Водоизточници на територията на община Нова Загора

Територията на община Нова Загора се намира върху един ясно обособен междупланински грабен между Средна гора от север, Родопите от юг, Сакар от югоизток и Еледжик от запад. Той има характер на просторна котловинна депресия, чието обширно дъно е заето от Горнотракийската акумулативна низина, която е най-голямата на Балканския полуостров. Конкретното местоположение на общината е в Старозагорското поле, което наред с Пазарджишко-Пловдивското поле заемат нейната територия. Старозагорското поле има общ наклон на юг и в тази посока е ориентирана и главната отводняваща артерия – р. Сазлийка с левия си приток – р. Блатница.

Типично за Горнотракийската низина, включително и за територията на общината са много ниските стойности на морфометричните показатели – съответно под 50m/ кв.km и до 0,5-1,0 km/кв.km за разчленението на релефа и под 3 градуса средни наклони. Тези стойности постепенно се увеличават в периферията на низината към подножията, оградните склонове и в праговете, като очертават добре изразена морфометрична рамка на полетата. Манастирските (600 m) и Светиилийските (416 m) възвишения, които са вътрешно - котловинни, отделят Горнотракийската низина от долината на р. Тунджа, която има север - южна ориентация и от своя страна оформя морфографска ос на полето.

По отношение на геоложкия (литолого-стратиграфски) строеж, в северната част на общинската територия преобладават седиментно- вулканогенните скали, а в южната – алувиално-пролувиални – делувиални наслаги. На територията на общината има също различия във възможните сеизмични огнищни зони – в северната магнитудните диапазони са от 7,1 до 7,5, а в южната част – от 5,6 до 6,0. Очакваните въздействия на сътресяемост по скалата на Медведев-Шпонхоер-Карник в северната част на общината е до VІІІ степен, а в южната- с интезитет до ІХ степен. При късноалпийския тектонски строеж на геоложката среда за територията на общината, също има различия между северната и южната й част. Северната част се причислява към късноалпийските тектоностратиграфски единици и по-конкретно към Загорската надеденица, а южната част- към палеогенските депресии и по-конкретно към палеогенско-кватернерните депресии.

Това съответно по отношение на морфоструктурата причислява северната част на общината към преходната блоково-разломна зона, а южната й част- към младопалеогенски и неогенски котловинни депресии с локалитети на отрицателни кватернерни деформации.

Почвено-географското райониране на България (1997) поставя територията на община Нова Загора в Балканско - Средиземноморската почвена подобласт, като по-конкретно малка част на общината на север попада в Средногорската провинция, а по-голямата част на юг – в Среднотракийско-Тунджанската провинция.

Характеристиката на поземления ресурс на общината е един от факторите, оказващ влияние върху развитието на селското стопанство. Почвеното разнообразие в Новозагорска община е голямо. В земите, попадащи в Средногорската почвена провинция основните видове почви са канелените и рендзините. Те са подходящи за отглеждане на овощни насаждения и лозя. Тук ограничители на почвеното плодородие са относително пресечения релеф, ерозията и плиткостта на почвите. Районирането на България по отношение на ерозията и дефлацията на почвите поставя тази част от общината в район с наличие на геоморфоложки условия за ерозия.

Южната част от територията на общината почти изцяло е заета от смолници (обикновени, карбонатни, гипсови и глееви). На места има и лесивирани почви(канеловидни, светли и червени). На безоточните терени се срещат планосоли, солончаци, солонци, а в поречията на реките – наносни (богати, кисели, тъмни) и дори глееви черноземи. По високите части на Светиилийските възвишения има плитки почви – ранкери, литосоли и червеноземи. Най-характерни за района на община Нова Загора са карбонатните черноземни смолници и типичните черноземни смолници, подходящи за отглеждане на зърнено-хлебни и зърнено-фуражни култури, слънчоглед и зеленчуци. Според районирането на България за ерозия и дефлация на почвите, тази част от общината се причислява към районите в страната, където няма проява на ерозия и дефлация.

По долината на р.Тунджа преобладават наносни почви, на места преминаващи в глееви черноземи и канелени горски почви, благоприятни за отглеждане на лозя и овощни насаждения. В региона има условия за отглеждане и на памук.

Климатичните и почвени характеристики на района около с. Полско Пъдарево и с. Кортен са изключително благоприятни за развитието на лозарството, което е един традиционен поминък на населението в тези райони.

Основен източник за замърсяване на почвите са промишлените предприятия, добивът на подземни богатства и емисии от производствата и пестицидите, използвани в селското стопанство.

Най - големият генератор на нарушени земи на територията на община Нова Загора е «Мини Марица – Изток» ЕАД.

На територията на община Нова Загора през 2000 г. е реализиран проект за “Събиране, обезвреждане и постоянно съхранение на негодни за употреба пестициди в контейнери Б – Б куб “. Почти 290 куб.м. са събрани в 58 броя кубове. В момента на територията на общината няма негодни за употреба пестициди, които да бъдат обект на неконтролиран достъп и злоупотреба, както и да замърсяват околната среда и увреждат човешкото здраве. Ежегодно се извършва проверка за наличието на пробиви по самите контейнери.