Доклад дебат по въпросите на координацията и сътрудничеството между българските органи на съдебната власт и механизмите за координация между комисиите и звената на всс и други външни институции
ж. Европейска мрежа на съветите на съдебната власт
Изтегляне 0.85 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 24 държави членки
- България
- Холандия
- Обединено кралство
- Латвия
- Дейности на Висшия съдебен съвет, определени в ЗСВ: Член 30
- Член 31 Висшият съдебен съвет дава становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до съдебната власт. Член 32
ж. Европейска мрежа на съветите на съдебната власт Европейската мрежа на съветите на съдебната власт (ENCJ) е създадена през 2004 г. и обхваща съответните национални институции в държавите членки на Европейския съюз, които са независими от изпълнителната и законодателната власти и отговарят за оказването на подкрепа на съдебната власт в правораздавателния процес. Досега към мрежата са се присъединили национални организации на съдебната власт от 24 държави членки и са получени заявления от други организации за членство или статут на наблюдател.
Съд на Европейския съюз Съгласно чл. 3 на Устава на ENCJ „Сдружението има за цел подобряването на сътрудничеството и доброто разбирателство между съветите на съдебната власт и членовете на съдебните системи в държавите членки на Европейския съюз и страните кандидатки за членство.” Необходимостта от гарантиране на независимостта и автономността на съдебната власт, залегнала в основата на създаването на мрежата, изисква етичните правила да не се налагат по формален начин отвън, а да се определят от самите професионалисти, като по този начин изразяват общото виждане на гилдията. Следователно така формулираната цел е подходяща за съветите, чиито правомощия съчетават гаранциите за независимостта и представителството на органите на съдебната власт. Съгласно чл. 4 на Устава на ENCJ в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие на Европейския съюз целите на мрежата са да спомага за сътрудничество между членуващите институции по следните въпроси: - анализи и информация за структурите и правомощията на членовете; обмен на информация и констатации между тях; - обмен на опит във връзка с организацията и функционирането на съдебната власт; - предоставяне на експертни анализи и предложения на институциите на Европейския съюз и други национални и международни организации. Мрежата на съветите на съдебната власт може да играе важна роля в процеса на засилване на ефективността на политиката за съдебно сътрудничество в Европа на основата на принципа на взаимното признаване. Дейности на Висшия съдебен съвет, определени в ЗСВ: Член 30 (1) За осъществяване на правомощията си, определени в Конституцията Висшият съдебен съвет извършва следните дейности: 1. обсъжда проекта на бюджет на съдебната власт, предложен от министъра на правосъдието, внася го в Министерския съвет за включване в проекта на Закон за държавния бюджет на Република България и контролира изпълнението му; 2. определя броя, съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, административните и апелативните съдилища по предложение на министъра на правосъдието, а на военните съдилища - съгласувано с министъра на отбраната; 3. (доп., ДВ, бр. 33 от 2009 г.) определя броя на съдиите, прокурорите и следователите по съдилища, прокуратури и следствени органи, както и броя на съдебните служители - по предложение на административните ръководители на органите на съдебната власт; 4. организира и провежда конкурсите за съдийските, прокурорските и следователските длъжности; 5. определя броя на административните ръководители и на заместниците на административни ръководители за съответните органи на съдебната власт и ги назначава и освобождава, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор; 6. предлага на президента на Република България за назначаване и освобождаване председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор; 7. избира и освобождава директора на Националната следствена служба; 8. определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите; 9. проверява степента на натовареност на органите на съдебната власт; 10. извършва атестиране на съдиите, прокурорите, следователите и на административните ръководители; 11. води и съхранява кадровите дела на съдиите, прокурорите и следователите; 12. (изм., ДВ, бр. 33 от 2009 г.) одобрява Етичен кодекс на съдиите, прокурорите и следователите и Етичен кодекс на съдебните служители; 13. (изм., ДВ, бр. 33 от 2009 г.) изисква и обобщава на всеки 6 месеца информация от съдилищата, прокуратурата и от Националната следствена служба за тяхната дейност; 14. изготвя и внася в Народното събрание до 31 май обобщен годишен доклад за своята дейност и дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет, както и годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор; 15. създава и поддържа електронен публичен регистър на всички свои решения и мотивите към тях; 16. (изм., ДВ, бр. 33 от 2009 г.) одобрява автоматизираните информационни системи за органите на съдебната власт, осигурява системната им интеграция и оперативната им съвместимост и приема наредба за реда за тяхното изграждане, внедряване, използване и развитие; 17. организира, ръководи и контролира участието на съдии, прокурори и следователи в международното правно сътрудничество, включително участието им в националната съдебна мрежа; 18. (нова, ДВ, бр. 33 от 2009 г.) предлага на Инспектората към Висшия съдебен съвет извършването на проверки, които са извън годишната програма за дейността му. (2) (Изм., ДВ, бр. 33 от 2009 г.) При осъществяване на дейностите по ал. 1 Висшият съдебен съвет изисква становище на административните ръководители на съответните органи на съдебната власт. (3) (Изм., ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Дейността на Висшия съдебен съвет се подпомага от администрация. Числеността на администрацията не може да надвишава три пъти броя на членовете на Висшия съдебен съвет. (4) Висшият съдебен съвет приема правилник за организацията на дейността си и за неговата администрация, който се обнародва в "Държавен вестник". Член 31 Висшият съдебен съвет дава становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до съдебната власт. Член 32 (Изм., ДВ, бр. 33 от 2009 г.) (1) Министърът на правосъдието организира и ръководи провеждането на заседанията на Висшия съдебен съвет. (2) Когато министърът на правосъдието отсъства, заседанията се председателстват от представляващия Висшия съдебен съвет. (3) В случай че от заседание отсъстват както министърът на правосъдието, така и представляващият, заседанията се председателстват от член на Висшия съдебен съвет по старшинство. (4) В случаите по ал. 2 и 3 министърът на правосъдието, съответно представляващият, уведомява предварително заместващия го, за да организира провеждането на заседанието. В тези случаи на заседанието може да присъства определен от министъра на правосъдието заместник-министър. 1 В Белгия има Висш съвет, който съгласно чл. 151 на Конституцията на Белгия осигурява независимостта на съдиите и прокурорите. 2 Конституцията на Италия (чл. 104) предвижда създаването на Висш съвет, а съдебната власт е независима спрямо другите власти в държавата. 3 В Гърция има Висш съвет, уреден в Конституцията, чийто членове са само представители на съдебната власт и който има дисциплинарни правомощия. 4 Член 132, ал. 1 на Конституцията (с изм. и доп. от 2003 г.) урежда ролята на Висшия съвет на магистратурата като гарант на независимостта на съдебната власт. 5 Член 130. (1) Висшият съдебен съвет се състои от 25 членове. Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор са по право негови членове (2) За членове на Висшия съдебен съвет, които не са негови членове по право, се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко петнадесетгодишен юридически стаж. (3) Единадесет от членовете на Висшия съдебен съвет се избират от Народното събрание и единадесет - от органите на съдебната власт. (4) Мандатът на изборните членове на Висшия съдебен съвет е пет години. Те не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок. (5) Заседанията на Висшия съдебен съвет се председателстват от министъра на правосъдието. Той не участва в гласуването. (6) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Висшият съдебен съвет: 1. назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите; 2. налага дисциплинарните наказания понижаване и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите и следователите; 3. организира квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите; 4. приема проекта на бюджет на съдебната власт; 5. определя обхвата и структурата на годишните доклади по чл. 84, т. 16. (7) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Висшият съдебен съвет изслушва и приема годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи и ги внася в Народното събрание. (8) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Мандатът на изборен член на Висшия съдебен съвет се прекратява при: 1. подаване на оставка; 2. влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление; 3. трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година; 4. дисциплинарно освобождаване от длъжност или лишаване от право да упражнява юридическа професия или дейност. (9) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) При прекратяване на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет на негово място се избира друг от съответната квота, който довършва мандата. 6 Във Франция Висшият съвет на магистратурата (Conseil supérieur de la magistrature: CSM) съществува от 1946 г. Съветът се председателства от президента на Републиката. Членове на Съвета са министърът на правосъдието (заместник-председател), 12 членове, които се избират сред и се назначават от организациите на магистратите и Главната прокуратура. с четиригодишен мандат. Освен това има един член, който се избира от Държавния съвет (Conseil d’Etat), един, който се назначава от президента на Републиката и още един, който се назначава от председателя на Националното събрание (Assemblée Nationale). ВСМ има правомощия в сферата на назначаването на магистрати – Съветът назначава магистратите по препоръка на държавния глава, дисциплинарните производства и повишаването на магистратите. В Италия също има Висш съвет на магистратурата also has a High Council for the Magistrature (Consiglio Superiore della Magistratura). Този съвет е много сходен на френския Conseil Supérieur de la Magistrature и също се председателства от държавния глава. В състава му влизат председателят на Върховния апелативен съд, главният прокурор към този съд и 10 квалифицирани юристи, избрани от Парламента. В правомощията на Съвета влизат назначаването, прехвърлянето и повишаването на магистрати, назначаването на съдебни служители, както и дисциплинарните производства срещу магистрати В Португалия председателят на Върховния съд председателства Висшия съвет на магистратурата (Conselho Superior da Magistratura). Освен него има 16 членове, двама от които се назначават от държавния глава, седем от Парламента и седем се избира сред и назначават от съдебната гилдия. Както в Испания, Прокуратурата не влиза в състава на португалския съвет. Сред правомощията на Съвета са назначенията, прехвърлянията и повишенията на магистрати. 7 Швеция е първата страна, в която е създаден съдебен съвет по северноевропейския модел. Шведският Dolmstolsverket съществува от 1975 г. Този съвет е учреден като независим административен орган, ръководен от генерален директор. Последният е председател на Управителния съвет; освен него има четирима съдии (двама председатели на районни съдилища и двама председатели на апелативни съдилища), двама депутати, един адвокат и двама представители на съюзи. Правомощията на шведския съдебен съвет включват административни задачи, свързани с разработването на бюджета и разпределянето му сред органите на съдебната власт, както и управленски функции, като оказване на подкрепа на съдилищата, която, освен другото, е и в сферата на обучението и управлението на служителите, жилищно настаняване, автоматизация и компютризация (системи за бизнес администриране, бази данни със съдебната практика и др.), административната организация и отговорността за счетоводната информация относно изразходването на бюджетните средства. Освен това Съветът съдейства при набирането и назначаването на магистрати. 8 ЗСВ на България, чл. 16: (1) Висшият съдебен съвет е постоянно действащ орган, който представлява съдебната власт и осигурява нейната независимост. Той определя състава и организацията на работа на съдебната власт и осъществява управление на дейността й, без да засяга независимостта на нейните органи. Каталог: register -> project-2009 -> WorkSpace1 -> Component2 WorkSpace1 -> Доклад по изпълнение на дейност 20 Component2 -> Дейност 8 Работна среща WorkSpace1 -> Доклад дейност 18 Краткосрочни експерти: Йоланда Родригес Вивалес, Бригите Кьопенхофер, Блас Алберто Гонсалес Наваро project-2009 -> Доклад заключителна конференция Изтегляне 0.85 Mb. Сподели с приятели:
|