Устройствени зони и режими

3. 
   ТЕКУЩО СЪСТОЯНИЕ НА КОМПОНЕНТИТЕ И ФАКТОРИТЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА, КУЛТУРНО - ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО И ТЯХНОТО ЕВЕНТУАЛНО РАЗВИТИЕ БЕЗ ПРИЛАГАНЕ НА ПЛАНА
   

Община Нова Загора е една от големите общини в Сливенска област. Територията й е 881 км² и е втората по големина община в областта. На юг граничи с община Раднево и община Тунджа, на изток с община Сливен, на север – с община Твърдица и община Гурково, на запад – с община Стара Загора. Граничното положение на общината се оценява като благоприятно от гледна точка на възможностите за нейното развитие.

Постоянното население към 01.02. 2011 г. наброява 39 010 души, което е 19.8 % от населението на областта. Развитието на демографските процеси в общината през последните 10 години навлезе в неблагоприятна фаза, като този процес продължава да се задълбочава с всяка изминала година.

Община Нова Загора обхваща 34 населени места, от които 1 град и 33 села. В структурата й главно място заема град Нова Загора, който изпълнява функции на икономически, транспортен и обслужващ център. Новозагорска община е разположена в Югоизточна България (в северната част на Горнотракийската низина) между големите областни центрове Стара Загора, Сливен и Ямбол. Местоположението й предлага удобен достъп до едно от най-големите черноморско пристанища - Бургас. Градът е транспортен възел, обслужван от автобусен и ж.п. транспорт.

Град Нова Загора е общински център, което определя редица предимства за развитието на града по линия на представителната местна администрация и деконцентиране на държавните служби. Селищната мрежа на територията на общината е развита в зависимост от природните, теренните условия и развитието на поминъка на населението. Окончателно селищната мрежа е формирана през 1987 г., когато с Указ № 3005/обн. 9.10. 1987 г. към община Нова Загора са присъединени 9 населените места от бившата община Млекарево (с.Бял кладенец, с.Еленово, с. Млекарево, с.Новоселец, с.Пет могили, с.Прохорово, с. Радево, с.Радецки и с.Сокол). Средната селищна гъстота (3.9 селища на 100 км²) e по-малка от тази за страната (около 4.8), но по-висока от тази на област Сливен (около 3.1). Средното отстояние между населените места е около 3 км, което е добра предпоставка за формиране и функциониране на единна жизнена териториално-селищна среда.

По степен на урбанизация, община Нова Загора е на предпоследно място в областта с 58.0 % градско население (на първо е община Сливен 75.0 %) и много по- ниска от средната стойност за страната -– 69.8 %. Това определя урбанистичната й структура като моноцентрична. Икономическият облик на селата е селскостопански, с подчертан самозадоволяващ се производствен характер. Като цяло, в селата липсват възможности за трудова заетост, обезпечаваща жизнената кариера на младите хора. Промишлените и обслужващите функции са съсредоточени изключително в града.

По степен на благоустроеност, селата имат сходни характеристики – всички са електрифицирани и водоснабдени, но в тях отсъства канализация. Като пространствена структура, селищната мрежа е добре развита, балансирана върху цялата територия на общината.

За град Нова Загора се очертават три периода в развитие динамиката на населението:

- Период на нарастване по естествен път – 1934-1955 г.;

- Период на нарастване (главно по механичен път) - 1956-1992 г. ;

- Период на плавно намаляване на населението при запазени възпроизводствени структури след 2001 г.

Данните за вътрешната миграция на населението за общината показват, че изселените са повече от заселените, като механичния прираст е с отрицателен знак с изключение за 2011 г.. Българската етническа група обхваща 27 564 лица, или 78.7 % от лицата, доброволно декларирали етническото си самоопределение, при 84.8 % средно за страната.. Турската етническа група е втората по численост, като към 01.02.2011 г. тя представлява 15.7 % от всички лица в общината, при 8.8 % средно за страната. Ромският етнос е традиционно третият по численост, с относителен дял от 4.1 %, при средно 4.9 % за страната. Ромската общност е хетерогенна. Тя се състои от отделни групи, които се самоопределят по различен начин като българи, турци и роми и т.н.

Основни проблеми от гледна точка на съвременното и бъдещото развитие на заетостта в индустриалния сектор в общината и града са: Разкъсването на производствените връзки от миналото; Загубата на традиционни пазари; Високият дял на производството на "ишлеме"; Остарялото оборудване в някои предприятия, свързано с високи текущи разходи; Несъответствие на квалификацията на местната работна сила с изискванията на пазара на труда и други.

По данни от последното преброяване (2011 г.), населението на община Нова Загора (39010 човека) разполага с 18216 жилища с 1356 хил.м2 полезна и 699 хил.м2 жилищна площ.

На база всички жилища, потреблението е сравнимо с европейски стандарти – 467 жилища на 1000 обитатели, около 18 м2 жилищна площ на човек и 2,1 обитатели на жилище.

Преобладаващият дял на наследения жилищен фонд е създаден в периода 1950 – 1970 г. (42,2%). В 24 села (от общо 33), в този период са построени над 50% от сегашните жилища. Епохата на индустриалното строителство е добавила втория по големина дял – 31,3%. Фондът отпреди 1950 г. (с възраст над 62 години), има дял от 14,6%. След 1990 г., към фонда са добавени само 12%.

Всички жилища в общината са електроснабдени. Статистиката обаче отчита само 43,1% жилища (6226 бр.), свързани с обществена канализация. Висока степен на недоизграденост има и във водоснабдителните системи. Само 75% от жилищата са водоснабдени. Други 21% имат достъп до питейна вода от външен водопровод, а 4% са без водоснабдяване. В допълнение, много от селата страдат от сезонен или целогодишен недостиг на вода. Важен елемент на благоустрояването е и отоплението. Близо 74% от жилищата се отопляват с твърди горива. Други 22,4% са на електричество. Останалите около 4% са на газ. Парното е със символичен дял от 0,2%.

Традиционната за България силно преобладаваща частна собственост на жилищата е присъща и на община Нова Загора и то в още по-изявен вид. Малко над 99% са частните жилища, при само 0,94% обществени (на общината и на държавата). Жилищният фонд от 18216 жилища има 1356 хил.м2 полезна и 1057 хил. м2 жилищна площ. Основният извод от площните характеристики и статистическото потребление на жилища е благоприятен – Нова Загора има достатъчно жилищен фонд и площи, които могат да осигурят добри количествени характеристики на жилищен стандарт.

Здравното обслужване на населението в община Нова Загора се осигурява от доболнична, болнична, специализирана, спешна и стоматологична помощ.

Общинските и държавните институции в Нова Загора разполагат с адекватен сграден фонд. Селата разполагат с достатъчно сградни фондове (за кметства или за кметски наместник) и на сегашния етап не е необходимо отреждане на нови терени за развитие на общинските услуги.

На територията на община Нова Загора са изградени 14 автоматични телефонни централи. Успешно се развиват мобилните телекомуникационни мрежи. Мобилните оператори осигуряват пълно покритие на територията на общината. Пътният транспорт има доминираща роля както за интеграцията на населените места в общината, така и за осъществяването на транспортните връзки със съседни общини и региони. Общата дължина на пътната мрежа в общината е 268 км, а гъстотата й 29.9км/100 кв. км и е малко по-ниска от средната за страната. Осигурени са автобусни линии до всички общини от областта, съседните области и градовете Сливен, Стара Загора, Бургас, Шумен, Варна, Пловдив и София. През територията на общината преминава VІІІ главна железопътна линия Пловдив- Стара Загора- Нова Загора--Карнобат- Бургас -това е жп линията по трасето на ОЕТК №8, единична и електрифицирана. Линията преминава през община Нова Загора в южната част на областта.

Общата дължина на изградената водопроводна мрежа на територията на общината е 597 км. Всички населени места са водоснабдени. Изградената канализационна мрежа на територията на общината е с дължина 48171 м.

Канализационната мрежа в град Нова Загора е изградена около 86%, с изключение на квартал VI-ти, в който основно живее ромско население. В останалите 32 населени места на общината отпадъчните води се заустват в дерета или ями, което води до много негативни ефекти, като създава опасности от замърсяване на водоемите и подпочвените води. Всички населени места в общината са електроснабдени.

На територията на Община Нова Загора има изградена една подстанция. Наличието на ситемна подстанция, от преносната електроенергийна мрежа на страната, е предпоставка за по-сигурно и качествено електроснабдяване. Град Нова Загора е газифициран. Инфраструктурата, която захранва града с природен газ е част от южния пръстен на националната газопроводна мрежа. Дължината на изградената газоразпределителна мрежа е 36.5 км. В края на 2012 г. мрежата захранва 616 потребители, като 566 (91.9 %) са битови потребители и 14 ( 2.3 %) от тях са промишлени.

По отношение на екологичната характеристика благоприятното е, че в пространството на община Нова Загора няма агресивни замърсители и зони с критично състояние на околната среда. Общината се намира в съседство с голям регионален източник на замърсяване на атмосферния въздух - ТЕЦ Марица – Изток.

Единствената голяма река, протичаща през северната част на общината, е р.Тунджа. Останалите са малки притоци във водосбора на Тунджа и Марица. Основните замърсители на природните води в областта са непречистените отпадни води от населените места, производствената дейност и земеделието.

Закономерно и паралелно с развитието на глобалната криза, количествата на депонираните отпадъци плавно намаляват (с над 22% за последните 3 години). Същевременно, обслужваното население се увеличава и достига 93% от това на общината през 2011 г. Към момента функционира едно общинско депо. Шумово натоварване в общината не се наблюдава. Като цяло, състоянието на почвената покривка е добро.

Замърсяването с тежки метали и устойчиви органични замърсители е в допустимите концентрации. Засоляването и вкисляването на почвите са в нормални за страната граници.

Община Нова Загора не е сред общините с богато биоразнообразие. Тя не притежава защитени територии. Защитените зони по НАТУРА – 2000 са единствените територии, в които се преценява, че все още са запазени фрагменти от ценното природно биоразнообразие.

3.2. Физико-географска и климатична характеристика.

По отношение на физико - географската характеристика на района, в който попада община Нова Загора, според География на България (2002), той се причислява към Горнотракийско - Бургаската област. Граничи със следните съседни физико- географски области: Краищенско- Средногорската на запад; Източностаропланинската област на север; Западнородопската и Източнородопско- Странджанската област на юг и на изток – Черно море. Границите й с тях са резки и контрастни свързани с разседни линии. Община Нова Загора е разположена в Югоизточна България в северната част на Горнотракийската низина. Площта й е 876,9 км². На север обхваща южните склонове на Межденик и Сърнена Средна гора, както и части от долината на река Тунджа. На югоизток територията на общината включва северните склонове на Светиилийските възвишения, а централната й част е заета от равното новозагорско поле.

Релефа на областта е със забележима промяна спрямо околните физико - географски области. Тя е добре изразена, а това съответно е дало отражение върху повечето елементи на природния комплекс. Областта включва низини, долинни разширения и хълмисти земи, които имат ограничено участие. Надморската височина е до 600 m и обхваща низинния и равнинно - хълмистия хипсометричен пояс. Обобщено, релефът има слаба разчлененост и контрастност.

По-голямата част от областта лежи на мощна грабенова депресия, запълнена с плиоценски и кватернерни утайки. По долината на р. Тунджа релефът е резултат от неотектонски движения на издигане и потъване с малки амплитуди. Пониженията са запълнени с плиоценски и кватернерни утайки, а възвишенията са моделирани от екзогенните процеси. По такъв начин те са превърнати в твърдици, моноклинални ридове и остатъчни вулкански хълмове.

На територията на общината, находища на варовици, доломити и андезити са разкрити в землищата на селата Дядово, Пъдарево и Омарчево, находища на кварц и кварцит има край село Еленово, а по северните склонове на Светиилийските възвишения има находища на гипс и на графит.

Рудните полезни изкопаеми са съсредоточени в землището на село Прохорово – медна руда и други полезни изкопаеми. Перспективите за развитие на територии за добив в близко бъдеще са малко вероятни, поради ниското съдържание на метал в рудата( териториите с потенциал за добив са 0,20% от територията на общината по ОУПО).

Литогенната основа е съставена от палеозойски метаморфни и масивни (шисти, диорити, гранодиорити), вулкански (андезити) скали, покрити с плиоценски и кватернерни утайки. Почвената покривка е пъстра, като най-широко разпространение имат алувиално - ливадните почви, смолниците и канелените горски почви. По долината на река Тунджа преобладават канелени горски почви, благоприятни за отглеждане на лозя и овощни насаждения. Съществуват условия за отглеждане и на памук. Климатичните и почвени характеристики на района около селата Полско Пъдарево и Кортен са изключително благоприятни за развитието на лозарството.

В структурата на Поземления фонд на Новозагорска община преобладават земите за земеделско ползване. Те заемат 73,41 % от цялата й територия. Горският фонд обхваща 12.88 %. Териториите за транспорт и инфраструктура заемат 2,76% от цялата й площ, а на фонд “Населени места” се падат 5,36 %. Обработваемите земеделски земи, горите и пасищата са потенциал, имащ важно значение за икономическото развитие на общината както в настоящия момент, така и за следващите години. Те са основа за развитието на модерен агробизнес на територията й, като един от основните икономически приоритети.