Доклад за екологична оценка на проект "eнергийна стратегия на република българия до 2020 година"

6.1.3. Почви и земни недра

6.1.3.1. Почви

Балансът между отчуждаваните и рекултивираните площи при добива на въглища в „Мини Марица Изток” ЕАД ще се постигне след 2012 година, когато ще започне процес на увеличаване на възвръщаните земи за сметка на отчуждените.

Значението на местните въглища за енергийната сигурност е неоспоримо. Но също така не подлежи на съмнение и нейното отрицателно въздействие върху компонентите на околната среда най-вече в района около добивните терени. Нашата страна е поела ангажименти за прилагане на програма към Директива 2003 /80 / ЕС, в резултат на което част от въглищните електропроизводствени мощности са приведени в съответствие с екологичните изисквания в срок. На друга част са разрешени преходни периоди, в рамките на които следва да се предприемат необходимите мерки за постигане на екологичните изисквания или ще бъдат изведени от дейност. На трета група действащи мощности, чийто режим на производство е за определен период от годината се допуска дейността им да продължи без да се спазват изискванията за намаляване на емисиите. По преценка на специалистите мощностите, за които не съществува технологична възможност за привеждане в съответствие с екологичните изисквания ще бъдат изведени поетапно от експлоатация до 2014 година.

Българската енергийна политика залага в Енергийната стратегия като стратегически цели добиване на електроенергия чрез прилагането на чисти въглищни технологии и чрез внедряване на технологичните постижения в съответствие с европейските изисквания и икономическите възможности на страната.

Основно предизвикателство от реализирането на целите на Енергийната стратегия на Р България по отношение на почвите е тяхното опазване и най-вече устойчивото им използване и възстановяване. Акцентът следва да е насочен към превантивна защита на почвите и въвеждането на адекватни мерки за устойчивото им управление.

Процесите, увреждащи почвите, като ерозия, вкисляване, засоляване, уплътняване, загуба на хумуса, замърсяване и други физикохимични процеси често имат по-големи последици за почвите от очакваното. Предприемането на конкретни мерки за овладяването на тези процеси е не само необходимо, а е задължително, т.к. неконтролирането им е свързано с конкретна заплаха както за останалите компоненти на околната среда, така и за здравето на човека. Необходимите действия и дейности трябва да са насочени към конкретните източници на увреждане на почвите и в тази връзка те трябва да са строго специфични, допустими и контролирани, т.к. може да доведат до отрицателни въздействия върху останалите компоненти на околната среда в районите на прилагането им.

В областта на устойчиво управление на почвите, трябва да се има предвид подготвеният проект на Рамкова директива за опазване на почвите, с който се цели установяването на обща рамка за защита на почвите, основана на принципите на запазване на почвените функции, предотвратяването на увреждане на почвите, възстановяване на вече увредените почви и интегриране на националната политика за устойчиво управление на почвите и отделните секторни икономически политики.

В подписания в Киото протокол се подчертава, че опазването на почвата и на основни нейни жизненоважни функции ще допринесе за смекчаването на негативните въздействия от изменението на климата и на почвеното плодородие. За постигане целта за опазване на почвите в национален мащаб е необходимо провеждането на редица мероприятия, свързани с издигане нивото на знание и повишаване на информираността на обществото чрез споделяне и прилагане на добрите практики в страните-членки на ЕС. Включването на въпросите за устойчиво управление на почвените ресурси в учебните програми ще спомогне за разбирането още в ранна детска възраст на специфичните проблеми, включително и риска, който носи замърсената почва за здравето на всеки от нас и колко важно е почвите да бъдат опазвани.

Специфичните цели, които трябва да залегнат в Енергийната стратегия и да се решават с развитието на енергийния сектор на икономиката ни за периода до 2020 и до 2030 година са свързани с:

• 
  Устойчиво управление на почвите и опазване на екологичните й функции и екологосъобразно ползване на почвите и предотвратяване на тяхното увреждане.
  
• 
  Възстановяване на увредените почви и ограничаване и/или намаляване уврежданията до безрискови нива за ОС и човешкото здраве.
  

6.1.3.2. Земни недра

В резултат на проучването, добива и първичната преработка (обогатяването) на подземни богатства околната среда се уврежда значително и в голяма степен необратимо. Процесът е изразен най-силно при експлоатацията на находищата по открит способ и при първичната преработка на добитите суровини. Увреждат се почвите и ландшафта като цяло, на замърсяване са подложени почвите, водите (повърхностни и подземни) и въздуха. Сериозен проблем при добива и първичната преработка на подземните богатства е генерирането на огромни количества отпадъци (земно-скални и шламообразни материали). Оползотворяването на тези отпадъци е ограничено, главно поради липса на технологии, потребителски интерес и икономически стимули.

Въглищата са основен енергиен ресурс в България. Най-големи са запасите на лигнитни въглища – 1200 млн.т. в басейна «Марица-изток». Годишният добив на въглища от този басейн възлиза на 20 млн.т., което представлява 90% от общия въгледобив, около 10% е делът на добиваните кафяви въглища и само 0.1% - на черни въглища. Съществува тенденция годишният добив на лигнитни въглища да нарастне до около 30 млн.т.

В таблица 6.1.3.2-1 са представени данни за очакваните количества за добив на лигнитни въглища и за откривка в Мини “Марица Изток” ЕАД.

Таблица 6.1.3.2-1. План за добив на лигнитни въглища и откривка в „Мини

Марица-изток” за периода 2010-2030 г .

година	2010	2011	2012	2020	2021	2025	2030
Въглища, млн.т.	27	30.25	28.47	28.47	28.47	21.78	20.23
Откривка, млн.м3	97.9	94.3	94.3	94.3	93.5	93.5	93.5

Планът на Дружеството предвижда достигане на максимален добив на лигнитни въглища през 2011 г. – 30.25 млн.т. В периода от 2012 до 2024 г. плануваният годишен добив е еднакъв – около 28.5 млн.т., а от 2025 г. – значително по-нисък. През 2010 г. количеството на откривката се очаква да бъде най-голямо - 97.9 млн.м³, като през следващите години е около 94 млн.м³.

Енергийната стратегия предвижда увеличаване на добива на въглища главно на база на запасите в „Марица-изток”. При това следва да се очаква, че добивът на въглища ще продължи да оказва пряко въздействие върху геоложката среда при изземването на суровините и откривката.

Производството на електроенергия с въглищно гориво не е свързано с пряко въздействие върху земните недра. При депонирането на сгуропепелните отпадъци се нарушава повърхностния земен слой и се уврежда околната среда като цяло, в т.ч. почви, растителност, повърхностни и подземни води.

Опасни геоложки процеси и явления

Територията на България се намира в активна орогенна зона и се характеризира със сложен тектонски строеж, разнообразни геоложки формации и разчленен релеф. Това е предпоставка за възникване на разрушителни процеси, като земетресения, свлачища, пропадане на льос и др. Техногенната дейност е фактор, който допринася за проявата на опасни процеси и явления в геоложката среда. По-долу представяме някои от тях, които са свързани с добива на енергийни суровини и производството на електроенергия.

Разрушаване на хвостохранилища и микроязовири. Тук се отнасят аварите с шламохранилищата към ТЕЦ. Ефектът от разрушаването се изразява в изтичане на водонаситена подвижна суспензия, която залива прилежащите терени, попада в руслата на реките и временните потоци, разрушава бреговете и увеличава количеството на твърдия материал, формирайки мощен поток. Наводненията нанасят огромни щети, тъй като засягат населени и застроени територии и обработваеми земи. През 1980 г. е възникнала авария от слягане на част от северната дига на сгуропепелния утайник «Искрица». То е причинено от изтласкване на високопластичните глини от въглищния хоризонт от товара на надградената дига и отложената сгуропепел. Такова слягане е установено преди това при северната дига на сгуропепелния утайник на ТЕЦ «Марица-изток 1». Отворените пукнатини в сгуропепелта на дигата и на естествения терен свидетелстват за срязване на силно деформируемите глини по посока на р.Сазлийка. Част от материала е изтласкан към реката и е повдигнал терена в района на речното корито. Изтеклата сгуропепел се разстила и замърсява обширни площи. През 1992 г. е скъсана защитната дига на р. Сазлийка до ТЕЦ «Марица-изток 1». През образувания прорив с дължина 80 м и дълбочина 15 м изтича голямо количество сгуропепел – замърсява силно водите и речното корито от Гълъбово до р.Марица.

За недопускане на критични ситуации и разрушения е целесъобразно провеждане на ревизионни проучвания на потенциално опасните стени и при необходимост да се препоръчат и изпълнят укрепителни и дренажни мерки.

Деформации и разрушения в подземни минни изработки. При взаимодействие на минните изработки с геоложката среда се наблюдават редица опасни явления: скални удари и обрушавания, внезапно изхвърляне на въглища и газ, опасни газопроявления, самозапалване на въглища, прориви на подземни води и водонаситени почви и др. Отделящи се вредни газове – главно метан, има в рудниците от Бобовдолския, Балканския и Пернишкия басейн. Склонност към самозапалване имат въглищата в Пернишкия, Балканския, Бобовдолския, Пиринския въглищни басейни.

Слягане на терени над подземни минни изработки. Причиняват се от уплътняване или загуба на устойчивост на скалите над отработеното пространство, наличие на отслабени зони в скалния масив, динамични въздействия и др. Интензивни потъвания на терена се получават от добивни работи при експлоатация на въглищни пластове на дълбочина по-малка от 100 м. Тези процеси предизвикват разрушаване на обектите над тях. Такива предпоставки има в Пернишкия, Бобовдолския и Черноморския басейни.

Запалване на газови фонтани. При търсене, проучване и експлоатация на газови находища съществува риск от неконтролируемо запалване на газови фонтани. Има случаи при сондажи в с.Чирен и с.Бутан, които са довели до материални щети и пострадали хора.

Изтегляне 3.52 Mb.

Сподели с приятели: