Преписка № 2248/2010 г. по описа на ОП Варна

Разследването по него е възложено на екип от РП – Славчо Стоянов – ст. РП, Станчо Гавраилов – РП и Стоян Алексиев – РП – ОД на МВР – гр. Бургас.

По делото няма привлечени към наказателна отговорност лица. По ДП е извършено следното:

Назначени са девет комплексни съдебно-счетоводни, оценъчни експертизи. Получен е доклада /№ ДИЗБС-0002/11 г. на АДФИ за извършена финансова инспекция на „Слънчев бряг” АД. Докладът е с приложения – в три класьора, изключително обемен. Същият освен от прочит, се нуждае и от анализ – за преценка дали констатациите му налагат извършването и на какви ПСД. С оглед на данните за осъществени сделки с недвижими имоти /и липса на по-голяма част от документацията, касаеща сделките/, от Съвета на директорите на „Слънчев бряг” ОД са изискани подробно описани и посочени документи, вкл. и първични-счетоводни такива. Направени са писмени запитвания до АПСПК- София. Получените отговори, са непълни, а на някои от запитванията не е получен отговор е непълен. Това налага повторни запитвания до Агенцията /дали от същата е искано, респективно – даване на разрешение за извършването на разпоредителни сделки с недв. имущество на дружеството/.

По делото следва да се изпълнят указанията по т. 4 и 5, от Раздел 1 на ОП – Варна дадени в постановлението за образуване на делото /назначаване на ССчЕ, Техническа експертиза/, по раздел ІІ, ІІІ и ІV – анализи на събраните писмени доказателства и назначаване на ССчЕ, по раздел V, VІ и VІІ – изискване на документи и анализи на събрани писмени доказателства.

Разследването по делото е изключително затруднено – не само поради изключителната му обемност, но най-вече поради обстоятелството, че в „Слънчев бряг” АД НЕ Е НАЛИЧНА по-голямата част от документацията, касаеща сделките, извършени с недвижимо имущество на дружеството, необходимостта същата да се издирва /в АПСПК – София/, нотариални дела и пр. Финализирането му е трудно прогнозируемо.

По делото са разпитани са лично от водещия разследването и по делегация около петнадесет души. Присъединени са от НАП заверени копия на данъчни досиета на ЕООД „Михаел 2008” и ЕООД „Интербилд груп”. Разкрита е банкова тайна по отношение на пет фирмени сметки в различни кредитни институции. Обявени са за ОДИ три лица. Приобщени са от АД „Папаз Олио” ерегенални документи - фактури с издател юридическите лица „Михаел 2008” ЕООД, „Интербилд Груп” ЕООД, и ЕТ „Боби - К- Миглена Минкова”. Назначена е техническа експертиза на шест броя компютри в Уни БИТ – София. По делото предстои установяване самоличността на лица, за които са получени частични установъчни данни /малки имена, прякори/ - съпричастни към престъпната дейност по делото, предмет на разследване. Предстои назначаване на графологическа експертиза и ССЕ.

Обвиняемите Вълчанов, Иванов и Дурев са с наложена мярка за неотклонение "Гаранция в пари”.

С оглед описаните специфики на разследването, финализирането му не е предстоящо, макар, според наблюдаващия прокурор Бухлева, работата на РП Николов от ОДМВР Варна да е интензивна и качествена.

Номерът на делото е 118/11 г. по описа на ОСлО при ОП – гр. Варна. Досъдебното производство е образувано с постановление на 14.11.2011 г. Води се срещу ФЕИМ ИБРЯМ МЕХМЕД и СОФИЯ ЕФТИМОВА ИЛИЕВА за престъпление по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 3, т. 1 и 2, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Разследването по делото се провежда от следовател при Окръжен следствен отдел при ОП- Варна - Евгения Дъбнишка – Вълчева, като с оглед естеството му е формиран и екип от френски разследващи органи.

По досъдебното производство няма привлечени към наказателна отговорност лица. Няма взети МНО.

В хода на разследването до настоящия момент са извършени следните процесуално-следствени действия: експлоатирани са СРС; изискани и приобщени са към материалите по делото справки от „Уестър Юнион”, както и от мобилните оператори; възложен и изготвен е анализ на данните от паричните преводи и мобилните оператори; изискани са справки от всички банки в Република България; проведена е съвместна работна среща с членовете на съвместния екип за разследване от Република Франция; относно шест лица, конкретизирани на съвместната работна среща, са изискани справки за недвижими имоти, притежавани моторни превозни средства, наличие на банкови сметки, свидетелства за съдимост и справки за получавани или изпращани от тях суми чрез системи за бързи парични преводи; проведени са на 12.06.2012 г. претърсвания и изземвания, съвместно с участниците в съвместния екип за разследване от страна на Р. България и Р. Франция; изготвени и приложени към делото са ВДС; проведени са разпит в качеството на свидетели на лица – изпращачи и получатели на парични суми в инкриминирания период /в полза на някое от обвиняемите лица/.

За установяване на фактическата обстановка и разкриване на обективната истина следва да бъдат извършени следните процесуално-следствени действия: събиране на доказателства, обосноваващи предявяване на обвинения за престъпление по чл. 253 от НК; извършване на ПСД, наложили се в хода на разследването /претърсвания, разпити на свидетели, предявяване на обвинения, разпити на обвиняемите лица, разпознавания и др./; установяване на други лица, съпричастни към разследваната престъпна дейност; доклад по реда на НПК, с оглед допълнителни указания за хода на разследване по делото; разпит на задържаните на територията на Р. Франция лица, по отношение на които следва да бъдат предявени обвинения за престъпление по чл. 253 от НК; приобщаване към делото на доказателства, които следва да постъпят от страна на френските компетентни власти, относно това – предявени ли са на български граждани обвинения, на кои български граждани, за какво престъпление и за какъв инкриминиран период; следва да бъде изяснен реда, по който в рамките на съвместния екип за разследване ще бъдат извършвани ПСД с Феим Ибрям Мехмед и София Ефтимова Илиева.

По посочените причини на може да се прогнозира срок за финализиране на разследването.

Районна прокуратура Варна също наложи като начин на работа екипният принцип, тъй като чрез него се постига перфектна организация и много добър ефект от разследването при съгласуваните и координирани действия на прокуратура и разследващи органи, като става възможно бързото разкриване и документиране на престъпната дейност. Независимо от кадровата необезпеченост по отношение на прокурорите, през отчетния период по 5 бр. досъдебни производства бяха сформирани 5 екипа с участието на 10 прокурора, 6 разследващи полицаи и 2 експерта, както следва:

Със Заповед № 43/22.02.2012 г. на Административен ръководител – Районен прокурор на Районна прокуратура – гр. Варна на основание чл. 140 от ЗСВ по ДП № 230/2012 г. по описа на Първо РУП при ОД на МВР – Варна,

преписка № 1130/2012 г. по описа на РП – Варна, е бил сформиран екип в състав: от наблюдаващ прокурор при специализираното звено за разследване на дела с фактическа и правна сложност и ЗОИ – Ел. Лазарова, подпомагащ прокурор Ал. Атанасов, разследващ полицай при ОД на МВР – Варна – Искра Кънева, Цветан Пировски – началник група „Грабежи” в Сектор „ПКП” при ОД на МВР – Варна и Владислав Ванчов – мл. разузнавач от Сектор „ПКП” при ОД на МВР – Варна.

Досъдебното производство е било образувано и водено срещу ДИМИТРИЯ ЛЮБЕНОВА ПАУНОВА за извършено престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. чл. 195 ал. 1 т .4 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК и по чл. 211 вр. чл. 209 ал. 1 вр. чл. 20 от НК и срещу КРИСТИНА НИКОЛОВА КРЪСТЕВА – по чл. 211 вр. чл. 209 ал. 1 вр. чл. 20 от НК. След финализиране на разследването е бил изготвен обвинителен акт /ПД 857/2012 г./, който е бил внесен в РС – Варна за разглеждане.

Със Заповед № 85/02.04.2012 г. на Административен ръководител – Районен прокурор на Районна прокуратура – гр. Варна на основание чл. 140 от ЗСВ по ДП № 118/2012 г. по описа на ОД на МВР – Варна, преписка № 3445/2012 г. по описа на РП – Варна, е бил сформиран екип в състав: от наблюдаващ прокурор при специализираното звено за разследване на дела с фактическа и правна сложност и ЗОИ – М. Даскалова, подпомагащ прокурор Ел. Лазарова, разследващ полицай при ОД на МВР – Варна – Панайот Вълчев, инсп. Анелия Станкова – от сектор „ПКП” при ОД на МВР – Варна и гл. инспектор Николай Калчев - сектор „ПКП” при ОД на МВР – Варна.

Досъдебното производство е било образувано и водено срещу КОЛЬО АТАНАСОВ ДЕМИРОВ за извършено престъпление по чл. 159а ал. 2 т. 1 т. 2 и т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, чл. 159а ал. 2 т. 2 и т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал . 1 от НК, чл. 159а ал. 2 т. 2 и т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, чл. 159а ал. 2 т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, чл. 159а ал. 2 т. 2 и т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, чл. 155 ал. 5 т. 3 вр. ал. 3 вр. ал. 2 от НК. В хода на разследване по това досъдебно производство са били събрани достатъчно доказателства за извършени от обв. Демиров и престъпления по чл. 152 ал. 1 т. 2 от НК, чл. 159б ал. 2 от НК и престъпление по чл. 253 от НК, като тези обстоятелства са довели до изпращане на материалите по делото по компетентност в ОП – Варна с постановление от 10.08.2012 г. на ВРП. С постановление от 28.08.2012 г. на ОП – Варна делото е било прието за наблюдение и осъществяване на ръководство и надзор по разследването.

Досъдебното производство е било образувано и водено срещу ТОДОР НИКОЛОВ ЗАФИРОВ за престъпление по чл. 194 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК и ЗАХАРИНКА СТОЯНОВА ЗАФИРОВА – по чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК. На обвиняемия Зафиров е била взета МНО „Гаранция в пари” в размер на 1000 лв. , а на обв. Зафирова – МНО „Гаранция в пари” в размер на 1000 лв. Тъй като разследването е с фактическа и правна сложност предвид обстоятелството, че към материалите по същото са обединени още 5 на брой досъдебни производства, по същото следва да бъдат извършени още редица процесуално-следствени действия, целящи изясняване на фактическата обстановка и установяване на обективната истина до настоящия момент разследването не е приключило, като с резолюция на ОП – Варна на основание чл. 234 ал. 3 от НПК срока на разследването е бил продължен, считано до 28.02.2013 г.

Досъдебното производство е било образувано и водено срещу ДИАН СТЕФЧЕВ МИХАЛЕВ за извършено престъпление по чл. 214 ал. 3 т. 2 вр. чл. 214 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 4 НК; ЖИВОДАН ТОДОРОВ АСЕНОВ – за престъпление по чл. 214 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК; ЕКИМ АЛЕКСИЕВ ВАСИЛЕВ – по чл. 214 ал. 3 т. 2 вр. чл. 214 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК; ГЕОРГИ СТОЯНОВ ВАСИЛЕВ – по чл. 214 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК. В хода на разследване по това досъдебно производство са били събрани доказателства за извършена престъпна деятелност от обвиняемите по чл. 214 ал. 2 т. 1 и т. 2 от НК, поради което с оглед разпоредбата на чл. 411а ал. 2 от НПК, с постановление от 10.12.2012 г. досъдебното производство е било изпратено по компетентност на Специализирана прокуратура – София, а с постановление от 21.12.2012 г. на прокурор на Специализираната прокуратура е било прието по компетентност.

Досъдебното производство е било образувано и водено срещу МАРТИН ГЕОРГИЕВ ПЕТРОВ, АЛЕКСАНДЪР ХРИСТОВ ПЕТРОВ, СТОЯН ЙОРДАНОВ ЯНЧЕВ, за извършено престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4 и т. 5 вр. чл. 26 ал. 1 от НК и НИКОЛАЙ ЙОРДАНОВ ЯНЧЕВ – по чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. чл. 195 ал. 1 т. 4 и т. 5 вр. чл. 26 ал. 1 от НК. По отношение на всички обвиняеми е взета МНО „Задържане под стража”, като спрямо обв. Марин Петров на 23.11.2012 г. мярката за процесуална принуда е била изменена в „Домашен арест”. Тъй като разследването е с фактическа и правна сложност предвид обстоятелството, че към материалите по същото са обединени още 2 на брой досъдебни производства, по същото е било необходимо да се извършат множество процесуално-следствени действия, целящи изясняване на фактическата обстановка и установяване на обективната истина до настоящия момент разследването не е приключило, като с резолюция на ОП – Варна на основание чл. 234 ал. 3 от НПК срокът на разследването е бил продължен, считано до 07.02.2013 г. В тази връзка с постановление на наблюдаващия прокурор от 17.12.2012 г. на основание чл. 196 ал. 1 т. 2 от НПК на водещия разследването е било указано да работи приоритетно по делото и да извърши конкретни действия, посочени в обстоятелствената част на прокурорския акт, целящи приключване на производството в рамките на този срок.

Следва да се посочи, че всички подпомагащи прокурори са определени на случаен принцип въз основа на заповед на Районния прокурор на РП - Варна.

1.5. Контрол на мерката за неотклонение „Задържане под стража” и други мерки на процесуална принуда.
През отчетния период са били направени 202 искания за вземане на най-тежката мярка за процесуална принуда. Задържани са били 183 лица при 179 за 2011 г., 211 за 2010 г., 158 за 2009 г., 202 за 2008 г., 207 за 2007 г., 195 за 2006 г., 232 за 2005 и 216 за 2004 г.

Неуважени са били 10% от исканията при 16% за 2011 г., 12% за 2010 г., 18% за 2009 г., 8% за 2008 г., около 7% за 2007 г. и 10% за 2006 г.,

През отчетния период е намаляло прилагането от съда на втората по тежест мярка, „Домашен арест”, като алтернатива на неуважените искания за задържане на лицата – 19% от неуважените искания за задържане са заменени с тази мярка на процесуална принуда при 21% за 2011 г. и 47 % за 2010 г. Няма освобождаване на лица без мярка за неотклонение, което е белег за добра преценка на доказателствата по делата от страна на наблюдаващите прокурори.

62% от неуважените искания за задържане под стража са били протестирани, а една трета от протестите – уважени.

Домашен арест е бил взет по отношение на 13 обвиняеми при 30 за 2011 г., 25 за 2010 г., 9 за 2009 г. и 14 за 2008 г.

В края на отчетния период под стража са останали 43 обвиняеми, а под домашен арест – 10, при съответни стойности за 2011 г. 45 е 12, за 2010 г. 62 и 22, а за 2009 г. 65 и 8.

Отчетените резултатите сочат на трайното професионално отношение на прокурорите към това най-драстично ограничаване правата на извършителите на престъпления.
1.5.1. Отменени мерки за процесуална принуда.

През отчетния период има 31 случая на отменени мерки за процесуална принуда на основание чл. 234 ал.8 и 9 от НПК, отчетени от ВОП (28) ВРП (1) и ДРП (2), при съответно 2, 39, 215, три и пет за предходните пет (2011-2007). Този брой категорично не е съответен на старите досъдебни производства, по които има такова основание. Единствено пренатовареността на прокурорите с другите им рутинни задължения ги препятства да изпълнят закона в тази му част. Макар да сме длъжни да охраняваме и правата на авторите на престъпленията, считам, че от това опущение не произтичат никакви вреди за пострадалите, което е по-важно в обществен план, а и за извършителите, доколкото те не се възползват от правото си да обжалват бездействията на прокурора.

Основните проблеми в работата на органите на досъдебното производство през 2012 г. са свързани с кадровата обезпеченост и компетентността.

Едва в средата на отчетния период реално бе запълнен (с изключение на една бройка) щатът на ОП. За сметка на това този на ВРП остана още по-сериозно накърнен, с повишаването на част от колегите, спечелили конкурса за ВОП. От друга страна, както вече бе споменато в доклада, дефицитите, трупани в продължение на повече от десет години трудно могат да бъдат преодолени в рамките на пет-шест месеца или дори година-две. Ето защо отново поставяме на дневен ред необходимостта от създаването на адекватни условия за работа на прокурорите.

Щатът на разследващите полицаи е привидно запълнен, но текучеството там е голямо и компетентността на много от колегите е незадоволителна. Решение на този проблем традиционно се търси в обучението, което прокурорите трябва да осъществяват по отношение на разследващите, но това решение е палиативно. Безспорно всеки от нас рутинно участва в този процес, дори и само с факта на консултиране, а по-често и изготвяне на диспозитивите на обвиненията и с указанията, които даваме по делата – формално или устно. Трябва обаче да си дадем сметка, че това обучение стои извън преките ни трудови задължения и е допълнително натоварване, което е в значителна степен неприсъщо.

Друг проблем, стоял на вниманието на Окръжната прокуратура и в частност на нейният Административен ръководител през отчетния период бе свързан с натоварването на следователите. На тази тема бе проведено работно съвещание в УБ Бяла, а и без него, видно от резултатите, ОП Варна е на едно от първите места в страната по превъзлагане на разследвания. Както вече бе споменато, този проблем предстои да намери нови измерения в решаването си през настоящата година. Не може да се игнорира обаче фактът, че постановленията на Окръжния прокурор не могат и не бива да подменят философията на наказателния процес, така, както е очертана от волята на законодателя – а именно предварителното разследване да се води от полицията.

Без да бъде формулиран изрично като такъв, през отчетния период стоя на вниманието ни и проблемът с делата, чийто срок на разследване е значителен – над една година, над две години и т.н. В тази връзка изпълнихме задача на АП Варна, като излязохме с предложение някой на подобаващо ниво в иерархията на прокуратурата да вземе управленско решение за приоритетите в делата от гледна точка срока на разследване. Очевидно е, че е невъзможно едновременно да се приключат всички висящи дела. Трябва да се вземе решение кое е по-недопустимо – новите дела да остаряват или старите да остаряват още повече и в зависимост от това решение да се отдаде приоритет за приключване на съответната група досъдебни производства.

Във връзка със срочността трябва да се имат предвид и следните проблеми, произхождащи от материално и процедурно естество. Ноторно известен е фактът на пренатовареността на експертите от ИКТ на МВР и НИКК на МВР. В редица случаи обаче е невъзможно възлагането на експертизи извън тези институти. Ето защо е необходимо материалното и професионалното обезпечаване на БНТЛ при ОДМВР с вещи лица, които да могат да изготвят компютърни и други технически експертизи със съответния инструментариум и лицензиран софтуер.

За пореден път ще посочим разнобоя в законоустановените срокове за действие на различните институции и контролни органи, чиято компетентност служи за събиране на доказателства в наказателното производство. Така например финансовите ревизии, които се назначават по наши указания не се съобразяват със сроковете по НПК, което води до значително забавяне на голяма група наказателни производства. Ако се стремим към оптимизиране на действията на държавата срещу престъпността, неминуемо трябва да набележим и да отстояваме законодателни промени, свързани с повишаване ролята на контролните органи и на техните актове в наказателния процес.

В заключение на тази част от доклада ще си позволим да отправим едно предложение, което вече бе маркирано в изложението.

Очевидно е, че всички проблеми в прокуратурата и в разследването в частност не могат да бъдат едновременно решени. Ето защо считаме за уместно набелязването на единични цели, работата по постигането на които би дала положителен отпечатък в края на всеки отчетен период. Тези цели трябва да бъдат свързани с основната функция на прокуратурата – работата по наказателните дела. Дали те ще са свързани с продължителността на разследването – да не се допуска „застаряване” на делата или да се приключат приоритетно старите досъдебни производства с оглед ефективността на наказателната репресия и недопускане изтичането на погасителна давност. Или пък ще се акцентира върху естеството на делата – например битовата престъпност или финансовите престъпления. Или пък ще се намери по-гъвкав подход, съобразен със спецификите на всеки апелативен или окръжен регион. Но ако се набележат такива малки, но постижими цели в рамките на един отчетен период, те се обявят на достатъчно високо и отговорно ниво и се ангажира цялата държавна машина в постигането им – законодателно обезпечаване, материално обезпечаване и квалификация на кадрите, резултатите няма да закъснеят. Дали това ще се нарече „наказателна политика” или „степенуване на приоритетите” или без значение как, когато целите са ясни и постижими, усилията ще бъдат оправдани, а взисканието, след предварително осигуряване на необходимите условия за работа – мотивирано. Ако бъдат определени такива цели, лесно биха могли на първо време да бъдат формулирани и проблемите в съответните сектори на нашата дейност и механизмите на тяхното преодоляване за една календарна година. Тези механизми лесно биха могли да бъдат отстоявани и пред различните власти в държавата – законодателната – за да се постигнат разумни и наложителни промени в нормативната база, изпълнителната, за да се обезпечат материално и кадрово онези звена от системата, където това обезпечаване е дефицит. Такъв подход веднъж сработи на практика със създаването на специализираните структури в магистратурата. Тук не предлагаме нови специални звена, а например засилване на компетентността и материалната база на БНТЛ в ОДМВР, което рязко би подобрило работата по разкриване и доказване на всички престъпления, стиковане и законодателно допускане годността на доказателства, събирани от контролните органи и т.н.

Нееднократно сме предлагали например да отпадне „неизвестният” извършител при образуването на делата. И сега полицията е тази, която основно е ангажирана с разследването. И сега полицията е тази, която единствено е отговорна за разкриване на престъпленията. Ако делата започват след разкриването на деянията, като всички оперативни действия и способи, водещи към това състояние имат практическа и доказателствена стойност, и работата ни и отчетността ни биха се подобрили неимоверно. Защото делата срещу неизвестен извършител са удобното основание за оправдаване на всяка теза – те създават изкуствен обем, зад който се крием, за да докажем огромната си натовареност, без да имаме законови и практически възможности за въздействаме върху процеса на разкриваемостта. Те са основата и за „разумна” самокритика винаги, когато отчитаме, че работата ни по тях не се характеризира с особен интензитет. Те създават и объркване в общественото мнение, което се настройва негативно към съдебната система при прекратяването по давност на наказателни производства, по които реално няма разследване, защото разследването няма срещу кого да бъде насочено.

Крайно време е да бъде иницииран аргументиран дебат за връщане на прокуратурата към същностните й задължения, които са конституционно закрепени. И за насочване усилията именно към спазване на конституционно вменените ни отговорности.

Защото сега законодателят е определил в известна степен и по-скоро в белетристичен план ролята на прокурора като „господар” на досъдебното производство. Но при наличната законова и материална база „Господарят” без необходимия ресурс за работа се превръща в „необходимия виновник” за неуспехите на държавната политика в противодействието на престъпността. Което считаме, че може и трябва да бъде преодоляно под новото ръководство на ПРБ.