Енергийната стратегия на Р България до 2020 година, Националната стратегия за околна среда 2009-2018 г и План за действие, Националната дългосрочна програма за енергийна ефективност 2005 – 2015 г и Националната дългосрочна програма за насърчаване използването на ВЕИ 2005 – 2015 година са част от основните документи, в които са формулирани дългосрочни цели за опазването на ОС в България успоредно със стратегическите цели за устойчиво развитие на българската икономика и преди всичко българската енергетика. При всички изброени програмни документи са взети под внимание формулираните глобални цели, свързани с опазването на околната среда от въздействието на различните сектори на световната икономика и произтичащите от тях директиви, стратегии и програми на Европейската общност. Всеки от разглежданите основни документи, по които ще се развива българската енергетика има за цел да изпълни ангажиментите на страната ни в решаването на глобалните екологични проблеми, свързани с намаляване на емисиите на ПГ, увеличаване дела на ВЕИ в общото крайно потребление на енергия и повишаване на енергийната ефективност чрез подобряване на ефективността при производството на електрическа и топлинна енергия и намаляване загубите при преноса и разпределението на енергията.
В заключение можем да кажем, че при реализирането на Енергийната стратегия на Р. България до 2020 година страната ни ще допринесе за опазването на околната среда и най-вече по най-важния индикатор - намаляване на емисиите на парникови газове чрез:
-
въвеждане на нови енергийни технологии;
-
подобряване на енергийния ни микс преди всичко с увеличаване на дела на произвежданата енергия чрез прилагането на нискоемисионнии технологии и ефективно използване на природните ни ресурси - ВЕИ;
-
подобряване на енергийната ефективност при производството и потреблението на енергия.
6. Вероятни значителни въздействия върху околната среда и връзките междутях 6.1. Възможни значителни въздействия от прилагане на Енергийната стратегия
Енергийната промишленост е един от големите замърсители на атмосферния въздух. Въглищните топлоелектрически централи (ТЕЦ) са източници на прах, фини прахови частици (ФПЧ) и вредни газове – главно серен диоксид, азотни оксиди и парниковите газове въглероден диоксид, метан и в по-малка степен диоксини и фурани.
Високите концентрации на вредни вещества в димните газове, изпускани от комините на ТЕЦ, оказват отрицателно въздействие върху качеството на атмосферния въздух. Въпреки доброто разсейване на емисиите, особено при комините с по-голяма височина (200-300 м), при неблагоприятни климатични условия замърсителите се задържат и отлагат в приземния атмосферен слой и способстват за повишаване на концентрациите на вредни вещества над допустимите нива.
Сгуроотвалите към ТЕЦ са източници на неорганизирани прахови емисии. Ограничаването на тези емисии се постига с изграждане, функциониране и поддържане на оросителни инсталации.
През последните години и понастоящем се извършва рехабилитация и обновяване на някои от съществуващите централи и прахоулавящи съоръжения, както и изграждане на сероочистни инсталации (СОИ). Това води до намаляване на емисиите на вредни вещества в отпадъчните газове, а оттук и до ограничаване на замърсяването на атмосферния въздух. Повечето Големи горивни инсталации (ГГИ) са снабдени с апаратура за собствени непрекъснати измервания на емисиите. В останалите се осъществява периодичен контрол чрез измерване с мобилни уреди.
В издадените Комплексни разрешителни (КР) са поставени редица изисквания (условия) за привеждане на централите в съответствие с Наредба № 10/2003 г. за норми за допустими емисии (концентрации в отпадъчни газове) на серен диоксид, азотни оксиди и общ прах, изпускани в атмосферния въздух от ГГИ. Почти всички от заложените инвестиционни мероприятия са включени в Програмата за прилагане (ПП) на Директива 2001/80/ЕО относно ограничаване на определени замърсители във въздуха от ГГИ за постигане на съответствие с Наредба № 10/2003 г.
Във връзка с изготвянето на настоящата Екологична оценка, от МОСВ беше предоставена справка за изпълнение на ПП на Директива 2001/80ЕО. Голяма част от предвидените инвестиционни мероприятия са изпълнени (табл. 2.10.1-1 на т.2.10.1). В същия раздел на доклада за ЕО са дадени количествата на емитираните вредни вещества (серен диоксид и прах) при цялостно изпълнение на ПП и условията в КР – към 2014 г. Посредством компютърния модел PLUME са изчислени очакваните концентрации на замърсителите в приземния атмосферен слой. Прогнозните приземни концентрации са няколкократно по-ниски в сравнение с периода преди изпълнение на условията в КР и инвестиционните мероприятия от ПП
Енергийната стратегия предвижда развитие и увеличаване на мощностите за енергопроизводство на базата на местни въглищни суровини. В Стратегията се предвижда въвеждането на „чисти” технологии за производство на енергия от въглища чрез поетапно изграждане на нови мощности и извеждане от експлоатация на тези, които не отговарят на европейските екологични стандарти. Препоръчително е в Стратегията да бъде регламентирано разработването на документи (планове, програми и др.), които да конкретизират техническото и технологично обновяване на горивните инсталации към отделните енергийни дружества. Това обновяване следва да гарантира намаляване на емисиите на изпусканите в атмосферния въздух вредни вещества под допустимите норми по националното законодателство и в съответствие с новата Директива за индустриални емисии.
Прогнозната оценка за въздействието върху атмосферния въздух от реализирането на Енергийната стратегия е направена за същите ГГИ, разгледани в т.2.1 и т.2.10.1 на настоящия доклад. Емисиите на серен диоксид за „Бобов дол” и „Марица 3” - Димитровград са приети по Наредба №10/2003 г., а за останалите ГГИ прогнозната емисия е 400 mg/Nm3. Дебитът на отпадъчните газове от ТЕЦ „Бобов дол” е преизчислен само за един енергоблок, в съответстве с приетото в ПП поетапно извеждане на трите блока. В оценката не се включва „Марица изток 4”, тъй като намерението за нейното изграждане е отпаднало към настоящия момент. (Приложение 6.1.1-1).
В табл. 6.1.1-1 са представени данни за дебита на отпадъчните газове на ТЕЦ, емисиите на серен диоксид и максималните приземни концентрации (Сmax). Не са взети предвид емисиите на прахови частици, тъй като при моделирането за периода преди реализиране на Енергийната стратегия приземните концентрации на прах са много ниски.
Таблица 6.1.1-1. Емисии и максимални приземни концентрации на серен диоксид от ГГИ след реализиране на Енергийната стратегия
№
|
ГГИ
|
комин
|
Т
|
Дебит
|
Емисии
|
Сmax
|
Разст
|
h,m
|
d,m
|
оС
|
Nm3/h
|
Nm3/s
|
mg/Nm3
|
g/s
|
mg/m3
|
m
|
1
|
2
|
3
|
4
|
5
|
|
6
|
8
|
9
|
10
|
11
|
1
|
ТЕЦ Бобов дол
|
200
|
8
|
125
|
648000
|
180
|
720
|
129.6
|
0.01995
|
2000W
|
2
|
ТЕЦ Перник
|
120
|
6
|
120
|
360000
|
100
|
400
|
40
|
0.0081
|
1200 S
|
3
|
ТЕЦ Варна - К1
- К2
|
150
150
|
8
8
|
140
140
|
2052000
2052000
|
570
570
|
400
400
|
228
228
|
0.0215
|
2250 S
|
4
|
ТЕЦ Брикел
|
150
|
6
|
197
|
3348000
|
930
|
400
|
46.5
|
0.06569
|
13448
NE от МИ3
|
5
|
Марица-изток 2
- К1
- К2
- К3
- К4
|
135
135
135
325
|
8.1
8.1
8.6
9.5
|
66
66
70
68
|
3420000
3420000
1980000
4680000
|
950
950
550
1300
|
400
400
400
400
|
47.5
47.5
27.5
65
|
6
|
Марица изток 3
- К1
- К2
|
150
150
|
8.6
8.6
|
71
71
|
2200000
2200000
|
611
611
|
400
400
|
30.5
30.5
|
7
|
AES-Гълъбово
|
165
|
63
|
72
|
33300
|
9.25
|
400
|
3.7
|
8
|
ТЕЦ Марица 3 - Димитровград
|
180
|
8
|
168
|
777000
|
215.8
|
1200
|
259
|
0.01936
|
3400 S
|
9
|
ТЕЦ Русе-изток
- К1
- К2
- К3
|
120
180
180
|
5.8
6
6
|
140
160
160
|
1094240
835000
530000
|
304
232
147
|
400
400
400
|
121.6
92.8
58.8
|
0.02288
|
2050 NE
SW
|
10
|
ТЕЦ-Сливен
|
120
|
6,2
|
145
|
453600
|
126
|
400
|
50.4
|
0.01127
|
SE
|
11
|
ТЕЦ Свилоза
|
150
|
7
|
120
|
648000
|
180
|
400
|
194.4
|
0.00787
|
1480 NE
|
12
|
ТЕЦ Видахим
|
120
|
7.5
|
110
|
412000
|
114.4
|
400
|
45.76
|
0.00858
|
1200E
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Максималните приземните концентрации на серен диоксид, получени от разсейването на емисиите от всички ТЕЦ при разглеждания вариант (след прилагане на Енергийната стратегия) не превишават нормите за опазване на човешкото здраве. Най-висока е максималната концентрация в района на „Марица изток” - 65,69 µg/m3. Максималните приземни концентрации за ТЕЦ с по-малки мощности са около и под 10 µg/m3. Концентрациите на серен диоксид в атмосферния въздух на засегнатите селища в този район, определени посредством изолиниите на компютърния модел, са около 20 µg/m3 (фиг. 6.1-1 – 6.1-9).
В таблица 6.1.1-2 са представени данни за емисиите на серен диоксид от ГГИ (g/s), приземните концентрации от PLUME и прогнозните концентрации на серен диоксид в атмосферния въздух в ПМ преди прилагане на стратегията и след реализацията й.
Таблица 6.1.1-2. Емисии и приземни концентрации на серен диоксид преди и след прилагане на Енергийната стратегия
П М
|
РОУКАВ
|
Преди прилагане на ЕС
|
След прилагане на ЕС
|
НАС ККАВ
2007
|
Е,
g/s
|
С, µg/m3
|
Е,
g/s
|
С, µg/m3
|
Изч.
|
Прогн
|
Изч.
|
Прогн
|
1
|
2
|
3
|
4
|
5
|
6
|
7
|
8
|
9
|
Перник
|
Югозападен
|
150
|
10
|
10-15
|
40.0
|
1
|
<10
|
31.37
|
Гълъбово
|
Южен/Тракийски
|
7390
|
20
|
20-30
|
2364
|
5
|
10-15
|
47.67
|
Димитровград
|
Южен/Тракийски
|
2590
|
50
|
45-50
|
259
|
6
|
<20
|
49.56
|
Русе/РИОСВ
|
Северен/Дунавски
|
273.2
|
5-15
|
5-10
|
273.2
|
5-15
|
5-15
|
11.7
|
Варна/Извори
|
Варна
|
456
|
3
|
5-10
|
456
|
3
|
5-10
|
10.9
|
Свищов
|
Северен/Дунавски
|
194.4
|
3
|
<5
|
72
|
1
|
<5
|
11.1
|
Видин
|
Северен/Дунавски
|
86.94
|
2
|
<5
|
45.76
|
1
|
<5
|
-
|
Бобов дол
|
Югозападен
|
280.8
|
<1
|
<5
|
129.6
|
<1
|
<5
|
-
|
В колони 4 и 7 са дадени получените с компютърния модел приземни концентрации в селищата с ПМ, намиращи се в района на ГГИ. В колони 5 и 8 са посочени прогнозните стойности на концентрациите на серен диоксид в приземния атмосферен слой, характеризиращи качеството на въдуха, като резултат от емисиите на ТЕЦ, битовото горене и др. В колона 9 за сравнение са посочени измерените нива от Националната автоматизирана система за контрол качеството на атмосферния въздух през 2007 г.
Данните показват по-значително намаляване на нивата на серен диоксид за периода след 2014 г. в районите на Перник, Гълъбово и Димитровград, което се дължи на заложеното снижаване на емисиите на серен диоксид (концентрации в отпадъчните газове) до 400 mg/Nm3. При останалите ТЕЦ прогнозираните нива на серен диоксид са ниски и преди прилагането на Енергийната стратегия, в резултат на изпълнението на ПП на Директива 2001/80/ЕО.
Топлоелектрическите централи, които работят с природен газ, са източници на емисии - главно азотен диоксид и въглеродни оксиди. Емисиите на азотен диоксид са в границите на нормативните изисквания.
Националната енергийна стратегия предвижда увеличаване дела на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) - ВЕЦ, вятър, биомаса, на ТЕЦ с гориво природен газ, както и на добиваната в АЕЦ енергия. В изпълнение на тези основни цели предстои реализиране на проекти за големи енергийни обекти – ВЕЦ „Цанков камък”, ВЕЦ „Горна Арда, АЕЦ „Белене”. Предвижда се изграждането на нови Ветроенергийни паркове и малки ВЕЦ.
Атомната енергетика и ВЕИ не замърсяват атмосферния въздух с вредни газове. Увеличаването на дела на произвежданата електроенергия от ВЕИ ще отговори на целта за намаляване на замърсяването на атмосферния въздух с вредни вещества, в т.ч. и парникови газове.
Реализирането на Енергийната стратегия като цяло ще доведе до подобряване на качеството на атмосферния въздух в районите, подложени на въздействието на емитираните вредни вещества (замърсители) от ГГИ, което може да се оцени като значително за Югозападен и Южен/Тракийски РОУКАВ.
5>1>5>1>5>5>5>5>20>10>
Сподели с приятели: |