Биологично разнообразие и неговите елементи, защитени зони

На територията на Горнотракийската низина, където се намира община Нова Загора, по различни причини най-вече от антропогенен характер, са са развили в последствие преимуществено тревисти растителни съобщества. От тях най-широко са разпространени съобществата с доминанти : Poa bulbosa (луковична ливадина), Dichantium ischaemum (белизма, бял бозалък), Festuca valesiaca (валезийска власатка), Cynodon dactylon (троскот), Chrysopogon grillus (садина), Agrostis capillaries (обикновена полевица), Nardus stricta (картъл).

По- малко участие в ландшафта имат дървесните и храстовите съобщества. От дървесните съобщества, най-голямо присъствие имат широколистните, летезелени дървесни видове: Quercus cerris (цер), Q. frainetto (благун), Q. pubescens (космат дъб), Q. dalechampii (обикновен горун), Carpinus betulus (обикновен габър) и други. От храстовите и полухрастовите съобщества може да се посочат Paliurus spina-christi (драка), Satureja montana (планинска чубрица), Artemisia alba (бял пелин), A.campestris (полски пелин), Jurinea stoechadifolia (перестолистен миск) и други.

От типовете растителност, които се наблюдават на територията на България, в района на община Нова Загора, по-съществено присъствие имат няколко типа растителност, които се характеризират със специфичен набор от съобщества, със свой особен облик, екологична природа, биологичен потенциал и функционална роля. Разпространението на тези типове е свързано с обособени територии с различни размери, различаващи се съществено по комплекса природни условия.

От типа „Неморална растителност” с най- характерни представители дървесни съобщества от широколистни летезелени видове, на територията на общината, разпространение имат формациите на летния дъб (Querceta roburis), дръжкоцветния дъб (Querceta pedunculiflorae), цера (Querceta cerris), благуна (Querceta frainetto), обикновения габър (Carpineta betuli), ливадната власатка (Festuceta pratensis), троскота (Cynodoneta dactyloni), обикновената полевица (Agrostideta capillaries) и други. Повечето от тези формации са коренни по произход, но са силно повлияни от антропогенните фактори. По-голямата част от тях са почти унищожени от стопанската дейност на човека и на настоящия етап имат ограничено разпространение и влияние като средообразуващ фактор.

От типа „Степна растителност”, в която основни представители са тревистите съобщества с доминиране на ксерофитни плътнотуфести житни, като по-характерни за района на общината може да се посочат формациите на садината (Chrysopogoneta grilli), валезийската власатка (Festuceta valesiacea), белизмата (Dichanthieta ischaemi), луковичната ливадина (Poaeta bulbosae), свитолистния изворник (Puccinellieta convolutae) и други. В степния тип се включват и съобществата на някои видове храсти и полухрасти, чиито ареали също са разположени в степната област. Степния тип растителност е разпространен до 600m - 800m надморска височина, като широкото си разпространение той е получил главно вторично, под влияние на антропогенните фактори, за което свидетелствува представянето му почти изцяло от производни съобщества.

В състава на фитоценозите в тези терени са установени следните по-характерни представители на висшата флора от тревисти растения, освен цитираните (Ганев,Д.,2013):

- Семейство житни (Poaceae) - зелена кощрява (Setaria viridis), сеноклас (Cynosurus echinatus), ягло (Tragus racemosus), обикновен пирей (Еlytrigia repens), спелтовиден егилопс (Aegilops speltoides), цилиндричен егилопс (Aegilops cylindrical), двузъба дантония (Danthonia alpine), валезийска власатка (Festuca valesiaca), мишеопашата вулпия (Vulpia mylurus), овсигова вулпия (Vulpia bromoides), пасищен райграс (Lolium perenne), миши ечемик (Hordeum murinum), безосилеста овсига (Bromus inermis), грудесто канарско семе (Phalaris tuberosа), жилава твърдокласица (Sclerochloa dura), гълъбова гъжва (Sesleria corerulea), главеста бодливка (Echinaria capitata);

- Семейство Сложноцветни (Asteraceae) - бял равнец (Achillea millefolium), полско подрумче (Anthemis arvensis), казашки бодил (Xanthium spinosum), македонски спореж (Senecio macedonicus), бодливолистна решетка (Carlina acanthifolia), езиколистна паламида (Cirsium ligulare), италианска паламида (Cirsium italicum), пиренейска метличина (Centaurea iberica), обикн. синя жлъчка (Cichorium inthybus), четинеста дрипавка (Crepis setosa), полски ветрогон (Eryngium campestre), бял трън (Silybum marianum), лечебна лайка (Chamomilla recutita), бял оман (Inula helenium), обикновена свещица (Filago vulgaris), наведен магарешки бодил (Carduus nutans);

- Семейство Бобови (Fabaceae) - жлезист гръмотрън (Ononis adenothricha), медицинска комунига (Melilothus officinalis), азиатска глушина (Vicia peregrine), теснолистна глушина (Vicia angustifolia), шлемовидна еспарзета (Onobrychis caput-gali), теснолистна лупина (Lupinus angustifolius), главеста жълтуга (Genista subcapitata), банатски зановец (Chamaecitisus Banaticus), син сминдух (Trigonella caerulea), хмелна люцерна (Medicago lupulina), ранна люцерна (Medicago praecox), звездан (Lothus corniculatus), изправена детелина (Trifolium strictum), главеста детелина (Trifolium glomeratum);

- Семейство Розоцветни (Rosaceae) - белезникав очеболец (Potentilla neglecta), сребрист очеболец (Potentilla argentea );

- Семейство Кремови (Liliaceae) - щитовиден гарвански лук (Ornithogalum umbelatum), голямокъчулест гарвански лук (Ornithogalum comosum);

- Семейство Щирови (Amaranthaceae) - обикновен щир (Аmaranthus retroflexus), приповдигащ се щир (Amaranthus oleflexus);

- Семейство Лободови (Chenopodiaceae) - клинолистна куча лобода (Chenopodium opulifolium), огниче (Chenopodium botrys);

- Семейство Сенникоцветни (Apiaceae) – срамливче (Orlaja grandiflora), голям морков (Daucus maximus), кръглолистна урока (Bupleurum rotundifolium);

- Семейство Тученицови (Portulacacea) - обикновенна тученица (Portulaca oleraceae);

- Семейство Лападови (Polygonaceae) – кълбест киселец (Rumex conglomerates), козя брада (Rumex acetosella), теснолистна пача трева (Poligonum rurivagum), храсталачно фасулче (Bilderdykia dumetorum);

- Семейство Звъникови (Hypericaceae) - жълт кантраион (Hypericum perforatum);

- Семейство Устноцветни ( Lamiaceae) - коча билка (Nepeta cataria), бодлива руница (Phlomemlis pungens), бълхова мащерка (Thymus pulegioides), красива мащерка (Thymus comptus), бяло подъбиче (Teucrium polium), червена мъртва коприва (Lamium purpureum), обикновен пчелник (Marrubium vulgare);

- Семейство Живеничеви (Scrophulariaceae) – жълтуголистна луличка (Linaria genistifolia) , далматинска луличка (Linaria dalmatica), тъмен лопен (Verbascum blattaria), красив лопен (Verbascum speciosum), кучешко живениче (Scrophularia canina)

- Семейство Картофови ( Solanaceae) - черно куче грозде (Solanum nigrum);

- Семейство Млечкови (Euphorbiaceae) - кипарисова млечка (Euphorbia cyparissias), слънчева млечка (Euphorbia helioscopia);

- Семейство Лютикови (Ranunculacea) - миризлив кукуряк (Helleborus odorus), разклонена челебитка (Nigella elata), шпрунерово лютиче (Ranunculus sprunerianus), луковично лютиче (Ranunculus bulbosum), летен горицвет (Adonis aestivalis), средиземноморски шпорец (Delphinium halteratum);

- Семейство Макови (Papaveraceae) - български мак (Papaver rumelicum);

- Семейство Копривови (Urticaceae) - обикновеа коприва (Urtica dioica), гръцка коприва (Urtica urens);

- Семейство Карамфилови (Caryophyllaceae) - изправен рожец (Cerastium rectum), щитовиден карамфил (Dianthus corymbosus), посивяло изсипливче (Herniaria incana), врабчови чревца (Stellaria media).

Агроценозите включват традиционни видове - пшеница, ечемик, слънчоглед, тютюн, лозя. Големите зеленчукови градини са ликвидирани, но се отглеждат пъпеши, лук, дини, домати, краставици, пипер. Ограничено се развива и овощарството.

Около обработваемите площи и в запустели урбанизирани терени се срещат много рудерални видове – див овес (Avena fatua), полски синап (Sinapis arvensis), ниско великденче (Veronica chamaedris), кокоше просо (Echinochloa crus-galli), паламида (Cirsium arvense), полска повитица (Convolvulus arvensis), разклонена боянка (Erysimum diffusum), дългоосилеста овсига (Bromus sterilis), луковична ливадина (Poa bulbosa), троскот (Cynodon dacylon), овчарска торбичка (Capsella bursа-pastoris), лечебна комунига (Mellilotus officinalis), полска детелина (Trifolium arvense) и др.

От типа „Средиземноморска растителност”, в който се включват преди всичко съобщества с доминиране на вечнозелени твърдолистни широколистни дървета и храсти, трябва да се отбележи наличието в района на общината на формациите на кокуча (Pistacieta terebinthi) и драката (Paliureta spina-christi). Формацията на кокуча се отнася към коренната растителност, но изглежда се е разширила вторично. Под влияние на антропогенните фактори, съобществата й почти изцяло са превърнати в храсталаци, често силно разредени. Тя е с много ниска оценка като средообразуващ фактор. Формацията на драката е формирана под влияние на антропогенните фактори и принадлежи изцяло към производната растителност. Съобществата й обикновено са разредени и често са превърнати в храстово - тревни комплекси.Те се използват обикновено като пасища, но оценката им е ниска. Незначителна е и почвозащитната и водолегулиращата им роля. От южноевксинските видове са характерни за района битинския синчец (Scilla bythynica), форскалева какула (Salvia forskahlei), златно секирче (Lathyrus aureus), кримско зарасличе (Symphytum tauricum), полски ясен (Fraxinus oxycarpa). От азиатските форми можем да се посочат ресничест гарвански лук (Ornithogalum fimbriatum), скрипка (Smilax excelsa), теснолистно клинавче (Astragalus angustifolius), паче гнездо (Alkanna tinctori), прангос (Prangos ferulacea), прав звездан (Lotus strictus) и др.

Българските ендемити в подрайна са представени от няколко вида, най-известни от които са блестящото (Tulipa splendens) и златисто лале (Tulipa aureolina), а от балканските ендемити- гръцката ведрица (Fritillaria graeca), черноморската ведрица (Fritillaria pontica), Стрибърниева ведрица(Fritillaria stribrnyi ), Шкорпилово плюскавиче(Silene skorpilii ).

Други видове с консервационен статут : Дългостълбчесто винче(Anchusa stylosa)- Червена книга, категория ”рядък”, Тракийски равнец(Achillea tracica)- български ендемит, критично застрашен вид, Синя айважива(паче гнездо)(Alkanna tinctoria)- Червена книга, застрашен вид, Льозелов липарис(Liparis loeselii)- закон за биологичното разнообразие, Приложение 2, Калописиева дактилориза(Dactylorhiza kalopisii)- Червена книга, критично застрашен вид, Блатно кокиче(Leucojum aesjivum) – Червена книга, уязвим вид.

Към типа ”Водна растителност” се отнасят съобществата с доминиране на висши водни растения, които се развиват във водна или силно увлажнена среда – езера (язовири), блата, реки, влажни зони и др.. От формациите й, на територията на общината най- голямо присъствие има формацията на тръстиката (Phragmiteta australis). Съобществата на формацията са силен средообразуващ фактор във и край водоемите и оказват голямо влияние върху условията на живот в тях. Те помагат и за очистване на водата от замърсители. Съществен източник са и на ресурси за строителството и за други производства.

Според геоботаническото райониране на България (География на България, 2000), растителността в района на община Нова Загора се отнася към Европейската широколистна горска област, Македоно-Тракийската й провинция, Горнотракийския й окръг и Старозагорския й район. Характерното за този район е, че е един от най - сухите, с разпространение на най-ксеротермните видове – главно косматия и вергилиевия дъб. Всички гори са силно повлияни от човешката дейност и голяма част от тях са деградирали и превърнати в храсталаци с преобладаване на келяв габър.

Според едно биогеографско райониране на България (Асенов, 2006), територията на общината попада в Балканската биогеографска провинция и нейната балканска биогеографска подпровинция.

Една част от нея се причислява към Горнотракийския биогеографски район, а другата част – към Тунджанския биогеографски район.

Най-синтезирана представа за състоянието преди всичко на дървесната растителност на територията на общината, дава характеристиката на горския фонд. Според баланса на общината по ОУПО, горските територии заемат 12,88% от нейната територия. Общата площ на горския фонд в района на ДГС Нова Загора е 11 744, 2 хектара. От тях залесената площ е около 86, 8 % от общата площ на стопанството. Изредените култури и насаждения (с пълнота до 0,3) са 358,8 ха. В иглолистните култури тази площ е 136,7 ха, като те трябва да бъдат презалесени още в началото на предстоящото десетилетие. Изредени дървостои има още при широколистните високостъблени гори (13,0 ха), при издънковите за превръщане (103,5 ха), при нискостеблените (104,6 ха) и при тополовите гори (1,0 ха). Площа на горите и горските земи в община Нова Загора към 31. 12.2013 г. е 10 320, 6 ха. По данни на общинската администрация, горският фонд обхваща 13, 07 % от територията на общината, което е много по-малко от средния процент на лесистос за страната. В горските територии се срещат над 20 вида широколистни дървета.

В територията на общината към горския фонд освен държавните гори влизат още гори частна собственост – 1277 ха, което е 10,87% от горските територии. Те са обособени в около 1460 имота. Горите общинска собственост са 78 ха, което е 0, 66% от горския фонд, а горите на юридически лица са 68 ха, което е 0, 59% от горския фонд.

По отношение на видовия състав, в горите на територията на общината, при иглолистните - белият бор има 3,1%, черния бор – 19,1%, а на други видове иглолистни се падат само 0,4 %. От широколистните видове дървета, на акацията се пада 6,6%, на благуна – 9,1 %, на зимния дъб – 5,8%, на келявият габър – 24,7%, на косматия дъб – 12,8%, на мъждряна – 6,0%, на цера – 4,2% и на други широколистни видове – 8,2%.

Голяма част от горите на територията на Община Нова Загора са издънкови, а иглолистните са изкуствено създадени култури след 1952 г. до сега.

Държавното горско стопанство има изготвен лесоустройствен проект през 2009 г., който е с хоризонт на действие до 2018 г.(за 10-годишен период).

В него е предвидено годишно ползване на дървесина в размер на 8 275 куб.m стояща маса и залесителни мероприятия на площ от 517 дка за година. Предвижда се за този 10-годишен период, годишният прираст от горите да се увеличи от 22 000 куб.m на 23 000 куб.m за година и да се залесят нови 5 170 дка гори.

Представа за разпределението на горите и горските земи от държавния горски фонд на територията на община Нова Загора в землищата на съставните села, дава следната таблица :

Горските територии имат по принцип важен еколого - икономически ефект за всяка общинска територия, но в района на община Нова Загора тяхното присъствие е малко. Горите са предимно широколистни и нискостъблени и от тях се добиват преди всичко дърва за огрев. На територията на общината няма дървесни видове за добив на ценни сортименти. Иглолистните култури са млади и средновъзрастни и от тях предимно се добива технологична дървесина.