Доклад на Български адвокати за правата на човека по съответствието на българския закон и практика с изискванията на чл. 9 и 11 от
Конкретни случаи на забранени политически партии и организации
Изтегляне 0.61 Mb.
|
Конкретни случаи на забранени политически партии и организации Постановени са няколко решения на български съдилища, с които се отказва регистрирането на организации. На 28 април 1999 г. Софийският апелативен съд е отхвърлил жалба на ОМО “Илинден” срещу решение на Благоевградския съд от 2 ноември 1998 г., с което им е отказана регистрация. Апелативният съд е отказал да регистрира организацията inter alia с мотива, че разпоредбата, че членове на ОМО “Илинден” могат да бъдат “македонци”, противоречи на чл. 6, ал. 2 от Конституцията, която забранява дискриминацията. Съдът също така е отбелязал, че сдружението имало политически цели, и че като настоявало за автокефалност на Православната църква в Пиринска Македония, извършвало религиозна и религиозно-образователна дейност, което го задължавало да поиска разрешение от Министерски съвет съгласно процедурата на чл. 133а от Закона за лицата и семейството. На 12 октомври 1999 г. Върховният касационен съд потвърдил изцяло решението. На Монархическа група "Гражданско сдружение за български интереси, национално достойнство, единство и обединение – за България" също е била отказана съдебна регистрация. През 1998 г. Пловдивският окръжен съд е отхвърлил искането на сдружението за регистрация. На 10 март 1999 г. Пловдивският апелативен съд е потвърдил решението на окръжния съд с мотива, че уставът на сдружението противоречал на Конституцията, тъй като например целял възстановяване на герба на Царство България, промяна на формата на държавно управление от република на монархия и премахване на границата между България и Република Македония, макар и уставът да предвиждал, че тези цели щели да се преследват по мирен начин и със законни средства. На 29 септември 1999 г. Върховният касационен съд потвърдил отказа на апелативния съд. Организацията подала жалба до Европейския съд за правата на човека, след като получила окончателен отказ за регистрация от Върховния касационен съд. На 29 февруари 2000 г. Конституционният съд обявил политическата партия ОМО “Илинден” за противоконституционна с мотива, че дейността на партията целяла да наруши териториалната цялост на страната в нарушение на чл. 44, ал. 2 от Конституцията. Тази политическа партия е била регистрирана две години по-рано и е участвала в местните избори през 1999 г., като е спечелила няколко места в местните общински съвети. Искането за забрана на партията било подадено от редица народни представители. Конституционният съд е обсъдил подробно доказателствата за дейността на партията и за членовете й от началото на 90-те години, много преди партията да бъде регистрирана. Въз основа на изявления на членове на партията съдът стигнал до извода, че те поддържат възгледи в подкрепа на автономията на Пиринския регион в Югозападна България. Доказателствата се отнасяли до изявления, направени от някои от лидерите на партията преди и след учредяването и регистрацията на партията. Други доказателства, оценени от Конституционния съд като решаващи и оправдаващи забраната на партията, са разпространението на карти на Македония, включващи и част от територията на България, от организация, претендираща да е предшественик на партията. Конституционният съд е приел, че всякакви дейности, насочени към териториално разцепление, били забранени от Конституцията и всяка организация, ангажирана с такива дейности, съответно трябвало да бъде обявена за противоконституционна.42 През декември 2002 г. Софийски градски съд отказал да регистрира политическата партия ОМО “Илинден”-ПИРИН. Тази група е формирана от български македонци и застъпници на техните права, но в нея могат да членуват всички български граждани. Уставът на партията предвижда, че партията ще извършва дейност в съответствие със закона и че уважава суверенитета и териториалната цялост на България. Въпреки това, съдът е изложил в решението си мотиви, че inter alia в устава на партията имало разпоредби, от които ясно било видно, че “учредителите на новата партия безспорно преследват политически цели, насочени към манипулиране на българското национално самосъзнание, денационализиране на българското население и ориентиране на последното към възприемане на македонско национално самосъзнание.” Съдът също така установил, че партията “действа срещу целостта на българската нация.” Както Конституцията, така и тълкуването й в описаните по-горе случаи разкриват съществено противоречие между международните стандарти на свободата на сдружаване и българския закон. По делото Сидиропулос и други срещу Гърция43 Съдът е отбелязал, че е необходимо да разгледа твърдяната намеса в светлината на цялото дело, и се е произнесъл по въпроса, дали тя е била “съразмерна на преследваната легитимна цел” и дали изтъкнатите от властите аргументи в нейно оправдание са “относими и достатъчни”. В горния случай Съдът е възприел позицията, изразена от него по делото The Socialist Party and Others, че Съдът “трябва да се увери, че националните власти са основали решенията си на приемлива оценка на относимите факти”44. В случаите The Freedom and Democracy Party и The Socialist Party and Others Съдът е възприел позицията, че “самата същност на демокрацията изисква да бъдат предлагани и обсъждани различни политически проекти, дори и такива, които оспорват съществуващата държавна организация, при условие, че сами по себе си те не накърняват демокрацията”. Съдът по-нататък е приел, че “не може да има оправдание за възпрепятстването на политическа група, единствено поради факта, че тя се стреми към публичен дебат върху положението на част от населението на държавата и към участие в политическия живот, за да намери – в съответствие с демократичните правила – решения, които да задоволят всички засегнати лица” 45. Европейският съд по правата на човека също така е заявил по делото Сидиропулос и други, че “посочването на самосъзнание за принадлежност към малцинствена група и запазването и развиването на културата на дадено малцинство не може да се считат, че представляват заплаха за “демократичното общество”46. Възприетите от българските съдилища стандарти са в очевидно противоречие със стандартите, утвърдени от Европейския съд по правата на човека. Цялостният анализ на доказателствата не балансира всички относими фактори, а аргументите на съдилищата в подкрепа на забраната или отказа им да извършат регистрация са очевидно неотносими в светлината на практиката по Конвенцията. Докладът е подготвен и предоставен от Фондация “Български адвокати за правата на човека”. Той е включен в настоящата база данни в рамките на проект “Усъвършенстване на правораздаването в сферата на защита на правата на човека в България”, изпълнен от Фондация “БАПЧ” в периода м. ноември 2005 г. – м. август 2006 г. Отразява състоянието на законодателството и практиката към м. септември 2005 г. 1 Решение № 5 от 11 юни 1992 г. по к.д. № 11, 1992 г., обн. ДВ,бр. 49 от 1992 г.; решение № 12 от 15.07.2003 г. по к.д. № 3, 2003 г., ДВ, бр. 66 от 2003 г. 2 Делото Ал Нашиф е коментирано в Предварителния доклад относно съответствието на българското законодателство и практика с изискванията на протоколи №№ 4 и 7 към ЕКПЧ 3 решение № 12 от 15.07.2003 г. по к.д. № 3, 2003 г., ДВ, бр. 66 от 2003 г. 4 Решение № 5 от 11 юни 1992 г. по к.д. № 11, 1992 г., обн. ДВ,бр. 49 от 1992 г. 5 пак там 6 Пак там, с. 7 Hasan and Chaush v. Bulgaria [GC],no 30985/96,ECHR 2000-XI 8 Тук вероятно се налага пояснението, че многовековната традиция на съществуване на религиозните общности в страната не познава подобно разделение и наличие на паралелни ръководства, претендиращи всяко едно от тях да е единствено легитимното.В каноните на източното православие “разкъсването” на църквата е приравнено на ерес. Лицата, дръзнали да разделят църквата, подлежат на духовен съд за консумирани канонични нарушения. Затова и в действащата уредба – Законът за изповеданията от 1949 г. не е регламентирана хипотезата за възможност от паралелно съществуване на две религиозни общности, принадлежащи към едно изповедание. 9 Supreme Holy Council of the Muslim Community v. Bulgaria, application no 39023/97, § 84 10 решение от 03.07.1997 г. по жалба № 28626/1995 г. 11 решение № 12 от 15.07.2003 г. На КС на РБ по конст.д. № 3/03 г. – ДВ, бр. 66/03 г. 12 В исторически план е неизбежно да се премълчи, че “отстраняването” на действалото до 1992 г. ръководство на БПЦ бе съпроводено със срамни действия по насилствено завземане на храмове и други църковни имоти от страна на лица, които издигаха лозунги за “демократизиране” на църквата в началото на демократичните промени в Република България Тези противозаконни действия тогава или бяха подкрепяни явно от органите на прокуратурата и изпълнителната власт, или бе проявявано престъпно бездействие в случаи, в които защитата на обществения ред е налагала предприемането на съответните действия. Особено неприемлива е ролята на Дирекцията по изповеданията, чийто директор разпорежда на банките да блокират сметките на БПЦ и уведомява наематели на църковни имоти, че следва да изплащат наем на лицата, представляващи се за новоизбран Синод. 13 Чл. 43 от Конституцията на Република България, ДВ, бр. 56 от 13 юли 1991 г. 14 Закон за събранията, митингите и манифестациите, ДВ, бр. 10 от 2 февруари 1990 г. 15 Чл. 174а от Наказателния кодекс, Престъпления против свободата на събранията, митингите и манифестациите, ДВ, бр. 10 от 2 февруари 1990 г. 16 Чл. 174а, ал 2 от Наказателния кодекс. 17 Последният пример са публичнте протести в края на юни и началото на юли 2005 г. срещу запазването на сегашните и създаването на нови сметища около София. Протестиращите в продължение на дни блокираха пътища, без държавата да се намеси. В края на краищата протестиращите бяха отстранени от полицията, но срещу никого не са предявени или дори готвени обвинения. 18 Вж. Решение на Европейския съд по правата на човека от 9 септември 2004 г. относно допустимостта на жалба 44079/98, ОМО Илинден и Йордан Костадинов Иванов с/у България. 19 Чл. 139 от Конституцията 20 Езелин с/у Франция, решение от 26 април 1991 г., Series A No 202, пар. 53. 21 “Християни срещу расизма и фашизма” с/у Великобритания, No 8840/78, 21 DR 148, пар. 5. Това дело е по повод забрана на всички обществени събирания за определен период от време. На още по-голямо основание изискването всяко решение да се забрани събрание да бъде подкрепено от доказателства трябва да важи, когато се забранява конкретно събрание. 22 Езелин с/у Франция, решение от 26 април 1991 г., Series A No 202, пар. 52. 23 Съдебните решения по Закона за събранията, митингите и манифестациите не се публикуват, което допълнително спъва еднообразното приложение на закона и не позволява да се формира единна съдебна практика. Информация за отделни решения става публична само благодарение на усилията на правозащитни НПО и чрез производството пред Европейския съд по правата на човека. 24 Чл. 15, ал. 1 от Закона за административното производство, който гласи: “Административният орган издава административния акт или отказва издаването му с мотивирано решение.” 25 За пример могат да се дадат забраните, наложени от кмета на София през август и септември 1998 г. за провеждането на митинг на активисти на ОМО “Илинден” в София. Вж. Решение на Европейския съд по правата на човека от 9 септември 2004 г. относно допустимостта на жалба 44079/98, ОМО Илинден и Йордан Костадинов Иванов с/у България. В заповедите на кмета се посочва само, че мирните протести “ще създадат условия за нарушаване на обществения ред”. 26 Български хелзинкски комитет, Годишен доклад за 1996 г., http://www.bghelsinki.org/frames-reportsbg.htm. На група лица от Кришна обществото е забранено да проведат увеселение на открито, защото не са регистрирани в общината. 27 Български хелзинкски комитет, Годишен доклад за 1996 г., http://www.bghelsinki.org/frames-reportsbg.htm. 28 През 2004 г. кметът на Благоевград отказа на активисти да положат венец и цветя пред паметник с мотива, че по същото време ще има събиране на ученици от гимназията. Вж. Български хелзинкски комитет, Годишен доклад за 2004 г., http://www.bghelsinki.org/frames-reportsbg.htm. 29 Български хелзинкски комитет, Годишен доклад за 1995 г., http://www.bghelsinki.org/frames-reportsbg.htm 30 Leander v. Sweden, решение от 26 март 1987, Series A, No 116, para 29 31 Soering v. UK, решение от 7 юли 1989, Series A, para 120; Assenov v. Bulgaria, решение от 28 октомври 1998, para 117 32 За по-подробна информация по дело, по което националните съдилища са приложили този подход виж решението по допустимостта от 9 септември 2004 на ЕСПЧ по жалба № 46336/99, Иванов и други срещу България. 33 Виж решението по допустимостта от 9.09.2004 г. на Европейския съд по жалба № 44079/98, ОМО Илинден и Йордан Костадинов Иванов срещу България. 34 Виж законопроект 402-01-7, внесен в НС от МС, http://www.parliament.bg. 35 Случаи на прекратени от властите мирни събрания на закрито на религиозни общности и на ОМО Илинден, както и на откази на общинските власти да предоставят общински помещения са докладвани от Български Хелзинкски Комитет в годишните му доклади през 1995, 1996 и 1997 г., виж http://www.bghelsinki.org/frames-reports.htm. 36 Чл. 11, ал. 4 от Конституцията на Република България, Държавен вестник, бр. 56 / 13.07.1991 г. 37 Чл. 3 от Закона за политическите партии от 1990 г. изрично предвиждаше, че “[н]е може да се образува политическа партия… насочена против суверенитета или териториалната цялост на страната и единството на нацията, правата и свободите на гражданите… чиито цели противоречат на Конституцията и законите на страната… на верска или етническа основа или за разпалване на расова, национална, етническа и религиозна вражда… или която проповядва фашистка идеология или се стреми да постига целите си чрез насилие или други недопустими от закона средства.” 38 Виж чл. 15, ал. 3, т. 7 от Закона за политическите партии, Държавен вестник, бр. 28 от 1 април 2005 г. 39 Чл. 149, ал. 1, т. 5 от Конституцията на РБ, Държавен вестник, бр. 56 / 13.07.1991 г. 40 Чл. 150, ал. 1 от Конституцията на Република България. 41 Чл. 500 от Гражданския процесуален кодекс. 42 За подробно описание на случая виж решение по допустимостта от 9 септември 2004 г. на Европейския съд, ОМО Илинден-ПИРИН и други срещу България, жалба № 59489/00 г. 43 Виж решението Sidiropoulos and Others v. Greece от 10 юли 1998 г., § 40. 44 Виж т. 6, стр. 1256, § 44. 45 Freedom and Democracy Party v. Turkey, решение от 8 декември 1999 г., § 28, и Sidiropoulos and Others v. Greece, решение от 10 юли 1998 г., §. 40. 46 Sidiropoulos and Others v. Greece, решение от 10 юли 1998 г. Каталог: media -> documents documents -> Право на зачитане на личния и семейния живот documents -> Равенството в нормотворческата практика на Международната организация на труда documents -> Media information documents -> Бюлетин съдебна практика по documents -> Chevrolet Orlando внася ваканционната атмосфера на Флорида в класа на семейните автомобили documents -> Бюлетин съдебна практика по Изтегляне 0.61 Mb. Сподели с приятели:
|