Тайният вот като параван пред решенията на ВСС

3.Тайният вот като параван пред решенията на ВСС

Категорична демонстрация за необходимостта от отпадане на тайния вот при взимане на решенията на ВСС бяха изборите за председател на Районния съд във Варна и двете процедури за избор на председател на САС. Последните станаха мощен аргумент за неотложността на промените в Конституцията и ЗСВ, с които тайното гласуване и гласуването „въздържал се“ отпаднаха.

На 06.11.2014 г. ВСС проведе избор за председател на Районен съд Варна, като в конкурсната процедура участва единствено досегашният административен ръководител на съда Ерна Павлова. При гласуването от 19 присъстващи членове на ВСС, „за“ гласуваха 12, 2 бяха „против“, а 5 се въздържат. Резултатът очевидно е изненада за членовете на ВСС, които посрещат липсата на достатъчно гласове за валиден избор с тишина. Димитър Узунов колебливо заявява, че се е объркал и моли за прегласуване. Резултатът от него - 16 гласа „за“, 1 „против“, 2 „въздържал се“ са достатъчни за преизбирането на съдия Павлова на поста. Сметката показва, че 4 членове на ВСС са променили вота си след объркването, а обяснението на рязката смяна на становищата на част от съвета не може да бъде друго освен предварителна уговорка Павлова да бъде преизбрана.

Изборът се отличава и с липсата на задълбочено обсъждане на достиженията и недостатъците в организацията и дейността на съда в първия мандат на Павлова. В сайта на ВСС е публикувано писмо с 61 въпроса към кандидата за втори мандат, зададени от редовия съдия от РС Варна Нела Иванова. Питанията са свързани с нарушения на случайното разпределение на делата, преразпределяне на дела на други съдебни състави със заповед на председателя на съда, въпроси за натовареността на административния ръководител и неравномерната натовареност на съдебните състави. Цитирани са и препоръки на ИВСС след планова проверка на РС Варна същата година, които касаят необходимостта от детайлизиране на правилата за случайно разпределение в съда, ограничаване на преразпределението на дела чрез заповеди на председателя, нуждата от прилагане на протоколите за избор на съдия-докладчик по делата за преодоляване на съмненията за заобикаляне на случайното разпределение. Докладвано е и, че 15 дни преди избора трима съдии от РС-Варна са подали сигнали до ИВСС за нарушаване на случайното разпределение на делата, но проверките към онзи момент не са приключили.

Най-разобличителният скандал, който демаскира недобросъвестната употреба на тайния вот във ВСС, предизвиква остри реакции сред магистратурата и призиви за оставка на членовете на кадровия орган е в конкурса за председател на САС. На 30.04.2015 г. по време на дискусията преди гласуването за единствения кандидат съдия Нели Куцкова положително становище за нея взимат 10 от кадровиците и още двама признават (след вота), че са гласували за нея. Това означава, че би следвало съдия Куцкова да получи в своя подкрепа 12 гласа. Гласуването обаче показва, че едва 9 от членовете на ВСС са я подкрепили, 4 са „против“, 6 гласуват „въздържал се“ и тя не е избрана на поста. Решението на ВСС е предшествано от един неуспешен конкурс за председател на САС и съвпадението между повдигането на обвинения на административния ръководител Веселин Пенгезов с обяването на конкурсната процедура. Безпрецедентното решение на ВСС, което показва изкривеното приложение на тайния вот, е взето в контекста на публично обявената подкрепа на 90% от съдиите в САС, които открито застават зад съдия Куцкова и нея и позитивното становище на председателя на ВКС за кандидатурата й. В биографията на съдия Куцкова отсъстват тъмни петна, а атестацията й е отлична. Решението на ВСС на практика е взето без мотиви и впоследствие – отменено от ВАС. Второто гласуване за председател на САС, проведено на 17.12.2015 г. преповтаря предишния конкурс. По време на дискусията Ясен Тодоров единствен мотивира негативния си вот като счита, че участието на съдия Куцкова в изпълнителната власт я политизира – аргументи, както бе отбелязано, които са тълкувани в полза на кандидати в други конкурси за административни ръководители.

Конкурсът е белязан и от откровено политическата намеса на премиера Бойко Борисов. Седмица преди гласуването Борисов заявява, че съдия Куцкова не може да бъде обективна. Коментарът е свързан с протестите на съдиите, след бламиране на конституционните промени, които гарантират независимост на съда и отчетност на прокуратурата. Борисов казва: “Не ми се вижда сериозно определени съдии, които са били политици или са кандидатствали за политически постове да се правят на обективни…Тя беше кандидат в президентска двойка. Изведнъж след това почва да се изживява като за последна инстанция, като независима съдийка, но тя вече е била избрана или е кандидатствала от политическа сила”. За разлика от други случаи, в които съветът реагира с декларации в защита на независимостта на съдебната власт, този път думите на Борисов са оставени без коментар от ВСС, а съветът не намира за необходимо да защити професионалното достойнство на съдия Куцкова.

В същото време в редица ключови избори мнозинството на ВСС на практика игнорираше съмненията около кандидатите, не провеждаше задълбочен дебат по възникнали дискусионни въпроси и се провали в изясняването на съществени за обективната оценка на качествата на кандидатите въпроси. Не беше използван изцяло ресурса на извършени от ИВСС проверки, в които присъстваха данни за констатирани в работата на органи на съдебната власт слабости или нарушения.

Не бяха изяснени съмнения, възникнали по отношение на конкурсните комисии във ВАС⁹, както и изтичането на информация в конкурса за младши прокурори. И досега не е известно по първия казус да е правена проверка, а резултатът от проверката на втория – не бе внесен за обсъждане на заседание на ВСС.

В наблюдавания период възникнаха редица съмнения, свързани с назначения на магистрати в роднинска връзка с членове на ВСС. На 09.10.2014 г. кадровият орган назначи за зам.-председател на Окръжния съд в Търговище съдия Татяна Йорданова – сестра на члена на ВСС Каролина Неделчева. По време на гласуването Неделчева излиза от заседателната зала, но не декларира конфликт на интереси или обстоятелства, които обосновават отвода й. На 27.11.2014 г. съветът обърна практиката си по класирането на магистратите, участващи в конкурсите за повишаване, с което синът на Незабравка Стоева Радослав Стоев и братът на следователя Петьо Петров – Емил Петров са повишени в Софийската градска прокуратура в ущърб на други прокурори. Впоследствие решението на ВСС е отменено от ВАС с мотив, че противоречи на принципите на откритост, достъпност, прозрачност, равенство, предвидимост и последователност. Отменено от съда е и незаконосъобразното решение на ВСС, с което съветът отказа да назначи за съдия във ВАС Мария Радева без да изложи мотиви.

Анализът показва, че изборите в прокуратурата обикновено не предизвикват полемики между членовете на ВСС. Тенденцията сочи, че през последните две години в конкурсите за административни ръководители в прокуратурата често се явява само по един кандидат, който бива избиран с огромно мнозинство. Това налага изводи за значението на едноначалието в прокуратурата, влиянието на главния прокурор във ВСС и липса на желание на прокурорите да участват в конкурсите.