Доклад по овос настоящият доклад за овос на обект "Реконструкция и модернизация на регионално депо за тбо смолян"

В района на депото за ТБО почвите са VІІІ^-ма ІХ^-та категория. Реконструкцията ще се изпълнява на мястото на съществуващото депо за отпадъци. Тук се наблюдават нарушени терени вследствие прокарването на пътя и изграждането на старото депо. В района е извършен гама-спектрометричен анализ на почвени проби, които доказват завишено съдържане на уран и радий в тях.

Реконструкцията ще се извършва върху терени, попадащи изцяло в горски фонд.

Община Смолян като инвеститор и инициатор на проекта е направила необходимото за изработването на ПУП и Предварително проучване за Реконструкция и модернизация на депо за ТБО.

След реконструкцията депото за ТБО ще поеме и отпадъците от общините Баните, Лъки и Чепеларе. За тази цел в тези населени места ще се изградят сепариращи площадки. Те са част от системата за транспортирането на отпадъците.

Площадката в община Баните се намира на 500 м от с. Оряховец на пътя Баните – Оряховец. Тя ще се изгради върху площ от 2.5 дка. Мястото е нива, която е собственост на наследници на Салих Салихов Мемиев. Почвите там са кафяви-горски и са ІХ^-та категория. От страна на общината ще се извършат всички процедури към отчуждаване на терена и овъзмездяване на наследниците.

Площадката в гр. Лъки се намира на 4 км северно от града, над пътя. Теренът е ливади. Площадката е с площ 2.14 дка. Почвите са планинско-ливадни и са Х^-та категория. Собственик е Димитър Николов Дафчев. Теренът е поземлен фонд. Ще бъдат предприети всички процедури по отчуждаване и овъзмездяване на собственика.

Площадката в Чепеларе се намира на 800 м от града по посока пътя Чепеларе – Пловдив, на десния бряг на река Чепеларска. Представлява ливади и е общинска собственост. Сепариращата площадка ще се изгради върху площ от 2 дка. Почвите там са планинско-ливадни и са ІХ^-та категория.

3.7. Биологично разнообразие и неговите компоненти

3.7.1. Растителен свят

Значителна част от площта на бъдещото регионалното депо за ТБО ще се разполага върху действащото сметище на гр. Смолян, разположено в отдел 23, 3 по ЛУП на ДЛ “Смолян” с площ 4,1 хектара. За разширяване на капацитетните възможности и осигуряване на потенциал за използване на депото с перспектива за около 30 години се предвижда и бъдещо използване на част от горските площи на отдел 27-д; 27-3 и 29-5. Склоновете около настоящето сметище (горски фонд) са почти обезлесени и само на места с подраст от смърч (виж приложените фотографии). Растителността около района на обекта е представена предимно от иглолистни гори с доминантни видове обикновен смърч и бяла ела с примес от бял бор, бук и габър.

Върху територията на обекта не са описани защитени, редки и ендемични растителни видове.

Сепариращата площадка за отпадъците на община Смолян ще се разполага върху територията на бъдещото регионално депо, а тези за общини Баните, Лъки и Чепеларе – в близост до съответните общински центрове. И трите площадки за претоварване и сепарация на отпадъци са със сравнително малки площи (до 3 дка) и ще бъдат върху нископродуктивни терени (изоставени пасища или крайпътни ливади от селскостопанския фонд).

Животинският свят в района се отнася към централния високопланински район. Обектът се намира в Переликско-Преспанския дял на Родопите, северозападно от гр. Смолян на около 2.0 км югозападно от буферната зона на резервата “Сосковчето”. Значителна част от посочените горски терени се използват в момента като площадка за сметище на град Смолян.

Фа­уна­та на Пе­ре­лиш­кия дял съг­лас­но би­оге­ог­раф­с­ко­то под­раз­де­ле­ние се от­на­ся към Ри­ло-Ро­доп­с­кия ра­йон на Пла­нин­с­кия ра­йон (Гру­ев, Б., 1988 г.). Тя има бо­ре­ален и пла­нин­с­ки об­лик. Във ви­со­коп­ла­нин­с­кия по­яс лип­с­ват юж­ни еле­мен­ти. Наб­лю­да­ва се го­ля­мо бо­гат­ст­во на бо­рео-ал­пийс­ки ви­до­ве (пре­дим­но па­яци и на­се­ко­ми).

• 
  Без­г­ръб­нач­на фа­уна
  

От вре­ди­те­ли­те на гор­с­ка­та рас­ти­тел­ност по-го­ля­мо зна­че­ние имат ня­кол­ко ви­да ден­д­ро­би­он­ти и ден­д­ро­фа­ти-ко­ро­яди от раз­ред Coleоptera (ро­до­ве Ips, Pitijoganes, Dendroctonus), ко­ито по­ни­жа­ват ка­чес­т­во­то на дър­ве­си­на­та, а в ред­ки слу­чаи мо­гат да до­ве­дат и до ги­бел на от­дел­ни дър­ве­та.

За ох­ра­на­та на ви­со­коп­ла­нин­с­ка­та без­г­ръб­нач­на фа­уна не са не­об­хо­ди­ми мер­ки, на­со­че­ни към за­щи­та на оп­ре­де­ле­ни ви­до­ве, кол­ко­то ог­ра­ни­ча­ва­не­то на гру­би ан­т­ро­по­ген­ни вме­ша­тел­с­т­ва вър­ху пла­нин­с­ки­те би­оце­но­зи, ко­ито да до­ве­дат до не­об­ра­ти­ми из­ме­не­ния в ес­тес­т­ве­но­то им рав­но­ве­сие.

Са­мо за от­дел­ни по­лез­ни без­г­ръб­нач­ни ви­до­ве ка­то напр. чер­ве­ни­те мрав­ки (род Formica) са не­об­хо­ди­ми мер­ки за опаз­ва­не­то им.

• 
  Ри­би
  

В най-горното течение на р. Черна (приемник на водите на реките Герзовска, Еленска и Крива река) от изворите ù до кв. Средок се срещат малочислени популации от балканска пъстърва (Salmo trutta fario) и дъ­го­ва пъс­тър­ва (Salmo garidneri irideus). По вре­ме на раз­м­но­жа­ва­не и пъл­но­во­дие ри­би­те нав­ли­зат в р. Кри­ва ре­ка и р. Гер­зов­с­ка. Сре­ща се и кро­туш­ка­та (Gobio gobio).

Те­зи учас­тъ­ци са оп­ре­де­ле­ни ка­то пъс­тър­во­ви и РУГ – Смо­лян оказ­ва кон­т­рол вър­ху пол­зу­ва­не­то им за спор­тен ри­бо­лов, съ­об­раз­но въз­мож­нос­ти­те за въз­п­ро­из­вод­с­т­во на ри­би­те.

Дерето Теклен дол е маловодно и не предоставя условия за развитие на риба. То се влива в река Черна, която до навлизането си в гр. Смолян осигурява добри условия за развитие на пъстървови риби (балканска и дъгова пъстърва).

• 
  Зем­но­вод­ни и вле­чу­ги
  

От раз­ред Бе­зо­па­ша­ти ти­пич­ни пред­с­та­ви­те­ли за те­зи над­мор­с­ки ви­со­чи­ни са жъл­то­ко­рем­на­та бул­ка (Bombina bombina) и пла­нин­с­ка­та вод­на жа­ба (Rana temporaria).

Вър­ху влаж­ни те­ре­ни се сре­ща и зе­ле­на­та крас­та­ва жа­ба (Bufo viridis) и дъл­гок­ра­ка­та гор­с­ка жа­ба (Rana dalmatina), го­ля­ма­та вод­на жа­ба (Rana ridibunda) – бли­зо до во­до­еми.

Опа­ша­ти­те са пред­с­та­ве­ни от обик­но­ве­ния дъж­дов­ник (Salamandra salamandra).

Клас Вле­чу­ги са пред­с­та­ве­ни с ви­до­ве от раз­ред Люс­пес­ти (Squamata).

Под­раз­ред Змии е пред­с­та­вен от смок-миш­кар (Elаphе longisima), обик­но­ве­на­та вод­на змия (Natrix natrix), усойни­ца­та (Vipera berus – от 1200 м до максималната за Ро­до­пи­те над­мор­с­ка ви­со­чи­на).

Подразред Гущери е представен с ливаден гущер (Lacerta agilis), стенен гущер (Lacerta muralis) и жи­во­род­ни­я гу­щер (Lacerta vivipara).

Пло­щи­те, пок­ри­ти с гъс­ти иг­ло­лис­т­ни на­саж­де­ния, прак­ти­чес­ки са без хер­пе­то­фа­уна.

• 
  Пти­ци
  

Мно­го доб­ре са про­уче­ни гнез­до­ва­та ор­ни­то­фа­уна на съ­сед­ни те­ри­то­рии – Пам­по­ро­во (Нан­ки­нов, Д., 1987 г.), ре­зер­ва­та “Кас­т­рак­ли” и Триг­рад­с­ко-Яго­дин­с­кия ра­йон (Нан­ки­нов, Д., 1982 г.). По­ра­ди ге­ог­раф­с­ка­та бли­зост на Пе­ре­лиш­кия дял с ку­рор­та Пам­по­ро­во (5-15 км), приб­ли­зи­тел­но ед­нак­ви­те над­мор­с­ки ви­со­чи­ни и ти­па на рас­ти­тел­нос­т­та (смър­чо­ви го­ри), ще нап­ра­вим ек­с­т­ра­по­ли­ра­не на те­зи дан­ни и дан­ни от мо­ног­ра­фи­ята “Пти­ци­те на Ро­до­пи­те” (Ми­чев, Т., Пет­ров, Ц.), ка­то се от­че­тат по-ви­со­ки­те над­мор­с­ки ви­со­чи­ни на бил­ни­те час­ти на Пе­ре­лиш­кия дял.

По­тен­ци­ал­ни пред­с­та­ви­те­ли на ор­ни­то­фа­уна­та на Пе­ре­лиш­кия дял са: Ма­лък яс­т­реб (Accipiter nisus), Обик­но­вен миш­ко­лов (Buteo buteo), Глу­хар (Tertao urogаllius), Ле­щар­ка (Bonasia bonasia), Бал­кан­с­ки кек­лик (Alectoris graeca), Гри­вяк (Columba palumbus), Ку­ку­ви­ца (Cuculus canorus), Че­рен къл­вач (Dryocopus martius), Зе­лен къл­вач (Picus viridis), Го­лям пъс­тър къл­вач (Dendrocopus major), Бе­лог­ръб къл­вач (Dendrococpus leucotos), Гор­с­ка чу­чу­ли­га (Lullula arborea), Гор­с­ка бъб­ри­ца (Authus trivialis), Вод­на бъб­ри­ца (Authus spinoletta), Пла­нин­с­ка стър­чи­опаш­ка (Motаcilla cinerea), Орех­че (Troglodites troglodites), Гор­с­ка за­ви­руш­ка (Prunella modilaris), Чер­ве­ног­ръд­ка (Erithacus rubecula), До­маш­на чер­ве­но­опаш­ка (Phoenicurus ochrurus), Бе­ло­гуш дрозд (Turdus torquatos), Кос (Trudus merula), По­ен дрозд (Turdus philomelos), Име­лов дрозд (Turdus viscivorus), Чер­ног­ла­во коп­ри­вар­че (Sylvia atricapilla), Елов пе­вец (Phylloscopus collybita), Жъл­тог­ла­во крал­че (Regulus regulus), Чер­ве­ног­ла­во крал­че (Regulus indicapillus), Лъс­ка­вог­лав си­ни­гер (Parus polustris), Ма­то­вог­лав си­ни­гер (Parus montanus), Го­лям си­ни­гер (Parus major), Ка­чу­лат си­ни­гер (Parus cristatus), Бо­ров си­ни­гер (Parus ater), Гор­с­ка зи­дар­ка (Sitta europaea), Чер­ве­но­гър­ба сврач­ка (Lanius collurio), Сой­ка (Carrulus glandarius), Со­ке­ри­ца (Nucifraga cariocatactes), Обик­но­ве­на чин­ка (Fringilla coelets), Ди­во ка­нар­че (Serinus serinus), Зе­ле­ни­ка (Carduelis chloris), Ка­дън­ка (Carduelis cardielis), Ел­хо­ва ска­тия (Carduelis spinus), Кръс­то­чов­ка (Loxia cuvirostra), Чер­ве­нуш­ка (Pyrrhula pyrrhula).

Съг­лас­но За­по­вед № 342 от 21.04.1986 г. на ДКО­ОС от то­зи спи­сък не­за­щи­те­ни са един­с­т­ве­но глу­ха­рът (Tetrao urogallus), гри­вя­кът (Columba palumbus), бал­кан­с­кия пла­нин­с­ки кек­лик (Alectoris graela) и сойка­та (Garrulus glandorius).

Мал­ки­ят яс­т­реб (Accipiter nisus), обик­но­ве­ни­ят ми­ше­лов (Buteo buteo) и глу­ха­рът (Tetrao urogallus) имат ста­тут на зас­т­ра­ше­ни ви­до­ве в Чер­ве­на­та кни­га на Бъл­га­рия, но са с бла­гоп­ри­ятен ста­тус.

Чер­ни­ят къл­вач (Dryocopus martius) и бе­ло­гър­би­ят къл­вач (Dendrocopos leucotos) са ред­ки ви­до­ве в Чер­ве­на­та кни­га, но съ­що с бла­гоп­ри­ятен ста­тус.

Съг­лас­но SPEC ка­те­го­ри­за­ци­ята на ев­ро­пейс­ки­те пти­ци (Ticher, Heath, 1994; Ми­чев, Т., Пет­ров, Ц. “Пти­ци­те в Ро­до­пи­те”) сред спо­ме­на­ти­те в гор­ния спи­сък пти­ци не при­със­т­ват ти­по­ве, има­щи ка­те­го­рия Spec 1 (гло­бал­но зас­т­ра­ше­ни ви­до­ве), а към Spec 2 (ви­до­ве, кон­цен­т­ри­ра­ни в Ев­ро­па и с неб­ло­гап­ри­ятен при­ро­до­за­щи­тен ста­тус) се отнася са­мо Alectoris graela и Picus viridis (но в бъл­гар­с­ка­та Чер­ве­на кни­га те са без ка­те­го­ри­я). Към ка­те­го­ри­ята Spec 3 (ви­до­ве, не­кон­цен­т­ри­ра­ни в Ев­ро­па, но с неб­ла­гоп­ри­ятен при­ро­до­за­щи­тен ста­тус) се от­на­ся Columba palumbus (не е вклю­чен в Чер­ве­на­та кни­га на Бъл­га­ри­я).

В ка­те­го­ри­ята Spec 4 (ви­до­ве с бла­гоп­ри­ятен при­ро­до­за­щи­тен ста­тус, но кон­цен­т­ри­ра­ни в Ев­ро­па и с на­ма­ля­ва­ща чис­ле­ност) са Parus cristatus, Regulus regulus, Regulus indicapilus, Serinus serinus, Carduelis chloris, Carduelis spinus, Fringila coelebs, Turdus merula, Turdus torquatos, Sylvia atricopila, Prunella modulatis (ни­кои от те­зи ви­до­ве не са вклю­че­ни в Чер­ве­на­та кни­га на Бъл­га­ри­я).

От ана­ли­за е оче­вид­но, че сред по­тен­ци­ал­ни­те пред­с­та­ви­те­ли на ор­ни­то­фа­уна­та на Пе­ре­лиш­кия дял не се сре­щат ви­до­ве, ко­ито да са зас­т­ра­ше­ни и съ­щев­ре­мен­но с не­бла­гоп­ри­ятен ста­тус (уяз­ви­ми, ред­ки, на­ма­ля­ва­щи).

По­ве­че­то от пред­с­та­ви­те­ли­те са три­ви­ал­ни ви­до­ве за ви­со­коп­ла­нин­с­ки­те иг­ло­лис­т­ни го­ри, по­ве­че­то от ко­ито се на­ми­рат под за­щи­та­та на За­по­вед № 342.

При извършени теренни изследвания в началото на месец март от екипа експерти установихме голяма плътност от синанатропни видове птици, които търсят храна на сметището. Констатирахме голям брой сиви врани (Corvus corone), над сто индивида организирани в ято, които кръжаха над сметището и се изхранаваха с остатъци от храна в депонираните отпадъци.

• 
  Бо­зайни­ци
  

Имайки предвид видовия състав на дребните наземни бозайници, типичен за планинските райони у нас, потенциални представители са: Източноевропейски таралеж (Erinaceus concolor), Европейска къртица (Talpa europea), Малка кафявозъбка (Sorex minutus), Обикновена кафявозъбка (Sorex araneus), Голяма водна земеровка (Neomis fodiens), Белокоремна кафявозъбка (Crocedura leucodon), Малка водна земеровка (Neomis anomalis), Див заек (Lepus capensis), Катерица (Sciurus vulgaris), Обикновен сънливец (Glis glis), Горски сънливец (Driomis nitedula), Жълтогърла горска мишка (Apodemis flavicolis), Горска полевка (Clethrionomis glareolus), Снежна полевка (Mycrotus nivalis), Воден плъх (Arvicolla terrestris), Невестулка (Mustela nivalis).

От едрите бозайници се срещат най-често сърни (Capreolus capreolus). Дивата свиня (Sus scrofa) в района по данни на ловци е с много нисша плътност на популацията. Благороден елен (Cervus elaphus) – последните десетина години не е срещан.

Непосредствената близост на стопански обекти (съществуващото градско сметище с непрекъснат извоз на отпадъци , автобаза на “Редки метали”, на шосето Смолян – Мугла, кв. Средок ) е причина за отдалечаването им от района на обекта.

Технологичните производствени процеси, протичащи при отделните отрасли на стопанската дейност, са неразривно свързани с използване на природни ресурси и отделяне на отпадни вещества в околната среда. Това взаимодействие на стопанската дейност с околната среда се характеризира с мащабни изменения на естественото състояние на ландшафтите, атмосферата, водната повърхност, производство на все по-голямо число нови вещества и изхвърлянето им в околната среда, увеличение количеството на твърдите, течните и газообразните отпадъци. Регионалното депо за обезвреждане на отпадъци ще включи зона за приемане и контрол на отпадъци, клетки за неопасни отпадъци, площадка за инертни отпадъци, площадка за временно съхранение на опасни отпадъци, административна част със столова, битовки, малка лаборатория, складово помещение и ремонтна работилница. В проекта ще бъдат включени разработките на довеждащ път, вътрешни обслужващи пътища до всяка зона, инфраструктура за управлението на всички дейности в депото за ТБО, електрозахранване и телефонизация, водоснабдяване и канализация – всичко това върху площ от около 150 дка, както и устройване на 3 броя сепарационни площадки.

Според ландшафтното райониране на Република България оценяваната територия попада в Централно балканската планинско-котловинна ландшафтна област.

ІV. Осоговско-Родопска ландшафтна зона.

13. Западно-Родопска ландшафтна област. Перелико-Чернатишки ландшафтен район.

Съгласно приетото горско растително райониране на България територията на Държавно лесничейство – Смолян попада в Тракийската горскорастителна област – подобласт Западни Родопи, а частта на горско-технически участък “Смолян” в Южна крайгранична горскорастителна област – Арденска подобласт.

В. Централно-Балканска планинско-котловинна ландшафтна област.

ХVІІ. Западно Родопска ландшафтна област.

100. Переликски ландшафтен район.

География на България. Монография. БАН. С., 1966 г.

Въз основа на приетата класификация на ландшафтите и изхождайки от определението по БДС 17.8.1.01.88, че ландшафт е “териториална система, състояща се от взаимодействащи помежду си природни и антропогенни компоненти и комплекси”, оценяваната територия се отнася към:

Клас – Антропогенен

Тип – Благоприятни антропогенни изменения и с увреждане на околната среда.

Подтип – Урбогенни.

Вид – Подразделения на промишления и техническия ландшафт.

Ландшафтът е високопланински с преобладаване на иглолистна растителност. Оценяваният район заема преходно положение от среднопланинските гори от бук, ела и смърч до 1700 м н.в. до горнопланинските смърчови гори до 2000 м н.в.

В района на оценяваната територия се обособяват следните видове ландшафти:

• 
  промишлен – територията на площадката;
  
• 
  технически – закритите пространства и асфалтирани площи;
  
• 
  транспортен – обслужващи пътища.
  

• 
  средни годишни температури (1000-20000 м н.в.) – -2 °С до 8.5 °С;
  
• 
  атмосфера – запрашеност – практически нулева;
  
• 
  хидрология – от Перелишкия дял на Родопите извират реките Черна, Мугленска, Широколъшка, Еленска, Герзьовска и Скочанска; в района на определените сепариращи площадки протичат реките Чепеларска, Малка Арда и Юговска;
  
• 
  растителна покривка – среднопланински гори, горнопланински смърчови, склонова растителност;
  
• 
  животински свят – тревопасни, хищници, гризачи, разнообразна орнитофауна;
  
• 
  почвена покривка – кафяви, ливадни, горски;
  
• 
  основна скална маса – лавни маси, образуващи обширни риолитни покривки.
  

Възможните въздействия върху почвата ще се изразят в следните насоки:

• 
  създаване на отделна изкуствена форма;
  
• 
  изгребване (разрушаване) унищожаване на почвен слой;
  
• 
  нарушаване целостта на земята от изкопни строителни дейности;
  
• 
  асфалтиране;
  
• 
  утъпкване от обслужващи пътища.
  

В близост до обекта (2.0 км североизточно) на по-голяма надморска височина се намира резерватът “Сосковчето”.

Регионалното депо за ТБО отс­тои в югозападно нап­рав­ле­ние от гра­ни­ци­те на ре­зер­ва­та “Сос­ков­че­то” и обо­со­бе­на­та око­ло не­го бу­фер­на зо­на. В При­ло­же­ние № 2 към чл. 8, ал. 1 от За­ко­на за за­щи­те­ни­те те­ри­то­рии ре­зер­ва­тът фи­гу­ри­ра под но­мер 30. Обя­вен е със За­по­вед № 508 от 28.03.1968 г. на МГГП. Бу­фер­на­та му зо­на е оп­ре­де­ле­на със За­по­вед 1094 на КОПС при МС от 03.12.1986 г.

Площ­та на ре­зер­ва­та е 177.5 ха и включ­ва от­де­ли­те 1045, 1046 и 1047 по Ле­со­ус­т­ройс­т­ве­ния про­ект на Дър­жав­но лес­ни­чейс­т­во – гр. Смо­лян (1990) (виж При­ло­же­ни­ето към док­ла­да за ОВОС).

Ре­зер­ва­тът “Сос­ков­че­то” е обя­вен с цел опаз­ва­не дев­с­т­ве­ния ха­рак­тер на ве­ков­на смър­чо­ва го­ра, кра­си­вия при­ро­ден пейзаж, ин­те­рес­ни во­до­па­ди, увив­на рас­ти­тел­ност, ка­то оби­та­ли­ще на меч­ки, сър­ни, еле­ни и дру­ги; за изу­ча­ва­не в бъ­де­ще на гор­с­ко-дър­ве­син­на­та рас­ти­тел­ност, съ­об­щес­т­ва и би­ото­пи.

Спо­ред гор­с­ко-рас­ти­тел­но­то ра­йо­ни­ра­не на Бъл­га­рия, ДЛ – Смо­лян, респ. ре­зер­ват “Сос­ков­че­то” по­па­дат в Тра­кийс­ка­та гор­с­ко-рас­ти­тел­на об­ласт, гор­с­ко-рас­ти­тел­на по­доб­ласт За­пад­ни Ро­до­пи.

Ре­зер­ва­тът “Сос­ков­че­то” има пла­нин­с­ки раз­ч­ле­нен ре­леф. Той е раз­по­ло­жен в Пе­ре­ликс­ко-Прес­пан­с­кия дял на Ро­до­пи­те. Пе­ре­ликс­ко-Прес­пан­с­ко­то би­ло в пре­де­ли­те на Дър­жав­но­то лес­ни­чейс­т­во за­поч­ва от вр. Де­ли­бос­ка, от­къ­де­то в се­ве­ро­из­точ­на по­со­ка се из­ви­ша­ва във вър­хо­ве­те Кар­тъ­ла, Но­ва­ци­те. Един го­лям про­цент от ре­зер­ват­ни­те пло­щи – 44 %, са раз­по­ло­же­ни при н.в. 1601-1700 м. Пре­об­ла­да­ва­щи­те пло­щи в ре­зер­ва­та са с мно­го стръ­мен нак­лон. На те­ри­то­ри­ята на за­щи­те­ния при­ро­ден обект пре­об­ла­да­ват ри­оли­ти, гнай­си и др. Скал­ни­те бло­ко­ве, сре­ща­щи се тук, са из­г­ра­де­ни от ри­оли­ти и ри­оли­то­ви ту­фи, ко­ито са стъл­бо­вид­но, хо­ри­зон­тал­но или вер­ти­кал­но пло­чес­то и приз­ма­тич­но на­пу­ка­ни. Вслед­с­т­вие на­пук­ва­не­то и из­вет­ря­ва­не­то на ри­оли­ти­те са се по­лу­чи­ли над­ро­бе­ни по-ед­ри или по-дреб­ни къ­со­ве, ко­ито на мес­та об­ра­зу­ват си­пеи. Изоб­що ри­оли­ти­те при­да­ват сво­е­об­раз­на кра­со­та на окол­ния лан­д­шафт.

Ос­нов­ни­ят поч­вен тип, раз­п­рос­т­ра­нен на ре­зер­ват­на­та те­ри­то­рия, е ка­фя­ва гор­с­ка поч­ва. На то­зи тип пре­об­ла­да­ва­щи­ят под­тип е ка­фя­ва гор­с­ка свет­ла, тъй ка­то в пре­де­ли­те на ре­зер­ва­та са ра­йо­ни­те, пре­об­ла­да­ва­щи с по-при­печ­ни из­ло­же­ния. По ме­ха­ни­чен със­тав поч­ви­те са оп­ре­де­ле­ни ка­то гли­нес­то-пе­съч­ли­ви. Най-го­ля­мо е учас­ти­ето на све­жи­те поч­ви, ко­ито обус­ла­вят срав­ни­тел­но сред­но бо­га­то мес­то­рас­те­не, бла­гоп­ри­ят­но за рас­те­жа на смър­чо­ва­та го­ра. На те­ри­то­ри­ята на ре­зер­ва­та по-изя­ве­ни еро­зи­он­ни про­це­си ня­ма.

Те­ри­то­ри­ята на “Сос­ков­че­то” по­па­да из­ця­ло в Кон­ти­нен­тал­на­та Сре­ди­зем­но­мор­с­ка кли­ма­тич­на об­ласт, пла­нин­с­ки кли­ма­ти­чен ра­йон – сред­но пла­нин­с­ка част от 1400 до 1800 м. Сред­на­та го­диш­на тем­пе­ра­ту­ра за по-ви­со­ки­те час­ти на ре­зер­ва­та дос­ти­га 2 ºС, а за ниските – 8,5 ºС. Освен източни ветрове в района на резервата духат и северни ветрове, които носят студове, но тяхното влияние е по-рядко, тъй като е силно възпрепятствано от Перелишкото преградно било.

Съг­лас­но За­по­вед № 1094 на КОПС при МС от 03.12.1986 г. бу­фер­на­та зо­на на ре­зер­ва­та “Сос­ков­че­то” е с площ 104,4 ха.

По ЛУП от 1990 г. на ДЛ – Смо­лян (пос­лед­но ле­со­ус­т­ройс­т­во от 1990 г.) тя включ­ва от­де­ли 1036 г, д (част 10,7 ха), 4, 5, 6, 7; 1043 – б, в, г, д, е (част 6 ха), 1, 2; 1044 в (част 1,2 ха), г (част 3,6 ха), д (част 7,3 ха), 1; 1048 а, в (част 2,4 ха), д (част 4 ха), 1, 3; 1050 а, в; 1051 з, 7; 1052 а, б, в, 3, 4, 1, 2, 5; 1053 б (част 1,2 ха).

В бу­фер­на­та зо­на се заб­ра­ня­ва:

а) стро­ител­с­т­во на сгра­ди и пъ­ти­ща от ре­пуб­ли­кан­с­ка­та път­на мре­жа;

б) раз­к­ри­ва­не на ка­ри­ери, про­мя­на на вод­ния ре­жим и на ес­тес­т­ве­ния об­лик на мес­т­нос­т­та;

в) из­пол­з­ва­не на хи­ми­чес­ки сред­с­т­ва за рас­ти­тел­на за­щи­та;

г) ла­ге­ру­ва­не и па­ле­не на огън из­вън оп­ре­де­ле­ни­те мес­та;

д) ло­ву­ва­не;

е) за­ле­ся­ва­не с неп­ри­съ­щи за ра­йо­на дър­вес­ни ви­до­ве.

В бу­фер­на­та зо­на се раз­ре­ша­ва:

а) из­веж­да­не на се­чи, пред­ви­де­ни в го­ри­те със спе­ци­ал­но пред­наз­на­че­ние;

б) про­веж­да­не на лов­нос­то­пан­с­ки ме­роп­ри­ятия;

в) па­ша на до­маш­ни жи­вот­ни (без ко­зи) в оп­ре­де­ле­ни­те с ле­со­ус­т­ройс­т­ве­ния про­ект па­сищ­ни пло­щи;

г) ко­се­не на се­но.

Обя­вя­ва­не на те­ри­то­ри­ята на мес­т­нос­т­та “Сос­ков­че­то” за ре­зер­ват през 1968 г. в дейс­т­ви­тел­ност е би­ло нап­ра­ве­но без ни­как­во так­со­но­мич­но про­уч­ва­не на фи­то-, ми­то- и зо­оце­но­за му.

Ед­ва през 1996 г. Ко­ми­тет по го­ри­те въз­ла­га и спон­со­ри­ра раз­ра­бот­ка на те­ма: “Срав­ни­тел­но про­уч­ва­не на ос­нов­ни­те ком­по­нен­ти на би­оце­но­за­та в ре­зер­ва­ти­те “Сос­ков­че­то” и “Мом­чи­лов­с­ки дол” – За­пад­ни Ро­до­пи”. Раз­ра­бот­ка­та е из­вър­ше­на от сред­нош­кол­с­ки твор­чес­ки ко­лек­тив към ОДК – Смо­лян с ръ­ко­во­ди­те­ли Та­ня Мил­ко­те­ва – зо­о­ин­же­нер и Хр. За­имо­ва – би­олог с кон­сул­тан­ти: н.с. І ст. к.б.н. Ме­ла­ния Гьо­ше­ва – БАН, ст.ас. Пла­мен Ми­тов – СУ, Би­оло­ги­чес­ки фа­кул­тет и н.с. ІІІ ст. Чав­дар Ру­сев – БАН.

Ре­зул­та­ти­те от то­ва най-пъл­но и пред­с­та­ви­тел­но за­се­га про­уч­ва­не на ре­зер­ва­та “Сос­ков­че­то” мо­гат да се обоб­щят в след­ни­те ос­нов­ни зак­лю­че­ния:

Мак­ро­ми­це­ти

Съб­ра­ни и оп­ре­де­ле­ни 59 ви­да гъ­би, от ко­ито един вид от клас Myxomycetes (от­дел Mycomicota); 4 ви­да от клас Ascomycetes и 54 ви­да от клас Basidiomycetes. В ре­зер­ва­та са ус­та­но­ве­ни ред­ки и ин­те­рес­ни мак­ро­ми­це­ти за Бъл­га­рия, а имен­но: Cortinarius allutus, C. crassus, C. gentilis, C. obtusus, C. odorifer, C. spilomeus, Lacterius helus, L. zonoroides, Morchella eata.

От яд­ли­ви­те гъ­би: обик­но­ве­на ма­на­тар­ка, па­чи крак, оран­же­ва млеч­ни­ца.От от­ров­ни­те: чер­ве­на му­хо­мор­ка, бла­го­род­на боз­ду­ган­ка, дип­лен­ка.

Ли­шеи

Мъ­хо­ве

Вис­ши рас­те­ния

Пред­с­та­ве­ни са с 29 се­мейс­т­ва, 52 ро­да и 63 ви­да; по би­оло­ги­чен тип: дър­ве­та и храс­ти – 7 ви­да; тре­вис­ти рас­те­ния – 56 ви­да.

Око­ло 90 % от ус­та­но­ве­ни­те вис­ши рас­те­ния са ти­пич­ни пла­нин­с­ки рас­те­ния. Се­дем рас­ти­тел­ни ви­да са ен­де­мич­ни Silene waldsteinii, Chamaecytiscus absintoides, Viola actolica, Digitalis viridiflora, Cirsium appendiculatum, Fris reichenbachii.

Ус­та­но­ве­ни са 51 ви­да без­г­ръб­нач­ни жи­вот­ни и 7 ви­да гръб­нач­ни, раз­п­ре­де­ле­ни по ви­до­ве как­то след­ва:

тип Anelida 1 вид 1.8 %

тип Mollusca 3 ви­да 5.3 %

тип Arthopoda 47 ви­да 82.4 %

тип Chordata 6 ви­да 10.5 %

С най-го­лям брой ви­до­ве са чле­нес­то­но­ги­те Arthropoda, раз­п­ре­де­ле­ни по кла­со­ве как­то след­ва:

клас Arechnida (па­яци) 17 ви­да 36.2 %

клас Mijriapoda (мно­го­нож­ки) 6 ви­да 12.7 %

клас Insecta (на­се­ко­ми) 24 ви­да 51.1 %

Се­дем от ус­та­но­ве­ни­те в ре­зер­ва­та ви­до­ве са ен­де­мич­ни, от ко­ито три ви­да са бъл­гар­с­ки ен­де­ми­ти (Paranemastoma aurigerum, Zodarion pirini и Tapinopterus balcanicus) и че­ти­ри ви­да бал­кан­с­ки ен­де­ми­ти (Calathus metalicus aeneus, Molopos piceus bulgaricus, Erebia ottomana balcanica, Coenonimpha rhodopensis rhodopensis).

Ус­та­но­вен е и ви­дът чер­ве­на гор­с­ка мрав­ка Formica fufa, кой­то е за­щи­тен.

За съ­жа­ле­ние про­уч­ва­не­то на зо­оце­но­за­та на ре­зер­ва­та включ­ва поч­ти са­мо без­г­ръб­нач­на­та фа­уна. По­ра­ди лип­са на спе­ци­алист по зо­оло­гия на гръб­нач­ни­те жи­вот­ни в кон­сул­тан­т­с­кия екип, гръб­нач­на­та фа­уна в ре­зер­ва­та прак­ти­чес­ки не е из­с­лед­ва­на. Не е про­уче­но въ­об­ще раз­но­об­ра­зи­ето на пти­ци и бо­зайни­ци. Един­с­т­ве­ни­ят пред­с­та­ви­тел на пти­ци­те, за кой­то се съ­об­ща­ва – глу­хар (Tetrao urogalis), не е наб­лю­да­ван, а е вклю­чен са­мо по пред­ва­ри­тел­ни све­де­ния.

Въп­ре­ки мно­гок­рат­ни­те по­се­ще­ния на ре­зер­ва­та от чле­но­ве­те на ко­лек­ти­ва (до­пус­на­ти със спе­ци­ал­но раз­ре­ше­ние) не са от­бе­ля­за­ни сре­щи на ед­ри бо­зайни­ци.

Оче­вид­но е, че със­то­яни­ето на гръб­нач­на­та фа­уна в ре­зер­ва­та е не­изяс­не­но. От то­ва из­с­лед­ва­не не ста­ва яс­но да­ли той въ­об­ще е оби­та­ли­ще на меч­ки, сър­ни и еле­ни.

Въз­мож­но е за из­ми­на­ли­те 33 го­ди­ни от обя­вя­ва­не­то на ре­зер­ва­та да са нас­тъ­пи­ли чув­с­т­ви­тел­ни про­ме­ни в жи­во­тин­с­кия ви­дов със­тав.

Уси­ле­но­то раз­ра­бот­ва­не на руд­ни­те на­хо­ди­ща в Гер­зов­с­ко­то руд­но по­ле, свър­за­но с ин­тен­зи­вен тран­с­пор­тен тра­фик по шо­се­то Смо­лян – Муг­ла, пре­ми­на­ващ на око­ло 2 км юж­но от ре­зер­ва­та и бли­зос­т­та му с град Смо­лян – 5 км, са пов­ли­яли вър­ху по­пу­ла­ци­ите на ед­ри­те бо­зайни­ци.

Ин­те­рес­ни дан­ни за със­то­яни­ето на ед­ри­те бо­зайни­ци там да­ва Емил Спи­ри­до­нов от Смо­лян – пи­са­тел ани­ма­лист, кой­то през 1975-1991 г. е ра­бо­тил ка­то ло­вен над­зи­ра­тел в ГС – Смо­лян и ре­зер­ва­тът “Сос­ков­че­то” е бил под пря­ко­то му наб­лю­де­ние. Спо­ред не­го в про­дъл­же­ние на го­ди­ни са наб­лю­да­ва­ни дви­же­ния на две меч­ки от ре­зер­ва­та към м. Гер­зо­ви­ца, м. Кре­мен­с­ка бо­ра и към с. Че­реш­ки­те, т.е. в юго­за­пад­но нап­рав­ле­ние (виж схе­ма­та на ТУП). Дви­же­ни­ята на жи­вот­ни­те са би­ли свър­за­ни с тър­се­не на хра­на в по­со­че­ни­те ра­йо­ни.

По съ­що­то вре­ме, спо­ред по­ка­за­ни­ята му, ре­зер­ва­тът е бил оби­та­ли­ще и на еле­ни. След пре­мес­т­ва­не­то на град­с­ко­то сме­ти­ще в мес­т­нос­т­та Тек­лен дол се фор­ми­ра­ли глут­ни­ци от без­дом­ни ку­че­та, тър­се­щи прех­ра­на по сме­ти­ще­то, ня­кои от ко­ито ски­та­ли и из го­ри­те и на­па­да­ли ди­ве­ча. Спо­ред Емил Спи­ри­до­нов то­ва е ос­нов­на­та при­чи­на за трайно­то пре­мес­т­ва­не на мал­ко­то на брой еле­ни от ра­йо­на на Гер­зо­ви­ца към Мур­сал­с­кия дял на Ро­до­пи­те и м. Ка­съ­ка.

За раз­ли­ка от тях, меч­ки­те не са би­ли чув­с­т­ви­тел­ни на зап­ла­ха­та от ски­та­щи­те ку­че­та и ве­ро­ят­но и се­га оби­та­ват ре­зер­ва­та и из­пол­з­ват ос­нов­ния си миг­ра­ци­онен ко­ри­дор в по­со­ка юго­за­пад.

То­ва от­час­ти се пот­вър­ж­да­ва и от бившия младши инспектора по опаз­ва­не на за­щи­те­ни те­ри­то­рии към РИ­ОСВ – гр. Смо­лян Иво Ую­ров, по чи­ито све­де­ния през есен­та на 2000 г. са наб­лю­да­ва­ни сле­ди от меч­ка в се­ве­ро­из­точ­на­та част на ре­зер­ва­та.

Имай­ки пред­вид ха­рак­тер­на­та зо­опо­ве­ден­чес­ка чер­та на меч­ки­те да оби­та­ват ра­йо­ни в бли­зост до на­се­ле­ни мес­та, не е из­к­лю­че­но две-три меч­ки да зи­му­ват и се из­х­ран­ват на те­ри­то­ри­ята на ре­зер­ва­та или в бли­зост до не­го.

През 2004 година с инициативността на РИОСВ – Смолян беше разработен интерпретационен маршрут за еко туризъм “Каньонът на водопадите“, експониращ забележителните ландшафтни дадености на резервата (водопади, скални феномени), което прави възможно организираното му посещение с водач

В бли­зост от 3 до 10 км от обекта в ­из­точ­на посока се намира Смо­лян­с­кият во­до­пад, а в се­ве­ро­из­точ­на – Смо­лян­с­ките езе­ра, Не­вяс­та­та и Тур­лука.

В зем­ли­ще­то на гр. Смо­лян се на­ми­рат след­ни­те при­род­ни за­бе­ле­жи­тел­нос­ти:

• 
  Не­вяс­та­та – Тур­лу­ка – ска­лен ма­сив се­вер­но от най-дол­но­то Смо­лян­с­ко езе­ро.
  
• 
  Смо­лян­с­ки езе­ра (49,5 ха) – гру­па от пла­нин­с­ки езе­ра със свла­чи­щен про­из­ход. Обя­ве­на със За­по­вед № 374 на КОПС (ДВ бр. 39 / 1982 г.) за за­паз­ва­не на ра­йо­на око­ло езе­ра­та.
  
• 
  Смо­лян­с­ки во­до­пад (0,2 ха) – во­до­пад на Кри­ва ре­ка край Смо­лян. Ви­со­чи­на­та на па­да е 20 м, над­мор­с­ка ви­со­чи­на 950 м (За­по­вед № 3796 / 11.10.1965 г. на МГГП).
  
• 
  Ка­за­ни­те (161 ха) – дев­с­т­ве­на сме­се­на го­ра от ела, че­рен бор, смърч и бук в зем­ли­ще­то на с. Муг­ла.
  

В оценяваната територия на регионалното депо и сепарационните площадки няма данни за територии и охранителни зони с културно-историческо наследство.

* реализацията на инвестиционното предложение;

* ползването на природните ресурси;

* емисиите на вредни вещества при нормална експлоатация и при извън­редни ситуации, генерирането на отпадъци и създаването на дискомфорт

• 
  Прах
  

• 
  При строителството
  

• 
  При експлоатацията
  

• 
  Токсичност
  

Компонентите на биогаза, който се образува при депониране на битови отпадъци, имат неблагоприятна токсикологична характеристика. Свойствата им, определящи ги като опасни, са систематизирани в таблицата. Справката се основава на Приложение № 1 на ПМС № 316 / 2003 г. и на NIOSH Pocket Guide to Chemical Hazards and Other Databases, DHHS (NIOSH) Publication No 2000-130, USA, 2000.