Доклад по овос настоящият доклад за овос на "База за отдих", намираща се в пи №064024 с площ по пуп прз 8554 м



страница8/16
Дата19.07.2018
Размер3.6 Mb.
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   16

3.6. Земи и почви
Инвестиционното намерение предвижда изграждане на база за отдих в поземлен имот № 064024 с площ 8554 кв.м. Имотът граничи с поземлени имоти № 064023 и 064025, като общата площ на трите имота възлиза на 26870 кв.м.

Почвите в района са планинско-ливадни и кафяви горски. Отнасят се към Планинската почвена зона на България и към Родопския агроекологичен район на кафявите горски почви.



Планинско-ливадните почви заемат по-голямата част от района. Като почвообразуващи скали на планинско-ливадните почви обикновено са безкарбонатни скали – изветрителен материал от гранит и други масивни скали. За почвообразувателния процес е характерно образуването на чимов хоризонт. Тук почвообразуването протича под влияние на развиващата се ливадна растителност, която оставя върху повърхността голямо количество мъртви растителни отпадъци, които поради ниските температури бавно се минерализират. По такъв начин се създават благоприятни условия за образуването на чимов хоризонт. Когато вече е създаден, той задържа голямо количество вода и почвообразувателният процес на някои места придобива черти на блатния процес. Поради това на някои места планинско-ливадните почви се отнасят към преовлажнените.

Под добре оформения чим (10-15 см) лежи добре развит хумусно-акумулативен хоризонт. Долната част на чимовия хоризонт, както и хумусно-акумулативния, има кафеникав оттенък от недобре разложени растителни отпадъци. Хумусният хоризонт постепенно преминава в почвообразуващата скала.

Механичният състав на тези почви е глинесто-песъклив до песъкливо-глинест с много скелет. Хумусът е с високо съдържание на органична материя, но е груб и некачествен. Почвите са с троховидно-зърнеста структура.

Тези почви се използват като пасища. Поради високата влага, влошения въздушен режим и тежкия топлинен такъв върху тях трудно могат да се настанят дървесни видове.



Кафявите горски почви заемат по-малката част от терена. Почвообразуващите скали, върху които са се формирали, са предимно гранити, гранитогнайси, варовити скали. Хумусният слой в почти целия профил е оцветен в кафяви тонове от проникващите и отложени кафявоцветни хумусни киселини и техните съединения.

Механичният състав на кафявите горски почви е лек. Характерна черта за тези почви е голямата скелетност, която се увеличава в дълбочината на почвения профил. Те са глинесто-песъкливи, средно каменливи.

За профила на кафявите горски почви е характерен не много мощен хумусно-акумулативен хоризонт. Средно той варира от 5 до 30 см. При тези почви под хумусния хоризонт се развива доста мощен илувиален хоризонт, който достига до 50-100 см дълбочина и постепенно преминава в почвообразуващата скала.

Категорията на почвите при неполивни условия се определя на Х-та. Имотите са неполивна площ, което се удостоверява с документите, издадени от Напоителни системи ЕАД – София, клон Пловдив, приложени към доклада. Не се наблюдават ерозирали, замърсени и нарушени терени. Достъпът до строителната площадка ще се осъществява по съществуващ път.

Имотите, върху които ще се осъществява инвестиционното намерение, са собственост на инвеститора. Същият следва да направи необходимото съгласно ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ за промяна предназначението на земята.


3.7. Биологично разнообразие

и неговите компоненти
3.7.1. Растителен свят

3.7.1.1. Ха­рак­те­рис­ти­ка на растителната покривка

в района на обекта

А. Флористично райониране

Според приетото флористично райониране на България, страната се дели на 20 района. Из­с­лед­ва­ната площ попада в 17 флористичен район “Родопи” – включващ Западен и Източен подрайон.

Обектът е разположен в централната част на Западни Родопи на юг от град Девин и западно от град Смолян. Територията на обекта попада във водосборната област на Буйновска река. Най-високите върхове в района около обекта са Бързак (1567 м н.в.) и Виденица – на около 5 км северозападно от площадката обект на настоящия доклад за ОВОС

Б. Вертикално райониране

Според вертикалното райониране на България обектът се намира в средния горскорастителен пояс – долен елово-буков подпояс, който за условията на Родопите се заключва в интервала от 800 до 1700 м н.в.



В. Райониране по месторастения

Районът е карстов, формиран върху мрамори и риолити. Основни хабитати тук са горите, скалните комплекси, ливадите, пасищата и реките. Горите покриват около 70 % от територията, най-голяма част от които са иглолистните гори, основно от смърч (Picea abies), но на някои места – от бял бор (Pinus sylvestris) и смесени иглолистни гори.


3.7.1.2. Рас­ти­тел­на­ пок­рив­ка – ха­рак­те­рис­ти­ка на ком­по­нен­та

  • Растителен свят

Обектът попада изцяло в ЗЗ “Триград – Мурсалица” определена по директивата за опазване на птиците и ЗЗ “Родопи Западни” за хабитатите. В зоната са установени общо 21 хабитата от Приложение І на Директивата за хабитатите и заемат сумарно 56.18 % от общата ù площ. Най-големи територии заема хабитатът на Ацидофилните гори от Picea в планинския до алпийския пояс (Vaccinio-Piceetea) (30.5 % от територията). Относително големи територии развиват хабитатите на Рило-Родопските и Старопланински гори от бял бор (10.1 %) и Планинските сенокосни ливади (5.3 %). Всички те имат високи качествени оценки и относително ниско ниво на застрашеност.

В територията, заключена от границите на имота, в който ще се реализира инвестиционното намерение, и в зоната около него се срещат следните растителни видове:



  • Дървета и храсти

    • Смърч (Picea abies)

    • Бяла ела (Abies alba)

    • Бял бор (Pinus sylvestris)

    • Обикновен бук (Fagus silvatica)

    • Bяла бреза (Betula alba)

    • Tрепетлика (Populus tremula)




  • Тревните видове

Според географското си представителство те се подразделят на:

  • Средноевропейски видове

    • Бухалковиден плаун (Licopodium clavatum L.)

    • Швейцарски бронец (Selaginella helvetica)

    • Копитник (Asarum europaeum)

    • Тристълбчест рожец (Cerastium cerastioides (L) Britton)

    • Ко­кош­чи­ца (Isopyrun thalictroides L.)

    • Змиоезичесто лютиче (Raninculus ophioglossifolius Vill)

    • Алпийска звънарка (Hypericum alpigenum Kit)

    • Бя­ла съ­сън­ка (Anemone nemorosa L.)

    • Динарски вечерник (Hesperis dinarica beck)

    • Пълзящо омайниче (Geum reptans L.)

    • Гъ­лъ­бо­ви очич­ки (Hepatica nobilis Mill.)

    • Едноцветно наваличе (Pyrola uniflora L.)

    • Кръглолисно наваличе (Pyrola rotudifolia L.)

    • Хопево шапиче (Alchemilla hoppeana)

    • Пиринейска тинтява (Gentiana pyrenaica L.)

    • Мно­го­го­ди­шна сверция (Swertia perennis)

В рамките на планираните дейности на Проект Родопи през 2005 г. е извършено проучване на територията на ЗЗ “Триград – Мурсалица” на видово, хабитатно и ландшафтно ниво. При проучването е установено богато присъствие на консервационно-значими видове – балкански и български ендемити, видове включени в Закона за Биологичното разнообразие, видове от Червена книга на България (1984).

В статистически план, разпределението на установените видове по групи е както следва:



  • Български ендемити – 3 вида

  • Балкански ендемити – 19 вида

  • Терциерни реликти – 1 вид

  • Включени в Червена книга на България – 16 вида

  • IUCN категория – 6 вида

  • В Бернска конвенция – 2 вида

  • В Закона за биологичното разнообразие – 10 вида

Част от тях са посочени в табл. 30.

Таблица 30

ВИД

Н.в.

м

Българско име

Бълг.

ендемит

Балк.

ендемит

Реликт

Ч. К. (1984)

IUCN 98 Red List Category

Bern (I)

ЗБР

Carum graecum

1365 - 1691

Гръцки кимион

 

*

 

рядък

 

 

 

Seseli rhodopeum

759

Родопски скален копър

*

 

 

рядък

 

 

 

Cirsium appendiculatum

1361- 1766

Балканска паламида

 

*

 

 

 

 

 

Campanula lanata

995 - 1099

Вълнеста камбанка

 

*

 

 

Rare

 

*

Silene roemeri

1745

Рьомерово плюскавиче

 

*

 

 

 

 

 

Sedum kostovii

1639

Костова тлъстига

*

 

 

рядък

Rare

 

*

Scabiosa rhodopensis

1741

Родопска самогризка

 

*

 

рядък

Rare

 

 

Chamaecytisus adsinthioides

1098 - 1490

Балкански зановец

 

*

 

 

 

 

 

Haberlea rhodopensis

1385 - 1485

Родопски силивряк

 

*

*

рядък

Rare

*

*

Iris reichenbachii

1598 - 1703

Райхенбахова перуника

 

*

 

 

 

 

 

Marrubium friwaldskyanum

1212-1447

Фривалдскиев пчелинок

*

 

 

рядък

 

 

 

Sideritis scrdica

1830

Пирински чай

 

*

 

рядък

 

 

 

Lilium rhodopaeum

1451

Родопски крем

 

*

 

рядък

Vulne­rable

*

*

Morina persica

1387

Персийска морина

 

 

 

рядък

 

 

*

Cortusa matthioli

1484

Мечешко ухо

 

 

 

застрашен

 

 

*

Thesium linophyllon

1458

Пълзящ ленолист

 

 

 

 

 

 

 

Daphne oleoides

1458

Маслиноподобно бясно дърво

 

 

 

рядък

 

 

*
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   16


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница