Доклад по овос настоящият доклад за овос на обект "Реконструкция и модернизация на регионално депо за тбо смолян"
Изтегляне 3.18 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2001 г. 2002 г. 2003 г.
- Населено място 4 м 3 контейнери „ Мева” „ Бобър”
- Общо: 87 500 155
- Община 2001 г. 2002 г. 2003 г.
- Лъки - - 180 т Баните
- Стратиграфия и литология на района
- Геоложки строеж на площадката на Регионалното депо Стратиграфия и литология
- Тектонска и геолого-структурна характеристика
- Инженерно-геоложки и хидрогеоложки условия
- Геоложка характеристика на сепариращите площадки Площадката на предлаганата сепарираща база за Община Баните
- 3.5. Вредни физични фактори: шум, вибрации, лъчения Шум
- Територии и зони на населени места Ниво на звука dB ден
Община Баните Генерираните битови и приравнени към тях отпадъци (занаятчийство, услуги, търговия, отдих и други), за периода 2001–2003 г. бележат слабо увеличение за 2003 г. Количество генерирани отпадъци
Увеличението на количеството на битовите отпадъци е в резултат на все повече засилващия се туризъм, основно през летния сезон. Морфологичният анализ, направен от работен екип по проекта показва, че най-голям е процента от отпадъците подлежащи на рециклиране са хартията, пластмасата и стъклото. Морфологичен състав на отпадъците
Организираното сметосъбирание и сметоизвозване в община Баните се осъществява за с. Баните, с. Дрянка, с. Оряховец, с. Давидково, с. Вишнево, с. Гълъбово, с. Стърница и с. Загражден, т.е за 42.1 % от населението е приложена система за организирано сметоизвозване. Съдовете за събиране на битовите отпадъци са 4 м3 контейнери (амортизирани) “Мева и “Бобър”. Съдовете за събиране на битовите отпадъци
Транспортирането на битовите отпадъци се осъществява 2 пъти месечно за общинския център с.Баните, а от останалите населени места включени в организираното сметосъбирание и сметоизвозване – 1 път в месеца. Обезвреждането на битовите отпадъци се осъществява на депо, разположено в местността Киселка на площ 4.58 дка с достигнати капацитетни възможности. Депото не е изградено и приведено в съответствие с нормативните изисквания и се явява „старо замърсяване”. Строителни отпадъци Основното количество строителни отпадъци се генерират от дейността на фирми извършващи строителна и ремонтна дейност. Строителни отпадъци генерират и редица частни фирми – еднолични търговци и юридически лица. Те отделят отпадъци при ремонт на офисите си, а не при крупно-мащабни строителни дейности. Делът на физическите лица, генериращи строителни отпадъци главно при ремонт на жилища е незначителен спрямо другите количества. Проблемът е, че гражданите най-често изхвърлят строителните си отпадъци в и до съдовете за битов отпадък, или пък на незаконно възникнали (криминални) сметища. Строителните отпадъци от разрушаване, строеж и ремонт на сгради е около 70 %, а от ремонт на пътища и ремонт на жилища и офиси около 30 %.
Всяка година на територията на общините Смолян, Чепеларе, Лъки и Баните се генерират определено количество строителни отпадъци, класифицирани съгласно Наредба № 3/01.04.2004 г. на МОСВ и МЗ. По данни на общините годишното количество генерирани строителни отпадъци е дадено в следващата таблица. Общо годишно количество генерирани строителни отпадъци
Строителните отпадъци, получени от разрушаването на сгради и пътища както и от строителството на нови такива, до момента не се преработват с оглед повторното им използване. 3.4. Геоложка среда Територията на инвестиционното предложение попада в средната част на Западните Родопи. Районът, в който се намира площадката на депото, е сравнително добре проучен в геоложко, геоморфоложко, инженерно-геоложко и хидрогеоложко отношение. По физико-географското райониране на Република България площадката на депото попада в Мурсалския дял на Западнородопската подобласт, характеризираща се с гъста речна мрежа. За обекта е възложено геоложко проучване и изготвяне на геоложки доклад. В района на площадката на депото се разкриват следните основни литостратиграфски единици:
Палеогенските вулканити (µPg3) са представени от фелзитови риолити, феноандезити и порфирокластични риолити и риодацити. Тези палеогенски скали са припокрити с кватернерни отложения, представени от два генетични типа – делувий и елувий. Делувият е разпространен по склоновите насипи. Изграден е от глинести пясъци, песъкливи глини с чакълести неогладени късове и блокажни едрокъсови материали. Елувият се среща по високите билни заравнености. Представен е от песъкливи глини с включени късове от коренната скала. В района на площадката на депото няма условия за проявление на свлачищни явления и процеси. Съгласно картата за сеизмичното райониране на България площадката на обекта попада в район със степен на сеизмичност VІ-ма по скалата на Медведев-Шпонхойнер-Карник с коефициент на сеизмичност Кс = 0.10. Геоложката изученост на района е добра, което е свързано с търсенето, проучването и добива на уранови руди. Съставени са кондиционни геоложки карти в М 1:5000, 1:25000, 1:50000. Провеждано е структурно и проучвателно сондиране. Стратиграфия и литология на района В геоложкия строеж на района участват изключително палеогенски седиментни, вулкано-седиментни и вулкански скали. Палеогенски седиментни скали се разкриват в района на кв. Средок и източно от него. Представени от пясъчници и брекчоконгломерати, запълващи Смолянската депресия. Прокараните от ДСО “Редки метали” структурни сондажи разкриват мощна над 350 м моласа. Разрезът завършва с мощен комплекс от вулканогенно-седиментогенни и вулкански скали, запълващи Смолянскта депресия и залягащи върху палеогенските седименти или направо върху скалите от кристалинния фундамент. Вулканогенно-седиментогенната задруга е представена от туфозни пясъчници и туфи с постепенни преходи. В горната част на задругата преобладават литокристалокластични туфи. Риолитовите ефузии са основно покровен тип, заемащи обширна площ западно от гр. Смолян и на югозапад на територията на р. Гърция. Масивът е продукт на мощни многократни ефузии в периода от средния олигоцен до началото на миоцена, наложени една върху друга. Интервалите на относително затишие на еруптивната дейност и последваща активизация понастоящем се маркират от туфогенно-седиментогенни и пирокластични материали. Те изграждат отделни пласто- и лещообразни тела, издържани по простиране от няколко десетки до първите стотици метри и са с дебелина от 2-3 до 50 и повече метри. Повсеместно риолитите съдържат включения от по-ранни порции риолитова лава и туфи. Размерите на включенията са от 2 × 3 см до 7 × 8 см, а формата им най-често е лещообразна, като в повечето случаи са полскостно-паралелно или линейно ориентирани. Гъстотата им е от 3-4 до 20-30 бр./м2 и в някои случаи придават на скалата вид на кластолава.
Разривната тектника в района е представена главно от изток-западни разломи, именувани като Севернокайнадински, Южнокайнадински, Черноречки, Солищенски и др. Те ограничават на север и юг разпространението на Смолянската дересия. На повърхността са замаскирани от мощните риолитови разливи, сред които се маркират като отделни пукнатини със същото простирание. Съществуването им е доказано и с геофизични методи и потвърдено със сондажи, провеждани от ДСО “Редки метали”. Движенията по разломите са с разседен характер, като амплитудата на пропадане на централните блокове е над 300 м. Разломите са служили и за магмопроводящи канали. Разломите от останалите системи имат ограничено развитие и не оказват съществено влияние върху структурния облик на района
На площадката и непосредствено около нея се разкриват изключително олигоценски риолити – покровен фациес и кватернерни отложения. На повърхността макротекстурата на риолитите е от масивна до дебело- и тънконаплочена. На повърхността и в дълбочина до 1-2 м те са изветрели. В дълбочина окислителната зона продължава до 10 м, в зависимост от интензитета на наплочване и наличието на други системи пукнатини. В приповърхностни условия цветът на риолитите е от бежево-кафяв до кафяв. В някои случаи по пукнатини в окислителната зона са отложени лимонитови налепи и корички. Микроскопските изследвания определят риолитите като масивни с порфирна структура. Порфирните фенокристали са основно от кварц и санидин с размери от 2 до 5 мм. Основната маса е от вулканско стъкло и микролити с хиалинна структура и съставлява 60-70 % от обема на скалата. В нея освен кварц и санидин се съдържа кисел плагиоклаз, биотит и амфибол. От акцесорните минерали присъстват апатит, циркон и “руден” минерал. Вторичните минерали са представени от кварц, хлорит, серицит, фини глинести минерали и железни хидроокиси.
Дебелината на риолитовия масив в района на площадката на ДТБО е повече от 250 м, което е доказано със сондажни и минни разработки. Кватернерните отложения покриват около 60 % от площта. По генезис са делувиален тип. Дебелината им е силно променлива – от 10-20 см до 1.00-1.50 м. По състав са чакълесто-песъкливи до глинесто-песъкливи. В най-ниската част на Теклен дол са отложени алувиални и пролувиални материали с дебелина до 2.5 м. В южната част на площадката, по западния склон на Теклен дол, е изсипано значително количество руднична баластра (безрудна). В северната част на площадката в миналото е съществувал участък за куполно киселинно извличане на уран от нискосортни руди. Тази дейност е прекратена реди около 20 години.
В района на площадката не са развити разломи и няма значими тектонски пукнатини. По-значително развитие имат конструкциионните и систематични пукнатини. Конструкционните пукнатини се формират при застиване на риолитовия покров или поток. Зараждат се и нарастват в посока на нарастване на температурния градиент на застиващата лава, т.е. от повърхността и в дълбочина, като наклонът на пукнатините е перпендикулянен на повърхнината на изстиване. Простирането на пукнатините е по посока на движението на лавата, което се потвърждава от съвпадението им с линейния и плоскостен паралелизъм на включенията, иглестите и плочести минерали и “флуидалността” на основната маса. По простиране и страна на наклона пукнатините се проследяват на разстояние 1-2 м. На повърхността и до 2 м под нея са притворени до 1-2 мм, а в дълбочина са плътно затворени. В основата на депото, в горната му половина, е установена тектонска пукнатина, която е проучена през 1992 г. с три броя канавки и една разчистка. Пукнатината е с мощност 3-5 см и е изцяло плътно запълнена с тектонска глина, т.е. тя е непроницаема за повърхностни води. Заключението на автора на доклада за “Инженерно-геоложкото проучване на площадката на съществуващото депо за ТБО” е, че не се налага специално обработване на пукнатината.
Стръмността на терена, силната напуканост и дезинтегрираност на коренните скали в окислителната зона и някои характерни ерозионни форми на релефа (оврази и долове) са предопределили възникването и развитието на срутища и сипеи. Сипеи са формирани по дъната на деретата и негативната форма на релефа. Съставът им е изцяло от свлечени по склоновете риолитови плочи. В района на депото няма установени излази на подземни води. Повърхностните води и фориращите се за тяхна сметка грунтови води бързо се оттичат в близките дерета и Теклен дол. През сухите сезони някои от деретата пресъхват.
Площадката на предлаганата сепарираща база за Община Баните, с площ около 3 дка, е разположена на повече от 500 метра западно от с. Оряховец непосредствено над пътя Баните – Смолян. В района на площадката се разкриват следните основни литостратиграфски единици:
Сепариращата площадка на община Лъки е разположена на около 4 км от гр. Лъки над пътя Лъки – Ютово. Представлява изоставена ливада с площ 2143 м2. Основните литостратиграфски единици в района на площадката са:
В района на сепариращата площадка на община Чепеларе се срещат следните основни литостратиграфски единици:
В района и на трите площадки геоложките характеристики са подходящи за реализиране на инвестиционното предложение. Няма условия и предпоставки за възникване и проявление на свлачищни процеси на територията на площадките и района около тях. 3.5. Вредни физични фактори: шум, вибрации, лъчения
В основата на нормирането на шума е заложен стремежът да се ограничат вредните последствия, които той има върху здравословното състояние на човека. При това се търсят граничните стойности, при които не настъпват трайни промени в човешкия организъм, т.е. целта не е достигането на действителен акустичен комфорт, а на условия, при които не е застрашено здравето на човека. Приемливи са нивата на производствен шум под 70 dB, средна степен на биологично въздействие има шумът от порядъка на 71-84 dB при хигиенна норма 85 dB. Не се очаква генериране на наднормени нива на шум и вибрации в Смолян, защото между площадката на депото и града разстоянието е 15 км. Пределно допустимите нива на звуково налягане в различните зони на населените места са публикувани в “Хигиенни норми № 0-64 за пределно допустимите нива на шум в жилищни райони” (ДВ бр. 161 от 1975 г.) и са представени в следната таблица: Пределно допустими нива на звуково налягане
Основен документ за оценка на вибрациите както в транспортните средства, така и в промишлени обекти, е международният стандарт ИСО 2631—74 и “Вибрации, предавани на човешкото тяло”. Според него реакциите на човека вследствие вибрации са поставени в зависимост от четири фактора: интензивност, честота, направление и продължителност. Нормите за производствени вибрации, отнасящи се за всички инструменти, машини и съоръжения, източник на вибрации, се регламентират със санитарните норми за производствени вибрации СН № 0-45. | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||