Доклад към Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие

Параграф 3 от тази разпоредба определя участието на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа в мониторинга на мерките, предприети от Страните в изпълнение на тази Конвенция. Като първа по рода си разпоредба в конвенция на Съвета на Европа, в нея се посочва, че Парламентарната асамблея ще бъде приканвана да прави редовен преглед на изпълнението на Конвенцията. С тази разпоредба съставителите на проекта са искали да признаят важната роля, която играе Парламентарната асамблея за поставянето на въпроса за насилието над жени в политическия дневен ред, както на Съвета на Европа, така и на неговите държави-членки. След дългогодишната ангажираност на Асамблеята по този въпрос и големия брой препоръки, приети в тази област, участието на Асамблеята в мониторинга на тази Конвенция значително подобрява резултатите от него.

Глава X – Връзка с други международни инструменти

Член 71 – Връзка с други международни инструменти

Член 71 се занимава с връзката между Конвенцията и други международни инструменти.

В съответствие с Виенската конвенция за правото на договорите от 1969 г. член 71 има за цел да гарантира, че Конвенцията съществува в хармония с други договори – независимо дали са многостранни или двустранни – или с инструменти, които се занимават с въпросите, обхванати и от Конвенцията. Това включва например Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и протоколите към нея, Европейската социална харта (ревизирана, ETS № 163), Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора (CETS № 197), Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и факултативния протокол към нея, Конвенцията за правата на детето и факултативните протоколи относно участието на деца във въоръжени конфликти, както и за продажбата на деца, детската проституция и детската порнография, Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация и факултативния протокол към нея, Конвенцията от 1951 г. за статута на бежанците и факултативния протокол към нея и Конвенцията на Обединените нации за правата на хората с увреждания.

Тази Конвенция има за цел да засили закрилата и да осигури подкрепа на жертвите на насилие над жени и домашно насилие. Поради тази причина член 71, параграф 1 има за цел да гарантира, че тази Конвенция не засяга задълженията, произтичащи от други международни инструменти, по които Страните по тази Конвенция са или ще станат Страни, и които съдържат разпоредби по въпроси, уредени от настоящата Конвенция. Тази разпоредба още веднъж ясно показва общата цел на настоящата Конвенция, която е да се защитят правата на жертвите на насилие над жени и домашно насилие и да им бъде осигурена най-висока степен на закрила.

Член 71, параграф 2 заявява категорично, че Страните могат да сключват двустранни или многостранни споразумения – или други правни инструменти – по въпросите, застъпени в настоящата Конвенция. Въпреки това от неговата формулировка става ясно, че Страните нямат право да сключват споразумение, което се отклонява от тази Конвенция.

Глава XI – Изменения на Конвенцията

Страните могат да предлагат изменения на разпоредбите на Конвенцията. Те трябва да бъдат предавани на генералния секретар на Съвета на Европа и на всички страни-членки на Съвета на Европа, на всяка подписала я страна, на всяка Страна, на Европейския съюз и на всяка държава, поканена да подпише или да се присъедини към Конвенцията.

Като следваща стъпка Комитетът на министрите разглежда и одобрява изменението. Преди да вземе решение за изменението, Комитетът на министрите се консултира и получава единодушното съгласие на всички Страни по Конвенцията. Това изискване признава, че всички Страни по Конвенцията следва да имат възможност да участват в процеса на вземане на решения относно изменения и са поставени на равна основа.

Глава XII – Заключителни разпоредби

С някои изключения разпоредбите на тази глава по същество са основани на Образеца за заключителни разпоредби на конвенции и споразумения, сключени в рамките на Съвета на Европа, одобрен от Комитета на министрите на 315та среща на представителите през февруари 1980 г. Членове 73 – 81 използват стандартния език на клаузите на образеца или са базирани на дългогодишната практика за разработване на договори в Съвета на Европа.

Член 73 – Правни последици от настоящата Конвенция

Член 73 гарантира разпоредбите на вътрешното законодателство и правнообвързващите международни инструменти, които осигуряват допълнителна защита на лицата от насилие над жени и домашно насилие; тази Конвенция не може да се тълкува като ограничаваща тази защита. Фразата „по-благоприятни права“ се отнася до възможността за поставяне на лице в по-благоприятно положение, отколкото е предвидено в Конвенцията.

Член 74 – Уреждане на спорове

Съставителите на проекта смятат, че е важно в текста на Конвенцията да се включи член относно уреждането на спорове, който да налага задължение Страните да се стремят първо да уредят мирно всякакви спорове относно прилагането или тълкуването на Конвенцията.

Различните видове мирно уреждане, посочени в първия параграф на този член (преговори, помирение и арбитраж) са общопризнати съгласно международното право. Тези методи за разрешаване на спорове не са кумулативни, така че Страните не са длъжни да изчерпят всички тях, преди да прибягнат до други методи за мирно уреждане. Всяка процедура за решаване на спорове трябва да се съгласува от съответните Страни.

Параграф 2 предвижда, че Комитетът на министрите на Съвета на Европа може да въведе несъдебна процедура, която Страните биха могли да използват, ако възникне спор във връзка с прилагането или тълкуването на Конвенцията. Съставителите на проекта са избрали да не се позовават на съдебни процедури, като например тази на Международния съд, тъй като няколко държави, които са участвали в разработването на тази Конвенция, не са приели задължителната компетентност на този съдебен орган и не са пожелали да направят това във връзка с тази конкретна Конвенция. Въпреки това този член не изключва спорещите Страни да внасят казусите си в Международния съд, ако се споразумеят за това.

Член 75 – Подписване и влизане в сила

Параграф 1 гласи, че Конвенцията е открита за подписване не само от страните-членки на Съвета на Европа, но и от Европейския съюз и от държавите, които не са членки на Съвета на Европа (Канада, Ватикана, Япония, Мексико и Съединените щати), които са участвали в съставянето ѝ. След влизането в сила на Конвенцията, в съответствие с параграф 3, други държави, които не са членки и не са обхванати от тази разпоредба, могат да бъдат поканени да се присъединят към Конвенцията в съответствие с член 76, параграф 1.

Параграф 2 гласи, че генералният секретар на Съвета на Европа е депозитар на документите за ратификация, приемане или утвърждаване на тази Конвенция.

Параграф 3 посочва, че броят на ратификациите, приеманията или утвърждаванията, необходими за влизане на Конвенцията в сила, трябва да бъде 10. Тази цифра отразява убеждението, че е необходима значителна група от държави, за да се работи успешно по предизвикателството за предотвратяване и борба с насилието над жени и домашното насилие. И все пак тази цифра не е толкова висока, че да доведе до ненужно забавяне на влизането на Конвенцията в сила. В съответствие с практиката на Организацията за разработване на договори, измежду първите десет подписали държави, най-малко осем трябва да са членове на Съвета на Европа.

Член 76 – Присъединяване към Конвенцията

След консултации със Страните и получаване на тяхното единодушно съгласие, Комитетът на министрите може да покани всяка държава, която не е членка на Съвета на Европа и не е участвала в изработването на Конвенцията, да се присъедини към нея. Това решение изисква мнозинство от две трети, предвидено в член 20.г от Статута на Съвета на Европа и с единодушие на Страните по тази Конвенция.

Чл. 77 – Териториално приложение

Параграф 1 определя териториите, за които се прилага Конвенцията. Тук трябва да се отбележи, че би било несъвместимо с предмета и целите на Конвенцията Страните да изключват без основателна причина части от техните територии от прилагането на Конвенцията (като например съществуването на различни правни системи, приложими по въпросите, разглеждани в Конвенцията).

Параграф 2 се занимава с разширяване приложението на Конвенцията за територии, за чиито международни отношения са отговорни Страните, или от чието име те са оторизирани да поемат ангажименти.

По отношение на тази конкретна Конвенция и без да се засягат разпоредбите на член 44, тази Конвенция не създава екстратериториални задължения.

Член 78 – Резерви

Член 78 уточнява, че не се допускат резерви по отношение на никоя от разпоредбите на настоящата Конвенция, с изключение на тези, предвидени в параграфи 2 и 3 от настоящия член. Заявяването на резерви, направено в съответствие с параграфи 2 и 3, трябва да обяснява причините, поради които се иска резерва от дадена Страна.

Клаузите, посочени в параграф 2 на този член, са разпоредби, за които не е постигнато единодушно съгласие сред съставителите на проекта, въпреки усилията за постигане на компромисно решение. Тези ограничения имат за цел да дадат възможност на възможно най-голям брой ратифицирания на Конвенцията, като в същото време позволяват на Страните да запазят някои от основните си правни понятия. Тези разпоредби са следните: член 30, параграф 2 (държавно обезщетение); член 44, параграфи 1 д, 3 и 4 (юрисдикция); член 55, параграф 1 (производства ex parte и ex officio); член 58 (давностен срок); член 59 (статут на дългосрочно пребиваване). Трябва да се отбележи, че възможността за резерви е допълнително ограничена по отношение на членове 55 и 58, тъй като ограниченията на член 55, параграф 1 са допустими само по отношение на член 35 за леки престъпления по същия начин, както и ограничения на член 58 са допустими само по отношение на членове 37, 38 и 39.

Параграф 3 предвижда специална форма на ограничение по отношение на членове 33 (психологическо насилие) и 34 (преследване). Страните по конвенцията могат да си запазят правото да предвидят ненаказателни вместо наказателни санкции за поведението, посочено в тези членове. Следователно тази възможност за резерви не се прилага за елементите, посочени като цяло, а само за начина, по който те могат да бъдат приложени от Страните на национално ниво.

Параграф 4, давайки възможност резервите да се оттеглят по всяко време, има за цел намаляване в бъдеще на различията между законодателствата, които са включили разпоредбите на настоящата Конвенция.

Член 79 – Валидност и преглед на резервите

Резервите са изключения от обичайното прилагане на стандартите, предвидени от Конвенцията. Ето защо съставителите на проекта смятат, че е целесъобразно да се предвиди периодично преразглеждане на резервите, за да се насърчат Страните да ги отменят или да посочат причините за тяхното запазване. Съгласно параграф 1 резервите, посочени в член 78, параграфи 2 и 3, имат ограничена валидност от 5 години. Този срок е уреден с цел да се постигне баланс между целта за постепенно премахване на съществуващите резерви от една страна и необходимостта от друга страна да се гарантира, че Страните имат достатъчно време да преразгледат своите резерви на национално ниво. След изтичане на този срок резервите отпадат, освен ако изрично не бъдат подновени. Във всеки случай Страните ще трябва да информират генералния секретар на Съвета на Европа за своите намерения по отношение на съществуващите резерви.

Параграф 2 съдържа процедура за автоматично отпадане на неподновените резерви. И накрая, в съответствие с член 79, параграф 3, Страните предоставят на GREVIO, преди подновяването или при поискване, обяснение за основанията, оправдаващи продължаването на дадена резерва. В случай на подновяване на дадена резерва няма нужда от предварително запитване от страна на GREVIO. Във всички случаи GREVIO ще има възможността да разгледа обясненията, предоставени от Страната, които оправдават продължаването на резервите.

Член 80 – Денонсиране

В съответствие с Виенската конвенция на ООН за правото на договорите член 80 позволява на всяка Страна да денонсира Конвенцията.

Член 81 – Уведомяване

В член 81 са изброени уведомленията, които е необходимо да направи генералният секретар на Съвета на Европа, като депозитар на Конвенцията, и се определят получателите на тези известия (държавите и Европейския съюз).