Доклад за екологична оценка за подробен устройствен план(пуп)-план за регулация и застрояване(пур) и пуп-парцеларен план(ПП) за пи 67800. 501. 474, 67800. 501. 481,67800. 501. 539

Вредни Емисии в област Бургас и община Созопол (тонове)

Таблицата показва, че делът на въглеродните емисии (СО₂) спрямо общото количество за гр. Бургас е 0,2%. Останалите видове емисии са незначителни или нулеви(Източник План за устойчиво енергийно развитие на община Созопол 2014-2020г.).

Основен източник на замърсяване на атмосферния въздух е транспорта и е в пряка зависимост от количеството изразходвано течно гориво. Последното за автомобилния транспорт в общината може да се определи приблизително като се използват статистически данни за средното потребление на един еквивалентен автомобил, което е 750 литра през 2010 г.

За същата година отношението на броя на автомобилите към броя жители е 350/1000, а жителите на общината са 12610 (2011г).

Следователно, общото количество използвано гориво за автомобилния транспорт в община Созопол ще бъде:

750.( 350/1000). 12 610 = 3 310 125 литра.

Енергосъдържанието на това количество гориво (бензин и дизел) е около 29 693 МВтч.

Еквивалентните въглеродни емисии (при 0,27 т /МВтч) ще бъдат:

Емисии СО₂ по енергоносители в община Созопол

Емисии на въглероден диоксид през базовата година е 62188,2 т СО₂

Оценката и анализът за средногодишните икономии на енергия, емисии СО₂ и дял на ВЕИ на територията на Община Созопол е направена по експертен път(Източник План за устойчиво енергийно развитие на община Созопол 2014-2020г.).

В приложение е дадено емисионното натоварване на атмосферния въздух в района на РДНБО-м. „Чуплака”

Дейността, предвидена в инвестиционното предложение не предвижда значителни емисии на вредни вещества във въздуха.

Минималните емисиите, които се отделят от двигателите на риболовните лодки по време на експлоатацията са неизбежни и няма да доведат до промени в качеството на атмосферният въздух, тъй като бързо дифузират в пространството.

Евентуалното разпрашаване по време на строителните работи ще бъде ограничено във времето. Околната среда има добър потенциал да поеме това краткотрайно натоварване. Посоката на преноса на въздушни маси и преобладаващите ветрове благоприятстват бързото пречистване на въздушния басейн от замърсители.

В района на инвестиционното предложение липсват точкови източници: промишлени предприятия или производства замърсяващи въздуха.

За Община Созопол и района на град Созопол до момента няма правени системни измервания, които да дадат достатъчно данни за статистическа обработка.Това се дължи на факта, че районът не е включен в Националната система за мониторинг на околната среда чрез която се извършва оценка на качеството на атмосферния въздух(КАВ) върху територията на страната, разделена на 6 района(РОУКАВ), утвърдени със Заповед №1046/03.12.2010г. на Министъра на околната среда и водите.Чрез нея ежедневно се контролират концентрациите на основните показатели, съгласно Закона за чистотата на атмосферния въздух(ЗЧАВ):фини прахови частици(ФПЧ₁₀, ФПЧ_2,5) ,серен диоксид, азотен диоксид/азотни оксиди, въглероден оксид, озон, бензен, олово,кадмий, никел, арсен, полициклични ароматни въглеводороди(ПАВ). Контролират се и специфични показатели: амоняк, аерозоли на сярната киселина, толуен, ксилен, стирен, сероводород, серовъглерод, метан и неметанови въглеводороди, и други специфични замърсители.

В случай, че ПУП-ПРЗ за ПИ №№ 67800. 501. 474, 67800. 501. 481, 67800. 501. 539, кв. 154 по КК на гр. Созопол и ПУП-ПП за пристанищната акватория, гр. Созопол, община Созопол, обл. Бургас за обект : Разширение и реконструкция на общинско пристанище Созопол,не се приложи не се очаква промяна в климатичните и

метеорологичните условия, както и в качеството на атмосферния въздух.

- Период на пълноводие, който е характерен с променлив режим на оттока, с ясно изразен максимум през м. Февруари. Времетраенето му е от началото на м. януари докъм края на месец април.

- Период на пролетно понижаване на стойностите на оттока, който обхваща месеците май и юни.

- Период на маловодие с почти постоянни и при това ниски оттоци. Той обхваща времето от началото на м. юли и продължава докъм края на м. октомври.

- Период на есенно завишаване на оттоците. Той започва от началото на м.ноември и свършва към края на годината.

Причината за високия отток през есента и зимата е свързаната с разпределението на валежите района.Много рядко и за много кратко време, подхранването на високите води става от снеготопенето.

В района най-голямо площно разпространение имат пукнатинните подземни води, формирани в горнокредния вулканогенен комплекс. На сравнително по-малка площ са формирани порови води в палеогенските и кватернерните отложения. Независимо от това цялото количество на експлоатационните ресурси на подземните води се пада на тях.

Основното подхранване на водоносните хоризонти става от валежите и частично от други формации с които имат хидравлична връзка.

Съвременните морски отложения са с малки размери и некондиционни качества на водите в тях. Поради това се приемат за слабо водоносни, с локално значение. Независимо от това, чрез сондажи на редица места са открити значителни водни количества, свързан горнокредния хоризонт.

Хидрографски районът на ПИ се намира в Черноморската водосборна зона, с директен отток на реките към Черно море. Теренът се нами между възвишенията “Голям Росен баир” и „Ала тепе”. Този терен се дренира от Отманлийска река и няколко дола, които се вливат в нея.

Районът на обекта е изучен щателно в хидрогеоложко отношение при съставяне на доклада “Хидрогеоложки и температурни изследвания на рудниците в мините “Росен” и “Върли бряг”. Взети са и анализирани десетки водни проби, както от естествени водоизточници така и от минните изработки.

Районът няма ясно очертани водосборни басейни на грунтовите води. Водните източници са малко и с непостоянен дебит. Подхранването на пукнатинно-грунтовите води е от атмосферните валежи.

На база на наличните данни, подземните води в района, формирани в кватернера, неогена и в горнокредния водоносен хоризонт, са определени в добро химическо състояние. Наблюдават се единични превишавания на допустимите норми по желязо и манган.

Повърхностните води на територията, се контролират от Басейнова Дирекция за управление на водите за Черноморски район – Варна и се отнасят към Южночерноморските реки, включващи:

-Южнобургаски реки. Основните реки са Ропотамо, Дяволска, Караагач и Лисово дере.

Река Ропотамо извира от североизточното подножие на странджанския рид Босна под името Церовска река, наречена така на село Церово, преселено през 1878 г. в с. Ново Паничарево. Най-големия приток на р. Ропотамо е Росенската река (Мехмеченската река или Цера), извираща от Медни рид над с. Росен. Общата дължина на р. Ропотамо е 48.500 km, водосборната площ възлиза на 249 km², при среден наклон на реката -1.84 ‰. Река Дяволска зауства южно от гр. Приморско, има дължина 37 km и водосборна площ 133 km². Река Караагач протича южно от гр. Китен и образува дълбок естуар при вливането си в Черно море, който на места достига до 11-14 m дълбочина. Реката е дълга 15 km.

Река Росенска (Мехмеченската река или Цера)(L-11,8km, F-92,4 km²), ляв приток на р. Ропотамо, извира от Медни рид, западно от с. Росен.Тече на юг-югоизток. Влива се в главната река при село Веселие. Приема по течението си няколко първоразрядни притока и образува речна мрежа с гъстота 0.71 km/ km².

Като цяло районът страда от недостиг на вода поради засушаванията през последните 15 години. Поради ниския воден дебит на реките няма изградени водни електрически централи. Липсват и геотермални извори, които може да се използват като източници на възобновяема енергия.

Повърхностните води са като цяло с ограничен дебит и подчертана сезонност.

Подробна информация за водите и водните тела в района се съдържа в Плана за управление на речните басейни и е използвана за описанието и анализа на компонент „Води”.

Съгласно ЗАПОВЕД № РД-272/03.05.2001г. за категоризация на повърхностните води във водните обекти или в части от тях, на основание чл.118, ал.2, т.1, във връзка с чл.119, ал.1 и §29 от Закона за водите и приложението към чл.1,ал.1 от Наредба №7 за показатели и норми за определяне качеството на течащите повърхностни води са утвърдени проектните категории на поречие река Ропотамо:

-Черно море от границата при с. Дуранкулак до Черно море дограницата при с. Резово и Всички водни обекти във водосбора на Черно море на територията на Р България.

Със Заповед № РД-415/28.04.2004 г. на Министъра на околната среда и водите на основание Наредба №12/18.06.2002 г. за качествените изисквания към повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване е определена проектната категория на язовирите за питейно – битово водоснабдяване. Териториите за извличане на вода за човешка консумация от повърхностни води трябва да отговарят на определени стандарти, осигуряващи питейна вода със съответното качество. За Черноморския район за басейново управление това са четирите язовира за питейно-битово водоснабдяване: “Камчия”, “Ясна поляна”, “Тича” и “Цонево”. Град Созопол се захранва с питейна вода с необходимите качества от язовир „Ясна Поляна”. Съгласно Заповед № РД-415/28.04.2004 г. за категоризация на питейни води:

-Язовир „Ясна поляна”-А2.

Съгласно изискванията на Наредба № 4/20.10.2000 г. на МОСВ, МЗГ и МЗ за качеството на водите за рибовъдство и за развъждане на черупкови организми, са определени водите във водните обекти или части от тях, осигуряващи условия за обитаване от рибни видове и възпроизводство на черупкови организми. Определянето е извършено съгласно Заповед №168/19.12.2007г. на Директора на Басейнова дирекция за Черноморски район, актуализирана със Заповед № 100/17.11.2009 г., и е извършено за всички категории води съгласно „Инструкция за идентифициране на водите във водните обекти или части от тях за обитаване от риби и районите с крайбрежни води за развъждане на черупкови организми” и в съответствие с Наредба 4/20.10.2000 г.

За района всичките водни обекти са категоризирани като шаранови води

Проектните категории, съгласно Приложения към ПУРБ са:

-Шаранови води:

Съгласно ЗАПОВЕД № РД-272/03.05.2001г. за категоризация на повърхностните води във водните обекти или в части от тях,за повърхностно стоящи води-язовири:

Мястото с установени референтни условия в района на инвестиционното намерение е:

Предвидените дейности на инвестиционното предложение попадат в обхвата на подземно водно тяло BG2G0000К2035, определено в добро състояние.

Подземните води в общината са малко и се използват главно чрез каптиране на извори с неголям дебит - от 0.1 до 5 л/сек. Ивицата на североизток от селата Росен и Равадиново, както и на запад от с. Вършило и на северозапад от с. Присад е напълно лишена от подпочвени води. Най-богати в това отношение са терасите на р. Ропотамо, районът на юг от гр. Черноморец и на север от мина Росен, както и около езерото Алепу.

2.2.4. Морски води

Морските води, с които граничи община Созопол имат решаващи рекреационни функции и по-ограничена стопанска роля (риболов, аквакултури, воден транспорт). Ключов проблем е опазването на чистотата им, особено в прибрежната зона.

Първоначалната оценка на състоянието на морската околна среда (съгласно чл. 8 ), дефинициите за добро състояние на морската околна среда - ДСМОС (съгласно чл. 9) и набелязването на екологични цели и свързани с тях индикатори (съгласно чл. 10) представляват първата част от морската стратегия.  Тя е разработена през 2012 г. Програмата за мониторинг (съгласно чл. 11) е втората част на морската стратегия и е разработена през 2014 г.

Програмата от мерки (П М) за поддържане или постигане на ДСМОС в съответствие с чл.13 представлява третата част. Нейното разработване стартира през 2015 г.

Едни от основните дейности, които оказват негативен ефект върху състоянието на морската околна среда са:Пристанища и Рибарство и аквакултури.

Влиянието на тези сектори върху морската среда се отразява в загуба на местообитания, намаляване на биоразнообразието, обогатяване с хранителни вещества, въвеждане на химични замърсители, физическо увреждане на морското дъно, внасяне на отпадъци и шум,и т.н.

Екологично състояние на водно тяло BG2BS000C011 изпълнение на залегналите МЕРКИ В ПУРБ 2010-2015:

За водното тяло са планирани следните мерки, насочени към подобряване на качеството на морските води:

Изграждане на ПСОВ Созопол:завършено;

Изграждане на дълбоководно заустване на ПСОВ Созопол завършено

Закриване и рекултивация на общинско депо с. Равадиново: завършено.