Наличие на зони със специфичен хигиенно-охранителен статус

Извършва се постоянен и периодичен мониторинг на води за питейно-битови цели на територията на общината, съгласно Наредба № 9 на МЗ за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели. В някои от селата на общината, попадащи в обсега на малките зони на водоснабдяване са установени нестандартни проби по химичен показател „нитрати” и по микробиологичен показател ”коли форми”. За подобряване качествата на питейната вода в тези селища, е необходимо в района им да се избягва или да се намали използването на изкуствени торове и пестициди в селското стопанство. Пак със същата цел е необходимо да бъдат намерени и изградени нови, алтернативни водоизточници, тъй като в съществуващите вече има компрометиране на качествата на водата. Успоредно с търсенето на нови водоизточници трябва да бъде извършена и подмяна на амортизираната и замърсена водопроводна мрежа в тези населени места, като бъдат създадени условия за намаляване до минимум на случаите, налагащи аварийно спиране на водоподаването. Досегашната ежемесечна динамика на чревната заразна заболяемост и ежемесечните резултати от санитарно- микробиологичния контрол на питейните води в общината показват, че не е създавана епидимиологична ситуация.

За сега на територията на община Нова Загора от РЗи – Сливен не се извършва мониторинг на останалите фактори на жизнената среда, а именно – състояние на атмосферния въздух, акустично замърсяване, жизнена среда с високи вибрации и електроматнитни полета.

По отношение на заразните заболявания, които са елемент на жизнената среда и пряко засягат здравето и живота на населението, по статистика и регистрация в РЗИ – Сливен, за последните 5 години кърлежоприносимите заболявания на територията на община Нова Загора са около 40% от регистрираните кърлежоприносими заболявания в областта.

Това показва, че заразните заболявания, от които на първо място трябва да се постави марсилската треска, както и по- малкото на брой случаи от лаймска болест, ку-треска и други, са с повишена разпространеност и изискват специално внимание. Според РЗИ – Сливен, подходящи мерки за намаляване на заболяемоста са ограничаване популацията на кърлежи чрез редовни дезакаризационни мероприятия на открити затревени площи и на домашните животни. Общината трябва да провежда системни мерки за недопускане увеличаването на популацията на бездомните кучета и котки.

Здравни заведения и услуги на територията на община Нова Загора. Здравното обслужване на населението в община Нова Загора се осигурява от доболнична, болнична, специализирана, спешна и стоматологична помощ. Доболничната помощ се осъществява от 1 групова лекарска практика със 7 общо практикуващи лекари и 13 индивидуални лекарски практики, като 4 обслужват само гр. Нова Загора, 6 - само селата и 3 - града и селата и 1 - към групова лекарска практика - Сливен само едно село. На територията на общината няма населени места без медицинско обслужване, независимо от факта, че определени села се посещават от личния лекар веднъж седмично. Болничната помощ се осъществява от МБАЛ „Света Петка Българска”.

Стоматологична помощ – Осъществява се от 27 амбулатории за първична стоматологична помощ. Разкрити са 18 кабинета в гр. Нова Загора, 8 само в селата и 1 за града и селата.

Спешната медицинска помощ се осъществява от Центъра за спешна помощ - филиал на Сливен – с 6 лекари и 12 медицински фелдшера. Към детските и учебни заведения на територията на гр. Нова Загора и населените места в общината са разкрити 41 медицински кабинета, в които работят 18 медицински специалиста.

Към характеристиката на здравословното състояние на населението на община Нова Загора може да се причислят и социалните услуги, които се осигуряват за хора, с различни здравословни проблеми или неравностойно положение.

Разкритите паралелки в професионалните гимназии отговарят на тенденциите в развитието на икономиката на общината и региона. В Професионална гимназия по селско стопанство се обучават специалисти по производство на хляб и хлебни изделия, лозаровинарство, горско и ловно стопанство, селски туризъм , контрол на качеството и безопасност на храни и напитки, а в Професионална гимназия по техника и технологии специалисти по технология на машиностроенето, електрообзавеждане на производството, компютърна техника и технологии, газова техника, монтьори на енергийни съоражения и инсталации.

9. 
   Културно историческо наследство
   

Карановска култура е праисторическа култура в България, чието име идва от Карановската селищна могила до с. Караново. Карановската култура дава хронологическа система за новокаменната епоха (неолит и енеолит) на Балканския полуостров. Селищната могила в Караново е от най-старите и най-големи селищни могили в България и Европа (площ от 24.000 м², с височина 13 м и ширина 250 x 150 м). Съществуват общо седем шихти на Караново-културата, съответни на Ранна новокаменна епоха (ок. 6200-5500 пр.н.р.); Късна новокаменна епоха (ок. 5500-4950 пр.н.е.); Каменно-медна епоха, (Chalkolithikum, Äneolithikum) (ок. 4950-4500 пр.н.е.); Късна медна епоха (ок. 4500-4000 пр.н.е.); и Ранна бронзова епоха (ок. 4000- ? пр.н.е.).

Могилен некропол (обект Дългата могила) от епохата на Римската империя (I-II в.) пази изключително богат надгробен инвентар - бронзови, стъклени и глинени съдове, бронзови лампи, бронзови мастилници, златен венец и др. хирургически инструменти. В непосредствена близост с гробните съоръжения са разкрити останките от две колесници - четирикола и двукола заедно с конете. Дървените части на колесниците и конската амуниция са богато украсени с художествено изработени бронзови халки, обковки, апликаци, изобразяващи Херакъл и горгона Медуза.

В близост до селищната могила Караново се намира и антично и средновековно поселение, разположено до склоновете на Средна гора, където са разкрити раннохристиянски базилики, средновековна църква, жилищни помещения, крепостни стени, пещи за керамика (I в. пр. Хр. - ср. на XIII в.).

Крепоста в м. Калето е с културни пластове от римската епоха, ранновизантийския период и средновековието. Открити са редица интересни находки и сред тях - оловен печат на Ирина Комнина - снаха на византийския император Алексий I Комнин (1081 - 1118).

Селищната могила в землището на с. Дядово е една от най-големите в България и Европа (18 м висока). Освен пластовете от праисторическата епоха - новокаменна, меднокаменна и бронзова, има културни пластове от ранната желязна епоха, ранновизантийския период – малко укрепено селище с много добре запазена крепостна стена с кули; от българското средновековие (XI - XII в.) – селище с гробище и малка църква. Селищната могила е с туристическо значение.

Късно средновековие. Поради сложната историческа съдба на района, паметниците от епохата са малобройни. В с. За­гор­ци е запазена цър­к­ва от 1835 г. и ки­лий­но учи­ли­ще от 1858 г. Село Сто­ил вой­во­да е ро­д­но­то мя­с­то на Сто­ил Ву­ч­ков – Сто­ил вой­во­да, по­мо­щ­ник на апо­с­тол Ила­ри­он Дра­го­с­ти­нов от Вто­ри Сли­вен­с­ки ре­во­лю­ци­о­нен ок­ръг. Ис­то­ри­я­та на цър­к­ва­та "Св. Влкм. Ге­ор­ги" в с. Лю­бе­но­ва ма­ха­ла се свързва с 14 юли 1877 г., когато са из­би­ти 2400 жи­те­ли на се­ло­то и хо­ра от 8 се­ла от османците.

С Разпореждане на МС № 1711 от 22.10.1962 г. всички селищни и надгробни могили и средновековни отбранителни валове са обявени за паметници на културата, по реда на чл. 4, ал. 1 от ЗНКМ /отм./, и съгласно §10, ал.1 от ЗКН притежават статут на НКЦ с категория “национално значение”. Информацията за наличие на археологическите обекти на територията на община Нова Загора, които са със статут на НКЦ паметници на културата по смисъла на чл.12, чл.1 от ЗПКМ /отм./ и на ценности по смисъла на чл.146, ал.З от ЗКН се съдържа в РИМ - гр.Сливен.

По-конкретна информация за регистрираните обекти, според Наредба № Н-2 от 6.04.201 1 г. за създаване, поддържане и предоставяне на информацията от автоматизираната информационна система, се съдържа в "Археологическа карта на България".

С протокол от междуведомствената комисия от 24.11.2004 г. са определени границите и предписанията за опазване на недвижима археологическа ценност “Праисторическа селищна могила” в землището на с. Сокол, община Нова Загора.

С протокол от междуведомствената комисия от 04.05.2005 г. са определени границите и предписанията за опазване на недвижима археологическа ценност “Праисторическа селищна могила” в землището на с. Дядово, община Нова Загора .

С протокол от междуведомствената комисия от 11.04.2006 г. са определени границите и предписанията за опазване на недвижима археологическа ценност “Праисторическа Широката (Плоската) могила” в землището на с. Караново, община Нова Загора .

Със Заповед №РД9Р-0020/13.10.2011 г. на министъра на културата е предоставен статут и са определени границите и предписанията за опазване на недвижима археологическа ценност с категория “национално значение” - “Източна могила” в землището на с. Караново, община Нова Загора.

С писмо № 4349 от 04.12.1992 г. на НИПК всички възпоменателни знаци, издигнати по повод участието на България във войните от 1885, 1912-1913, 1915-1918, 1944-1945 години са декларирани като исторически паметници на културата по смисъла на чл.12 от ЗПКМ /отм./, и съгласно § 12, ал. 1 от ЗКН притежават статут на НКЦ .

Понастоящем, НИНКН не е провеждал дейности по актуализация на списъка на НКЦ на територията на общината и в института не са постъпвали предложения от общинската администрация за реализиране на такава дейност. Дейностите по актуализация на списъка включват актуализирана оценка на културната и научна стойност на обектите, на състоянието им, определяне на режими за опазването им, както и идентифициране на нови обекти с потенциал на НКЦ. Редът за провеждане на дейности по идентифициране на НКЦ, въз основа на които се актуализира списъка, е регламентиран в „Наредба №12 от 21 ноември 2012 г. за реда за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности, за достъпа и подлежащите на вписване обстоятелства в Националния регистър на недвижимите културни ценности“.

Културни институти. Общината има 35 културни институти, сред които най-забележителен e Историческият музей с фонд от над 40 000 фондови единици. Тук се съхраняват едни от най богатите колекции в страната на глинени съдове и пластика от късната новокаменна и бронзовата епоха, богати колекции от стъклени и бронзови съдове от античността, най-голямата находка от антични лекарски инструменти, средновековни накити и др., с безценни експонати на тракийското изкуство – ко­ле­с­ни­ци от Дъл­га­та мо­ги­ла с. Ка­ра­но­во, от с. Кор­тен, (най-го­ля­мата, от­к­ри­та в све­та).

Проекти. Общината работи по проект "Подкрепа за развитие на регионалния туристически продукт и маркетинг на дестинациите", съвместно с община Ст. Загора и Раднево по схема BG161PO001/3.2-02/2011 Оперативна програма "Регионално развитие"; безвъзмездната финансова помощ е 447 138 лв. Основната цел е формиране на общ туристически район.

Визия. ОУПО на Нова Загора следва да отрази съвременните политики по отношение на културното наследство. Тенденциите по отношение на този невъзобновяем ресурс – културните ценности в Европа е, да се прехвърлят услуги, правомощия и ресурси към местните равнища на управление в съответствие с принципа на субсидираност. Този стратегически подход изисква специален акцент върху:

-обединяване на процесите на децентрализация на правомощия и функции по отношение на наследството с финансовата децентрализация;

- укрепване на административния и програмния капацитет на общинско равнище за усвояване на средствата от фондовете на ЕС.

Тъй като общинското ниво има непосредствена обратна връзка с гражданите и ежедневните предизвикателства, свързани със социализацията на културно-историческото наследство, именно на ниво ОУПО е съществено планирането като фактор за успешно и устойчиво пространствено, икономическо и регионално развитие. ОУПО ще бъде инструмент за подпомагане на община Нова Загора за решаване на основните проблеми в развитието на културата като:

- Включването на архитектурното наследство в една обща политика за урбанистично развитие и благоустройство на териториите;

- Възможности за отделяне на ресурси за финансиране на консервационни и реставрационни работи;

- Данъчни и административни облекчения, които да насърчат собствениците или частните ползватели да предприемат реставрационни или възстановителни работи;

Мерки за обучение и насърчаване на обществената загриженост. Особено остра е нуждата от социализация на наследството, която да се осъществява посредством опазване и експониране на автентичността и целостта на културното наследство, от запазване на технологиите и производствата на малките фирми, специализирани в поддръжка и реставрация, както и от насърчаване на международния обмен на опит и практики. “Интегралната консервация” – осъществяването на връзка между опазването на наследството и благоустройството на териториите ще бъде главна цел на ОУПО, с оглед постигането на устойчиво развитие, устойчива икономика, успешна социална политика и запазена екологична и културна среда.

ОУПО на Община Нова Загора следва да бъде инструмент за:

- Привличане на фондове за реставрация, за обновявяване и рехабилитация;

- Насърчаване на частната инициатива;

- Привличане на добри архитекти и студенти да работят за общината, използване на конкурсното начало, както и осигуряване на продължаващо обучение на квалифицирани специалисти;

- Хармонизиране на новото строителство с архитектурата на ценните за идентичността на средата обекти;

- Предпазване от потенциален негативен ефект при несъгласуване на обществения и частния интерес;

- „Социализация” на културно-историческото наследство с ударение върху съхранението на интегрираната културна среда;

- Създаване на компютърни база-данни с прецизна информация за културно-историческо наследство на територията на общината, вкл. насърчаване на интереса на обществото, на младите, към автентично наследство.

- Обвързване на културните маршрути на територията с паметта, историята и европейското наследство и това на териториите на страната;

Eдна от главните политики на Националната концепция за пространствено развитие (2012) e съзнателно фокусиране върху спецификата на мястото, върху вътрешния потенциал на културните ресурси и индивидуалните преимущества, на основата на материалните и нематериални връзки на територията на различни нива – от ниво на отделното „място“, село, град, община и прецизиране интервенцията в пространствен контекст с локална и/или регионална специфика. Изграждането на местна инфраструктура и местни основни услуги в селските райони, включително за дейности за отдих и култура, обновяването на селата и дейностите, насочени към възстановяване и подобряване на културното и природното наследство на селата и ландшафта са оценявани като основен елемент от всяко усилие за реализиране потенциала за растеж и насърчаване на устойчивостта на селските райони.

Следвайки така дефинираните рамки, в ОУПО трябва да залегне перспектива за развитие на балансиран растеж, качество на живот, устойчива икономика и културен туризъм, изграден върху културното и природното наследство на Община Нова Загора.

9. 
   Развитие на територията без реализация на плана
   

При условие, че ОУП на общината не се реализира, територията ще се развива в устройствено отношение хаотично без да е адекватна на новите условия, които са основа за дългосрочното устойчиво устройствено развитие. Това няма да подобри състоянието и стабилността на природната среда.

Текущото състояние на компонентите на околната среда и факторите, които й въздействат беше разгледано до тук и може да бъде систематизирано и обобощено по следния начин за съответните компоненти на околната среда и фактори, който й въздействат:

Атмосферен въздух. Приземния атмосферен слой може да се окачестви като незамърсен и със сравнително добро качество, като концентрациите на вредни вещества са под пределно допустимите. Запазва се обаче завишеното съдържание на серен диоксид през отоплителния прериод и на прах през летния сезон.

Ще се запазят и силно неблагоприятните тенденции за:

-недостатъчно използване на капацитета на питейните водоизточници и липсата на пречиствателна станция за питейните води;

- завишаване загубите на питейна вода в резултат на амортизацията на водопроводната мрежа;

- използването на питейната вода за напояване;

- ниска изграденост на канализационна мрежа (само в гр. Нова Загора) и продължаващата й амортизация;

-наводнения при високи води на реките, протичащи през територията на общината, което въздейства негативно върху земеделските и жилищни територии и води до екологични и социално-икономически щети;

- антропогенно натоварване на теченията на реките Блатница, Овчарица и Тунджа и невъзможност за постигане на целите и изпълнение на част от мерките за защита на водите, регламентирани в ПУРБ .

Рискови енергийни източници. Ще се запази тенденцията за неблагоприятни въздействия от шум и вибрации в територии, подложени на въздействието на интензивен автомобилен трафик.

Експлоатацията на АМ „Тракия” е още една предпоставка за завишаване на шумовото натоварване в района, през който тя преминава. Завишенията ще продължат да са характерни и за някои улици с транзитно движение на камиони през селищата, с тенденция за покачване на показателите.

Не се очакват отрицателни промени по отношение на нейонизиращи и радиационни лъчения.

Културно-историческо наследство. Възможно е увреждане на културни и исторически ценности от природни фактори и от безконтролно поведение на хора.

Човешко здраве. Налице ще е повишаване на здравния риск за населението поради утежнена акустична обстановка в крайуличните и крайпътни квартали, липсата на канализационна система в селищата и влошени качества на питейната вода.

- Да се развият и укрепят механизмите, които гарантират, че решенията и дългосрочното стратегическо планиране, влияещи върху околната среда, а чрез нея и върху здравето ще бъдат вземани при пълно отчитане на възможните последици за околната среда и здравето, в съответствие с изискванията на устойчивото развитие;

- Чрез подобен механизъм да се гарантира решенията относно икономическото развитие на местно равнище, да се вземат с пълно познаване на техните последици за околната среда, потенциалните последици за здравето и консултации, не само с местните власти и заинтересованите финансово от предлаганото развитие, но и с населението, което ще бъде засегнато от положителните или отрицателните резултати от решението.

Ще се забави икономическото развитие на общината, ще се пропуснат ползи от финансиране и инвестиции, от усвояване на целеви средства от Европейските фондове, което ще забави подобряването качеството на живот и осигуряване на адекватна околна среда.

3. 
   Характеристика на околната среда на територии, които могат да бъдат значително засегнати.
   

Атмосферното замърсяване влияе негативно върху човешкото здраве, най-често нарушавайки функциите на респираторната, сърдечно-съдoвата и имунната системи, което рефлектира в повишена заболяемост и намалена продължителност на живот. На потенциалния вреден ефект на атмосферните замърсители е изложено цялото население на по-голямата част от селищата около град Нова Загора и южно от него, както и растителния и животински свят в тези райони.

Съществен проблем за питейното водоснабдяване на територията на общината е лошото състояние на водоснабдителната мрежа, която дефектира често, генерира големи загуби на вода и води до влошаване качеството на водата. По данни на ВиК – Сливен, на територията на община Нова Загора са установени съществени загуби на питейна вода, амортизация на водопроводната мрежа, използването на питейната вода за напояване, липса на изградена канализационна мрежа(с изключение на гр. Нова Загора- с 86% канализиране), липса на пречиствателна станция за питейните води, директното заустване в природни водни течения на отпадъчни води от промишлени предприятия, липса на пълно пречистване на отпадъчните води от ГПСОВ – Нова Загора и др.

Съществен проблем са наводненията през последните години при проливни валежи, които повишават нивата на реките, оводняват сухи дерета и предизвикват заливане на прилежащите земеделски и жилищни територии. Във връзка с това и с прогнозите, тези природни явления да продължат и в бъдеще с още по-голяма честота, е необходимо планиране и изграждане на съответните водозащитнии съоръжения и диги, както и почистване и възстановяване параметрите на живото сечение на реките.

Антропогенното натоварване на река Блатница до вливането й в р. Сазлийка води до невъзможност да се постигнат целите и да се изпълнят част от мерките за защита на водите от замърсяване, регламентирани в ПУРБ .

Установените в някои от селата на общината ( попадащи в обсега на малките зони на водоснабдяване) нестандартни проби по химичен показател „нитрати” и по микробиологичен показател ”коли форми” изисква в района им да се избягва или да се намали използването на изкуствени торове и пестициди в селското стопанство. Пак със същата цел е необходимо да бъдат намерени и изградени нови, алтернативни водоизточници, тъй като в съществуващите вече има компрометиране на качествата на водата. Успоредно с търсенето на нови водоизточници трябва да бъде извършена и подмяна на амортизираната и замърсена водопроводна мрежа в тези населени места, като бъдат създадени условия за намаляване до минимум на случаите, налагащи аварийно спиране на водоподаването. При предвижданото в ОУПО развитие на интензивно растениевъдство и животновъдство, съществува и в бъдеще проблем с нитратното замърсяване на подземните питейни води. Наложително е досегашната употреба на етернитови тръби във водопроводните мрежи да се преустанови, като при ремонти и обновяване се използват нови подходящи и безопасни материали за изграждане на водопроводните съоръжения.

С ОУПО се регламентират рамките и действията, които общината и експлоатационното дружество „В и К” – Сливен приоритетно трябва да извършат за развитие на водния сектор.

В това число влиза и ефективно прилагане на Директива 91/271/ЕИО относно пречистването на отпадъчните води от населените места, недопускане вторично замърсяване на питейната вода с мигриращи съединения, примеси и остатъчни количества от прилагани в обработката химични продукти и дезинфектанти, както и осигуряване безопасността на питейните и рекреационни води по отношение контаминация с микропаразити и масово намножаване и цъфтеж на токсични цианобактерии.

В ОУПО са маркирани каптажите, използвани за водоснабдяване и учредените санитарно-охранителните зони, състоящи се от три пояса, съгласно Наредба №3 за условията, реда за проучване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване (ДВ бр. 88/2000 г.) :

- най-вътрешен пояс І – за строга охрана около водоизточника от човешки дейности, които могат да увредят ползваната вода;

- среден пояс ІІ – за охрана на водоизточника от замърсяване с бързо разпадащи се, лесно разградими и силно сорбируеми вещества, намаляване ресурсите или влошаване качеството на водата;

- външен пояс ІІІ – за охрана на водоизточника от замърсяване с бавно разпадащи се, трудно разградими и несорбируеми вещества, намаляване ресурсите или влошаване качеството на водата.

Все още съществува проблем с отпадъците, генерирани на територията на община Нова Загора. Съществуващото състояние на управлението на дейностите, свързвани със събиране, транспортиране, обезвреждането или оползотворяването на отпадъците е дългогодишен проблем и наследство от неглижирането му в национален мащаб. Той трудно се решва в продължение на кратък период от време. В общината е приета програма за управление на отпадъците. За сега на много места край селищата съществуват малки локални неорганизирани сметища, от които е възможнно вторично замърсяване на води (предимно подземни) и почви около територията на тези сметища. Създават се предпоставки за натрупване в растителната продукция на неорганични и органични вещества като нитрати, тежки метали, въглеводороди, пестицидни остатъци и др., които чрез инфилтрата от нерегламентираните сметища попадат в повърхностните и подземните води, вследствие на което се усвояват от растенията.

Този кръговрат създава предпоставки за замърсяване на земеделските култури, разположени в близост до нерегламентираните сметища и увеличава опасността за човешкото здраве в района. При неправилното им третиране, битовите отпадъци стават потенциален замърсител на основните компоненти на околната среда: атмосферен въздух, повърхностни и подземни водоизточници и почва. Сериозен проблем са опасните отпадъци от домакинствата, които дори в малки количества могат да окажат вредно въздействие с тежки и трайни последствия за здравето и жизнената среда на човека.

Промените в жизнения стереотип на населението и свързаните с това изменения в бита, храненето, културата и работната среда, както и все по-масовото опаковане на стоките и продуктите, и въвеждането на нови опаковъчни материали, водят до увеличаване на количествата и промяна в състава на битовите отпадъци. Увеличава се делът на пластмаси, полиетилен и други трудно разградими материали.

При засилената стопанска дейност в землището възникват екологични проблеми, които директно влияят върху биоразнообразието. Те са свързани със занижената лесистност и фрагментирането на местообитанията в резултат от развитието в годините на промишлеността, логистичните дейности и най-вече на пътното строителство.

Нарушени са биокоридорните връзки както за хидробионтите в реките, така и за сухоземната фауна. Нарушена е структурата и съставът и е влошено състоянието на крайречните гори, които губят заливния си характер. В тези места са създадени масиви от монокултури – перспективни тополови хибриди. Навлизат и на места се развиват бурно инвазивни видове като аморфа, айлант, бяла акация, гледичия и др.

Прави впечатление големият инвестиционен интерес към землището на с. Баня, което се намира в сравнително запазена природна среда и в близост да язовир „Жребчево”. То има голяма притегателност, като територия за застрояване с цел отдих и туризъм.

В резултат от антропогенизирането на ланшафтите при интензивното земеделие в останалата равнинна част от територията на община Нова Загора, са настъпили промени във видовия състав и обилието на видове.

Влошен е състава на растителните съобщества, допуснато е превръщане на част от широколистните гори в издънкови, наблюдава се деградация на ливадите и пасищата, както и намаляване на продуктивността и ценността на дървесните видове чрез неадекватна на глобалните и локални климатични промени реконструкция с производни, стопански ценни видове.