Доклад 2012 г. Раздел I обобщени изводи за дейността на прокуратурата и разследващите органи

По общия ред са разследвани 97,3% от делата на производство, при 97,9%, 98,5%, 99,23%, 99,3%, 99.98%, 98% и 95% за предходните седем отчетни периода.

От тях от разследващ полицай са водени близо 98% при 96%, 93%, 65%, 83% и 94% за 2011, 2010 г., 2009 г., 2008 г. и 2007 г., а от следовател малко повече от 2%, при близо 2%, 6,7%, 35%, 17% и само 6% за 2011, 2010 г., 2009, 2008 г. и 2007 г.

От прокурори във ВРП са водени 4 досъдебни производства, при 6 за 2011, 4 за 2010 г. и 9 за 2009 г., на практика без статистически значим дял.

Новообразуваните ДП, водени от следовател са 123 при 78 за 2011, 67 за 2010 г., 58 за 2009 г. и 29 за 2008 г.

За поредна година се дискутира въпроса за натоварването на следователите, което се отчита като явно несъответно на възможностите им. Тук следва да се отбележи, че законовата предпоставка да им бъдат възлагани производства по усмотрение на Окръжния прокурор, при фактическа и правна сложност, е налице, но тя не може да отмени нормативно приетото от Законодателя правило разследването да се води от полицията. През отчетния период Окръжния прокурор повече от два пъти, сравнено с 2011 г., е увеличил броя на взъложените на основание чл. 194 ал.1 т.4 от НПК дела на следователите. Съобразно указанията на Заместника на Главния прокурор и Ръководител на НСлС, в края на 2012 г. се проведе работно съвещание на ниво Апелативен регион, на което бяха начертани мерки за още по-широкото прилагане на тази правна възможност. Това остава приоритет за работата на прокуратурата и през 2013 г., като непосредствени и конкретни мерки бяха предприети още в първите работни дни на настоящата година.

По отношение на срочността, през отчетния период от приключилите дела близо 100% са в законовия срок, при идентичен сходен показател за 2011 и 2010 г., а за предходните години, както следва – 95% за 2009 г., 81% за2008 г., 89% за 2007 г., 83% за 2006 г. и 60 % за 2005 г. ВОП, ДРП и ПРП отчитат сто процентово приключване в срок на наблюдаваните от тях досъдебни производства.

ВРП отчита 22 дела при 3 за 2011 г., 33 за 2010 г. и 576 за 2009 г., приключили без удължаване на срока. Очевидно това са дела срещу Неизвестен извършител и за спиране, доколкото е налице нормата на чл. 234 ал.7 от НПК.

Относно неприключилите производства обаче за трета поредна година прокуратурите в съдебния окръг са посочили нулеви стойности, при 8 дела извън срокапрез 2012 г., 2% такива за 2009 г., 20% за 2008 г. и 19% за 2007 г., единствено за сметка на наблюдаваните от ВРП дела.

Това безспорно означава решаването на проблема със срочността, макар и по отношение на този чисто формален критерий.

Разбира се, срочността не винаги сочи на качество на разследването, а само и единствено на регулярно искано продължение от съответния прокурор.

В предходни доклади поставихме и друга стратегическа цел на работата ни занапред – изпълване със съдържание на приведените в процесуални срокове досъдебни производства. За нейното постигане обаче категорично трябваше да бъде решен кадровият проблем в съдебния окръг, защото той е основата за ангажираността на прокурорите с качественото и последователно разследване по делата, които формално са в срок. Тази цел остава да е актуална и през 2013 г. Проблем за постигането й се крие и във високата степен на текучество в разследващите органи, които, макар и формално със запълнен в поносими граници щат, реално срещат значителни затруднения в качеството на работата си. Не бива да се абсолютизира и възможността прокурорите да провеждат обучения на разследващите, доколкото тази допълнителна натовареност е неприсъща и безспорно натоварваща. Не може да се отрече и обстоятелството, че макар такива обучения да са рядкост във формата на лекционни или практически занятия, те са ежедневие за всеки първоинстанционен наблюдаващ прокурор в момента на докладите по реда на чл. чл. 219 ал.1 и 226 ал.1 от НПК – при подготване на обвинението и при приключване на разследването, както и посредством упражняване на правата на наблюдаващия прокурор по чл. 196 от НПК. Именно в тези в повечето случаи неформални контакти с разследващите, наблюдаващите прокурори прецизират техните действия и актове, за да се изпълни общата цел – провеждане на прецизно досъдебно производство и обезпечаване по този начин на успеха в съдебната фаза на наказателния процес.

2. 
   Решени досъдебни производства от прокурор. Видове решения.
   

През 2012 г. решени от прокурора са били близо 80% от делата на производство, при съответен дял за 2011 г. – 83%, за 2010 г. – 84%, за 2009 г. 93%, за 2008 г. 90%, за 2007 г. 77% и за 2006 г. 70 %. Практически е запазен делът на решените дела спрямо тези на производство. Занижението на резултатите, видно от годините, за които то се отчита, следва да се преценява и през призмата на прекратените по давност дела.

По прокуратури това съотношение е следното – за ВОП – 53%, за ВРП – 84%, за ДРП – 76% и за ПРП – 61%.

Спрямо приключените дела процентът от решени производства е следният – за 2012 г. 157 % (заради прекратените по давност дела), за 2011 г. 168% (по същата причина), за 2010 г. – 215% (по същата причина), за 2009 г. – 467% (по същата причина), за 2008 г. 379% (по същата причина), за 2007 г. 205% (по същата причина) и за 2006 г. 112% (по същата причина).

Принципно правило с малки изключения е произнасянето на прокурора в срок. Доказателство за това съждение е и констатацията относно просрочените висящи при прокурора дела в края на отчетния период – само едно дело, отчетено в РП Варна.

Нерешени в края на отчетния период са останали 263 ДП, от които 1, наблюдавано от ВРП извън инструктивния процесуален срок за произнасяне. За 2011 г. те са били 312, от които 12, наблюдавани от ВОП извън инструктивния срок за произнасяне. За 2010 г. те са били 237, всичките в срок, за 2009 г. те са били 526, от които само 6 на ВРП извън срока, при 548 за 2008 г., от които 12, на ВРП, извън срока. За 2007 година те са били 745, от които 200 извън срока (147 на ВРП, 4 на ДРП и 49 на ПРП).

Добрите резултати са запазени. Просрочие за 2012 година практически няма, а и то е моментно състояние, което е динамичен показател. Важното е недопускането на процесуални нарушения с неотстраними последици, каквито не са констатирани в съдебния окръг на ВОП през целия период на действие на настоящия НПК, от 2006 г. досега. Останалите нерешени дела са естествен резултат от развитието на досъдебното производство – изкуствено и нелогично би било в края на всеки отчетен период да се спира разследването, за да се „изчистват” висящите при прокурора дела.
1.3.1. Внесени в съда.

За отчетния период с акт за реализиране на отговорност от виновните лица са внесени 19% от ДП, приключени по общия ред, 85% от БП и 93% от НП. Аналогичните показатели за 2011 г. са 21% от ДП, 85% от БП и 100% от НП, за 2010 г. са 22% от ДП, 87% от БП и 92% от НП, за 2009 г. са 24% от ДП, 86% от БП и 84 % от НП, за 2008 г. са 26% от ДП, 85% от БП и 96% от НП, за 2007 г. са 20% от ДП и 50% от БП, за 2006 г. са 17% от ДП и 84% от БП, за 2005 г. са 18% от ДП и 80% за БП, а за 2004 г. са 16% за ДП и 83% за БП. Тези показатели са стабилизирани на добро ниво, както за непосредствено предходната година, така и спрямо другите, за които са предоставени статистически данни.

По прокуратури този процент е следният – за ВОП – 27% от ДП, 100% от БП и 100% от НП. Очевидна е ефективността на наблюдаваните от ВОП разследвания – значително над средната за съдебния окръг. За ВРП – 16% от ДП, 84% от БП и 95% от НП, за ДРП – 20% от ДП, 94% от БП и 67% от НП и за ПРП – 35% от ДП, 92% от БП и 100% от НП.

Съотнесени към наблюдаваните производства, внесени в съда за налагане на наказание са близо 12% от делата. За 2011 г. този процент е бил същият, за 2010 г. – близо 10 , за 2009 г. – около 5, за 2008 г. – близо 7, за 2007 г. – близо 8, а за 2006 – около 12.

В рамките на един шестгодишен период ръстът на делата, по които е ангажирана наказателната отговорност на извършителите на престъпления е общо взето константен, макар и на невисоко ниво.
1.3.2. Спрени.

Спрени са били 57% от ДП, приключени по общия ред. Аналогичният показател за 2011 г. е отново 57%, за 2010 г. е 55%, за 2009 г. е 47%, за 2008 г. е 62%, за 2007 г. е 55%, за 2006 г. е 42%, за 2005 г. е 35%, а за 2004 г. е 40%. Спрямо наблюдаваните този процент е съответно 27% за 2011 г. при 20% за 2010 г., 9% за 2009 г., 15% за 2008 г., 20.6% за 2007 и около 30% за 2006 г. Преобладаващото им болшинство традиционно е срещу Неизвестен извършител.

Доколкото и в настоящия доклад разсъждаваме относно прекратените по давност дела, следва да се отбележи устойчивото ниво на производствата, по които извършителят не е разкрит. Това са делата, които след изтичане на давността им, ще бъдат прекратявани.
1.3.3. Прекратени.

Прекратени са били 80% от ДП, приключени по общия ред и по малко повече от 7% от БП и НП.

Аналогичните показатели за 2011 г. са 92% от ДП и 7% от БП, за 2010 г. са 142% от ДП, близо 5% от БП и близо 6% от НП, за 2009 г. са 393% от ДП и 4% за БП, за 2008 г. са 297% от ДП и по 4% от БП и НП, за 2007 г. са 128% за ДП и 6 % за БП, за 2006 г. са 29% за ДП и 9% за БП, за 2005 г. са 29% от ДП и 14% за БП, а за 2004 г. са 30% за ДП и 15% за БП.

Съотнесен към делата на производство, делът на прекратените е 38% при 43% за 2011 г., 53% за 2010 г., 78% за 2009 г., 69% за 2008 г., 48% за 2007 г. и 21% за 2006 г.

По прокуратури делът на прекратените производства към приключените е, както следва – за ВОП – 36%, за ВРП – 88%, за ДРП – 21% и за ПРП – 27%.

42% от прекратените във ВОП дела са заради изтекла погасителна давност. За районните прокуратури този дял е, както следва – за ВРП – 75%, за ДРП не отчита прекратени по давност дела, а за ПРП делът им е под един процент.

Тези данни потвърждават констатациите на прокуратурите, че през отчетния период са прекратени намален брой дела с изтекла абсолютна давност. Не считам, че прокурорите имат каквато и да е вина за това, тъй като деянията не са били разкрити от полицията. За съжаление, от този факт не може да се направи и положителен извод, тъй като, както вече казахме, не е налице съответно на спада на прекратените по давност дела увеличение на внесените в съда производства.

Незначителен е делът на прекратените срещу известен извършител от общо прекратените производства – 0.2% при отново толкова за 2011 г., 0.5% за 2010 г., 0.3 % за 2009 г. и 0.4% за 2008 г.

Изнесените данни сочат на приблизително еднаква ефективност в работата на прокуратурата. Те категорично опровергават публично тиражираната теза за вината на съдебната власт за ненаказаната престъпност чрез прекратяването на делата по давност. Огромното множество такива дела са срещу неизвестен извършител, тоест авторството на деянията не е било разкрито от органите на МВР, а за съдебната власт остава единствено задължението да спази закона досежно погасителната давност.

Проблемите, свързани с разследването по делата са традиционно поставяни, без видим резултат. Към тях може да се отнесат ежегодните критики към нормативната база, които са толкова много, че изброяването им, дори и схематично би отнело несъразмерно много място в настоящото изложение.

Непроменена остана и през 2012 г. реалността, противопоставяща ролята на наблюдаващия прокурор на огромната натовареност на отделните прокурори в целия съдебен окръг, включително и с несвойствени им задължения. В количествено отношение безспорно тя е най-голяма за прокурорите от ВРП. От гледна точка правна сложност на делата безспорно първо място по натовареност заемат прокурорите от ВОП. И двете прокуратури имаха сериозен проблем с щатната си обезпеченост, който не се решава повече от десет години. Проведените конкурси доведоха до поносимо запълване щата на ВОп от средата на 2012 г., като проблемите на ВРП се задълбочиха, доколкото техни кадри бяха повишени в ОП.

Прокуратурите отчитат 700 неотложни следствени действия, извършени по наблюдавани през отчетния период дела, при 825 такива за 2011 г., 931 за 2010 г., 1046 за 2009 г., 608 за 2008 г. и 450 за 2007 г.

Особени изводи от това не могат да бъдат правени, защото неотложността е белег на конкретната ситуация, свързана с установяването и разкриването на престъпленията, която не може да бъде подвластна на статистическите ни анализи, нито може да бъде администрирана.
1.4.2. Използване на СРС.

През 2010 г. са били направени общо 514 искания за използване на СРС по наказателни производства при 517 за предходната година, 790 за 2010 г. и 753 за 2009 г.

Традиционно особено активни в използването на СРС и през отчетния период са били прокурорите от ВОП. Броят на тези искания е нараствал четири поредни години – от 200 за 2007 г. през 384 за 2008 г. и 571 за 2009 г. до 602 през 2010 г. За 2011 г. той отново е най-големият за съдебния окръг, но е значително снижен спрямо достигнатото – 342 искания. През отчетния период те са били 373, пак най-много за прокуратурите от съдебния окръг, като всичките са уважени.

Високият процент на уважени искания, само четири от тях са били отхвърлени от ВОС, е сигурен белег за професионализма при използването на този способ за събиране на доказателства.

РП Варна е увеличила исканията си за СРС от 21 за 2007 г. през 85 за 2008 г., 154 за 2009 г., 167 за 2010 и 174 за 2011 г. През отчетния период те са били 120, 6 от които са оставени без уважение от съда.

През отчетния период ДРП е изготвила 21 искания за СРС при 0, 21 и 17 предходните три години, а ПРП не е използвала този способ на доказване на престъпленията, при 1 искане за 2011, 0 искания за 2010 г. и 11 искания за 2009 г.

Най-често прилаган оперативен способ е подслушването, следван от наблюдението и проследяването.

Делата със защитени свидетели са само две (на ОП Варна), при шест, отново шест, четири, пет и три в предходните отчетни периоди, но това не се дължи на пасивност на наблюдаващите прокурори, а на съответната субективна преценка на риска от страна на потенциално застрашените лица.

По реда на чл. 159 ал.1 от НПК и чл. 250в ал.4 от ЗЕС през отчетния период са изискани 217 справки от мобилните оператори при 224 за 2011 г. и 340 за 2010 г., като най-активна в тази дейност е РП Варна, чиито искания са 207. Останалите две искания са направени от прокурори във ВОП (1) и от ПРП (9).

Преценката на ефективността на този процесуален способ е силно затруднена от обстоятелството, че експлоатирани в един отчетен период СРС биха могли да бъдат използвани като ВДС по внесено в съда досъдебно производство вече в следващия, а дори и в последващ отчетен период. И това е преобладаващото мнозинство от делата. Статистически нищожно е количеството ДП, по които са експлоатирани СРС и разследването е приключило в един и същ отчетен период.

Този доказателствен способ е абсолютно необходим за разкриване и доказване на някои особено тежки престъпления – изготвяне и разпространение на неистински парични знаци, корупция, трафик на хора, финансови престъпления и др.п.

Не бива да се забравя и че ефективността му е обратнопропорционална функция на съобразителността на обектите на СРС, на техните познания за методите и способите на подслушване и проследяване, както и на другите технически способи за комуникация – социални мрежи, Скайп, чието проследяване в реално време е силно затруднено и проблематично, да не кажем практически невъзможно.
1.4.3. Екипност в работата на досъдебното производство.

Практически всяко ДП се разследва в екип под ръководството на наблюдаващия прокурор. Това е така, защото се преодоля в значителна степен (редките изключения може би касаят РП Варна при отсъствие на титулярния наблюдаващ и огромния обем на наблюдавани ДП) наложилата се при действието на стария НПК практика прокурорът да вижда болшинството от делата си едва когато те му бъдат разпределени за решаване. С промените в задълженията ни, с по-голямата ни ангажираност с делата, още от първоначалните действия по разследването, по необходимост под наше ръководство се формира екип по всяко производство.

Могат да се посочат илюстративно няколко групи дела, по които този принцип е особено видим.

На първо място следва да се посочат тези, по които се използват СРС. По тях наблюдаващият прокурор работи в тясно и непосредствено сътрудничество с оперативен и разследващ полицай, които отговарят съответно за своевременното следене и координиране на негласните способи за събиране на доказателства и за процесуалното водене на производството. Координираща фигура естествено е наблюдаващият прокурор, комуто се докладват резултатите от СРС и с когото се обсъждат и решават въпросите за реализацията.

Делата, които са образувани не в условията на неотложност, при които реализацията се подготвя от рутинна, често пъти месечна работа по събиране на доказателства, които да подготвят и обезпечат успешното задържане на извършителите, са втората подобна група. Това са разработките, които се докладват своевременно на прокуратурата и под нейно ръководство, в съответната процесуална форма, се приключват с арестите на заподозрените лица.

На трето място това са делата за тежки престъпления, при които, с посещаването на местопрестъплението, дежурният прокурор поема ръководството на разследващия екип от дознатели и оперативни работници. Работата по горещи следи изисква пределна концентрация, защото факторът време тук е от особена важност. Загубата му в повечето случаи води до неуспех при разкриване на престъплението, неуспех, който по необходимост се споделя и от прокуратурата.

На четвърто, но не и на последно място следва да се посочат изключителни по своята сложност дела, чието разследване изисква тясно сътрудничество с различни специалисти. Макар и в голяма степен придобили рутина, това са разследванията за данъчни престъпления, където финансовите и икономическите знания са неотменима част от производството.

Екипният принцип на работа е доказал ефективността си, но той изисква равномерна и значително редуцирана в количествено отношение натовареност, както на наблюдаващия прокурор, така и на водещия разследването, а и на оперативните служители и експерти, които подпомагат тяхната дейност.

По линия на международното сътрудничество също се прилага екипният принцип на работа, но този аспект на дейността на прокуратурите от Варненския съдебен окръг е предмет на друга част от доклада.

Конкретно, с оглед отчетените данни в съответната таблица и указанията на АП Варна, ще бъдат разгледани няколко ДП, по които е бил сформиран екип за разследването. Данни по този показател отчитат ВОП и ВРП.

В хода на разследване са привлечени като обвиняеми следните лица:

Борислав Гуцанов Гуцанов, за престъпления по:

чл. 321 ал. 3 т. 2, вр. ал. 2 от НК; чл.220,ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.20,ал.4 от НК; чл.282,ал.2 вр. с ал.1 във вр. с чл.20,ал.4 от НК; по чл. 290 от НК и по чл.293, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК;

Даниел Петков Славов, за престъпления по:

чл. 321 ал. 3 т. 2, вр. ал. 2 от НК; чл.220,ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.20,ал.4 от НК; чл.282,ал.2 вр. с ал.1 във вр. с чл.20,ал.4 от НК; чл.293, ал.1 вр. с чл.20,ал.2 от НК.

Йоанна Кръстева Димова – Иванова, за престъпления по:

чл. 321 ал. 3 т. 2, вр. ал. 2 от НК; чл.282,ал.2 вр. с ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 от НК и чл.311,ал.1, вр. чл.26,ал.1, вр. чл.20,ал.2 от НК.

Пенчо Добрев Пенчев, за престъпления по:

чл. 321 ал. 3 т. 2, вр. ал. 2 от НК; чл.220,ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.20,ал.2 от НК; чл.282,ал.2 вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК; чл.311,ал.1, вр. чл.26,ал.1, вр. чл.20,ал.2 от НК.

Към момента обвиняемите са със следните мерки за неотклонение:

Обв. Борислав Гуцанов Гуцанов – „Парична гаранция” в размер на 10 000 лв.

Обв. Даниел Петков Славов – „Парична гаранция” в размер на 100 000 лв.

Обв. Пенчо Добрев Пенчев – „Парична гаранция” в размер на 10 000 лв.

Обв. Йоанна Кръстева Димова – „Подписка”.
Наблюдаващи прокурори при ОП - Варна са: С. Данева и Д. Недкова – Кипрова, предвид напускането на прокурор Радев.

Водещи разследването са следователите Ст. Кралев, Ив. Стаматов и В. Огнева.

След последното искане за продължаване на срока за разследване по делото са извършени следните действия: Извършено е запознаване с материалите по изпълнените молби за правна помощ от Люксембург, Белгия и Кипър. Разкрита е банкова тайна и е извършено запознаване с банковите транзакции по посочена сметка. От информацията, получена от МПП от Кипър, е установено, че лицата, открили банкова сметка там на името на „Суис Кепитъл Инвестмънт” ЛТД – регистрирано на Британските Вирджински острови, са Пламен Ненков и Стоян Стоянов. Проведен е разпит на Пламен Ненков, като същият е посочил и още едно лице – адвокат от САК. Отправено е запитване към „Инженеринг сервиз” София относно изготвена от тях оценка на ДМА на Градски транспорт Варна. Получени са справки от Агенция „Митници” относно внос на стоки от дружества /с оглед данни, посочени в МПП от Люксембург/. Проведен е разпит на Недко Нейков – представител на „Глориам”. Проведен е разпит на Димитрина Станева – управител на „Борд” във връзка с получени заеми от Андрианус Дингян.

По делото предстои да се извърши следното:

Получаване на отговор от Британски Вирджински острови по изпратената МПП и проучването им. ОП Варна е уведомена от Евроджъст, че съответните власти в Британските Вирджински острови ще потърсят директен контакт с ОП - Варна, но до момента такъв не е потърсен. Разпит на Стоян Стоянов – второто лице, открило сметка на „Суис Кепитъл Инвестмънт” в Кипър и имащо право да оперира с нея. Установяване на адреса и разпит на адвоката от САК, учредил дружеството. Преценка за установяване на Ален Васьор, посочен в разпита на Данко Младенович. Проследяване на значителни парични потоци, изпратени от сметката на на „Суис Кепитъл Инвестмънт” в Кипър в сметка в българска банка /на името на А. Дингян/, както и основанието за изпращането им и евентуално – последващото разпределение на сумите. В тази връзка – разкриване на банкова тайна. Извършване на други процесуално-следствени действия, възникнали в хода на разследването и с оглед материалите по МПП /в случай, че такива постъпят от Британски Вирджински острови/.

Делото е от фактическа и правна сложност. Съдържа значителен по обем фактически материал. Разследваните престъпления се отличават с висока степен на обществена опасност и обхващат значителен период от време. Спецификата на разследваните престъпления изисква събиране и анализ на множество доказателства. По – голямата част от доказателствения материал може да бъде събран единствено по линия на международното правно сътрудничество.

Разследването по него не е приключило и с оглед оставащото да се свърши, финализирането му трудно може да се прогнозира.