Доклад по овос настоящият доклад за овос на обект "Реконструкция и модернизация на регионално депо за тбо смолян"

Потенциал за генериране на миризми

Усещането за миризма от източник на емисия зависи от типа на атмосферната концентрация на веществото. Мярката за количествено определяне на миризмата е мирисната концентрация, изразена като мирисни единици на кубичен метър въздух, ме/м³. Това е равнозначно на броя пъти, който пробата трябва да бъде разредена с обезмирисен въздух, докато 50 % от олфактометричната група не могат да усетят миризмата. Стойност на миризмата от 1 ме/м³ се разглежда като ниво на откриване. Стойност от 2 ме/м³ се разглежда като лека миризма, докато стойност от 5 ме/м³ означава установими нива, които е вероятно да доведат до оплакване.

• 
  Технологии за контрол над миризмите
  

• 
  Предотвратяване образуването на лошо миришещи съединения
  
• 
  Окисляване на неприятно миришещите съединения в потока отпадни води
  
• 
  Събиране и третиране на неприятно миришещия въздух с цел отстраняване на съединенията
  
• 
  Дезодориране чрез разпръскване на “парфюмиращи” химикали.
  

Предотвратяването на миризмите не винаги е възможно. Това може да наложи прилагането на контрол над миризмите под някаква форма. Проектът за пречиствателната станция трябва да отчете тази възможност. В такива случаи оптималното решение обикновено включва задържане и третиране на лошо миришещия въздух. Химичното разрушаване на миризмите може да се постигне чрез окисляване с озон, калиев перманганат, натриев хипохлорит или параоцетна киселина. Биологично пречистване е възможно чрез пропускане на лошо миришещия въздух през компостни площадки за микробно разграждане на примесите.

• 
  Химически контрол върху миризмите
  

Неприятните миризми могат също така да бъдат отстранени чрез пропускане на въздуха през филтри от сух активен въглен, произведен от дърво, кокосови черупки или въглища. Активният въглен осигурява голяма площ от адсорбцията на съединенията към повърхностно активните участъци на въглена.

Също така съществуват патентовани системи (напр. Purifil), които включват активирани алуминиеви перли, импрегнирани с калиев перманганат и други реагенти. Сероводородът се адсорбира върху повърхността на перлите, където се окислява. Други системи (напр. Puricarb) включват смес от активен въглен и активен алуминий, импрегниран с натриев бикарбонат, за неутрализация на киселите газове и калиева основа и йод за контрол на сероводорода. Тези среди изискват ежегодна подмяна за регенерация или депониране.

• 
  Биологичен контрол върху миризмите
  

Въздухът преминава през биофилтъра и замърсителите се абсорбират върху биофилма, след което се разграждат. Върху повърхността на материала в биофилтъра протича химическа реакция и компонентите на –отпадните газове се разграждат от микроорганизмите. Неприятно миришещите съединения във въздуха се окисляват до немиришещи крайни продукти като въглероден диоксид, вода, нитрати и сулфати. Сред фактори, влияещи на пречиствателната способност, са рН, контрола на влагата, натрупването на продукти на реакцията и механичната стабилност на филтриращия материал.

Биофилтрите типично се изграждат като съоръжения от метални панели с различни покрития или друг материал, устойчив на корозия. Филтърната среда, повдигнат под и системите за разпръскване на вода се инсталират в съоръжението. Обикновено експлоатацията на биофилтрите изисква малко внимание освен необходимостта основата да се поддържа влажна. Неподходящият контрол на влагата е най-честата причина за лошо функциониране на биофилтрите, макар че инхибиране вследствие подкисляване или натрупване на продукти на реакцията също е възможно.

• 
  Други методи за контрол на миризмите
  

• 
  териториален обхват – малък;
  
• 
  степен на въздействие – незначително;
  
• 
  продължителност – по време на реализиране на депониране през деня в зависимост от вятъра, т.е. относи­телно дълготрайна про­дъл­жителност до­като трае процеса използване на депото;
  
• 
  честота – периодично, инцидентно въздей­ствие, в зависимост от климатич­ните условия и посоката и силата на вятъра;
  
• 
  възможност за възстановяване – не;
  
• 
  кумулативни и комбинирани въздействия – няма
  

Източникът на емисии в атмосферния въздух е типично неорганизиран (или “площен тип”).

Съществуващото депо в момента е неорганизиран източник на прахо-газови емисии от разлагането на битовите отпадъци и прах при разпрашаване на отпадъците при неблагоприятни климтични условия (суша и вятър). Със закриване на старото депо и изграждане на новото ще се преустановят неорганизираните емисии на прах и газове.

Значително пряко въздействие върху атмосферния въздух ще се наблюдава в следните случаи:

• 
  При продължителни сухи периоди, пи разрохкването и разстилането на отпадъците или засипването със суха почва.
  
• 
  При недобро запръстяване и самозапалване на отпадъците. Особено в случаите, когато се използват строителни отпадъци, е възможно да не се осигури изолация на битовите отпадъци от достъпа на кислород.
  
• 
  Опасност от биологично замърсяване на въздуха с патогетнни микроорганизми при пренасяне на заразата с битовите отпадъци.
  
• 
  При излизане на биогаза от кладенеца, в случай, че не се предвиди неговото оползотворяване или изгаряне във “факла”.
  
• 
  При неспазване на изискванията за събиране, съхраняване, транспорт и депониране на производствените и опасни отпадъци.
  

Направеният по-горе анализ показва, че не се очакват съществени негативни промени в качеството на атмосферния въздух.

Следователно качеството на атмосферния въздух в периода на изграждане и експлоатация на депото ще окаже незначително негативно въздействие върху компонентите на околната среда:

• 
  Териториален обхват – ограничен.
  
• 
  Степен на въздействие – незначителн. Емитираните прахо-газови емисии от депонирането на отпадъците и запръстяването на депото няма да окажат значимо въздействие върху атмосферата и атмосферния въздух.
  

• 
  Продължителност на въздействие –дълготрайно – по време на експлоатацията и след закриването на депото.
  
• 
  Кумулативни и комбинирани въздействия – няма.
  

Местоположението на депото върху скатовете и дъното на дере Теклен дол, както и характерът на самата дейност – обезвреждане на ТБО и клетка за временно съхранение на опасни отпадъци, са предпоставка за потенциален риск от замърсяване на водите.

Абсолютно задължително е с проекта да се предвиди улавяне на всички повърхностни води от дерето и скатовете и извеждането им извън обхвата на тялото на депото, с цел недопускане увеличаване количеството на инфилтрата от клетките за отпадъци.

Отпадъчните води от обекта, които представляват потенциална опасност за качеството на водните ресурси, са следните:

По данни от проектанта регионалното депо ще се обслужва от около 14 броя персонал. При възприета среднодневна норма 270 л/ж./дн. към 2000 г. и коефициент на денонощна неравномерност 1.35 необходимото максимално дневно количество питейна вода ще бъде:

Тези води ще формират отпадъчен битово-фекален поток, за който очакваното замърсяване по основните показатели ще бъде следното:

За тези води ще се предвиди пречистване до степен за изпускане (заустване) във водоприемник ІІ^-ра категория – дере Теклен дол, което е ляв приток на река Черна, отстояща южно на около 500 метра от края на депото.

Пречистените отпадъчни битово-фекални води следва да бъдат със следните пределно допустими концентрации за основните показатели:

рН 6-8.5

окисляемост 30 мг/л

БПК₅ 15 мг/л

ХПК 70 мг/л

Общ сух остатък 1000 мг/л

Неразтворени вещества (НВ) 50 мг/л

Азот (амониев) 2 мг/л

Нитритен азот 0.04 мг/л

Нитратен азот 10 мг/л

Органичен азот 5 мг/л

Фосфати РО₄ 1 мг/л

Общ фосфор 2 мг/л

Отпадъчни производствени води

Количеството на тези води ще зависи от броя на предвидените за измиване коли за един ден.

При средно дневно за измиване 8 броя МПС и разходна норма 1000 литра за една кола се получава:

Q_ср.дн. = 8 бр. × 1000 л/бр. = 8000 л/дн. = 8.0 м³/дн.

Предвижда се инсталиране на подходяща система за измиване на колите, снабдена с джет система или вана, за да се предотврати разнасянето на отпадъци извън площадката. Тези води задължително преминават през кало-масло уловител.

На входа на площадката транспортните средства ще преминават през канал за обеззаразяване, който ще бъде безотточен тип, покрит с навес, за да се минимизира възможността за постъпване на повърхностно-дъждовни води. Ориентировъчното количество обеззаразяващи реагенти се очаква да бъде около 500 литра годишно концентриран разтвор.

Отпадъчните води от измиване на подови площи в склада и ремонтната работилница се очаква да бъдат:

При площ за измиване около 250 м² и норма 2 л/м²,

Q_ср.дн. = 250 . 2 = 500 л/дн. = 0,5 м³/дн.

Съществува възможност за съвместно пречистване на битово-фекалните води и отпадъчните води от измиването на контейнерите за неопасни отпадъци. В този случай е необходимо изграждане на малък буферен обем за водите от измиването.

Повърхностните води от отводняването на паркинга и вътрешните обслужващи пътища след преминаване през подходящ кало-масло уловител ще бъдат изведени извън зоната на депото и заустени в близкия водоприемник.

Няма данни в инвестиционното предложение относно количеството на инфилтрата, очакван по време на експлоатацията и след закриване (запечатване) на регионалното депо.

В предпроектното проучване на проектанта до момента на изготвянето на доклада за ОВОС също не е окончателно определено количеството на инфилтрата.

Поради липса на конкретни данни препоръчваме при определянето му в работното проектиране да се вземе в предвид следното:

• 
  Количеството инфилтрат по време на експлоатацията да се определи в % от годишните валежи в района и възприетата в проекта непокрита (незапечатана) площ от депото, като се отчете и ефективността на повърхностното отводняване.
  
• 
  Прио кончателно завършена рекултивация и закрито депо количеството на инфилтрата се очаква значително да намалее и по наша оценка може да се определи в размер на 2 % от средногодишния валеж в района, който е 1000 мм/м². При 1 мм/м² валеж, равен на 1 литър и рекултивирана площ за депото около 50 дка (50 000 м²), се очаква прогнозно количество инфилтрат за една година в размер на:
  

= 1000 м³/год. = 0.032 л/сек.

Това препоръчано от нас количество инфилтрат след закриването на депото е само прогнозно и следва да бъде доуточнено от проектантите в процеса на работното проектиране, като се вземат предвид и данните от окончателния хидрогеоложки доклад и инженерно-.геоложко проучване на района.

Количеството инфилтрат по време на експлоатацията на депото по предварителни данни от проектантите се очаква да бъде около 1.0–1.2 л/сек. Размерът му ще зависи изключително много от ефективността на отстраняване и извеждане на повърхностните води от тялото на депото.

Замърсяването на инфилтрата ще надвишава многократно нормите за водоприемник ІІ^-ра категория. Съществуват две възможности за третиране на инфилтрата, а именно:

• 
  Рециклиране чрез припомпване и обратно връщане на цялото количество събран инфилтрат в тялото на депото с цел постигане стабилизиране нивото на разлагане на отпадъците.
  
• 
  Пречистване на инфилтрата до ІІ^-ра степен и заустването му във водоприемника.
  

• 
  Съществува тенденция от непрекъснато увеличаване количеството на инфилтрата по време на експлоатацията, което при непрекъснато рециклиране може да доведе до преовлажняване на тялото на депото и повишаване нивото на подземните води.
  
• 
  Климатичните условия на района са неподходящи за събиране и рециклиране на инфилтрата.
  
• 
  По-значителни експлоатационни разходи поради изпомпването на инфилтрата на височина около 80 метра.
  
• 
  По-голям е рискът от замърсяване на повърхностните и подземните води, поради опасност от изтичане на непречистен инфилтрат в тях.
  

• 
  Пряко върху водите на дере Теклен дол и чрез него непреки върху река Черна.
  
• 
  По продължителност – дълготрайно през целия експлоатационен период на депото, включително и след закриването и санирането му.
  
• 
  По териториален обхват – ограничено в района на площадката, върху дере Теклен дол и река Черна.
  
• 
  По честота – постоянно.
  
• 
  По степен на въздействие – незначително.
  
• 
  Кумулативни и комбинирани въздействия – не се очакват.
  

Площадката на Регионалното депо не попада в обхвата на санитарно-охранителните зони на цитираните подземни и повърхностни водоизточници, няма хидравлична връзка с тях и не се очаква промяна в количествените и качествените им показатели.

На сепариращите площадки в общините Чепеларе, Баните и Лъки ще се извършват дейности, свързани с временно съхранение, сепариране и предаване за преработка и вторична употреба на отпадъците. Останалите след сепарирането отпадъци, които са негодни за вторична употреба и рециклиране, ще се извозват и депонират на Регионалното депо в гр. Смолян, където ще се обезвреждат. Сепарирането на отпадъците от община Смолян ще се осъществява на площадка в обхвата на Регионалното депо в м. Теклен дол.

На територията на сепариращите площадки няма да има отделяне на инфилтрат.

Всяка от трите сепариращи площадки ще се обслужва от около 3 броя персонал.

Отпадъчните битово-фекални води от една сепарираща площадка ще бъдат съвсем незначителни в размер на:

Q_{max дн.} = 3 бр. × 210 л/ч./дн. × 1,45 = 913 л/дн. = 0,9 м³/дн.

Q_ср.дн. = 3 бр. × 210 л/ч./дн. = 630 л/дн. = 0,63 м³/дн. ≈ 0,010 л/сек.

За тези макар и незначителни отпадъчни битови води, ще се предвиди пречиствателно съоръжение. Пречистените води ще се заустят в най-близкия водоприемник, като за целта предварително ще се вземе необходимото разрешително за заустване.

Площадките за сепариране не попадат в обхвата на санитарно-охранителните зони на питейните водоизточници, ползвани за водоснабдяване на населените места.

В резултат от реализирането на проекта се очакват образуването на следните отпадъци: