Балансът на територията на община Нова Загора по предназначение на земите към 16 юни 2008 включва

Важните за активния вегетационен период (април - октомври) температурни суми, са едни от най-високите за страната (от 3600 до 4200 градуса). Поради високите летни температури и малките валежи, климатът в областта се характеризира като засушлив. Поради тази причина, се наблюдават чести и продължителни лятно - есенни засушавания.

Преобладават северните и северозападните, следвани от източните и североизточните ветрове. Скоростта на вятъра се увеличава от запад на изток. Броят на дните със снежна покривка е между 5 и 25 дни средно за годината.

В Горнотракийската физико - географска област, ясно въздействие върху оттока се чувства от средиземноморското климатично влияние. Това влияние нараства както от запад на изток, така и от север на юг. Оводняването на реките е слабо поради равнинния релеф и незначителния отточен ефект на валежите. Преобладаващите стойности на водността са между 15 и 60mm. Единствено в района на Светиилийските, Манастирските възвишения и Бакаджиците, те достигат до 200mm. Водните ресурси на Новозагорска община не са големи. Върху тяхното количество влияят непостоянният режим на реките и ограничените валежи през летните месеци.

Основен воден ресурс е река Тунджа, с водосборен басейн от около 7 880 км². Над село Баня реката е завирена и е изграден язовир „Жребчево" с обем над 400 млн. м³. Голямо богатство представляват обилните грунтови води в алувиалните отложения на реката и притоците й. Водите й се използват предимно за напояване, като за целта са изградени множество помпени станции и водохващания. В басейна на река Марица са другите две основни водни течения - реките Сазлийка и притока й - Блатница. В Новозагорска община има и минерални извори при село Баня, където още от времето на Римската империя са съществували минерални бани.

В района на община Нова Загора максимумът на оттока е през март, а минимумът- от август до октомври. Подхранването на реките, чийто басейни са изцяло в областта, е предимно дъждовно. Грунтовите и напорните подземни води са обилни.

Територията на общината попада в Среднобългарския биогеографски район, подрайон Горнотракийска низина (Груев, Кузманов, 1994), характеризиращ се с предимно равнинен характер, интензивно земеделие и значителна урбанизация. Подрайонът до голяма степен се припокрива с Горнотракийския биогеографски район от Балканската биогеографска провинция по Асенов (2006).

Средиземноморското влияние навлиза по долината на река Марица. Равнинният район е характерен с разпръснати малки комплекси гори сред работните земи. Характерните горски съобщества са сравнително малко и са съставени от цер (Quercus ceris), благун (Quercus frainetto) и келяв габър (Carpinus orientalis). Срещат се вторични съобщества от драка (Paliurus spina-christi), хрищел (храстовиден смин) (Jasminum fruticans) и други преходносредиземноморски видове. От южноевксинските видове са характерни битински синчец (Scilla bythynica), форскалева какула (Salvia forskahlei), златно секирче (Lathyrus), кримско зарасличе (Symphytum tauricum), полски ясен (Fraxinus oxycarpa). От азиатските форми може да се посочи ресничест гарвански лук (Ornithogalum fimbriatum), скрипка (Smilax excelsa), теснолистно клинавче (Astragalus angustifolius), паче гнездо (Alkanna tinctori), прангос (Prangos ferulacea), прав звездан (Lotus strictus) и др. Ендемитите в подрайна са представени от няколко вида, най-известни от които са блестящото (Tulipa splendens) и златисто лале (Tulipa aureolina), гръцката ведрица (Fritillaria graeca) и черноморската ведрица (Fritillaria pontica).

Във фитогеографско отношение, районът на общината се отнася към Тракийската провинция на Европейската широколистна горска област. Тук се срещат предимно средноевропейски видове, с по-широко участие и на средиземноморски видове. Върху заливните тераси на реките са разпространени смесени екосистеми от ясен, бряст, габър, клен, върба, топола, елша и др. Представа за стопанската характеристика на горския фонд с неговите екосистеми дава Табл. 4.

Таблица 4

Натурални показатели НА ГОРСКИЯ ФОНД - ОБЩИНА НОВА ЗАГОРА
лесистост	13,9 %;	средна възраст на гората	33 г.
общ дървесен запас (с клони)	5 709,2 хил.м3	общ размер на дърводобивното ползване	7,3 м3/ха
среден запас (с клони)	70 м3/ха	среден бонитет	ІV(4,3)
среден обемен прираст	2,2 м3/ха

По отношение на животинския свят, областта попада в Тракийско-Македонския зоогеографски район. Освен средноевропейски видове, има проникване и на средиземноморски видове, особено много сред влечугите и насекомите. Основни ресурсни видове, включени в Приложение № 4 на ЗБР като ловни обекти са бозайниците благороден елен (Cervus elaphus), елен лопатар (Cervus dama), сърна (Capreolus capreolus), дива свиня (Sus scrofa), див заек (Lepus europaeus), чакал (Canis aureus), лисица (Vulpes vulpes), бялка (Martes foina), черен пор (Mustela putorius), язовец (Meles мeles).

От птиците се срещат колхидски фазан (Phasianus colchicus), полска яребица (Perdix perdix), пъдпъдък (Coturnix coturnix), гривяк (Columba palumbus), гургулица (Streptopelia turtur) - гугутка (Streptopelia decaocto), голяма белочела гъска (Аnser albifrons), зеленоглава патица (Anas platyrynchos), зимно бърне (Anas crecca), лиска (Fulica atra) .

В границите на общината няма обявени или предложени за обявяване защитени природни територии по Закона за защитените територии - национални и природни паркове, резервати и поддържани резервати, защитени местности и природни забележителности.

Районът е богат на предложения за обявяване на обекти по европейската мрежа от защитени зони - НАТУРА 2000, предназначена за защита на видове и местообитания, описани в приложенията на Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна. Те са част от националната екологична мрежа в частта за защитените зони по чл.6, ал.1, т.1 и 2 от Закона за Биологичното разнообразие. Втората група зони са по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици - в частта й за защитените зони по чл.6, ал.1, т.3 и 4 от ЗБР.

Община Нова Загора не е включена в националната система за екологичен мониторинг и в нея се провежда само периодичен кратковременен имисионен контрол на атмосферния въздух. Данните от изследванията не показват превишаване на пределно допустимите концентрации на показателите: въглероден оксид, озон, азотен оксид, азотен диоксид, серен диоксид и амоняк.

Регистрирани са превишения на общ прах и сероводород през зимния сезон. Основен източник на вредни емисии е отоплението в битовия сектор и поради тази причина има завишения в горецитираните показатели през зимата.

Част от промишлените обекти, всички училища и голяма част от общинските сгради са газифицирани.

По-голямата част от съществуващите промишлени източници на вредни емисии са с нисък потенциал и не могат да се определят като значими източници на замърсяване на атмосферния въздух. С изграждането на система за битова газификация се очаква да се преодолеят сезонните проблеми с чистотата на въздуха.

Южните части на общината (селата Пет могили, Новоселец и Радецки) са подложени на известно фоново замърсяване от голям регионален източник на замърсяване на атмосферния въздух -Комплексът Марица –Изток, но в границите на допустимите норми. В преобладаващата си част, местните източници на замърсяване на атмосферния въздух са малки емитери с непосредствено въздействие. Сред тях е промишлеността, автотранспорта и битовото отопление на твърди горива.

Автотранспортът представлява непрекъснато действащ източник, основно на финни прахови частици. Неговата интензивност е пропорционална на автомобилния трафик и следва динамичните му изменения – сезонни и денонощни. Това е от особено значение най - вече за гр. Нова Загора. Реализацията на автомагистрала „Тракия” намали атмосферно - шумовото замърсяване от транзитно преминаващите МПС през града.

За земите на територията на общината, граничещи с магистралата обаче, замърсяването на атмосферния въздух се е увеличило. За това говори извършеното преброяване за средноденонощната годишна интензивност на движението на АМ”Тракия” през 2014 г.:

• 
  леки автомобили – 14 803 броя;
  
• 
  автобуси – 121 броя;
  
• 
  леки товарни автомобили – 1 043 броя;
  
• 
  средни товарни автомобили – 359 броя;
  
• 
  тежки товарни автомобили – 102 броя;
  
• 
  товарни автомобили с ремарке и влекачи с полуприцепи – 1 224 броя;
  
• 
  общо товарни автомобили – 2 728 броя;
  
• 
  общ брой превозни средства , преминаващи през територията на общината – 17 652 броя;
  
• 
  единици леки автомобили – 22 398 броя;
  
• 
  оразмерителни автомобили на денонощие – 2 269 броя.
  

Друг източник на прахово замърсяване са мръсните и в лошо състояние улични мрежи на населените места. Това въздействие е особено осезаемо през летния сух сезон, като лошото състояние на уличните настилки освен замърсяване на въздуха, причинява и увеличаване на шумовото замърсяване.

Водните ресурси на Новозагорска община не са големи. Водните площи и течения заемат около 3,28 % от общинската територия. Върху количеството на водите влияе непостоянният режим на реките и ограничените валежи през летните месеци. Основен воден ресурс е р. Тунджа - най-големият приток на р. Марица, с водосборен басейн около 7880 км². Голямо богатство представляват обилните грунтови води в алувиалните отложения на р. Тунджа и притоците й. Водите й се използват предимно за напояване, като за целта са изградени множество помпени станции и водохващания. Те се стопанисват и управляват от «Напоителни системи» ЕАД, клон «Средна Тунджа»- район Нова Загора. Напоителната система е изграждана в периода 1970-1999 г. От предвидените за поливане в нея 224 000 дка, в момента са годни само 87 958 дка. Поливните площи са проектирани и изградени при условията на окрупнено земеделие.

Предвид сегашното състояние на дребна собственост на земята и използването й от различни по размер стопанства, е необходимо извършване на проектиране и изграждане по нов начин на напоителната система, съобразно новите условия.

За неизградените поливни площи в район Нова Загора и район Млекарево - Пъдарево с площ също около 200 000 дка е необходимо ново проектиране, съобразно новите условия за водоползване. През периода 1990- 2000 г. по-голямата част от поливната техника е била унищожена. В момента почти навсякъде се използва най - примитивна техника за поливане – гравитачно по бразди, което изисква значителна, но недостигаща работна сила. Изградените на яз. «Жребчево» два магистрални канала при дюкер «Нова Загора» за поливната система, както и проектираните, но неизградени още два магистрални канала поради високата кота, на която се намират спрямо поливните площи, създават изключително благоприятни условия за ползване без нужда от помпени станции.

В северозападната част на общината на р. Тунджа е изграден язовир “Жребчево”, който е с обем над 400 млн. куб.м. и се използва главно за напояване. Състоянието му е много добро и е собственост на Министерство на земеделието и храните. Заедно с водоохранната му ивица заема 25 кв. км площ и е четвъртият по големина язовир в България, след Мандра, Искър и Студен кладенец. Залятата му площ при най-високо водно ниво е 18 квадратни километра, които се намират на териториите на Сливенска и Старозагорска области. Намира се в красива подпланинска местност, заобиколен от гори и възвишения до селата Баня и Асеновец. Кръстен е на потопеното под него в 1965 година село Жребчево. През 2005 г. язовирът е обявен за Орнитологично важно място(ОВМ). През зимния период в района на Жребчево зимуват зеленоглавата патица, голямата белочела гъска, голямата бяла чапла, зимното бърне и много други видове птици. Язовирът има много ръкави с удобни за риболов места.

В най-южната част на общината на границата с общините Раднево и Тунджа е разположен част от язовир «Овчарица» с обща завирена площ 6 550 кв.км. Язовира е построен за охлаждане турбините на ТЕЦ Марица Изток-2. Поради тази причина, водата в него никога не замръзва и дори зимно време е с температура около 18 градуса. Това е причина, водоема да се използва за развъждане на риба. Той е едно от най-популярните места за риболов в Югоизточна България. Полезния обем на язовира е 45,728 млн.куб.m

В близост до с. Кортен е с. Баня, в което има минерален извор и са изградени минерални бани, известни като "Кортенски минерални бани". Съществува потенциал за изграждане на солидна материално-техническа база за пълноценно използване на това безценно природно богатство - минералната вода. Това от своя страна е голяма предпоставка за развитието на туризма в района. Минералната вода в с. Баня е слабо минерализирана, хипертермална +57°C, с алкална реакция и силен воден дебит. Съдържа флуор, силиций, водороден сулфид, сулфид, хидросулфат, натриев карбонат, радон и литий. Минералната вода е подходяща за СПА - медицинско лечение и СПА - рехабилитация, когато се прилага външно, при заболявания на костите и ставите, нервната система, кожата, женската и мъжката полова система. По-ограничено е вътрешното приложение на минералната вода при случаи на стомашно - чревни заболявания, някои видове на професионална интоксикация, които се получават от натрупване на тежки метали в кръвта, бъбречно - урологични и обменно - ендокринни заболявания. С Решение №85/08.03.2011г.на Министъра на МОСВ за находище на минерална вода, с изключителна държавна собственост е обявено с. Баня ( водовземни съоръжения – каптиран естествен извор №1 и каптиран естествен извор №2, включително разпределителната шахта, в която постъпват водите от двата извора и сондаж №1хг, а също и съоръжението за мониторинг – сондаж №3хг). То е предоставено безвъзмездно за срок от 25 години на община Нова Загора за управление и ползване.

Според данни на МОСВ за находищата на минерални води – публична общинска собственост, на територията на община Нова Загора съществуват още две находища на минерална вода :

- «Загорци» в с. Загорци;

- «Дядово» в с. Дядово.

Град Нова Загора е с изградена от 1983 г. Градска пречиствателна станция за отпадъчни води (ГПСОВ), която отстои на 400 м южно от индустриалната зона на града. Пречистват се битовите и производствените отпадъчни води. Съгласно изискванията за 3-та категория водоприемник, какъвто се явява река Блатница, степента на пречистване на отпадните води по БПК-5 е до 90%, а на НВ до 85%.

Технологичната схема, съгласно работния проект, включва:

-механично стъпало;

-биологично стъпало;

-дезинфекция на каналните води;

-обработка на утайките;

-помощни съоръжения.

Пречиствателната станция поема проектното водно количество от 318 л/с и е в състояние да го пречисти до необходимата степен при условие, че не настъпят промени в състава на суровите отпадъчни води, т.е. включване на непречистени до необходимата степен промишлени отпадъчни води, нарушаващи или пречещи на работата на биостъпалото. ГПСОВ е с механично и биологично стъпало, с изключение на невъведените в експлоатация съоръжения – метантанкове, газоочистка, газголдери, обслужваща сграда към метантанкове 1-ва степен, хлораторна сграда, парокотелна сграда. Количеството отпадъчни води се измерва чрез рейка пред Паршалов улей като нивото на отпадната вода е пропорционално на водното количество.

Средноденонощният дебит варира в следните граници:

-средноденонощен отток – 12 792 м³/д

-максимален часов отток – 684 м³/ч

-минимален часов отток – 428 м²/ч

Основният поток отпадъчни води се подава от градски колектор, който включва битови и промишлени отпадъчни води. Сериозни проблеми създават залпови изпускания в канализационната система от производствени единици без собствено пречиствателно съоръжение. Най-често проблемите са: ниско ph, високо ph, рядко и нефтопродукти, които създават затруднения в технологичния процес. По-сериозни проблеми създават постъпващите отпадни води от предприятията “Млечен път“ АД и ВЖК “Родопа”. По някои от изследваните показатели, те превишават неколкократно допустимите стойности, например: БПК-5 варира от 600 мг/л до 1000 мг/л; НВ варира от 400 мг/л до 1200 мг/л при проектни данни за входа на ПСОВ: БПК-5 - 240 мг/л и НВ – 384 мг/л.

ГПСОВ на град Нова Загора работи добре по основните показатели – БПК-5, НВ, ХПК и осигурява нормативните изисквания за водоприемник 3-та категория, каквато е река Блатница. Разработени са програми в краткосрочен и дългосрочен план. Краткосрочната програма предвижда текущи ремонти на съоръженията, така че да не прекъсва технологичния процес. В Плана за управление на речните басейни 2010-2015 г. е предвидена мярка за реконструкция и модернизация на ГПСОВ на гр. Нова Загора за достигане на съответствие с изискванията. В плана се предвижда подмяна на аерационната система и разширение, което би могло да осигури пречистването на отпадните води от селата Кортен и Стоил войвода.

Канализационната мрежа само в град Нова Загора е изградена на около 86%, с изключение на квартал VI-ти, в който живее ромско население. В останалите 32 населени места на общината отпадъчните води се заустват в дерета или ями, което води до много негативни ефекти. Необходимо е да се планират дейности за изграждане на канализационни мрежи в селата на общината, за да се създадат благоприятни условия за развитието на туризма и като цяло да се подобри качеството на живот в тях. Специално внимание трябва да се отдели на селата Баня, Кортен, Караново и Съдиево, които имат голям потенциал за икономическо развитие при наличието на минерални извори в тях.

Основните водоизточници на питейна вода са вододайните зони в поречието на река Тунджа, респективно язовир “Жребчево”. Водоизточниците за питейно- битово водоснабдяване на територията на община Нова Загора се стопанисват от «ВиК» ООД –гр. Сливен. Една част от тях имат издадени разрешителни за водовземане. Водоизточниците нямат учредени санитарно-охранни зони съгласно изискванията на Наредба 3/16.10.2000г. В района на общината има учредена една санитарно-охранителна зона около водовземно съоръжение – тръбен кладенец(ТК) за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване на обект »Базисен склад» на «Арко импорт» ЕООД-София, в землището на с. Полско Пъдарево. За селата в общината водоснабдяването се осъществява от помпажни и гравитачни системи. Няма изградена пречиствателна станция за питейна вода. Обеззаразяването на питейните води се извършва преобладаващо с хлорно-варов разтвор.

По информация на Басейнова дирекция за управление на водите на Източнобеломорски район според типологията на повърхностните води, водните тела от категорията ”река”на територията на община Нова Загора се идентифицират към типа „R 13 Малки и средни равнинни реки с фин субстрат”. Всяко водно тяло е речен участък с еднакво екологично и химично състояние, който има важна роля при управлението на водите. Конкретно на територията на общината това са водосборите на реките Блатница, Сазлийка, Овчарица и Акбунар. В рамките на посочения тип реки са определени 4 водни тела :

• 
  BG3MA200R022- р. Овчарица и яз.”Овчарица” до вливането й в р.
  

• 
  BG3MA200R024- р. Акбунар до вливане в яз.”Овчарица”;
  
• 
  BG3MA200R026- р. Овчарица до вливане в яз.”Овчарица”(на територията на общината попада само част от водното тяло);
  
• 
  BG3MA200R029- р. Блатница и притоците й до вливане в р. Сазлийка.
  

Според типологията на водните тела от категорията „езеро”, на територията на община Нова Загора са определени два типа езера (язовири), като всяко езеро (язовир) с площ по-голяма от 500 ха, се определя като самостоятелно водно тяло. На тази основа, на територията на общината попадат части от два типа езера (язовири):

1. 
   L11 Големи дълбоки язовири – BG3TU700L036 – яз.”Жребчево”;
   
2. 
   L15 Големи равнинни средно дълбоки язовири – BG3MA200L023-
   

На територията на Община Нова Загора има шест пункта от Националната система за мониторинг на околната среда, като в тях се провежда мониторинг по биологични елементи за качество(БЕК), а в два от пунктовете се провежда и по физико-химични елементи за определяне на екологичното и химично състояние на повърхностните води :

• 
  Пункт BG3MA00247MS0160- „Река Блатница, с. Езеро след Нова Загора” – провежда се оперативен мониторинг;
  
• 
  Пункт BG3TU00077MS0220 – „Язовир Жребчево – стена” – провежда се контролен мониторинг.
  

Хидробиологичният мониторинг се извършва за безгръбначни в реки по Ирландски Биотичен Индекс (БИ). Периодично през 3 години в определени пунктове се провежда наблюдение и на останалите биологични елементи съгласно изискванията на РДВ – фитопланктон (за язовирите), фитобентос, макрофити и риби.