Доклад за дейността на Доверие Обединен холдинг ад за периода, приключващ на 31 март 2012 година

Календарно изгладените данни показват увеличение от 0.2% на строителната продукция през януари 2012 г. в сравнение със същия месец на 2011 година.

	2011						2012
	Юли	Авг.	Септ.	Окт.	Ноем.	Дек.	Ян.
Строителство - общо	-13,8	-9,5	-11,0	-9,9	-11,5	-4,9	0,2
Сградно строителство	-7,5	-4,7	-5,0	-2,2	-4,5	-2,9	-4,9
Гражданско строителство	-21,3	-15,4	-18,1	-18,6	-19,3	-7,4	7,6

През 2011 г., както и през 2010 г. продължи тенденцията на свиване на оборотите и реализиране на отрицателни финансови резултати при всички основни вериги магазини.

И през 2011 г. както и през 2010 г. се запази силната ценова чувствителност на клиентите. Борбата с конкурентите за запазване на пазарните дялове принуди веригите да разширяват промоционалните активности и да свиват търговските си маржове.

Основните играчи Мосю Бриколаж, Практикер, Баумакс, Практис в стратегиите си за бъдещо развитие и преодоляване на кризата в потреблението се насочват към нови форми на търговия с разкриване на по-малки като площ обекти по близо до клиента /така наречените квартални магазини близо до клиента/ на принципа на франчайзинга.

Като цяло сектора в страната е силно конкурентен и на него вече присъстват основните световни лидери. В следващите години е малко вероятно да навлизат нови големи играчи. Конкуренцията ще се развие в посока на предлагане на клиентите на по-широка гама продукти и услуги в целия ценови спектър при възможно по-ниски цени. Конкурентите в сектора ще са принудени да свиват постепенно търговските си маржове и вътрешните си разходи, за да оцелеят и формират положителни резултати.

Големите вериги ще продължават да изпитват силната нелоялна конкуренция на малки локални търговци работещи и включително в сивия сектор. Очакванията са в следващите години този сив сектор постепенно да намалява, но все още е твърде голям. По експертни оценки около 30-35% от общия пазар на строителни материали.

Не е изключено в следващите години и по-сериозна регулативна намеса на държавата в този тип модерна търговия по примера на веригите магазини в хранителния сектор /през 2012 г. се очакват законодателни инициативи/.

Развитие на конкуренцията в сектора през 2011 г.

• 
  Praktiker регистрира рязък спад на печалбата през 2011. Компанията реши да подобри резултатите си, като премахне дните, в които продуктите й се предават с 20% отстъпка. Тази стъпка обаче предизвика противоположен резултат;
  
• 
  БауМакс откри нов магазин в Плевен през април 2011. Стойността на инвестицията в Плевен възлиза на 15 млн. Евро, а разкритите работни места са общо 90. БауМакс Плевен е разположен на 12 000 квадратни метра и разполага с огромен drive in център. През пролетта на 2012 трябва да отвори врати Баумакс Русе, който е шести поред в страната от веригата Баумакс;
  
• 
  През май 2011 г. веригата магазини от типа “Направи си сам “ PRAKTIS отвори шести  търговски обект в “ХАСКОВО РИТЕЙЛ ПАРК”. Другите локации са в София, Видин, Велико Търново, Стара Загора.
  
• 
  През март 2011 в Приморско бе открит строителен хипермаркет Masterhaus разположен на 3210 квадратни метра застроена търговска площ. Инвеститорът е предвидил и 3000 квадратни метра открита търговска площ за едрите строителни материали, които ще са разположени в обособена строителна борса, ориентирана към строители и инвеститори с цел комплексното им обслужване;
  
• 
  През 2012 Bauhaus отваря първия си специализиран обект в София. Магазинът ще предлага освен строителни материали за ремонт и довършителни работи и много други - общо 120 000 продукта за дома и градината.
  

- до средата на 2011 г. продължи тенденцията за ръст в цената на памука, Като от средата до края на годината тенденцията се обърна. Ценовите нива в края на годината слязоха от 3 500 евро до към 2 000 евро за тон, но все още са по-високи от предкризисните нива;

- тенденцията на световния пазар на памук е твърде противоречива. Основните производители на памук в световен мащаб – Индия, Пакистан, Казахстан, Турция, Гърция затягат режима на износ с цел гарантиране на собствените си производители и търсене на вече постигнати по-високи цени на световния пазар. По всяка вероятност през 2012 г. може да се очаква малко по-високо ниво на цена на памук в сравнение с края на 2011 г. до ниво от 2 200 – 2 300 евро за тон при очаквани по-лоши реколти и дефицит на предлагането на суровина;

- производството на памук в страната е на символични равнища и основното потребление се задоволява от внос. Тук са налице значителни резерви, но не се вижда специална подкрепа от държавата за този специфичен подсектор на селското стопанство;

- ще продължи и през 2012 г. процеса на преориентиране на поръчки на производители от ЕС към нашия пазар. Тези поръчки обаче са за къси серии и с висока степен на нерегулярност;

- основният обем производство и през 2012 г. в сектора ще бъде за работа на ишлеме с твърде ниска добавена стойност. Забелязва се макар и плаха тенденция за нарастването на производство и реализация на собствен продукт и налагане на собствени търговски марки.

Увеличението в производството в българската шивашка промишленост на годишна база продължава през 2011 г. като прирастът на годишна база до третото тримесечие е 3.2%, а спрямо второто тримесечие 10.3%. По-голям с 7.9% е и оборотът от продажби на продукция и стоки и извършени услуги на годишна база.

През 2011 г. продължи да се увеличава производството в текстилната промишленост. На годишна база до третото тримесечие увеличението на годишна база е 9,5%. Индексът на оборота от продажби също отразява за деветмесечието с 18.3% спрямо 2010.

Тенденцията на увеличение на стокообмена с шивашки, текстилни и трикотажни изделия продължава през 2011 година.

На годишна база за първите девет месецана на 2011  прирастът е с 4,5%. Делът в стокообмена на страната е 5,7%, в износа 7,2%, а във вноса 4,3%.В сравнение с деветмесечието на 2010 година делът на шивашката промишленост в общата външна търговия на България намалява съответно: стокообмен - с 1,2 пункта, износ – с 2 пункта, внос – с 0.7 пункта.

Тенденцията на увеличение на вноса на шивашки изделия продължава през 2011 година. На годишна за първите девет месеца на годината увеличението е с 5.3%. Има увеличение и на износа - с 17.6% за деветмесечието на годишна база.

През 2011 г. на годишна база продължава увеличението и на вноса на текстилни изделия. На годишна база за деветмесечието прирастът е със 17.9%. Продължава и възходящата тенденция на износа. Прирастът за деветмесечието увеличението е с 21.7%.

Основната част от продукцията на шивашката промишленост в България продължава да е от производство на ишлеме. Продажбите на производителите на облекла през 2011 г. на вътрешния пазар бележат спад с 2,6% за деветмесечието на годишна база.

- няма гарантирана сигурност на пазарите, на които се продават българските вина, като това с особена сила се отнася за външните пазари. Тази несигурност се дължи на жестоката конкуренция на пазара на вино в следствие на:

по-голямо производство и предлагане отколкото търсенето на вина и високо алкохолни напитки както в страната така също и на международните пазари;

- поява на пазара на нови инвеститори с големи възможности за инвестиране в нови лозя и нови технологии;

- износ на вино с ниско качество на ниски цени от некомпетентни фирми в бранша също води до загуба на позиции на българските вина на определени пазари. Все още на пазара в Европа и САЩ, вината, които се изнасят от българските фирми, се третират общо като български вина, независимо, че са произведени от самостоятелно независими една от друга фирми.

- вътрешния пазар е със занижени възможности, основно поради скромните покупателни възможности на българина – от една страна и от друга – в България се консумира много повече ракия и високо алкохолни напитки, отколкото вино;

- в страната работят множество малки частни производители, които оперират в сивия сектор на икономиката и подбиват пазарите на регистрираните производители;

-малки са и възможностите за инвестиране във винарските предприятия – за внедряване на модерни технологии, машини и съоръжения. Тази слабост беше преодоляна отчасти чрез програма “Сапард” и то от предприятията с добри финансови възможности. Инвестирането над възможностите на фирмите също е рисков фактор , тъй като може да постави предприятието в лошо финансово състояние ако в резултат на инвестицията не се вдигнат бързо продажбите или същата не благоприятства значителното намаляване на разходите.

- наличие на много общи търговски марки вина, ползвани от повечето винарски предприятия в България също представлява рисков фактор .

През 2011 година са произведени 108 млн. литра вино като количеството е с близо 5% по-голямо отколкото през 2010 г. С 1.4% е нараснал обемът на реализираното вино на вътрешния пазар, до 93.2 млн. литра през миналата година.

По данни на Изпълнителната агенця по лозата и виното (ИАЛВ) през 2011 г. България е изнесла 59 млн. литра вино. Експортът отчита ръст от 1.9% спрямо 2010 г. Водещи експортни пазари са Русия, Румъния, Полша, Великобритания, Чехия, Германия и др.

Като нова пазарна ниша се очертават Азиатските пазари, където може да се реализират големи количества вина.

Вносът на вино в България през 2011 година също продължава да нараства като за първите девет месеца на 2011 г. вносът е по-голям с 35% на годишна база.

През деветмесечието на 2011 г. продажбите на вътрешния пазар на вина намаляват с 1.2%. Увеличение на продажбите има само при вината без защитено наименование за произход - с 3.2% на годишна база.

Най-важните фактори, които влияят на търсенето на частни здравни услуги в България, са:

• Демографските и социални фактори (възраст, стандарт на живот, място на съществуване - достъп в обществените услуги на здравеопазването и др.)

• Икономически фактори (доходи, цените на услугите, ниво на застраховка).

• Бюрократичните пречки и дълги списъци с чакащи, в процесите на одобрение и реализация на важни изследвания и диагностични услуги от публични средства, принуди много от държавно осигурените граждани да се обръщат към частния сектор.

• Високото технологично и по съвременно оборудване на частните болници.

Следващата таблица включва данни за едно от основните съотношения в болниците: приход на легло и приход на пациент за периода 2007-2009 г. Общите приходи на пациент в сектора непрекъснато ръстът, а приходите на легло нямат ясно изразена тенденция.

Статистиката показва, че за периода 2007-2010 почти всички болници са увеличили размера на отпуснатите бюджети от Националната здравноосигурителна каса или поне се задържи на същото ниво като предходната година.

Трябва да се отбележи, че отпуснатите бюджети от Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) заемат най-значителна част от общия дял на приходите им – около 70%.

Размерът на пазара на частните многопрофилни болници за периода 2006-2010 се характеризира с непрекъснат растеж. Очаква се тази тенденция да продължи през следващите години.

От последните статистически данни на Световната здравна организация по отношение на 27-те държави членки на ЕС, разходите за здравеопазване в частния сектор като дял от общите разходи за здравеопазването варират (данни за 2006 г.) от 9,4% (Люксембург) до 57.5% (Гърция), а общите разходи за здравеопазване като дял от БВП в диапазона от 5% (Естония) на 11.1% (Франция). Според последния доклад на PMR частното здравеопазване в Централна и Източна Европа се очаква да нараства с 20% годишно до 2011 година. Делът на този сектор се изчислява на около EUR 14 млрд. през 2008 г., с 22% спрямо същия спрямо 2007 година.

Пазарът на здравни услуги в областта на доброволното здравно осигуряване в България се намира в етап, в който политическото говорене за предстоящи промени сериозно се разминава с политическата воля за това. Здравноосигурителната вноска беше увеличена с 2% с основен мотив - демонополизация на НЗОК и развитие на доброволното здравно осигуряване, което не се състоя. След като не се реализира демонополизация на НЗОК, КФН заложи на прелицензиране на дружествата за доброволно здравно осигуряване в общозастрахователни компании, позовавайки се на съществуващите директиви на ЕС относно неживотозастраховането, въпреки сериозни експертни аргументи за различията между застрахователните и осигурителни принципи. Въпреки приликите със застрахователната система, разликите между осигуряване и застраховане са съществени: доброволното здравно осигуряване управлява не само финансов риск, а организира и доставя медицински и здравни услуги вкл. и лекарства чрез подизпълнители; контролира изпълнителите на медицинска помощ и така влияе върху качеството на здравните услуги; предотвратява корупционни претенции към пациентите; организира и осъществява профилактика и промоция на здравето; скринингови и други програми и т.н. Системата на здравно осигуряване е система от разходно покривен тип, докато застраховането е капиталово натрупваща система; застрахователят обезщетява след като има налично заболяване причинило щета, осигурителят не чака и не оценява щетата – той акцентира в своята дейност върху профилактика и покрива финансово реално направени разходи; по- голяма част от средствата при застраховането се изплащат на застрахованото лице като обезщетение, докато при осигуряването се възстановяват на лечебни заведения и така допринасят за развитието на здравната система; доброволното здравно осигуряване е солидарна система и този принцип трябва да се съхрани.

По данни на „Комисия за финансов надзор“ брутният премиен приход, реализиран от дружествата по доброволно здравно осигуряване през 2011 г., възлиза на 40 млн. лв., което представлява спад от 4,3% на годишна база. Същевременно сумата  на активите на здравноосигурителните  дружества към края на 2011 г. нараства с 5,8% на годишна база и възлиза на 83 млн. лв. Общият размер на собствения капитал  на здравноосигурителните дружества нараства с 6% на годишна база и достига 54 млн. лв.

Възникналите претенции по доброволно здравно осигуряване са в размер на 24 млн. лв., като увеличението на годишна база се изчислява на 1,4%. Размерът на здравноосигурителните  резерви нараства със 7,1% на годишна база и достига 15 млн. лв.

Резултатът от дейността по доброволно здравно осигуряване е отрицателен и възлиза на минус 1,2 млн. лв. при минус 3,2 млн. лв. за 2010 г. Дружествата по доброволно здравно осигуряване приключват отчетния период с отрицателен финансов резултат от 32 хил. лв. при загуба от 1,3 млн. лв. година по- рано.

Здравноосигурените лица по договори по доброволно здравно осигуряване към края на 2011 г. са 188 363 при 207 307 лица към края на предходната година. 

В края на месец ноемри беше одобрено искане за доброволно прекратяване на дейността на ЗОД „Всеотдайност” АД, с което беше отнета лицензията на дружеството за извършване на дейност по доброволно здравно осигуряване. С това, към края на 2011 г., общият брой на лицензираните здравноосигурителни дружества намалява на 19. В посочените данни за пазара по доброволно здравно осигуряване са включени тези на ЗОД „Всеотдайност” АД за 2011 г.

Водещите 7 компании на пазара по данни към ноември 2011 формират около 70% от пазара при 75% през 2010. Подреждането на дружествата по пазарен дял е както следва:

ЗОК „България здраве” АД - 13,6% (14,00 % през 2010)

ОЗОФ Доверие АД – 12% (10% през 2010)

„Дженерали Закрила здравно осигуряване”АД – 11,9% (13,6% през 2010)

ЗОФ Медико 21 АД – 8,2% (8.8% през 2010)

ЗОФ „Далл Бог” – 8,1% (8.7% през 2010)

„Общинска здравноосигурителна каса” АД – 7,8% (12,2 % през 2010)

„Евроинс здравно осигуряване“ ЕАД – 7,2% (5,9% през 2010)


Над 90% от приходите в бранша се формират от корпоративните договори. Индивидуално осигуряващите се български граждани към момента са несъществена бройка.

Осигуряването през корпоративни договори автоматично доведе и до тенденция за непрекъснато намаляване на цените на предлаганите пакети, а от там и на качеството на предоставяната услуга. По този начин порочния кръг се затваря и вече 10 г. системата тъпче на едно място и се дискредитира като форма на финансиране в очите на населението.

Като пример от събраните през 2011 г. приходи в система от 40 млн.лв. едва 20 млн.лв. /около 50%/ се връщат обратно в системата на здравеопазването, като реални разходи за здравна помощ. Останалите средства се „изяждат” под формата на административни разходи, разходи за управление и „фантастични” комисионни за посредници достигащи почти до 20% от премийните приходи.

В повечето случай директорите на болнични заведения в страната възприемат фондовете като донори, който следва да компенсират недостига им на средства по линия на НЗОК. Това води до непрекъсната нарастване на цените на услугите предлагани в болничната и доболнична помощ. Нарастването на цените на здравните услуги върви паралелно със снижение на цените на основните пакети.

По най-груби оценки в здравеопазването на България се въртят над 2 мрд.лв. нерегламентирани средства извън официалните канали на финансиране – пари под маса. Активизирането на пазара на доброволното осигуряване и вкарването на тези средства в системата би променило значително картината на здравеопазването в страната. За да се случи това обаче е необходима и политическа воля, а не само говорене.
Някои характерни особености и тенденции на пазара в последните години и очаквания за 2012 г.:

• 
  в страната все още липсва реален пазар на здравни услуги.
  
• 
  планирането на дейностите по доброволното здравно осигуряване трябва да се приема и обсъжда с разбирането, че е възможна нормативна промяна в цялата система за здравно осигуряване, която да направи всички предварителни прогнози неверни и да постави дружествата в коренно различна от настоящата ситуация.
  
• 
  и правителството на ГЕРБ се отказа от реализирането на мащабна реформа в здравеопазването в това число за реална демонополизация и създаване на алтернативна форма на осигуряване на общественно-солидарната. Малко вероятно е до края на мандата на правителството да се случи реално декларираната при идването на власт на кабинета Борисов демонополизация;
  
• 
  услугите по допълнителното здравно осигуряване са част от социалните разходи на фирмите и те ще бъдат чувствително намалени в резултат от икономическата криза в страната. Това ще води както до загуба на клиенти, така и до понижаване на цените на здравните услуги предлагани от многото на брой здравноосигурителни компании с цел да се задържат на пазара.
  
• 
  цените на здравните услуги предоставяни от лечебните заведения нарастват непрекъснато, тъй като те се формират свободно, най- често от монополни за този пазар структури..
  
• 
  ниската покупателна способност на фирмите относно здравноосигурителните услуги и повишаващите се цени на услугите при лечебните заведения поставят осигурителните дружества в изключително неблагоприятна ситуация, която може да ги доведе до лоши финансови резултати.
  

Ролята на държавата и регулациите са в пряка зависимост от политическия модел за развитие възприеман от управляващата партия.

• 
  продължаващо влошаване на демографската картина в страната в посока на застаряване на населението и свързаните с това необходимост от допълнителни разходи за здравеопазване и в частност на фармацевтични продукти;
  
• 
  продължаващо влошаване на здравния статус на българина;
  
• 
  нереформирана и раздирана от противоречия здравна система. Правителството не предприе и през 2011 г. необходимите стъпки за нейното активно преструктуриране;
  
• 
  и през 2011 г. обществената здравна каса остана основния финансиращ инструмент в сектора, не се даде ход за по-активно развитие на доброволното здравно осигуряване и частните здравни фондове въпреки декларираните предварително намерения от ГЕРБ;
  
• 
  продължи да нараства дела на нерегламентираните плащания в здравната система. Те вече се изравняват с официалните плащания /съотношение 40-60%/. Това съотношение говори за разпад на осигурителната система и нужда от незабавни реформи.
  
• 
  Ставката ДДС за лекарствата – 20% е най-високата в ЕС.
  
• 
  Разходите за здравеопазване като процент от БВП са едни от най-ниските в ЕС под 7%.
  

• 
  () Нови лекарствени продукти включени в Позитивното листа;
  
• 
  () Прехвърляне на лекарствени продукти за финансиране от МЗ към НЗОК;
  
• 
  () Двойна епидемична вълна от грип през първата четвърт на 2011 г.
  
• 
  () Стабилизиране на плащанията от основните финансиращи структури – НЗОК, МЗ, болнични заведения;
  
• 
  () Намалените търгови цени по „Наредба 34” на МЗ;
  
• 
  () Намалените директни покупки на болниците;
  
• 
  () стагнирани покупки на потребителите / пациентите от икономическата несигурност през 2011;