Доклад към Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие

Съставителите на проекта са решили да оставят на Страните да изберат подходящия правен режим, при който могат да бъдат издавани такива заповеди. Независимо дали ограничителната заповед или заповедта за защита се основават на гражданското право, наказателнопроцесуалното право или административното право, всички те ще зависят от националната правна система и най-вече от необходимостта от ефективна защита на жертвите.

Параграф 2 съдържа спецификации за ограничителните заповеди и заповедите за защита. Първото тире изисква тези заповеди да предлагат незабавна защита и да бъдат достъпни без неоправдана финансова или административна тежест за жертвата. Това означава, че всяка такава заповед трябва да влезе в сила веднага след като е издадена и да бъде предоставена без продължителни съдебни производства. Всички съдебни такси, събирани от жалбоподателя, по всяка вероятност – жертвата, не налагат неправомерно финансово бреме, което да попречи на жертвата да подаде жалба. В същото време всички процедури, създадени за подаване на молба за ограничителна заповед или заповед за защита, не представляват непреодолима трудност за жертвите.

Второто тире изисква заповедта да бъде издадена за конкретен или фиксиран период от време или до изменение или отмяна. Това следва от принципа на правната сигурност, който изисква продължителността на правната мярка да бъде ясно формулирана. Освен това тя престава да бъде в сила, ако бъде изменена или отменена от съдия или друг компетентен служител.

Третото тире изисква Страните да гарантират, че в някои случаи, когато е необходимо, тези заповеди могат да се издават ex parte с незабавно действие. Това означава, че всеки съдия или друго компетентно длъжностно лице ще има правото да издава временна ограничителна заповед или заповед за защита въз основа на искането на само една от страните. Трябва да се отбележи, че в съответствие с общите задължения, предвидени по силата на член 49 (2) от тази Конвенция, издаването на такива заповеди не трябва да бъде в ущърб на правата на защитата и на изискванията за справедлив и безпристрастен процес в съответствие с член 6 от ЕКПЧ. Това означава по-специално, че лицето, срещу което е издадена такава заповед, следва да има правото да я обжалва пред компетентните органи и в съответствие с подходящите вътрешноправни процедури.

Четвъртото тире има за цел да гарантира възможността жертвите да получават ограничителна заповед или заповед за защита, независимо от това дали са избрали да задвижат други съдебни производства или не. Когато съществуват такива заповеди например, изследванията показват, че много от жертвите, които искат да подадат молба за ограничителна заповед или заповед за защита, може да не са готови да повдигнат наказателно обвинение (което би довело до наказателно разследване и евентуално наказателно производство) срещу извършителя. Подаването на молба за ограничителна заповед или заповед за защита следователно не е поставено в зависимост от образуването на наказателно производство срещу същия извършител. По същия начин не може да се поставя в зависимост от образуване на дело за развод и т.н. В същото време фактът, че е даден ход на наказателни или граждански производства, отнасящи се до един и същ набор от факти срещу един и същ извършител, не трябва да пречи на издаването на ограничителна заповед или заповед за защита. Това обаче не изключва правото на Страните да предвидят в националното си законодателство опцията след получаване на молба за издаване на ограничителна заповед или заповед за защита, да може да бъде образувано наказателно производство.

Петото тире изисква Страните да предприемат мерки, за да гарантират, че съществуването на ограничителна заповед или заповед за защита може да бъде включено във всяко друго съдебно производство срещу същия извършител. Целта на тази разпоредба е да се даде възможност обстоятелството, че срещу извършителя е издадена такава заповед, да бъде доведено до знанието на всеки друг съдия, председателстващ съдебни дела срещу същото лице.

Параграф 3 има за цел да гарантира спазването на ограничителните заповеди и заповедите за защита, като се изискват „ефективни, съразмерни и разубеждаващи“ санкции за всяко нарушение на тези заповеди. Тези санкции могат да бъдат с наказателноправен или с друг правен характер и могат да включват лишаване от свобода, глоби или всякакви други правни санкции, които са ефективни, съразмерни и разубеждаващи.

На последно място, тъй като установяването на истината в случаите на домашно насилие може понякога да се окаже трудно, Страните могат да предвидят ограничаване възможността на противната страна/извършителя да осуети опитите на жертвата да потърси закрила, като вземат необходимите мерки, за да гарантират, че в случаите на домашно насилие, ограничителните заповеди или заповедите за защита, посочени в параграф 1, не може да бъдат издадени едновременно и срещу жертвата, и срещу извършителя. Страните също така трябва да обмислят забрана в националното си законодателство на понятия за провокативно поведение по отношение правото за подаване на молба за ограничителна заповед или заповед за защита. Тези понятия позволяват погрешни интерпретации, които имат за цел да дискредитират жертвата, и трябва да бъдат отстранени от законодателството по отношение на домашното насилие. И накрая, Страните могат също така да обмислят предприемането на мерки, които да гарантират, че подаването на молба за ограничителна заповед или заповед за защита, посочено в параграф 1, не се ограничава само до жертвите. Тези мерки са от особено значение по отношение на неправоспособните жертви, както и по отношение на уязвимите жертви, които може да не желаят да подадат молба за ограничителна заповед или заповед за защита от съображения за страх или емоционален смут и привързаност.

Член 54 – Разследване и доказателства

В съдебното производство доказателствата, свързани със сексуалната история и сексуалното поведение на жертвата, понякога се използват, за да се дискредитират представените от жертвата доказателства. Защитата понякога използва доказателствени материали за предишно сексуално поведение, за да оспори авторитета, доверието и липсата на съгласие на жертвите. Това се отнася особено до случаите на сексуално насилие, включително изнасилване. Представянето на този вид доказателства може да засили затвърждаването на вредните стереотипи за жертвите като имащи произволни сексуални контакти и неморално поведение и като недостойни за защитата, осигурена им от гражданското и наказателното право. Това може да доведе до фактическо неравенство, тъй като на жертвите, които са предимно жени, има по-голяма вероятност да бъде предоставена тази защита, ако бъде преценено, че са почтени.

Съставителите на проекта смятат, че е важно да се подчертае, че сексуалното поведение на жертвата в миналото не трябва да се разглежда като извинение за актове на насилие срещу жени и домашно насилие, които позволяват извършителят да се освободи или да се намали неговата отговорност. Въпреки това те са наясно с факта, че в някои Страни по Конвенцията допустимостта и разглеждането на доказателствата е в рамките на преценката на съдията, докато в други то е строго предопределено от нормите на наказателнопроцесуалното право. Член 54 въвежда задължението Страните да предприемат необходимите законодателни или други мерки, за да гарантират, че доказателствата, свързани със сексуалната история и сексуалното поведение на жертвата, се допускат или се разглеждат, само когато са релевантни и необходими. Това означава, че разпоредбата ограничава допустимостта на такива доказателства, както по гражданските, така и по наказателните производства до случаите, когато са свързани с конкретен процесен проблем и ако имат съществена доказателствена стойност. Ето защо тя не изключва допустимостта на такива доказателства. Когато съдиите допускат доказателства за предишна сексуална история, те трябва да бъдат представени единствено по начин, който не води до вторична виктимизация. Жертвите трябва да имат достъп до правна защита, без да преживяват допълнителна травма заради сексуалната си история и поведение.

Член 55 – Производства ex parte и ex officio

Съзнавайки особено травматичния характер на престъпленията, обхванати от този член, съставителите на проекта са се стремили да намалят тежестта, която продължителните наказателни разследвания и производства често поставят върху жертвите, като в същото време се гарантира, че извършителите ще бъдат предадени на правосъдието. Ето защо целта на тази разпоредба е да се даде възможност наказателното разследване и производство да се извършват без поставяне на тежестта за започване на такова производство и постановяване на присъда, върху жертвата.

Параграф 1 поставя задължението върху Страните да гарантират, че разследването на редица категории престъпления не трябва „да зависи изцяло “ от съобщаването или жалбата, подадена от жертвата, и че всяко производство, на което е дадено ход, може да продължи дори и след като жертвата е оттеглила заявлението или жалбата си. Съставителите на проекта са решили да използват фразата „да зависи изцяло“ с оглед на това да обхванат процедурните различия във всяка правна система, имайки предвид, че осигуряването на разследването или наказателното преследване на престъпленията, изброени в този член, е отговорност на държавата и на нейните органи. По-конкретно съставителите на проекта са били на мнение, че актовете, водещи до тежки телесни повреди или отнемане на живота, трябва да бъдат разглеждани своевременно и пряко от компетентните органи. Фактът, че много от престъпленията по тази Конвенция се извършват от членове на семейството, интимни партньори или лица, намиращи се в непосредствената социална среда на жертвата, и произтичащите от това чувства на срам, страх и безпомощност водят до нисък брой на подадени жалби, а впоследствие и присъди. Ето защо правоприлагащите органи трябва да разследват по проактивен начин, за да съберат доказателства, като например веществени доказателства, свидетелски показания, медицински експертизи и т.н., за да бъдат сигурни, че производството може да се извърши, дори ако жертвата е оттеглила заявлението или жалбата си, най-малкото по отношение на тежките престъпления, като например физическо насилие, водещо до смърт или телесни повреди.

Параграф 1 от настоящия член е отворен за ограничения по отношение на член 35 от гледна точка на леките престъпления съгласно член 78, параграф 2 от тази Конвенция. Съставителите на проекта са искали да се направи ясно разграничение между сериозните престъпления, свързани с физическо насилие, водещо до тежки телесни повреди или отнемане на живот, които след това да бъдат изключени от тази възможност за ограничения, и други, второстепенни престъпления, свързани с физическо насилие, които не водят до такива последствия. Въпреки това е оставено на Страните да определят какво представляват „леките престъпления“, свързани с физическо насилие.

С оглед овластяване на жертвите и насърчаването им да доведат докрай наказателните производства, параграф 2 изисква от Страните да гарантират, че организациите на жертвите на насилие, специално обучени консултанти по домашното насилие или други видове служби за подкрепа/застъпничество могат да оказват помощ и подкрепа на жертвите по време на разследването и съдебните производства. Примерите за добри практики показват, че жертвите, които са подкрепяни или подпомагани от дадена специализирана служба за подкрепа по време на разследването и производството, са по-склонни да подадат жалба и дадат показания и са по-добре подготвени да поемат емоционалното предизвикателство да допринесат активно за изхода на производството. Видът на услугите, които се споменават в този параграф, не е от правно, а по-скоро от практическо/психологическо естество. Те включват психологическа/емоционална подготовка на жертвите, за да могат да издържат да свидетелстват пред обвиняемия, придружаване на жертвите в съда и/или оказване на помощ по всякакъв друг практически и емоционален начин.

Член 56 – Мерки за закрила

Тази разпоредба е вдъхновена от член 31, параграф 1 от Конвенцията за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие (CETS № 201). Параграф 1 съдържа неизчерпателен списък на процедурите, предназначени да защитят жертвите от всички форми на насилие, обхванати от приложното поле на тази Конвенция, по време на съдебните производства. Тези мерки за закрила се прилагат на всички етапи от производството, както по време на разследванията, независимо дали те се извършват от правоприлагащите или от съдебните органи, както и по време на първоинстанционното производство. Въпреки че не съществува правна необходимост да се прави това, тъй като за Страните винаги съществува отворена възможност да приемат мерки, по-благоприятни от тези, предвидени във всяка част на Конвенцията, съставителите на проекта са искали да стане ясно, че посочените мерки за закрила са индикативни. Ето защо Страните са свободни да предоставят допълнителни мерки за закрила. Важно е да бъде подчертано, че в целия член 56, параграф 1, когато се споменава, че трябва да се предприемат мерки в съответствие с вътрешното законодателство или „когато е възможно“, се подчертава, че Страните са свободни да използват всички средства, които считат за най-добри, с оглед постигане целите на разпоредбата. Така е и с букви в, г, ж, и.

На първо място буква „a“ съдържа задължение за Страните да предприемат необходимите законодателни или други мерки, за да осигурят защитата на жертвите, както и тази на техните семейства и свидетелите. Страните трябва да гарантират, че жертвите не са застрашени от сплашване, отмъщение и повторна виктимизация.

Във връзка с буква „б“ съставителите на проекта подчертават важността на задължението за информиране на жертвите, когато извършителят е освободен временно или окончателно или избяга, поне в случаите, когато жертвите и семействата им може да са в опасност. Това не пречи на Страните да информират жертвите при други обстоятелства, когато това изглежда необходимо (например в случаите, когато съществува риск от отмъщение или сплашване или когато жертвата и извършителят живеят близо един до друг, те могат неволно да се окажат лице в лице един срещу друг). Някои правни системи изискват предварително подаване на молба или жалба от страна на жертвата, за да получи тази информация. В тези случаи Страните информират жертвата за тази възможност.

Буква „в“ определя правото на жертвите (и техните семейства или законни представители в случай на деца-жертви) да бъдат информирани за развитието на разследванията и производствата, в които участват като жертви. В тази връзка тази разпоредба предвижда, че жертвите трябва да бъдат информирани за правата си и за услугите, които са на тяхно разположение, както и за последващите действия във връзка с тяхната жалба, предявяването на обвинение, общия напредък на разследванията или производствата и тяхната роля, както и за изхода на делото. Въпреки че това не е включено в разпоредбата, Страните следва да гарантират, че тази информация се предоставя на език, който те разбират (вж. коментарите по член 19).

Що се отнася до буква „г“, тази разпоредба има за цел да даде възможност на жертвите да бъдат изслушани, да представят доказателства и да изберат средствата, чрез които техните възгледи, нужди и опасения да бъдат представени и разгледани. Страните трябва да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че представянето и разглеждането на възгледите, нуждите и опасенията на жертвите се осигурява пряко или чрез посредник.

Буква „д“ се занимава по-конкретно с общата помощ за жертвите, за да се гарантира, че техните права и интереси са надлежно представени и взети предвид на всички етапи от разследването и съдебните производства.

Задължението, съдържащо се в буква „е“, води до предприемане на необходимите мерки, за да се гарантира, че неприкосновеността на личния живот на жертвите е защитена. Това налага предприемането на мерки, когато това е целесъобразно и в съответствие с международното право, за да се предотврати публичното разпространение на информацията, която би могла да доведе до разпознаването на жертвите. Съставителите на проекта са искали да се подчертае обаче, че защитата на образа на жертвата и неприкосновеността на личния ѝ живот се простира до риска от „обществено“ разкриване и че тези изисквания не трябва да пречат тази информация да бъде разкрита в контекста на реалното производство, за да се спазят принципите, че и двете страни в едно производство трябва да бъдат изслушани, които са присъщи на правото на защита по време на наказателното преследване.

Буква „ж“ има за цел защита на жертвите, по-специално чрез предотвратяване на тяхното по-нататъшно травмиране в помещенията на следствените служби и в съда чрез контакт с предполагаемия извършител на престъплението. Тази разпоредба се прилага на всички етапи на наказателното производство (включително разследването), с някои изключения: следствените служби и съдебният орган трябва да бъдат в състояние да отменят това изискване, например когато жертвата желае да присъства на изслушването или когато контактът между жертвата и предполагаемия извършител е необходим или полезен с оглед гарантирането, че производството се провежда по удовлетворителен начин (например когато се появи необходимост от конфронтация).

Буква „з“ посочва задължението за предоставяне на жертвите, когато е необходимо, на независими и компетентни преводачи. В някои правни системи е необходимо преводачът да е заклет, за да се установи независимостта му. Поради разликата в статута на жертвите в различните съдебни системи съставителите на проекта смятат, че е важно да стане ясно в текста на Конвенцията, че това се отнася за случаите, когато жертвите са страни по производството или когато те дават показания. Много от жертвите не говорят или почти не говорят езика на страната, в която са били обект на актове на насилие срещу жени и домашно насилие. Незнанието на езика води до увеличаване на тяхната изолация и е един от факторите, който не им позволява да претендират за правата си. В такива случаи е необходим достъп до преводачи, които да им помогнат по време на разследването и съдебните производства. Това е съществена мярка за гарантиране на достъп до правата, което е предпоставка за достъп до правосъдие и Страните следва да предвидят осигуряването на безплатни преводачи на жертвите.

И накрая буква „и“ създава задължение за Страните да гарантират, че жертвите имат възможността да дадат показания в съдебната зала, без да присъстват или поне без да са в присъствието на предполагаемия извършител. Законът в някои страни предвижда аудиовизуален запис на изслушванията на жертвите и охраната на тези изслушвания със средства, като например: ограничаване на хората, които имат право да присъстват на изслушването и да видят записа; позволяване на жертвата да поиска прекъсване на записа по всяко време и пълен дословен препис от протокола на съдебното заседание при поискване. Такива записи и писмени протоколи могат да бъдат използвани в съда, вместо да се налага жертвата да се яви лично. Някои правни системи също така позволяват на жертвите да се явят пред съда чрез видеоконферентен разговор. Жертвата се изслушва в отделна стая, с възможност за присъствие на експерт и техници. За да се ограничи максимално психологическото въздействие върху жертвата, поради това че са в една и съща стая с извършителя или по време на видеоконферентната връзка, видимостта между двете страни може да бъде ограничена, така че жертвата да не може да вижда извършителя и/или обратното. Ако например жертвата трябва да се яви в съдебно заседание, той или тя може да даде показания, като стои зад екран или да даде показания, когато извършителят не се намира в съдебната зала. Затова Страните трябва да гарантират задължението, посочено в тази разпоредба, когато това е възможно, чрез използването на подходящи комуникационни технологии.

В случай на деца-жертви и деца-свидетели, параграф 2 гласи, че Страните трябва да положат специални грижи за техните нужди и да гарантират правото им на специални мерки за защита, тъй като децата обикновено са по-уязвими, отколкото възрастните, и е по-вероятно да се уплашат. Следователно специалните защитни мерки трябва да отдадат необходимото внимание на висшите интереси на детето, които могат да включват мерки, които да не задължават детето да дава показания в присъствието на извършителя. Що се отнася до понятието „дете-свидетел“, виж също коментарите по Член 26.

Чл. 57 – Правна помощ

Като непосредствена последица от насилието, много жертви на насилие над жени и домашно насилие може да бъдат принудени да изоставят всичките си вещи или работата си и да тръгнат веднага. Съдебните и административни процедури често са много сложни и жертвите се нуждаят от съдействието на адвокат, за да бъдат в състояние да отстояват правата си по задоволителен начин. В тези случаи може да се окаже трудно за жертвите ефективно да имат достъп до правни средства за защита поради високите разходи, с които може да е свързано търсенето на справедливост. Поради тази причина съставителите на проекта са вярвали, че е важно да се установи задължението на Страните да предоставят право на правно съдействие и безплатна правна помощ за жертвите при условията, предвидени от вътрешното им право. Тази разпоредба е вдъхновена от член 15, параграф 2 от Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора (CETS №197).

Член 57 не дава на жертвата автоматично правото на безплатна правна помощ. Всяка отделна Страна трябва да прецени какви да бъдат изискванията за получаване на такава помощ. В допълнение към тази разпоредба Страните трябва да вземат предвид член 6 от ЕКПЧ. Въпреки че член 6, параграф 3 (в) от ЕКПЧ предвижда безплатна помощ от официално назначен адвокат само в наказателните производства, установената съдебна практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) (решение Airey v. Ireland, 9 октомври 1979 г.) също признава, при определени обстоятелства, правото на безплатна правна помощ по граждански въпроси въз основа на член 6, параграф 1 от ЕКПЧ, който се тълкува като установяване правото на съдебен процес за определяне на граждански права и задължения (вж. Golder v. the United Kingdom, решение от 21 февруари 1975 г.). Според Съда ефективният достъп до съд може да наложи предоставянето на безплатна правна помощ. Неговата позиция е, че трябва да се установи дали явяването пред съда без съдействието на адвокат би било ефективно, в смисъл дали въпросното лице би било в състояние да представи своя случай по подходящ и задоволителен начин. Тук Съдът е взел под внимание сложността на процедурите и емоционалния характер на ситуацията – което едва ли съответства на степента на обективност, изисквана от защитата в съда – при вземането на решение дали съответното лице е било в състояние да представи ефективно собствения си случай. Ако това не е така, на лицето трябва да бъде предоставена правна помощ. По този начин, дори при липса на законодателство за предоставяне на безплатна правна помощ по граждански дела, трябва да се прецени дали, в интерес на правосъдието, на жалбоподател, който е без финансови възможности, трябва да бъде предоставена правна помощ, ако не може да си позволи адвокат.

Член 58 – Давностен срок

Тази разпоредба предвижда давностният срок за започване на съдебно производство да продължава да тече достатъчно дълъг период от време, за да се даде възможност наказателното преследване да бъде ефективно образувано, след като жертвата достигне пълнолетие. Следователно задължението се прилага само по отношение на децата-жертви, които често не са в състояние по различни причини да докладват за престъпленията, извършени срещу тях преди навършване на пълнолетие. Изразът „период от време, достатъчен да позволи ефективното започване на производството“ означава от една страна, че след като тези деца станат възрастни, те трябва да имат достатъчно време, за да преодолеят своята травма, като по този начин им се даде възможност да подадат жалба, и на второ място, че органите на прокуратурата трябва да бъдат в състояние да повдигнат обвинение за съответните престъпления.