземането на решения (вероятно свързани с политиките.

АНЕКС III: Предизвикателства на избрани видове наводнения

Специфични предизвикателства на крайбрежни наводнения и покачване на морското равнище

Поради изменението на климата и повишаването на морското равнище като резултат, без допълнителни мерки действителните вероятности от крайбрежни наводнения ще се увеличат. В сравнение в много други източници на наводняване, вероятностите ще останат сравнително ниски, но последствията, когато това се случи са огромни. Само в района на Северно море, около 16 милиона души живеят зад бреговите защити от наводнения. Съчетаното влияние на голяма вероятност от разливи и приливните вълни в морето са повлияни от изменението на климата, особено в естуарите. Умерена неочаквана приливна вълна и разлив могат да доведат до наистина изключително високо морско ниво в естуарите. Такива случаи на прииждания могат също да имат допълнителни влияния върху промени на граничните стойности за солена/ сладка вода. Някои проучвания за Норвегия например⁷⁵, показват също, че риска от цунами се увеличава с изменението на климата, тъй като то увеличава риска от земни свлачища, които може да „отпушат” наводненията в крайбрежните райони.

В плановете за управление на риска от наводнения може да се разгледат различни мерки за намаляване на риска от наводнения в крайбрежните зони и може да е необходим адаптивен подход към управлението на риска от крайбрежни наводнения. Въпросите, които биха имали необходимост от повече внимание са:

• 
  Неструктурни (териториално планиране) мерки като ограничения за ново строителство в ниските земи, предразположени към наводнявания и строителни наредби, редуциращи уязвимостта към наводнения
  
• 
  Мултифункционално използване на защита от наводнения (напр. холандския подход “Delta-Dike”)
  
• 
  Намиране не на решения ”черно/бяло”, а сериозни компромиси и балансиране на целите
  
• 
  Намиране на зони само с положителни последици (Win/win) за промишлена дейност
  
• 
  Преместване на силно уязвимите дейности.
  

Докладът с оценки от 4та МПИК предвижда, че изменението на климата ще повиши появата на внезапни наводнения в ЕС. Това води до голям брой нови предизвикателства към управлението на риска от наводнения. Например може да са необходими различни или усилени защитни мерки срещу натрупването на седименти и наноси. Внезапните наводнения може бързо да изменят речния отток и наносните потоци. Такива много динамични хидроморфоложки процеси са добре познати в алпийските водосборни басейни. Но тъй като те са трудни за предвиждане от една страна, а могат да причинят големи щети от д руга, те усложняват управлението на риска наводнения. Внезапните наводнения в потоци от наноси и седиментни натрупвания може да променят коритото на реката за постоянно или временно, което ще има влияние върху хидроморфололожкото състояние на реките и езерата. На практика може да няма никаква разлика между поройните наводнения (обикновено пренасящи твърди материали), потоците от наноси и свлачищата, ще се отнася до управлението на риска. Горепосоченото увеличава риска от свличания на земни маси, които могат да предизвикат цунами. Това е друг въпрос, който може да изисква внимание (вижте също информацията за проучванията на внезапни наводнения в Анекс II).

Мерки, които трябва да бъдат включени в плановете за управление на риска от наводнения:

• 
  Засилване на повишаването на информираността между занимаващите се със заплахата от свлачища
  
• 
  Определяне на „горещите точки” за внезапни наводнения като алувиални наноси, вулканични кратери и др.) и бързи промени в плановете на активните места („разкъсвания, отлагане на седименти или процеси, свързани с ерозия) за да се повиши осведомеността на отговорните за управлението на риска от наводнения и специалистите по териториално планиране.
  

Общоизвестно е, че изменението на климата ще доведе до увеличаване на интензитета на пикови валежи и честотата на проявления на интензивни валежи. Силните валежи от дъжд и сняг, причинени от изменение на климата могат да доведат до значителни щети в населените места. Неотдавнашен модел изчислява въздействието в шведски град и предположенията са за увеличение на повърхностните наводнения с 25-45 процента през този век. Може също така да има нелинейна реакция на увеличение на валежите спрямо увеличение на повърхностния отток ( вижте глава 9 с примери). Ако тези валежи от дъжд се комбинират с гръмотевични бури, допълнителни проблеми като прекъсване на електричеството могат да влошат последствията поради спиране на работата на помпите. Например, валежи от дъжд с нисък интензитет може да не причинят преки вреди на градската отводнителна система. Но те могат да влошат резултатите от явленията, които ще последват поради насищането на площите с вода. Много силните и екстремни валежи е вероятно да причинят наводнявания на мазета и повърхностни прииждания, както и преливане на канализацията. Предвиждането на бъдещи наводнения може да е от помощ, особено в населените места, където рисковете са по-големи. ⁷⁶

Има вероятност въздействието от увеличението на повърхностите наводнения в населените места да се комбинира с разширяване на градската среда (което води до по-бърз отток от непропускащите зони и по-малка инфилтрация) и нарастване на активите с вероятни последици. Техниките, даващи възможност за идентифициране на зоните, предразположени към ‘речни’ наводнения се развиват, както и подходите към управлението за справяне с риска от наводнения, причинени от повърхностни води, но информираността относно потенциален проблем трябва да се повиши в държавите-членки, подкрепена например с насоки за подходящите реакции.

Приижданията на повърхностни води може да се проявят заедно с речни или приливни наводнения на населените места и риска от такъв тип наводнявания също е вероятно да се повиши при изменение на климата. Ето защо е необходимо да се определят различните източници на вероятен риск от наводнения във всяко населено място и тяхното възможно взаимодействие.. Такова разбиране на механизма на наводненията често е ключа за определяне на подходящи и рентабилни решения.

Управлението на риска от наводнения в населените места трябва да взема предвид преценките за изменение на климата при определяне къде градските водопроводни системи са с малък капацитет и къде са най-уязвимите места. Необходимо е конкретно внимание при управлението на наводненията в населените места с оглед на изменението на климата във връзка с проектирането и оразмеряването на системите за оттичане и контрола върху водохранилищата и инфраструктурата като например подземните паркинги.

Предложени действия

• 
  Оценка на вероятните различия в предвидените пикови стойности за интензитет на валежите в държавите-членки поради изменението на климата.
  
• 
  Внимание към потенциалното значение на приижданията на повърхностни води в населените места по отношение на възможността за разрушения и застрашаването на живота, което да повиши информираността в държавите-членки.
  
• 
  Насоки или примери на добри практики за подходящи техники за оценка на важността на риска от прииждания на повърхностни води в комбинация с други рискове от наводнения, заедно с насоки за евентуални подходи към управлението на повърхностните води в населени места.
  
• 
  Допълнителен обмен на информация относно примери за мерки без неблагоприятни последици от типа "no-regret" или "win-win" с оглед изменението на климата между държавите-членки и в международен мащаб.
  

“Климатична преценка” означава изчисление на бъдещия климат с помощта на климатичен модел, при който на всеки етап се използват допускания за бъдещото развитие на емисиите, свързани с парникови газове – така наречените „емисионни сценарии” (емисии на парникови газове).

Когато дадена преценка може да се определи като "най-вероятна" тя става “прогноза или предвиждане” (съгласно МПИК⁷⁷). Тъй като, обаче настоящите преценки за климата се базират на хипотези за бъдещите емисии на парникови газове и поради факта, че поведението на климатичните системи не е познато достатъчно добре, не е възможно да се даде високо ниво на достоверност на преценките. Така, противоположно на прогнозата за времето, терминът „прогноза” не се използва при симулациите на климата.

Тъй като е практически невъзможно да се предвиди точното развитие на климата и на използването на земята за дълъг период, често се използват сценарии за оценка на евентуални бъдещи резултати. “Климатичният сценарий” се определя (също съгласно МПИК) като “ясно разбираемо, последователно и правдоподобно описание на възможно бъдещо състояние на света. Той не е прогноза; по-скоро всеки сценарий е алтернативно изображение как може да се развие бъдещето. Преценката може да служи като изходен материал за сценарий, но сценариите често изискват допълнителна информация […].Много често се приемат група от сценарии за да отразят възможно най-добре границите на неопределеност на преценките. „Така дефиницията за сценарий включва етапите на (1) оценка на неопределеност и (2) обмислено решение за това какви „бъдещи събития” са предположени в проучването.

Сценариите може да са изведени от преценки, но често се базират на допълнителна информация от други източници.” Важен момент е ясното разграничаване между сценарий и прогноза. Сценариите не могат да предвидят точната температура или необходимостта от вода за конкретен ден в бъдещето. Те обаче могат да преценят как може да се промени поведението на системата при дадени обстоятелства.

В наши дни, така наречените СДЕС (Специални доклади за емисионни сценарии), представяни от МПИК се използват като база за климатични сценарии. Те включват общи три семейства сценарии (вижте полетата по-долу), които предоставят оценка за бъдещото развитие на емисиите и последващите концентрации на парникови газове. Разлика тук се прави основно между икономическото и демографското развитие и степента на глобализация. Влиянията на политическите споразумения за ограничаване на емисиите от остатъчни газове (като протокола от Киото) не се вземат под внимание при изчисляването на сценариите.

.

Анекс V: Преценки за местния климат в държавите-членки

По-долу са предоставени връзки към уеб страници към преценки за местния климат на някои от държавите-членки

Държава-членка	Връзки към преценки за местния климат на държава-членка
Белгия	Преценки за климата на Фландрия (в рамките на перспективи за околната среда, Фландрия 2009 http://www.environmentflanders.be (на разположение от декември 2009)
Германия	http://cera-www.dkrz.de/WDCC/ui/Index.jsp Базата данни CERA включва (освен останалите) данни от динамично и статично прилагане в регионален мащаб
Нидерландия	http://www.knmi.nl/research/climate_services/ http://www.knmi.nl/climatescenarios/documents/WR23mei2006.pdf http://www.knmi.nl/climatescenarios/documents/KNMI_2009_EN.pdf За Рейн в момента тече проект Rheinblick2050: http://www.chr-khr.org/en/projects/rheinblick2050
Великобритания	http://ukclimateprojections.defra.gov.uk

Анекс VI: Роля на процесите на СЕО при адаптиране към изменението на климата

Таблица 4: Процес на СЕО: Как трябва да се разглежда изменението на климата в процеса?

Етап A: Определяне на контекста & целите, установяване на базата & вземане на решение за обхвата

• 
  Опишете основната линия на настоящото и вероятното бъдещо изменение на климата.
  
• 
  Определете вероятните значителни проблеми и ограничения, породени от изменението на климата
  
• 
  Разработете целите и индикаторите за изменението на климата, които имат отношение към бъдещото изменение на климата (вижте по-долу).
  
• 
  Консултирайте се с консултантите за СЕО, като Екологична агенция за риска от наводнения .
  

• 
  Предложете алтернативи на плана за справяне с ключовите проблеми, свързани с изменението на климата
  
• 
  Оценете ефекта на алтернативите на плана за целите и индикаторите за изменението на климата
  
• 
  Вижте Стратегическата оценка на риска от наводнения в доклада за околната среда
  
• 
  Интегрирайте адаптирането към изменението на климата в окончателния план.
  

• 
  В доклада за околната среда обяснете как са установени и се управляват въпросите и неопределеностите при изменението на климата
  

• 
  консултирайте се с организациите, отговорни за управлението на изменението на климата и други организации за съвет относно добри практики (вижте етап А)
  

• 
  Осъществете мониторинг дали адаптирането е направено на място/ изпълнено • Бъдете готови да реагирате на неблагоприятно явление
  

• 
  Морско равнище
  
• 
  Валежи
  
• 
  Температура
  
• 
  Речен отток (двете крайно стойности)
  
• 
  Наводнени нива в реките
  
• 
  Екстремални явления като топлинни вълни
  
• 
  Сценарии, проучвания за обхвата, секторни поучавания за изменението на климата
  
• 
  Мониторинг и предвиждания за климата
  
• 
  Смяна на използването на земята, риск от наводнения
  

• 
  Средногодишни инциденти от наводнения / серии от суши, причиняващи щети
  
• 
  Брой случаи със свлачища
  
• 
  Речен отток и качество на водата
  
• 
  Агенция по околната среда – карти на риска от наводнения, речен отток, качество на водата
  

• 
  % разработки с устойчиви градски отводнителни системи (УГОС)
  
• 
  No. или % домове/ пътища в плана за наводненията
  
• 
  Използване на Агенция по околната среда
  

Забележка Информацията в таблицата отразява моментното състояние към октомври 2009. В случай на проблеми при достъп до посочените интернет страници, моля да се консултирате със следната страница за евентуални актуализации:

http://www.eea.ЕСropa.ЕС/themes/climate/national-адаптиране-strategies


Анекс VIII: Справки и други материали за четене