ж. Европейска мрежа на съветите на съдебната власт
Европейската мрежа на съветите на съдебната власт (ENCJ) е създадена през 2004 г. и обхваща съответните национални институции в държавите членки на Европейския съюз, които са независими от изпълнителната и законодателната власти и отговарят за оказването на подкрепа на съдебната власт в правораздавателния процес.
Досега към мрежата са се присъединили национални организации на съдебната власт от 24 държави членки и са получени заявления от други организации за членство или статут на наблюдател.
Членове:
Белгия : Hoge Raad voor de Justitie / Conseil Supérieur de la Justice.
България: Висш съдебен съвет
Дания: Domstolstyrelsen .
Франция: Conseil supérieur de la magistrature.
Унгария: Orszagós lgazsázolgáltatási Tanács.
Ирландия: An tSeirbhis Chúirteanna / Courts Service.
Италия: Consiglio Superiore della Magistratura .
Литва: Teiseju taryba.
Малта: Commission for the Administration of Justice.
Холандия: Raad voor de rechtspraak.
Полша: Krajowa Rada sadownictwa.
Португалия: Conselho Suprior da Magistratura.
Румъния: Conciliul Superior al Magistraturii.
Словакия: Súdna rada Slovenski republiky .
Словения: Republika Slovenija Sodni Svet .
Испания: Consejo General del Poder Judicial.
Обединено кралство: Judges' Council of England and Wales Judicial Council of Scotland.
Наблюдатели:
Австрия: Bundesministerium für Justiz .
Кипър: Supreme Court of Cyprus .
Естония: Ministry of Justice.
Финландия: Ministry of Justice.
Германия: Bundesministerium der Justiz .
Латвия: Ministery of Justice of the Republic of Latvia.
Швеция: The National Courts Administration Domstolsverket.
Съд на Европейския съюз
Съгласно чл. 3 на Устава на ENCJ „Сдружението има за цел подобряването на сътрудничеството и доброто разбирателство между съветите на съдебната власт и членовете на съдебните системи в държавите членки на Европейския съюз и страните кандидатки за членство.”
Необходимостта от гарантиране на независимостта и автономността на съдебната власт, залегнала в основата на създаването на мрежата, изисква етичните правила да не се налагат по формален начин отвън, а да се определят от самите професионалисти, като по този начин изразяват общото виждане на гилдията. Следователно така формулираната цел е подходяща за съветите, чиито правомощия съчетават гаранциите за независимостта и представителството на органите на съдебната власт.
Съгласно чл. 4 на Устава на ENCJ в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие на Европейския съюз целите на мрежата са да спомага за сътрудничество между членуващите институции по следните въпроси:
- анализи и информация за структурите и правомощията на членовете; обмен на информация и констатации между тях;
- обмен на опит във връзка с организацията и функционирането на съдебната власт;
- предоставяне на експертни анализи и предложения на институциите на Европейския съюз и други национални и международни организации.
Мрежата на съветите на съдебната власт може да играе важна роля в процеса на засилване на ефективността на политиката за съдебно сътрудничество в Европа на основата на принципа на взаимното признаване.
Дейности на Висшия съдебен съвет, определени в ЗСВ:
Член 30
(1) За осъществяване на правомощията си, определени в Конституцията Висшият съдебен съвет извършва следните дейности:
1. обсъжда проекта на бюджет на съдебната власт, предложен от министъра на правосъдието, внася го в Министерския съвет за включване в проекта на Закон за държавния бюджет на Република България и контролира изпълнението му;
2. определя броя, съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, административните и апелативните съдилища по предложение на министъра на правосъдието, а на военните съдилища - съгласувано с министъра на отбраната;
3. (доп., ДВ, бр. 33 от 2009 г.) определя броя на съдиите, прокурорите и следователите по съдилища, прокуратури и следствени органи, както и броя на съдебните служители - по предложение на административните ръководители на органите на съдебната власт;
4. организира и провежда конкурсите за съдийските, прокурорските и следователските длъжности;
5. определя броя на административните ръководители и на заместниците на административни ръководители за съответните органи на съдебната власт и ги назначава и освобождава, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор;
6. предлага на президента на Република България за назначаване и освобождаване председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор;
7. избира и освобождава директора на Националната следствена служба;
8. определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите;
9. проверява степента на натовареност на органите на съдебната власт;
10. извършва атестиране на съдиите, прокурорите, следователите и на административните ръководители;
11. води и съхранява кадровите дела на съдиите, прокурорите и следователите;
12. (изм., ДВ, бр. 33 от 2009 г.) одобрява Етичен кодекс на съдиите, прокурорите и следователите и Етичен кодекс на съдебните служители;
13. (изм., ДВ, бр. 33 от 2009 г.) изисква и обобщава на всеки 6 месеца информация от съдилищата, прокуратурата и от Националната следствена служба за тяхната дейност;
14. изготвя и внася в Народното събрание до 31 май обобщен годишен доклад за своята дейност и дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет, както и годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор;
15. създава и поддържа електронен публичен регистър на всички свои решения и мотивите към тях;
16. (изм., ДВ, бр. 33 от 2009 г.) одобрява автоматизираните информационни системи за органите на съдебната власт, осигурява системната им интеграция и оперативната им съвместимост и приема наредба за реда за тяхното изграждане, внедряване, използване и развитие;
17. организира, ръководи и контролира участието на съдии, прокурори и следователи в международното правно сътрудничество, включително участието им в националната съдебна мрежа;
18. (нова, ДВ, бр. 33 от 2009 г.) предлага на Инспектората към Висшия съдебен съвет извършването на проверки, които са извън годишната програма за дейността му.
(2) (Изм., ДВ, бр. 33 от 2009 г.) При осъществяване на дейностите по ал. 1 Висшият съдебен съвет изисква становище на административните ръководители на съответните органи на съдебната власт.
(3) (Изм., ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Дейността на Висшия съдебен съвет се подпомага от администрация. Числеността на администрацията не може да надвишава три пъти броя на членовете на Висшия съдебен съвет.
(4) Висшият съдебен съвет приема правилник за организацията на дейността си и за неговата администрация, който се обнародва в "Държавен вестник".
Член 31
Висшият съдебен съвет дава становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до съдебната власт.
Член 32
(Изм., ДВ, бр. 33 от 2009 г.)
(1) Министърът на правосъдието организира и ръководи провеждането на заседанията на Висшия съдебен съвет.
(2) Когато министърът на правосъдието отсъства, заседанията се председателстват от представляващия Висшия съдебен съвет.
(3) В случай че от заседание отсъстват както министърът на правосъдието, така и представляващият, заседанията се председателстват от член на Висшия съдебен съвет по старшинство.
(4) В случаите по ал. 2 и 3 министърът на правосъдието, съответно представляващият, уведомява предварително заместващия го, за да организира провеждането на заседанието. В тези случаи на заседанието може да присъства определен от министъра на правосъдието заместник-министър.
Сподели с приятели: |