Икономическо развитие. Стопански дейности

2.4Икономическо развитие. Стопански дейности

2.4.1Развитие на икономиката – тенденции, процеси, проблеми

Икономическата политика на България претърпя структурна промяна с въвеждането на валутния борд през юли 1997 г. Провежданата политика след 1997 г. цели макроикономическа стабилност на страната, като основа за бърз икономически растеж.

Въпреки стабилността на българската финансова система, световната финансова криза оказва негативно влияние върху българската икономика. Зависимостта от енергийни източници в комбинация с експортно ориентираната отворена икономика на страната обуславя затрудненията на множество български предприятия. Това до голяма степен поставя под въпрос прогнозите за стабилен ръст на икономиката и БВП. Още по-негативна става ситуацията, когато разглеждаме икономическите индикатори на регионално ниво.

В рамките на Проекта е направен преглед на икономическата ситуация в регион Борово, като поради липса на данни на ниво община, при определяне на икономическите показатели и прогнозата за развитие са използвани статистически данни на ниво област и регион на планиране.

Община Борово е част от област Русе, която попада в териториалния обхват на Северен централен район за планиране (СЦРП), определен в съответствие с изискванията на Регламент на ЕС 1059/2003. Общият размер на брутния вътрешен продукт (БВП) на Северния централен район за планиране е 4 137 017 хил. лв. и съставлява 9,7% от БВП на страната за 2005 г., като най-голям дял от БВП на СЦРП има област Русе- 29,11%. Данни на ЕВРОСТАТ към 31.12.2005 г., свързани с икономическата ситуация в страната, Северен централен район за планиране и област Русе, са дадени в Таблица 2.8.

Таблица 2.8 Данни към 2005 г. за икономическото развитие на област Русе, СЦРП и страната

Приносът на Северния централен район за планиране в брутната добавена стойност на страната нараства от 3725 млн. лв (2002 г.) до 5400 млн. лв (2006 г.), докато по отношение приносът на СЦРП в брутния вътрешен продукт за страната се наблюдава намаление – от 13,01% през 2002 г. до 10,94% - през 2006 г. Налице са съществени диспропорции в икономическото развитие и производителността на труда в отделните области на Северния централен район за планиране ³ .

Средното ниво на безработица за СЦРП към 31.03.2005 г. е 12,5%, по-високо от средното за страната - 10,1%. Най-голям е броят на регистрираните безработни в област Велико Търново – 16 300, следван от областите Разград и Русе, съответно – 13 300 и 12 700 безработни. Всички области в Северния централен район за планиране имат коефициент на заетост под средния за страната, като в областите Русе, Габрово и Силистра този показател е над средния за СЦРП - 41,4%.

Общият доход на домакинствата е показател, въз основа на който се определя поносимостта на услугата. Националният статистически институт предоставя информация по този показател на национално ниво и ниво области, като прогнозни данни трудно могат да бъдат намерени. В област Русе общият доход на домакинствата е по-голям от средния за страната, но като цяло в Северен централен район за планиране доходите от работна заплата са по-ниски от тези за страната. Причините следва да се търсят, както в по-ниската производителност на работната сила, така и в по-високото ниво на безработица. Диспропорции се наблюдават между областните центрове и останалите по-малки общини, но статистическа информация за доходите на населението по общини липсва. Тенденциите при формиране на доходите в областите са същите, както и в национален мащаб, а именно: увеличаване делът на доходите от работна заплата в общия размер на доходите, намаляване доходите от домашно стопанство и нарастване в номинално изражение на социалните плащания, свързано със застаряване на населението и имиграцията на младите хора.

С изпълнението на стратегическите цели и приоритетите, заложени в Общинския план за развитие 2007-2013 г. на община Борово, стремежът на общинската администрация е осигуряване на икономическо стабилизиране и социален напредък на общината за постигане на визията - Борово да стане една просперираща община, привлекателна за живеене, работа и отдих.

2.4.2Стопански сектори

Основни структуроопределящи отрасли на икономиката в община Борово са леката промишленост и селското стопанство.

Структурата на промишлеността в района се определя основно от производства на леката промишленост (производството на чорапи, чорапогащи, конфекция), както и на хранително-вкусовата промишленост (месодобив и месопреработка).

Понастоящем преобладаващата част от фирмите в общинската икономика са новосъздадените малки и средни предприятия. През последните няколко години се наблюдава тенденция на увеличаване на малките и средни предприятия в община Борово, каквато е и тенденцията в цялата Русенска област. Въпреки това, техният брой е най-малък в сравнение с другите общини от областта.

Към 2009 г. предприятията, които функционират на територията на общината са, както следва (Таблица 2.9):

Допълнително, данни за дейността на по-големите предприятия са дадени по-долу:

• 
  “Три Ко” ООД /производство на чорапи/, работят 280 души – гр. Борово. Фирмата работи съвместно с израелската фирма “Делта” и над 95% от продукцията й е предназначена за износ;
  
• 
  “Червен 2000” АД /производство на мелнични машини/ - 30 души - гр. Борово. При силно свит обем на поръчки, произведената продукция е предимно за българския пазар;
  
• 
  “ТИМ” ООД /производство на чорапогащи/ - 40 души - гр. Борово. Производството й е предназначено 100 % за българския пазар;
  
• 
  ПТК “Елкон“ /производство на електрически материали/ - 50 души – гр. Борово. Част от продукцията е за износ;
  
• 
  ЕТ “Стефан Стефанов – КОНТЕКС” /производство на ризи и блузи/ - 23 души - гр. Борово, работи предимно на ишлеме;
  
• 
  ЕТ ”Пламен Пенчев”/производство на мъжки ризи/ - 40 души - гр. Борово, произведената продукция е предназначена 40 % за българския пазар и 60 % за износ;
  
• 
  “Спирала” ЕООД /производство на дамски, мъжки и детски трикотаж/ - 15 души - гр. Борово, реализира продукцията си 100 % на българския пазар;
  
• 
  “Икон” ЕООД /производство на надувни изделия/ - 30 души, гр. Борово, реализира продукцията си 100 % на българския пазар;
  
• 
  ”БороИмпекс” ЕООД /месодобив и месопреработка/- 10 души - гр. Борово, реализира продукцията си предимно в Русенския регион.
  

Износ на продукция извършва ПТК “Елкон” в Белгия. Фирма “ТриКо” ООД е с израелско участие и извършва износ във Финландия и Дания.

Основен проблем за повечето фирми е намирането на постоянни пазари в страната и чужбина, което диктува и процеса на нетрайна заетост и вариране на процента на безработицата в района.

Търговия и услуги

Наблюдаваната през последните години ясно изразена тенденция на увеличаване броя на фирмите в сектор търговия и услуги е резултат от безработицата, бързата обръщаемост и печалби, липсата на платежоспособно търсене, липсата на рискова инициативност при търговията, където не е необходим висок първоначален капитал и е по-висок оборотът на капитала.

В община Борово функционират пет потребителни кооперации и 68 еднолични търговци с предмет на дейност – търговия с хранителни и промишлени стоки. Извършват се следните видове услуги:

• 
  фотографски услуги – гр. Борово и с. Обретеник;
  
• 
  стъклопоставяне, тенекеджийство, сарач, шивашки, обущарски, дърводелски и други услуги – гр. Борово;
  
• 
  изработване на надгробни паметници и бъчварски услуги – с. Обретеник.
  

Община Борово е селскостопански район. Значителният дял на земеделската земя (77.02% от общата площ) е важен показател за развитието на селското стопанство в общината, особено в съчетание с благоприятните климатични и почвени условия.

През последните години селскостопанският сектор се характеризира с ниска ефективност, раздробяване на земята след извършване на въвод във владение, намаляване на поливните площи, морално и физическо остаряло оборудване, липса на преработвателни предприятия за селскостопанската продукция, недостатъчни инвестиции и нови технологии, липса на сигурен пазар за реализация на произведената продукция.

На сегашния етап селскостопанският отрасъл се нуждае от разумна инвестиционна политика, защитни пазарни цени, модерна технология и техника, ясни правила за арендните отношения и пазар на земята.

• 
  Земеделие
  

Структуроопределящо за растениевъдството е зърнопроизводството. От общата обработваема площ – 127 844 дка, 35,37% земат площите с пшеница, 5,31% - с ечемик и 17,62% - с царевица. От техническите култури най-голям е делът на площите със слънчоглед - 28,96%. Трайните насаждения, зеленчуците и други култури заемат общо 12,64% от обработваемата площ. Водещо тук е с. Горно Абланово, на което се падат 62,52 % от заетите с други култури площи в общината и 28,64 % от собствената обработваема площ. Следва с. Батин с 15,66 % от общата площ на културите и 21,16 % от собствената обработваема площ. Тенденцията от последните години е намаляване на зърнените култури и увеличаване на площите със слънчоглед.

На територията на общината дейност осъществяват 8 земеделски кооперации и множество арендатори. Основната част от обработваемата земя – 95,05% се стопанисва и обработва от осемте земеделски кооперации, а по-малко от 5% - от индивидуални земеделски стопани. В гр. Борово има две земеделски кооперации – “Горна манастирица” и “Горазд” (зърнопроизводство и технически култури).

В общината е добре развито пчеларството. Отглеждат се около 600 000 пчелни семейства, които дават 20 т мед и 300 кг восък годишно. В създаденото пчеларско дружество членуват 50 пчелари.

• 
  Животновъдство
  

Туризмът е приоритетен отрасъл на българската икономика със сериозен потенциал за развитие. През последните години значението на туризма за социално-икономическото развитие на страната и неговият дял в БВП непрекъснато нарастват.

Община Борово е включена в Националния списък на общините с потенциал за развитие на селски туризъм. Природно-климатичните и културно-историческите дадености на общината са предпоставка за развитието на туристическия отрасъл в местната икономика. Общината разполага с потенциал, който дава възможност за развитие на различните видове туризъм - селски, културен, лов, риболов, познавателен, екотуризъм и др.

В землището на град Борово в началото на 90-те години е открита тракийска гробница /по данни на археолозите от Историческия музей в Русе, три са такива гробници на Балканския полуостров/.

Интерес представлява църквата в с.Брестовица, къдетое бил разположен щабът на руската армия през Руско-турската война. В боевете загива братовчедът на руския цар Александър - Сергей Максимилианович и костите му са погребани под олатара на църквата. След края на войната, в знак на признателност към брестовичани, руският цар подарява 5 позлатени камбани, най-голямата от които е с неговото изображение. В центъра на селото има паметник на Пирогов, където е бил разположен лазарета.

Живописният бряг на река Дунав при с. Батин дава чудесни възможности за релакс и за спортен риболов. Остров Батин също е с възможности за развитие на лов и риболов. Най-голямата и значима част от културно-историческото наследство на община Борово несъмнено е откритото през 1974 г. Боровско съкровище от средата на IV в. пр.н.е., т.е. времето на Одриския цар Котис I. Друга важна забележителност е откритата преди 15 години тракийска гробница на местен аристократ, която през 2006 г. е преекспонирана в централната част на гр. Борово.

Сегашното състояние на туризма в общината обаче е крайно незадоволително. На територията на община Борово има един туристически обект – хижа “Брестовица” с капацитет 60 легла, две зали и кухненски блок. Други туристически или хотелски обекти липсват. Липсват и квалифицирани кадри, както изпълнителски, така и мениджърски за работа в системата на туризма. Все още не са изградени и “атракциите”, които биха привличали туристи в общината.

Общинският план за развитие за периода 2007-2013 г. на община Борово посочва условията за успешното развитие на туристическата индустрия - необходимост от инвестиции и обединяване на усилията за създаването на цялостен конкурентноспособен туристически продукт в общината - подходяща туристическа инфраструктура, достатъчна леглова база, квалифициран персонал, реклама на туристическите възможности на общината и повишаване качеството на предлаганите туристически услуги.