Доклад по овос настоящият доклад за овос на "База за отдих", намираща се в пи №064024 с площ по пуп прз 8554 м



страница10/16
Дата19.07.2018
Размер3.6 Mb.
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   16


Забележка: Видовете от I – ви клас образуват подлеса на зрелите насаждения.
От горната таблица става ясно, че в обхвата на разработката попадат основно млади насаждения, които тепърва започват да се формират като местообитания за повечето видове от класовете Aves и Mamalia, които традиционно обитават нашите иглолистни гори.

Разпределението на залесената площ по бонитети е отразено в Таблица 39.



Таблица 39

Мярка

Бонитети

СУМА:

I

II

III

IV

V

поляна

хектари

-

11.7

10.3

27.7

-

3.2

52.9

проценти




22.12

19.47

52.36




6.05

100

Насажденията са смесени с различно участие на смърча и белия бор. Стъб­ле­ни­ят за­пас на на­саж­де­нията е твърде различен и варира от 95 до 4640 м3/ха (дървесна маса с клони), което формира общ запас на разглежданите територии, възлизащ на 12 813 м3.



Таблица 40

Състав

Основен вид/подраст

Площ

ха

%

См / Бб

смърч

6.6

12.47

смърч




Бб / См

бял бор

33.6

63.51

смърч




См

смърч

9.5

17.95

смърч




Поляна

-

3.2

6,07

-




ОБЩО




52.9

100

От данните в Табл. 40 се установява, че в района на инвестиционното предложение преобладават смесените гори (75,98 %), което в съчетание с поляните предоставя условия за съществуването на голям брой различни местообитания на една сравнително малка територия.

С одобряването на Подробния устройствен план границите и разпределението на площите в тях стават задължителни. С това се запазва статуса на съседните земи.

Сред­ни­ят при­раст на насажденията от разглежданата територия възлиза на 3.45 m3/ха.


3.7.2. Животински свят

Съгласно би­оге­ог­раф­с­ко­то ­раз­де­ле­ние на България районът на с. Борино, в който се намира обекта на настоящото инвестиционно намерение, принадлежи към Ри­ло-Ро­доп­с­кия ра­йон. Характеризира се със значително представителство на бо­рео-ал­пийс­ките ви­до­ве.


3.7.2.1. Безгръбначни

При извършеното проучване на площадката на инвестиционното намерение във връзка с изготвянето на настоящия доклад за ОВОС бяха открити част от видовете, които потенциално могат да обитават тази територия.



Близостта на обекта с коритото на Буйновска река и съчетанието ù с високопланински ливади създават привлекателни условия за представителите на Разред Odonata (Водни кончета).

По поляните и ливадите около обекта съществуват благоприятни условия за видовете принадлежащи към разредите Ortoptera (Правокрили) и Neuroptera (Мрежокрили). В реката е установен един представител на разр. Trchoptera – Ручейници.

В горските насаждения около обекта се срещат видове раз­ред Coleоptera (Твърдокрили), по-голяма част от които са горски вредители.

За опазването на защитените видове Formika rufa и Formika polyctena (Голяма и малка червена горска мравка) и на Hydroptila anuguliferaе необходимо спазването на екологичните изисквания при строителството и експлоатацията на базата за отдих.

3.7.2.2. Зем­но­вод­ни и вле­чу­ги

Обектът се намира във височинния интервал от 1300 до 1400 м, който определя горната граница на разпространение на основните за Западните Родопи представители на земноводните и влечугите, което обуславя и слабата им представеност в района.

По извършени проучвания във връзка с изготвянето на планове за управление на защитени местности в района на с. Буйново и с. Триград е установено, че земноводните от разред Опашати (Urodela) са представени от един вид – Salamandra salamandra (Обик­но­ве­н дъж­дов­ник), а тези от разред Безопашати (Анура) от шест вида. Тук типичните представители са Rana ridibund (Го­ля­ма вод­на жа­ба), Bombina bombina (Жъл­то­ко­рем­на бум­ка) и Bufo viridis (Зе­ле­на­та крас­та­ва жа­ба).

По отношение на влечугите има съобщения за наличието на Testudo graeca (Шипобедрена костенурка), Testudo hermanni (Шипоопашата костенурка), Locerta vivipara (Жи­во­рждащ гу­щер). На тази надморска височина може да се срещнат още Elaphe longisima (Смок-мишкар) и Vipera berus (Усойница).



Таблица 41

Вид

Категория в ЧКБ

Защитен по ЗЗП

Международни

конвенции

Обик­но­ве­н дъж­дов­ник (Salamandra salamandra)

Обикновен







Голяма водна жаба

(Rana ridibunda)



Обикновен







Планинска жаба

(Rana temporaria)



Обикновен







Жълтокоремна бумка

(Bombina variegata)






Защитен

Bern

Шипоопашата костенурка

(Testudo hermanni)



Застрашен

Защитен

IUCN, Bern

Шипобедрена костенурка

(Testudo graeca)



Застрашен

Защитен

IUCN, Bern

Живораждащ гушер

(Locerta vivipara)



Обикновен







Смок-мишкар

(Elaphe longisima)



Застрашен

Защитен

IUCN, Bern


3.7.2.3. Пти­ци

По данни от стандартния формуляр в ЗЗ Триград-Мурсалица се срещат общо 141 вида гнездящи птици, като 68 от тях са застрашени или уязвими и изискват набелязване на мерки за опазване на техните местообитания. Двадесет вида са вписани в Червената книга на България. От европейско природозащитно значение (SPEC) са 55 вида, като SPEC 1 (световно застрашени) са 3 вида (ливадният дърдавец (Crex crex), ловният сокол (Falco cherrug) и белошипата ветрушка (Falco naumanni)), SPEC 2 са 16 вида и SPEC 3 са 20 вида. Останалите видове са с благоприятен природозащитен статус, но са концентрирани в Европа, поради което опазването им е от съществено значение.

Мястото осигурява подходящи местообитания за 37 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 29 са вписани в приложение І на Директива 79/409 на ЕС.

Територията е една от най-важните в страната от значение за Европейски съюз за опазване на скалния орел (Aquila chrysaetos), сокола скитник (Falco peregrinus), ловния сокол (Falco cherrug), сивия кълвач (Picus canus), глухаря (Tetrao urogallus), лещарката (Bonasa bonasia) и черния кълвач (Dryocopus martius).

Триград-Мурсалица е едно от най-важните места в Европа за опазване на значими популации на жълтоглаво кралче (Regulus regulus).

Другите птици, включени в Приложение I на Дир.79/409/EEC и цел на опазване в ЗЗ “Триград – Мурсалица”, са посочени в Табл. 42.



Таблица 42

Латинско име

Българско име

Ста­тус

Статус в ЧКБ

Spec

Степен на

застрашеност

Aquila pomarina

Малък креслив орел

Пр

Рядък

3

Рядък

Aquila chrisaetus

Скален орел

М

Рядък

1

Застрашен

Pernis apivonus

Осояд

Пр




4

Благ.статус

Milvus migrans

Черна каня

НС

Застрашен

4

Благ.статус

Circaetus galicus

Орел змияр

Пр

Застрашен




Рядък

Falco naumani

Белошипа ветрушка

Пр




1

Уязвим

Falco cherrung

Ловен сокол

З

Застрашен




Благ.статус

Falco peregrinus

Сокол скитник

П

Застрашен

3

Рядък

Buteo rufinus

Белоопашат мишелов

Пр

Застрашен

2

Намаляващ

Tertao urogаllius

Глу­хар

П

Застрашен




Благ.статус

Bonasia bonasia

Ле­щар­ка

П







Благ.статус

Crex crex

Ливаден дърдавец

М

Застрашен

1

Уязвим

Bubo bubo

Бухал

П

Застрашен

3

Уязвим

Ciconia nigra

Черен щъркел

Пр

Застрашен

2

Намаляващ

Caprimulgus europaeus

Козодой

Пр




2

Намаляващ

Alcedo atthis

Земеродно рибарче

П




3

Намаляващ

Picus canus

Сив къл­вач

П




2

Намаляващ

Dryocopus martius

Че­рен къл­вач

П

Рядък




Благ.статус

Dendrocopos medius

Среден пъстър кълвач

П







Благ.статус

Lulula arborea

Горска чучулига

П




2

Уязвим

Sylvia nisoria

Ястребогушо
коприварче

П




4




Lanius collurio

Чер­ве­но­гър­ба сврач­ка

Пр




3

Намаляващ

Lanius minor

Черночела сврачка

Пр




2

Уязвим

Emberiza hortulana

Градинска овесарка

П




3

Уязвим


Където: П – Постоянен вид; Пр. – Прелетен вид; НС – Неясен статут (вид с неустановено положение); М – мигриращ вид
3.7.2.4. Бо­зайни­ци

Съгласно зоогеографското райониране на България ЗЗ “Родопи – Западни” попада в Рило-Родопския район. По типология животинските видове, обитаващи западнородопската област, са с преобладаване на средноевропейски животински видове с алпийски произход и някои преходно средиземноморски видове.



При извършени проучвания в района във връзка с изготвяне планове за управление на някои от защитените територии е установено, че Бозайниците ( без прилепите) са представени от следните разреди:

  • Insektiwora – Насекомоядни – 7 вида

  • Lagomorfa – Зайцеподобни – 1 вид

  • Rodentia – Гризачи – 13 вида

  • Artiodactyla – Чифтокопитни – 4 вида

  • Canivora – Хищници – 9 вида

Природозащитният статус на бозайниците е следния:

  • защитени по ЗБР – 10 вида

  • включени в ЧКБ – 4 вида

  • включени в приложенията на Бернската конвенция – 23 вида

  • в червения списък на IUCN – 7 вида

  • Директива 92/43 – 8 вида

  • Emerald – 6 вида.

По отношение на бозайниците предложената за устройство територия се характеризира с относително ниска плътност на видовете, което в известна степен се дължи както на високата надморска височина на територията, така също и на традиционно високото антропогенно присъствие в района. В границите на площадката не бяха установени местообитания на бозайници. Възможно е разглежданата площадката да представлява част от ловната територия на някои от по-характерните представители за района, включени в Приложение І на Директива 79/409/ЕЕС и Приложение ІІ на Директива 92/43/ЕЕС.

Таблица 41

Вид

Разпр.

в България

Разпр.

в Родопите

Категория

в ЧКБ

Защитен

по ЗЗП

Между

народни

конвенции

Статус по ЗЛОД

Европейски вълк
(Canis lupus)

Обикновен

Масов

Рядък




IUCN,Bern

Ловен

Златка
(Martes martes)

Ограничен

Обикновен

Застрашен

*







Белка
(M. foina)

Масов

Масов










Ловен

Дива котка
(Felis silvestris)

Масов

Масов










Ловен

Язовец
(Meies meies)

Обикновен

Масов










Ловен

Пъстър пор
(Vormela peregusna)

Ограничен

Ограничен

Застрашен

*







Лалугер
(Spermophilus citellus )

Обикновен

Обикновен




*







Южен белогръд таралеж
(Erinaceus concolor)

Обикновен

Масов













Сив заек
(Lepus europaeus)

Обикновен

Масов










Ловен

Европейска къртица
(Talpa europea)

Обикновен

Масов













Жълтогърла горска мишка
(Apodemis flavicolis)

Обикновен

Масов













Катерица
(Sciurus vulgaris)

Обикновен

Масов










Ловен

Горска полевка
(Clethrionomis glareolus)

Обикновен

Масов













Дива свиня
(Sus scrofa)

Обикновен

Масов










Ловен

Площадката на инвестиционното намерение се намира в близост до карстов район, поради което може да се разглежда като част от ловната територия на прилепите. Детайлно проучване върху видовия състав и числеността им не е извършвано. В различни литературни източници се отбелязва, че в района на Триградското и Буйновското ждрело се срещат различни видове прилепи.



По отношение на използваните убежища те се поделят на:

  • Пещеролюбиви: облигатно пещеролюбиви – целогодишно обитават само подземни убежища; факултативно пещеролюбиви – размножават се основно в подземни убежища, но могат да се размножават и в друг тип убежища. Зимуват в подземни убежища;

  • Непещеролюбиви – характерно е, че обикновено един вид използва различен тип убежища през различните сезони:

  • Скални – през лятото обитават цепки в скалите (скални венци), данни за зимуването им почти липсват;

  • Горски – през лятото обитават хралупи или различни части на стари дървета; зимуват най- често в подземни убежища;

  • Синантропни през лятото обитават различен тип постройки; зимуват най-често в подземни убежища.

Прилепите са една от консервационно най-значимите групи бозайници както на европейско, така и на национално ниво. Всички видове, установени до момента в страната, са под закрилата на множество закони, международни споразумения и конвенции.

Таблица 44

Вид

Разпр.

в България

Разпр.

в Родопите

Категория

в ЧКБ

Защитен

по ЗЗП

Между

народни

конвенции

Статус по ЗЛОД

Голям подковонос прилеп (Rhinolophus ferrumequinum)

Обикновен

Обикновен




*

IUCN,Bern, CITES




Малък подковонос прилеп (Rh. Hipposideros)

Обикновен

Обикновен




*

IUCN,Bern, CITES




Южен подковонос прилеп (Rh.euryale )

Обикновен

Обикновен




*

IUCN,Bern, CITES




Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi)

Обикновен

Обикновен




*

IUCN,Bern, CITES




Остроух нощник

(Myotis blythii)



Обикновен

Обикновен




*

IUCN,Bern, CITES




Трицветен нощник
(Myotis emarginatus)

Обикновен

Обикновен




*

IUCN,Bern, CITES




Европейски широкоух прилеп (Bardastella bardastellus)

Обикновен

Обикновен




*

IUCN,Bern, CITES




Голям нощник
(Myotis myotis)

Обикновен

Обикновен




*

IUCN,Bern, CITES




Дългопръст нощник
(M. capaccini)

Обикновен

Обикновен




*

IUCN,Bern, CITES




Кафяв дългоух прилеп
(Plecotus auritus)

Обикновен

Обикновен




*

IUCN,Bern, CITES




Обикновен вечерник
(Nyctalus noctula)

Обикновен

Обикновен




*

IUCN,Bern, CITES




Голям вечерник
(N. Lasiopterus)

Обикновен

Обикновен




*

IUCN,Bern, CITES




Малък вечерник
(N. leisleri)

Обикновен

Обикновен




*

IUCN,Bern, CITES




Пещерен дългокрил прилеп (Miniopterus scherberei)

Обикновен

Обикновен




*

IUCN,Bern, CITES






3.8. Ландшафт
Районът, в който се намира площадката, попада в Осоговско-Родопската ландшафтна зона, Западно-Родопска ландшафтна област, според ландшафтно-топологичната схема на България.

Съгласно съществуващите определения ландшафтът е относително еднородна по своя генезис територия, в която се наблюдава закономерно повторение на участъци, тъждествени на геоложкия строеж, формата на релефа, хидрогеологията, микроклимат, биоценози и почви.

Въз основа на приетата класификация на ландшафтите и изхождайки от определението по БДС 17.8.1.01.88, че ландшафт е “териториална система, състояща се от взаимодействащи помежду си природни и антропогенни компоненти и комплекси”, оценяваната територия се отнася към:

Клас – Антропогенен

Тип – Благоприятни антропогенни изменения

Подтип – Урбогенен.

Ландшафтът е територия, специфичният облик и елементи на която са възникнали в резултат на действия и взаимодействия между природни и човешки фактори. Той е съвкупност от явления и предмети, в които релефът, климатът, водите, почвата, растителността, животинският свят и дейността на хората се сливат в едно цяло.



Ландшафтът в района на площадката е типично високопланински с преобладаване на иглолистната растителност. Ха­рак­тер­ни­те му осо­бе­нос­ти се оп­ре­де­лят от ком­п­лекс при­род­ни фак­то­ри, включ­ва­щи: слож­нос­т­та на кон­фи­гу­ра­ци­ята на те­ре­на, ви­со­ки­те над­мор­с­ки рав­ни­ща, осо­бе­нос­ти­те на кли­ма­та, поч­ви­те, ви­до­во­то раз­но­об­ра­зие, раз­по­ло­же­ние и със­то­яние на рас­ти­тел­на­та пок­рив­ка.

Всич­ки спо­ме­на­ти фак­то­ри, раз­г­леж­да­ни в ком­п­лекс, са обо­со­би­ли те­ри­то­рия с ви­со­коп­ла­нин­с­ки лан­д­шафт, почти непро­ме­нен в момента от ан­т­ро­по­ген­но вли­яние.

Ландшафтните разновидности в района на площадката са следните:



  • горски иглолистен склонов;

  • горски иглолистен билен;

  • горски иглолистен долинен;

  • ливаден склонов;

  • ливаден билен;

  • воден – дерето източно от площадката;

  • транспортен – горския път източно от площадката.



3.9. Природни обекти
3.9.1. Защитени зони
Обектът на инвестиционното намерение попада изцяло в ЗЗ “Триград –Мурсалица”.

А. Защитена зона Триград – Мурсалица

  • Тип J

  • Код BG0002113

  • Местоположение на центъра на ЗЗ:

  • Географска дължина Е 24° 36' 39"

  • Географска ширина N 41° 36' 19"

  • Площ на защитената зона – 55 327,3 ха

  • Надморска височина:

  • Минимална – 649 м

  • Максимална – 2191 м

  • Средна – 1442 м

  • Административен район:

  • Район за планиране – Южен Централен – код по NUTS BG05

  • Област – Смолян – код по NUTS BG 055

  • Био-географски район – Алпийски

  • Обща характеристика на обекта

Класове Земно покритие % Покритие

Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) 0

Тресавища, блата, растителност по крайбрежието на водоемите, мочурища 0

Храстови съобщества. 5

Сухи тревни съобщества, степи 9

Влажни ливади, мезофилни ливади 6

Алпийски и субалпийски тревни съобщества 0

Екстензивни зърнени култури (вкл. култури с периодично оставяне на угар) 2

Друга орна земя 0

Широколистни листопадни гори 7

Иглолистни гори 56

Смесени гори 9

Изкуствени горски монокултури (насаждения на тополи и екзотични дървета 0

Не-горски площи, с дървесна растителност (овошки, крайпътни дървета) 3

Скали във вътрешността, сипеи, пясъци, постоянен сняг и ледници 0

Други земи (в т.ч. градове, села, пътища, мини, индустриални обекти). 3



Общо Покритие 100
Защитена зона Триград-Мурсалица е разположена в централната част на Западни Родопи на юг от град Девин и западно от град Смолян. Обхваща водосборния басейн на река Въча (реките Широколъшка, Мугленска, Буйновска и др.), рида Мурсалица и част от Виденишкия дял. Южната граница съвпада с държавната граница с Гърция. На изток достига до Смолян, на запад до землищата на селата Борино, Змеица, Чавдар и Буйново, а на север обхваща долината на река Въча до село Стоманево.

Територията има средно- и високопланински характер. Районът е карстов със субстрат от мрамори и риолити. Основни хабитати тук са горите, скалните комплекси, ливадите, пасищата и реките. Горите покриват около 70 % от територията, най-голяма част от които са иглолистните гори, основно от смърч (Picea abies), но на някои места – от бял бор (Pinus sylvestris) и смесени иглолистни гори.

Едни от най-ценните стари гори са тези от черен бор (Pinus nigra) и ела (Abies alba). Малки територии са заети от широколистни гори от мизийски бук (Fagus moesiaca), а също и смесени гори от мизийски бук и воден габър (Ostrya carpinifolia). Най-компактните широколистни гори заемат северната част на мястото. В мястото попадат Буйновското и Триградското ждрела с обширни скални комплекси. Тревните местообитания са много разнообразни, но преобладават съобществата на обикновена полевица (Agrostis capillaris) и картъл (Nardus stricta) (Бондев, 1991). Единствената пълноценна субалпийска зона в Западните Родопи се намира в района на връх Перелик (2192 м).

В зона Триград-Мурсалица се срещат общо 141 вида гнездящи птици, като 68 от тях са застрашени или уязвими и са обект на мерки за опазване на техните местообитания. Двадесет вида са вписани в Червената книга на България. От европейско природозащитно значение (SPEC) са 55 вида, като SPEC1 (световно застрашени) са 3 вида (ливадния дърдавец (Crex crex), ловния сокол (Falco cherrug) и белошипата ветрушка (Falco naumanni)), SPEC2 са 16 вида и SPEC3 са 20 вида. Останалите видове са с благоприятен природозащитен статус, но концентрирани в Европа, поради което опазването им е от съществено значение. Мястото осигурява подходящи местообитания за 37 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 29 са вписани в приложение І на Директива 79/409 на ЕС.

Територията е една от най-важните в страната от значение за Европейски съюз за опазване на скалния орел (Aquila chrysaetos), сокола скитник (Falco peregrinus), ловния сокол (Falco cherrug), сивия кълвач (Picus canus), глухаря (Tetrao urogallus), лещарката (Bonasa bonasia) и черния кълвач (Dryocopus martius). Триград-Мурсалица е едно от най-важните места в Европа за опазване на значими популации на жълтоглаво кралче (Regulus regulus).

От територията на ЗЗ “Триград – Мурсалица” 3 % са поставени под законова защита съгласно националното природозащитно законодателство, като включва 3 резервата, един поддържан резерват и 5 защитени местности. Резерватите Кастракли, Сосковчето и Казаните са обявени през 1968 г. за опазване на девствени гори от смърч, ела, бук, бял и черен бор, красиви ландшафти и водопади. През 1986 г. е обявен резерват “Шабаница” с цел опазване на стара буково-смърчова гора. През 2005 година територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място. Около 64 % от територията на Триград-Мурсалица се припокрива с три КОРИНЕ места, определени през 1998 г., поради европейското им значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици.


Б. Защитена зона “Родопи – Западни”

  • Тип К

  • Код BG0001030

  • Местоположение на центъра на ЗЗ:

  • Географска дължина Е 24° 45' 44"

  • Географска ширина N 41° 45' 09"

  • Площ на защитената зона – 271 909,215 ха

  • Надморска височина:

  • Минимална – 285 м

  • Максимална – 2167 м

  • Средна – 1237 м

  • Административен район:

  • Район за планиране – Южен Централен – код по NUTS BG 05

  • Област – Смолян – код по NUTS BG 055

  • Био-географски район – Алпийски, Континентален

  • Обща характеристика на обекта


Класове Земно покритие % Покритие

Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) 6

Алпийски и субалпийски тревни съобщества 8

Друга орна земя 12

Широколистни листопадни гори 15

Иглолистни гори 20

Смесени гори 5

Изкуствени горски монокултури (насаждения на тополи,и екзотични дървета) 12

Скали във вътрешността, сипеи, пясъци, постоянен сняг и ледници 4

Други земи (включително градове, пътища, сметища, индустриални обекти) 7

Сухи тревни съобщества, степи 4

Екстензивни зърнени култури 7



Общо Покритие 100
Таблица 45

Код по Дирек-тивата

Наименование на хабитата

% в ЗЗ

91E0

Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae)

13.0


92C0

Гори от Platanus orientalis

0.5

92A0

Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba

0.5

6430

Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс

1.0

3260

Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion

0.3


4060

Алпийски и бореални ерикоидни съобщества

0.1

4070

* Храстови съобщества с Pinus mugo

0.01

40B0

Родопски съобщества на Potentilla fruticosa

0.01

9110

Букови гори от типа Luzulo-Fagetum

10.0

9130

Букови гори от типа Asperulo-Fagetum

10.0

9150

Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion)

1.0

9170

Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum

2.0

9180

* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове

0.2

91AA

Източни гори от космат дъб

0.1

91BA

Мизийски гори от обикновена ела

3.0

91CA

Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори

20.0

91D0

* Мочурни гори

0.1

6210

Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи)

0.1

62D0

Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества

2.0

6510

Низинни сенокосни ливади

0.1

6520

Планински сенокосни ливади

10.0

8210

Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове

0.01

8220

Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове

0.02

8230

Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii

0.02

91M0

Балкано-панонски церово-горунови гори

0.2

91Z0

Мизийски гори от сребролистна липа

0.1

9270

Гръцки букови гори с Abies borisii-regis

2.0

9410

Ацидофилни гори от Picea в планинския до алпийския пояс (Vaccinio-Piceetea)

25.0

9530

* Субсредиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор

8.0

9560

* Ендемични гори от Juniperus spp.

0.01

5130

Съобщества на Juniperus communis върху варовик

1.0

5210

Храсталаци с Juniperus spp.

0.01

6110

* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi

0.01

8310

Неблагоустроени пещери

0.01

6220

Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea

0.1



3.9.2. Природни забележителности


      • На около 6,5 км, север – североизточно от обекта се намира ПЗ “Буйновско ждрело” – площ 608,60 ха. Обявена със Заповед на МГГП № 995 / 21.04.1971 г. с цел опазване на уникални скални образувания.

Природната забележителност се стопанисва от ДЛ – Борино под контрола на РИОСВ – Смолян. В нея са забранени:

  • Откриване на кариери за инертни материали

  • Отбиване на водните течения

  • Сечене и чупене на дървета и храсти

  • Изкореняване и бране на цветя.

В рамките на ПЗ се срещат:

  • Родопски силивряк

  • Скална лястовица.




      • Ягодинска пещера

Отстои на 3 км югозападно от село Ягодина и на около 5,5 км северно от обекта. Разположена е на десния бряг на река Буйновска. Общата дължина на пещерата надхвърля 10 км. В нея са развити три етажа, от които най-ниският е оборудван за посещение на туристи.

Пещерата е уникална с варовиковите си образувания сталактити, сталагмити, сталагтони и др.

От животинския свят се срещат различни видове прилепи, пещерни скакалци, паячета, троглобионти и други, а от флората – лишеи, мъхове, плесени и гъби.

3.10. Културно-историческо наследство
В оценяваната територия по време на направения оглед на площадката не се установи наличие на исторически, археологически и архитектурни паметници.
4. описание, анализ и оценка

на предполагаемите значителни въздействия

върху населението и околната среда в резултат на:

* реализацията на инвестиционното предложение;

* ползването на природните ресурси;

* емисиите на вредни вещества при нормална експлоатация и при извън­редни ситуации, генерирането на отпадъци и създаването на дискомфорт

4.1. Атмосферен въздух
Прогнозата и оценката на очакваните изменения в качествата на атмосферния въздух е свързана с два периода:



А) Замърсяване на атмосферния въздух в периода на строителство

Преобладаващо, в периода на строителство въздуха се замърсява с нетоксична прах и в по-малка степен от отпадъчните газове от работата на двигателите с вътрешно горене на транспортните средства и строителна техника.

Прахът от строителните работи обикновено се отлага на няколко метра от източника. По-дребните фракции, вкл. тези с респираторен размер (под 10 микрона), обикновено се разнасят от въздушните течения и се разсейват в атмосферата. По принцип, прахът от строителните работи не е респираторен, което е основна причина да се счита, че той не е опасен за работещите на строителната площадка.

Главен източник на респирабилни частици са дизеловите двигатели на строителната техника и транспортните средства. Те обаче няма да допринесат съществено за замърсяването на въздуха още повече, че теренът, предмет на оценка, е под въздействието на разнообразен ветрови пренос, което го определя като среда с мощен самоочистващ фактор.

По време на строителството на базата за отдих е възможно увеличаване на съдържанието на прах в атмосферния въздух, вследствие изкопните дейности – ръчно и с багери, и СМР на тръбопроводи и съоръжения. Отделяният прах при строителните работи се отлага в близост до източника, обикновено се разнася от въздушните течения и се разсейва в атмосферата. Този прах не представлява опасност за здравето на работещите на строителната площадка.

При заваръчните работи, асфалтирането и при изпълнение на битумните хидроизолации съществува опасност от пожари. В бъдещите част Конструктивна, ОВ, ВиК, Ел. и Технологична на проекта трябва да бъдат подробно разработени инструкции, включващи задължителните мероприятия за БХТПБ при съответните дейности. Административното ръководство и началниците на строителната площадка са длъжни да спазват и следят за стриктното изпълнение на мерките по БХТПБ. Конкретните количества на употребяваните материали ще бъдат уточнени в следващите фази на проектиране. За нагледност на анализа ще използваме данни от аналогични обекти.

Предвижда се и асфалтиране. При полагане на асфалтовата смес върху пътното платно на вътрешно-обслужващи пътища се отделят емисии на летливи органични съединения (ЛОС) и полициклични ароматни въглеводороди (РАН), но количества на емитираните частици са незначителни.

Въздействието по време на строителството върху атмосферния въздух ще бъде краткотрайно и локализирано в огражденията на строителната площадка, без кумулативен ефект.

Подобна аналогия може да се приложи относно емисиите от транспортните средства, строителната техника и механизация, които ще се използват при изграждането на базата за отдих. В зависимост от вида, качеството и количеството на транспортните средства и употребяваното гориво, количествените параметри на очакваното замърсяване на въздуха ще бъде в границите на поносимото за тези периоди.

Поради обстоятелството, че на този етап инвестиционното предложение няма яснота относно вида и броя на строителната техника, механизация и транспортни средства, които ще се използват при изграждането на базата за отдих, както и вида и количеството на необходимото гориво, количествените параметри на очакваното замърсяване на въздуха не могат да бъдат определени.

Като се има предвид, че инвестиционното предложение визира програма с конкретни срокове за изпълнение на СМР и поради съществуващата известна териториална самостоятелност на структурните единици, следва да се очаква, че в периода на строителство на базата за отдих замърсяването на въздуха ще бъде в границите на приемливото за тези периоди.

Възможно е по време на строителството и при определени ветрови условия да се създадат условия за локално замърсяване, но то едва ли ще бъде критично за астрономическите наблюдения, защото строителната активност ще бъде най вече през деня.


Б) Замърсяване на въздуха по време на експлоатацията на обекта

Като евентуални източници на атмосферни замърсители за базата за отдих може да се приемат:



По данни на инвеститора отоплението на базата за отдих ще бъде електрическо със стандартни ел. уреди. Емисиите от такъв тип отоплителни източници са нулеви.

Индиректен начин за снижаване на замърсяването може да се постигне чрез повишаване топлоизолационните качества на сградите, употребата на прозорци със стъклопакет; подходящо ориентиране на сградите с оглед максимално оползотворяване на слънчевата радиация; подгряване на вода за домакински нужди през лятото чрез соларни инсталации. Подобряване топлоизолацията на сградите намалява разхода на гориво, съответно – замърсителите на въздуха.

Единствен източник на въздействие върху атмосферния въздух по време на експлоатацията на базата за отдих ще бъдат моторните превозни средства.


      • Обслужващите транспортни средства

Точния брой на МПС, които ще се движат в района на базата за отдих, не може да се определи на този етап, но дори да се увеличи например двукратно спрямо състоянието в момента, емисиите на вредни вещества от превозни средства ще бъде незначително.

Изграждането на пътната мрежа с трайна настилка, предвиденият вътрешен алеен транспорт и паркоместата за посетителите на базата за отдих ще осигурят достъп до обектите му и ефективното обслужване на комплекса. Предвиждането на обслужващи пътища и паркинги ще даде възможност за по-добра пропускваемост на транспортните средства и ще преустанови безразборното унищожаване на зелените площи от паркиращи автомобили. По този начин няма да се допусне натрупване на атмосферни замърсители от форсиращи двигатели при евентуални задръствания на движението. Дори и в пиково натоварване на туристическия сезон, рекреационият капацитет на територията, благодарение на устройственото планиране (оразмерен съгласно действащите методики и при предвиденото ниско застрояване), осигурява ефективна атмосферна циркулация. Негативно въздействие от транспортните средства върху качеството на атмосферния въздух в района не се очаква.


В) При евентуални пожари изгорелите материали също могат да се разглеждат като замърсители на въздуха. В следващите фази на проектиране ще бъдат предвидени необходимите противопожарни уреди и съоръжения, съгласно изискванията на Приложение № 2 към чл. 2 на Наредба № 2 за противопожарните строителни норми.

Навсякъде обектът (без санитарните възли) трябва да бъде осигурен с автоматична пожароизвестителна инсталация. На всеки етаж да бъдат предвидени подръчни противопожарни уреди и съоръжения – по 1 брой прахов пожарогасител по 6 кг и по една кофпомпа за вода. Проектантът по ел. част да предвиди защитни мероприятия срещу допирни напрежения: заземяване на ел. табла, двигатели, осветителни тела; заземяване на всички метални части, които могат да попаднат под напрежение.

Обслужващият персонал трябва да има необходимата квалификация за работа с технологичните съоръжения и периодично ще се провеждат инструктажи във връзка с изискванията на “Правила и норми по БХТПБ” за експлоатационни условия на обекта.

Инвеститорът трябва да изготви инструкция за действия при възникване на евентуални пожари, бедствия и аварийни ситуации. Ще бъдат осигурени аптечки с лекарства за първа помощ, табели за ПБ и аварийни изходи.

От нап­ра­ве­на­та в та­зи точ­ка оцен­ка на обекта, в ре­зул­тат на ре­али­зи­ра­не­то му не се очак­ват не­га­тив­ни из­ме­не­ния в ка­чес­т­во­то на ат­мос­фер­ния въз­дух, а и от там не се очак­ват на­ру­ше­ния на еко­ло­гич­но­то рав­но­ве­сие.

1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   16


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница