Доклад за екологична оценка на проект "eнергийна стратегия на република българия до 2020 година"

6.1.2. Води

Реализацията на новите стратегически газопроводни и нефтопроводни проекти, заложени като приоритет в Енергийната стратегия, предполагат изграждането на съоръжения, които ще пресичат по-големи и малки водни обекти. Това може да доведе до въздействия върху повърхностните води и близколежащи подземни водоносни хоризонти в района. Негативните ефекти от непредвидени разливи по време на експлоатацията могат да рефлектират върху качествата на водите в района и жизнеспособността на хидробионтите.

Друг приоритет, поставен в Стратегията е свързан със засилване на дела на развитие на ВЕИ, като се предвижда до 2020 г. 16% от общото потребление на енергия да бъде от ВЕИ (в това число от ВЕЦ и геотермална енергия). В Eнергийната стратегия на България се подчертава, че в средносрочен план водният ресурс ще играе доминираща роля в производството на електрическа енергия от ВЕИ. Акцентира се върху възможността за оползотворяване на около 30% от неизползвания потенциал на водната енергия. Посочва се, че чрез създаването на подходящи системи за насърчаване се дава приоритет на използването на водния ресурс (малки и големи ВЕЦ). Направените анализи обаче показват, че съществуващият технически и икономически потенциал за големите ВЕЦ вече е използван или е неизползваем поради ограничения от съображения за опазване на околната среда.

Следва да се подчертае, че ускореното развитие на хидроенергетиката е заложено и в Национална дългосрочна програма за насърчаване използването на възобновяемите енергийни източници през периода 2005-2015 година. В изпълнение на тези цели предстои реализиране на проекти за големи енергийни обекти като ВЕЦ „Цанков камък” и ВЕЦ „Горна Арда”. Предвижда се чрез съществуващите и изграждане на нови хидроенергийни мощности до 2015 г. електроенергията, произведена от водна енергия да достигне 2 988 GWh, което се равнява на 257 ktoe/год. електроенергия. Към същия период се очаква енергията, добита от термални източници да достиге 10% от общата произведена топлинна енергия. Прогнозите са , че чрез преобразуване на геотермална енергия се очаква да се произвеждат около 30 GWh (2.6 ktoe) електрическа енергия, което представлява около 12% от количеството енергия, произведено от ВЕЦ.

При оценка на възможните въздействия върху водите, в резултат на прилагане на Енергийната стратегия следва да се оцени опасността от възникване на дисбаланс между екологични и енергийни цели. От една страна, увеличаването дела на ВЕИ, в частност на водната енергия ще доведе до намаляване на емисиите на вредни газове. От друга страна, Рамковата директива изисква по-високо интегриране на количествените и качествени аспекти на повърхностните и подземни води, като се отчитат естествените условия на потока на водите в рамките на хидроложкия цикъл. Хидроморфологични елементи за качество (в това число заложените изисквания за непрекъснатост, хидрология и морфология) са един от задължителните елементи за постигане на добро екологично състояние на водните тела. В този смисъл политиката за стимулиране на строителството на ВЕЦ донякъде влиза в конфликт с изискването за поддържането на много добро състояние на хидроморфологичните елементи, съпоставимо с естествени, неповлияни от човека условия. (Наредба № 5 от 23 април 2007 г. за мониторинг на водите).

Въпреки, че водните ресурси се определят като един от основните ВЕИ за производство на електрическа енергия в страната, експертите сочат нерентабилност на сектора хидроенергетика (сравнително голям воден ресурс произвежда незначителен дял от националното производство на електроенергия). Следва да се отбелжи, че разпределението на водните ресурси е силно зависимо от количеството на падналите валежи и формиралия се отток. В повечето климатични сценарии се проектира зимните валежи в България да се увеличат до края на сегашното столетие, но валежите през топлото полугодие и най-вече през лятото се очакват да намалеят значително. В Национална програма за необходимите мерки в условията на тенденция към засушаване се акцентира върху установените промени в климата и свързаното с това намаляване на възпроизводството на естествения хидрологичен цикъл след 1980 г. Данните за 2007 г. показват, че регистрираният отток на вътрешните реки е 61.6% от този за 2006 г. и е по-малък от регистрираните показатели за 1998 г, 2003 г., 2005 г. и 2006 г.. Ето защо при начертаване на стратегически решения в енергийната стратегията, с оглед разпределението и бъдещата експлоатация на водните ресурси, е необходим сериозен анализ на разработваните климатични модели и оценка на очертаващите се засушавания на средиземноморския район, в който се намира България.

Приоритетното насърчаване на развитието на ВЕЦ като ВЕИ ще доведе до по-нататъшното изграждането на нови хидроенергийни структури. Този процес ще продължава да оказва все по-масиран натиск и негативни въздействия върху хидроморфологичните, физико-химични и екологични параметри на водните тела. Създават се предпоставки за увеличаване на дела на трансформираните речни участъци и необратими въздействия върху речните екосистеми, както и трайни изменения в хидрологичния и седиментен режим. Тези процеси налагат необходимостта от регламентираното прилагане на строги изисквания, по отношение на разрешителния режим, при проектиране и изграждане на ВЕЦ-ове (в това число провеждане на предварителни проучвания, разработване на планове за мониторниг на засегнатите речни участъци и др).

Във връзка с посоченото по-горе е необходимо при оценка на потенциалните въздействия върху водите, в резултат на прилагане на Енергийната стратегия, да се обърне внимание на следните по-важни акценти:

• 
  недопускане на строителство на ВЕЦ в защитени зони или в непосредствена близост до тях (в това число Натура зони, санитарно-охранителни зони, чувствителни и уязвими зони);
  

• 
  разработване на нормативи, уреждащи оптималното разстояние между единичните /не участващи в каскада/ ВЕЦ-ове на реката или между две каскади ВЕЦ-ове, с цел опазването на интегритета на речните екосистеми. Недопускане на презастрояване на ВЕЦ в дадено поречие. За всеки отделен случай, в зависимост от хидроморфологични и екологични характеристики на конкретното водното течение да се даде предварителна експертна оценка за възможностите за строителство на определен тип ВЕЦ, с определена мощност;
  

• 
  с цел осигуряване на оптимално функциониране на речните екосистеми, да се гарантира необходимото оводнително водно количество за запазване на биологичната пълноценност на водите, както и проектиране и изграждане на защитни приспособления за предпазване и миграция на хидробионтите.