Доклад за екологична оценка на общ устройствен план

ПРИОРИТЕТ 3.1.: Интегрирано и устойчиво развитие и укрепване на полицентричната мрежа от селища.

Организирането на проблемните ареали от периферни общини със затруднено социално-икономическо състояние за общи действия на основата на общи стратегии е реален път за откриване и събуждане на местните потенциали за реализиране на растеж и напредък.

Целенасочваща роля за ОУПО има стратегическата част на РПР СЦР 2014 – 2020 г - стратегическите цели, приоритетите, подпиоритетите и мерките, независимо, че в повечето случаи са формулирани твърде общо те касаят общите цели на плана.

• 
  ОБЛАСТНА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ (ОСР) НА ОБЛАСТ РАЗГРАД 2014 – 2020 г.
  

С реализацията на ОУП ще се постигнат заложените в Областната стратегия за развитие на област Разград 2014 – 2020 г. цели, а именно:

Балансираното, екологосъобразното и устойчивото устройство и развитие на територията е в тясна зависимост от състоянието на техническата инфраструктура на областта. Обновяването на съществуващата и развитието на по-модерна инфраструктура има определящо значение за повишаване на инвестиционната привлекателност, за подобряване качеството на околната среда и спомага за по-бързото интегриране на областта в регионален и национален план.

Областната стратегия за развитие на област Разград с гореописаните специфични цели и приоритети поради принципния си характер би следвало да повлие на решенията на ОУП, респ. да получат с плана устройствени условия за реализация.

• 
  НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ВОДНИЯ СЕКТОР
  

Цел 1: Гарантирано осигуряване на вода за населението и бизнеса в условията на промени на климата, водещи до засушаване.

1.1. Осигуряване на непрекъснато водоподаване чрез рехабилитация на съществуващите и изграждане на нови язовири и резервоари, рехабилитация на водопроводната мрежа и водоизточниците.

1.2. Намаляване на общите количества използвана вода чрез инвестиции във водностопанската инфраструктура и мерки за подобряване на ефективността при използването на водните ресурси.

Цел 2: Запазване и подобряване на състоянието на повърхностните и подземните води.

2.1. Премахване на заустването на необработени отпадъчни води в изкуствени и естествени водоприемници и в Черно море чрез изграждане, реконструкция и модернизация на системи за отвеждане и пречистване на отпадъчни води.

2.2. Укрепване на институционалната система за мониторинг и контрол, която да гарантира доброто състояние на повърхностните и подземните води.

2.3. Превръщане на Плановете за управление на речните басейни в основен планов документ при интегрираното управление на водите.

Цел 3: Подобряване на ефективността при интегрираното управление на водата като стопански ресурс.

3.1. Създаване на институционална рамка, която да гарантира прехвърляне на отговорността за вземането на решения във връзка с развитието на водния сектор на национално, регионално и местно равнище от стопанските субекти към публичните власти – държава, общини.

3.2. Средствата от населението и бизнеса, средствата от ЕС и изискваното национално съфинансиране да осигуряват самофинансиране на водния сектор, при спазване на принципа „замърсителят и ползвателят плащат”.

3.3. Повишаване на капацитета на всички участници в управлението на водния сектор.

Цел 4. Намаляване на риска от щети при наводнения

4.1. Идентифициране на рисковите зони.

4.2. Осъществяване на мерките от плановете за защита от наводнения.

Дългосрочната стратегическа цел на страната в областта на водния сектор е устойчиво ползване на водните ресурси, осигуряващо в оптимална степен сегашните и бъдещи нужди на населението и икономиката на страната, както и на водните екосистеми. ОУП е в тясна връзка с Националната стратегия плана и конкретно с основните цели заложени в нея и в частност в областта на опазване водните екосистеми.

• 
  НАЦИОНАЛНИЯ ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ ДО 2020 Г.
  

Тези ограничения се съдържат в Становището № 1-2/2012 г. на МОСВ по Екологична оценка на НПДЕВИ, обхващат целия период на действието му и се отнасят до използването на по-тенциалите на слънчевата и вятърната енергии. Същността на ограниченията е следната:

Специфични мерки, произтичащи от Становището по Екологичната оценка на НПДЕВИ

1. Смекчаващи мерки за преодоляване, намаляване или възможно най-пълно отстраняване на неблагоприятните последствия от осъществяването му върху защитените зони:

1.1. За водноелектрически централи (ВЕЦ) С цел недопускане на влошаване на благоприятното природозащитно състояние на природните местообитания и местообитанията на видове растения и животни, пряко зависими от водната среда, и ограничаване на установения и прогнозиран кумулативния ефект върху местообитания и видовете – предмет на опазване в зоните по чл. 6, ал. 1, т. т.1 и 2 от Закона за биологичното разнообразие - за периода на действие на настоящия НПДЕВИ се въвежда забрана за провеждане на нови (за които няма стартирала процедура към датата на издаване на Становището по ЕО) съгласувателни процедури по реда на ЗООС и ЗБР за руслови и деривационни ВЕЦ и МВЕЦ в границите на защитени зони, опазващи водозависимите видове и местообитания: 3260, 6420, 6430, 91E0*, 91F0, 92А0, 92C0, 92D0, видр а (Lutra lutra), распер (Aspius aspius), черна мряна (Barbus petenyi), маришка мряна (Barbus cyclolepis), белопера кротушка (Gobio albipinnatus), балканска кротушка (Gobio kessleri), балканска кротушка (Gobio uranoscopus), сабица (Pelecus cultratus), щипок (Cobitis elongata, Cobitis elangatoides), виюн (Misgurnus fossilis), балкански щипок (Sabanejewia balcanica), високотел бибан (Gymnocephalus baloni), ивичест бибан (G. Schraetser), малка вретенарка (Zingel streber), голяма вретенарка (Z. Zingel), главоч (Cottus gobio), ручеен рак (Austropotamobius torrentium), бисерна мида (Unio crassus).

1.2. За фотоволтаици За предотвратяване на значителни отрицателни въздействия (смъртност, бариерен ефект, безпокойство, загуба на местообитания за хранене, прогонване) върху видовете, предмет на опазване в защитените зони от екологичната мрежа Натура 2000, подпомагане постигането на благоприятния им природозащитен статус, подпомагане постигането на целта за спиране загубата на биологично разнообразие, за периода на действие на настоящия НПДЕВИ се въвежда забрана за провеждане на нови (за които няма стартирала процедура към датата на издаване на Становището по ЕО) съгласувателни процедури по реда на ЗООС и ЗБР за фотосоларни/фотоволтаични съоръжения/инсталации в земеделския и горския фонд, в границите на всички защитени зони от мрежата Натура 2000, с изключение на такива за самостоятелно захранване на обекти или в нарушени терени;

1.3. За вятърни генератори За предотвратяване на значителни отрицателни въздействия (смъртност, бариерен ефект, безпокойство, загуба на местообитания за хранене, прогонване) върху видовете, предмет на опазване в защитените зони от екологичната мрежа Натура 2000, подпомагане постигането на благоприятния им природозащитен статус, подпомагане постигането на целта за спиране загубата на биологично разнообразие, осигуряване на безопасни миграционни коридори на мигриращи видове птици (пеликани, щъркели, жерави, грабливи птици и водолюбиви птици), за периода на действие на настоящия НПДЕВИ се въвежда забрана за провеждане на нови (за които няма стартирала процедура към датата на издаване на Становището по ЕО) съгласувателни процедури по реда на ЗООС и ЗБР за вятърни генератори на територията на:

1.3.1. Земеделския и горския фонд в границите на всички защитени зони от мрежата Натура 2000, с изключение на такива за самостоятелно захранване на обекти или в нарушени терени;

1.3.2. Земеделския и горския фонд, извън границите на защитените зони от мрежата Натура 2000:  в географска област „Добруджа” (включваща всички общини от област Добрич, общини Аксаково, Алфатар, Силистра и Кайнарджа);  в географска област „Източни Родопи” (включваща общини Крумовград, Момчилград, Ивайловград, Маджарово, Любимец, Кърджали, Стамболово и Кирково);  в общини Бургас, Поморие, Камено, Айтос, Руен, Созопол и Приморско;  на отстояние по-малко от 6 км от границите на защитените зони за опазване на дивите птици: BG0002017 „Комплекс Беленски острови”, BG0002091 „Остров Лакът”, BG0002007 „Остов Ибиша”, BG0002010 „Язовир Пясъчник”, BG0002003 „Кресна”, BG0002078 „Славянка”, BG0002020 „Радинчево”, BG0002070 „Рибарници Хаджи Димитрово”, BG0000332 „Карлуковски карст”, BG0002030 „Комплекс Калимок”, BG0002058 „Сините камъни– Гребенец”, BG0002062 „Лудогорие”, BG0000237 „Остров Пожарево”, BG0000270 „Атанасовско езеро”, BG0002027 „Язовир Малко Шарково”, BG0000152 „Поморийско езеро”, BG0002066 „Западна Странджа”, BG0002021 „Сакар”, BG0000191 „Варненско-Белославско езеро”, BG0002045 „Комплекс Камчия”, BG0002054 „Средна гора”, BG0002082 „Батова”, BG0002038 „Провадийско-Роякско плато”, BG0000271 „Мандра- Пода”, BG0002025 „Ломовете”, BG0000240 „Студенец” и BG0002108 „Скрино”;  на отстояние по-малко от 2 км от границите на защитените зони за опазване на дивите птици: BG0002046 „Ятата”, BG0002015 „Язовир Конуш”, BG0002086 „Оризища Цалапица”, BG0002067 „Остров Голя”, BG0000242 „Залив Ченгене скеле”, BG0002009 „Златията”, BG0002023 „Язовир Овчарица”, BG0002028 „Комплекс Стралджа”, BG0002008 „Остров до Горни Цибър”, BG0002096 „Обнова”, BG0002094 „Адата – Тунджа”, BG0002095 „Горни Дъбник – Телиш”, BG0002104 „Цибърско блато”, BG0002018 „Остров Вардим”, BG0002024 „Рибарници Мечка”, BG0002110 „Априлци”, BG0002006 „Рибарници Орсоя”, BG0002064 „Гарванско блато”, BG0002065 „Блато Малък Преславец”, BG0002001 „ Раяновци”, BG0002088 „Микре”, BG0002099 „Кочериново”, BG0002103 „Злато поле”, BG0002057 „Бесапарски ридове”, BG0002069 „Рибарници Звъничево”, BG0002022 „Язовир Розов кладенец” и BG0002081 „Марица Пловдив”.

2. Въвеждане на стимули за добиване на биогорива от второ и трето поколение.

3. Като част от оценката за наличния и прогнозен потенциал на видовете ресурси за производство на енергия от ВИ на територията на страната (по смисъла на чл. 19, ал.1 от ЗЕВИ), следва да се съдържат и данни за чуствителността на териториите по отношение на биоразнообразието (под „биоразнообразие” се има предвид освен защитените територии и зони, също така и известни територии от значение за биоразнообразието, извън мрежата Натура 2000 и мрежата на ЗТ (гнезда на световно застрашени видове птици, места с тесен фронт на миграция, места с консервационна значимост за прилепите и др.).

4. Националната информационна система за потенциала, производството и потреблението на енергия от ВИ (съгласно чл. 52 от ЗЕВИ) да съдържа и поддържа и данни относно:  известни територии от значение за биоразнообразието, извън мрежата Натура 2000 и мрежата на ЗТ (гнезда на световно застрашени видове птици, места с тесен фронт на миграция, места с консервационна значимост за прилепите и др.);  недвижими и движими културни ценности.

5. Едновременно с популяризиране на мерките за насърчаване производството и потреблението на енергия от ВИ, да се обръща внимание и на рисковете за чуствителните по отношение на биоразнообразието райони.

6. Общинските дългосрочни и краткосрочни програми за насърчаване използването на енергия от ВИ и биогорива да съдържат подробна информация за рисковете по отношение на околната среда в съответните чуствителни територии на съответната община.

7. Създаване на стимули за използване на биоразградими отпадъци вместо дървесина или енергийни култури. 8. Въвеждане на административни или други стимули за развитие на ВЕИ във вече антропогенизирани територии, вкл. върху нарушени терени. При прилагането на НПДЕВИ да се изпълняват следните мерки и условия:

1. При проектиране на елементи от енергийната система да бъдат предпочитани слаборискови зони, като терени в близост до индустриални зони, в близост до магистрали и други техногенни ландшафти.

2. Подобряване на координацията и постигане на по-голяма яснота относно инвестициите между електроразпределителните и електропреносните дружества при разширяване и обновяване на електрическата мрежа с цел осигуряване възможността за включване на новоизградените ВЕИ проекти.

• 
  ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 2014-2020 Г.
  

Разработването на Тематична подпрограма за малки стопанства към Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., която да включва набор от мерки се прави с цел по-ефективното подпомагане на тези стопанства, както и значително да се намалят административните пречки пред тях за да имат лесен и бърз достъп до средствата от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Наличието в ПРСР 2014-2020 г. на специална подпрограма за малките стопанства също така би дало възможност да се програмират и приложат по-целенасочени дейности и мерки за подкрепа на малките стопанства от определени сектори.

Фокусирането в отделна тематична подпрограма на помощта за подобряване на човешкия капитал и на материално-техническата база (включително достъпа до поливна вода) в семейните дребни и полупазарни стопанства, улесняването на достъпа им до пазари, предлагащи справедлива цена за тяхната продукция, и намаляването на риска за постигане на определена финансова устойчивост, са предпоставки не само за бърз растеж на икономиката на селските райони, но и за създаването и поддържането на работни места в свързаните преработващи индустрии и предприятията предоставящи услуги за бизнеса и домакинствата.

ПРИОРИТЕТ 3: Насърчаване организацията на хранителната верига и управление на риска в земеделието

Приоритетна област 3А: По-добра интеграция на първичните производители в хранителната верига чрез схеми за качество, насърчаване достъпа до местни пазари и къси продоволствени вериги, групи на производителите и междубраншови организации.

Приоритетна област 4A: Възстановяване, опазване и укрепване на биологичното разнообразие, включително в зони по Натура 2000, зони с природни или други специфични ограничения, както и на земеделие с висока природна стойност и на състоянието на европейските ландшафти.

Приоритетна област 4Б: Подобряване управлението на водите, включително управлението на торовете и пестицидите.

Приоритетна област 4В: Предотвратяване на ерозията на почвите и подобряване на управлението им.

• 
  ОПЕРАТИВНАТА ПРОГРАМА „РЕГИОНИ В РАСТЕЖ” 2014-2020
  

Към малките общини извън агломерационните ареали, респ. към ОУП отношение има само една малка част от тях. Като правило това са операции, чрез които биха могли да се осигурят ресурси за реализиране на някои от предвижданията на плана.

• 
  Подкрепа за енергийната ефективност, интелигентно енергийно управление и използването на енергия от възобновяеми източници в публични инфраструктури, включително в публични сгради и в жилищния сектор;
  
• 
  Насърчаване на нисковъглеродни стратегии за всички типове територии, и особено градските райони, включително насърчаване на устойчива мултимодална градска мобилност и смекчаване на съответните адаптационни мерки.
  

• 
  Насърчаване инвестициите за справяне със специфични рискове, осигуряване на устойчивост при бедствия и развитие на системи за управления на бедствия;
  

• 
  консервация, опазване, популяризиране и развитие на природното и културното наследство;
  
• 
  действия за подобряване на градската околна среда, обновяване на градовете, възстанвяване и почистване на терените за вторично застрояване (включително зони за конверсия), намаляване на замърсяването на въздуха и насърчаване на мерки за намаляване на шума;
  

• 
  подобряване на мобилността на регионално равнище посредством свързването на второстепенни и третостепенни възли с инфраструктурата на транс- европейската транспортна мрежа, включително мултимодални възли;
  

• 
  инвестиране в здравна и социална инфраструктура, която допринася за националното, регионалното и местното развитие понижаване на неравнопоставеността по отношение на здравния статус, насърчаване на социалното включване, чрез подобрен достъп до социални, културни и рекреационни услуги и преминаване от институционални услуги към услуги в общността;
  

• 
  инвестиции в образованието, уменията и ученето през целия живот посредством изграждането на образователна инфраструктура и на инфраструктура за обучение.
  

• 
  НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА УСТОЙЧИВО УПРАВЛЕНИЕ НА ЗЕМИТЕ И БОРБА С ОПУСТИНЯВАНЕТО В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (АКТУАЛИЗАЦИЯ ЗА ПРОГРАМЕН ПЕРИОД 2014-2020 Г.)
  

Стратегическа цел: Ограничаване деградацията на земите и борба с опустиняването за запазване и развитие на капацитета на екосистемите, за постигане на чиста, безопасна и привлекателна околна среда, икономическа стабилност и подобрено качество на живот.

Стратегическо направление I: Усъвършенстване на националното законодателство и политики за УУЗ и борба с опустиняването

Стратегическо направление ІІ: Съхраняване и подобряване на потенциала на земните ресурси и тяхното устойчиво използване

Стратегическо направление ІІІ: Наука и образование в подкрепа на политиките за устойчиво управление на земите и борба с опустиняването

Стратегическо направление ІV: Интегриране и прилагане на политики за УУЗ на местно ниво

Стратегическо направление V: Усъвършенстване на информационния обмен и участие на обществеността в процесите на вземане на решения за УУЗ и борба с опустиняването

Въвеждането на единна и изчерпателна система за мониторинг и оценка на степента на изпълнение на Програмите в рамките на НПД и тяхната ефективност и ефикасност е изключително важен компонент от Националната програма за действие за УУЗ и борба с опустиняването.

В системата за мониторинг и оценка на изпълнението се включва определяне на времевия обхват за краткосрочно (20014 – 2015), средно срочно (2015 – 2017) и дългосрочно (2018- 2020 г.) наблюдение и изпълнение на дейностите по НПД за УУЗ.

Наблюдението и оценката на изпълнението следва да отчитат настъпилите промени по отношение на борбата с деградацията на земите и опустиняването, както и по устойчивото управление на земите в страната, в резултат от изпълнението на предвидените мерки и предприетите действия. Това отчитане се извършва с помощта на набора от специфични индикатори, посочени към всяко едно от стратегическите направления. Наблюдението и оценката следва да проследяват и степента на използване на наличните финансовите потенциал и ресурси.

Предвижданията на ОУП са в тясна връзка с Национална програма за действие за устойчиво управление на земите и борба с опустиняването в Република България чрез устройственото зониране и правилата за устройство и застрояване да се въведат ограничения относно промяната на предназначението на земеделска земя с висока природна стойност, С тези ограничения се изпълнява Стратегическо направление ІІ: Съхраняване и подобряване на потенциала на земните ресурси и тяхното устойчиво използване.

• 
  ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА "ТРАНСПОРТ И ТРАНСПОРТНА ИНФРАСТРУКТУРА" 2014-2020
  

Доколкото развитието на транспортната система на територията на общината е една от задачите на ОУП, нейното решаване следва да бъде съобразено (обвързано) с Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014-2020 /ОПТТИ/ Целите и приоритетите на ОПТТИ, обаче визират основно националното ниво на транспортната система и връзките й с трансевропейските транспортни оси, докато регионалното и местното ниво са обхванати съответно от Оперативна програма „Регионално развитие” /ОПРР/ и Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/.

Стратегията на Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014-2020 е разработена и се основава на поредица от релевантни документи в унисон с приложимите Общностни и национални стратегии и политики. Тя е изготвена на базата на нуждите, дефинирани в анализа на текущото състояние на транспортния сектор, изработен за целите на програмата. Стратегията на ОПТТИ 2014-2020 предвижда завършване на основни национални и Общоевропейски транспортни направления на територията на страната. Основните инвестиции се насочват по направления с напреднала степен на изпълнение, в основни линии финансирани по ОПТ 2007-2013, целящо в максимална степен приключване на модернизацията им или тяхното доизграждане.

• 
  НАЦИОНАЛНАТА ПРОГРАМА ЗА РЕФОРМИ 2012-2020 Г.
  

В Националната програма за реформи като национален ангажимент по Стратегия „Европа 2020 са заложени следните цели:

Национална цел 1: „Достигане на 76% заетост сред населението на възраст 20-64 г. до 2020 г.

Национална цел 2: „Инвестиции в НИРД в размер на 1,5% от БВП

Национална цел 3: по Пакет „Климат-енергетика – „Достигане на 16% дял на възобновяемите енергийни източници в брутното крайно потребление на енергия и повишаване на енергийната ефективност с 25% към 2020 г.

Национална цел 4: „Дял на преждевременно напусналите образователната система от 11% до 2020 г. и дял на 30-34 годишните със завършено висше образование - 36% до 2020г.

Национална цел 5: „Намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 хил. души.

• 
  НАЦИОНАЛНАТА КОНЦЕПЦИЯ ЗА ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ 2013-2025
  

Връзките на ОУПО с Националната концепция за пространствено развитие (НКПР) са основно по линията на заложените в нея стратегии за развитие на националното пространство, а именно:

■ от стратегията за пространствените измерения на икономическото развитие съществени за ОУПО са насоките за:

• 
  подпомагане на развитието на селското стопанство чрез изграждане/възстановяване на хидромелиорациите и на инфраструктурата за предпазване на земеделските земи от вредното въздействие на водите;
  
• 
  създаване на условия за реализиране на потенциала на минерални води.
  

■ от стратегията по отношение на природните и културни ценности най-важни са насоките за:

• 
  опазване на идентичността на природното наследство и изключителното биологично разнообразие;
  
• 
  ефективна защита и използване на икономическия потенциал на природните и защитени територии.
  

Важен момент е ОПР да отразява пространствените перспективи на територията на общината на основата на икономическите и социалните фактори на развитието, като се отчитат възможностите за преодоляване на различията между градските и селските територии и се създадат предпоставки и условия за оптимизиране на функциите на общинския център, който играе все по-важна роля за повишаване на конкурентоспособността на икономиката и устойчивото развитие на общината. В същото време трябва да се постигне балансираност в развитието, чрез инвестици в определените селища – опорни центрове на административния център.

В НКПР са заложени следните стратегически цели за развитие:

Стратегическа Цел 1 ―Интегриране в европейското пространство:

Развитие на национални и трансгранични транспортни, енергийни, урбанистични, културни и екологични коридори с оглед постигане на териториална свързаност, сътрудничество и интегриране в региона и в европейското пространство.

Стратегическа Цел 2 ―Полицентрично териториално развитие:

Укрепване на умерено полицентрична мрежа от градове-центрове с подобрено качество на градската среда, способстващо за постигане на балансирано териториално развитие и намаляване на неравенствата между централните градски и периферните селски райони.

Стратегическа Цел 3 ―Пространствена свързаност и достъп до услуги:

Развитие на националната техническа и социална инфраструктура за подобряване на пространствената свързаност на районите и урбанистичните центрове и достъпа до образователни, здравни, социални и културни услуги.

Стратегическа Цел 4 ―Съхранено природно и културно наследство:

Съхраняване и развитие на националната система от защитени природни и културни ценности за поддържане на биологичното равновесие, пространствената природна и културна идентичност и за интегриране на техните стойности в съвременния живот.

Стратегическа Цел 5 ―Стимулирано развитие на специфични територии:

Интегрирано планиране и стимулирано развитие на територии със специфични характеристики (крайбрежни Черноморски, крайбрежни Дунавски, планински гранични и периферни) с оглед съхраняване и ефективно използване на техния природен, икономически, социален и културен потенциал за развитие.

Стратегическа Цел 6 ―Конкурентоспобност чрез зони за растеж и иновации:

Повишаване на конкурентоспособността на българската територия чрез държавно подкрепени зони за растеж и иновации в урбанистичните центрове от високите нива на полицентричния модел.

• 
  ПЛАН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РЕЧНИТЕ БАСЕЙНИ В ДУНАВСКИ РАЙОН, 2016-2020 Г.
  

Екологичните цели при управление на водите и сроковете за постигането им се определят в чл. 4 на Директива 200/60/ЕС (РДВ). Съгласно чл. 156а, ал. 1 от ЗВ цели за опазване на околната среда (екологични цели) се определят по отношение на повърхностните и подземните води и по отношение на зоните за защита на водите, и са насочени към:

• 
  предотвратяване на влошаването и постигане на добро количествено и качествено състояние/потенциал на подземните и повърхностните води;
  
• 
  постигане на целите на законодателството, по силата на което е определена или обявена зоната за защита на водите.
  

В случаите, когато за едно водно тяло са поставени повече от една цел, се приема най-строгата.

Съгласно чл. 4 от РДВ, срокът за постигане на целите за опазване на околната среда е 2015г.

В чл. 156в - 156е от ЗВ са регламентирани случаите, в които се допускат изключения от така определените цели и от сроковете за тяхното постигане, без това да се счита за нарушение на РДВ или на ЗВ. Тези изключения включват:

• 
  удължаване на сроковете за етапно постигане на целите за опазване на околната среда;
  
• 
  определяне на по-малко строги цели за опазване на околната среда;
  
• 
  временно влошаване на състоянието на водните тела, в резултат от естествени или непреодолими причини/обстоятелства, които не са могли да бъдат предвидени;
  
• 
  непостигане на добро състояние поради ново изменение на физичните характеристики на повърхностното водно тяло в резултат на нови дейности за устойчиво човешко развитие със социално-икономически ефект или непостигане на добро състояние на подземните води поради изменение на нивото им.
  

Актуализация на целите за опазване на околната среда за повърхностните водни тела

Целите за опазване на околната среда при повърхностните води по отношение на количеството и качеството на водите се определят за (чл. 156а, ал. 1, т. 1 от ЗВ):

• 
  предотвратяване влошаването на състоянието на всички повърхностни водни тела;
  
• 
  опазване, подобряване и възстановяване на всички повърхностни водни тела за постигане на добро състояние на водите;
  
• 
  опазване и подобряване качеството на водите във всички изкуствени и силно модифицирани водни тела и постигане на добър екологичен потенциал и добро химично състояние на повърхностните води;
  
• 
  предотвратяване, прогресивно намаляване и прекратяване наведнъж или на етапи на замърсяването от емисии, зауствания и изпускания на приоритетни и приоритетно опасни вещества.
  

За повърхностните водни тела в по-ниско от добро екологично състояние/ добър екологичен потенциал и/или недостигащи добро химично състояние са планирани следните цели за опазване на околната среда:

• 
  към 2015г.: „Предотвратяване влошаването на екологичното състояние/ Предотвратяване влошаването на екологичния потенциал. Опазване, подобряване и възстановяване на повърхностното водно тяло. Предотвратяване на замърсяването и запазване на доброто химично състояние“;
  
• 
  към 2021г. и към 2027г. - в зависимост от обосноваване на изключение от постигане на целите:
  

• 
  „Постигане на СКОС за добро екологично състояние/добър екологичен потенциал (за показателите с отклонения) до 2021г. Предотвратяване влошаване на екологичното състояние/екологичния потенциал по останалите елементи за качество. Предотвратяване на замърсяването и запазване на добро химично състояние“, или:
  
• 
  „Постигане на СКОС за умерено екологично състояние/умерен екологичен потенциал (за показателите с отклонения) до 2021г. Предотвратяване влошаване на екологичното състояние/екологичния потенциал по останалите елементи за качество. Намаляване на концентрацията на показателите с отклонения. Предотвратяване влошаването на химичното състояние по показателите без констатирани отклонения в СКОС“; или
  
• 
  „Постигане на СКОС за добро екологично състояние (за показателите с отклонения) до 2021/2027г. Постигане на СКОС за добро екологично състояние (за показателите с отклонения коригирани с фонова концентрация) до 2027г. Предотвратяване влошаване на екологичното състояние по останалите елементи за качество. Постигане на СКОС за добро химично състояние (за показателите с отклонения) до 2027г. Предотвратяване влошаването на химичното състояние по показателите без констатирани отклонения в СКОС“.
  

Целите за опазване на околната среда при подземните води по отношение на количеството и качеството на водите се определят за (чл. 156а, ал. 1, т. 2 от ЗВ):

• 
  недопускане или ограничаване отвеждането на замърсители в подземните води и предотвратяване влошаването на състоянието на всички подземни водни тела;
  
• 
  опазване, подобряване и възстановяване на всички подземни водни тела, осигуряване на баланс между водовземането и подхранването на подземните води и постигане доброто им състояние;
  
• 
  идентифициране и насочване в обратна посока на всяка значима и устойчива тенденция за повишаване на концентрацията на всеки замърсител с цел непрекъснато намаляване замърсяването на подземните води.
  

Актуализацията на целите за опазване на околната среда на подземните водни тела (ПВТ) е извършена на база: оценка на химичното състояние, вкл. определяне на показатели с отклонения от СКОС; оценка на количественото състояние на ПВТ и отчитане изпълнението на планираните в първия ПУРБ цели и изключения от постигането им.

За ПВТ в добро химично и количествено състояние са планирани следните цели за опазване на околната среда:

• 
  към 2015г.: „1 Постигане и запазване на добро количествено и химично състояние“;
  
• 
  към 2021г. и 2027г.: „Запазване на добро количествено и химично състояние“.
  

За ПВТ в лошо химично и добро количествено състояние са планирани следните цели за опазване на околната среда:

• 
  към 2015г.: „1.Постигане и запазване на добро количествено състояние; 2. Предотвратяване влошаването на химично състояние“;
  
• 
  към 2021г. или 2027г. в зависимост от обосноваване на изключение от постигане на целите:
  

• 
  „1. Запазване на добро количествено състояние; 2. Предотвратяване на влошаването на химичното състояние по показател с отклонение от СКОС (СКОС коригиран с фонова концентрация); 3.Запазване на добро химично състояние по останалите показатели “, или
  
• 
  „1. Запазване на добро количествено състояние; 2. Постигане и запазване на добро химично състояние”.
  

ОУПО съдейства за постигане на целите с проектни предвиждания за подобряване на питейното водоснабдяване, реконструкция на водопроводните мрежи, изграждане на канализационна мрежа и ПСОВ.

• 
  ПЛАН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА ОТ НАВОДНЕНИЯ НА ДУНАВСКИ РАЙОН ЗА БАСЕЙНОВО УПРАВЛЕНИЕ 2016-2020 Г.
  

Планът за управление на риска от наводнения се изготвя съгласно чл.7 от Директива 2007/60/ЕС и на основание чл. 146и от Закона за водите /ЗВ/. Съгласно чл. 155, ал.1 т.2б от ЗВ, Директорът на басейнова дирекция е компетентен орган за басейново управление, отговорен за разработването на Плана за управление на риска от наводнения.

Целта на ПУРН е да създаде условия за намаляване неблагоприятното въздействие върху човешкото здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност на наводненията в Дунавски РБУ, и по-конкретно - в определените райони със значителен потенциален риск от наводнения.

ПУРН за Дунавски РБУ обхваща цялата територия на района за басейново управление. Предвидените мерки са насочени основно към определените и утвърдени от Министъра на околната среда и водите 26 района със значителен потенциален риск от наводнения (РЗПРН), но в плана също така са включени и мерки, които са приложими за целия Район за басейново управление.

В ПУРН е представена информация за всички етапи от процеса на управление на риска от наводнения съгласно изискванията на Директива 2007/60/ЕС, като се акцентира върху определяне на цели и приоритети при управлението на риска от наводнения и върху програмата от мерки за постигане на поставените цели.

Предвижданията на ОУПО Никола Козлево е изцяло съобразен с мерките и условията за предотвратяване, намаляване или възможно най-пълно отстраняване на предполагаемите неблагоприятни последствия – анализирания и моделиран обхват при сценарий на вероятност на 20-годишната вълна.

• 
  ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА САМУИЛ ЗА ПЕРИОДА 2014 – 2020 г.
  

Общинският план за развитие е основният инструмент за управление на общинта през следващите седем години. Той следва да интерпретира и конкретизира общата законодателна и стратегическа рамка на регионалното развитие в България и Европа, да изяви местната специфика и да предложи аргументирани решения за социалните, икономическите, екологичните, културните и управленските предизвикателства. С реализацията на настоящия проект ще се постигнат заложените в Общинския план за развитие на община Самуил за 2014 – 2020 г.

Стратегическа цел 3:Балансирана селищна мрежа и ефективна техническа инфраструктура за постигане на устойчиво развитие.

Приоритет 4, Специфична цел 1, Специфична цел 2, Специфична цел 3, Специфична цел, а именно:

ПРИОРИТЕТ 4 Интегрирано развитие на инфраструктурата и опазване на околната среда: Развитието и модернизацията на инфраструктурата е от определящо значение за увеличаване инвестиционната атрактивност и конкурентоспособност на общината. Инфраструктурата е ключов фактор за развитието на бизнеса и източник за създаване на нови работни места. Тя има и важно значение за подобряване на условията на живот в общината. Проектите за развитие и модернизация на инфраструктурата се оценяват за тяхното въздействие върху околната среда, което е от особена важност за прилагане принципите на устойчивото развитие.

В този приоритет са очертани четири специфични цели:

Специфична цел 1: Подобряване качеството на живот чрез доизграждане и осъвременяване на техническата инфраструктура

Специфична цел 2: Инфраструктура свързана с опазването на околната среда

Специфична цел 3. Подобряване на социалната инфраструктура

Планът за устройство на територията е отражение на икономическата, социалната, културната и екологическата политика на обществото. Той представлява израз на целите и необходимите действия за изграждане на материалната жизнена среда.

• 
  СТРАТЕГИЯ „ЕВРОПА 2020“
  

Тази стратегия се основава на три тясно свързани и взаимно подсилващи приоритетни области:

1.интелигентен растеж, развитие на икономика, основана на познания и иновации;  

2. устойчив  растеж,  като  се  поощрява  нисковъглеродна,  ефикасна  по  отношение  на  енергийните източници и конкурентна икономика;

3. приобщаващ  растеж,  като  се  насърчава  икономика  на  висока  трудова  заетост  и  социално и териториално сближаване.

Напредъкът  за  постигането  на  тези  цели  ще  бъде  оценяван  спрямо  пет  представителни главни постижения на равнище на ЕС, които държавитечленки ще бъдат  приканени да превърнат в национални цели, отразяващи следните начални точки:

• 
  75% от населението на възраст между 20 и 64 години следва да работи.
  
• 
  3% от БВП на ЕС следва да бъде инвестиран в научноизследователска и развойна дейност.
  
• 
  Целите  „20/20/20”  по  отношение  на  климата  и  на  енергетиката  следва  да  бъдат  постигнати.
  
• 
  Делът на преждевременно напускащите училище следва да бъде под 10% и поне  40% от младежите следва да притежават училищно свидетелство или диплома.
  
• 
  Намаляване с 20 милиона на броя на хората, застрашени от бедност.
  

Формулирани са три, наречи взаимно подсилаващи се приоритета:

• 
  Интелигентен растеж, който се разшифрова като изграждане и развитие на икономика, основана на знания и иновации;
  
• 
  Устойчив растеж, който се разшифрова като насърчаване на развитие на по-екологична и по-конкурентноспособна икономика с по- ефективно използване на ресурсите.
  
• 
  Призив за интензивно икономическо развитие. Приобщаващ растеж, който се разшифрова като развитие на европейска икономика с високо равнище на заетост, стимулиращо социалното и териториално сближаване.
  

• 
  СТРАТЕГИЯТА НА ЕС ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ ДО 2020 Г.;
  

Стратегията има за цел да обърне процеса на загуба на биологично разнообразие и рушенето на екосистеми в Европейския съюз (ЕС) до 2020 г., като определя шест приоритетни цели. 

Цел 1: Опазване и възстановяване на природата

ЕС трябва да осигурява пълно прилагане на директивите за птиците и местообитанията. Тези две директиви са гръбнакът на политиката на ЕС в сферата на биологичното разнообразие. Досега благодарение на тях са налице добри постижения, например изграждането на Натура 2000, най-голямата мрежа от защитени зони, покриваща повече от 750 000 km². Този напредък обаче не е достатъчен за достигане на благоприятен природозащитен статус на местообитанията и видовете с европейско значение. За да се реализира първата цел на настоящата стратегия, държавите членки трябва да прилагат по-добре съществуващото законодателство. По-специално те трябва да гарантират управлението и възстановяването на обектите на Натура 2000, като инвестират необходимите ресурси. Тези дейности ще допринесат за спирането на процеса на загуба на биологично разнообразие и ще позволят неговото възстановяване до 2020 г.

Цел 2: Поддържане и подобряване на екосистемите и техните услуги

Много от екосистемите и техните услуги в ЕС са влошени, като цяло в резултат на разпокъсването на земята. Цел 2 се концентрира върху поддържането и подобряването на услугите от екосистемите и възстановяването на нарушени екосистеми (поне 15 % до 2020 г.) чрез включването на екологосъобразна (зелена) инфраструктура в пространственото планиране.

На 6 май 2013 г. Европейската комисия издаде комюнике относно зелената инфраструктура, което по-специално описва ключовите елементи на бъдещата стратегия на ЕС в тази област и включва следните акценти:

• 
  насърчаване на зелена инфраструктура в основните области на политиките (кохезионна политика, изменение на климата и околна среда, здравеопазване и потребителски въпроси, обща селскостопанска политика (ОСП и пр.);
  
• 
  подобряване на информираността, увеличаване на базата от знания и иновациите с цел насърчаване на използването на зелена инфраструктура;
  
• 
  подобряване на достъпа до финансиране за зелени инфраструктурни проекти;
  
• 
  проучване възможностите за разгръщане на мрежа от зелени инфраструктурни проекти в целия ЕС.
  

Комисията също така ще предложи инициатива, гарантираща нулева нетна загуба на екосистеми и техните услуги до 2015 г.

Цел 3: Гарантиране на устойчивото развитие в селското и горското стопанство

До 2020 г. предвидените инструменти в рамките на ОСП трябва да допринесат за увеличаването на земеделските райони, както пасища, така и обработваеми земи и трайни насаждения, които са обхванати от мерки, свързани с биологичното разнообразие.

До 2020 г. трябва да се въведат планове за управление на горите или равностойни инструменти за всички гори, които са публична собственост или за горски стопанства над определен размер. Те трябва да осигурят устойчиво управление на горите, за да получат финансиране в рамките на политиката за развитие на селските райони на ЕС.

Приетите мерки за осигуряване на устойчиво управление в тези два сектора трябва да способстват за реализирането на цели 1 и 2 от стратегията.

Цел 4: Гарантиране на устойчивото използване на рибните ресурси

Приетите мерки в рамките на реформата на Общата политика в областта на рибарството трябва да позволят да се постигне максимален устойчив улов (MSY) до 2015 г. За целта от съществено значение е да се достигне разпределение по възраст и размер на популацията, което е показателно за здрави популации. Благодарение на управление на рибарството без значително неблагоприятно въздействие върху други популации, видове и екосистеми, ще е възможно да се постигне добро състояние на околната среда до 2020 г. съгласно Рамковата директива за морска стратегия.

Цел 5: Борба с инвазивните чужди видове

Като се изключи законодателството относно използването в аквакултурите на чуждоземни и неприсъстващи в района видове, понастоящем няма всеобхватна и конкретна политика на ЕС за борба с инвазивните чужди видове. При все това тези видове представляват реална заплаха за европейското биологично разнообразие. Следователно се налага да се опишат, изолират или да се премахнат, и да се контролира въвеждането им, за да се избегне появата на нови видове. За целта Комисията ще отстрани празнотите в политиките за борба с инвазивните чужди видове, като разработи специален законодателен инструмент.

Цел 6: Мерки срещу глобалната криза по отношение на биологичното разнообразие

ЕС трябва да засили приноса си в борбата срещу загубата на биологично разнообразие в световен мащаб, като изпълни ангажиментите си, поети по време на 10-тата конференция на страните (КС10) по Конвенцията за биологичното разнообразие на Обединените нации, проведена в Нагоя през 2010 г. В рамките на тази конференция ЕС се ангажира:

• 
  да постигне целите, поставени от глобалния стратегически план за биологичното разнообразие за периода 2011-2020 г;
  
  • 
    да въведе в действие протокола от Нагоя за достъпа до генетични ресурси и за честното и справедливо споделяне на ползите, произтичащи от употребата им (Протокол за достъпа и споделянето на ползите); както и
    
• 
  да мобилизира ресурси за допълнително финансиране на предизвикателството на глобалното биологично разнообразие.
  

Предвижданията на ОУП има връзка с Стратегията на ЕС за Биологично разнообразие във връзка с опазване на защитени зони от Натура 2000 с цел минималното им натоварване с бъдещи нови инвестиционни намерения.

• 
  НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ: БЪЛГАРИЯ 2020 Г.
  

Националната програма за развитие: България 2020 (НПР БГ2020) е водещият стратегически и програмен документ, който конкретизира целите на политиките за развитие на страната до 2020 г. Визията, целите и приоритетите на НПР БГ 2020 са дефинирани на базата на изготвен за целта социално-икономически анализ, както и на получените становища в рамките на публичните дискусии на всеки един етап от изработването на документа. Формулираните цели на правителствените политики ще осигурят постигането на ускорен икономически растеж и повишаване на жизнения стандарт на българските граждани в средносрочен и дългосрочен план. НПР БГ2020 е документ за националните решения за растеж. Той е в съответствие с ангажиментите на България на европейско и международно ниво, но въплащава стремежа на държавата за избор на национален път за напредък

Изтегляне 5.67 Mb.

Сподели с приятели: