Доклад за екологична оценка на проект "eнергийна стратегия на република българия до 2020 година"
Изтегляне 3.52 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.6. Културно наследство
- 4.7. Население, човешко здраве
- 5.1. Национални цели
4.5. ОтпадъциВ проектът за енергийна стратегия на България се залага на запазване на водещата роля на въгледобива при производството на електрическа и топлинна енергия. Наред с това въгледобивът се явява и един от най-големите генератори на отпадъци в страната, което е породено от технологията. Въздействието на тези отпадъците върху природната среда се изразяват в отнемане на подходящи терени за изграждане на съоръжения за обезвреждане, най-вече чрез метода на депонирането. Съществуващите екологични проблеми, имащи отношение към енергийната стратегия, се изразява най-вече с експлоатацията на изградените към настоящия момент депа. Това са депата за промишлени и опасни отпадъци от откривни земни маси, сгуроотвали, насипища и други. Тези проблеми могат да се ограничат като се спазват стриктно техническите проекти за експлоатация на съоръженията и се предприемат мерки за намаляване количествата на депонираните отпадъци и повторната употреба. 4.6. Културно наследствоОбектите на културното наследство и най-вече археологическите могат да бъдат сериозно застрашени от изграждането на нови енергийни мощности и енергопреносни инфраструктури. По тази причина е необходимо чрез Енергийната стратегия да се наложи стриктното прилагане на всички изисквания на специализираната нормативна база. Планираното осъществяване на големи инфраструктурни проекти като газопроводите Набуко и Син поток, които ще преминат през територията на България, налага да се предвидят конкретни марки за опазване на културното наследство в обсега на трасетата им. Енергийната стратегия предвижда продължаване дейността на съществуващите ТЕЦ на база наличните въглищни запаси и изграждане на нови мощности в Източно-Маришкия въглищен басейн. Откритият добив на въглища води до сериозна заплаха за културните ценности. Поради това е необходимо дългосрочно да се планира осъществяването на мерки за защитата им . Тези мерки трябва да започнат да се прилагат поне 5, а за някои обекти и повече години преди започване на изкопните работи. 4.7. Население, човешко здравеТоплоелектрическите централи са организирани източници на основните замърсители на въздуха със серни, азотни окиси, прах, амоняк, въглероден диоксид. Независимо от това, че съществуват и други мощни източници на замърсяване като циментовата и химическата промишленост, в общия вклад на негативно въздействие върху околната среда и здравното състояние на населението, значителна част се пада на енергетиката и топлопроизводството работеща основно с въглища. Това особено добре е демонстрирано в районите където са локализирани предимно тези източници - районът на Марица Изток, Димитров град, Бобов дол. Освен от горивните процеси, големи неорганизирани прахови емисии се отделят от сгуроотвалите на топлоелектрическите централи и табаните на открития въгледобив. Комибинираното въздействие на тези замърсители влияе негативно върху общото здравно състояние на населението и работниците. Редица изследвания на здравното състояние на населението от тези райони в периоди преди 1989 г. показваха повишена честота на обща заболеваемост, оценена по обращаемост за медицинска помощ. Това се потвърждава и от фактът, че честотата на общата заболеваемост в периодите 89 -91 г., 91 -93 г., когото вредните емисии, в резултат на срив на производството достигнаха допустимите норми, честота на общата заболеваемостта спада. Намалената честота на заболявания е по отношение на различни нозологични единици, като на преден план излиза намаляването на дихателните заболявания. Съществуват и данни които показват, че масивното атмосферно замърсяване има негативен ефект върху физическото развитие на децата, няколко години и след подобряване на екологичната обстановка. Неорганизираните емисии от горивните процеси за домакински нужди и отопление, в резултат на недостатъчното централизирано топлоподаване в страната, също е източник на замърсяване на въздуха, което особено през студените периоди на годината има неблагоприятен здравен ефект върху намалението Ядрената енергетика е не само беземисионно и евтино производство на електроенергия, но при безопасно съхранение на радиоактивните отпадъци и осигурена надеждност на експлоатация на реакторите няма негативен здравен афект върху населението в 30 километровата зона около централата. 5. Цели за опазване на околната среда на национално и международно ниво и начинът, по който са взети под внимание в Енергийната стратегия на България до 2020 година5.1. Национални цели5.1.1. Оценка на съответствие на целите за опазване на ОС в Е Стратегия до 2020 г. и Проекта на Национална стратегия за околна среда 2009-2018 г. и План за действие към нея.Стратегическите цели в Проекта на Национална стратегия за околна среда 2009-2018 г. са:
Очакваните резултати от изпълнението на тези стратегически цели са в пряка връзка с приоритетите на Енергийната Стратегия и най-вече с първата и третата приоритетни цели, свързани с Устойчивото развитие и Енергийната сигурност. Планирането на развитие на нисковъглеродна и енергийно ефективна икономика в Проекта на Националната стратегия за околна среда 2009-2018 г ще допринесе за устойчиво екологосъобразно енергийно развитие и то в посока към намаляване на емисиите на ПГ чрез реализирането на бърз технологичен напредък чрез въвеждане на чисти въглищни технологии, чрез увеличаване на дела на произвежданата нискоемисионна енергия от ВЕИ и чрез подобряването на енергийната ефективност при производството и потреблението на енергия. Така ще изпълним ангажиментите на страната ни по линията на Европейския съюз и ООН в областта на изменение на климата, за опазване на биологичното разнообразие, което е едно от най-богатите в Европа, за постигането на по-добро качество на ОС и компонентите й и факторите, от където следва намаляване на риска за здравето на хората. Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|