Доклад за екологична оценка на проект "eнергийна стратегия на република българия до 2020 година"
Биоразнообразие, ландшафт и защитени територии
Изтегляне 3.52 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 6.1.4.1. Въздействия от осъществяването на националните цели в ЕС
- 6.1.4.2. Заплахи за биоразнообразието, ландшафта и защитените територии по източници
- 6.1.4.2.3. От ВЕЦ и малки ВЕЦ
- 6.1.4.2.4. От ветроенергийни паркове
- 6.1.4.2.5. От фотоволтаични паркове
- 6.1.4.2.6. От газопреносни системи
- 6.1.4.2.7. От електропреносни системи
- 6.1.4.3. Анализ на въздействията
- 6.1.4.3.1. Важност и уязвимост на рецептора
6.1.4. Биоразнообразие, ландшафт и защитени територииБогатото биологично и ландшафтно разнообразие на България е подложено на въздействието на широк спектър от заплахи, в резултат на човешката дейност и на естествените процеси, протичащи в екосистемите. 6.1.4.1. Въздействия от осъществяването на националните цели в ЕСОсъществяването на националните цели, които са и цели на ЕС биха въздействали върху биоразнообразието и ландшафта различно - пряко и непряко, положително и отрицателно: 1. Намаляване на емисиите на вредни парникови газове. В съответствие с номенклатурата на Междуправителствения комитет по изменение на климата /IPCC/ в енергийния сектор са включени емисии от изгаряне на горива за получаване на енергия. В този сектор са включени и неорганизирани емисии при добив, пренос и разпределение на твърди, течни и газообразни горива. Българският енергиен сектор има ключова позиция в националната икономика. Той е източник на над 74 % от агрегираните емисии на ПГ за последната година на инвентаризация - 2006 г. Най-голям дял от агрегираните емисии на ПГ в сектора заемат емисиите на CO2 – до 90%. Увеличаване на емисиите спрямо предходната 2005 г. се наблюдава само в енергетиката и транспорта ( НСОС). Предвиденото намаление на емисиите до 2020 г. би подобрило условията на средата и въздействието върху биоразнообразието би било в положителна посока. Поглъщането на CO2 в горите е свързано със стопанисването и управлението на горски масиви, предназначени за промишлен добив на дървесина, както и гори със специално предназначение. Залесяването на пустеещи земи с цел спиране на ерозионни процеси също води до натрупване на CO2 в биомаса. Поглъщането на CO2 се формира от нетния баланс на усвоявания от атмосферата С и отсеченото количество биомаса /дървета/, което се използва за отопление, производство на хартия и други дейности консумиращи биомаса. Емисиите на CO2 в атмосферата са свързани и с горските пожари, както и с намаляване на площта на горите поради различни дейности. Осъществяването на Енергийната Стратегия и тази стратегическа цел би довела до по-добро управление на горите и намиране на баланса на създаване на нови гори и тяхното ефективно използване, работа за повишаване здравословното състояние на горите, както и по-ефективна работа за предотвратяване на масивни горски пожари. Това би довело до по-добро опазване на биологичното и ландшафтното разнообразие на страната.
Европейската Комисия предложи проект на Директива за насърчаване употребата на енергия от възобновяеми източници, с която се установяват индивидуални национални енергийни цели, които ще допринесат за постигането на крайната цел от 20% и задължителни 10% за биогоривата в транспортния сектор за всяка държава-членка. За България изискването е да се достигне до 16% от общото крайно потребление на енергия през 2020 г. Проектодирективата въвежда още минимални критерии за устойчивост на биогоривата. В изпълнение на тези цели се предвижда реализиране на проекти за големи енергийни обекти – ВЕЦ „Цанков камък”, ВЕЦ „Горна Арда”, АЕЦ „Белене”, както и нови ВЕП и малки ВЕЦ. Реализирането на тези обекти ще има пряко въздействие върху биоразнообразието (в частност горите) както и ландшафта. Увеличаване на дела на биогоривата с 10% също ще доведе до директно въздействие върху биоразнообразието (в т.ч. биоразнообразието в агроекосистеми) и ландшафта. Тук е необходимо да бъдат добре подбрани терените за производство на енергийна суровина, за да се избегне конфликт при използването на терени, заети от други природни (напр. ливадни) ландшафти, което ще доведе и до загуба на биоразнообразие. Използването на изоставени селскостопански площи може да бъде едно разумно решение. Използването на биомасата (особено дървесина) за енергийни цели налага специфични дейности в горския сектор, което е залегнало и в НГПС. Целта на тези дейности е да не бъде допуснато намаляване на горските площи чрез използването на добитата от отгледните сечи дървесина, кастрене в иглолистни гори, организиране на плантации за производство на биомаса от бързорастящи и висококалорийни дървесни видове (напр. тополи, акация, кестен) и др. Необходимо е да се организира и използването на другите видове биомаса – селскостопански растителни и животински отпадъци и т.н. В тези видове се крие голям потенциал за производство на енергия, но използването им – събиране и оползотворяване, изобщо не се извършва. При добра организация тези видове биомаса, могат значително да повишат енергийната ефективност на страната. И което е също така много важно – ще има положителен косвен ефект върху намаляване на отпадъците, премахване на една от най-разпространените причини за възникване на горски пожари и всички негативни последствия от тях върху биоразнообразието и ландшафтите – опожаряване на стърнищата по селскостопанските площи. Увеличаването на производство на енергия от ветрогенератори и фотоволтаици също ще има директно въздействие върху опазването на биоразнообразието в частност опазването на птиците и прилепите, както и върху ландшафта. Това са основните компоненти на биоразнообразието и околната среда, които се засягат от изграждането на ветрогенераторни и фотоволтаични паркове. 3. Повишаване на енергийната ефективност Постигането на тази цел би имало косвено въздействие върху биологичното и ландшафтното разнообразие – внедряването на енергийно ефективни технологии, намаляване на потреблението на домакинствата и МСП ще доведе до намаляване на емисиите на парникови газове в атмосферата, което има пряко въздействие върху тях. Следните по-важни акценти заслужават също внимание:
6.1.4.2. Заплахи за биоразнообразието, ландшафта и защитените територии по източнициЗаплахите, самостоятелно или в комбинация, засягат в различна степен различните организмови групи, местообитания, екосистеми и ландшафти в страната. Те могат да влияят пряко или ефектът от тях да се отразява косвено. 6.1.4.2.1. От АЕЦВъпреки, че няма данни за отрицателно въздействие на атомната централа Козлодуй върху предмета и целите на опазване на защитени зони, в Стратегията не е разгледан характерът, степента и продължителността на потенциални въздействия върху птиците и местообитанията в обхвата на дейността на АЕЦ. В целите на стратегията се предвижда строителство на новата АЕЦ “Белене”. Не е представена обаче техническа информация относно съхранение на отработено гориво, транспорт на ядрено гориво, маршрути и др., което не позволява прогнозна оценка на въздействията и заплахите за биоразнообразието, ландшафта и защитените територии в обхвата на дейността на тази АЕЦ. Следва да се има предвид, че в непосредствена близост се намира най-големият български остров на р. Дунав. На негова територия са разположени три големи блата, обявени за резерват, а гората около тях-за защитена местност. Всички те имат голяма консервационна значимост за биоразнообразието и екосистемите по Долния Дунав. 6.1.4.2.2. От ТЕЦОтрицателните въздействия от ТЕЦ са свързани с емисиите на вредни и парникови газове и последващите атмосферни отлагания в екосистемите. По данни на ЛТУ (проф. Н. Игнатова) критични натоварвания с атмосферни отлагания се отчитат в горски екосистеми в района на Средни и Източни Родопи, Тракийската низина и Западните покрайнини. Както вече бе посочено в Раздел 2.4.1.2.1, язовирите Овчарица и Розов кладенец са охладителни езера на ТЕЦ-2 и ТЕЦ-1, поради което поддържат значителни популации на риби, а оттам и на птици-ихтиофаги. Тези язовири са едни от малкото примери, при които е налице значително положително въздействие върху зимуващите популации на водолюбиви птици в България (Michev & Profirov, 2003). Там са регистрирани едни от най-значимите зимовища в България на зеленоглавката (Anas platyrhynchos), световно застрашения къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), голямата белочела гъска (Anser albifrons), големия корморан (Phalacrocorax carbo) и редица други застрашени в различна степен и ресурсни видове птици. Освен за птици, такива местообитания имат значение и за земноводни и влечуги. Въз основа на това тези язовири са включени в НЕМ Натура 2000. 6.1.4.2.3. От ВЕЦ и малки ВЕЦПри строителството на ВЕЦ следва да се има предвид, че съгласно изискванията на Рамковата директива на водите и съответно Закона за водите, в регистъра на защитените територии, които подлежат на специален режим на защита се включват:
На Фиг. 6.1.4-1 са представени действащите на територията на Р. България ВЕЦ. Следва да се отбележи, че поради липса на официално придоставена информация, в картата не са посочени ВЕЦ в експлоатация, разположени в поречията от Западнобеломорска басейнова дирекция. Практиката на изграждането на русловия тип ВЕЦ е свързано със създаването на различни по големина изкуствени водоеми, които променят водната екосистема от лотична в лентична с всички произтичащи от това последствия за водната флора и фауна. Тези промени могат да оказват както отрицателно, така и положително въздействие върху биоразнообразието и ландшафта. Фрагментиране на местни популации, отнемане на значителни площи с местообитания на определени видове и др. подобни са част от екологичните проблеми. От друга страна се създават благоприятни условия за развитие на влечуги, земноводни и особено за миграцията и презимуването на значителни количества от застрашени и ресурсни видове водолюбиви птици; поява на нови гнездещи видове, някои от които с висока консервационна стойност (морски орел, орел-рибар и др.). 
Фиг.6.1.4-2. Разпределение на малките водни електроцентрали (МВЕЦ) по територията на България и защитените зони по Натура 2000 - оригинал Анализът на актуалните данни, показва, че 63 от пуснатите в експлоатация ВЕЦ са разположени в защитени зони по Натура 2000 или в непосредствена близост до тях От посочените, 32 са действащите ВЕЦ, разположени в Натура зоните, защитени по Директивата за местообитанията, 12 – в зоните по Директивата за птиците, а 21 попадат и в двете зони. Изграждането на ВЕЦ и МВЕЦ има пряко въздействие, върху популациите на риби, водните безгръбначни съобщества и техните местообитания. Силата и посоката на тези въздействия зависят от конкретните условия. В достъпната литература няма достатъчно обобщени данни за ефекта на ВЕЦ върху водните организми. Такава информация липсва и в Стратегията но се разглежда отчасти в ПУРБ. Строителството на водноелектрически централи е съпроводено със създаването на различни по големина изкуствени водоеми, които съществено променят ландшафта и може да оказва двояко влияние върху орнитофауната:
Докато за първата група засега у нас липсват научни публикации, то за втората има натрупан обилен доказателствен материал (Kostadinova & Dereliev, 2001, Michev & Profirov, 2003; Dimitrov et al., 2005). 6.1.4.2.4. От ветроенергийни парковеПрез 2001 г. от вятърна енергия у нас са произведени 35 MWhе (3 toe), през 2003 г. - 63 MWh (5.4 toe), а през 2004 г. -707 MWh (60.8 ktoe). Това показва основната тенденция, отбелязана в Стратегията, за ускоряване на развитието на вятърната енергетика в България. По данни на МОСВ (РИОСВ) към края на 2009 г. в различни етапи на процедура са ветрогенератори в 17 защитени зони по птиците и 14 защитени зони по хабитатите (Фиг. 6.1.4-1). Основните отрицателни въздействия, свързани с изграждането на ветропаркове, засягат предимно миграциите на птиците и техните местообитания. Ветрогенераторите оказват и отрицателно въздействие върху прилепите. На този етап са все още недостатъчни конкретните данни у нас за смъртност на птици и прилепи, вследствие на колизии с ветрогенератори. Не са стандартизирани и методиките за извършване на орнитологичния мониторинг и за оценката на потенциалния риск за тези групи видове. 
Фиг. 6.1.4-1. Разпределение на инвестиционни предложения за ветроенергийните паркове (ВЕП) по територията на България, попадащи в защитени зони по Натура 2000 (оригинал) Ветропарковете променят трайно ландшафта – от природен, той се превръща в антропогенен техногенен ландшафт. Пример за силно изразено отрицателно въздействие въздействие на ветропаркове върху местообитанията и ландшафта е районът на нос Калиакра. Според нас, там капацитетът на натоварване вече е достигнат и следва да се избягва развитие на ВЕИ мощности.
По данни на МОСВ (Фиг. 6.1.4-2) към края на 2010 г. в различни етапи на процедура са фотоволтаични паркове в 12 защитени зони по птиците с обща площ около 90 дка и в 35 защитени зони по хабитатите с обща площ около 3720 дка 
Фиг. 6.1.4-2. Разпределение на инвестиционни предложения за фотоволтаичните паркове (ФВП) по територията на България, попадащи в защитени зони по Натура 2000 (оригинал) Както се вижда от Фиг. 6.1.4-2 основните инвестиционни намерения са групирани в крайните югозападни и югоизточни части на България, които се отличават с високо консервационно значение и наличието на ЗЗ. Основното въздействие е свързано с отнемането на площи от защитени зони, опасност от нарушаване на местообитания и местообитания на видове от Приложение 2 на ЗБР. По-заплашени са растителни видове и бавноподвижни животни. Няма изследвания и данни за въздействието на фотоволтаични паркове върху биоразнообразието у нас. Фотоволтаичните паркове с по-големи размери променят коренно типа на ландшафта и от природен, той се превръща в антропогенен техногенен ландшафт.
Важността и нарастването на търговията с енергия оказва влияние върху преносът й и свързаното с това въздействие върху околната среда. 
Фиг 6.1.4-3. Карта на България с НЕМ Натура 2000 и основни и прогнозни газопроводи през територията на страната (газопроводът Набуко е маркиран с червена линия) При строителство на трасета на нови газопроводи съществува опасност от пряко унищожаване на видове растения и животни (гнезда на птици, влечуги, земноводни, безгръбначни животни), както и унищожаване или силно накърняване на техните местообитания. От Фиг. 6.1.4-3 се вижда, че в общи линии броят на потенциалните конфликтните места от вероятното преминаването на трасетата през защитени зони е относително неголям. Същевременно съществува опасност и от силно въздействие върху ландшафта. Мерки за смекчаване или отстраняване на отрицателното въздействие имат локален и регионален обхват. 6.1.4.2.7. От електропреносни системиEлектропреносните системи (далекопроводи с различно напрежение, селищни електропроводи и др.) оказват двояко влияние върху орнитофауната:
По данни на Петров (2007) от установените в периода 2004-2005 г. 5703 гнезда на бели щъркели в България, върху електрически стълбове са регистрирани около 4000 гнезда. Само около 1300 от тях са обезопасени чрез изкуствени платформи, а 2659 лежат директно върху проводници под напрежение. Около един такъв стълб при Атанасовското езеро край Бургас по време на есенния прелет са намерени 21 умрели от токов удар щъркели. По литературни данни в Унгария, Украйна и други държави от Централна и Източна Европа стълбове с високо напрежение се използват за поставяне на изкуствени гнезда за привличане на видове с висока консервационна стойност към гнездене. Подобна дейност се осъществява вече и в България за привличане към гнездене на почти изчезналия вече у нас ловен сокол. Основните заплахи и предизвикателства за биологичното и ландшафтно разнообразие от приложението на енергейната стратегия в България могат да се обобщят, както следва: Загуба, деградация и фрагментация на местообитания, предизвикана от човека Разрушаването на местообитанията е най-сериозната заплаха за биологичното разнообразие в страната. То засяга както водните така и наземните местообитания и е причинено от дейности в различни сектори на икономиката. Сериозни щети върху местообитанията оказват строителството и инфраструктурните проекти. Тук се включват строежите на пътища, магистрали, газопроводи, съоръжения по река Дунав и др. Човешката дейност (развитието на енергетиката, туризма, инфраструктурата и др. дейности) води не само до пряка загуба и разрушаване на местообитания, но и до нарушаване на условията в тях. Като резултат, природни масиви и местообитания се разпокъсват, формират се прегради и препятствия, затруднява се връзката между отделните части на популациите, останали във фрагментираната територия. Това води до директно нарушаване на процесите в екосистемите и в ландшафтите. Пресушаването и и усвояването на влажните зони, както и изграждането на съоръжения за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници (вятърна, водна и слънчева) са друга заплаха, предизвикваща промяна на средата, загуба или деградация на местообитанията. Последствията от тези процеси могат да окажат влияние както върху видовете, трайно обитаващи територията, така и върху мигриращи видове, които я използват за почивка или хранене по време на миграция. Прилагането на Стратегията се очаква да има значителни въздействия върху орнитофауната на България, както и върху други видове животни, растения и местообитания. Те ще бъдат свързани с местообитанията на птиците, животните и растенията, и върху техните популации. Въздействията са от два типа: А. Отрицателни въздействия 1. Преки – върху видовия и количествен състав на птиците; върху отделни гнездови находища и места за концентрации. Отнемане на територии и фрагментация на природни хабитати и местообитания на видове животни, смъртност. Смъртоносни удари на птици в проводници на електропреносни линии, загиване от токови удари при кацане на електрически стълбове и др. подобни. За територията на България липсват количествени данни за вида и броя птици, загиващи ежегодно при колизии с енергийната мрежа, но по експертна оценка се касае за стотици и хиляди предимно дневни грабливи и водолюбиви видове птици. 2. Косвени – върху хранителната база, върху местата за гнездене, безпокойство и прогонване. В зависимост от продължителността е възможно разграничаването и на временни и постоянни, продължителни и еднократни въздействия и т.н. Б. Положителни въздействия Такива въздействия има в охладителните езера на ТЕЦ 1 и ТЕЦ 2, където са регистрирани големи концентрации на водолюбиви птици през зимата и по време на миграции. Положително въздействие има и изградената каскада „Средна Арда”, където видовият състав на птиците е значително обогатен. Положително въздействие оказва и електропреносната мрежа, която се използва от редица видове птици за гнездене. Положително въздействие върху екосистемите и ландшафтите оказва намаляването на натоварването с биогенни елементи, отлагането на серни и азотни окиси.
Замърсяването на околната среда води до деградация и загуба на местообитания и може да се разглежда като част от тази по-глобална заплаха. Биологичното и ландшафтно разнообразие в България е засегнато в различна степен от различни форми на замърсяване - замърсяване на почвите, замърсяване на въздуха, замърсяване на водите (химическо замърсяване, индустриално замърсяване, петролни разливи и др.); замърсяване с отпадъци, което променя екосистемите процеси и води до коренна промяна в ландшафтите. Глобалното изменение на климата Eнергийният сектор е източник на над 74% от националните агрегирани емисии на парникови газове (ПГ) за последната година на инвентаризация (2006 г.). Най-голям дял от агрегираните емисии на ПГ в сектора заемат емисиите на въглероден диоксид (CO2), до 90 %. При използваната методика за изчисляване на емисиите на ПГ (по IPCC) в енергийния сектор са включени емисии от горивните процеси на следните подсектори – енергетика, преработващи индустрии и строителство, транспорт, услуги, домакинства, селско и горско стопанство и други. В енергийния сектор най-голям дял от емисиите на парникови газове има подсектор Енергия, над 45% от общите емисии на ПГ на сектора, като се наблюдава нарастване на относителния дял спрямо този през базовата 1988 г., от 46 % на 57 % през 2005 г. В сравнение с 2004 г., емисиите на парникови газове имат лек прираст с 3 %, но като цяло нивото се запазва приблизително еднакво. Това се дължи на структурата на електропроизводствените мощности след спирането на двата блока /по 440 MW/ в АЕЦ „Козлодуй”. Като цяло се наблюдава тенденция на намаляване на емисиите на парникови газове спрямо базовата 1988 г. с 45 %. Замърсяването на въздуха и ефектът на глобално изменение на климата са отчетени и на територията на България. Страната попада в зоната на засушаване, което води до намаляване на общото количество на валежите и на речния отток с характерни минимуми (засушаване) през 4-5 години, особено ярко изразени в Черноморския район за басейново управление. Този факт се отразява неблагоприятно не само върху хигрофилните растения, водните и влаголюбиви животни и като цяло върху хабитатите край реки, езера, торфища, заблатени места и други влажни зони. Ясно изразени са също промените в състава на растителната покривка в посока на увеличаване площите, заети от по сухоустойчиви видове. Процесът води до влошаване на състоянието на екосистеми, съставени от студоустойчиви и влаголюбиви горски видове. Глобалната промяна води и до изменения в ландшафтното разнообразие поради структурни и функционални промени в съставящите ландшафта екосистеми. Променя се видовият състав на доминантни видове, а оттам и облика на териториите.
При изграждането на електрическите централи се заемат относително малки географски площи, но дейностите свързани с добива на въглища, строежи на преносни мрежи, транспортирането и образуването на отпадъци могат да имат значително въздействие върху околната среда и по-специално върху биологичното и ландшафтното разнообразие. Това зависи от вида и интензивността на реализираните действия и употребата на горива. Добивът на нефт и природен газ може да разруши природните хабитати на животни и растения, да промени природните ландшафти и да ги превърне в антропогенни индустриални. Прилагането на Стратегията се очаква да има значителни въздействия върху ландшафтите. Те ще произтичат от трансформация на типовете ландшафти, нарушавайки тяхната природност и естетическа стойност, при изграждането на ветрогенераторни и фотоволтаични паркове, електрически централи и електро- и газопреносни системи. Въздействията ще бъдат преки отрицателни. Прилагане на дейности за достигане на първата и третата цел на Стратегията въздействието върху ландшафтите ще бъде косвено положително. 6.1.4.3. Анализ на въздействиятаЗа целите на анализа установените въздействия по източници, произтичащи от приоритетите и дейностите по прилагане на Стратегията могат да се определят по следния начин: 1. Намаляване на емисиите на вредни парникови газове. 1.1. въздействие от намаляване на замърсяването на околната среда 1.2.въздействие от намаляване натиска върху климатична система 2. Увеличаване на дела на ВЕИ в общото крайно потребление на енергия 2.1. въздействие от изграждане на атомна централа 2.2.въздействие от изграждане на ветрогенераторни паркове 2.3. въздействие от изграждане на фотоволтаични паркове 2.4.изграждане на преносни системи 2.5. въздействие от използване на биомаса 2.6. въздействие от производство на биогорива 2.7. . въздействие от използване на биогорива 3 Повишаване на енергийната ефективност 6.1.4.3.1. Важност и уязвимост на рецептораВажността и уязвимостта на рецептора се дефинира по следния начи: Важност – рецепторът е рядък, важен от еко-, социо- и икомически съображения, защитен от закона или от национално и международно значение Уязвимост – потенциал за експозиция на даден рецептор към екологично въздействие + чувствителност (толеранс към дадено екологично въздействие) Таблица 6.1.4.3.1. Важност и уязвимост на рецептора
Таблица 6.1.4.3.2. Вероятност, продължителност, честота и обратимост на въздействията
Таблица 6.1.4.3.3. Обратимост, вторичност, магнитут и качество на въздействията
Като обобщение, въздействието от осъществяването на Стратегията върху биоразнообразието, ландшафта и защитените обекти ще бъде пряко и косвено. Ценни природни местообитания, растителни и животински видове, които са в близост до предприятия на енергетиката и добивната промишленост, територии около открити рудници, сгуроотвали, насипища, терени около електроцентрали, са застрашени от увреждане. Биоразнообразието на територии със замърсен въздух, речни участъци с нарушен екологичен статус и замърсени и деградирани почви е с най-голям риск от унищожаване, намаляване или промяна. Пряко отрицателно въздействие върху биоразнообразието и ландшафта ще има разширяването на преносната мрежа, създаването на ветрогенераторни и фотоволтаични енергийни паркове. Положително въздействие би имало осъществяването на целенасочена политика за намаляване на вредните емисии от парникови газове, което би довело до по-добро управление на защитени територии и зони, по-добро състояние на горите и тяхното устойчиво стопанисване. Положително косвено влияние ще има използването на различни видове биомаса. При добра организация за ефективно използване на дървесина (използване на отгледните сечи, остатъци от сечища и кастрене на иглолистни култури и т.н.) би могло да се стигне до подобряване на здравословното състояние на горите, превантивна дейност по отношение на горските пожари и др. От заключението на експертите, които извършиха Оценките за съвместимост на Енергийната стратегия с предмета и целите на опазване на защитени зони по Директивата за птиците от мрежата Натура 2000 и с предмета и целите на мрежата НАТУРА 2000 за опазване на природните местообитания и местообитанията на видовете от Директива 92/43/ЕС е видно, че разпределението на енергийните ресурси на страната с потенциал за ефективно използване за ВЕИ припокрива важни елементи от НЕМ Натура 2000. В процеса на изпълнение на стратегията се очакват конфликти между реализацията на инвестиционни проекти и опазването на типове местообитания и местообитания на видове основно в югоизточната част от страната и територията покрай черноморското крайбрежие. Основни заплахи са отнемане на площ на ЗЗ, трайно увреждане на местообитания, фрагментация и нарушаване на структурата им, намаляване на числеността на популации от консервационно значими видове, замърсяване. Съгласно наличната информация за защитени зони от НЕМ Натура 2000, в които се реализират и/или предстои да бъдат реализирани инвестиционни предложения за усвояване на нови енергийни ресурси (главно ВЕИ), очакваната загуба на площи се оценява на по-малко от 1%, който е индикативен праг за съответствие със защитените зони. Вече се отчитат райони с повишена концентрация на инвестиционни предложения в защитени и чуствителни зони. Това изисква да се прилага диференциран подход в критериите при извършване на ОВОС, ЕО и Оценки за съвместимост с целите и предмета на НЕМ Натура 2000 за всеки конкретен район от такива зони. Превантивността и ефективността на контрола биха могли да се повишат след зониране на страната по тристепенен цветови код: “Зелена зона” – Райони, в които има ниска вероятност от конфликти между ИП за изграждане на съоръжения за ВЕИ и биоразнообразието. В тези райони очаквания кумулативен ефект от загуба на площ от ИП в ЗЗ от НЕМ е под 1%. Следват се стандартните законови процедури за оценка на потенциалните отрицателни въздействия и вземане на решения. “Жълта зона” – Райони, в които се очакват съществени конфликти между ИП за изграждане на съоръжения за ВЕИ и биоразнообразието. В тези зони прогнозния кумулативният ефект от отнемането на площи от предвижданите ИП в отделните ЗЗ е между 1% до 10%. Поставят се повишени и допълнителни изисквания към ОВОС, ЕО и ОС за конкретните райони - изисква се задължително предварително проучване, препоръчително е теренът на ИП да е извън ЗЗ, но е възможно разглеждане на алтернатива за други терени в ЗЗ, по-малко конфликтни. Подходът е диференциран, съобразно особеностите на ЗЗ, ландшафтите и средата. “Червена зона” - Екологично чувствителни райони, в които се очаква нерешими конфликти между ИП и биоразнообразието (невъзможност за смекчаване и компенсация). Очаква се ИП да окажат сериозни отрицателни въздействия върху ЗЗ, включително кумулативни площни ефекти по-големи от 10% от конкретни ЗЗ, опасност от компроментиране на благоприятния екологичен статус на ЗЗ и/или други значими негативни ефекти. Не се допуска изпълнение на ИП в ЗЗ и чувствителни зони. Информиране на инвеститорите на възможно най-ранен етап от подготовката на ИП и пренасочването им извън ЗЗ и др. конфликтни райони. По предварителни съображения на настоящия етап вече има основания да се определят „жълти зони” в югоизточната част на страната (района на Сакар, Дервентски възвишения, Източни Родопи). Предложена е и една „червена зона”, а именно района на „Калиакра”. Устойчивото ползване на енергийните ресурси на страната е възможно при спазване на законовите норми, непрекъснат мониторинг и въвеждане принципите на екосистемния подход и адаптивното управление. Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||