Компоненти на Националната екологична мрежа на територията на

Територията на общината обаче включва няколко защитени зони или части от тях по Европейската мрежа НАТУРА 2000, чиито ключови елементи представяме схематично по-долу:

• 
  Защитени зони по чл.6, ал.1, т.1 и 2 от Закона за Биологичното разнообразие /по ДИРЕКТИВА  92/43/ЕЕС за запазването на природните местообитания и на дивата флора и фауна/:
  

• 
  защитена зона „Река Тунджа 1» (BG0000192) - 13 типа местообитания, включени в Приложение I на Директива 92/43/EEC, 8 вида безгръбначни, два вида риби, два вида земноводни, четири вида влечуги, 16 вида бозайници, от които 12 вида прилепи
  
• 
  защитена зона „Свети Илийски възвишения” (BG0000401) - 4 типа местообитания, включени в Приложение I на Директива 92/43/EEC, 5 вида безгръбначни, два вида земноводни, 3 вида влечуги, 4 вида бозайници.
  
• 
  Защитена зона „съдиево” (BG0000206) - 4 типа местообитания, включени в Приложение I на Директива 92/43/EEC, обикновена пърчовка (Himantoglossum caprinum), два вида земноводни, четири вида влечуги и два вида бозайници.
  
• 
  защитена зона „Керменски възвишения” (BG0000418) - 4 типа местообитания, включени в Приложение I на Директива 92/43/EEC, два вида земноводни, 4 вида влечуги, 5 вида бозайници, от които два вида прилепи.
  
• 
  защитена зона «Река Блатница» (BG0000441), - 3 типа местообитания, включени в Приложение I на Директива 92/43/EEC, два вида безгръбначни, 3 вида риби, два вида земноводни, 4 вида влечуги, 4 вида бозайници.
  
• 
  защитена зона «Река Овчарица» (BG0000427) - бисерна мида (Unio crassus), 4 вида риби, два вида земноводни, два вида влечуги, 6 вида бозайници, от които два вида прилепи
  

• 
  Защитени зони чл.6, ал.1, т.3 и 4 от Закона за Биологичното разнообразие, изграждани по Европейската програма Натура 2000 в частта й за опазване на птиците от Директива  79/409/ЕЕС).
  
• 
  защитена зона „Язовир Жребчево” ( BG0002052) – 14 вида птици по чл. 6, ал.1, т.3 от Закона за биологичното разнообразие и 29 вида по чл. 6, ал.1, т.4 от Закона .
  
• 
  защитена зона „Язовир Овчарица” (BG0002023) - 35 вида птици по чл. 6, ал.1, т.3 от Закона за биологичното разнообразие и 32 вида по чл. 6, ал.1, т.4 от Закона .
  

Според последното ландшафтно райониране на България ( П. Петров, 1997 г. ), територията на община Нова Загора попада в Междупланинската зонална ландшафтна област на южнобългарските низини и ниски планини и конкретно – в нейната Горнотракийска ландшафтна подобласт.

Съвременно формиралият се ландшафт е под влияние на преходно- континенталния климат със средиземноморско влияние, което е най-силно изразено по отношение режима на валежите. Развитието на земеделието, въпреки засушливостта , високите летни температури и малките валежи в областта е облагодетелствано от високата въздушна влажност като е установено, че изпарението е съизмеримо с падналия валеж. Друг благоприятен фактор е обилността на грунтовите и напорни подземни води, които са с най-голям дебит в Горнотракийската низина.

Не по- малко значение за формирането на съвременния облик на ландшафта имат и повърхностните води – реки, речни течения, открити водни площи и напоителни канали , които придават на територията една уникална визия.

Земеделските земи са най- голямото богатство на общината, с оглед преобладаващите на нейната територия карбонатни черноземни смолници и типичните черноземни смолници, подходящи за отглеждане на зърнено-хлебни и зърнено-фуражни култури, слънчоглед и зеленчуци. На по-ниските крайречни терени преобладават алувиални, ливадни и алувиално- ливадни почвени типове. Много малка част от обработваемите земи са с некачествени и непригодни за земеделие почви (песъкливи, преовлажнени и засолени). Плодородието на почвите е определило селскостопанският характер на поминъка на местното население, а това от своя страна е довело днес до пълно преобразуване на естественият ландшафт, вследствие на човешката дейност. Резултат от този процес е и съдбата на съществувалите на тази територия в по-далечни времена равнинни горски съобщества от полски бряст, благун, цер и дръжкоцветен дъб, както и лонгозните гори по водните течения и особено по реките Тунджа и Марица. Днес от тях не е останало почти нищо – територията на общината е с една от ниските лесистости в страната – горският фонд обхваща 12.88 %.

Унищожаването на горите и превръщането им в обработваеми площи е довело до силно обедняване на фауната, херпетофауната и орнитофауната. В това отношение (с оглед създаването на подходящи местообитания за животинския свят), бъдещите мерки предвидени в ОУПО ще имат двустранен ефект – от една страна ще създадат естествени биотопи, а от друга - ще допринесат за разнообразяване облика на ландшафта.

Макар и да не са сега с подчертано присъствие в облика на ландшафта на общината, на нейна територия се намират редица все още непроучени паметници на културно-историческото наследство на антична Тракия. С помощта на предвижданията в ОУПО, бъдещото проучване и социализация на надгробните могили, могат да внесат нови акценти в палитрата от антропогенни ландшафти в района.

Средноетажното жилищно строителство в селата на общината, като елемент на урбанизираният ландшафт, има по-ограничено присъствие. Сам по себе си урбогенният ландшафт на селищата на територията на община Нова Загора не създава сериозни екологични проблеми, с изключение на проблема за пречистването на отпадъчните води от тях, които влияят върху чистотата на подземните и повърхностните води. Отрицателно въздействие върху облика на ландшафта имат и нерегламентираните сметища ( „временни площадки за сметосъбиране”) край селищата, които са хаотично разпръснати по територията на общината и замърсяват както околните територии, така и подпочвените води.

На първо място тук трябва да се посочи отсечката от магистрала „Тракия”, която почти разполовява територията на общината и е един съществен фактор за възникването на някои екологични и устройствени проблеми. Към нея трябва да се прибави и вътрешната мрежа от пътища(с части от републиканската пътна мрежа) и между селищата в общината, както и селскостопанските пътища без настилка. Те също имат определяща роля за формирането на техногенния инфраструктурен ландшафт.

През територията на общината минават натоварените жп коридори между София и Бургас, Южна и Северна България, които определят облика на ландшафта край техните сервитути.

Не по-малко влияние върху антропогенния облик на ландшафта оказват и електропроводите за високо напрежение, които също формират надземни инфраструктурни коридори.

Антропогенното въздействие, с резултат формиране на нарушени територии главно при добив на въглища и инертни строителни материали от коритата на реките, има сравнително незначително присъствие на територията на общината, с изключение на най-южната й част, граничеща с община Раднево и Гълъбово.

Независимо от това, с оглед на вредите, които се нанасят на екологичното равновесие във влажните зони и неблагоприятното визуално въздействие върху агрогенния ландшафт, се налага в ОУПО да се поставят режими за ограничаване на тази дейност само на подходящи за тази цел места и за своевременното извършване на рекултивация след приключване на добивната дейност.

Независимо от силната антропогенна намеса при преобразуване облика на ландшафта на територията на община Нова Загора, все още в рамките на териториите с агрогенен ландшафт съществуват ландшафтни комплекси, които имат както ландшафтооформяща, така и консервационна значимост. Те представляват потенциал за бъдещо разнообразяване на сравнително монотонния агрогенен ландшафт и за създаване на възможности за опазване и обогатяване на биологичното разнообразие.

Конкретно, към тези ландшафтни комплекси с консервационно значение могат да се посочат следните разновидности:

- Защитени зони по чл. 6, ал.1 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР):

-За опазване на природните местообитания -„Река Тунджа- 1” с код BG0000192; „Съдиево” с код BG0000206; „Свети Илийски възвишения” с код BG0000401; „Река Блатница” с код BG0000441.

-За опазване на дивите птици – „Язовир Овчарица” с код BG0002023, обявена със Заповед № РД-549/05.09.2008г.на МОСВ и „Язовир Жребчево” с код BG0002052, обявена със Заповед № РД-749/24.10.2008 г.на МОСВ.

- Напоителни канали. Тяхното състояние е в пряка връзка с функционирането и с оформянето на агрогенния ландшафт на територията на община Нова Загора – наличие на мрежа от напоителни канали и обвързани с тях малки водни площи (микроязовири) с различно предназначение (напояване, рибовъдство, спортен риболов и др.). По- голямата част от тези канали на настоящия етап не се ползват, но като ортогонални обраствания с растителност, с обемното въздействие на дървесната и храстова растителност около тях сред равното поле, те също участват по своеобразен начин в разнообразяване облика на агрогенния ландшафт.
- Ливади и пасища. Тяхната площ е сравнително малка на територията на общината(около 6653 ха), поради стремежа непрекъснато да се увеличават обработваемите площи. На фона обаче в момента на пустеещи обработваеми земи, визуалното им присъствие в облика на ландшафта е забележимо и внася разнообразие в аграрния ландшафт.

- Реки, язовири, микроязовири и рибарници. Като елементи на селскостопанския поминък на територията на община Нова Загора, тези водни течения и площи имат съществено значение за облика на ландшафта, но през последните години екологичното състояние особено на реките в долните им течения е влошено, в резултат на замърсените води. Както беше посочено по-горе, някои от тях са обявени за защитени зони по Закона за биологичното разнообразие.

Факта, че територията на община Нова Загора в по-голямата си част е с равнинен релеф показва, че визуалното възприемане на ландшафта е силно ограничено по отношение на пространствения обзор. Естетическото въздействие от обработваемите селскостопански територии, заети с различни култури, през последните години е силно понижено от присъствието на изоставени и буренясали терени, неизползвани ниви и канали.

Все по-интензивното урбанизационно присъствие със складови и производствени терени и сгради, и прилежащата им инфраструктура в извънселищните крайпътни територии на общината, които са в близост до транспортната мрежа, постепенно превръщат част от агрогенния ландшафт в урбогенен и техногенен инфрастуктурен ландшафт. В този смисъл, в тази част от общинската територия, облика на ландшафта се отличава с нестабилност и динамика на изменчивост. В останалата част от територията на общината, агрогенният ландшафт е устойчив и не е застрашен от урбанизационни промени.

Специфични изводи и препоръки за бъдещият облик на ландшафта.

От извършеният по-горе анализ на видовете ландшафти на територията на община Нова Загора се изясни, че те основно са с антропогенен произход. Това силно антропогенизиране на територията и равнинния й релеф, определят налагаща се монотонност във визията на съвременния й ландшафтен облик. Много малко са местата от общинската територия, от които може да се осъществи панорамно възприемане на околния ландшафт. Те биха могли да се маркират в ОУПО на базата на информацията за релефа, главно като крайпътни пунктове, в които е подходящо да се ситуират крайпътни обекти за обслужване.

Във връзка с нуждата от внасяне на динамика в облика на ландшафта, ОУП на общината трябва да залага бъдещи предпоставки за опазване и развитие на споменатите по-горе ландшафтни комплекси, които ще имат съществено значение за разнообразяване на ландшафта.

Към оформянето на имотите, контактуващи с ландшафтните комплекси, които имат консервационна стойност, в ОУПО трябва да се поставят специални изисквания и правила за оформяне на контактни буферни ивици с дървесно-храстова растителност и режими за ползването им между зоните, подлежащи на защита и имотите с друго функционално предназначение.

Освен постигане на чисто визуално-естетически ефекти, опазването и развитието на ландшафтните комплекси ще има и голямо екологическо значение. То ще удовлетвори изискванията в планирането на националната екологична мрежа по НАТУРА 2000 и ще осигури опазването и обогатяването на биологичното разнообразие.

Опазването на споменатите ландшафтни комплекси ще балансира донякъде засилващото се присъствие на разновидностите на антропогенния ландшафт, което е особено осезателно за териториите на общината, в близост до автомагистрала „Тракия”.

Програмата се основава на обосновката, че осигуряването на достатъчна и надеждна информация за отпадъците е от съществено значение за правилната оценка на съществуващото състояние и за осъществяване на ефективно планиране и контрол на дейностите по управление им.

Като основен източник на данни за количеството на събраните битови отпадъци са отчетите на дружествата, извършващи третиране и транспортиране, както и притежаващи разрешителни за дейности съгласно Закона за управление на отпадъците. На тази база ежегодно се представят годишни отчети на РИОСВ от лицата, извършващи събиране, транспортиране и временно съхранение на битови отпадъци (по Приложение № 9 на Наредба № 9 за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за воденето на публичния регистър на закритите обекти и дейности).

За измерване на количествата на събраните отпадъци и изминатите разстояния, община Нова Загора е използвала автоматична везна от 2011 г. за претегляне на постъпващите в действащото депо отпадъци.

По информация на НСИ нормата на натрупване на отпадъци през последните години възлиза на ~ 500-600 kg/ ж.год. Тази оценка се прави чрез обобщаване на данните от общините, които докладват количествата като брой на курсовете на камионите, поради липсата на везни за измерване на депонираните количества. Цифрата е по-висока от данните, получени при различни проучвания и експертни оценки на местни специалисти.

Официалните статистически данни относно образуването на битови отпадъци за страната е силно преувеличено (502 срещу ~300-350 kg/ж.год за градовете и 161 kg/ж.год за селата според представително специално проучване, публикувано в Програмата за прилагане на Директива 99/31/EC за депониране на отпадъци). Междувременно депата, които са изградени напоследък съобразно съвременните технически изисквания и са снабдени с везни, докладват още по-ниски количества образувани битови отпадъци за последните години. Вижданията на местните експерти в общината са в подкрепа на по-ниските количества, използвани за оценка в Програмата за прилагане на Директива 99/31/EC.

Основен източник на данните за отпадъците в община Нова Загора е операторът „СОРИКО” ООД, който на практика притежава всички необходими разрешителни, съгласно ЗУО, за осъществяването на основната си дейност. Сертифициран е и по ISO 9001:2007, ISO 14001: 2004 г. и BS OHSAS 18001:2007. Използвани са също и следните по-важни източници на информация:

- Министерство на околната среда и водите и неговите административни структури:

- Изпълнителна агенция по околната среда (ИАОС);

- Регионална инспекция по околна среда и води (РИОСВ)- Стара Загора;

- Национален статистически институт (НСИ);

Според законодателството в сферата на околната среда, данните за отпадъците се събират чрез годишни отчети, изготвени от лицата, които генерират или третират отпадъци.

Според съществуващата информация, общото количество образувани отпадъци, по видове, на територията на община Нова Загора е представено в следната таблица: