Доклад за екологична оценка на о у п на община нова загора
Състояние на животинския свят
Изтегляне 3.27 Mb.
|
Състояние на животинския свят. Територията на България се намира между две зоогеографски подобласти – Евросибирска и Средиземноморска, което заедно с разнообразния й релеф и климат е причина, в нея да се формира богата и многовидова фауна. Поради различните физикогеографски особености в отделните части на страната, в тях има различия в животинския свят, което е дало основание на българските зоолози да направят райониране на българската фауна. Според това зоогеографско райониране (География на България, 2000), територията на община Нова Загора попада в Тракийския зоогеографски район, който обхваща Горнотракийската низина, Среднотунджанската низина, Източните Родопи, Сакар, Манастирските възвишения и Бакаджиците. Характерното за този зоогеографски район е навлизането на средиземноморска фауна от юг по долините на реките Марица и Тунджа. Това е причина около 50% от ципокрилите насекоми (Apoidea) и 54% от полутвърдокрилите насекоми (Heteroptera) да са средиземноморски видове в Горнотракийската низина. Още по-голямо е присъствието на средиземноморски видове при правокрилите насекоми (Osthoptera), което достига до 64%. При гнездящите птици средиземноморския комплекс обхваща 24% и поставя зоогеографския район на второ масто след Струмско - Местенския район. При насекомоядните бозайници и при гризачите тази категория видове достига 22%, което не се наблюдава в съседните зоогеографски райони. Ендемитите са малко, а евросибирските и европейски видове тук са навлезли предимно от запад през планините на Югозападна България. Животинският свят в района на община Нова Загора е много разнообразен и интересен. Срещаните гръбначни животни са между 120 и 140 вида и някои от тях са намерили място в Червената книга на България. В реките и язовирите на територията на общината, се срещат различни представители на безгръбначната водна фауна. В горните течения на реките обитават предимно ларви на едни видове еднодневки, планарии, перли, ручейници. В средните течения превес имат олигохетите, ларвите на хирономидите и някои ракообразни. В двата язовира («Жребчево» и «Овчарица»), част от които попадат на територията на община Нова Загора, зоопланктонът преобладава и в качествено, и в количествено отношение над зообентоса. Той е изграден от Protozoa (15 вида), Rotatoria (54 вида), Cladocera (38 вида) и Copepoda (21 вида.). С най-висока популационна плътност и значение за самопречистването и като трофична база за рибите са някои низши ракообразни и някои видове ротатории, но поради малките си размери не са фактор, определящ биологичните качества на водите. Доминантите са с добре изразена сезонност, която се определя от броя на смесванията на водното тяло. При язовир »Жребчево», в който водата през зимата замръзва, доминантите имат пролетен и есенен максимум в разитието. При язовир «Овчарица», в който водата не замръзва поради по-високата температура, получена вследствие ползването й за охлаждане в ТЕЦ, доминантите имат само един максимум - през лятото. Сухоземната фауна на територията на общината поради факта, че по климатичните, почвени и растителни характеристики се намира в пояса на дъба, се отличава със специфичност и богато разнообразие. Най- голямо разпространение имат ксерофилните и степни видове (охлювите Zebrina detrita и Helicella krynickii, правокрилите Locusta migratoria и Anacridium aegyptium, някои чернотелки, термитите и др.) при изразено медитеранско влияние. Характерни обитатели на дъбовите гори са гъботворката, процесионката, редица педомерки и листоврътки. В низинните земеделски земи на общината с лесостепен и степен характер, разпространение имат богомолките Mantis и Empusa, Acrida от правокрилите и Stenoderma от дървениците и др. Част от тях са вредители по житните култури - Haplothrips tritici от трипсите, дървениците от род Eurygaster и др. Хигрофили като охлювите Oxyloma и Succinea , провокрилото Tridactylus variegatus, представителите на сем. Saldidae , някои бегачи и късокрилки се придържат около реките и водоемите. От сухоземната подземна фауна от установените 113 троглобионта в България, 97 са ендемити, като от тях 9 са разпространени в Тракийската низина. От тях може да се посочат сухоземните мокрици (Oniscoidea), които обхващат 22 вида, с ендемични родове Balcanoniscus, Beroniscus и Bulgaronethyes, бръмбарите (Coleoptera), които обхващат 113 вида. От тях 30 вида спадат към бегачите (Carabidae), а останалите- към Leptodirinae и др. От гръбначните, в реките и вътрешните водоеми на територията на община Нова Загора, срещащите се риби принадлежат към клас костни Osteichthyes. Тяхното разпространение по протежение на реките е свързано със следните особености: в бързотечащите и богати на кислород води на планинската зона се срещат пъстървови риби, лешанка, главоч, говедарка и др. В средните течения с относително многочислени и стабилни популации са представени много от шарановите риби – речна и бяла мряна, речен кефал, скобар, уклей, кротушки, както и щипоци, сом и др. В долните течения на реките са разпространени червеноперката, платиката, каракудите, щуката, белите риби, речния костур и др. Ихтиофауната в изкуствените водоеми на територията на общината се формира основно от зарибителни мероприятия преди всичко с шаран. Заедно с него обаче се пренасят и плевелни риби (слънчева рибка, псеудоразбора, каракуда и др.), които често се разпространяват твърде бързо и стават масови видове. По съвременни изследвания и данни, за ихтиофауната на територията на общината са характерни и вероятно се срещат следните видове :
На територията на общината, разпространените земноводни и влечуги се отнасят основно към неморалния фаунистичен комплекс на широколистните гори, лесостепната и степна зона. Към тази категория спадат голямата крастава жаба (Bufo bufo), зелената крастава жаба (Bufo viridus), жабата дървесница (Hyla arborea), слепокът (Angius fragilis), обикновената водна змия( Natrix natrix), змията-медянка (Coronella austriaca) и др. Тясно свързани с широколистните гори са голяма група видове, разпространени главно в ниските части на района, в който попада територията на община Нова Загора. Такива видове са дъждовникът (Salamandra salamandra), големият тритон (Triturus cristatus), алпийския тритон (Triturus alpestris), обикновената жаба-чесновица (Peleobates fuscus), жълтокоремната и червенокоремната бумка (Bombina variegata и B.bombina) и др. По-долу в таблицата е посочен съставът и природозащитния статус на установените или вероятни видове на територията на общината :
Видовото разнообразие на орнитофауната в района на общината отново е свързано основно с фауната в пояса на дъба. Най-характерни за нея са жалобен синигер (Parus lugubris), градинско коприварче (Sylvia borin), градински присмехулник (Hippoalais icterina), планински певец (Phylloscopus bonelli), кос (Turdus merula) и др. Окрайнините на горите и пасищата до тях обрасли с тревна и храстова растителност са местообитания на горската бъбрица, горската чучулига (Lullula arborea), червеногърбата сврачка (Lanius collurio), ръждивогушето ливадарче (Saxicola rubetra), жълтата и градинска овесарка (Emberiza citronella, E.hortulana). Птиците, обитаващи пояса на дъба се придържат към овощните градини, където намират удобни места за гнездене и изобилие на храна. Такива са някои видове кълвачи, синигери, врабчета, мухоловки, горската зидарка (Sitta europaea), папунякът (Upupa epops), свраката (Pica pica), гургулиците и др. В земеделските площи засети с житни култури, обитават сивата и черноглавата овесарка (Emberiza calandra, E.melanocephala), полската и качулатата чучулига (Alauda arvensis, Galerida cristata), яребицата, пъдпъдъкът (Coturnix coturnix) и други видове. Около водоемите и реките на територията на общината са основните гнездилища на водния кос (Cinclus cinclus), бялата и планинската стърчиопашка (Motacilla alba, M.cinerea), речният дъждосвирец (Charadrius dubius), стридояда (Haematopus ostralegus), земеродното рибарче (Alcedo atthis), бреговата лястовица и др. Най-голямо е видовото разнообразие на орнитофауната в разгара на сезонните миграции- през месеците април и септември. Масови синантропни видове за района на общината са домашното и полското врабче (Passer domesticus, P. montanus), домашният гълъб (Columba livia var.domesticus), гугутката (Streptopelia decaocto), скорецът, градската и селската лястовица (Delichon urbica, Hirundo rustica) и др. В таблицата по-долу в таксономичен ред са посочени някои от установените или вероятни видове на територията на общината : Каталог: sites -> default -> files -> 2015 2015 -> Доклад за екологична оценка на о у п на община нова загора 2015 -> Nova zagora municipality 2015 -> Община нова загора 2015 -> Nova zagora municipality 2015 -> Обявява публичен търг с явно наддаване Изтегляне 3.27 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||