Вид техника
| Показа-
тели
|
Първа група замърсители
|
SOx
|
NOx
|
ЛОС
|
CH4
|
CO
|
CO2
|
N2O
|
NH3
|
Транспортна
|
емисионен фактор, кг/мг
|
6
|
42.7
|
8.16
|
0.25
|
34.2
|
3138
|
0.12
|
0.014
|
емисия
кг/мг
|
25.2
|
179.34
|
34.27
|
1.05
|
143.64
|
13179.6
|
0.504
|
0.0588
|
Работна
|
емисионен фактор, кг/мг
|
6
|
48.8
|
7.08
|
0.17
|
15.8
|
3150
|
1.3
|
0.007
|
емисия
кг/мг
|
87.3
|
710.04
|
103.014
|
2.474
|
229.89
|
45835.5
|
18.92
|
0.1017
|
Емисионни фактори за тежки метали
Вид техника
| Показатели |
Тежки метали
|
Cd
|
Pb
| Транспортна |
емисионен фактор
кг/мг
|
0.01
|
–
|
емисия
кг/мг
|
0.042
|
–
|
Работна
|
емисионен фактор
кг/мг
|
0.01
|
–
|
емисия
кг/мг
|
0.1455
|
–
|
Емисионни фактори за устойчиви органични замърсители
Вид техника
| Показатели |
Тежки метали
|
PAH
|
DIOX
|
РСВ
| Транспортна |
емисионен фактор
кг/мг
|
15
|
15.43
|
15.4
|
емисия
кг/мг
|
63
|
64.81
|
64.68
|
Работна
|
емисионен фактор
кг/мг
|
1.7
|
15.43
|
15.4
|
емисия
кг/мг
|
24.74
|
224.51
|
224.07
|
Емисионен фактор за частици (сажди)
Вид техника
|
Показатели
|
Сажди
| Транспортна |
емисионен фактор
кг/мг
|
4.6
|
емисия
кг/мг
|
19.32
|
Работна
|
емисионен фактор
кг/мг
|
5.73
|
емисия
кг/мг
|
83.37
|
За съдържание на сяра е прието дизелово гориво = 0.3 %, което е най-високо за “методиката за изчисляване по балансови методи на емисиите на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферния въздух”.
На територията на обекта ще се създават условия за замърсяване на въздуха с вредни газове, защото интензивното използване на транспортните и строителни машини с дизелова тяга води до повишаване на техните концентрации. За да се намали специфичната емисия с 25÷30 %, следва да се използва съвременна апаратура за регулиране на двигателите с вътрешно гориво.
В тази ситуация не могат да се приложат критерии и норми на Наредба № 2, тъй като не става въпрос за неподвижни източници на вредни емисии. Но с голямо допускане, че отпадните газове от автомобилите формират някакъв масов поток, то съгласно чл. 19, чл. 20 и чл. 22 от посочената наредба, изчислените по-горе емисии не надвишават нормативните стойности на цитираните вредни вещества от съответния клас.
-
Потенциални източници на миризми от пречиствателните станции да отпадни води
Миризмите от пречиствателните станции за отпадни води и депа за ТБО се дължат на газове, отделяне от съединения в отпадните води и гнилостни процеси, главно редуцирани съединения като напр. сероводород и окислени съединения като напр. алдехиди. Неприятните миризми се дължат на наличието на съединения, съдържащи азот, сяра и фосфор, елементи, които се съдържат в органичната материя, претърпяваща от своя страна биологично разграждане от бактерии при аеробни и анаеробни условия, което дава начало на ред неприятно миришещи съединения.
Окислените съединения са резултат от непосредственото разграждане на наличните в отпадните води въглехидрати, белтъчини и мазнини. Тези междинни продукти са отговорни за миризмата на “плесенясало”, свързана с биологичните процеси. В правилно функциониращите пречиствателни системи те се разграждат по-нататък до въглероден диоксид и вода.
Главният източник на миризми може да е различен за различните пречиствателни станции и е трудно тези източници да бъдат класифицирани според тяхната важност. Нивата на миризмите обаче варират при различните типове пречиствателни системи. Отпадни води, поддържани в добро състояние (аеробно – съдържащо поне минимално количество разтворен кислород), ще останат относително без миризма, тъй като липсват анаеробни бактерии, които пораждат проблеми с миризмите. Тези проблеми могат да се увеличат при повишени температури на околната среда, тъй като активността на анаеробните бактерии се увеличава, докато разтвореният кислород в същото време намалява. Съществени фактори на потенциала за генериране на миризми са температурата на околната среда, периода на съхранение на площадката на непромит пясък, задържани материи от решетките и утайки.
Сподели с приятели: |