Доклад по овос настоящият доклад за овос на обект "Реконструкция и модернизация на регионално депо за тбо смолян"
Вредни лъчения (светлинни, топлинни, радиация)
Изтегляне 3.18 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Район Съдържание
- Описание на пробата, място на вземане Обща бета активност
- Съдържание на уран Съдържание
- Обект Активност
- Кафявите горски светли почви
- Кафявите горски преходни почви
- Кафяви горски тъмни почви
- Алувиално-делувиални почви
- Хумусно-карбонатни почви
- Тип почва Хоризонт Дълбочина см Хумус
Вредни лъчения (светлинни, топлинни, радиация) Смолян В района на площадката не са развити разломи и по-значими тектонски пукнатини, но силно развитие имат контракционните и систематични пукнатини. Контракционните пукнатини се формират при застиване на риолитовия покров или поток. Зараждат се и нарастват в посока на нарастване на температурния градиент на застиващата лава, т.е. от повърхността и в дълбочина, като наклонът на пукнатините е перпендикулярен на повърхнината на изстиване. Простирането на пукнатините е по посока на движение на лавата, което се потвърждава от съвпадението им с линейния и плоскостен паралелизъм на включенията, иглестите и плочести минерали и “флуидалността” на основната маса. По простиране и страна на наклона пукнатините се проследяват на разстояние 1-2 м. На повърхността и до 2 м под нея са притворени до 1-2 мм, а в дълбочина са плътно затворени. В основата на депото, в горната му половина, е установена тектонска пукнатина, която е проучена през 1992 г. с три броя канавки една разчистка. Пукнатината е с мощност 3-5 см и е изцяло плътно запълнена с тектонска глина, т.е. тя е непроницаема за повърхностни води. Стръмността на терена, силната напуканост и дезинтегрираност на коренните скали в окислителната зона и някои характерни ерозионни форми на релефа (оврази и долове), са предопределили възникването и развитието на срутища и сипеи. Радиоложка характеристика Както беше споменато по-горе, в северната част на депото съществува отвал от отработени чрез траншейно киселинно извличане нискосортни уранови руди. Опасността от замърсяване на площадката и отвала с естествени радионуклиди е оценяна многократно от различни ведомства и фирми. На площадките с траншеите и сорбционните колонки и заравнения двор между съоръженията и пред тях, са извършени замервания в 125 точки. Замерените стойности на гама активността са в границите от 320 до 900 микросиверта. Най-високите стойности са отчетени в района на сорбционните колонки и траншеите. На останалите площи преобладават отчети, които са около 1.5 пъти над естествения гама фон за тези скали. Бета активност (от 29 до 242 µSv/h) е отчетена само в няколко точки отново в района между сорбционните колонки и траншеите. Задължителни мерки за защита на работещите на депото от продължително влияние на повишената радиоактивност е необходимо да се предприемат само в района на площадките за траншейно извличане и сорбционните колонки. Профилактични защитни мерки може да се приложат и върху цялата заравнена площадка пред траншеите и склада за хидратна вар. Резултатите от извършения радиологичен мониторинг на компоненти на околната среда – води, въздух, почви, в района на депото за ТБО в местността Теклен дол за периода от 2000-2005 г. от РИОСВ са както следва: Измерената мощност на еквивалентната доза (гама фон) е: 1. В района на бившето МДП “Възход” – 0.19 ÷ 0.40 µSv/h 2. На изхода на гр. Смолян в посока депото за ТБО – 0.20÷0.22 µSv/h 3. На отвал “Паметника” и отвал до кльона – 0.20 ÷ 0.45 µSv/h 4. На отвал “Теклен дол” – 0.25 ÷ 0.50 µSv/h 5. В горната част на депото за ТБО “Теклен дол” – 0.30 ÷ 0.50 µSv/h 6. При КПП “Герзовица” и оградата на затвора – 0.15 ÷ 0.28 µSv/h От извършения гама-спектометричен анализ на почвени проби от необработваеми терени в региона, са определени следните съдържания:
От извършените радиохимични анализи на водни проби в региона, са определени следните съдържания:
Лъки Изследванията на радиационния статус на хвоста на Обогатителната фабрика показват, че активността на уран 238 в хвоста, депониран в “Лъки-2” и “Лъки-1” е съответно 60 и 75 Bq/kg, на радий 226 е съответно 41 и 74 Bq/kg, на торий 232 е съответно 25 и 30 bq/kg и на калий 40 е 557 Bq/kg. Фоновата радиоактивност на почвите е повишена с около 10-20 Bq/kg. Изследванията на Зоналната лаборатория по радиоактивност – Пловдив установяват, че гама фонът на територията на хвостохранилище “Лъки-2” е 1.75 мСв/год., а на хвостохранилище “Лъки-1” е 2.02 мСв/год. Според специалистите радиационният фон на двете хвостохранилища е в съответствие с горните гранични стойности на естествения радиационен фон. Здравен и екологичен риск от йонизиращи лъчения се очаква само при разравяне и разпрашаване на депонирания хвост. По поречието на притоците на р. Лъкинска (Юговска) са разположени рудници за добив на скална маса за целите на рудообогатителната и преработвателна промишленост. Добивът и преработката на руди в района се съпровожда с естествен радиационен фон в областта на площадката и в нейните околности. В таблица са представени данни за измерените стойности на гама фона и активността на материала на хвоста от хвостохранилище “Лъки-1” и “Лъки-2 – временно” по отношение на уран 238, радий 226, калий 40 и торий 232.
3.6. Земи и почви Депото за твърди битови отпадъци се намира в местността Теклен дол, на около 7 км западно от гр. Смолян. Според агроекологичното райониране, районът попада в Родопския район на кафявите горски почви. Отнася се към Планинската почвена зона на България. Под въздействие на факторите на почвообразуване в района са се оформили следните почвени видове:
Характерно за кафявите горски почви е, че са разположени в пояс с надморска височина 1000-1800 м. Почвообразуващите скали, върху които се формират, са предимно гранити, гранитогнайси, кристални шисти, пясъчници. Част от тях се формират върху варовити скали. Почвообразувателният процес при тези почви е по-особен. При разлагане на горската постеля се образуват повече хуминови киселини с опростен строеж, които не дават с базичните елементи неразтворими хумати. Поради това, като се има впредвид, че горската постеля е бедна на базични елементи, придвижването на хумусните киселини и техните съединения по профила става заедно. Механичният състав на кафявите горски почви е лек. Те са предимно глинесто-песъкливи, средно-каменливи. Структурата е рохка. Повечето са средно дълбоки. Хумусният хоризонт е около 15-25 см. Под хумусния хоризонт се развива доста мощен илувиален хоризонт с дълбочина 50-70 см. Кафявите горски светли почви се развиват на припечени изложения, а на билни части и с други изложения. Обуславят бедни месторастения. Запасеността в А-хоризонт с хумус е в границите на 1.43 % до 2.66 %, с азот от 0.182 % до 0.196 % и физическа глина от 4.5 % до 31.05 %. Развити са върху различни основни скали. Участието им в дървопроизводителния процес е слабо. Кафявите горски преходни почви заемат по-голямата част от дървопроизводителната площ в района и са най-широко разпространени. Те са със сравнително мощен А-хоризонт, развити на преходни и по-рядко на сенчести изложения и на по-малка надморска височина, и на припечени изложения при по-голяма надморска височина и при по-малки наклони. Обуславят среднобогати до богати месторастения. В А-хоризонт съдържанието на хумус е в границите на 1.53 % до 8.07 %, на общия азот от 0.112 % до 0.508 % и на физическата глина от 2.25 % до 36.37 %. Срещат се върху различни скали. Кафяви горски тъмни почви – те са дълбоки, богати на хумус, в границите от 1.98 % до 12.62 %, на общ азот от 0.126 % до 0.323 % и на физическа глина от 2.30 % до 53.66 %. Развити са на сенчести изложения върху различни основни скали. Планинско-ливадни почви – те заемат по-високите части от района. Обикновено като почвообразуващи скали са безкарбонатни скали. Почвообразувателният процес е характерен с образуването на чимов хоризонт. Тук почвообразуването протича под влияние на развиващата се ливадна растителност, която оставя върху повърхността голямо количество мъртви растителни отпадъци, които поради ниската температура бавно се минерализират. По такъв начин се създават благоприятни условия за образуване на чимов хоризонт. Когато вече е създаден, той задържа голямо количество вода и почвообразувателният процес в ниските места придобива някои черти на блатния процес. Оформя се торфен хоризонт. Под добре оформения чим (10-15 см) лежи добре развит хумусно-акумулативен хоризонт. Долната част на чимовия хоризонт, както и хумусно-акумулативният, имат кафеникав оттенък. Хумусният хоризонт постепенно преминава в почвообразуващата скала. Механичният състав на тези почви е глинесто-песъклив с много скелет. Хумусът в А-хоризонт е в границите от 4.62 % до 8.16 %, на общия азот от 0.140 до 0.406 % и на физическата глина от 9.00 % до 4.14 %. Алувиално-делувиални почви – разпространени са по терасите на деретата и са формирани под влиянието на алувиално-делувиалния процес и на ливадния процес. За почвообразуващи скали са послужили хидротермално променени риолити. Мощността на хумусния хоризонт е 20-25 см, а на профила 100-120 см. По механичен състав са леко песъкливо-глинести, а по съдържание на органично вещество – средно запасени. Хумусно-карбонатни почви са развити върху основна скала – варовик. Мощността на А-хоризонта е в границите от 0 до 42 см, с количество хумус от 4.41 % до 8.28 %, на общ азот от 0.126 % до 0.146 %, на физическата глина от 4.50 % до 9.50 %. Тези почви заемат слабо участие в дървопроизводителната площ в района. От проучвания в района на ДЛ – Смолян, проведени от “ПП “Агролеспроект”, се установява съдържанието на хумус и азот за различните видове почви:
Каталог: ovos Изтегляне 3.18 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
